Юридическият казус и демократичните възможности пред Истанбулската Конвенция в България

Може ли да има национален референдум по тема от международното право, касаеща основни човешки права?
Не, не може.
Можеше ли да бъдат попитани българските граждани дали въобще да се подписва Конвенцията?
Да, можеше.
С цялата информационно-разяснителна част за последиците от наличието или липсата на българския подпис, както и с опит да се сформира група от държави, които да подкрепят българското решение със съответните аргументи. Това е качественото и разумно демократично външнополитическо поведение.
Подписът отдавна е положен и сега може само да се отлага ратификацията. Вероятно до следващия опит отново ще настъпи тишината на безхаберието, за да мине леко през някой новосформиран Парламент от неориентирани депутати.
За да се избегнат занапред подобни крайно неприятни ситуации, създадени от българските “представители”, властта трябва незабавно да бъде върната на гражданите в една истинска Директна Демокрация, а не във фалшивия ѝ вид на “пряка”, представлявана от една или друга спекулираща казионна политическа партия или олигархична група у нас.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s