КРАЯТ НА ПРЕКИТЕ ДАНЪЦИ

ДОЙДЕ ЛИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОГРЕСИВНО КОСВЕНО ОБЛАГАНЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА, ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗДРАВА ДЪРЖАВА?

Отговори на въпроси, зададени от екип от студенти от СУ „Климент Охридски“, провеждащи собствено проучване на плоския данък в България

Въпрос 1. Разпределя ли системата на плоския данък справедливо данъчната тежест?

Формално погледнато – да! Това е заложено в самата философия на плоския данък. Цялата подготвителна и пропагандна работа преди неговото въвеждане у нас и в други страни от Източна Европа се базираше на твърдението: това е справедлив данък, защото ставката е еднаква за всички!

Но ако погледнем по-внимателно какво се случва на практика ще видим, че специално българският вариант на плоския данък, обявен за уникален и дори за еталон за други държави, желаещи да внедрят тази фискална иновация, сам по себе си и в сравнение с прогресивната система е дълбоко несправедлив:

– България е единствената страна в Европа, която въведе плоския данък без облагаем минимум; това ощети нискодоходните групи – най-вече тези, които получават под 360 лева месечно;

– плоският данък облагодетелства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи, който те ползват по свое усмотрение, главно за луксозно потребление с непроизводителен характер; респективно, отмени традиционното за ЕС задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял и принос в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата;

– поради посочените по-горе причини, плоският данък задълбочи неравенството и той от стимул се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Не случайно, България твърдо е окупирала челното място в негативните класации по този показател в ЕС;
Въпрос 2. Кои са предимствата и недостатъците на плоския данък?

Засега може да се говори само за едно предимство: плоският данък се базира на по-опростена схема, неговото изчисляване не затруднява особено данъкоплатците и данъчната администрация, доколко благодарение на новата схема се разширява данъчната основа, което е една от целите на фискалната реформа. Не е ясно дали точно това разширяване не е довело до неефективна работа на проходната агенция, заета с преследване на всички слоеве от населението и изземане на средства от граждани с доходи под минмума за достойно човешко съществуване. По този въпрос няма надеждни данни от специализирани изследвания или правителствени отчети.

Що се отнася до недостатъците, те са значително повече:

– намалява се делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет. България е с най-нисък дял на тези постъпления в ЕС-около 18% , което е почти два пъти по-ниско от средното равнище за ЕС;

– плоският данък не допринесе, както се твърдеше от неговите пропагандатори, за ограничаване на практиката за укриване на данъци. Затова пък България се превърна в своего рода европейско данъчно убежище и се нареди сред страните, които се смятат за атрактивни за отваряне на бизнес от чужденци. Обаче, реални преки чуждестранни инвестиции със значим икономически и социален ефект не се вливат в България, а чуждестранните компании регистрират свои дружества-пощенски кутии, за да заобиколят националните данъчни регулации;

– следващият недостатък е с ясно и доказуемо материално и финансово измерение. Очакваното значително нарастване на постъпленията в държавния бюджет, благодарение на драстичното снижаване на данъчната ставка (рекордните 10%), не се състоя. С изключение на първата година след въвеждането на плоския данък, през останалия период номиналната величина на постъпленията чрез него остана константна. Тоест, ефектът е почти нулев от чисто фискална гледна точка.
Въпрос 3. Каква е вредата от плоския данък?

Вредите са няколко:

– най-голямата е свързана с отражението, което дава върху данъчната култура на българите.
Веднъж свикнали да плащат ниски данъци, те трудно ще се съгласят на промени, които биха туширали или премахнали недостатъците на плоския данък чрез корекция в частта „необлагаем минимум” и чрез опити да се поправи генерално грешката от 2008 г., довела до рекордно ниска ставка от 10% върху личните доходи и корпоративните печалби.
Тук се налага едно уточнение: проектът за преминаване обратно към прогресивна система, макар и в умерен вид, няма да реши проблема, защото резултатите и от него, преди плоския данък, бяха напълно незадоволителни. Следователно трябва да се разгледа и защитава системата с базов доход, която прави ненужно неработещото пряко данъчно облагане.

– другата вреда е свързана с отказа на управляващите в България от справедливо преразпределение – като фискална политика и инструмент за противодействие на прекомерното неравенство в доходите и на застоя в икономическия растеж. Напротив, залага се на лошо политическо изразходване на национален ресурс за поддържане на некачествени и недостъпни публични услуги и инвестиции.
Въпрос 4. Какъв е ефектът от плоския данък и неговото влияние върху икономиката?

Съвкупният ефект, както и структурните му компоненти са категорично негативни. Вместо очакваното пренасочване на част от освободения ресурс, притежаван от високодоходните групи и компаниите, към инвестиции в нови работни места, се получи обратен ефект: свиване на деловата активност и заетостта.

Тривиалното обяснение, че този резултат се дължи на вездесъщата криза е само част от истината. По-вярното е, че неолибералната концепция за „прокапващата икономика”, чието приложение чрез плоския данък щяло да доведе до съживяване на икономиката, се провали напълно;

България беше въвлечена в една нелоялна конкурентна игра, т.нар. „ефект на съседството“. Надпреварата между държавите от един по-широк регион, коя ще предложи по-нисък корпоративен данък, за да привлече повече инвеститори. Тук България и Македония определено водят в състезанието, без да са постигнали обаче осезаем резултат. Обратно, преките чуждестранни инвестиции у нас спаднаха 5-6 пъти в сравнение с 2008 г.

Въвеждането на плоския данък е в дисонанс с практиките и препоръките на ЕК за антикризисни стратегии:

– МВФ още през 2006-2007 г. призна, че експериментът „Плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивната система (без да уточнява, че и тя е провалена);

– ЕК още през 2007 г. се опита да спре българското правителство в решението му да въведе плосък данък, но нейното мнение не беше зачетено; Днес комисията апелира за хармонизация на данъчните системи в ЕС, имайки предвид главно ограничаването на неолибералните практики в новите членове на общността, в това число и България.

Като краен резултат, на данъчните иновации в България не се гледа с добро око от институциите и стратегическите центрове, които направляват реформите и препоръчват пакетите от мерки за овладяване на рецесията.

Нещо повече, сред експертите от Западна Европа се шири мнението, че държави като България злоупотребяват с т.нар. европейска солидарност, въвеждайки крайно ниски данъци, в същото време те очакват и ползват субсидии от ЕС, средствата, които идват от западноевропейските данъкоплатци, облагани значително повече от източноевропейските им партньори.
Въпрос 5. Защо нямаме оценка на въздействието от плоския данък?

Частични оценки, въпреки ограниченият достъп до информация, са правени от независими експерти. Разчетите показват, че високодоходните групи още през втората година след въвеждането на плоския данък са намалили своя принос в националния бюджет с около 500 милиона лева. Същевременно, с 600 милиона лева се е увеличила тежестта за данъкоплатците със средни и ниски доходи!

Що се отнася до липсата на официални експертни оценки на въздействието, обяснението на този факт е просто: никой не обича да говори за провалите си, а още по-малко е готов да даде аргументи в ръцете на своите критици. Особено в навечерието на каквито и да е избори!

Факт е, че плоският данък напълно задоволява управляващия елит в България от всички цветове. Затова анализите са занемарени, а дискусиите в медиите и специализираните публикации са рядкост!

Редакция: БСДД

Не – на плоската данъчна ставка за всички!
Да – на справедливия базов доход за всички!

Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!

Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/

Реклами

ПЪРВИ МАЙ, ДЕН НА РАБОТЕЩИТЕ БЕДНИ

Според последните официални данни 3 800 000 българи живеят с доходи под 360 лв. на месец, което е прието за праг на бедност у нас, въпреки че при цената, която плащаме за режийни, храна и облекло, този праг е откровен сарказъм.

Тази цифра съставлява над 50 % от населението и включва и работещите бедни. Данните не са стряскащи. Те са апокалиптични. На този фон в последните дни се говори за шоково поскъпване на парно, топла вода и електричество – между 30 и 47 %. Като изключим цифрите и се вслушаме в „експертите“, те препоръчват увеличаване на минималната работна заплата и преквалификация. Добре, ще я увеличат – с 5, 50 или с 80 лв. Има ли някой останал що-годе разумен човек, който да вярва, че това увеличение ще го спаси от бедността? Или е поредният опиат, който да приглуши надигащото се социално напрежение и да приспи съзнанието ни с някое и друго подаяние? Защото в отчаянието си човек разчита и на 5 лева, били те и унизителни. Няма решение на този проблем в една ограбена държава, в която същите, които 25 години крадоха, сега се опитват да се правят на спасители, ако не се смени системата на доходи.

Да погледнем на Базовия доход чрез няколко отговора на най-често задавани въпроси.

Първо ще срещнем неразбиране. Скептицизмът идва от масовата умора да мислим и от пълното обезверяване на изтощените от бедност и страх българи.

После ще срещнем много силен отпор – от онези, които не искат да пуснат кокала и да напуснат хранилката, която всички ние пълним с труда си. Както и от онези, които създават нови и нови креации на стари партии, за да разсейват вота на гласоподавателите, с единствената цел не да влязат във властта, а да запазят властта на поръчителите си, извличайки след това дивиденти и за себе си.

Ще се опитам в този кратък текст да обясня достъпно и разбираемо за всички защо БАЗОВИЯТ ДОХОД е единствената алтернатива на фона на цялото безплодно говорене на политиците и имитацията на мерки за справяне с бедността. Текстът е първа част от поредица, която да даде отговори на най-често задаваните въпроси.

Задавате въпрос: За какво ми е да работя, ако имам Базов доход?

Този въпрос е най-често срещаният, в това число и от страна на работодателите, които имат своите опасения да не загубят работниците и служителите си.

Отговор: Представете си, че имате 500 лв. гарантиран от държавата Базов доход на месец. Тези средства ще може да ви стигнат да покривате основните си нужди – да платите сметките за ток, вода, да си купите храна, да платите данък, например.

Но нищо повече. Тези средства за достойно съществуване няма да са достатъчни за средния и висок клас на живот. Те ще ви гарантират, че няма да гладувате. Няма човек, който не би искал да се развива и да печели пари, особено ако не е поставен в унизително състояние на бедност. Бедността убива всяка инициатива. Бедността ви кара да се страхувате за работното си място и да търпите унижения, а не да бъдете продуктивни.

Митовете за мързеливия българин не са нищо повече от умишлено скалъпено обяснение, което да оневини липсата на адекватни мерки за справяне с бедността. Българинът не е мързелив, а унизен. Всеки от нас, поставен в ситуация на работещ беден или безработен, се е сблъсквал с примирението да приеме каквито и да било условия на труд и заплащане, само за да има с какво да нахрани децата си.

Базовият доход гарантира необходимия минимум, за да не бъдем повече унижавани и гладни. Оттук нататък всеки ще може да избере – дали да работи и да осигурява благосъстояние за себе си и семейството си или да живее единствено и само с тези средства. Като се има предвид устройството на човешката психика, независимо дали се отнася за българи или граждани от други държави, това, което е безспорно доказано, е стимулът на хората да развиват своите умения, да постигат професионални успехи, да бъдат креативни и предприемчиви, когато нямат страх от бедност и унижение.

Друг често задаван и напълно основателен въпрос е този за малцинствата. 

Питате: И ромите ли, повечето от които сега живеят само от социални помощи, а не плащат ток, вода, данъци, ще получават Базов доход?

Отговорът на този въпрос е да. Всеки български гражданин ще има Базов доход. Но и всеки български гражданин ще е длъжен да си плаща разходите и данъците. За тези, които не го правят вече ще могат да се прилагат всички налични и бъдещи закони без никакви оправдания, които да спрат веднъж завинаги живеенето на едни върху гърба и труда на други.

Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани и така ще им бъде отнето оправданието за неплащане или криминална дейност, която сега те оправдават с бедността и безработицата.

Нещо повече – ако едно ромско семейство има 5 деца, например, то и всяко българско семейство, осигурено със същия базов доход, ще може да си позволи да има повече деца, тъй като за децата този доход също е гарантиран. По този начин ще се стимулира раждаемостта и родителите няма да имат затруднения да отглеждат децата си, дори ако единият родител не работи.

На следващо място идва въпросът: Откъде ще дойдат средствата за Базовия доход, след като България е бедна държава?

Отговорът на този въпрос се корени в дълго и умишлено насажданата заблуда, че България е бедна. Нашата родина не само има природни ресурси, залежи и невероятни възможности. Десетилетия обаче тези ресурси се управляват неправилно, експлоатират се от чужди компании и при неизгодни за България договори, а българските производство и земеделие все повече западат, стопаните фалират, корпорациите превземат пазара, на който все по-малко се срещат български продукти.

Нещо повече, средствата, с които сега разполага държавата ни – европейски помощи и субсидии, средства от държавния бюджет и т.н. – не се разпределят правилно, в много случаи „по втория начин“.

Базовият доход залага на съвсем нова данъчна политика, която почива върху облагане с данък на потреблението, а не на труда и доходите.  По този начин се осигурява не само социална справедливост, която към момента напълно липсва в нашето общество и пропастта между богати и бедни се увеличава с всеки изминал ден. По този начин хората, които имат желание да се развиват и да допринасят за семействата си и за обществото, ще могат да бъдат включени, а хиляди други няма да са принудени да работят при унизителни условия – без осигуровки и договори или пък с недопустимо дълго работно време.

Много важен елемент от тази съвсем нова данъчна политика е облекчението за работодателите, тъй като с въвеждане на Базовия доход отпада и понятието „минимална работна заплата“. Постоянното увеличаване на минималната работна заплата, което сега се използва като залъгващ инструмент, чрез който управляващите с години се опитват да ни внушат, че е борба с бедността, трупа тежест върху работодателите, откъдето се увеличават сивата икономика, нечовешките условия на труд, укриването на осигуровки и т.н.

За да не стане много дълго за четене, в тази първа част относно въпросите, които задавате по Базовия доход, ще дам отговор на още само един от тях, според мен от изключителна важност, а именно: Как Базовият доход ще се отрази на малкия и средния бизнес?

Всеки бизнес и неговият успех са резултат от потреблението, а потреблението не може да се увеличава, ако сме бедни и неплатежоспособни. Именно по тази причина, развитието на малкия и средния бизнес е в пряка зависимост от всеки от нас и нашите възможности да ползваме неговите продукти и услуги. В този смисъл Базовият доход не само ще стимулира потреблението и ще осигури просперитет за малките и средни фирми и предприятия, но вследствие от увеличените им възможности, те ще могат да отварят нови работни места, да развиват нови идеи, да наемат и обучават хора.

В заключение ще кажа, че системата на Базовия доход е неразделна и взаимосвързана с цялостното държавно и икономическо устройство. Много хора не разбират колко възможно и достъпно е тя да бъде въведена. Ние не сме откриватели, това е мащабна европейска инициатива, която заема все повече място в умовете и желанията на хората. Трудно е да се обясни само чрез въпроси и отговори как би работила нашата идея за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Но всеки, който се интересува, който иска промяна, който повече не желае да се страхува и да живее в несигурност и бедност, може да потърси информация в интернет и на нашия сайт: http://www.budd.bg/

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

Редакция: БСДД

ФАЛИТ ЗА ГЪРЦИЯ? ДА СЕ СЕЩА БЪЛГАРИЯ. ИЛИ КАК ГЪРЦИЯ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРОВАЛИ.

Не е тайна, че напрежението между Гърция и Германия, Тройката и останалата част от кредиторите от Еврозоната е високо. Има много позьорство и от двете страни, както и много се каза за потенциалния „GREXIT“ (гръцкият изход от еврозоната). Всъщност, подновените опасения от GREXIT разтърсват финансовите пазари като председателят на Еврогрупата, Йерун Диселблум, обвини Гърция в загуба на време, докато гръцкият финансов министър Янис Варуфакис намекна за възможността за референдум относно членството на Гърция в Еврозоната. Този GREXIT може никога да не се случи, но също така може да е точно „зад ъгъла“.

Така че, какъв тип парична рамка гърците трябва да приемат, ако те трябва да разделят пътищата си с Еврозоната? Ето какво може да бъде предложено на Янис и останалата част от гръцкия народ, ако се стигне до това GREXIT да стане реалност.

Проблемите на настоящите парични системи

На първо място, ако гърците се налага да върнат тяхната собствена валута няма да има смисъл да я базират на парична рамка, която се е проваляла отново и отново във Великобритания, Европа, Азия, Латинска Америка и Северна Америка. Страните, които са разрешили на банковия сектор да създава пари от нищото са били подложени на циклични бумове и сривове, създавайки милиони безработни и изтривайки години от растежа. По тези причини, на практика няма смисъл да се възпроизвежда такава система, която историята е показала, че не работи:

Проблем 1: Размерът на парите в икономиката се определя от доверието на частните банки

Банките са предприятия от частния сектор, които са естествени „печалбо-максимизатори“. И все пак, те са специални с това, че по-голямата част от печалбата им идва от създаването на пари чрез раздаване на заеми. В следствие на това, в периоди на относителна икономическа стабилност, те имат стимул да създават огромни суми пари, обикновено за вече съществуващи активи във финансовия сектор и недвижимата собственост, които нямат пряк принос към БВП. Цените на тези активи след това бързо се увеличават. Въпреки това, тъй като по-голямата част от кредитите се използват за купуването на вече съществуващи активи, които не повишават растежа на БВП, по-голямата част от доходите не се увеличават в съответствие с дела на дълга в икономиката. Нарастването на дълга на частния сектор значително изпреварва ръста на доходите. Скоростта на кредитирането и създаването на нови пари в крайна сметка се забавя. Цените започват да намаляват, но стойността на заемите остава същата (т.е. стойността на активите намаляват, докато стойността на пасивите се запазва непроменена) и кризата се разгръща.

Това обаче е само върхът на айсберга. Точно, както банките могат да създават пари чрез отпускане на кредити, същите тези пари се унищожават, когато кредитите са погасени. По този начин, когато скоростта и стойността на погасените кредити надвишава скоростта и стойността на разрешените нови заеми, размерът на парите намалява. Когато кризата започва да се развива, банките, предоставили прекалено много пари на хора или фирми, които не могат да ги изплатят, стават загрижени за платежоспособността на своите баланси. Следователно, те ограничават кредитирането на домакинствата и бизнеса, харченето се намалява и цените намаляват още повече, което води до рецесия.

Всъщност Гърция би следвало да е твърде добре запозната с описания по-горе процес, като гърците са били принудени да компенсират задлъжнялостта и да платят дълговете си към Тройката, и да гонят първичен бюджетен излишък в размер на 4-5% от БВП годишно. Според известния икономист Стив Кийн това на практика означава, че около 4-5% от гръцкото парично предлагане (или 4-5% от покупателната способност) се изважда от икономиката всяка година.

Проблем 2: Икономиката може да се стимулира само чрез насърчаване на по-нататъшна задлъжнялост

Всичко това означава, че единственият ефективен начин да накарате икономиката да заработи отново и единственият начин да накарате предприятията и потребителите да харчат повече е чрез насърчаване на повече заеми. Но ако прекомерните нива на задлъжнялост (по-специално заемите към частния сектор) са източник на кризата, тогава не е ли това рецептата за следващата криза?

Проблем 3: Приходите, генерирани чрез създаване на пари (сеньоражът, „печатането“, вече „нащракването“ на пари) са придобити от банковия сектор, вместо от широката общественост

Централните банки продават парите, които те издават, под формата на банкноти и монети, по номиналната им стойност. Но създаването на тези пари струва само една малка част от номиналната стойност на банкнотите и монетите. Следователно централна банка има значителна печалба при създаването на пари в брой (наречено сеньораж) като след това препраща тази печалба към хазната.

Въпреки това, тъй като банките са в състояние да създават пари под формата на електронни банкови депозити, те също придобиват определено количество сеньораж. Разликата е, че частните банки издават между 95-97% от всички пари, докато само 3-5% от парите са създадени от централните банки. Ето защо, по-голямата част от сеньоражните печалби са прихванати от частни банки, а не от широката общественост.

Проблем 4: Банките са твърде големи, за да фалират

Съгласно действащата парична система, банките са твърде големи, за да фалират. Ако ние им позволим да се провалят, цялата система от плащания ще се срути. Това е така, защото банките изпълняват три функции, които в момента са неразривно свързани помежду си: 1) Те осигуряват система за плащания, което позволява парите да бъдат изпратени, както и получени 2) Те предлагат спестовни и инвестиционни схеми, които позволяват на спестителите и инвеститорите да увеличат парите си в дългосрочен план и 3) Те предоставят заеми и ипотеки.

Депозитите, които банките създават, т.е. електронните пари, които съставляват по-голямата част от общата парична наличност, са по същество задълженията (обещанието да се плати) на частните банки. Тъй като ние използваме тези пасиви (или обещания за плащане) като нашата основна форма на парите, то една безотговорна банка, която е издала твърде много лоши заеми трябва да бъде спасена само заради това, цялата система на плащанията да не се срине заедно с нея.

Решението: Суверенна парична система (контролирана и направлявана от суверена)

А.

В Суверенната парична система, властта да се създават пари ще бъде отнета от банковия сектор и прехвърлена на публичен орган, какъвто е Централната банка на Гърция. Централната банка на Гърция ще бъде единствено отговорна за създаването на нови пари, които след това ще бъдат прехвърлени на правителството, което би могло да ги използва за публични разходи, намаляване на данъците, или директни трансфери на гражданите (напр. Базов доход, вече включен частично в плановете на Варуфакис). Клиентските разплащателни сметки ще съдържат електронни пари, емитирани от Банката на Гърция, вместо да представляват задължения на частните банки.

Банките все още ще имат важната функция да поддържат съвпадането на спестителите с кредитополучателите и ще действат като посредници. Разликата е, че една банка ще може да заема само парите, които спестител е предоставил чрез инвестиционна сметка.

Тези промени ще позволят на Банката на Гърция да се увери, че създаването на пари ще съответства на растежа в реалната икономика. Ето защо създаването на пари няма да зависи от желанието на банковия сектор да отпуска заеми. Ако инфлацията нарасне над целево ниво следва Централната банка на Гърция да забави скоростта на създаване на пари. И обратно, ако е имало дефлация, Банката на Гърция може да ускори темпа на създаването на пари. Новосъздадените пари ще бъдат прехвърлени на правителството, за да се влеят директно във вените на реалната икономика. Централната банка на Гърция ще бъде в състояние да повлияе на икономиката като цяло много по-ефективно и пряко в сравнение с настоящата система.

Б.

Вместо да се налагат пари, създадени през процеса на кредитиране, с дълг, Суверенните пари ще бъдат създадени свободни от дълга. Когато бъдат създадени нови пари, гръцката хазна ще издава определено количество „безсрочни облигации с нулев купон“. Те ще бъдат безлихвени и никога няма да се наложи да бъде погасени, защото са собственост на Централната банка. Тогава тя ще купува тези облигации като захранва сметката на правителствената хазна с нови драхми.

Така че, балансът на Централната банка на Гърция ще е изравнен, новосъздадените пари ще се появят като задължение на Банката на Гърция и актив на гръцката хазна. Облигациите от друга страна ще са актив на Централната банка на Гърция и задължение на гръцката хазна.

В.

Даването на Централната банка на Гърция на монопол върху издаването на цялата нова валута би означавало, че новите пари може да се създадат дори докато бизнесът и домакинствата изплащат техните съществуващи кредити. Никой не би трябвало да взема на повече дълг, за това да има увеличаване на харченето в икономиката. Допълнителните разходи на гръцкото правителство ще са противовес на всяко намаляване на харченето, причинено от частния сектор изплащащ дълговете си. Това би позволило намаляване на дълга, без да се увеличава риска от бъдеща криза.

Г.

Разрешаването на Централната банка на Гърция да има монопол върху цялото ново създаване на пари, би означавало, че всички печалби от създаването на електронни пари и банкноти биха отишли ​​в гръцкото правителство. С 95-97% от настоящите пари, създадени от банките, прехвърлянето на това преимущество на Централната банка на Гърция ще увеличи публичните приходи масирано, което допринася за повече публични разходи или погасяване на държавния дълг.

Д.

Разделянето на инвестиционните сметки от разплащателните сметки би означавало, че системата за плащания не може да бъде застрашена, когато банката не успее да се справи. Вместо наличие на разплащателни сметки с пари, съставени от несигурни обещания за плащане, издадени от банки, тези сметки биха съдържали без рискови и без дългови пари, емитирани от държавата. Ако банката на клиента се провали, парите по разплащателната сметка все още са на сигурно място и клиентът все още може да получи достъп до нея и да ги похарчи. Клиентите, които направят парите си да са на разположение за отпускане на заеми в инвестиционна сметка, ще трябва да изчакат, докато банката бъде ликвидирана, за да получат своята инвестиция обратно. Плащанията могат да се извършват само чрез разплащателна, а не чрез инвестиционна сметка. Съответно, не би било необходимо да се спасява една безотговорна банка, за да се защити системата за разплащания.

В крайна сметка, Гърция може да има много по-светло бъдеще занапред със създаване на парите под демократичен контрол. Централната банка на Гърция ще има по-директен и по-добър начин за влияние върху икономиката, когато е необходимо, да не говорим и за по-малко сложната и по-стабилна банкова система.

Бел.ред. Проблемите и решенията в текста се отнасят в пълна степен и за България.

http://www.positivemoney.org/2015/03/grexit-proposal/

РЕВОЛЮЦИЯТА НА БАЗОВИЯ ДОХОД

На Запад се чуват все едни и същи неща от устата на политическите лидери: „Има нужда от създаване на работни места!“. Кризата, в която се намира Западът е свързана с увеличена безработица, все по-малко и нестабилни работни места, които създават бедност. Стимулирани от нуждата да се намалят данните за безработицата и за да останат на власт, държавниците са готови да стимулират добива на шистов газ или строежа на тръбопроводи, но истината е, че за в бъдеще ще има все по-малко работни места. И точно това е нещото, което ще отбележим, както подобава.
Отправяме се към бъдеще на изобилието, „свят след лишенията“, в който ще можем да произвеждаме храна, дрехи и т.н. за всички и с много малко човешки ресурс. Всъщност ние сме много близо до времето, в което ще сме способни да задоволим на много ниска цена естествените (базови) нужди на всеки от нас чрез подобренията в начина на производството и технологичния напредък. Автоматизацията е най-големият успех в производствения процес, от земеделието до въздухоплаването, което позволи да се произвежда повече продукция с по-малко работна ръка.
Този процес унищожава работните места. Нови заеха своето място. Сега, обаче, новите не се създават толкова бързо, така че да заменят изчезващите. Повечето земеделци започнаха работа в заводите заради автоматизацията на производството. Но сега, същите ферми, а и фабриките са почти напълно автоматизирани, дори повечето „бели якички“ скоро може да останат без работа, оставяйки само най-квалифицираните позиции (инженери, лекари и т.н.) на разположение да бъдат заети от хората. Сентенцията, че който не работи не трябва да яде вече не е в сила. Да не говорим, че представлява грешна средновековна интерпретация на апостолска християнска мисъл от зората на Новия завет. (бел.ред.)
Винаги ще има работни места, дори ръчни такива (например, може да се автоматизира процесът на изработване на обувки, но винаги ще има хора, които имат интерес да си купят ръчно изработени обувки), но не достатъчно, за да запазят заетостта на повечето хора.
Повечето от длъжностите, които имаме, ще бъдат заменени от роботи в не много далечно бъдеще. Не мисля, че това е нещо, от което трябва да се притесняваме. Машините са тук, за да направят живота ни по-лесен. Ако те могат да ни свършат работата, ще бъдем глупаци да не ги допуснем! Машините могат да ни осигурят свободата да преследваме личните си стремежи: писането, обущарството, каквото поискате. Те са тук, за да направят това, което ние не искаме да правим, защото е твърде страшно, опасно или просто скучно.
Фактът, че роботите идват за нашите работни места означава, че пълната заетост е невъзможна. Разбира се, партократите идват на власт с лъжите за работни места, опитвайки се да скрият тенденцията за повишаване на технологичната безработица, но това е отчаян, неустойчив подход.
Днес пълната заетост няма никакъв смисъл и хората бавно започват да го осъзнават. Някои студенти в Япония и Южна Корея отказват да търсят работа след като завършат, защото смятат, пазарът на труда е твърде консервативен и незадоволителен. Смятат, че другите хора просто не използват пълния им интелектуален потенциал и те отказват да взимат участие в работна среда, едновременно откачена и остаряла. По този начин те водят беден и безнадежден, предимно неудовлетворителен живот. Това трябва да се промени. В първичния „свят след лишенията“, хората трябва да са в състояние да водят добър живот без работа.
Как можем да постигнем това? На дневен ред идва Базовият доход. По силата на тази икономическа идея, всеки гражданин, от първия си ден (бел.ред.) до смъртта му, получава месечен доход от страна на правителството, независимо дали работи или не. Ако работи, той получава и заплата, и базов доход. Ако не работи, базовият доход трябва да бъде достатъчен за покриване на основни нужди: жилище, храна, дрехи, транспорт и т.н. Базовият доход трябва да позволява на всеки един от нас да води достоен живот, както Конституцията в частта за човешките права повелява (бел.ред.).
Идеята за универсален базов доход не е нова, получила е одобрението на икономисти от целия политически спектър (от всички идеологически кръгове), дори от либертарианците и от рисковите капиталисти от Силиконовата долина.
Базовият доход премахва необходимостта от социални програми, а спестените пари от администрацията за проверяване на социалното състояние на гражданите и огромната бюрокрация за разпределяне на средствата частично биха финансирали Базовия доход. Останалата част от парите ще дойдат от други пера на бюджета на правителството като по този начин всъщност финансирането става чрез потребителските данъци. Докато либертарианците са по-склонни да настояват за доста нисък базов доход (наистина да позволява на хората просто да оцелеят с него), за да държат данъците ниски, ние настояваме за по-добър базов доход, позволяващ на всеки да води по-удовлетворяващ, макар и скромен начин на живот. Това е повече от възможно с нашите текущи данъчни ставки, а дори и с по-ниски данъчни ставки, ако се направят съкращения в безумните разходи на бюджетните институции и се изчисти наслагването на данъци (бел.ред.) – да, гледаме вас, господа партократи.
Друго много важно нещо за Базовия доход е, че трябва да бъде заложен в Конституцията, така че правителството да не може да поставя ограничения върху него. Ако той не е гарантиран от Конституцията, кой ще спре правителството да вземе решение някои хора да не могат да го получат? Както е написано в книгата „Кървящи либертариански сърца“, „Ако утре САЩ приемат (без да конституционализират) $ 10,000 годишно на човек, колко време ще отнеме в Конгреса за първите предложения за въвеждане на условия? Няма да е за престъпници в затвора; няма да е за престъпниците след затвора; няма да е за деца на малцинствата (бел.ред.); няма да е за наркомани; няма да е за трето или следващо дете на безработни родители; няма да е за отпадналите от училище … “ Знаете, че партократите биха го направили, за да контролират съответните групи. (бел.ред.)
Така че, Базовият доход е доход, предоставен от правителството или в идеалния случай от независим обществен орган, като алгоритъм на криптовалута (напр.Bitcoin с PayPal, електронни пари), разпределящ средства на месечна база за всеки гражданин, гарантирано от Конституцията, което позволява на всеки човек в държавата да води достоен живот независимо дали той е избрал да работи или не. За гражданин, живеещ във Франция, Базов доход от 1100 € на месец би било страхотно – плаща 675 € за жилище (включително такси, вода, газ, интернет) и 400 € за храна и различни неща всеки месец. Въпреки това за нивото на Базовия доход трябва да се има предвид, че някои места са по-евтини, отколкото други (например за Париж, тези 1100 € не биха били достатъчни). За България ниската сума би била 500лв за възрастен и 250лв за подрастващ, а нормалната – 1000лв за възрастен и 500лв за подрастващ. Децата също трябва да имат доход, за да не зависят от милостта на възрастните като до пълнолетие с парите се разпореждат родителите с права за отглеждането им. (бел.ред.)
Какво би станало, ако Базовият доход влезе в сила? Няма ли хората просто да не правят нищо и да прекарват дните си в гледане на телевизия? Ние и днес вече имаме такива хора, които нищо не правят по цял ден и се опитват само да излъжат системата на социално подпомагане, за да получат помощи-доход, но това не са повечето хора. У нас имаме и такива, които си докарват такъв доход от криминална дейност. (бел.ред.) Вероятно е същото да продължи в рамките на Базовия доход с изключение на криминалната дейност, за която повече няма да има оправдание и органите на реда ще могат да приложат закона в пълната му сила за всички. Малко хора наистина не биха правили нищо, а повечето или ще запазят работата си, или ще намерят нова, или ще се посветят изцяло на своите мечти.
Дебатът за Базовия доход е пълен с теории за това какво ще се случи, ако имахме такъв, като това мнение от произволен коментатор: „За мен, смисълът на Базовия доход е да се извадят хората от работната сила, така че да можем да спрем да се опитваме да „създаваме работни места“ и да започнем да се опитваме да създаваме стойност. Ако робот може да сервира бургери по-добре от екип работници с ниски заплати, така да бъде. Ние не трябва да спираме автоматизацията, просто защото ни е страх от загуба на работни места. С добър Базов доход хората могат да се откажат от работните места, които чувстват, че са безсмислени и да започнат да работят върху това, което ги вдъхновява. Цената на това, разбира се е, че някои хора неизбежно няма да правят нищо, но броят на такива хора, ще бъде по-малък, отколкото си представяме, а освобождаването на останалата част от човечеството от робия си струва цената на няколко временни храненици. Доказано е, че повечето хора могат да бъдат единствено използвачи за толкова дълго време, колкото да се отегчат от това и да намерят нещо полезно / творческо / интересно да се заемат да направят. И докато те се възползват, те също са и потребители (данъка, бел.ред.), така че парите, които са им предоставени не са просто хвърлени на вятъра.“
Хората ще последват техните мечти и не се очаква обществото да се превърне в дистопията на Pixar, шеговито изобразена във филма Wall-E, където нашето бъдеще е съставено от дебелаци с промити от телевизията мозъци.
Способността да не работим отваря много възможности за всички нас. В Древна Гърция, работата е била разрешена само за роби. „Благородниците“ можели да се посветят на мислене или физически упражнения. Сега машините един вид са нашите „роби“ и ние трябва да сме в състояние да следваме собствените си интереси, вместо да работим само за оцеляването ни. С Базов доход, ако проявявате интерес в изграждането на ваша компания вие ставате в 6 сутринта и си лягате в 2 часа през нощта, вие работите, но не в смисъла на „работим, за да сложим храна на масата“.
Ако възнамерявате да прекарате времето си упражнявайки се и градинарствайки, можете да го направите без да се срамувате: вие сте постигнали щастието, и ако това означава, че вие не сте искали стандартна работа, то няма никакъв проблем?
Нашето общество в момента влага стойност в работата само заради самата работа – най-важното нещо е, че изобщо работите, а не, че работата ви прави щастливи. Това е ужасна грешка. Работата има стойност само тогава, когато тя е насочена към вашето щастие. Ако работите здраво, защото обичате това, което правите, то това си заслужава. Ако работите здраво, само защото трябва, но с удоволствие ще направите нещо друго, ако сте имали такава възможност, то това е много тъжно, а Базовия доход ще ви даде защита, така че да можете да си тръгнете и да направите нещото, което сте искали.
Имаме нужда от Базов доход, но в сегашния политически пейзаж, в който всеки е фокусиран върху създаването на работни места и пълна заетост, и където стойността на работата е повече в подкрепа на „икономиката“, едно чудовище, създадено от големите корпорации и техните държавни приятели, ние ще трябва да променим мисленето си, за да може Базовият доход да се случи. Да мислим повече за щастие, удовлетворение, откритие, отколкото за оцеляване. Това е посоката, в която едно общество на 21-ви век следва да се насочи.
Ще завършим с този коментар от „waffledave“ за Базовия доход:
„Причината винаги да съм обичал поредицата за Стар Трек не е толкова заради научната фантастика, a заради цялата философия зад него. В частност вижданията за тази философия и вярванията на Капитан Пикард.
Това, което намирам най-завладяващо е ефектът на „репликатора“ върху обществото на Земята. Представете си машина, която може да създаде абсолютно всичко, което искате от „нищо“ (идеята е, че светлината, енергията и материята, всички са взаимнозаменяеми). Това означава, че храната вече не е ограничена, както и не трябва да се отглежда, обгрижва или произвежда. Но освен храна, можете да направите буквално всичко останало. Най-новият смартфон, огромен телевизор, една книга, стик за хокей и др.
Цялата идея е, че тази машина мигновено елиминира материализма и консуматорството. Няма нужда да си купувам нещо, защото може просто да го възпроизведа. Няма нужда да „работя“, защото не е нужно да си купя нещо в повече. Елитът на света позволява това да се случи, защото парите вече не са равни на властта. Властта сега се измерва със стойността на личността. Вашият интелект, креативност, сила, атлетизъм, храброст. Слабост не съществува в действителност, защото хората вместо да се налага да работят, за да оцелеят, трябва да работят за подобряване на личността си.
Работата все още съществува. Тя винаги ще съществува. Живото същество има основно инстинктивно желание да „направи нещо“. Но разликата е, че вършите работата, която ИСКАТЕ да направите, а не работата, която ТРЯБВА да направите. Работя в сферата на финансите и работата ми харесва. Тя е предизвикателство и е пълноценна, струва си достатъчно, за да подкрепи начина ми на живот и да ми е приятно. Но ако парите не бяха проблем, не бих правил това цял живот. Вероятно щях да бъда художник или писател. Това са различните неща, за които мечтая.
Във вселената на Стар Трек, това е видът на обществото, което се е развило на Земята. Звездният флот е преди всичко средство за проучвания, а героите са водени от страстта да изучават и да откриват нови светове. Това не е „работа“ за тях, а е онова, което обичат да правят.
Когато имам свободно време от работа прекарвам голямата част от него пред телевизора или играя на видео игри, или ровя в компютъра. Това е така, защото работата ме източва, физически, емоционално, психически… Имам малко време и малко енергия, за да се насоча към това, за което мечтая. Искрено чувствам, че ако не се налагаше да работя, защото трябва (по финансови причини), биха ми останали повече сили да се посветя на изкуството, музиката и писането.“

Стискаме палци за 3D принтерите наистина да се развият…

Публикувано на 17.02.2015, в Knowledge Utopia, от Пиер Естиен
Превод: Мария Сотирова
Редакция: БСДД
https://knowledgeutopia.wordpress.com/2015/02/17/the-basic-income-revolution/

ПОВЕЧЕ АМБИЦИЯ ЩЕ ТРЯБВА ЗА „СТИМУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО“

Икономическата политика на набиращата обороти испанска „нова“ партия сигнализира за нов модел на просперитет, но нещата могат да стигнат по-далеч за Плана на партия „Podemos“ (от испански, Ние можем).

Автор –  Гиоргос Калис (Giorgos Kallis), професор по екологична икономика и редактор на новата книга: „Отрицателен икономически растеж: речник на новата епоха“ (Degrowth: A vocabulary for a new era„, 15.01.2015)

Превод – Александра Арбекова, Редакция – БСДД

Затягане на коланите или стимулиращо въздействие? Това е въпросът, който се поставя в резултат на финансовата криза – един въпрос, който обачвече е с изтекъл срок на годност.

Възобновяването на растежа, било то чрез строги икономии или стимулиране, може вече да е невъзможно, а и определено не предизвиква устойчиво развитие. Основният въпрос на нашата епоха, е как да се осигури просперитет без растеж. Обаче, не очаквайте много от консерваторите или социалните либерали, които са на власт. За тях, изоставянето на бляна за растеж е немислимо. Но ще бъдат ли различни набиращите сила нови политически организации в Европа?

Испанската политическа партия „Podemos“ (Ние можем), с представители на възраст около 30 и нещо от университетската и свързаните с нея среди, наскоро представи своята икономическа програма. Проектът на документа, изработен от професорите Висенс Наваро (Vicenç Navarro) и Хуан Торес (Juan Torres), не призовава към  просперитет без растеж, но, така или иначе, такъв може да е резултатът. Целта на програмата всъщност е да „стимулира потреблението“.

И все пак, за разлика от разглежданото от Кейнс, това не е каквото и да е потребление. Става дума за базовото потребление на нуждаещите се. По-високи данъци очакват капиталовите доходи и високите заплати, разликите във вътрешнофирменото заплащане са ограничени, а минимален доход е гарантиран на всеки, който няма работа. Ако растежът се прекрати, осигуряването на базови средства за живот на всички извън рамките на –  все още значителното – всеобщо благосъстояние, е от жизненоважно значение. Ако няма растеж, преразпределението е повече от необходимо, тъй като иначе богатство натрупват тези, които вече го имат в повече.

Благосъстоянието диктува това, което Наоми Клайн (Naomi Klein) нарича „селективен отрицателен икономически растеж“ на „мръсните“ сектори и процъфтяването на устойчивите. Програмата на „Podemos“ призовава за мораториум върху пословично корумпираните мега-инфраструктурни проекти в Испания, а също така да се премине към инвестиране на публични средства в чисти производства и възобновяема енергия. Програмата се ангажира с подкрепата на социалните грижи, образованието и кооперативите. Дори ако няма растеж, тези сектори имат предимство: те не се нуждаят от нарастващи печалби. Документът също така предлага да се намалят темповете на спекулативния капитал и да се пренасочат инвестициите към малките предприятия и работническата класа с драстични банкови реформи и подобие на данъка на Тобин (Tobin tax) върху финансовите транзакции и краткосрочните борсови операции.

Авторите признават, че социалните грижи или образованието, могат и да не доведат до увеличаване на БВП, поне не веднага. По мнението на авторите, обаче, тези два фактора ще увеличат в широк смисъл икономическата дейност, при това в дългосрочен план. Скептично се отнасям към перспективите за такъв безтегловен растеж. Но предложенията са добри, независимо от техния ефект върху растежа.

И все пак, ако партията „Podemos“ игнорира БВП, както прави докладът, тогава ще й трябва една система за показатели на просперитет за оценка на успехите си. И трябва да помислят по-внимателно за това, как ще запазят стабилността, ако икономическата активност не се увеличи.

Без растеж, и при условие, че работата става все по-компютъризирана и автоматизирана, работниците стават излишни. Справедливо, документът предлага 35-часова работна седмица: в икономика, която няма растеж, могат да се създадат повече работни места, ако всеки от нас работи по-малко. Подкрепата на грижите и образованието също е правилна стъпка: тези „по-малко продуктивни“ дейности са интензивни по отношение на заетостта, същевременно осигурявайки по-висока социална стойност.

Обаче, партията „Podemos“ сгреши като замени ангажимента си за базов доход с минимален доход, който е гарантиран само за тези, които не могат да си намерят работа. Базовия доход осигурява достоен живот за всички. Той е право на всеки гражданин, като премахва клеймото „безработен“. Базовия доход не е пречка за работа, тъй като хората го получават и когато работят. Но, за разлика от обезщетението за безработица, можете да получавате базовия доход, ако искате да работите по-малко, за да посвещавате повече време на семейството си, грижи, развлечения, доброволна или политическа работа. Проучванията показват, че един основен доход от € 400- € 600 (£ 317- £ 475) на човек е реалистично изпълним в Испания, при това без радикални промени в данъците. (подобно изчисление за България показва близка цифра, но с данъчна реформа, участие на гражданите в политическите решения, реформа в паричната политика и нова икономическа политика, бел.ред.)

Без растеж, дълговете не могат да бъдат изплатени. Една икономика не може да бъде принудена да расте неестествено, за да се изплащат дълговете, направени да подхранват един фиктивен растеж от миналото; някои дългове трябва да бъдат анулирани. Чий дълг ще бъде опростен е въпрос на демократичен избор. Загубите трябва да понесат спекулантите, а не владелците на скромни спестявания. Политиката на партия „Podemos“ предлага гражданско обсъждане за преструктуриране и анулиране на дълговете на Испания, както на самата държавата, така и на населението й, но подробности не се уточняват.

Анулирането на дълговете може да предизвика неустойчив растеж, като се случи в Еквадор. В реалността, освободеното от работа време заедно с един базов доход позволява свободата дори то да премине в гледане на телевизия, джаджи или уикенди с пътуване нанякъде. Вместо това обаче, Наваро и Торес се стремят към „екологично устойчиво“ потребление. За съжаление, не става ясно, как и защо това може да бъде резултатът от техните предложения.

Какво ще направи партията „Podemos“, ако неустойчивият растеж се възстанови, въпреки намеренията и? Тук „Podemos“ трябва да се задълбочи в детайлите. Първо, трябва да се определят ясните екологични ограничения, като лимит за емисии на въглероден диоксид или използване на суровини, използвани от Испания, както и тези, включени във вносните потребителски стоки.

На второ място, партията трябва да ограничи рекламата, като я забрани в обществените пространства, както наскоро реши да направи град Гренобъл. И накрая, за да се стимулира устойчивото потребление, данъците трябва постепенно да се пренасочат от труда към използването на ресурсите, така че да са в полза на хората с по-ниски доходи и потребление. Данъкът върху въглеродните емисии би могъл да бъде свързан с финансирането на базовия доход.

Без растеж, държавните приходи могат да се застопорят. Документът за икономическата политика на „Podemos“ може да се ангажира с ефективен публичен сектор, но освен добрата воля на некорумпираните новодошли, той не предлага алтернативи на съкращения, приватизация и аутсорсинг. Тук е пропусната възможността да се направи връзка към процъфтяващата кооперативна икономика на Испания, където определени групи сами организират достъпни решения в сферите на здравеопазването, образованието, храната, настаняването, или грижите. Тези решения могат да намалят разходите на социалната държава и да помагат за осъществяването на реформи в нея.

Като цяло, политиката на партия „Podemos“ ни насочва в правилната посока. Въпреки това, тя може – и трябва – да направи една стъпка напред.

http://www.theguardian.com/sustainable-business/2015/jan/15/spain-podemos-should-further

БАЗОВИЯТ ДОХОД, ОБЯСНЕН.

НАЙ-ЛЕСНИЯТ СВЕТОВЕН НАЧИН ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА.

VOX.com – обновено от Дилан Матюз (Dylan Matthews) на 08.09.2014г.
Превод–БСДД, 29.12.2014г., редакция Александра Арбекова

През последните месеци дискусиите около предложенията за базовия доход нашумяха доста, но не чак толкова, че повечето хора всъщност да разберат значението на самата фраза „базов доход“. Имайки предвид това, ето и „базата“ на идеята (долавяте ли?), в единадесет въпроса.

1) Какво е базов доход?
„Базов доход“ е формулировка за серия от предложения, които споделят идеята за получаване от всяко едно лице в държавата на определена сума пари на регулярна основа. Що се отнася до базовия доход, то няма категорични изисквания за неговото получаване; не е необходимо човекът да е сляп, инвалид, или безработен, за да го получи. Всеки един човек получава една и съща сума поради това, че е човешко същество с конституционно право на достоен живот, осъществим чрез покриване на базови материални нужди с помощта на съответната сума.
През годините са съществували различни наименования, с които е обсъждана идеята. „Универсален базов доход“ и „Гарантиран базов доход“ са най-често използваните. „Гарантиран минимален доход“ и „Отрицателен подоходен данък“ основно се използват, за да обяснят версии на плана, които определят налог, който постепенно се отнема от паричния поток, като средство за намаление на разходите по стандартните социални политики. „Демогрант“ е било популярно през 70-те, а „Граждански дивидент“ и „Социална заплата“ също са се използвали понякога.

2) Кой подкрепя базовия доход?
Ще се изненадате! Може да се каже, че най-големият популяризатор на идеята през 20-ти век е бил либертарианецът-икономист Милтън Фридман (Milton Friedman), който по-конкретно е симпатизирал на отрицателния подоходен данък като заместител на по-голямата част от държавните социални помощи. Повечето от ляво-центристките икономисти, като Джеймс Тобин (James Tobin) и Джон Кенет Гълбрайт (John Kenneth Galbraith) също подкрепят тезата. Напоследък, Емануел Саез (Emmanuel Saez) и Джонатан Грубер (Jonathan Gruber), двама от най-влиятелните ляво настроени икономисти твърдят, че идеалната данъчна система трябва да се отличава с „разширен демогрант“.
Мартин Лутър Кинг (Martin Luther King Jr.) подкрепя идеята в неговата книга „Накъде отиваме оттук нататък: Хаос или Общност?“ (Whereto Go From Here: Chaos or Community?), пишейки „сега съм убеден, че най-простият подход ще се докаже като най-ефективен; решението на проблема с бедността е тя да се прекрати директно с понастоящем широко дискутираната мярка: гарантираният доход.“ Активистите и учени Ричард Клоуърд (Richard Cloward) и Франсис Фокс Пивън (Frances Fox Piven) са автори на влиятелната статия в списанието „The Nation” през 1966 г., с който призовават за национално движение на бедните с основна цел приемането на базов доход. По-академично, ляво настроените философи и интелектуалци, такива като Ерик Олин Райт (Erik Olin Wright), Питър Фрейз (Peter Frase), Керъл Пейтмън (Carole Pateman), Антонио Негри (Antonio Negri) и Майкъл Харт (Michael Hardt) и в частност Филип Ван Парис (Philippe Van Parijs) са писали в полза на идеята.
Но идеята все още продължава да предизвиква отклик от страна на „десните” със същите аргументи, с които десният Фридмън я е приел. Либертарианката-икономист и сътрудник на списанията „National Review” и „Reason” Вероник де Руги (Veronique de Rugy) говори за идеята по канала „Fox News”, като получи положителен отклик. Чарлз Мъри (Charles Murray), съавтор на „Гаусовата крива: Интелект и класова структура на американското общество” ( The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life”) написа цяла книга, която определя конкретен план за отрицателен подоходен данък, който да замени сегашната съществуваща социална система.

3) Дали базовият доход е въведен някъде по света?
Не точно, но много страни имат щедри програми за пряко разпределение на парични средства от един или друг вариант. В Съединените щати, Общественото осигуряване е повече или по-малко програма за възрастово ограничен базов доход, който обвързва придобивки към заплатите, изглеждайки като пенсионна програма. Правителствената програма за Допълнителен осигурителен доход е схема за гарантиран минимален доход за възрастните, слепите и инвалидите. Програмата с Ваучери за храна представлява гарантиран минимален доход, разпределен по-скоро чрез храна, отколкото с пари в брой. Друг инструмент е „Earned Income Tax Credit” (EITC – система за възстановяване на данъчен кредит за лица или семейства с нисък или среден доход, особено на тези с деца), който функционира подобно на отрицателен данък върху доходите с определени изисквания за работа.
Повечето от другите развити страни, включително Великобритания, Франция и Германия имат подобна подпомагаща доходите система с изисквания за допускане до дохода с различна строгост. В развиващия се свят, и по-точно в Латинска Америка, чрез схемата „conditional cash transfer” (CCT) на семействата с нисък доход им се дават парични обезщетения без ограничение на ползването, при положение, че изпълняват определени изисквания, като да изпращат децата си на училище или да ги ваксинират. Тази схема става популярна през последното десетилетие. Най-популярната програма е тази на Бразилия, която се казва „Bolsa Familia”, но Мексико, Колумбия и много други страни имат подобни програми с много сравнителни анализи на резултатите на няколко изследвания, които показват значителен позитивен ефект върху здравните и образователните резултати. Даже и в Ню Йорк се направиха постъпки за приложение на CCT – модела с оценител MDRC (неправителствена и непартийна изследователска организация в областта на образователната и социалната политика), които установиха положителни резултати от програмата.
Официални планове за базов доход са били прилагани в някои експерименти. Цяла серия от опити в различни градове на САЩ, тестващи програми за отрицателен подоходен данък, са били проведени през 70-те, а най-амбициозният опит за въвеждане на базов доход, наречен „Mincome” е бил проведен в Манитоба, Канада. Резултатите от експериментите са дискусионни, като включват сдържано намаление на работните часове заедно с подобрение на здравните резултати и, естествено, повишение на доходите. Много по-скорошни опити в Намибия също показаха позитивни резултати, докато в Кения и Уганда успешно се прилага неправителствена инициатива с директно парично дарение за най-бедните, наречено „Give Directly”.

4) Това няма ли да разруши икономиката?
Общата загриженост по отношение на предложенията за базов доход е притеснението, че те ще разрушат стимулите за работа. Ако за хората вече не е необходимо да работят, за да си покрият разходите за жилище, храна и други жизнени нужди, тогава е очевидно, че стимулът да започнеш работа или да работиш определени часове на работно място, ще бъде намален. Дори и някой да не иска да живее само с предоставения базов доход, той може да предпочете да премине от пълен работен ден на почасов, покривайки разликата със социалната придобивка. Това е притеснително за хората, както защото повечето американци и европейци строго вярват, че хората трябва да работят, за да живеят, така и защото намалените усилия за работа означават намалена продуктивност – с други думи – забавяне на икономиката.
Както се отбеляза по-горе, реален базов доход никога не е бил прилаган в цялата страна, затова макроикономическият ефект е трудно да се предвиди. Но ние имаме някои експериментални доказателства по въпроса за усилията за работа, описани от експеримента с отрицателния подоходен данък в САЩ и Канада през 70-те. Тези проучвания установяват, че усилията за работа намаляват когато се прилага отрицателния подоходен данък, както се предполагаше, но този ефект е бил твърде малък. Освен това, по-голямата част от спада в усилията за работа се отчита при хора, които дълго време са били безработни. Това би могло да е нещо лошо, но също така би могло да означава, че хората не залагат на второстепенни работни места и търсят онези, които са по-добри за тях. Това определено би било по-добре за икономиката. В допълнение, намаленото желание за работа при младите хора се появява изцяло от увеличеното посещение в училищата – също желан резултат.
Друг фактор е недекларирането. Отрицателния подоходен данък предоставя поощрение на получателите да не декларират доходите си, за да вземат по-високо обезщетение — и точно това се случи с експеримента с отрицателния данък в САЩ. При експеримента в града Гари, щат Индиана , когато декларирания доход на участниците е бил съпоставен с официални правителствени данни за доходите им, намалението на желанието за работа изцяло е изчезнало.
Тоест, разумно е да считаме, че би могло да има намаление на желанието за работа, ако се въведе базовия доход. Но вероятно мащабът ще е скромен и формата, под която това намаление в желанието за работа ще се появи, може да е добра за икономиката в дългосрочен план.

5) Може ли базовият доход някога да се приложи в САЩ?
Към момента вероятно не, имайки предвид факта, че в Конгреса, по същество, няма да мине нищо. Но шансовете това да стане, да кажем, в следващите сто години, не са нулеви. Поради това, че през 70-те, предложенията за базов доход са били популярни и сред двете политически партии. Ричард Никсън предложи идеята за отрицателния данък върху доходите в Белия дом, а Джеймс Картър направи един по-малко успешен, но реален опит за въвеждането му. През 1972 г., Джордж Макгавърн предизвика Никсън за повторни избори, не чрез атакуването на неговата политика за подпомагане на доходите, а чрез предлагането на по-щедър базов доход.
Всъщност, повечето страни, както бе споменато по-горе, имат схеми за подпомагане на доходите, които най-малкото са до известна степен подобни на базовия доход , и когато идеята се очертае в по-познати термини, тя престава да бъде толкова радикална. Нагледен пример: „the Fair Tax plan“ или „Планът за справедливо облагане с данъци”, който би заменил федералния данък върху доходите, подоходния данък, данъка върху дарения и данъка върху имотите с 30% данък върху продажбата, включва възстановяване на платени данъци от домакинствата до прага на бедността. Домакинствата би следвало да получат тази компенсация независимо от техния работен статус, което го прави чист (макар и доста малък) базов доход. А „the Fair Tax plan“ е бил одобрен от 76 членове на Белия дом и 9 членове на Сената – всичките републиканци. Те вероятно не смятат себе си за подкрепящи базовия доход, но всъщност са.

6) Малко почивка. Тук е моментът да послушаме любимата си музика и да се върнем на темата с освободено място в съзнанието.(бел.ред.)

7) Ще ни спаси ли базовия доход от роботизацията?
Много анализатори считат, че подобренията в изкуствения интелект и роботизацията ще намали търсенето на човешкия труд в бъдеще. Дали това ще се случи или не, е спорно, особено със скептичните отбелязвания, че с вековете на технологическия бум нивото на заетостта така и не се е намалило на постоянна основа. Но ако този път нещата се случат различно, и автоматизацията остави голям брой хора в работоспособна възраст безработни, базовия доход би могъл да помогне на пострадалите от този процес. По същество, това би могло да означава следното: „облагането на собственици на роботи с цел помагане на хората, които са останали безработни поради въвеждането на новите технологии“ , обясни Джон Азиз (John Aziz) в списание „The Week”.
Също така е възможно капиталистите да разберат, че базовия доход е в техен интерес, особено ако технологичната безработица доведе до неплатежоспособност на потребителите, на които да продават своите продукти. Бившият Министър на труда и настоящ либерален коментатор Робърт Райш (Robert Reich) нарече базовия доход „почти неизбежен“ по следните причини: „с увеличението на продуктивността, технологичните промени ни предоставят големи предимства, но заради тях все по-малко хора работят….тогава кой ще е потребителят?“.
Не всички анализатори, които вярват, че технологичната безработица наближава, одобряват базовия доход като средство за справяне с нея. Икономистите на Министерството на комуникациите и информационните технологии Ерик Бриньолфсон и Андрю Макафи (Erik Brynjolfsson и Andrew McAfee), в тяхната книга „The Second Machine Age” (Втората машинна ера), оспорват, че докато базовия доход би могъл да попълни загубата на доход вследствие на масовата безработица, не би могъл да замени загубата на „себеуважението, общността, ангажираността, здравните ценности, структурата и достойнството.“ Вместо това, те промотират разширяването на образованието и субсидирането на заплатите, което да помогне на хората да се справят с роботизацията (Бриньолфсон уточнява, че той по никакъв начин не се противопоставя на базовия доход, а просто счита, че субсидирането на заплатите чрез, например чрез „Earned Income Tax Credit” е по-добро (EITC – система за възстановяване на данъчен кредит за лица или семейства с нисък или среден доход, особено тези с деца). Джеймс Хюз (James Hughes), застъпник на базовия доход, контрира, че е малко вероятно хората да достигнат скоростта, с която се разширяват възможностите на роботиката, което обезсмисля поддържането на ролята на трудовата заетост на сегашното ниво.

8) Какво е отношението на либералите/ляво настроените към базовия доход?
Ако базовия доход бъде достатъчно висок, той ще може да елиминира бедността, това е основното предложение на ляво-центристите. Бедността е лошо нещо и традиционно ляво настроените полагат усилия да се борят с нея, а базовия доход предлага елегантен начин за пълното й елиминиране. Също така, базовия доход намалява неравенството, което както левите, така и либералите смятат за целесъобразно по редица причини, като не по-малко важно е, най-общо казано, бедните хора имат по-голяма полза от допълнително получения долар, отколкото богатите губят, отказвайки се от долар, като по този начин се очаква преразпределението да подобри общото благосъстояние. Но също така има някои сложни аргументи. В своята книга „Real Freedom for All” (Истинска свобода за всички) и в други произведения Филип ван Парис (Philippe Van Parijs) доказва, че базовия доход е необходим, както свободата. За да бъдем наистина свободни, Филип ван Парис твърди, че хората трябва да имат „достъп до средства, от които се нуждаят, за да правят това, което искат да правят.” Осигуряването на базов доход за всеки един, предоставя тези средства. Питър Фрейз (Pete Frase), редактор в списание „Jacobin” и влиятелен ляв писател по икономика, прави подобни твърдения. Базовият доход, обосновава той, „директно адресира едно от най-основните спорни неща за капитализма, а именно факта, че прави почти всички зависими от изпълняването на наемен труд, за да могат да хората да оцелеят.“
Спора за свобода се основава, до известна степен, върху критиката за огромното акцентиране на нашата култура върху работата. Питър Фрейз отбелязва, че преди 84 години Джон Мейнард Кейнс прогнозираше, че в рамките на 100 години, светът ще е достатъчно богат, за да се решат „икономическите проблеми”, и че светът ще навлезе във „век на почивка”, където по-голяма част от живота ни ще е посветен на извънработни дейности. Досега не сме успели да създадем такъв свят, но базовият доход би могъл, като предостави на всички хора възможността да излязат от работния процес, или значително да намалят работните си часове. Ако считате, че свободното време е действително добро, а незадоволителната работа е болест, то решението е базовия доход.
И накрая, някои философи, в частност Карол Пейтман (Carole Pateman), създадоха изключително феминистки случай за базовия доход. Пейтман отбелязва, че повечето социални държави са били създадени с понятието, че жените ще имат повече облаги въз основа на заслугите и статуса на съпрузите си, отколкото на техните собствени. Това държеше жените икономически зависими от мъжете, като поддържаше модел на брак, който позволява на мъжете да са далеч от домакинския свят на жените. Нещата някак си са се променили, все пак, но жените все още работят за по-ниски ставки, отколкото мъжете, и печелят по-малко. Пейтман пише , че базовия доход „за пръв път би могъл да предостави на жените дългогодишна(скромна) икономическа независимост и защита, главната причина защо това в важно за демократизацията.“

9) Каква е консервативната/либертарианска гледна точка за базовия доход?
Възгледите на защитниците на свободната конкуренция по отношение на базовия доход се основават до някаква степен на критиката на съществуващата социална държава, както и на твърдението, че пренасочването на същите средства към базов доход би довело до по-добри резултати.
От една страна, въвеждането му би изисквало, вероятно, по-малко бюрокрация, отколкото за голяма част съществуващи социални програми. „Най-голямото предимство на отрицателния данък върху доходите е, че изисква по-малко бюрокрация,” – пише в списание „City Journal” Гай Сорман (Guy Sorman), дясно настроен философ . „Повече няма да е необходимо правителството да поддържа множество агенции, необходими за разпространението на ваучери за храна, здравни програми като „Медикейд”, парична помощ и десетки хиляди социални програми. Нито пък ще е необходимо да плащат заплати, както и огромни суми за бъдещи пенсии на работещите по тези програми.“
Фактът, че базовия доход отнема от правителството правото да решава за какво да се харчат парите, е също примамлив за либератираиантците. „Подпомаганията по-често се дават в натура, отколкото в брой, именно поради факта, че правителството не вярва получателите на социалната помощ да изразходват разумно предоставените средства, пише Мат Зволински от Университета в Сан-Диего, „а базовият доход би променил това”, – допълва той.
Чарлз Мъри защитава базовия доход, като съветва хората да са отговорни за собствения си разцвет, отколкото да изискват от правителството да прави решения за разходи от тяхно име. „Убедителната критика на сегашната система, е, че представителите на долната класа нямат причина да вярват, че те могат да бъдат нещо друго“ пише той. „Правителството трябва да казва само едно нещо на хората, които преди не са имали причина да вярват в това: „Вашето бъдеще е във вашите ръце“. И това е самата истина.“
Ед Долан (Ed Dolan) отбелязва, че за консерватори и либерали, които се интересуват от запазване на стимулите за работа, базовият доход всъщност има предимства пред социалните програми, които постепенно съкращават доходите и косвено налагат високи ефективни пределни данъчни ставки върху бенефициентите. Но предоставянето на всеки човек на паричен еквивалент не прави това.

10) Каква е ляво настроената/либералната гледна точка против базовия доход?
Лявата гледна точка против базовия доход се определя от въпроса до какво да се преориотизира: базовия доход, който по същност е безпрецедентен в национален мащаб, или разширяването на традиционната система за осигуряване чрез универсална грижа за децата, щедра политика на отпуските (както и по майчинство, болест, лични или медицински причини), свободно образование, и какво ли още не, една програмна политика, приета от Северните социално-демократични държави, която, от определена гледна точка работи.
Вероятно най-видният изразител на тази гледна точка е Барбара Бергман (Barbara Bergmann), професор по икономика в Американския университет във Вашингтон. Тя отбелязва, че има определени ползи, до които, според либералите, всеки един трябва да има достъп, такива като образование, грижа за децата, здравна грижа, осигуряване на жилище, и др. Правителството не е в състояние да осигури тези облаги и базовия доход едновременно, поради което Бергман заключава, че финансирането на тези облаги директно е за предпочитане от това да се предоставят пари на хората индивидуално.
Да предположим, че някой получил базов доход, не си купи медицинска застраховка и се разболее, като не може да си позволи живото-спасяваща манипулация. За да се спаси животът му е необходима универсална здравна система, докато базовия доход предоставя по-малко пари за финансирането на подобна система. „Напълно развитата здравна система има приоритети пред базовия доход, тъй като тя изпълнява това, което базовия доход не може да си позволи: тя гарантира, че определени специфични потребности на хората ще бъдат удовлетворени“, заключава Бергман.
Привържениците на държавната програма „гарантирана работа”, която осигурява работа на всеки, който я желае, обикновено чрез обществения или неправителствен сектор — често критикуват базовия доход като политически нереалистичен и предизвикващ инфлация. Рандал Врей (Randall Wray), професор по икономика в университета в Канзас Сити, щат Мисури – твърди, че това би могло „да добави около две или три нули на всички цени и заплати в САЩ—най-малкото в рамките на сравнително ограничена допустима грешка“ (за ваше сведение, идеята, че фискалната, а не паричната политика определя инфлацията се поддържа от малцинството икономически анализатори).
Някои от „левите”, които не се изказват непременно против базовия доход, оспорват обаче аргументите в негова полза на консерваторите и либералите. Обратно на идеята, разпространена сред поддръжниците на пазарната икономика, че съществува изобилие от разточителни социални програми, Майк Конзал (Mike Konczal) от университета „Рузвелт” в Чикаго твърди, че в рамките на съществуващата държавна здравна помощ „има няколко програми, които са със сравнително малки административни разходи.“ „Недоволството от сегашната система подхранва една мечта за започване на чисто, но мотивацията за това варира значително“, пише Макс Савики (Max Sawicky) . „Някои от „десните” биха искали да заменят съществуващите програми, тъй като те не одобряват какво правят тези програми, а не защото те не успяха да победят бедността.“

11) Каква е консервативната/либертарианска гледна точка против базовия доход?
Базовия доход е масова преразпределителна правителствена програма. По презумпция, консерваторите и либертарианците не харесват масивните преразпределителни правителствени програми. Като цяло, това е което не одобряват.
Анархо-капиталистът, който също така е професор по философия в университета на Колорадо в Боулдър Майкъл Хюмър (Michael Huemer), е направил най-пълната версия на този аргумент в отговор на Зволински. „Да предположим, че аз реша да предоставя базов доход на моите съседи. Не разполагам с достатъчно честно придобити пари, за да направя това, поради което източвам необходимите средства от моите съседи, заплашвайки ги с отвличане и лишаване от свобода, ако не предоставят средствата, които изисквам“, размишлява той. „Понякога съсед отбягва усилията ми, като ме лъже за неговия доход. Тогава аз го отвличам и го държа като затворник в малка клетка години наред.“ Това би било неморално. Защо това да не е версията, която правителството се заканва да извърши?
Другият, по-преобладаващ аргумент, е че програмите за базовия доход намаляват желанието на хората за работа, отколкото да го повишават (както твърдят други либертерианци, като Ед Долан). Съгласно аргумента, това не само нарушава тяхното благосъстояние, но и тяхната общност. Джим Манзи (Jim Manzi) цитира експериментите от 70-те, за да подкрепи твърдението, че базовия доход намалява желанието за работа.
Бринк Линдзи (Brink Lindsey) от Фондацията „Kauffman” възприема заключенията на Манзи и продължава със следващата логична стъпка, аргументирайки се, че намаляването на желанието за работа е естествено лошо нещо, подчертавайки, че (принудителната) безработица вреди на благосъстоянието, както психически, така и физически. „За повечето хора липсата на работа означава не само липса на доход, но и липса на статус, идентичност, както и насока,“ заключава той. „Това е пътят не към безпаричието, а към социалната неустойчивост и отчаянието.“
http://www.vox.com/2014/9/8/6003359/basic-income-negative-income-tax-questions-explain

БАЗОВИЯТ ДОХОД – ЕДНА РЕАЛИСТИЧНА „УТОПИЯ“?

„Базовият доход се възприема като изграждане на нова система на разпределение на държавните приходи, подходяща за реалностите на всяка държава в 21-ви век. В среда, в която заплатите няма да се увеличават общо погледнато. В Европа ние сме изправени пред ситуация, в която дългосрочното намаляване и стагнация на реалните заплати е реалността, която трябва да приемем. Затова ние или ще живеем с факта, че все повече хора ще бъдат Прекариат (пролетариат без перспектива, бел.ред.) без никаква сигурност, които страдат от тревожност и всякакви други проблеми от стреса и съпътстващите го социални заболявания или ще намерим начин за предоставяне на основна сигурност за хората.“

Едно интервю с британския професор от Университета в Лондон, Гай Стендинг, съосновател на Световната мрежа за Базов доход (BIEN), проведено от Томаш Чабинка, списание Либерте. Превод с редакция – БСДД.

  • Много хора възприемат универсалния базов доход като някаква вълшебна пръчица, която би могла да разреши всички социални проблеми. Но може ли базовият доход да решава някакви проблеми изобщо? Хората могат да изхарчат всичките пари, които са им предоставени и впоследствие все така да останат слаби…

Защитавах базовия доход през последните 28 години и винаги съм казвал, че човек трябва да възприемаме базовия доход като част от нова стратегия за предоставяне на по-голяма свобода на хората, за намаляване на неравенството в обществото и за даване на хората на по-голямо чувство за личен контрол над живота им. За мен тези три неща са от решаващо значение. Базовият доход сам по себе си няма да реши проблемите, пред които сме изправени, по-специално нарастването и радикализирането на Прекариата. Но без базов доход не мога да видя решение на нарастващото усещане за неравенство, което ние изпитваме, нарастващата несигурност, която милиони хора изпитват, нарастващият брой на хората-прекариат, които са уязвими и са принудени да губят права и вследствие стават – както аз го наричам – по-скоро молители, отколкото имащи права граждани. Базовият доход се възприема като изграждането на нова система на разпределение на държавните приходи, подходящ за реалностите на всяка държава в 21-ви век. В среда, в която заплатите няма да се увеличават общо погледнато. В Европа ние сме изправени пред ситуация, в която дългосрочното намаляване и стагнация на реалните заплати е реалността, която трябва да приемем. Затова ние или ще живеем с факта, че все повече хора ще бъдат Прекариат (пролетариат без перспектива, бел.ред.) без никаква сигурност, които страдат от тревожност и всякакви други проблеми от стреса и съпътстващите го социални заболявания или ще намерим начин за предоставяне на основна сигурност за хората. Мисля, че това е отговорът на въпроса ви. Това не е панацея, не е вълшебна пръчица. Но това е съществена част от нова политика, нова форма на реалистична утопия, реалистичен прогресивен дневен ред, който може да помогне хората да се обединят. Бих казал на читателите ви и на всички останали: отворете съзнанието си за нови начини за отговор на кризата, пред която сме изправени. Защото старите политики не са проработили, няма и да проработят. И това е реалността.

  • Излиза, че синдикатите не могат да помогнат на хората от Прекариата? Имаме ли нужда базовият доход да направи това?

Не бих казал, че имаме нужда от синдикатите. Ние нямаме нужда от синдикати в стария смисъл на думата, но ние се нуждаем от съюзи като цяло. Аз принадлежа на синдикатите, винаги съм правил нещата по различен начин, но работя с профсъюзите. Продължавам да им казвам, че те трябва да се променят. Те трябва да променят тяхната стратегия, тяхната реторика, техния дневен ред. Те трябва да са отворени към идеята на базовия доход. Често, синдикалистите от стария стил са много догматични, много против идеята за свобода. Идеята е, че ние всъщност трябва да се доверим на нашите съграждани, нашите близки хора, че ако аз или ти, или друг някъде там им даде известна сигурност, може да има някои, които ще я загубят, но повечето хора искат да подобрят живота си. Ако те получат сигурност те ще се опитат да подобрят живота си в името на децата си, те ще се опитат да направят нещата по-добре. Те няма да се задоволят само с базовия доход, те ще искат да подобрят живота си. Аз вярвам в човечеството и аз вярвам, че 99% от хората са такива. Искаме да подобрим нашия живот, живота на нашите деца, нашите роднини, близките и т.н. Ако имате 1% от хората, които не са готови да го направят – окей, жал ми е за тях, аз ще искам да ги насърчим, да бъдем по-добри граждани и така нататък, но аз няма да изработя система за социална политика, която е ориентирана към 1% от населението. Трябва да се мисли за по-голямата част. По мое мнение трябва да се разграничим от сегашната култова, фалшиво-култова, твърде моралистична социалната политика към друга, тази, която укрепва еманципацията (освобождаване от зависимост, предразсъдъци и ограничения, бел.ред.) на хората и дава на всеки елементарна сигурност. Аз мисля, че това прави обществото по-добро.

  • Не се ли притеснявате, че няма да бъдат 1%, а 20% от хората, които не знаят какво да правят, каква е тяхната цел, които просто седят, гледайки телевизия през цялото време?

Уверен съм, че в момента имаме една система, която е точно това, което описвате, че е създадена ситуация, в която много хора са толкова несигурни, толкова много хора имат единствено перспективата да живеят с ниски доходи, че са обезкуражени, социално и морално нестабилни, и те не вярват. Това е причината за пасивността, злоупотребата с алкохол, наркотици и гледането на тъпи телевизионни програми. Само, когато хората имат чувството за елементарна сигурност те имат самочувствието да поемат рискове в изграждането на живота си. Намаляването на рисковете изисква степен на увереност. Аз наистина мисля, че трябва да се разграничим от тази моралистична гледна точка. Но единственото доказателство, което имаме от цял свят е, че ако хората имат елементарна сигурност, те работят повече, а не по-малко. Когато те работят, те са по-продуктивни, а не по-малко. Аз описвам този феномен в различните ми книги, за да покажа как се натрупват доказателства. Това идва от чувството: „Усещам, че принадлежа към едно общество, аз съм нещо в обществото и затова аз чувствам, че съм член на, да речем, на българското (бел.ред.) общество, в истинския смисъл на думата. Затова ще участвам и нямам извинение да се самосъжалявам.“ Искам да кажа, че е много лесно, когато сте победени, и победени, и победени за пореден път, в крайна сметка да се откажете. Но ако имате елементарна сигурност и вие знаете, че вашите съседи го имат, и вашите приятели и така нататък, можете да почувствате: „Имам шанс!“. Хората, които са в такова обстоятелство се възползват психологически. Ние току-що го видяхме с пилотните проучвания, дори в Индия и Африка, както и с други изследвания, които се провеждат. Бих казал на критиците: критикувате от една позиция на предразсъдъци. Често, критиците са хора, които имат ниво на средни доходи, те дават от своя джоб пари на децата си, с тези пари им дават сигурност, и те са готови да правят това. Така че защо сте срещу това всеки да е на такова ниво? Когато тези хора дават джобни пари за децата си и в подкрепа на децата в тази средна класа, всички тези деца не са станали мързеливи, а са се развили.

  • Добре, но имаше някои експерименти с отрицателен данък върху доходите. Тези експерименти са по-скоро с отрицателни резултати, така по какъв начин вашата теза е по-добра и по какво се различава от негативния подоходен данък?

На първо място, експериментите с отрицателен данък върху доходите в САЩ не са имали отрицателни резултати. Необикновеното в случая е, че всички тези експерименти показват смесени реакции, относително малки ефекти върху предлагането на работната ръка – някои показват увеличение, други показват намаление – и това беше в средата на тези експерименти, когато Републиканската администрация на Конгреса ги изостави. Един мой приятел е направил много добър анализ на над 300 изследвания, които бяха направени, и той заключи, че те са недостатъчни, за да се направи извод. Но отрицателен данък върху доходите не е същото като базовия доход. Облагат ви за това, че като печелите пари от заплати или трудови доходи, които са под определено ниво ще получите кредит и постепенно можете да спрете да плащате данъци на определено ниво. Това не е същото като базовия доход. Базовият доход се предоставя независимо дали печелите някакъв доход или не, дали сте на заплата или някаква друга форма на заплащане за положен труд. Той е предоставен като човешко конституционно право (бел.ред.). Разликата е, че базовият доход е резултат от данъчната тежест, а не част от нея (бел.ред.).
Освен това отрицателния данък върху доходите е семейно-ориентиран, а не индивидуално, докато базовият доход ще бъде индивидуален. Семейно-ориентираната система, както винаги, е такава, че предизвиква специализация в труд извън семейството обикновено на мъжа-съпруг като лице, имащо най-голям потенциал да печели доходи. От друга страна тенденцията е да се насърчи другият партньор, обикновено жената-съпруга, да се съсредоточи върху домашния труд. Това е доста различно от базовия доход, тъй като той остава далеч от половите пристрастия. Защото жената има своя собствен индивидуален базов доход и всеки друг има своя базов доход, и детето ще има базов доход, също така. Начинът, по който разработихме експериментите, базовият доход на едно дете ще бъде изплащан на майката. Така че в действителност може да се използва базовият доход да засили позицията на жените или на някой, който е в една връзка, където се чувства неравностоен или се злоупотребява с него да напусне, защото не загубва базовия си доход. Ако е налице ситуация с домашно насилие човек може по-лесно да се измъкне от него. Така както много жени, примерно, стават жертви или живеят в насилие именно защото по финансови причини не могат да си позволят да напуснат.

Затова аз мисля, че експериментите с отрицателен данък върху доходите, не са много подходящи за дебата, който водим в настоящия момент. Това, което имаме сега в сравнение с тогава е огромен Прекариат с ниски заплати, ниска степен на сигурност. Вие не можете да се справите с несигурност от този вид чрез социална или частна застраховка/осигуровка, защото не знаете какво ще ви удари утре. В известен смисъл, базовият доход е преразпределянето на финансовите ресурси с мисъл една стъпка напред. За да подкрепи най-лошата несигурност на всички, несигурността, че можете да имате инцидент и да загубите всичко, да изпаднете в дълг, да сте на улицата, живеещи с всичките си вещи в хартиена торбичка. Базовият доход дава котва. Аз мисля, че трябва да се възприема по този начин. Това е еманципиращ инструмент, както и начин за използване на фискалната система за преразпределение с мисъл напред, за да се намали неравенството в обществото.
В момента, независимо дали това е в България (бел.ред.), Полша, Великобритания, САЩ, или Япония, най-големият проблем с който се сблъскваме е нарастването в неравенството на доходите, нали? В момента нямаме никакъв инструмент в действие за преразпределяне към Прекариата, за да им се предоставят част от доходите на обществото. Така че има много спешна ситуация, защото бедността, несигурността и неравенството вече са се случили заедно.

  • Но какво да кажем за имигрантите? Защото изглежда, че въвеждането на всеобщ базов доход ще изисква ограничаване на критериите за гражданство. Има много имигранти без никакви права и без право на този базов доход, така че какво да кажем за тях?

Мисля, че човек трябва да осъзнае, че рязкото нарастване на броя на имигрантите вече е Прекариат. Това е днешната реалност. Бих казал две неща за миграцията и базовия доход.
Първото е, че когато подреждаме тази система, започваме с това, че всеки гражданин има право на базов доход, както и легален жител, който е чужденец, пребиваващ в държавата след определен период преди да придобие правото да получава такъв доход. В идеалния случай, всеки щеше да има това право, но в реалистични, от политическа гледна точка ще трябва да има период, когато мигрантите ще получат достъп до тези права. Но те ще получат постепенно част от базовия доход, така че след като изтече този срок те ще имат достъп до базов доход, ако те са били в страната за повече от две години или нещо подобно. Понеже казвате: Ето, това е нещо, което се изплаща от ресурсите на нашата държава.
Сега второто нещо, което бих казал е: „Вижте, в момента в Европа, ние сме като ситуация, в която огромен брой източноевропейци – българи, румънци и т.н. – са в процес на подготовка, за да отидат в други части на Европа. Ние имаме много поляци в други части на Европа и много хора, които идват в Полша, също така. Така че има много чужденци, идващи в Полша – и, разбира се, повече заминаващи – и сега бих казал също: Вижте, ние имаме фундаментално голям проблем на неравенството в Европа. Защо да не се използват европейските регионални структурни фондове да се започнат пилотни проучвания в Източна Европа – България или Румъния – в бедните райони, където ще плащат на хората да останат в тези области и да се опитат да изградят живота и общностите там. Би било ефективен начин за преразпределение на приходите и стресовата миграция, която причинява проблеми за семействата им там и проблеми на пазарите на труда тук, защото те идват тук и се налага да приемат много нископлатен труд и теглят намаляването на заплатите в другите части на Европа.
Затова защо да нямаме пилотни проучвания, благодарение на което – аз съм предложил това в България – хората ще имат предимството да получават базов доход и след това ние да направим оценка на резултатите. Би ли довел базовият доход в тези условия до хора, които имат по-голям капацитет за развитие на живота си, да бъдат предприемчиви, за изграждане на техните общности и така нататък? Ние трябва да променим динамиката, така че вместо хората да бягат, те да могат да се върнат. За мен, ние трябва да помислим различно за една такава възможност.

  • Но кой ще плати за това?

Въпросът е, че вече има известни средства, за да се направи това. В момента те се използват от Европейското централно ниво за финансиране на субсидии за конкретни видове инвестиции. Много от тези инвестиции ще се проведат така или иначе. Така всъщност се субсидират богатите корпорации или богати частни лица, но не и Прекариатът или хора с реална несигурност на доходите. Така че там са средствата. (има ги и в съответните данъчни системи на всяка държава, бел.ред.)

  • Мисля, че това би могло да бъде друг начин за субсидиране на корпорации, защото корпорациите могат да плащат по-малко …

Това няма значение. Да предположим, че вие нямате базов доход, да си представим, че сте жена с малко дете. И тогава работодателят казва: „Е, добре, аз ще ви плащам много малко.“ Вие ще бъдете толкова несигурна, че ще трябва да се кажете: „Да, всичко е наред“. Може би ще сте ядосани, но ще кажете „да“ за такова решение. Ако имате базов доход и работодателят ви предлага много ниска заплата, можете да му кажете „Не става“. Така че имате по-голям капацитет да кажете „не“. Не ставате автоматично много силна, разбира се, не искам да преувеличавам, но всъщност има ситуация, когато се засилва позицията на индивида за договаряне. Така че ще сте по-склонни да кажете: „Знам, че може да ми плащате повече, защото вие имате големи печалби, така че трябва да ми предложите прилична заплата“.

Но в същото време това може да доведе до някои хора да казват: „Добре, аз имам базов доход, а този стар човек се нуждае от малко работа да се свърши за него, той не може да ми плаща много, но всичко е наред, аз ще посветя част от времето си, за да я свърша“. Всъщност позволява се на хората да имат възможност да се договарят от позицията на сигурността, позицията на по-голяма свобода. Не виждам нищо лошо в работата за стареца, която може да се плати само една малка сума пари. Ако не разполагате с базов доход ще му кажете: „Съжалявам, че не мога да работя за вас, тъй като не можете да платите достатъчно и аз трябва да отида да работя за някой друг“ и вероятно емигрирате. Базовият доход променя социалната и икономическата динамика на работа. Това, според мен, е важно. Особено в нашия вид обстоятелства, при които много от възрастните хора се нуждаят от малко работа, но не могат да плащат много. И ако имат базов доход те могат да плащат за нещо, което трябва да бъде свършено. Вие променяте динамиката. И това е от решаващо значение.

  • Някои либертарианци смятат, че ако имаме базов доход, ние ще престанем да бъдем общество, защото вече нямаме никакви задължения към другите. Парите магически се появяват в нашите банкови сметки и вече не се чувства необходимостта да се общува с други хора, няма нужда от солидарност.

Запознат съм с този аргумент. Иронично е да идва от либертарианците. Защото либертарианците обикновено са невероятни индивидуалисти и те, донякъде, позволяват опортюнистичното поведение, индивидуалистичната конкуренция и така нататък. С други думи, те са точно обратното на това, в което те биха обвинявали базовият доход, че прави. Така че е иронично, че това е така. Но също така е фактически и психологически погрешно. Хората, които имат базово чувство за сигурност са много по-психологически ориентирани към усещането, че принадлежат на една общност. Тази сигурност им позволява да имат „чувство за съдействие“ по социологическата терминология. „Чувството за съдействие“, когато те усещат, че могат да бъдат социални личности. Действително, психологически експерименти са показали, че хората, които притежават елементарна сигурност са по-склонни да се присъединяват към сдружения, колективни органи. Те са по-склонни да се присъединят към културните организации. Те са социализирани и по-ефективно използват времето си. Те са с по-силно чувството на алтруизъм и загриженост за другите около себе си като цяло.
Мисля, че това всъщност е една много добра причина за поддържане на универсален, равноправен базов доход. Защото това казва на всички: ние сме равноправни граждани. Това е човешко право, което всеки от нас трябва да има. И самото наличие на възможността да бъдем равноправни граждани може да ни накара да се чувстваме добре. Вие сте гражданин, аз съм гражданин, затова аз ще работя с вас, да ви помогна, когато това е необходимо и вие да отвърнете със същото във вашите действия. Така че аз мисля, либертарианският аргумент е едновременно ироничен и грешен.

МОМЕНТЪТ НА ИСТИНАТА ЗА “ШИСТОВАТА РЕВОЛЮЦИЯ“

От Иван Христов, Софийски университет

По материали от чуждия печат

Редакция – БСДД

 

Последната година премина под знака на разразилия се горещ конфликт между двете супер сили САЩ и Русия. Може би най-горещата част от войната се води на енергийния пазар. В последната половин година цената на барел петрол падна с 60%, което за последно се беше случвало през 2008 година. Масово това явление е смятано за заговор между САЩ и Саудитска Арабия срещу Русия и другите членки на ОПЕК, които формират бюджетите си от износ на суровината, но има и друг аспект на този конфликт, за който наскоро се заговори.

 

„Шистовата революция“ в САЩ

 

През втората част на миналото десетилетие в САЩ се заговори за „Шистова революция“. Тя трябваше да направи САЩ енергийно независима до 2035 г. и дори да я превърне в износител шистов газ и нефт. Всъщност това не е истинска революция в добива на въглеводороди, а комбиниране на два отдавна познати метода за сондиране – вертикалното сондиране и хидроразрив на пластовете. Тази технология позволява да се добиват въглеводороди, които са разпръснати в определен район в различни почви, подпочвени води, скали и т.н., за разлика от обикновения добив на нефт и газ, който е предназначен за природни съсредоточавания на суровината. Също така за добива от шисти е нужна много прясна вода и за фракинга се използват химикали. Тази революция беше нужна на САЩ във връзка с приетия курс за реиндустриализация на страната. Положителна роля играе също така развитата преносна мрежа в страната, която на всичкото отгоре е либерализирана, така че всеки едноличен или малък производител на газ или нефт (около 80% от производителите на шистов газ и нефт са малки или средни собственици) може да я използва. Така за по-малко от 10 години САЩ вече дължи около 60% от добива на собствени енергоносители на тази „революция“. С това беше даден допълнителен силен тласък на огромната петропромишленост в страната, което рефлектира в намаляване на безработицата от 10% до 5,9% и най-големия индустриален растеж регистриран през последните 30 години. Освен всички други придобивки в САЩ беше сложено начало на явление, което можем да наречем „лична енергийна независимост“, която позволява на всяко отделно домакинство само да произвежда енергията си или да избира от множество конкуренти за покупката му. Съвкупността от тези успехи позволи на Барак Обама и американските компании и научни институти да заговорят за „световна шистова революция“. Тя трябваше да освободи редица държави от енергийната им зависимост и да нанесе веднъж за винаги смъртоносен удар на големия конкурент в енергетиката – Русия, прекъсвайки ресурсните приходи за руския държавен бюджет. Различни американски учени даваха прогнози за огромни залежи из целия свят, а Обама дори обеща да замени напълно руския газ с шистов.

 

„Шистовата революция“ по света

 

През 2009 г. беше сложено официалното начало на тази енергийна панацея. Федералното геологическо бюро на САЩ даваше щедри прогнози за залежи в Полша, Украйна, Китай, Аржентина, Унгария и много други, включително и у нас. Беше мобилизиран целият американски дипломатически и финансов ресурс за пропагандирането на новия начин на добив, който трябваше да донесе на „свободния свят“ дългоочакваната енергийна независимост от Русия. Прогнозите за полските находища достигаха до там, че те трябваше да заменят напълно руските енергоносители в Европа. Енергийните гиганти, като ExxonMobil, ConocoPhillips, Shell и др., започнаха да разработват находищата в Унгария, Полша, Аржентина и Китай. От тогава минаха 5 години, през които единствено стана ясно, че „революцията“ няма да се състои. Последните прогнози за обема на находищата са се свили до 1/10 част от първоначалните. През последните 3 години бяха изоставени всички находища в Европа като нерентабилни, а освен това се вдигна голяма опозиция срещу фракинга, който има големи негативни последствия в по-гъсто населените държави от Стария континент. Във Франция и България този метод на проучване и добив е законово забранен, а в останалите членки на ЕС съществуват огромни ограничения за осъществяването му. Оказа се, че всяко находище на шистов газ дава различни обеми на добив, като средния процент е около 20%, а за нефт – от 3 до 12%. За обикновения добив процентите са съответно 60 и 40. ЕС беше принуден да плати газа на Украйна, за да гарантира сигурността на собствените си газови доставки от Русия. В Китай след договора между бившия китайския главен секретар Хю Дзинтао и американския президент Барак Обама през 2009 г., бяха вложени 7 млрд. долара в провинция Сечуан и се предвиждаше до 2060 г. Китай да е напълно енергийно независим. По-малко от 5 години по-късно нови инвестиции не се правят, а Китай сключи мега сделка с Русия за строежа на най-големия газопровод в света, който ще доставя рекордно количество конвенционален руски газ на Китай. Навсякъде по света допълнителен оскъпяващ фактор е липсата на развита и либерализирана преносна мрежа, както и държавният монопол върху суровините.

 

Моментът на истината

 

В това си състояние „шистовата революция“ е на път да понесе окончателен смъртоносен удар благодарение на разразилата се ценова война на енергийните ресурси. Големите производители на шистов газ и нефт не предвиждат увеличение на вложенията си за 2015-та, дори в САЩ. Прави впечатление, че въпреки подозренията за разкол в ОПЕК, никоя от членките не намалява предвидения си добив за следващата година, включително търпящите огромни загуби Русия, Иран, Нигерия, Ирак, Венецуела. Сред посочените от представителите на Саудитска Арабия аргументи на последната среща на организацията, е бил и този, че намаляването на добива, ще застраши пазарната ниша на конвенционалните производители и ще даде възможност на конкурентни ресурси и технологии да заемат техните позиции. От своя страна компаниите произвеждащи шистов газ и нефт са поставили граница от 50$ за барел, която ще бъде окончателно смъртоносна за тях, а цени в региона на 60$ ги поставят в ситуация да спрат новите инвестиции.

От друга страна, пак заради саудитците не може да се очаква цената на барел „Брент“ да задържи сегашните си нива прекалено дълго. Най-вероятно страдащите в момента Русия, Иран, Венецуела, както и компаниите произвеждащи шистов газ и нефт ще успеят да си вземат глътка въздух в скоро време. В потвърдения бюджет на Саудитска Арабия за 2015 г. е заложена цена от 80$ за барел. Това все още е определящ фактор в прогнозите на специалистите за цената на нефта през следващата година, но все пак да не забравяме, че по време на война всичко е възможно.

Какво се случва в центъра на Балканския полуостров след провала на всички енергийни проекти в региона? Как София може да се възползва от големия конфликт, защо лепенето на стиропори по фасадите не решава нищо съществено и какво всъщност е истинска енергийна ефективност очаквайте в следващия ни коментар по темата.

 

Какво се случва в центъра на Балканския полуостров след провала на всички енергийни проекти в региона? Как София може да се възползва от големия конфликт, защо лепенето на стиропори по фасадите не решава нищо съществено и какво всъщност е истинска енергийна ефективност очаквайте в следващия ни коментар по темата.