МОМЕНТЪТ НА ИСТИНАТА ЗА “ШИСТОВАТА РЕВОЛЮЦИЯ”

От Иван Христов, Софийски университет

По материали от чуждия печат

Редакция – БСДД

 

Последната година премина под знака на разразилия се горещ конфликт между двете супер сили САЩ и Русия. Може би най-горещата част от войната се води на енергийния пазар. В последната половин година цената на барел петрол падна с 60%, което за последно се беше случвало през 2008 година. Масово това явление е смятано за заговор между САЩ и Саудитска Арабия срещу Русия и другите членки на ОПЕК, които формират бюджетите си от износ на суровината, но има и друг аспект на този конфликт, за който наскоро се заговори.

 

„Шистовата революция” в САЩ

 

През втората част на миналото десетилетие в САЩ се заговори за „Шистова революция”. Тя трябваше да направи САЩ енергийно независима до 2035 г. и дори да я превърне в износител шистов газ и нефт. Всъщност това не е истинска революция в добива на въглеводороди, а комбиниране на два отдавна познати метода за сондиране – вертикалното сондиране и хидроразрив на пластовете. Тази технология позволява да се добиват въглеводороди, които са разпръснати в определен район в различни почви, подпочвени води, скали и т.н., за разлика от обикновения добив на нефт и газ, който е предназначен за природни съсредоточавания на суровината. Също така за добива от шисти е нужна много прясна вода и за фракинга се използват химикали. Тази революция беше нужна на САЩ във връзка с приетия курс за реиндустриализация на страната. Положителна роля играе също така развитата преносна мрежа в страната, която на всичкото отгоре е либерализирана, така че всеки едноличен или малък производител на газ или нефт (около 80% от производителите на шистов газ и нефт са малки или средни собственици) може да я използва. Така за по-малко от 10 години САЩ вече дължи около 60% от добива на собствени енергоносители на тази „революция”. С това беше даден допълнителен силен тласък на огромната петропромишленост в страната, което рефлектира в намаляване на безработицата от 10% до 5,9% и най-големия индустриален растеж регистриран през последните 30 години. Освен всички други придобивки в САЩ беше сложено начало на явление, което можем да наречем „лична енергийна независимост”, която позволява на всяко отделно домакинство само да произвежда енергията си или да избира от множество конкуренти за покупката му. Съвкупността от тези успехи позволи на Барак Обама и американските компании и научни институти да заговорят за „световна шистова революция”. Тя трябваше да освободи редица държави от енергийната им зависимост и да нанесе веднъж за винаги смъртоносен удар на големия конкурент в енергетиката – Русия, прекъсвайки ресурсните приходи за руския държавен бюджет. Различни американски учени даваха прогнози за огромни залежи из целия свят, а Обама дори обеща да замени напълно руския газ с шистов.

 

„Шистовата революция” по света

 

През 2009 г. беше сложено официалното начало на тази енергийна панацея. Федералното геологическо бюро на САЩ даваше щедри прогнози за залежи в Полша, Украйна, Китай, Аржентина, Унгария и много други, включително и у нас. Беше мобилизиран целият американски дипломатически и финансов ресурс за пропагандирането на новия начин на добив, който трябваше да донесе на “свободния свят” дългоочакваната енергийна независимост от Русия. Прогнозите за полските находища достигаха до там, че те трябваше да заменят напълно руските енергоносители в Европа. Енергийните гиганти, като ExxonMobil, ConocoPhillips, Shell и др., започнаха да разработват находищата в Унгария, Полша, Аржентина и Китай. От тогава минаха 5 години, през които единствено стана ясно, че „революцията“ няма да се състои. Последните прогнози за обема на находищата са се свили до 1/10 част от първоначалните. През последните 3 години бяха изоставени всички находища в Европа като нерентабилни, а освен това се вдигна голяма опозиция срещу фракинга, който има големи негативни последствия в по-гъсто населените държави от Стария континент. Във Франция и България този метод на проучване и добив е законово забранен, а в останалите членки на ЕС съществуват огромни ограничения за осъществяването му. Оказа се, че всяко находище на шистов газ дава различни обеми на добив, като средния процент е около 20%, а за нефт – от 3 до 12%. За обикновения добив процентите са съответно 60 и 40. ЕС беше принуден да плати газа на Украйна, за да гарантира сигурността на собствените си газови доставки от Русия. В Китай след договора между бившия китайския главен секретар Хю Дзинтао и американския президент Барак Обама през 2009 г., бяха вложени 7 млрд. долара в провинция Сечуан и се предвиждаше до 2060 г. Китай да е напълно енергийно независим. По-малко от 5 години по-късно нови инвестиции не се правят, а Китай сключи мега сделка с Русия за строежа на най-големия газопровод в света, който ще доставя рекордно количество конвенционален руски газ на Китай. Навсякъде по света допълнителен оскъпяващ фактор е липсата на развита и либерализирана преносна мрежа, както и държавният монопол върху суровините.

 

Моментът на истината

 

В това си състояние “шистовата революция” е на път да понесе окончателен смъртоносен удар благодарение на разразилата се ценова война на енергийните ресурси. Големите производители на шистов газ и нефт не предвиждат увеличение на вложенията си за 2015-та, дори в САЩ. Прави впечатление, че въпреки подозренията за разкол в ОПЕК, никоя от членките не намалява предвидения си добив за следващата година, включително търпящите огромни загуби Русия, Иран, Нигерия, Ирак, Венецуела. Сред посочените от представителите на Саудитска Арабия аргументи на последната среща на организацията, е бил и този, че намаляването на добива, ще застраши пазарната ниша на конвенционалните производители и ще даде възможност на конкурентни ресурси и технологии да заемат техните позиции. От своя страна компаниите произвеждащи шистов газ и нефт са поставили граница от 50$ за барел, която ще бъде окончателно смъртоносна за тях, а цени в региона на 60$ ги поставят в ситуация да спрат новите инвестиции.

От друга страна, пак заради саудитците не може да се очаква цената на барел “Брент” да задържи сегашните си нива прекалено дълго. Най-вероятно страдащите в момента Русия, Иран, Венецуела, както и компаниите произвеждащи шистов газ и нефт ще успеят да си вземат глътка въздух в скоро време. В потвърдения бюджет на Саудитска Арабия за 2015 г. е заложена цена от 80$ за барел. Това все още е определящ фактор в прогнозите на специалистите за цената на нефта през следващата година, но все пак да не забравяме, че по време на война всичко е възможно.

Какво се случва в центъра на Балканския полуостров след провала на всички енергийни проекти в региона? Как София може да се възползва от големия конфликт, защо лепенето на стиропори по фасадите не решава нищо съществено и какво всъщност е истинска енергийна ефективност очаквайте в следващия ни коментар по темата.

 

Какво се случва в центъра на Балканския полуостров след провала на всички енергийни проекти в региона? Как София може да се възползва от големия конфликт, защо лепенето на стиропори по фасадите не решава нищо съществено и какво всъщност е истинска енергийна ефективност очаквайте в следващия ни коментар по темата.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s