Етикет: базов доход

И да стане най-добрият пример за всички малки и големи страни по света. По този начин ще изпълни една от най-важните Цели за устойчиво развитие на ООН, което неминуемо ще доведе до прекратяване на демографската катастрофа в страната с най-бързо изчезваща нация в света.

В много държави по света, както и у нас, се практикуват всякакви разновидности на помощи, с които се оказва подкрепа на семействата или самотните родители при условие, че имат деца. Това е една от най-коментираните помощи в България, главно в негативен план относно злоупотребите с нея в една от етническите групи на българското общество.

Съществува един все още необсъждан вариант на този вид помощи, с който да започне реабилитацията на този инструмент, но и да послужи за основа на предстоящото неминуемо въвеждане на гарантираните доходи за достоен живот. Особено на фона на рязкото навлизане на приложенията с изкуствен интелект през последните седмици.

Става дума за така наречения „данъчен кредит за деца“, който е въведен на места по света още през 90-те години на миналия век. Той получи особено силен тласък по време на ковид-кризата, с което беше намекнато, че подобен вид стимули могат да оказват въздействие освен върху дългосрочните кризи като бедността, така и върху внезапно възникващите глобални затруднения за хората.

В съвременната си версия този инструмент не е свързан с наличието или липсата на трудови правоотношения, тоест е извън регулациите относно заетостта и безработицата. Това дава възможност в програмата за подпомагане да влязат децата от всички етнически групи, не само от онези, които предизвикват общественото недоволство или други, които биха предизвикали обвинения в дискриминация. Също така, в страните, в които се прилага, не се наблюдава излизане на родителите от трудовата система, но оказва благотворно влияние на уседналостта и стабилизиране на демографията.

Противно на някои политически убеждения, изоставянето на изискванията за работа на родителите като условие за получаване на парична помощ за техните семейства, се оказва много добър инструмент за запазване на платежоспособността във вътрешното потребление, премахвайки част от стреса за оцеляването и подпомагайки семействата, особено майките и бащите, грижещи се за децата си, докато ползват родителски отпуск.

Прилагането на данъчен кредит за деца е една малка, но важна стъпка към базовия доход, който на практика изкоренява бедността устойчиво и завинаги, без да увеличава безработицата и без да намалява заетостта. Хората в бедност и в риск от изпадане в бедност в България са почти ¾ от населението. Днес почти 20% от работещите имат намерение да напуснат страната, за да осигурят за себе си и семействата си по-добри доходи и повече сигурност.

Осигуряването на финансирана от държавния бюджет месечна вноска на всеки индивид като цяло ще го измъкне от бедността в мястото, където живее, като същевременно ще предостави на хиляди деца по-добър шанс за добро образование, подобрено здраве и по-високи бъдещи доходи. Това ще спести милиони чрез намаляване на социалните разходи на бедността. Въпросът остава. Ще можем ли да убедим нашите бъдещи „представители“, че бедността не е морален недостатък, а социално състояние, което може да бъде разрешено чрез установяване на праг на доходите, под който никой не пада?

В България данъчната тежест се носи предимно от хората и въвеждането на данъчен кредит за деца е по-добрият вариант от безогледното намаляване на ДДС, което доказано не води до нищо добро за обществото освен за собствениците на съответните бизнеси. У нас системата може да базира върху възстановяване на вече платен ДДС от родителите с доходи до нивата на ¾ от населението, може да се електронизира, а това от своя страна ще доведе до повишаване на финансовата дисциплина и култура, както на гражданите, така и на собствениците на съответните бизнеси, от които се възползват родителите.

По този начин плавно и образователно ще се доближим до идеята за универсалния базов доход, който се определя като „периодично парично плащане, безусловно предоставяно на всички на индивидуална основа, без проверка на доходите или изискване за работа“, според световното движение Мрежа за Базов Доход, част от което е и Базов Доход България. Данъчният кредит за деца не е съвсем същата идея, защото все още е само помощ за семейства и родители с деца, докато системата с базов доход всъщност вече е инвестиция на държавата, на обществото, във всеки един гражданин. При по-високи нива на доходи не се полага данъчен кредит за деца и по същество това все още принуждава хората да доказват, че са „достатъчно бедни“, за да се нуждаят от помощ, чрез проверка на средствата, поставяйки ги в капана на помощите с таван, над който те ги губят.

В следващ етап, по-амбициозна законодателна инициатива може да се доближава до идеята за гарантирания доход като се премахне проверката на доходите и по този начин се създаде универсална детска надбавка. Нещо, което вече се прави на някои места по света. Универсалните обезщетения имат няколко предимства пред обезщетенията с проверка на доходите. Те избягват разделенията между „нас“ и „тях“, премахвайки проклятието, свързано с целевите ползи. Усвояването от нуждаещите се, постоянен проблем с целевите помощи, се подобрява, когато стигмата и бюрократичните пречки биват премахнати.

Това облекчава администрирането и пренасочва средствата за преразпределение там, където има нужда без изкуствено създаване на ненужни или неприятни работни места. Универсалните обезщетения обикновено са по-популярни и следователно политически са по-сигурни и по-добре финансирани. Универсалната детска надбавка ще включва всички деца при раждане, така че нито едно дете да не бъде изключвано.

Нито една страна в света все още не е въвела изцяло универсален базов доход, достатъчен за основните нужди на човека в дадена юрисдикция. Нещо подобно обаче има в САЩ, където щатът Аляска е въвел свой постоянен дивидент от фонд, който е годишно плащане в брой, средно около 1600 долара, полагащо се на всеки жител без проверка на доходите или изискване за работа. Това допринася за намаляване на бедността в суровите условия за живот и няма отрицателен ефект върху желанието на хората да работят.

В България универсалните детски надбавки и универсалното осигуряване за възрастните хора биха означавали, че двете най-уязвими възрастови групи в нашето население ще имат гарантиран почти универсален и безусловен доход. Разбира се, разширяването на програмата за гарантиран доход за останалите възрасти ще е изправено пред сериозни пречки. Първоначално и по принцип никой не очаква децата до 18 години да работят, а и не трябва да се връщаме към мрачното европейско минало, но държането им в бедност струва скъпо на всички. Социалните помощи могат да превишат фискалните разходи за универсалните детски надбавки дори с 8 към 1.

Обаче е ясно, че има широко разпространено и основателно очакване, че трудоспособните възрастни трябва да работят за доходите си. В подкрепа на това разбиране, практическите доказателства от експериментите с гарантиран доход от 70-те години на миналия век в САЩ и неотдавнашен анализ на подобен експеримент в Манитоба, наред с други изследвания като най-доброто европейско изследване във Финландия, показват, че малко хора действително спират да работят, когато едновременно с това получават гарантиран доход, но са по-здрави и по-щастливи.

Тези изследвания също така показват, че онези, които спират да работят за заплата, го правят по основателни причини, като например завършване на образование или гледане на малки деца, и че скромният гарантиран доход може да позволи на хората да работят, нещо което иначе не биха могли да правят в системата с помощи, които губят при наличие на заетост. Дори, ако някои хора биха взели парите без да допринесат с наемен труд за обществото, ползите може значително да надвишат разходите поради факта, че част от парите им отново се връщат в обращение през данъчната система и вътрешното потребление.

Може да се оспори и нормата всеки трудоспособен, получаващ пари с пряко плащане, да си търси работа. Първо, наемането на работа не е единствената форма на работа. Грижата за деца и възрастни също е работа, даже е свръхотговорна работа, която на този етап се извършва предимно от жени без компенсация. Базовият доход е начин за подпомагане и признаване на тази работа без натрапчиво държавно наблюдение, без нарушаване на човешкото достойнство и без засилване на разделението на труда, основано на пола.

Второ, изследванията на белгийските политически теоретици Филип Ван Парис и Яник Вандерборг разкриват, че значителна част от индивидуалния доход или липсата на доход не е резултат от труд, а по-скоро от късмет. Това е очевидно в случай на доходи от наследено богатство, но не по-малко вярно за доходи, свързани с работни места в капиталоемки отрасли или доходи, включващи наследени знания и технологии. Отрицателната страна е, че много хора с неразпознати увреждания попадат между процепите на целевите системи за парични преводи, което особено важи за хората с редки болести, едни от онези, които българската здравна и социална системи в някои случаи дори не забелязват. Базовият доход е един от начините за изравняване на такъв морално произволен късмет. Универсалният базов доход не дава на хората нещо за нищо, а изравнява дела на всеки от късмета. Тогава чистото, честно даване и вземане ще се осъществи на базата на по-справедлива начална позиция.

В допълнение към почти окултното и напълно неоснователно вярване у нас, че хората ще напуснат работата си при наличие на базов доход, идеята е изправена пред още едно препятствие – очевидните разходи. Базов доход от 780 лева месец (колкото сега е минималната работна заплата) за всеки възрастен в България и 390 лева за всеки подрастващ, би имал брутни разходи от около 4,5 милиарда месечно. Нещо, което по-точно би било да се съотнася като процент държавни разходи от Брутния вътрешен продукт на държавата ни. Това на практика е напълно постижимо, но би изисквало засилена политическа воля и консенсус за спиране на кражбите, разхищенията и лошото управление на парите на хората от данъци като образно казано държавата наеме всичките си граждани „на работа“. Срещу това можем да очакваме „работа“ по спазване на установения Правов ред и увеличаване на въпросния БВП. И имаме нужда точно то това за прекратяване на  българската демографска катастрофа сега и веднага.

Да приемем, че до изграждането на консенсуса по темата ще се търси гаранция за минимален доход, основана на проверка на доходите, която постепенно отпада, когато спечелените доходи се повишат над определен праг. Това може да повиши доходите със същата сума, която споменаваме, за може би 1/6 част от брутните разходи при базовия доход. Обаче нетните разходи за данъкоплатците не са по-големи за него, отколкото за минималния доход, който се дава с проверка на доходите, тъй като по-високата данъчна тежест, които някои ще понесат в абсолютна стойност, се компенсира от базовия доход, който получават.

От своя страна, самото разбиране за „избиване“ на парите, които отиват към всички, само за да бъдат върнати обратно като данъци от някои, се превръща в неразбиране и става пречка за политическата подкрепа. Тогава помощ на базата на проверка за доходите може да е политически по-осъществимата мярка, но така се загубват основните предимства на универсалните програми.

Междувременно, ако в крайна сметка и у нас бъде приета наистина универсална детска надбавка, това може да наклони везната в полза на въвеждането на базовия доход по-нататък.

Ако без спирането на демографската катастрофа я има България по-нататък, разбира се. Въпрос на избор.

Институт за Българска Директна Демокрация (ИБДД) – инициатива Базов Доход България, партньор на световната организация за базов доход BIEN

Напоследък, особено в разразилата се ковид-криза и като решение на кризите изобщо, идеята за безусловен/универсален базов доход (UBI) най-после достигна до обществено обсъждане в много места по света. По дефиниция, Базовият доход е пряк паричен трансфер, чийто размер осигурява съществуването на индивида и позволява неговото участие в обществото. Плащането се извършва без проверка на състоянието (социално-административна проверка на доходите и активите) и без принуда за работа или други съображения. Тоест, това е безусловно и редовно държавно плащане, предоставяно лично в полза на всеки един гражданин. Базовият доход поне отчасти или в максимална степен замества съществуващата система на социално осигуряване.

Настоящото предложение с предхождащ анализ представлява единствено възможния за Р България вариант, финансиран от данък върху потреблението – на базата на модела, разработен от немскоговорящите експерти, университетски преподаватели, практици и защитници на въвеждането му в Европа и по света. Този модел се различава от общите концепции за финансиране, особено в сравнение с отрицателния данък върху дохода или социалния дивидент. В него всички преки и косвени данъци, но особено данъците върху доходите/печалбата и социалните/здравни вноски, се премахват и заменят с всеобхватен и единен данък върху потреблението. Социалното подпомагане на извънредните случаи се запазва, както досега, а здравните услуги по определен държавен стандарт стават изцяло за сметка на държавата.

Колкото и радикално да изглежда предложението, икономическата литература за данъчното облагане на потреблението дава сериозни и добри аргументи в негова полза. Аспектите, които са широко дискутирани са от една страна предимствата на базовия доход пред „конвенционалните“ трансфери към домакинствата по отношение на по-лесното администриране, намаляването на „неприемането“, т.е. проблемът, че не се теглят социални трансфери въпреки правото на тях, както и спирането на злоупотребите с прекомерното или насилствено „преизпълнение“ на критериите за помощи. От друга страна, традиционните помощи доказано поставят таван пред инициативата на индивида за намиране на работа или предприемане на собствена дейност поради загубата им при неналичие на условността, при която се отпускат. Също така изследванията за ефектите от автоматизацията/цифровизацията/роботизацията върху пазара на труда е от значение. Често се постулира, че търсенето на работна ръка ще спадне поради нарастващата автоматизация и като компенсация би следвало да се приложи базовия доход, за да не се намали драстично заетостта и да се преосмисли стойността и смисъла на труда особено в сферата на изкуствата, социалното предприемачество и доброволчеството. И накрая, доказано е с най-добрия пилотен проект в Европа, че получаващите базов доход не само, че не спират да работят, но и стават по-здрави и по-щастливи поради отпадането на стреса за оцеляването.

Тъй като обаче получателите на базовия доход са географски и национално ограничени според гражданството и пребиваването си, терминът „безусловен“ базов доход всъщност трябва да бъде заменен с термина „гарантиран“ базов доход, тъй като местоживеенето е поне едно и задължително условие. Отпадане на ограниченията на правото на гражданство, по-дългото или статутът на законно пребиваване на допустима група хора допълнително облекчават принципа на безусловност. Като цяло поставянето на финансирането на базовия доход върху широката основа на данъка върху потреблението всъщност е една естествена еволюция, усъвършенстване на разбиранията в немската школа, донесла и днешните ползи от „мерверщоера“, познат като ДДС у нас.

В настоящото предложение, което се отнася до България, изводите се основават на предположението, че базовият доход първоначално ще бъде въведен само в нашата страна за рязко преодоляване на изоставането ни в ЕС, докато в другите страни няма да има системни промени. От това следва, че изкупните цени на вносните стоки първоначално ще останат непроменени въпреки промяната в системата у нас.

В модела, представен тук, няма данъци върху дохода. Брутният доход и нетен доход или брутната и нетна заплата следователно са еднакви. Всички държавни задачи се финансират главно чрез данъци, свързани с продажбите, преди всичко чрез всеобхватен и единен данък върху потреблението, който се основава на нетната цена на продуктите и услугите, която за разлика от положението днес не включва никакви данъци върху дохода или други добавки. Съществуващият ДДС, както и всички други съществуващи данъци, ще бъдат заменени с въпросния данък върху потреблението. Правим разлика между две данъчни ставки. Класическият данък върху потреблението се прилага за продукти и услуги, продавани на вътрешния пазар, докато възможният данък върху износа се добавя към нетната цена на изнесените стоки. Първоначално считаме, че износът трябва да остане с нулева ставка, за да се стимулира конкурентоспособността на българските стоки и услуги спрямо азиатските. В допълнение към данъка върху потреблението или износа остава данъкът върху имуществото, възможността за данък върху финансовите транзакции или специфични или допълнителни данъци върху потреблението (например данъци върху енергията или въглеродния диоксид и азотните окиси) ще допринасят за гъвкавото финансиране на бюджета в държавата. Последните обаче няма да бъдат взети предвид в настоящото предложение и остават негов положителен резерв.

Според дефиницията размерът на базовия доход трябва да дава възможност за достоен живот на индивида. В анализираното тук предложение то възлиза на 650 лева на месец (12 пъти нетно годишно) за възрастни, които живеят трайно на територията на България. За непълнолетни лица под 18 години сумата е 325 лева на месец. Базовият доход се изплаща ежемесечно от държавата на всеки гражданин от населението на страната без да се поставят допълнителни условия. Постоянното население, което пребивава трайно в страната се определя от онези, които имат постоянен и настоящ адрес в България и не напускат страната за повече от 90 дни годишно.

Базовият доход е инвестиция в човека от страна на държавата и на практика замества онези социални трансфери, които могат да бъдат получавани от домакинствата в сегашната система с помощи. Те включват обезщетения за безработица и детските надбавки, от което се изкоренява днешната злоупотреба с тях, особено от страна на някои малцинства и маргинализирани групи. Пенсионните плащания от трудовите пенсии се запазват и се добавят към базовия доход, тъй като представляват вземания от предишни обезщетения от вноски за пенсионно осигуряване и по този начин кардинално се решава въпроса с преизчисляването им у нас. След въвеждането на базовия доход начинът на обезщетяване на осигурените с партиди ще бъде предмет на преговори между неправителствени организации, синдикатите и правителството. Запазва се системата на доброволното осигуряване, каквато е и досега.

В настоящия модел, след прилагането му, базовият доход се изплаща на адитивна основа, т.е. независимо от по-нататъшния доход, заедно с доходите от труд или дивиденти. Нетният доход, както и досега ще е предмет на индивидуални и колективни преговори за заплати на съответните пазари на труда като позициите на работници и работодатели ще се изравнят за справедлив преговорен процес по отношение на размери, отговорности и условия на труд. Не съществува причина всички заплати да бъдат предоговаряни, но отделите за човешки ресурси ще трябва да бъдат подготвени за предстоящите възможни промени.

От една страна, заплатите за работодателите ще станат много по-евтини, тъй като всички данъци и осигуровки вече няма да са приложими към фактора на труда. От друга страна, пазарната позиция на служителите и работниците се засилва от плащането на базовия доход. Абсолютната необходимост от получаване на доходи чрез доходоносна заетост вече няма да е толкова силна или в някои случаи няма повече да се прилага. В допълнение, парадоксално, но обратно на механичните очаквания от отрицателните ефекти на помощите и поради точно обратното действие на системата с базов доход, вероятно желанието за работа на ниски заплати може да се увеличи поради финансовия ресурс, осигурен от базовия доход.

Брутният вътрешен продукт на България е с отчетен спад през 2020 година и е в размер на 118,6 милиарда лева. Сумата на приходите от данъчната система в момента е около 30-те процента спрямо БВП или около 40 милиарда лева. В настоящия модел на преминаване към данъчна система с данъчно облагане на потреблението и базов доход всички приложими понастоящем данъци и по-специално данъците върху доходите и осигурителните вноски, които се базират изключително на придобити доходи, вече не са приложими. Валидният данък върху добавената стойност (ДДС) към момента ще бъде заменен от данък върху потреблението, който работи по същия начин, но с така нареченото обратно начисляване, което изкоренява злоупотребите с него. В предложението стоките, които се предлагат на българската територия, подлежат на данък върху потреблението. Стоките, които се произвеждат в България и се продават от регистрираните в страната доставчици на чуждестранни купувачи, от друга страна, подлежат на износен данък, който първоначално е с нулева ставка. И в двата случая основата за определяне на данък върху потреблението и данък върху износа се състои от нетните цени на продуктите и услугите, т.е. сумата от разходите за фактора на труда, както и изчислените печалби на компанията (преди амортизация) и цените на внесените междинни продукти, които са включени в стоките, произведени в България или цените на внесените крайни продукти, които се предлагат в страната ни. По този начин данъкът върху потреблението се начислява върху „реални нетни цени“, без да са калкулирани други данъци за разлика от базата за изчисление на приложимия към момента данък върху добавената стойност.

Тъй като данъкът върху потреблението (заедно с данък върху износа, данък върху имуществото и данък върху финансовите транзакции) до голяма степен замества всички приложими преди това данъци и, както беше споменато по-горе, данъчната му основа е „реални нетни цени“, данъчната ставка трябва да бъде значително по-висока от ставката на данъка върху добавената стойност в сегашната система. Това, разбира се, трябва да бъде комуникирано пред обществото по подходящ, професионален начин с използване на всички възможни канали за комуникация на държавата.

Както може лесно да се пресметне, сумата за базов доход, която ще се изплаща ежегодно на всички български граждани в България, ако те са 4,5 милиона възрастни и 1,5 милиона непълнолетни, ще бъде около 40 милиарда лева годишно (около 30% от БВП). Това показва, че сумата е налична и днес без да се имат предвид ползите от рязкото нарастване на общата платежоспособност на вътрешното (облагаемо) потребление, оптимизираната администрация, конкурентоспособността на българските стоки и услуги, както защитата от изтичане на капитал чрез електронизация на разплащанията с базов доход и ограничение по геолокация. За останалите присъщи държавни разходи ще са напълно достатъчни около 15% от БВП и това с общо около 45% държавни разходи от БВП би поставило страната ни на ниво Франция, Дания, но с много по-прогресивно и конкурентно данъчно облагане и преразпределение с грижа за всеки един гражданин. Това би привлякло обратно много от напусналите страната български граждани, както и много нови преки инвестиции поради наличието на платежоспособно население и качествено вътрешно потребление, които липсват днес. Всичко това от своя страна би довело до рязък скок и на самия БВП. Положително качество на средата е фактът, че и днес българския бюджет се пълни предимно от косвените данъци и много лесно тази основа може да бъде доразвита.

Приходите от данък върху потреблението, при предположенията, направени по-горе, могат да варират с различни ставки, които би следвало да отразяват същата данъчна тежест, каквато имаме и днес. Генерирането на съответните постъпления с нужната събираемост при проценти на данъка върху потреблението, който да представлява 50% от крайната потребителска цена, при предположението, че количествата на търсените стоки остават най-малкото непроменени в сравнение с положението днес, е напълно възможно и достатъчно удобно за бизнеса и потребителите. Процентът е избран в размер, така че приходите, които могат да бъдат генерирани приблизително да съответстват на приходите, необходими за въвеждането на базовия доход, включително преминаването към системата за данък върху потреблението и необходимите при това положение държавни разходи. Следва базовият доход да се разглежда в неговата основна характеристика като инвестиционен процес на държавата във всеки един български гражданин от раждането му до края на неговия живот в страната. Този факт, заедно с намаляването на себестойностите в продуктите и услугите, гарантира запазването на ценовата стабилност от увеличението на мащаба и качеството на потреблението.

В заключение можем да добавим, че докато у нас изчисленията показват достъпно ниво за финансиране на базовия доход от 30% като част от БВП, в по-развитите немско-езични икономики този процент е около 20%, което показва, че с нарастване на благосъстоянието на българските граждани разходите ще намаляват и системата само може да става по-ефикасна. Останалите разходи за функционирането на държавата са напълно постижими с възможностите на високата събираемост от оптимизацията на данъчната политика, особено като се има предвид резервът откъм данък върху износа.

София, 05.05.2021г.

Денят на труда вече е ден и за освобождаване от ненужния, принудителен труд, истинско освобождаване от експлоатацията. Той трябва да е празник за намаляване на работната седмица, за получаване на повече свободно време, повече свобода на човека от пазарните условия.

Няма и няма да има свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има истински свободна икономика.

Тази система ще е огромно облекчение най-вече за малкия и среден бизнес

Интервю на Мариела Балева, в-к Труд, 12.02.2019г.

В последните години все повече се говори за безусловен базов доход. Тази идея се базира върху това, че всеки един гражданин – от директор до безработен, ще получава от републиканския бюджет фиксирани месечни плащани от момента на своето раждане до смъртта си.Утопия, абсурд или реалност е това? По тази тема разговаряме с един от най-големите застъпници на идеята инж.-ик. Георги Неделчев.

Георги Неделчев е инженер-икономист. Завършил е Техническия университет в София и ИСК при УНСС.  Доброволец в Международното движение за парична реформа Positive Money. Той е съпредседател на Българския съюз за директна демокрация (БСДД). Женен, с две деца.

-Г-н Неделчев, идеята за базов доход, на която вие сте привърженик, доста се коментира напоследък, макар че тя не е нова. Утопия, абсурд или реалност е тя?

-Засилените коментари и обсъждания, както по целия свят, така и у нас се дължат преди всичко на засилващото се неравенство и обедняването на големи групи и цели слоеве на обществото. Системата е така устроена днес, че прави една много малка част от хората все по-проспериращи, а всички останали все по-застрашени от бедността. Търси се трайно решение и много мислещи граждани откриват, всеки по свой начин, идеята за по-добро преразпределение на националния доход в националната държава. За някои идеята е утопия заради своята универсалност, за други тя е абсурд заради споделянето на обществения резултат между всички членове на обществото, но всъщност тя е реалност, защото точно поради идеите на социалната справедливост, съчетана с личен просперитет, тя съществува частично или под някаква форма дори днес.

-Но има ли места в света, където този проект да е успял и какви са резултатите от него?

-Напоследък, най-големият успех можем да кажем, че е в Италия, с въвеждането на така наречения Граждански доход. Това все още не е безусловен базов доход, все още е частична мярка, която повече прилича на поредна помощ за конкретна обществена група, но всъщност показва механизма за бъдещото приложение на политиката за гарантиран доход – обществена подкрепа за гражданска политическа организация, мнозинство в парламента, закон за държавния бюджет, преки плащания към гражданите. По този път се движи Индия, с най-успешния пилотен проект, проведен до сега. Идеята е била почти приета в САЩ през втората половина на 20-ти век, мащабен пилотен проект в Канада тогава е дал крайно позитивни резултати, а Финландия тази година вече отчете положителни за хората резултати от проведения там експеримент. Много положителни резултати от проведени пилотни проекти има в Африка. В Аляска функционира ресурсно базирана форма на безусловен базов доход при разпределението на приходите от нефтената промишленост между всички жители на щата. Нещо подобно се случва и в някои арабски държави. Идеята е обсъждана и вероятно щеше да бъде изпробвана във Венецуела, ако не бяха се случили последните събития…

-Каква е целта на този проект и приложим ли е той в България?

-Да, изцяло приложим е за България по ред конкретни причини. Целта у нас би била прекратяване на тежката демографска катастрофа, която днес граничи с демографски апокалипсис, съчетана с изкореняване на бедността на територията на Република България.

-И откъде ще се намерят пари за това, може ли да бъде обезпечена и по какъв начин приходната част, от която ще се насочват средства към отделните физически лица?

-Пари за тази мярка и за качественото функциониране на държавата у нас има предостатъчно. Въпросът опира до политическа воля в обществото и конкретни съпътстващи решения. Безусловният базов доход (ББД) е възможен при истински демократизирана система на държавно управление с пряко гражданско участие. Финансирането на преките плащания към гражданите всъщност представлява прогресивна ангажираност на данъчната система с драстично намаляване на администрацията и опростяване на данъчното и осигурително законодателство. Разбира се, при това положение, хората напускащи системата, която днес е изкуствено претоварена, се връщат по домовете си достойно, подсигурени, както и всички останали, със средствата от въведения гарантиран доход.

-Всъщност, излиза, че пари ще има за всеки – от пеленачето до столетника, само защото се е родил, т.е. ще има екзистенц минимум доходи, дори да не работи?

-Да, това е грижата на обществото за всеки един гражданин, с валидни лични документи и постоянна активна адресна регистрация на територията на България. Самото ползване на средствата, поради това, че те са в електронна форма е възможно само на територията на страната за плащане на продукти и услуги, за които се приемат картови и други електронни форми на разплащане. Това са почти всички продукти в магазините, комунални услуги, наеми, вноски по заеми и т.н. Това не означава премахване на парите в брой, които се произвеждат от БНБ. Всички работещи самонаети, надомни или работници по трудов или граждански договор ще имат съответните доходи от труда си. Важно е тук да отбележим, че средствата за безусловния базов доход у нас няма да са от преки данъци върху доходите на гражданите или по-точно няма ситуация, в която работещи издържат неработещи. Принос има всеки един гражданин чрез своето потребление.

-Но този ББД не може да бъде вечен двигател, трябва да се развива и икономиката?

-Точно така е. Икономика се развива с платежоспособно потребление. Гражданите ще имат възможността активно да участват чрез своя портфейл за развитието на родната икономика, а държавата ще инвестира директно в този портфейл на платежоспособността.

-Не излиза ли, че заради развиването на технологиите, човек ще трябва да мързелува?

-Технологиите развиват човешката дейност като машините, а вече автоматизацията и роботизацията, помагат на човека да се заеме с по-добра работа, да има повече време за себе си и за своите деца. Тук в България имаме нужда точно от това. Това, че ще си починете малко повече означава ли, че сте мързеливи? Това, че майките ще могат достойно да отглеждат децата си означава ли, че не полагат обществено полезен труд?

-Знаете хубавата българска пословица „Който не работи, не трябва да яде”. Ако ББД навлезе, тази пословица вероятно ще трябва да я перефразираме на „И който не работи, и той ще яде” или нещо подобно. Не звучи ли като комунистическа утопия?

-Този израз е придобил гражданственост от една реч на блаженопочившия комунистически лидер Георги Димитров. Леността не е комунизъм, както и комунизмът не е трудолюбие, но комунистическият режим е взел на въоръжение израза на Апостол Павел от Второто послание към солуняните с една проста цел. Да оправдае ползването на безплатен ентусиазиран, главно младежки труд по времето на най-тъмните години на комунистическия авторитарен режим. В този смисъл, безусловният базов доход не е милостиня, не е „помощ“, той е инвестиция в гражданите, срещу която те участват активно, но свободно в изграждането и спазването на Правовия ред в държавата. Един от основните доказани ефекти на системата с безусловен базов доход е засилването на образованието, особено сред младите, но и не само сред тях.

-Добре, коя част от обществото ще спечели повече от този ББД?

-Тази, която живее е в крайна бедност или в риск от бедност. Това е близо 80-90% от днешното българско общество. Полза и то сериозна, обаче, ще имат и останалите 10%, най-вече заради подобряването на общата среда, повишената платежоспособност, качество на живот и не на последно място опростена административно-данъчна система. Тоест, ползата е за цялото общество.

–Какви ще бъдат негативните ефекти върху пазара на труда – например върху безработицата. Може би доста хора ще решат да живеят само от този доход, те дори няма да имат стимул за кариерно развитие?

-Стимулите за кариерно развитие са в доходите, които човек получава от труда си, а те са над базата, която осигурява гарантирания доход. Хората не се развиват кариерно, когато имат пари само за базовите си нужди. В този смисъл ще има подобряване на трудовия пазар, най-вече заради изравнените позиции при преговорите между работник и работодател, но и стабилизиране на вече установените отношения, тъй като ще липсва мотивът за миграция и безогледна смяна на работното място. Днешната ниска безработица у нас е нереална.

-ББД няма ли да има ефект и върху увеличаването на разходите за труд на бизнеса? Т.е на работодателите ще им се наложи да увеличат заплатите, за да накарат хората да работят?

-Точно обратното е. Системата с базов доход замества настоящата осигурителна практика и премества данъчната тежест върху косвените данъци. Това е едно огромно облекчение най-вече за малкия и среден бизнес, но и за наетите работници и служители. По-скоро работодателите ще получат един нов своеобразен съдружник в бизнеса, но не по ироничния начин днес чрез отнемане на част от печалбата без принос при развитието на дейността, а като реална подкрепа при формирането на общия доход на работника. По-скоро можем да наблюдаваме случай, в който поради временни затруднения в деловата активност работодателят може да постигне съгласие с работниците да продължат своята работа без да напускат работните места до възстановяване на приходите в компанията.

-А няма ли да се намали така и желанието за инвестиции, поради по-ниската възвращаемост на инвестирания капитал?

-Ефектът е точно обратният. Повишената платежоспособност привлича инвестициите, а възвръщаемостта се подобрява. Освен това ефектът се разпростира и върху социалното предприемачество, внедряването на новите технологии, както и върху доброволчеството, културата и изкуствата. Свободните професии също получават сериозен стимул за развитие.

-Обществото ни няма ли така да бъде изправено и пред класово и малцинствено противопоставяне?

-Не. По никакъв начин. Няма причина за подобни твърдения. Основна характеристика на базовия доход е неговата универсалност, стъпваща на универсалните човешки права. В конкретния случай това е човешкото право на достоен живот, а то е валидно за всеки един гражданин в Републиката без изключение, без сегрегация, без дискриминация, без разделение по какъвто и да е признак.

-Това веднага води до въпроса как например ще убедите циганите да работят, като ще получават всеки месец достатъчна сума за преживяване?

-Циганите и днес „работят“, всеки, каквото намери или може. Фокусът при тях обаче е върху криминалното поведение и злоупотребата с настоящата система на помощи. Безусловният базов доход действа по точно обратния начин, тъй като не е помощ. Премахва мотивите на криминалитета и задължава всички да спазват правовия ред. Така правата на българите, както и на всички останали народности, се изравняват, а циганите получават реална възможност за свободна и естествена интеграция. Който не желае, получава арест, съд и затвор, като издръжката му в затвора не е, както днес, а е не повече от размера на въпросния базов доход. Това важи за всички и много хора, сред които и циганите, ще имат повод сериозно да се замислят преди да извършат някое престъпление.

–Как ще се формира данъчното облагане на работещите на трудов договор хора за доходите им над 500 лв./месечно ББД? Или пък какво ще стане с пенсиите над 500 лв/месечно и т.н.?

-Данъчната система предстои да се ориентира предимно към косвените данъци. Преките данъци върху доходите от труд могат да отпаднат и да се покрият от облагането на по-сериозното потребление. Така гражданите реално ще разполагат с повече средства за достоен живот без да се променя сериозно консолидираната фискална програма на правителството. При пенсиите, базовият доход се добавя върху трудовите и замества социалните, което при всички положения е едно сериозно подобрение. Осигурителните партиди задължително ще бъдат гарантирани от държавата до момента на заместването на сегашната система, а впоследствие гражданите при желание, както и днес, ще могат да продължат да ползват съществуващите методи за доброволно допълнително осигуряване.

-Накрая, след като тази идея за ББД бе отхвърлена от гражданите на Швейцария с допитване, защо тогава трябва тук да бъде въведена?

-Идеята там беше приета от 23% от гласуващите и времето е изцяло пред тях. Те имат инструментите на директната демокрация и всяко едно поколение има възможност да постави въпроса на гласуване, както се прави вече 170 години в алпийската република. Защо да го правим у нас? Защото не Швейцария, а България изчезва. Нашата страна би била чудесен пилотен проект в рамките на ЕС с насочване на евросубсидиите пряко към гражданите вместо само към някои предварително определени бенефициенти. Така, както е в Аляска, както ще е в индийският щат Сиким, или на което и да е друго място по света.

Източник: https://trud.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB/

Финансирането на безусловния #Базов_доход у нас може да се случва основно чрез данъчната система, чрез усвояване на ресурси или след премахване на ограничителния Валутен борд – с разумно производство на пари под контрола на гражданите.

Данъчното финансиране може да се използва приоритетно с драстично намаляване на администрацията, което системата с базов доход прави възможно, с промяна в данъчната тежест и структурата на данъците с преминаване от преки към косвени данъци.
Това позволява да се запази нормално ниво на държавни разходи около 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП), от които с 35% от БВП да се финансира инвестицията в базовия доход, а с останалите 15% да се гарантират характерните функции на държавата – здравеопазване, сигурност, образование, култура и др. Днешният държавен бюджет на #България не отразява тази възможност тъй като е съставен за днешната неработеща система, но по параметри вече се доближава до практическата възможност за въвеждането на безусловния базов доход у нас.

Да се представим, че наистина обичате банани. Сега да кажем, че ви предложа един банан без да правите нищо. Ще приемете ли да не направите нищо срещу този банан? Да? Добре.

Сега имам още по-добро предложение за вас! Какво ще кажете да изчистите кофата за боклук, а в замяна ще ви взема банана, но ще ви дам друг банан, може би по-добър, а може би не? Звучи ли като добро предложение? Не? Добре.

Какво ще стане, ако вместо да ви взема банана, както предложих, ви позволя да го запазите и вие да посочите колко допълнителни банана смятате, че биха ви били достатъчни, за да почистите тази кофа? Да? Сега по-добре ли звучи? Добре.

Илън Мъск: Роботите ще вземат вашите работни места, а правителството ще трябва да ви плати заплатите!

 

Компютрите, интелигентните машини и роботите изглежда ще са работната сила на бъдещето. И тъй като все повече и повече работни места се заместват с технологии, хората ще имат по-малко работа за вършене и в крайна сметка ще бъдат поддържани с плащания от страна на правителството, прогнозира Илън Мъск – емблематичният футурист от Силиконовата долина, основател и главен изпълнителен директор на SolarCity, Tesla и SpaceX.

Според Мъск, наистина няма да има никакви други опции.

„Има един доста добър шанс, който в крайна сметка ще се случи с безусловен Базов доход или нещо подобно, поради автоматизацията“, казва Мъск за CNBC. „Да, аз не съм сигурен какво друго може да се направи. Мисля, че това е, което ще се случи.“

В страна с безусловен Базов доход, всеки индивид получава редовно плащане от страна на правителството. Швейцария обмисли въвеждането на безусловен Базов доход от 2500 швейцарски франка (4500 лв) на месец това лято. Избирателите в крайна сметка отхвърлиха плана, но това предизвика широк, глобален разговор.

Също така това лято, президентът Обама се обърна към идеята за безусловен Базов доход в интервю с директора на Media Lab на Масачузетския технологичен институт, Джой Ито, и Скот Дадич, главен редактор на списание WIRED: „Дали Базовият доход е правилният модел – ще бъде ли приет от широк кръг от хора – това е дебат, който ще провеждаме през следващите 10 или 20 години“.

Докато обществото бавно обмисля идеята за основен човешки доход, технологиите бързо променят глобалната работна сила.

Например, в близкото бъдеще, товарните автомобили ще могат да се управляват сами. И макар, че няма да стане статукво за кратко време, това ще означава, че няма да има нужда от толкова много шофьори на камиони, казва Мъск.

Някои шофьори ще се преместят към транспортните оператори, отговарящи за мониторинга на състоянието на флотилията от товарни автомобили, а не за всеки един камион по отделно. Ако един камион има проблем, тогава операторът на флота ще се включва отдалечено за решаване на проблема.

„Всъщност, това е може би по-интересна работа, отколкото простото шофиране един камион,“ казва Мъск.

Очевидно е, че тези шофьори на камиони, които вече не са на работа може да видят ситуацията по различен начин.

Но оптимистичният Мъск вижда засилената автоматизация като цялостна полза за обществото, дори възможност.

„Хората ще имат време да правят други неща, по-сложни неща, по-интересни неща,“ казва Мъск. „Разбира се, с повече свободно време.“

Дългият хоризонт на свободното време може да звучи добре, но той също може да бъде намек за перспектива. За много хора, наличието на работа и някъде всеки ден да бъдат „заземени“ дава цел в живота.

Всъщност, самият Мъск се задвижва от професионалните си амбиции. Той не е необходимо да работи, за да си плаща сметките вече повече от десетилетие. През 2002 г., Мъск продаде на eBay платформата за онлайн плащания PayPal, на която е съосновател, в сделка, която сложи 165 милиона долара в джоба му. Вместо да се излегне на дивана, той стартира няколко фирми и се опитва да стигне дори до Марс.

Въпреки, че стремежите на Мъск може да надминават тези на повечето американци, вероятно те ще искат също да продължат да извършват някаква работа. Склонността към гледане на Netflix е приятна само за известно време.

http://www.cnbc.com/2016/11/04/elon-musk-robots-will-take-your-jobs-government-will-have-to-pay-your-wage.html

ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ!

КАМЕН ПОПОВ И ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ С ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ

Българският народ може и трябва да направи своя избор за своето спасение. Искаме ли да продължим живота си в установеното положение с „представителна“ псевдо-демокрация превърната в олигархия с партокрация, с изчезваща нация в тежка демографска катастрофа, с крайно неравенство и убийствена политическа корупция или можем да се борим за една прогресивна директна демократична система, която включва гражданите в процеса на вземане на решенията за техния живот, разрешава въпроса за доходите и създава нова икономика с модерни работни места, предпазвайки околната среда, осигурявайки здравни, социални грижи и образование за всички? Имат ли готовност българските граждани да поемат своята съдба в ръцете си или ще оставят политическата власт да се разиграва сред малцина самоизбрали се „представители“? Това са основните въпроси пред Народа на Републиката днес и отговорите ни на тези въпроси ще определят бъдещето на страната ни и на нашата достойна нация.

Възстановяване на Българския национален идеал и духовно спасение. Времето, в което живеем наподобява мрачните характеристики на годините, когато Паисий пише своята История славянобългарска с единствената цел да припомни на българите кои са, откъде идват и накъде могат да тръгнат. Неговата дейност се счита за началото на формирането на Българския национален идеал и българското национално самосъзнание. Днес имаме неотложна нужда да започнем от възстановяването на този идеал в интеграцията сред европейските народи, възобновяването на ролята на единния говорим книжовен български език за обединението на нацията, в съвремието ни да преоткрием потенциала на вътрешния пазар на потребление за възвръщане на националната инициатива на българските предприятия и трудолюбието на българите, спазването на гражданската и политическа свобода и справедливост за всеки български гражданин, полагането на грижата за националната памет, вяра, чест, достойнство, съживяването и връщането на нацията в ролята на решаващ европейски фактор.

Семейни и народностни ценности. Днес българското семейство страда разделено и унижено от принудата българите да търсят препитание извън България. В семейството, което днес се състои от един родител, двама родители или от баби и дядовци, отглеждащи децата, се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. В него растем, живеем, възпитаваме се, в него усвояваме нравствените норми и ценности. Семейството е основата на демографската структура, неговото здраве е липса на страдание за отделната личност. Възстановяването на душевността и любовта в семейството се пренася във възпитанието на децата. Важната предпоставка за това е околната жизнена среда и условията, в които се развива семейството. Децата стават основата на стабилността и на трайността на семейната институция, а потомството става свързващото звено между поколенията – от миналото, в настоящето и бъдещето. Пред семейството стои важната и отговорна роля да пресъздаде културата и духовността си, да създаде условия на приемственост между поколенията и да съхрани своята богата система от семейни ценности. То създава свои традиции и семейни празници, своя хармония, семейна атмосфера на честност, любов и сърдечност. Свой индивидуален бит, уют, красота, своя памет. Утвърждава и възпитава  нравствени, семейни добродетели. Корените на българското семейство са изключително дълбоки, исторически семейството за българина е крепост. Българите обичат своя дом и формират своята позиция за семейството, ръководейки се от своя начин на живот. От миналото знаем за българската семейна форма, наречена „демократична братска задруга” или „братска семейна община“ – семейство от 10-20 души, което тогава е било ръководено от най-старият мъж в къщата. Задругата оставя в наследство една богата българска душевност – радост от живота и труда, споделяна с близките открита емоционалност, веселие, грижа за утрешния ден и почти липсващи завист, злорадство, мъст. В българската семейна ценностна система огромно значение имат взаимоотношенията между мъжа и жената, изразяващи се в разбирателство, равенство между половете, взаимопомощ, чувство на задружност. И тази сплотеност между двамата е пословична, с другарство, привързаност и вярност към съпружеския дълг, възпитавайки децата в дух на трудолюбие и почтеност, уважение, зачитане и обич.

Силна армия и граждански мир. Националната сигурност определя наличието на силно общество с възможности за развитие. Днес живеем в труден и опасен свят, в който няма лесни или магически решения. Президентът, който е и главнокомандващ, може да защитава народа, неговите граждани и жизненоважните национални интереси на България, но трябва да го направи отговорно. България може да възстанови боеспособността на своята армия с въвеждането на редовно военно обучение, подобряване на резерва с редовни сборове и нови правила за притежанието, носенето и употребата на оръжие. Докато силата винаги трябва да бъде налична, войната остава крайна мярка, а не първа опция. Българската армия трябва да участва в опазването на границите, а взаимодействието с полицейските сили води до заздравяване на гражданския мир с превенция на заплахите.

Честна и хуманна миграционна политика. Българската държавна граница може да бъде преминавана само през изградените за целта контролно-пропускателни пунктове. Всички останали неидентифицирани или нелегално преминали трябва да бъдат спрени и върнати там, откъдето са дошли – или в страната им, или в последната, от която са влезли в Република България. Всички, които поискат и им бъде предоставено убежище или статут на бежанец могат и трябва да получат същото хуманно отношение, както към всеки един друг български гражданин без някакви специални привилегии.

Свобода и чиста Република за всички обществени групи. Припомнянето на заветите на Апостола е по-важно от всякога. Не върховенството на закона, а това на Правовия ред дава равенството на всеки един български гражданин независимо от неговото вероизповедание или политическа принадлежност. Не може върховенство да има един несправедлив закон, изработен от лобисти и политикани, защитаващи единствено и само частен, но не и обществен интерес. „Демократската република“, за която говори Васил Левски не е нещо друго освен неговото виждане за истинската директна демокрация, в която решенията се взимат от народа, а гражданите се съобразяват с изработените на този принцип правила. Днес това завинаги би решило етническите и други малцинствени проблеми, стъпвайки върху настоящата Конституция, която с леки промени може да осигури безкръвната политическа революция за преминаване от „деспотско-тираничната представителна“ демокрация към истинската, описана от Левски – директна демокрация. Да направим така, че най-после да започне да се случва онова, което той ни завеща, в навечерието на 180-тата годишнина от рождението му.

Равно приближение към източните и западните цивилизации и икономики. Върховенство на Българските национални интереси, свързани единствено и само с добруването на всеки един български гражданин и всички българи по света. Този процес преминава през възстановяване на отношенията с Русия, повече автономност от Брюксел, сближаване с Китай и материализиране на отношенията със САЩ – една многовалентна външна политика на равна приближеност с приоритет на националните интереси, основани на националния идеал и националната политика. България се намира в сложен регион, но винаги, когато е провеждала суверенна политика е постигала успехи. От историческия опит можем да се поучим, че воденето на войни и участието в конфликти е носило само жертви, мъка и нещастия за българския народ. Затова възпиращата сила е важна основа за развитие на ново, по-скоро неутрално, но активно поведение във външната политика, зачитайки сключените договорености, с отчитане на всички други чужди интереси.

Превенция на крайното неравенство и изкореняване на бедността с въвеждане на Базов доход. Според Конституцията и Всеобщата декларация за правата на човека, гражданите имат право на достоен живот, а това в съвременния свят не е възможно без доходи. Бедността у нас е африканска, а неравенството е крещящо поради ширещата се корупция. Решение на тези предизвикателства е Базовият доход, представляващ една сигурна сума на месец, която държавата инвестира във всеки български гражданин с активна и валидна адресна регистрация. Получава се през целия живот, независимо дали е работещ или безработен, пенсионер, студент и др., и представлява грижата на държавата за своите граждани. Базовият доход е сума, достатъчна да покрие основните човешки нужди от храна, облекло и други битови разходи. Той ще може да се използва и за започване и развиване на собствен бизнес, за обучение, наем и други нужди. Също така за плащане на задължения, глоби и за издръжка на лишените от свобода. Едновременно полезна и за работниците, и за работодателите, тази мярка създава подобрена жизнена среда за развитие на личността. Защото много хора имат желание, но не могат да допринесат с труда си за обществото, оставайки без работа, а хиляди други са принудени да работят каквото и да е без да го искат, в администрацията или в сивата икономика, както и да заемат местата на онези, които биха желали да са на тяхно място. Базовият доход е категоричната мярка за стимулиране на раждаемостта и изравняване на правата на отделните обществени групи. Българските семейства ще имат възможност да отглеждат повече деца при нормална материална сигурност, което ще спре демографската катастрофа, в която се намира България. Базовият доход дава шанс на хората да развият своите способности, противоположно на продължителното бездействие без доходи, което разрушава човешката личност – именно това наблюдаваме при трайно безработните и работещите бедни в настоящата несправедлива и разпадаща се социално-осигурителна система.

Безплатно и демократично образование. В държава с тежка демографска катастрофа образованието не може да бъде друго освен напълно безплатно, но по нов стандарт, освободителен, както за обучаващите се и преподавателите, така и за родителите. Такава изключително успешна форма днес е демократичното образование, при което демократични са и целта, и методите на обучение. То издига демократичните ценности и развива личностните способности, включвайки равни права на участниците в обучението, самостоятелен избор на цели за развитие и начин на постигането им, а също справедливост, взаимно уважение и доверие. Обучаващите се могат да избират как да прекарат учебните дни, да се развиват съобразно интересите си и по-скоро да се подготвят за живота и избраната от тях професия, отколкото просто да се явяват на изпити. Така се създава общност с равенство и демократично взимане на решения – най-добрите условия за усвояване на знания са тези, при които правата и мнението на всеки участник са уважени. Специално внимание трябва да се обърне на „Гражданското образование“ за разбиране и постигане на желание за участие в демократичния процес. Всичко това ще пренесе българската образователна система отново в челото на световните образователни модели и центрове, както е било неведнъж през вековната българска история.

Безплатно здравеопазване и социална грижа. Преодоляването на демографската катастрофа изисква и напълно безплатно здравеопазване и спешна помощ. Разбира се, с въвеждането на висок научен и приложен стандарт и извеждането на медицинската практика извън чисто търговските взаимоотношения, властващи над човешкия живот в настоящия момент. Справянето с днешната непоносима ситуация изисква мерки и стъпки за запазване и удължаване на живота на всеки един български гражданин. Налага се да изведем правилното хранене като приоритет на превантивната медицина. Това от своя страна означава да се върнем към българските корени в отглеждането, приготвянето и консумирането на храните. Много важен е и индивидуализирания подход при ваксинация с тристепенна оценка на възможните реакции и връщане на моноваксините. Не на последно място фармацията трябва да се ориентира отново към човека, а не към печалбата, а медицинските услуги да поддържат достойния живот на българите.

Извеждане на „големите пари“ от политиката за нова Директна демокрация. Категорично премахване на субсидиите в политическите и обществени дейности и завръщане на държавата в нейните присъщи функции в области заети днес от неправителствени и други чужди организации. Предложение за нов закон, който да позволи на гражданите да участват директно в политическия и обществен живот чрез пряко финансиране на идеи и инициативи, които самите граждани избират. Насочване на всички така наречени европейски средства към държавния бюджет за подпомагане на системата с Базов доход, който също ще може да бъде използван в прекия граждански процес. Всичко това освобождава политическите партии от корпоративните и субсидийни зависимости, както и от превръщането им в дружества за издръжка на лидерите им. Политическият процес трябва да се върне към своите корени – политическите идеи и предложения към обществото да оформят групите от граждани, които да ги защитават. По този начин се подготвя почвата за смяната на провалената „представителна“ демокрация с нова Българска директната демокрация, при която основните решения се приемат и прилагат информирано, с дебат и непосредствено от гражданите. При тази форма на обществена организация държавата и общините са длъжни да се допитват до гражданите по важни национални и местни въпроси чрез форма на референдуми. В това число общините са длъжни да се допитват до жителите как и в какво да инвестират парите от техните данъци, например. Така гражданският глас, а не този на „представителя“ е определящ за политическите решения и те стават съобразени изцяло с обществените нужди. Това е единственият начин да се гарантира, че решенията на гражданите ще бъдат задължителни за политиците – депутати (делегати), кметове и общински съветници. Инструментите за упражняване на натиск върху властта, каквито са протестите например, които доказано във времето не водят до реална промяна и смяна на системата, а само похабяват обществената енергия, стават ненужни. Вземането на решенията директно от гражданите възпитава също така тяхната обществената активност, образованост и гарантира силата на гражданството и неговата държавност.

Работни места с достойно заплащане и здравословни условия на труд. При посочените мерки работниците изравняват своята позиция при воденето на преговори с работодателите, които от своя страна получават повече възможности за предприемане на нови начинания. Това води до подобрена работна среда, повече производителност и засилено сътрудничество в рамките на икономическия субект. България познава този вид икономическо поведение, залегнало в успешните кооперативи, станали символ и основа на много европейски и световни икономически практики. Икономиката на споделянето и сътрудничеството идва и у нас, а младите българи копнеят да получат възможност за реализация по нов и модерен начин в собствената си страна, заедно със своите приятели и семейства.

Екология и принос в борбата с климатичните промени. България има уникалния шанс да покаже пред света своите възможности за опазване и развитие на биоразнообразието и екологичния начин на живот. Тоталната енергийна зависимост и доминацията на неекологични енергийни мощности всъщност е отлична възможност за въвеждане на нова Енергийна икономика, основана на постигнатото Парижко споразумение за климата. Страната ни разполага със слънце, вятър, вода, геотермални извори и въглеводороди в черноморската зона. Всичко това позволява рязък политически завой и по подобие на много други неголеми страни по света, въз основа на технологичния бум, само за няколко години да се промени енергийния микс на страната. Този въпрос е ключов за конкурентоспособността на българските стоки и услуги, тъй като енергията е в основата на всяко едно човешко действие, а енергетиката понастоящем е и основен замърсител и причинител на заболеваемост и преждевременна смъртност, заедно с транспорта, ползващ изкопаеми горива. Нуждаем се от икономика с ефикасни енергийни източници, които са достъпни на територията на България. Чрез Енергийната икономика се премахва рекетът на монополите над гражданите, тъй като се създава съвсем различна система на снабдяване, използвайки съвременни технологии за поевтиняване на умишлено оскъпената енергия днес.

Достъпни жилища и справедлива регистрационна политика. Валидната и активна адресна регистрация, която е в основата на всички отношения на държавата с нейните граждани изисква специално отношение, напълно различно от досегашната регионална политика. Изграждането на достъпни жилища с въвеждане на цялостен стандарт и технологии за енергийна пасивност на новите сгради и децентрализирана „умна“ енергийна система води до решаване и на редица социални, битови и тежки междуетнически проблеми, отлагани през годините с корупционна политическа цел.

Политика и работа за обединение на всички българи по света. България днес има нужда от всеки един свой гражданин и от всички, които се чувстват такива. Справянето с тежката обществена и народностна деградация изисква да погледнем около себе си, да открием и приобщим всички онези, които бяха изоставени или прокудени от Родината. Единението на всички българи води не само до запазване на българската народност, но и до връщането на България сред високо развитите световни общества и икономики. Възстановяването на културните дейности, на историческата памет и традиционните ценности, е ключ към преоткриването на липсващите днес елементи, които биха оформили новата посока на развитие на страната ни.

Гражданското финансиране и правото за създаване на парите. Въпросът на въпросите, който днес стои пред целия свят и в частност пред нас е този за правото за създаване на парите. Гражданското финансиране изисква решаване и на този въпрос, особено при наличието толкова много години в България на една рестриктивна мярка за контрол върху капитала, каквато всъщност представлява Паричният съвет в България. Наложително е да бъде отворен този дебат за повишаване на прозрачността и информираността относно връзките между сегашната ни парична и банкова система и дълбоките социални, икономически и екологични проблеми, пред които са изправени страната ни и светът днес. Специално да се фокусира общественото внимание върху ролята на частните банки в създаването на националното парично предлагане чрез счетоводните процеси, които използват при предоставянето на заеми – един аспект от банкирането, който не е добре известен на гражданите. Налага се да разкажем как тези пропуски са в основата или са с голям принос за проблемите на бедността, прекомерната задлъжнялост, нарастващото неравенство и унищожаването на околната среда.

Информираност на обществото и демократизиране на медиите. Българската директна демокрация и прякото участие на гражданите изискват високо ниво на информираност и обсъждане при вземането на решенията. Това означава, че се налага създаване на Българска национална блогосфера по примера на националните телевизия, радио и телеграфна агенция, с ключови портали (напр. туристически 10х10 – 100 региона). Налага се иницииране на промени в Закона за Радиото и Телевизията и разширяването му като медиен закон върху пресата, плакатите и интернет за връщане на свободата на словото, включително и с уточняване на формите на собственост и прозрачност на медиите. Те трябва да бъдат поканени да върнат публицистиката в своите програми, страници и пространство, а обществените медии трябва да се заемат със своята конституционна роля в отразяването на двете гледни точки по въпросите, които стоят пред българското общество. Към всичко това трябва да се добави Медиен кодекс за изборни комуникации с държавна поръчка и равностойно разпределение за всички, които участват в политическия процес.

Справедлив и честен съдебен процес, разследване и прокуратура. Едно от най-сериозните предизвикателства пред българското общество е липсата на справедливост и наличието на политическа зависимост на съдебната система, прокуратурата и следствието. Тези въпроси трябва да бъдат поставени за обсъждане и решение най-вече във връзка с разделянето на властите чрез премахване на квотите, съдебна реформа чрез въвеждане на нови технологии за управление на информацията и процесите, ускоряване на съдебния процес и граждански контрол върху прокуратурата. Реформа или премахване на Частното изпълнение с изравняване на правата и отделяне на затруднените от криминалните длъжници и отмяна на чл.417. Прилагане на мълчаливо съгласие в 10-дневен срок по всяко искане от граждани и фирми. Връщането на чувството за справедливост и доверието в съдебната система е едно от най-важните условия за рязкото подобряване на жизнената среда, оставането и привличането на български граждани в страната и голяма крачка за прекратяването на демографската катастрофа.

Рязка модернизация за намаляване на държавната и общинска администрация. Политическото раздуване на държавния и общински апарат за осигуряване на изкуствена заетост с електорална цел е бич за българското общество и е една от най-неприятните причини за разрушителните процеси в България. Мярката с въвеждане на Базов доход позволява администрацията да бъде намалена дори с три четвърти, което от своя страна най-после ще отвори пътя за електронизиране на всички административни и управленски процеси в държавата и подобряване на капацитета и социалния статус на оставащите държавни служители. Хората, които днес треперят за службата си ще могат достойно да се върнат по домовете си и да се заемат с по-смислени и удовлетворяващи лични начинания.

Президентската институция в Република България има своите инструменти и правомощия, за да предизвика гражданското участие, да фокусира вниманието на българското общество върху важните въпроси пред гражданите и да даде начало на българската политическа революция за смяна на днешната неработеща обществено-политическа система. Това неминуемо ще доведе до утвърждаване ролята на България в съществуващия Европейски съюз и неговото реформиране в нов Европейски проект с активното участие на българските граждани в организацията и управлението му.

София, ОКТОМВРИ 2016г.         

Камен Попов – кандидат за Президент на Република България

Георги Неделчев – кандидат за Вицепрезидент на Република България

Едно интервю на Ивайло Станчев от 24 юни 2016г.

Г-н Неделчев, откъде дойде идеята ви за въвеждането безусловен базов доход в България?

• Ако трябва да сме съвсем точни, тази идея се е появила още преди няколкостотин години. Така че темата никак не е нова, но придоби ново измерение, след като в Швейцария бе проведен референдум по въпроса дали да бъде въведен базов доход за гражданите на конфедерацията. Искам обаче да обърна внимание на информационната кампания, защото без да се обясни ясно за какво точно става дума, няма как да очакваме ефективно гласуване. Това е типично за българските референдуми, но се видя, че подобен проблем съществува и в Швейцария. Тамошната кампания започна с една грешка или дори мога да кажа – с лъжа. Още в началото бе казано, че евентуалното въвеждане на базов доход за населението ще струва 153 млрд. франка на година, докато месец преди референдума правителството публикува разчети и призна, че са сбъркали в сметките. Оказа се, че подобна стъпка би струвала само 25 млрд. швейцарски франка. За съжаление в съзнанието на гражданите останаха предишните числа и те не успяха да вникнат в основната идея на тази реформа. Но ще имат възможност да гласуват отново и вече цифрите ще са ясни, съответно шансът да го приемат – по-голям.

Швейцария обаче няма нищо общо с България. Как при това положение темата за базовия доход се появи и у нас?

• Швейцарският референдум предизвика истинска вълна от коментари на всевъзможни експерти в България, които едва ли не ликуваха от провала на това допитване до швейцарците и прокламираха, че „комунизмът не се е състоял“.

А не бяхме ли свидетели точно на това – провал на една комунистическа утопия?

• Не. Базовият доход няма нищо общо с комунизма, защото не отнема собственост, а преразпределя резултат от националния доход. Както е и днес, но по-справедливо. Той всъщност е една инвестиция на държавата във всеки един гражданин и може да се случи съобразно данъчната система и спецификата на държавните бюджети. Затова в България моделът не може да бъде като този в Швейцария, във Финалндия, САЩ или, ако искате, в Намибия. В целия свят хората говорят и експериментират на тази тема, но истината е, че всяка една практическа система трябва да се основава на конкретиката в съответната държава.

Ние от Българския съюз за директна демокрация сме разработили такава система, която смятаме за удачна – предвид условията в страната: недобре развита социалната държава, трудно работеща данъчна система и съществуването на паричния съвет.

И какво представлява тази система?

• Истината е, че с една промяна в данъчните режими може да се постигнат чудеса. Говоря за това общата данъчна тежест да се запази, или дори леко да се увеличи, но да се премине от преки към косвени данъци. Ако се замислите, преките данъци са именно тези, които хората избягват да плащат, крият се от тях. Дори от малкия плосък налог в размер на 10 процента. И статистиката е категорична в това отношение – преките данъци не пълнят хазната. Другият проблем са т. нар. осигуровки, които в същината си пак са пряк данък. Дали „труд“, дали „здраве“ – те са процент от трудовото възнаграждение и много често се укриват или просто не се плащат. Парите в бюджета идват основно от косвените данъци – ДДС и акцизи.

При ниска платежоспособност на населението, каквато имаме у нас, пренасянето на тежестта върху потреблението, чрез косвените данъци, не е ли рестриктивна мярка?

• Ако всичко остане постарому, вероятно ще е така. Но ако се приложи и едно ново преразпределение на бюджета, при което държавата инвестира в платежоспособността на гражданите – чрез въвеждането на базов доход, ситуацията коренно се променя. По този начин държавата ще има възможност да изисква след това гражданите да харчат парите си „на светло“, тъй като именно от това ще се финансира базовият им доход.

За какъв размер на базовия доход говорим в случая?

• Според нашите разчети, които са правени на базата на моментните реалности на българския брутен вътрешен продукт, всеки пълнолетен гражданин ще може да получава по 500 лв. на месец. Децата до 18 години пък ще взимат по 250 лв., като тези пари ще се насочват към майката. Тези сметки стъпват върху конкретните резултати, които обществото реализира, и така трябва да бъде и занапред. Защото по този начин хората ще имат стимул за по-добри постижения и съответно за увеличаването на базовия си доход.

Всеки човек ли ще може да получава тези суми, или има някакви изключения?

• Абсолютно всеки гражданин на България, работещ – неработещ, богат или беден, ще получава такъв доход, стига да има валидна и активна адресна регистрация.

Но откъде ще дойдат тези пари в крайна сметка? Тук говорим за много милиарди всяка година.

• Не е точно така. Идеята на базовия доход е да замени всички социални плащания, които прави сега държавата. Това са помощи, добавки и какво ли още не. Дори издръжката на затворниците, които ще се издържат със своя базов доход. Получава се едно заместване на разходите. В Швейцария именно от това бе дошло голямото разминаване в числата – просто в началото някой умишлено бе пропуснал да приспадне останалите разходи, които базовият доход ще замести.

Нека се опитам да обобщя. Искате всички социални плащания, които прави сега държавата – за деца, инвалиди, самотни майки, за отопление, за първокласници и други такива, да отпаднат и да се заменят от базов доход за всеки. В същото време предлагате отпадането и на всички преки данъци, както и на осигуровките, за да се стимулира потреблението и оттам да се повишат постъпленията от косвените данъци като ДДС и акцизите. Бизнесът също ще спре да плаща данък печалба и осигуровки и по този начин ще разполага с повече средства за инвестиции.

• Звучи революционно, дори крайно, но не и невъзможно. А и трябва да си даваме сметка, че България в момента е в изключително тежко състояние – най-вече заради демографската катастрофа. Според изследване на ООН ние сме на първо място по изчезване на нацията. И за да бъде спрян този процес веднага са необходими такива крайни мерки. Всичко това може да се случи, ако държавата преразпределя около 50-60% държавни разходи от БВП, като само за базовия доход биха били нужни 30 на сто държавни разходи спрямо от брутния продукт, около 12% за администрация и 8% за други или резерв.

В момента това съотношение е под 50 процента. 

• Да, така е. Но със запушването на някои дупки това е лесно постижимо.

Само че контрабандата и схемите за източване на ДДС днес работят изключително добре. Какво ще принуди тези хора да зарежат атрактивните си печалби? Базовият доход за тях не би означавал нищо.

• Истината е, че косвените данъци не могат да се избегнат, освен ако не се прилагат определени незаконни схеми. За да ги няма тези порочни практики, обществото трябва да премине от представителна към по-директна демокрация, тъй като днес именно представителната власт се грижи за това голяма част от приходите да не влизат въобще в хазната. Просто е нужна политическа воля, която да приложи например обратното начисление на ДДС, за да спрат кражбите.

Всъщност базовият доход дава възможност за съкращаване на данъчната администрация, защото цялата дузина данъци, които сега съществуват у нас, ще се сведат до един, два или три и съответно няма да има необходимост от толкова много чиновници, които да следят отделните пера. А тази промяна на свой ред ще концентрира агенциите и ще им даде възможност да работят много по-ефективно. Драматично ще се намали държавната и общинската администрация, която е заета със социалните и приходните дейности, тъй като, както казах, те ще бъдат заменени от базовия доход.

Като цяло базовият доход е една мярка за изсветляване на икономиката, за насърчаване на предприемчивостта и всъщност дава възможност на хората да спрат да се крият от системата, а да я изграждат.

А няма ли наличието на базов доход да надуе инфлацията? Когато търговците знаят, че хората имат по 500 лв. в джоба, неминуемо ще вдигнат цените.

• В никакъв случай. Все пак не става дума за печатането на пари, а за нов модел на преразпределение на сегашната парична маса. Ръстът на цените не е много вероятен, тъй като част от разходите на търговците ще изчезнат заради промяната в данъчното законодателство. Освен това никой няма да търси от тях данък печалба. Ще се съкратят и харчовете за администриране на компаниите.

Как всъщност си представяте, че ще става даването на тези пари? На ръка, по банкова сметка, чрез ваучер…

• Разпределянето на базовия доход ще се случва чрез специално издадена банкова карта, например от Българската банка за развитие. Най-важното е, че тези средства няма да могат да се теглят в брой от банкомати или банкови клонове. С тези карти няма да могат да се правят плащания и в чужбина. Целта е парите да се харчат директно при българските търговци, при това на светло – чрез ПОС терминали или през интернет, за да е сигурно, че ще се платят косвените данъци.

Добре, но при това положение ще има ли въобще кой да работи? Много хора и сега не виждат смисъл да полагат такива усилия, а какво остава при сигурни 500 лв. на месец.

• Хората няма да спрат да работят, защото едва ли ще са доволни да живеят само с тази сума.

Някои сигурно ще са доволни…

• Нека. И днес има такива и ги търпим. Но в другата система те все пак ще допринасят към държавните приходи, поне със сумата от потребителския  данък, който ще се плати с харченето на базовата сума от 500 лева. Също така мнозина могат да решат да заживеят в малките населени места и селата и да се занимават със земеделие или просто да живеят по-спокойно, както и да се грижат за близките си. Със сигурния базов доход е много по-лесно да се направи една такава крачка.

Питам се и друго – сега работещите плащат данъци и осигуровки и често се казва, че с тези пари се издържат неработещите. Какво ще се случи обаче при въвеждането на базов доход?

• Тъй като няма да има преки данъци, приносът ще бъде на абсолютно всеки, който потребява. Дори доходът на човек да е с неясен източник, както често се случва сега и заради което не се плащат преките данъци, крайното потребление в повечето случаи е „на светло“. Да, някои ще харчат повече и съответно ще имат по-голям принос в държавните приходи, но ако се замислите, така се получава една естествена прогресивна данъчна система.

Това ще помогне много и за онези дейности и професии, които не носят пряк финансово-икономически резултат като култура, образование, изкуства, наука, спорт, доброволчество и т.н.

Как би повлиял базовият доход на малцинствата? Едно ромско семейство с четири деца ще взима 2000 лв. на месец.

• Те и днес не взимат по-малко – с натрупването на детски, майчински, помощи за храна, за отопление и т.н. Но голяма част от тези пари потъват в сивата икономика, докато с базовия доход и специалната дебитна карта това няма да е възможно. Изключително важно е това, че базовият доход на практика изравнява обществените групи и няма вече едни да издържат други, едни да получават, а други – не. Също така вече няма да има оправдание за криминална дейност, както и валидната и активна адресна регистрация решава множество други въпроси.

А какво би станало с пенсионния модел? 

• През последните години осигуровките никога не са покривали разходите за пенсии, а това е ставало чрез прехвърлянето на средства от косвените данъци. Иначе базовият доход ще замести всички социални пенсии. Трудовите пенсии ще се изплащат в последния им размер, докато има граждани, които ги получават вследствие задължителното осигуряване. Партидите на тези, които са се осигурявали така също не се загубват. А работещите, които ще спрат да внасят осигуровки в НОИ, могат да правят отчисления към доброволни фондове, за да не останат след време само с базовия си доход.

Запазват се и някои специални грижи. Например, държавата може да доплаща до 90% от средната 12-месечна заплата на работилите майки за период от 12 месеца във връзка с преодоляването на демографската катастрофа.

София, в-к Банкер

http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/triabva-da-se-premine-ot-preki-kum-kosveni-danuci

http://www.budd.bg/faq

(В отговор на материал на Илин Станев във в-к Капитал по повод референдума за Базов доход в Швейцария)

При проведения наскоро референдум, от почти кръгла нула преди 4 години, 23% от швейцарците вече бяха разбрали защо трябва да подкрепят идеята за въвеждане на безусловен Базов доход. Остават им още 28%, за да го приложат на практика и тъй като имат своята директна демокрация, на следващия референдум по този въпрос лъжите ще са отпаднали и шансът да се случи е доста по-голям. Да припомним, че им е отнело 20 години, за да приложат напълно правото на швейцарските жени да гласуват като последния кантон го е приел чак през 1991 година и то с решение на съда. Така тече времето и така се взимат решенията от гражданите в Конфедерацията, благодарение на тяхната Конституция, приета през 1848-ма.

При нас е различно, много различно, нищо, че сме Швейцария на Балканите. Различно е и от Финландия, поради голямата разлика в базовите стойности на държавния бюджет и характеристиките на данъчните системи. Не може да се приложи сляпо нито единият, нито другият, нито който и да било чужд финансов модел у нас. Затова има нужда от собствена, съобразена с българската действителност система за прилагането на мярката, наречена Базов доход. Това разработиха активистите на Българския съюз за директна демокрация и това ще предложат на българските граждани като част от програмата на БСДД при следващите по ред избори за Народно събрание.

Сметката, която силно вълнува и специалистите, и обикновените български граждани изглежда по различен начин и поради факта, че неразвитата система на социалната държава, както и трудно работещата данъчна система дават много ясни насоки какво може и какво не може да се случи. Съществува и ограничението на Паричния съвет, който за добро или лошо включва една константа, която я няма никъде другаде по света. Особено в Швейцария и Финландия.

В този смисъл, изходните предположения определят и българския финансов модел като уникален. В това няма нищо лошо и страшно, и ние сме давали нещо на света през изминалите хилядолетия. Защо да не го направим пак? Въпрос на разбиране и политическа воля.

1. Българската нация изчезва със страшна сила – най-бързо стопяване на населението в света според служба на ООН.
2. Плосък подоходен данък, стоварен върху всички, заедно с несъбираеми „осигуровки“, които всъщност са преки данъци за труд и здраве.
3. Изтичащи публични средства през злоупотреби с ДДС, акцизи и ширеща се контрабанда.
4. Тежко етническо напрежение, подхранвано и от системата за социални помощи.
5. Раздута администрация с технологична изостаналост, която при днешните обстоятелства никога няма да бъде реформирана.
6. Система на здравеопазване и образование, нуждаещи се от коренна промяна, довели до тежки духовни и физически недостатъчности сред населението.
7. Нужда от друга посока за развитие на неправителствения сектор и политическите организации.
8. Прилагане на практика на конституционното човешко право на достоен живот за всеки един български гражданин.
9. Освобождаване на предприемачеството и решаване на въпроси със задлъжняването, събираемостта на глоби, престъпността и изтърпяването на наказанията.
10. Нужда от нов тип заетост и разбиране за полагането на труд, за доброволчеството и личния труд, включване на неформалните, надомните работници и самонаетите лица.

Тези, а вероятно и други причини водят до следното изчисление – държавата може да достигне 50% държавни разходи спрямо БВП с помощта на данъчна реформа, която да пренесе днешната данъчна тежест от несъбираемите и неработещи преки данъци към потребителските, които не могат да бъдат избегнати. Разбира се това се съчетава с инвестицията на държавата в нова платежоспособност на населението, което всъщност представлява Базовия доход. По този начин всеки има принос, а по-сериозното потребление води до по-голям принос, което оформя една естествена прогресивна система. Проста справка в списъка на държавите и техните държавни разходи спрямо БВП показва реалистичността на подобно предложение.

Важно е да отбележим, че всичко това преминава и през нов подход относно другите инвестиции на държавата. За това е изговорено много и е предмет на отделен анализ. При това положение държавни разходи спрямо БВП от 30% за Базов доход, 12% за администрация и 8% за резерв или други плащания е напълно реалистичен, но разбира се и революционен модел. Въпросните разходи за Базовия доход представляват инвестицията на държавата във всеки един гражданин, не са „помощи“, защото са постоянни и не разделят обществото на имащи и нямащи право. По този начин се оформя месечна сума от 500лв на възрастен и 250лв на дете до 18г., която съответства и на много от изчисленията на днешната статистика за бедността и разходите за живот.

Всичко това стъпва на един важен критерий – българско гражданство с валидна и активна адресна регистрация съгласно законите и нормите за нормална жилищна площ. Важно е да се знае, че въпросните средства са в електронен вид по карта, с която не може да се плаща в чужбина, не могат да се теглят пари в брой, плаща се такса, ако се съхраняват и могат да служат за погасяване на задължения и изтърпяване на наказания – например издръжката на човек попаднал в затвора се поема от неговия Базов доход. Средствата на децата се полагат на майката, което еманципира жената в семейството и спира злоупотребата с помощи при раждане. Нови пари не се печатат, съответно няма хиперинфлация. Решава се и въпросът с ширещата се битова престъпност, а кражбите на данъка с добавена стойност се преустановяват простичко, с обратно начисление.

Вероятно звучи смело, но друг начин за справяне с националната демографска катастрофа все още не е представен на обществото. Кой не би искал да се спрат кражбите и злоупотребите с парите на данъкоплатците – европейски или български. Кой не би искал образованието да тръгне по нов модерен и демократичен път? Кой не би искал да имаме справедливо и работещо здравеопазване с превантивна медицина? Кой не би искал системите за сигурност да не попадат в мрежите на корупцията и слабата мотивация? Кой не би искал икономиката да се раздвижи с вътрешното потребление и предприемачеството отново да се съживи? Кой не би искал БЪЛГАРИЯ да тръгне по нов, по-успешен път още сега, а не след 100 или повече години, когато вече няма да я има? Кой?

Да, утопиите струват скъпо, някои са били изгаряни на кладата за тях, но Земята все пак не е плоска, а се върти. Нали, г-н Станев? Днешната българска анти-утопия, в която живеем, е по-скъпа и по-непоносима, българите я плащат с живота си. Гражданите наистина могат да решат сами. Важното е да успеем им разкажем. Това и ще направим.

Георги Неделчев – БСДД

 

Източници: https://www.reddit.com/r/basicincome/wiki/index

http://basicincome-europe.org/ubie/

https://en.wikipedia.org/wiki/Basic_Income_Earth_Network

www.budd.bg