ИЗЧЕЗВА ЛИ БЪЛГАРИЯ ОТ ЕНЕРГИЙНАТА КАРТА НА ЕВРОПА?

Въпросът за защитата на Българския национален интерес остава открит поне до следващите парламентарни избори.

България се намира в позиция, в която трябва да осигури дългосрочни надеждни доставки на природен газ след два последователни провала в последните няколко години за включване в големи инфраструктурни проекти, а именно Набуко и газопровода Южен поток. Кризата в Украйна и намерението на Русия да я изключи от своята система заплашва да отреже доставките дори през единствения наличен газопровод към България.

След последните дискусии със Словакия и страните от Централна Европа, един български министър започна преговори за включване на страната в така наречения EastRing – газова мрежова инфраструктура. EastRing има за цел да се свържат всички страни от Черно до Балтийско море, за да се намали несигурността на газовия пазар на Източна Европа.

Според една гледна точка, България ще се свърже с проекта за тръбопровод – Турски поток, като по този начин се създава разпределител (хъб) за природен газ на нейна територия, напоследък дълго обсъждана цел. Нещо повече, по-силни връзки с Турция ще позволят на България да диверсифицира в средносрочен план общите си доставки чрез придобиване не само руски, но и на азерски, ирански и дори LNG резервационен газ от турската газопреносна система.

България, Словакия, Румъния и Унгария са близо до подписването на меморандум за сътрудничество по проекта EastRing, който предвижда максимален капацитет от 40 милиарда кубически метра годишно и може да бъде класифициран като голям проект на паневропейско ниво. В същото време българската администрация се стреми да изгради солиден съюз със SOCAR – Азербайджан и обмисля, че възкресението на Набуко е на масата, без да уточнява плановете и сроковете, които са предвидени.

Трябва да се отбележи, че SOCAR засега определено смята да продължи с доставките си за Турция и попълването на Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (TAP), с вероятно включване на предложения Йонийскоадриатически газопровод (IAP). Въз основа на количествата, които могат да бъдат извлечени от полетата в Азербайджан, както и тенденциите за битово потребление е много малко вероятно, че EastRing би могъл да има някакви значителни доставки от Азербайджан в дългосрочен план. За момента България има висящ договор за внос на 1 млрд куб.м годишно с Азербайджан за приемане след 2020 г., осигурени основно чрез междусистемната връзка Гърция-България (IGB), която се планираше да бъде готова до сега. Засега не съществуват сигурни доставки и други споразумения за по-големи количества.

Освен това, самата Европейска комисия е оставила отворен прозорец с възможност за Газпром да попълни количествата по проекта TAP, което означава, че България ще бъде силно зависима от руския газ при всички случаи и в дългосрочен план. Още повече, че проектът ще изисква широкомащабна междусистемна инфраструктура и подземни хранилища във всички участващи държави плюс техните непосредствени съседи, нещо, което изисква значителни капитали и най-важното е следствие на политическа воля и консенсус, който е трудно да бъде постигнат с толкова много хора и разнопосочни енергийни интереси.

Хърватия, например, има своя собствена национална политика, която има за цел да осигури доставки чрез предложеното съоръжение Крък LNG и гореспоменатият IAP маршрут. Самата Сърбия се подготвя да се окаже въвлечена в Турски поток, надявайки се, че едно отклонение от Гърция през Македония ще достигне до нейна територия. Унгария вече се е привела в съответствие с Газпром и има впечатляващо намаление на цената на газа, докато Австрия има стратегическа цел да се подобри значението на техния газов разпределител (хъб) Баумгартен, което може да бъде постигнато само чрез прагматични и големи проекти за газопроводи.

При всичко това, България явно е влязла в решаващ етап, в който трябва да се поучи от условието, че ще е изключително трудно да постигне своята желана роля като регионален енергиен център, докато не вземе физическо участие в проекти със сериозна материална стойност. Много е вероятно, рано или късно София да надигне глас, за да се включи в Турски поток, който е единственият предложен газопровод, който би могъл да достигне до прага ѝ и има за цел да донесе около 40 милиарда кубически метра газ годишно за европейски доставки.

Този потенциален ход, разбира се, няма да намали зависимостта на България от руския внос на природен газ. Засега има само една обявена официална алтернатива за България наистина да разнообрази вноса и това е да се съобрази с Гърция и да се насочи към международния пазар на втечнен природен газ, за което да използва гръцките пристанища за масово предлагане на LNG в България.

Горната възможност все пак не е истинско решение за София основно по три причини. На първо място, тя ще зависи от Гърция, вместо от Русия и тази ситуация наистина трябва да предлага някакви особени политическо-геостратегически предимства, които потенциално не биха могли да се предложат от Москва. Второ, за LNG тенденцията е цените да варират и за по-дълги периоди може да бъде много по-скъпо, отколкото руския тръбопровод да доставя газ. По тази причина, въпреки че гръцката DEPA постоянно и дългосрочно предлага на българската страна, последната не беше склонна наистина да се включи в такъв проект. На трето място, самата Гърция гледа на Турски поток положително по принцип, като вече си е осигурила място в TAP, оставяйки към момента LNG-опцията като резервна, ако всички други планове се объркат.

Така може спокойно може да бъде изчислено, че е въпрос на време, преди България официално да признае намерението си да се присъедини към Турски поток, или като неделима част, или като малък партньор. В този смисъл, Южен поток и Набуко така ще бъдат подредени, че да възкръснат, въплътени в един маршрут.

Тогава защо изобщо България се отказа от Южен поток? Кой извърши това спрямо България?

Изводът се налага от само себе си, че единствената възможна национална стратегия за България остава строителство на собствен LNG регазификационен терминал в свое пристанище заедно с настояване пред американските си “партньори” за подсигуряване на дългосрочно безпрепятствено преминаване на свои газовози през турските проливи, което и днес е възможно. За компенсация на ценовите вариации да построи завод за преработка на природния газ заедно с когенерационна централа и по този начин да стаблизира енергийната система и да осигури равномерна горивна алтернативна база за останалата част от икономиката.

Кой трябва да дойде, за да извърши това просто действие преди България да е изчезнала не само от енергийната, но и от географската карта на света? Онези българи, който ще се поучат от историята и ще защитят Българския национален интерес.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s