БАЗОВИЯТ ДОХОД, ОБЯСНЕН.

НАЙ-ЛЕСНИЯТ СВЕТОВЕН НАЧИН ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА.

VOX.com – обновено от Дилан Матюз (Dylan Matthews) на 08.09.2014г.
Превод–БСДД, 29.12.2014г., редакция Александра Арбекова

През последните месеци дискусиите около предложенията за базовия доход нашумяха доста, но не чак толкова, че повечето хора всъщност да разберат значението на самата фраза „базов доход“. Имайки предвид това, ето и „базата“ на идеята (долавяте ли?), в единадесет въпроса.

1) Какво е базов доход?
„Базов доход” е формулировка за серия от предложения, които споделят идеята за получаване от всяко едно лице в държавата на определена сума пари на регулярна основа. Що се отнася до базовия доход, то няма категорични изисквания за неговото получаване; не е необходимо човекът да е сляп, инвалид, или безработен, за да го получи. Всеки един човек получава една и съща сума поради това, че е човешко същество с конституционно право на достоен живот, осъществим чрез покриване на базови материални нужди с помощта на съответната сума.
През годините са съществували различни наименования, с които е обсъждана идеята. “Универсален базов доход” и “Гарантиран базов доход” са най-често използваните. “Гарантиран минимален доход” и “Отрицателен подоходен данък” основно се използват, за да обяснят версии на плана, които определят налог, който постепенно се отнема от паричния поток, като средство за намаление на разходите по стандартните социални политики. „Демогрант” е било популярно през 70-те, а “Граждански дивидент” и “Социална заплата“ също са се използвали понякога.

2) Кой подкрепя базовия доход?
Ще се изненадате! Може да се каже, че най-големият популяризатор на идеята през 20-ти век е бил либертарианецът-икономист Милтън Фридман (Milton Friedman), който по-конкретно е симпатизирал на отрицателния подоходен данък като заместител на по-голямата част от държавните социални помощи. Повечето от ляво-центристките икономисти, като Джеймс Тобин (James Tobin) и Джон Кенет Гълбрайт (John Kenneth Galbraith) също подкрепят тезата. Напоследък, Емануел Саез (Emmanuel Saez) и Джонатан Грубер (Jonathan Gruber), двама от най-влиятелните ляво настроени икономисти твърдят, че идеалната данъчна система трябва да се отличава с “разширен демогрант”.
Мартин Лутър Кинг (Martin Luther King Jr.) подкрепя идеята в неговата книга „Накъде отиваме оттук нататък: Хаос или Общност?“ (Whereto Go From Here: Chaos or Community?), пишейки “сега съм убеден, че най-простият подход ще се докаже като най-ефективен; решението на проблема с бедността е тя да се прекрати директно с понастоящем широко дискутираната мярка: гарантираният доход.” Активистите и учени Ричард Клоуърд (Richard Cloward) и Франсис Фокс Пивън (Frances Fox Piven) са автори на влиятелната статия в списанието „The Nation” през 1966 г., с който призовават за национално движение на бедните с основна цел приемането на базов доход. По-академично, ляво настроените философи и интелектуалци, такива като Ерик Олин Райт (Erik Olin Wright), Питър Фрейз (Peter Frase), Керъл Пейтмън (Carole Pateman), Антонио Негри (Antonio Negri) и Майкъл Харт (Michael Hardt) и в частност Филип Ван Парис (Philippe Van Parijs) са писали в полза на идеята.
Но идеята все още продължава да предизвиква отклик от страна на „десните” със същите аргументи, с които десният Фридмън я е приел. Либертарианката-икономист и сътрудник на списанията „National Review” и „Reason” Вероник де Руги (Veronique de Rugy) говори за идеята по канала „Fox News”, като получи положителен отклик. Чарлз Мъри (Charles Murray), съавтор на „Гаусовата крива: Интелект и класова структура на американското общество” ( The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life”) написа цяла книга, която определя конкретен план за отрицателен подоходен данък, който да замени сегашната съществуваща социална система.

3) Дали базовият доход е въведен някъде по света?
Не точно, но много страни имат щедри програми за пряко разпределение на парични средства от един или друг вариант. В Съединените щати, Общественото осигуряване е повече или по-малко програма за възрастово ограничен базов доход, който обвързва придобивки към заплатите, изглеждайки като пенсионна програма. Правителствената програма за Допълнителен осигурителен доход е схема за гарантиран минимален доход за възрастните, слепите и инвалидите. Програмата с Ваучери за храна представлява гарантиран минимален доход, разпределен по-скоро чрез храна, отколкото с пари в брой. Друг инструмент е „Earned Income Tax Credit” (EITC – система за възстановяване на данъчен кредит за лица или семейства с нисък или среден доход, особено на тези с деца), който функционира подобно на отрицателен данък върху доходите с определени изисквания за работа.
Повечето от другите развити страни, включително Великобритания, Франция и Германия имат подобна подпомагаща доходите система с изисквания за допускане до дохода с различна строгост. В развиващия се свят, и по-точно в Латинска Америка, чрез схемата „conditional cash transfer” (CCT) на семействата с нисък доход им се дават парични обезщетения без ограничение на ползването, при положение, че изпълняват определени изисквания, като да изпращат децата си на училище или да ги ваксинират. Тази схема става популярна през последното десетилетие. Най-популярната програма е тази на Бразилия, която се казва „Bolsa Familia”, но Мексико, Колумбия и много други страни имат подобни програми с много сравнителни анализи на резултатите на няколко изследвания, които показват значителен позитивен ефект върху здравните и образователните резултати. Даже и в Ню Йорк се направиха постъпки за приложение на CCT – модела с оценител MDRC (неправителствена и непартийна изследователска организация в областта на образователната и социалната политика), които установиха положителни резултати от програмата.
Официални планове за базов доход са били прилагани в някои експерименти. Цяла серия от опити в различни градове на САЩ, тестващи програми за отрицателен подоходен данък, са били проведени през 70-те, а най-амбициозният опит за въвеждане на базов доход, наречен „Mincome” е бил проведен в Манитоба, Канада. Резултатите от експериментите са дискусионни, като включват сдържано намаление на работните часове заедно с подобрение на здравните резултати и, естествено, повишение на доходите. Много по-скорошни опити в Намибия също показаха позитивни резултати, докато в Кения и Уганда успешно се прилага неправителствена инициатива с директно парично дарение за най-бедните, наречено „Give Directly”.

4) Това няма ли да разруши икономиката?
Общата загриженост по отношение на предложенията за базов доход е притеснението, че те ще разрушат стимулите за работа. Ако за хората вече не е необходимо да работят, за да си покрият разходите за жилище, храна и други жизнени нужди, тогава е очевидно, че стимулът да започнеш работа или да работиш определени часове на работно място, ще бъде намален. Дори и някой да не иска да живее само с предоставения базов доход, той може да предпочете да премине от пълен работен ден на почасов, покривайки разликата със социалната придобивка. Това е притеснително за хората, както защото повечето американци и европейци строго вярват, че хората трябва да работят, за да живеят, така и защото намалените усилия за работа означават намалена продуктивност – с други думи – забавяне на икономиката.
Както се отбеляза по-горе, реален базов доход никога не е бил прилаган в цялата страна, затова макроикономическият ефект е трудно да се предвиди. Но ние имаме някои експериментални доказателства по въпроса за усилията за работа, описани от експеримента с отрицателния подоходен данък в САЩ и Канада през 70-те. Тези проучвания установяват, че усилията за работа намаляват когато се прилага отрицателния подоходен данък, както се предполагаше, но този ефект е бил твърде малък. Освен това, по-голямата част от спада в усилията за работа се отчита при хора, които дълго време са били безработни. Това би могло да е нещо лошо, но също така би могло да означава, че хората не залагат на второстепенни работни места и търсят онези, които са по-добри за тях. Това определено би било по-добре за икономиката. В допълнение, намаленото желание за работа при младите хора се появява изцяло от увеличеното посещение в училищата – също желан резултат.
Друг фактор е недекларирането. Отрицателния подоходен данък предоставя поощрение на получателите да не декларират доходите си, за да вземат по-високо обезщетение — и точно това се случи с експеримента с отрицателния данък в САЩ. При експеримента в града Гари, щат Индиана , когато декларирания доход на участниците е бил съпоставен с официални правителствени данни за доходите им, намалението на желанието за работа изцяло е изчезнало.
Тоест, разумно е да считаме, че би могло да има намаление на желанието за работа, ако се въведе базовия доход. Но вероятно мащабът ще е скромен и формата, под която това намаление в желанието за работа ще се появи, може да е добра за икономиката в дългосрочен план.

5) Може ли базовият доход някога да се приложи в САЩ?
Към момента вероятно не, имайки предвид факта, че в Конгреса, по същество, няма да мине нищо. Но шансовете това да стане, да кажем, в следващите сто години, не са нулеви. Поради това, че през 70-те, предложенията за базов доход са били популярни и сред двете политически партии. Ричард Никсън предложи идеята за отрицателния данък върху доходите в Белия дом, а Джеймс Картър направи един по-малко успешен, но реален опит за въвеждането му. През 1972 г., Джордж Макгавърн предизвика Никсън за повторни избори, не чрез атакуването на неговата политика за подпомагане на доходите, а чрез предлагането на по-щедър базов доход.
Всъщност, повечето страни, както бе споменато по-горе, имат схеми за подпомагане на доходите, които най-малкото са до известна степен подобни на базовия доход , и когато идеята се очертае в по-познати термини, тя престава да бъде толкова радикална. Нагледен пример: „the Fair Tax plan“ или „Планът за справедливо облагане с данъци”, който би заменил федералния данък върху доходите, подоходния данък, данъка върху дарения и данъка върху имотите с 30% данък върху продажбата, включва възстановяване на платени данъци от домакинствата до прага на бедността. Домакинствата би следвало да получат тази компенсация независимо от техния работен статус, което го прави чист (макар и доста малък) базов доход. А „the Fair Tax plan“ е бил одобрен от 76 членове на Белия дом и 9 членове на Сената – всичките републиканци. Те вероятно не смятат себе си за подкрепящи базовия доход, но всъщност са.

6) Малко почивка. Тук е моментът да послушаме любимата си музика и да се върнем на темата с освободено място в съзнанието.(бел.ред.)

7) Ще ни спаси ли базовия доход от роботизацията?
Много анализатори считат, че подобренията в изкуствения интелект и роботизацията ще намали търсенето на човешкия труд в бъдеще. Дали това ще се случи или не, е спорно, особено със скептичните отбелязвания, че с вековете на технологическия бум нивото на заетостта така и не се е намалило на постоянна основа. Но ако този път нещата се случат различно, и автоматизацията остави голям брой хора в работоспособна възраст безработни, базовия доход би могъл да помогне на пострадалите от този процес. По същество, това би могло да означава следното: “облагането на собственици на роботи с цел помагане на хората, които са останали безработни поради въвеждането на новите технологии” , обясни Джон Азиз (John Aziz) в списание „The Week”.
Също така е възможно капиталистите да разберат, че базовия доход е в техен интерес, особено ако технологичната безработица доведе до неплатежоспособност на потребителите, на които да продават своите продукти. Бившият Министър на труда и настоящ либерален коментатор Робърт Райш (Robert Reich) нарече базовия доход “почти неизбежен” по следните причини: “с увеличението на продуктивността, технологичните промени ни предоставят големи предимства, но заради тях все по-малко хора работят….тогава кой ще е потребителят?”.
Не всички анализатори, които вярват, че технологичната безработица наближава, одобряват базовия доход като средство за справяне с нея. Икономистите на Министерството на комуникациите и информационните технологии Ерик Бриньолфсон и Андрю Макафи (Erik Brynjolfsson и Andrew McAfee), в тяхната книга „The Second Machine Age” (Втората машинна ера), оспорват, че докато базовия доход би могъл да попълни загубата на доход вследствие на масовата безработица, не би могъл да замени загубата на “себеуважението, общността, ангажираността, здравните ценности, структурата и достойнството.” Вместо това, те промотират разширяването на образованието и субсидирането на заплатите, което да помогне на хората да се справят с роботизацията (Бриньолфсон уточнява, че той по никакъв начин не се противопоставя на базовия доход, а просто счита, че субсидирането на заплатите чрез, например чрез „Earned Income Tax Credit” е по-добро (EITC – система за възстановяване на данъчен кредит за лица или семейства с нисък или среден доход, особено тези с деца). Джеймс Хюз (James Hughes), застъпник на базовия доход, контрира, че е малко вероятно хората да достигнат скоростта, с която се разширяват възможностите на роботиката, което обезсмисля поддържането на ролята на трудовата заетост на сегашното ниво.

8) Какво е отношението на либералите/ляво настроените към базовия доход?
Ако базовия доход бъде достатъчно висок, той ще може да елиминира бедността, това е основното предложение на ляво-центристите. Бедността е лошо нещо и традиционно ляво настроените полагат усилия да се борят с нея, а базовия доход предлага елегантен начин за пълното й елиминиране. Също така, базовия доход намалява неравенството, което както левите, така и либералите смятат за целесъобразно по редица причини, като не по-малко важно е, най-общо казано, бедните хора имат по-голяма полза от допълнително получения долар, отколкото богатите губят, отказвайки се от долар, като по този начин се очаква преразпределението да подобри общото благосъстояние. Но също така има някои сложни аргументи. В своята книга „Real Freedom for All” (Истинска свобода за всички) и в други произведения Филип ван Парис (Philippe Van Parijs) доказва, че базовия доход е необходим, както свободата. За да бъдем наистина свободни, Филип ван Парис твърди, че хората трябва да имат “достъп до средства, от които се нуждаят, за да правят това, което искат да правят.” Осигуряването на базов доход за всеки един, предоставя тези средства. Питър Фрейз (Pete Frase), редактор в списание „Jacobin” и влиятелен ляв писател по икономика, прави подобни твърдения. Базовият доход, обосновава той, “директно адресира едно от най-основните спорни неща за капитализма, а именно факта, че прави почти всички зависими от изпълняването на наемен труд, за да могат да хората да оцелеят.”
Спора за свобода се основава, до известна степен, върху критиката за огромното акцентиране на нашата култура върху работата. Питър Фрейз отбелязва, че преди 84 години Джон Мейнард Кейнс прогнозираше, че в рамките на 100 години, светът ще е достатъчно богат, за да се решат „икономическите проблеми”, и че светът ще навлезе във „век на почивка”, където по-голяма част от живота ни ще е посветен на извънработни дейности. Досега не сме успели да създадем такъв свят, но базовият доход би могъл, като предостави на всички хора възможността да излязат от работния процес, или значително да намалят работните си часове. Ако считате, че свободното време е действително добро, а незадоволителната работа е болест, то решението е базовия доход.
И накрая, някои философи, в частност Карол Пейтман (Carole Pateman), създадоха изключително феминистки случай за базовия доход. Пейтман отбелязва, че повечето социални държави са били създадени с понятието, че жените ще имат повече облаги въз основа на заслугите и статуса на съпрузите си, отколкото на техните собствени. Това държеше жените икономически зависими от мъжете, като поддържаше модел на брак, който позволява на мъжете да са далеч от домакинския свят на жените. Нещата някак си са се променили, все пак, но жените все още работят за по-ниски ставки, отколкото мъжете, и печелят по-малко. Пейтман пише , че базовия доход “за пръв път би могъл да предостави на жените дългогодишна(скромна) икономическа независимост и защита, главната причина защо това в важно за демократизацията.”

9) Каква е консервативната/либертарианска гледна точка за базовия доход?
Възгледите на защитниците на свободната конкуренция по отношение на базовия доход се основават до някаква степен на критиката на съществуващата социална държава, както и на твърдението, че пренасочването на същите средства към базов доход би довело до по-добри резултати.
От една страна, въвеждането му би изисквало, вероятно, по-малко бюрокрация, отколкото за голяма част съществуващи социални програми. „Най-голямото предимство на отрицателния данък върху доходите е, че изисква по-малко бюрокрация,” – пише в списание „City Journal” Гай Сорман (Guy Sorman), дясно настроен философ . “Повече няма да е необходимо правителството да поддържа множество агенции, необходими за разпространението на ваучери за храна, здравни програми като „Медикейд”, парична помощ и десетки хиляди социални програми. Нито пък ще е необходимо да плащат заплати, както и огромни суми за бъдещи пенсии на работещите по тези програми.”
Фактът, че базовия доход отнема от правителството правото да решава за какво да се харчат парите, е също примамлив за либератираиантците. “Подпомаганията по-често се дават в натура, отколкото в брой, именно поради факта, че правителството не вярва получателите на социалната помощ да изразходват разумно предоставените средства, пише Мат Зволински от Университета в Сан-Диего, „а базовият доход би променил това”, – допълва той.
Чарлз Мъри защитава базовия доход, като съветва хората да са отговорни за собствения си разцвет, отколкото да изискват от правителството да прави решения за разходи от тяхно име. “Убедителната критика на сегашната система, е, че представителите на долната класа нямат причина да вярват, че те могат да бъдат нещо друго” пише той. “Правителството трябва да казва само едно нещо на хората, които преди не са имали причина да вярват в това: „Вашето бъдеще е във вашите ръце“. И това е самата истина.”
Ед Долан (Ed Dolan) отбелязва, че за консерватори и либерали, които се интересуват от запазване на стимулите за работа, базовият доход всъщност има предимства пред социалните програми, които постепенно съкращават доходите и косвено налагат високи ефективни пределни данъчни ставки върху бенефициентите. Но предоставянето на всеки човек на паричен еквивалент не прави това.

10) Каква е ляво настроената/либералната гледна точка против базовия доход?
Лявата гледна точка против базовия доход се определя от въпроса до какво да се преориотизира: базовия доход, който по същност е безпрецедентен в национален мащаб, или разширяването на традиционната система за осигуряване чрез универсална грижа за децата, щедра политика на отпуските (както и по майчинство, болест, лични или медицински причини), свободно образование, и какво ли още не, една програмна политика, приета от Северните социално-демократични държави, която, от определена гледна точка работи.
Вероятно най-видният изразител на тази гледна точка е Барбара Бергман (Barbara Bergmann), професор по икономика в Американския университет във Вашингтон. Тя отбелязва, че има определени ползи, до които, според либералите, всеки един трябва да има достъп, такива като образование, грижа за децата, здравна грижа, осигуряване на жилище, и др. Правителството не е в състояние да осигури тези облаги и базовия доход едновременно, поради което Бергман заключава, че финансирането на тези облаги директно е за предпочитане от това да се предоставят пари на хората индивидуално.
Да предположим, че някой получил базов доход, не си купи медицинска застраховка и се разболее, като не може да си позволи живото-спасяваща манипулация. За да се спаси животът му е необходима универсална здравна система, докато базовия доход предоставя по-малко пари за финансирането на подобна система. “Напълно развитата здравна система има приоритети пред базовия доход, тъй като тя изпълнява това, което базовия доход не може да си позволи: тя гарантира, че определени специфични потребности на хората ще бъдат удовлетворени”, заключава Бергман.
Привържениците на държавната програма “гарантирана работа”, която осигурява работа на всеки, който я желае, обикновено чрез обществения или неправителствен сектор — често критикуват базовия доход като политически нереалистичен и предизвикващ инфлация. Рандал Врей (Randall Wray), професор по икономика в университета в Канзас Сити, щат Мисури – твърди, че това би могло „да добави около две или три нули на всички цени и заплати в САЩ—най-малкото в рамките на сравнително ограничена допустима грешка” (за ваше сведение, идеята, че фискалната, а не паричната политика определя инфлацията се поддържа от малцинството икономически анализатори).
Някои от „левите”, които не се изказват непременно против базовия доход, оспорват обаче аргументите в негова полза на консерваторите и либералите. Обратно на идеята, разпространена сред поддръжниците на пазарната икономика, че съществува изобилие от разточителни социални програми, Майк Конзал (Mike Konczal) от университета „Рузвелт” в Чикаго твърди, че в рамките на съществуващата държавна здравна помощ “има няколко програми, които са със сравнително малки административни разходи.” “Недоволството от сегашната система подхранва една мечта за започване на чисто, но мотивацията за това варира значително”, пише Макс Савики (Max Sawicky) . “Някои от „десните” биха искали да заменят съществуващите програми, тъй като те не одобряват какво правят тези програми, а не защото те не успяха да победят бедността.”

11) Каква е консервативната/либертарианска гледна точка против базовия доход?
Базовия доход е масова преразпределителна правителствена програма. По презумпция, консерваторите и либертарианците не харесват масивните преразпределителни правителствени програми. Като цяло, това е което не одобряват.
Анархо-капиталистът, който също така е професор по философия в университета на Колорадо в Боулдър Майкъл Хюмър (Michael Huemer), е направил най-пълната версия на този аргумент в отговор на Зволински. “Да предположим, че аз реша да предоставя базов доход на моите съседи. Не разполагам с достатъчно честно придобити пари, за да направя това, поради което източвам необходимите средства от моите съседи, заплашвайки ги с отвличане и лишаване от свобода, ако не предоставят средствата, които изисквам”, размишлява той. “Понякога съсед отбягва усилията ми, като ме лъже за неговия доход. Тогава аз го отвличам и го държа като затворник в малка клетка години наред.” Това би било неморално. Защо това да не е версията, която правителството се заканва да извърши?
Другият, по-преобладаващ аргумент, е че програмите за базовия доход намаляват желанието на хората за работа, отколкото да го повишават (както твърдят други либертерианци, като Ед Долан). Съгласно аргумента, това не само нарушава тяхното благосъстояние, но и тяхната общност. Джим Манзи (Jim Manzi) цитира експериментите от 70-те, за да подкрепи твърдението, че базовия доход намалява желанието за работа.
Бринк Линдзи (Brink Lindsey) от Фондацията „Kauffman” възприема заключенията на Манзи и продължава със следващата логична стъпка, аргументирайки се, че намаляването на желанието за работа е естествено лошо нещо, подчертавайки, че (принудителната) безработица вреди на благосъстоянието, както психически, така и физически. “За повечето хора липсата на работа означава не само липса на доход, но и липса на статус, идентичност, както и насока,” заключава той. “Това е пътят не към безпаричието, а към социалната неустойчивост и отчаянието.”
http://www.vox.com/2014/9/8/6003359/basic-income-negative-income-tax-questions-explain

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s