ВОНЯ НА СТРАХ И ОПОРНИ ТОЧКИ

Откога да критикуваш малоумието в парламента е руска пропаганда? Толкова ли ви свършиха опорните точки, та правите „списъци” със сайтове, които публикуват различни от удобното за вас мнения? Не ви ли омръзна да ни делите на русофили и русофоби, в ситуация, в която повече от всякога се нуждаем от единение и българщина, а не от прокламиране на руски или американски интереси?
Безсилието на аргументите ви диктува списъци. Властта е дотолкова вече притеснена за комфорта си, че използва платени глашатаи, за да прави крайни внушения. За да спасява потъващия си кораб.
И нека сега ви представя моята „пропаганда”, от което да ви стане много зле, неуважаеми. Защото няма как да я обявите за руска. А може би има как, ако ви платят достатъчно.
Аз съм автор в два от набедените сайтове. Аз съм привърженик на директната демокрация. Представителната изпя песента си, при това фалшиво и вече е прегракнала от лъжи и увъртания.
Партокрацията, която поръчва списъците, се опита да ни заблуди, че прави референдуми и иска да се чуе гласа на народа. Нищо подобно не се случи, нали? Един умишлено създаден ялов закон провали референдума, проведен паралелно с местните избори. Сега гласовете ни са изпратени за „разглеждане” в Народното събрание. Нашите мнения вече нямат никакво значение. Според закона не се събраха толкова гласове на референдума, колкото и на последните парламентарни избори и по тази причина всичко е в ръцете на онези с опорните точки. Неуважаемите. Отново.
Какъв е изводът от цитираните законодателни ограничения в българския закон? Елементарно – поради умишленото въвеждане на тези ограничения, за да не се допусне прекалено влияние на гражданския глас в държавната и местната власти, не се стимулира гласуването. Помислете, какво би било, ако гражданите знаеха, че няма законови ограничения за приемане на техния вот. Дали не биха били много по-активни в гласуването, в случай че гласът им ще бъде приет за окончателно решение, без допълнителни обструкции? Дали при липса на тези ограничения не биха приели въпроса на референдума като своя лична отговорност? Именно по този начин – с премахването на изискването за брой гласували, отговарящ на участвалите в последните избори за парламент, ще се стимулира и гражданската активност при гласуването – хората ще знаят, че няма връщане назад, ако не са дали гласа си.
В швейцарския модел, например, вотът на гражданите е окончателен и не зависи по никакъв начин от броя гласували на последните парламентарни избори.
Нещо повече, задължение по закон на общините там е да провеждат референдуми относно инвестициите, които възнамеряват да направят. Ето един пресен пример: преди около две седмици в кантон Берн, община Муртен (община с 900 жители) общината организира референдум. Предварително изпраща на всички граждани информационни материали, че ще има допитване дали да закупи къмпинга край езерото, който е обявен за продажба от частен собственик.
Изпраща материалите и след това насрочва дата за обществено обсъждане и гласуване. Всичко става на живо и всеки изказва мнение и задава въпроси, а не като тук – безплодни обсъждания на хартия и след това пак решението се взема от общините, а не от гражданите. Хората в Муртен са дали своя глас и общината е закупила този прекрасен къмпинг, с условието нищо да не променя, а да го запази такъв, какъвто хората го обичат.
Да сте чули българска община да пита гражданите как да инвестира парите им? Дали да строи нови джамии или да инвестира в други, по-важни проекти?
Също така, предстои нов референдум в Швейцария, на национално ниво – събрани са 105 хиляди подписа, за да се попита народът иска ли да бъде проведена парична реформа, а именно – да се отнеме правото на частните банки да правят пари от въздуха, без да се трудят и да произвеждат нещо полезно.
Ако този референдум срещне подкрепата на повече от 50% от гласувалите, Швейцария ще предизвика финансова революция. И тази революция ще тръгне от държава, която не пожела, въпреки целия натиск върху нея, да влезе в Европейския съюз. Съюзът, за който ние толкова много се натискахме и който в момента се тресе от криза и пóказна, глупава толерантност, довела до необходимостта да се прекрояват шенгенските граници.
А нашите партократи имаха възможност да променят закона преди провеждането на референдума за електронното гласуване, но промениха единствено изискуемия брой събрани подписи, като го намалиха от 500 хиляди на 400 хиляди.
Всички знаем, че събирането на такъв огромен брой подписи е почти непреодолима задача, може би по силите единствено на добре организирана партийна мрежа, разполагаща с хора в цялата страна или на организация, спонсорирана от властта. Какъв е смисълът на такова изискване, ако то не е умишлено заложена спирачка, при положение че при провеждането на съответния референдум така или иначе ще се чуе гласът на огромен брой хора?
Подиграха ни се. Те са всесилни. Докато ги има, нито един референдум в България няма да има смисъл.
За сравнение ще дам пример с швейцарската директна демокрация, чийто привърженик съм – според Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138: 100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция 100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект. Всичко това – при сходно население в Швейцария и България – 8, съответно 7 милиона души.
Просветна ли ви? При сега действащия закон в България забравете за референдумите. Всичко, което се изговори, в това число и от президента, че ще се „отключи” директната демокрация, няма да се случи. Защото те са хитри и правят така, че да отвратят хората от референдумите, като им внушават, че поради тяхната неактивност в гласуването, сега решението ще се вземе от Народното събрание.
По същата причина референдумът на Слави Трифонов също няма да успее. Защото се прави по правилата на партокрацията. Колкото и благородни да са намеренията му, ако този референдум се проведе по сега действащия закон, той ще е провален. И пак по този закон няма да имаме право в следващите две години да провеждаме подобен.
Брилянтна схема за провал на директната демокрация у нас.
Ето това е моята „пропаганда”. Хайде сега я обявете за руска, китайска или ескимоска. Не ме интересува. Опорните ви точки вонят на страх и безсилие. Защото си отивате. И никакви списъци със сайтове няма да ви спасят. И никакви малоумни конспирации няма да ви помогнат на следващите парламентарни избори. Със зъби, нокти и много пари, взети от нашия джоб, ще драпате отново за власт.
Искрено се надявам да не ви се получи. Сбогом, нещастни, страхливи партократи. Да бъде директна демокрация!
Да, аз съм безмилостна в оценките си. Това заслужихте за 26 години политическо лицемерие.
Автор: Лидия Делирадева
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s