БАНАНОВА РЕПУБЛИКА? ДА, МОЖЕ, НО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ.

Да се представим, че наистина обичате банани. Сега да кажем, че ви предложа един банан без да правите нищо. Ще приемете ли да не направите нищо срещу този банан? Да? Добре.

Сега имам още по-добро предложение за вас! Какво ще кажете да изчистите кофата за боклук, а в замяна ще ви взема банана, но ще ви дам друг банан, може би по-добър, а може би не? Звучи ли като добро предложение? Не? Добре.

Какво ще стане, ако вместо да ви взема банана, както предложих, ви позволя да го запазите и вие да посочите колко допълнителни банана смятате, че биха ви били достатъчни, за да почистите тази кофа? Да? Сега по-добре ли звучи? Добре.

Това на практика представлява сравнението на днешната система с помощи и минимална заплата спрямо системата с безусловен #Базов_доход.
С помощите се дава на хората нещо, от което се нуждаят под формата на “помощ” и после им се отнема като наказание за това, че са се наели на работа, замествайки го със “заплата”. Това ги отказва да работят и ги принуждава да злоупотребяват с помощите.

Обратното, Базовият доход позволява да запазите основния си банан и да получите толкова допълнителни банана, колкото искате и колкото някой може да предложи срещу вашия труд и време. Дори ви позволява да се пазарите за вашите “бананови” условия. Заетостта така вече се възнаграждава.

Виждате разликата? Радвам се. 
Тъй като много хора се нуждаят от повече от един банан, защото харесват вкуса му, засища ги и биха се почувствали по-добре, когато могат да си позволят повече от един.

Днес у нас огромно мнозинство от българските граждани имат само представата, че някъде има “банани” – нямат нито един. Това е основна причина за демографската катастрофа в България. Системата с #Базов_доход е въпрос на политическо решение с желание на съответното мнозинството и има пряко отношение към физическото и духовно оцеляване на българите.

Разкажете на човека до вас.

(по описанието на Скот Сантънс, който отдавна живее с #Базов_доход, финансиран от донорска програма, благодарим ти, приятелю)

Advertisements

РОБОТИТЕ ЩЕ ВЗЕМАТ РАБОТНИТЕ ВИ МЕСТА

Илън Мъск: Роботите ще вземат вашите работни места, а правителството ще трябва да ви плати заплатите!

 

Компютрите, интелигентните машини и роботите изглежда ще са работната сила на бъдещето. И тъй като все повече и повече работни места се заместват с технологии, хората ще имат по-малко работа за вършене и в крайна сметка ще бъдат поддържани с плащания от страна на правителството, прогнозира Илън Мъск – емблематичният футурист от Силиконовата долина, основател и главен изпълнителен директор на SolarCity, Tesla и SpaceX.

Според Мъск, наистина няма да има никакви други опции.

“Има един доста добър шанс, който в крайна сметка ще се случи с безусловен Базов доход или нещо подобно, поради автоматизацията”, казва Мъск за CNBC. “Да, аз не съм сигурен какво друго може да се направи. Мисля, че това е, което ще се случи.”

В страна с безусловен Базов доход, всеки индивид получава редовно плащане от страна на правителството. Швейцария обмисли въвеждането на безусловен Базов доход от 2500 швейцарски франка (4500 лв) на месец това лято. Избирателите в крайна сметка отхвърлиха плана, но това предизвика широк, глобален разговор.

Също така това лято, президентът Обама се обърна към идеята за безусловен Базов доход в интервю с директора на Media Lab на Масачузетския технологичен институт, Джой Ито, и Скот Дадич, главен редактор на списание WIRED: “Дали Базовият доход е правилният модел – ще бъде ли приет от широк кръг от хора – това е дебат, който ще провеждаме през следващите 10 или 20 години”.

Докато обществото бавно обмисля идеята за основен човешки доход, технологиите бързо променят глобалната работна сила.

Например, в близкото бъдеще, товарните автомобили ще могат да се управляват сами. И макар, че няма да стане статукво за кратко време, това ще означава, че няма да има нужда от толкова много шофьори на камиони, казва Мъск.

Някои шофьори ще се преместят към транспортните оператори, отговарящи за мониторинга на състоянието на флотилията от товарни автомобили, а не за всеки един камион по отделно. Ако един камион има проблем, тогава операторът на флота ще се включва отдалечено за решаване на проблема.

“Всъщност, това е може би по-интересна работа, отколкото простото шофиране един камион,” казва Мъск.

Очевидно е, че тези шофьори на камиони, които вече не са на работа може да видят ситуацията по различен начин.

Но оптимистичният Мъск вижда засилената автоматизация като цялостна полза за обществото, дори възможност.

“Хората ще имат време да правят други неща, по-сложни неща, по-интересни неща,” казва Мъск. “Разбира се, с повече свободно време.”

Дългият хоризонт на свободното време може да звучи добре, но той също може да бъде намек за перспектива. За много хора, наличието на работа и някъде всеки ден да бъдат “заземени” дава цел в живота.

Всъщност, самият Мъск се задвижва от професионалните си амбиции. Той не е необходимо да работи, за да си плаща сметките вече повече от десетилетие. През 2002 г., Мъск продаде на eBay платформата за онлайн плащания PayPal, на която е съосновател, в сделка, която сложи 165 милиона долара в джоба му. Вместо да се излегне на дивана, той стартира няколко фирми и се опитва да стигне дори до Марс.

Въпреки, че стремежите на Мъск може да надминават тези на повечето американци, вероятно те ще искат също да продължат да извършват някаква работа. Склонността към гледане на Netflix е приятна само за известно време.

http://www.cnbc.com/2016/11/04/elon-musk-robots-will-take-your-jobs-government-will-have-to-pay-your-wage.html

ПРОГРАМАТА НА ПРЕЗИДЕНТА

ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ!

КАМЕН ПОПОВ И ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ С ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ

Българският народ може и трябва да направи своя избор за своето спасение. Искаме ли да продължим живота си в установеното положение с „представителна“ псевдо-демокрация превърната в олигархия с партокрация, с изчезваща нация в тежка демографска катастрофа, с крайно неравенство и убийствена политическа корупция или можем да се борим за една прогресивна директна демократична система, която включва гражданите в процеса на вземане на решенията за техния живот, разрешава въпроса за доходите и създава нова икономика с модерни работни места, предпазвайки околната среда, осигурявайки здравни, социални грижи и образование за всички? Имат ли готовност българските граждани да поемат своята съдба в ръцете си или ще оставят политическата власт да се разиграва сред малцина самоизбрали се „представители“? Това са основните въпроси пред Народа на Републиката днес и отговорите ни на тези въпроси ще определят бъдещето на страната ни и на нашата достойна нация.

Възстановяване на Българския национален идеал и духовно спасение. Времето, в което живеем наподобява мрачните характеристики на годините, когато Паисий пише своята История славянобългарска с единствената цел да припомни на българите кои са, откъде идват и накъде могат да тръгнат. Неговата дейност се счита за началото на формирането на Българския национален идеал и българското национално самосъзнание. Днес имаме неотложна нужда да започнем от възстановяването на този идеал в интеграцията сред европейските народи, възобновяването на ролята на единния говорим книжовен български език за обединението на нацията, в съвремието ни да преоткрием потенциала на вътрешния пазар на потребление за възвръщане на националната инициатива на българските предприятия и трудолюбието на българите, спазването на гражданската и политическа свобода и справедливост за всеки български гражданин, полагането на грижата за националната памет, вяра, чест, достойнство, съживяването и връщането на нацията в ролята на решаващ европейски фактор.

Семейни и народностни ценности. Днес българското семейство страда разделено и унижено от принудата българите да търсят препитание извън България. В семейството, което днес се състои от един родител, двама родители или от баби и дядовци, отглеждащи децата, се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. В него растем, живеем, възпитаваме се, в него усвояваме нравствените норми и ценности. Семейството е основата на демографската структура, неговото здраве е липса на страдание за отделната личност. Възстановяването на душевността и любовта в семейството се пренася във възпитанието на децата. Важната предпоставка за това е околната жизнена среда и условията, в които се развива семейството. Децата стават основата на стабилността и на трайността на семейната институция, а потомството става свързващото звено между поколенията – от миналото, в настоящето и бъдещето. Пред семейството стои важната и отговорна роля да пресъздаде културата и духовността си, да създаде условия на приемственост между поколенията и да съхрани своята богата система от семейни ценности. То създава свои традиции и семейни празници, своя хармония, семейна атмосфера на честност, любов и сърдечност. Свой индивидуален бит, уют, красота, своя памет. Утвърждава и възпитава  нравствени, семейни добродетели. Корените на българското семейство са изключително дълбоки, исторически семейството за българина е крепост. Българите обичат своя дом и формират своята позиция за семейството, ръководейки се от своя начин на живот. От миналото знаем за българската семейна форма, наречена „демократична братска задруга” или „братска семейна община“ – семейство от 10-20 души, което тогава е било ръководено от най-старият мъж в къщата. Задругата оставя в наследство една богата българска душевност – радост от живота и труда, споделяна с близките открита емоционалност, веселие, грижа за утрешния ден и почти липсващи завист, злорадство, мъст. В българската семейна ценностна система огромно значение имат взаимоотношенията между мъжа и жената, изразяващи се в разбирателство, равенство между половете, взаимопомощ, чувство на задружност. И тази сплотеност между двамата е пословична, с другарство, привързаност и вярност към съпружеския дълг, възпитавайки децата в дух на трудолюбие и почтеност, уважение, зачитане и обич.

Силна армия и граждански мир. Националната сигурност определя наличието на силно общество с възможности за развитие. Днес живеем в труден и опасен свят, в който няма лесни или магически решения. Президентът, който е и главнокомандващ, може да защитава народа, неговите граждани и жизненоважните национални интереси на България, но трябва да го направи отговорно. България може да възстанови боеспособността на своята армия с въвеждането на редовно военно обучение, подобряване на резерва с редовни сборове и нови правила за притежанието, носенето и употребата на оръжие. Докато силата винаги трябва да бъде налична, войната остава крайна мярка, а не първа опция. Българската армия трябва да участва в опазването на границите, а взаимодействието с полицейските сили води до заздравяване на гражданския мир с превенция на заплахите.

Честна и хуманна миграционна политика. Българската държавна граница може да бъде преминавана само през изградените за целта контролно-пропускателни пунктове. Всички останали неидентифицирани или нелегално преминали трябва да бъдат спрени и върнати там, откъдето са дошли – или в страната им, или в последната, от която са влезли в Република България. Всички, които поискат и им бъде предоставено убежище или статут на бежанец могат и трябва да получат същото хуманно отношение, както към всеки един друг български гражданин без някакви специални привилегии.

Свобода и чиста Република за всички обществени групи. Припомнянето на заветите на Апостола е по-важно от всякога. Не върховенството на закона, а това на Правовия ред дава равенството на всеки един български гражданин независимо от неговото вероизповедание или политическа принадлежност. Не може върховенство да има един несправедлив закон, изработен от лобисти и политикани, защитаващи единствено и само частен, но не и обществен интерес. „Демократската република“, за която говори Васил Левски не е нещо друго освен неговото виждане за истинската директна демокрация, в която решенията се взимат от народа, а гражданите се съобразяват с изработените на този принцип правила. Днес това завинаги би решило етническите и други малцинствени проблеми, стъпвайки върху настоящата Конституция, която с леки промени може да осигури безкръвната политическа революция за преминаване от „деспотско-тираничната представителна“ демокрация към истинската, описана от Левски – директна демокрация. Да направим така, че най-после да започне да се случва онова, което той ни завеща, в навечерието на 180-тата годишнина от рождението му.

Равно приближение към източните и западните цивилизации и икономики. Върховенство на Българските национални интереси, свързани единствено и само с добруването на всеки един български гражданин и всички българи по света. Този процес преминава през възстановяване на отношенията с Русия, повече автономност от Брюксел, сближаване с Китай и материализиране на отношенията със САЩ – една многовалентна външна политика на равна приближеност с приоритет на националните интереси, основани на националния идеал и националната политика. България се намира в сложен регион, но винаги, когато е провеждала суверенна политика е постигала успехи. От историческия опит можем да се поучим, че воденето на войни и участието в конфликти е носило само жертви, мъка и нещастия за българския народ. Затова възпиращата сила е важна основа за развитие на ново, по-скоро неутрално, но активно поведение във външната политика, зачитайки сключените договорености, с отчитане на всички други чужди интереси.

Превенция на крайното неравенство и изкореняване на бедността с въвеждане на Базов доход. Според Конституцията и Всеобщата декларация за правата на човека, гражданите имат право на достоен живот, а това в съвременния свят не е възможно без доходи. Бедността у нас е африканска, а неравенството е крещящо поради ширещата се корупция. Решение на тези предизвикателства е Базовият доход, представляващ една сигурна сума на месец, която държавата инвестира във всеки български гражданин с активна и валидна адресна регистрация. Получава се през целия живот, независимо дали е работещ или безработен, пенсионер, студент и др., и представлява грижата на държавата за своите граждани. Базовият доход е сума, достатъчна да покрие основните човешки нужди от храна, облекло и други битови разходи. Той ще може да се използва и за започване и развиване на собствен бизнес, за обучение, наем и други нужди. Също така за плащане на задължения, глоби и за издръжка на лишените от свобода. Едновременно полезна и за работниците, и за работодателите, тази мярка създава подобрена жизнена среда за развитие на личността. Защото много хора имат желание, но не могат да допринесат с труда си за обществото, оставайки без работа, а хиляди други са принудени да работят каквото и да е без да го искат, в администрацията или в сивата икономика, както и да заемат местата на онези, които биха желали да са на тяхно място. Базовият доход е категоричната мярка за стимулиране на раждаемостта и изравняване на правата на отделните обществени групи. Българските семейства ще имат възможност да отглеждат повече деца при нормална материална сигурност, което ще спре демографската катастрофа, в която се намира България. Базовият доход дава шанс на хората да развият своите способности, противоположно на продължителното бездействие без доходи, което разрушава човешката личност – именно това наблюдаваме при трайно безработните и работещите бедни в настоящата несправедлива и разпадаща се социално-осигурителна система.

Безплатно и демократично образование. В държава с тежка демографска катастрофа образованието не може да бъде друго освен напълно безплатно, но по нов стандарт, освободителен, както за обучаващите се и преподавателите, така и за родителите. Такава изключително успешна форма днес е демократичното образование, при което демократични са и целта, и методите на обучение. То издига демократичните ценности и развива личностните способности, включвайки равни права на участниците в обучението, самостоятелен избор на цели за развитие и начин на постигането им, а също справедливост, взаимно уважение и доверие. Обучаващите се могат да избират как да прекарат учебните дни, да се развиват съобразно интересите си и по-скоро да се подготвят за живота и избраната от тях професия, отколкото просто да се явяват на изпити. Така се създава общност с равенство и демократично взимане на решения – най-добрите условия за усвояване на знания са тези, при които правата и мнението на всеки участник са уважени. Специално внимание трябва да се обърне на „Гражданското образование“ за разбиране и постигане на желание за участие в демократичния процес. Всичко това ще пренесе българската образователна система отново в челото на световните образователни модели и центрове, както е било неведнъж през вековната българска история.

Безплатно здравеопазване и социална грижа. Преодоляването на демографската катастрофа изисква и напълно безплатно здравеопазване и спешна помощ. Разбира се, с въвеждането на висок научен и приложен стандарт и извеждането на медицинската практика извън чисто търговските взаимоотношения, властващи над човешкия живот в настоящия момент. Справянето с днешната непоносима ситуация изисква мерки и стъпки за запазване и удължаване на живота на всеки един български гражданин. Налага се да изведем правилното хранене като приоритет на превантивната медицина. Това от своя страна означава да се върнем към българските корени в отглеждането, приготвянето и консумирането на храните. Много важен е и индивидуализирания подход при ваксинация с тристепенна оценка на възможните реакции и връщане на моноваксините. Не на последно място фармацията трябва да се ориентира отново към човека, а не към печалбата, а медицинските услуги да поддържат достойния живот на българите.

Извеждане на „големите пари“ от политиката за нова Директна демокрация. Категорично премахване на субсидиите в политическите и обществени дейности и завръщане на държавата в нейните присъщи функции в области заети днес от неправителствени и други чужди организации. Предложение за нов закон, който да позволи на гражданите да участват директно в политическия и обществен живот чрез пряко финансиране на идеи и инициативи, които самите граждани избират. Насочване на всички така наречени европейски средства към държавния бюджет за подпомагане на системата с Базов доход, който също ще може да бъде използван в прекия граждански процес. Всичко това освобождава политическите партии от корпоративните и субсидийни зависимости, както и от превръщането им в дружества за издръжка на лидерите им. Политическият процес трябва да се върне към своите корени – политическите идеи и предложения към обществото да оформят групите от граждани, които да ги защитават. По този начин се подготвя почвата за смяната на провалената „представителна“ демокрация с нова Българска директната демокрация, при която основните решения се приемат и прилагат информирано, с дебат и непосредствено от гражданите. При тази форма на обществена организация държавата и общините са длъжни да се допитват до гражданите по важни национални и местни въпроси чрез форма на референдуми. В това число общините са длъжни да се допитват до жителите как и в какво да инвестират парите от техните данъци, например. Така гражданският глас, а не този на „представителя“ е определящ за политическите решения и те стават съобразени изцяло с обществените нужди. Това е единственият начин да се гарантира, че решенията на гражданите ще бъдат задължителни за политиците – депутати (делегати), кметове и общински съветници. Инструментите за упражняване на натиск върху властта, каквито са протестите например, които доказано във времето не водят до реална промяна и смяна на системата, а само похабяват обществената енергия, стават ненужни. Вземането на решенията директно от гражданите възпитава също така тяхната обществената активност, образованост и гарантира силата на гражданството и неговата държавност.

Работни места с достойно заплащане и здравословни условия на труд. При посочените мерки работниците изравняват своята позиция при воденето на преговори с работодателите, които от своя страна получават повече възможности за предприемане на нови начинания. Това води до подобрена работна среда, повече производителност и засилено сътрудничество в рамките на икономическия субект. България познава този вид икономическо поведение, залегнало в успешните кооперативи, станали символ и основа на много европейски и световни икономически практики. Икономиката на споделянето и сътрудничеството идва и у нас, а младите българи копнеят да получат възможност за реализация по нов и модерен начин в собствената си страна, заедно със своите приятели и семейства.

Екология и принос в борбата с климатичните промени. България има уникалния шанс да покаже пред света своите възможности за опазване и развитие на биоразнообразието и екологичния начин на живот. Тоталната енергийна зависимост и доминацията на неекологични енергийни мощности всъщност е отлична възможност за въвеждане на нова Енергийна икономика, основана на постигнатото Парижко споразумение за климата. Страната ни разполага със слънце, вятър, вода, геотермални извори и въглеводороди в черноморската зона. Всичко това позволява рязък политически завой и по подобие на много други неголеми страни по света, въз основа на технологичния бум, само за няколко години да се промени енергийния микс на страната. Този въпрос е ключов за конкурентоспособността на българските стоки и услуги, тъй като енергията е в основата на всяко едно човешко действие, а енергетиката понастоящем е и основен замърсител и причинител на заболеваемост и преждевременна смъртност, заедно с транспорта, ползващ изкопаеми горива. Нуждаем се от икономика с ефикасни енергийни източници, които са достъпни на територията на България. Чрез Енергийната икономика се премахва рекетът на монополите над гражданите, тъй като се създава съвсем различна система на снабдяване, използвайки съвременни технологии за поевтиняване на умишлено оскъпената енергия днес.

Достъпни жилища и справедлива регистрационна политика. Валидната и активна адресна регистрация, която е в основата на всички отношения на държавата с нейните граждани изисква специално отношение, напълно различно от досегашната регионална политика. Изграждането на достъпни жилища с въвеждане на цялостен стандарт и технологии за енергийна пасивност на новите сгради и децентрализирана “умна” енергийна система води до решаване и на редица социални, битови и тежки междуетнически проблеми, отлагани през годините с корупционна политическа цел.

Политика и работа за обединение на всички българи по света. България днес има нужда от всеки един свой гражданин и от всички, които се чувстват такива. Справянето с тежката обществена и народностна деградация изисква да погледнем около себе си, да открием и приобщим всички онези, които бяха изоставени или прокудени от Родината. Единението на всички българи води не само до запазване на българската народност, но и до връщането на България сред високо развитите световни общества и икономики. Възстановяването на културните дейности, на историческата памет и традиционните ценности, е ключ към преоткриването на липсващите днес елементи, които биха оформили новата посока на развитие на страната ни.

Гражданското финансиране и правото за създаване на парите. Въпросът на въпросите, който днес стои пред целия свят и в частност пред нас е този за правото за създаване на парите. Гражданското финансиране изисква решаване и на този въпрос, особено при наличието толкова много години в България на една рестриктивна мярка за контрол върху капитала, каквато всъщност представлява Паричният съвет в България. Наложително е да бъде отворен този дебат за повишаване на прозрачността и информираността относно връзките между сегашната ни парична и банкова система и дълбоките социални, икономически и екологични проблеми, пред които са изправени страната ни и светът днес. Специално да се фокусира общественото внимание върху ролята на частните банки в създаването на националното парично предлагане чрез счетоводните процеси, които използват при предоставянето на заеми – един аспект от банкирането, който не е добре известен на гражданите. Налага се да разкажем как тези пропуски са в основата или са с голям принос за проблемите на бедността, прекомерната задлъжнялост, нарастващото неравенство и унищожаването на околната среда.

Информираност на обществото и демократизиране на медиите. Българската директна демокрация и прякото участие на гражданите изискват високо ниво на информираност и обсъждане при вземането на решенията. Това означава, че се налага създаване на Българска национална блогосфера по примера на националните телевизия, радио и телеграфна агенция, с ключови портали (напр. туристически 10х10 – 100 региона). Налага се иницииране на промени в Закона за Радиото и Телевизията и разширяването му като медиен закон върху пресата, плакатите и интернет за връщане на свободата на словото, включително и с уточняване на формите на собственост и прозрачност на медиите. Те трябва да бъдат поканени да върнат публицистиката в своите програми, страници и пространство, а обществените медии трябва да се заемат със своята конституционна роля в отразяването на двете гледни точки по въпросите, които стоят пред българското общество. Към всичко това трябва да се добави Медиен кодекс за изборни комуникации с държавна поръчка и равностойно разпределение за всички, които участват в политическия процес.

Справедлив и честен съдебен процес, разследване и прокуратура. Едно от най-сериозните предизвикателства пред българското общество е липсата на справедливост и наличието на политическа зависимост на съдебната система, прокуратурата и следствието. Тези въпроси трябва да бъдат поставени за обсъждане и решение най-вече във връзка с разделянето на властите чрез премахване на квотите, съдебна реформа чрез въвеждане на нови технологии за управление на информацията и процесите, ускоряване на съдебния процес и граждански контрол върху прокуратурата. Реформа или премахване на Частното изпълнение с изравняване на правата и отделяне на затруднените от криминалните длъжници и отмяна на чл.417. Прилагане на мълчаливо съгласие в 10-дневен срок по всяко искане от граждани и фирми. Връщането на чувството за справедливост и доверието в съдебната система е едно от най-важните условия за рязкото подобряване на жизнената среда, оставането и привличането на български граждани в страната и голяма крачка за прекратяването на демографската катастрофа.

Рязка модернизация за намаляване на държавната и общинска администрация. Политическото раздуване на държавния и общински апарат за осигуряване на изкуствена заетост с електорална цел е бич за българското общество и е една от най-неприятните причини за разрушителните процеси в България. Мярката с въвеждане на Базов доход позволява администрацията да бъде намалена дори с три четвърти, което от своя страна най-после ще отвори пътя за електронизиране на всички административни и управленски процеси в държавата и подобряване на капацитета и социалния статус на оставащите държавни служители. Хората, които днес треперят за службата си ще могат достойно да се върнат по домовете си и да се заемат с по-смислени и удовлетворяващи лични начинания.

Президентската институция в Република България има своите инструменти и правомощия, за да предизвика гражданското участие, да фокусира вниманието на българското общество върху важните въпроси пред гражданите и да даде начало на българската политическа революция за смяна на днешната неработеща обществено-политическа система. Това неминуемо ще доведе до утвърждаване ролята на България в съществуващия Европейски съюз и неговото реформиране в нов Европейски проект с активното участие на българските граждани в организацията и управлението му.

София, ОКТОМВРИ 2016г.         

Камен Попов – кандидат за Президент на Република България

Георги Неделчев – кандидат за Вицепрезидент на Република България

В-К БАНКЕР ИНФОРМИРА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ ЗА ВЪЗМОЖЕН БАЗОВ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ

Едно интервю на Ивайло Станчев от 24 юни 2016г.

Г-н Неделчев, откъде дойде идеята ви за въвеждането безусловен базов доход в България?

  • Ако трябва да сме съвсем точни, тази идея се е появила още преди няколкостотин години. Така че темата никак не е нова, но придоби ново измерение, след като в Швейцария бе проведен референдум по въпроса дали да бъде въведен базов доход за гражданите на конфедерацията. Искам обаче да обърна внимание на информационната кампания, защото без да се обясни ясно за какво точно става дума, няма как да очакваме ефективно гласуване. Това е типично за българските референдуми, но се видя, че подобен проблем съществува и в Швейцария. Тамошната кампания започна с една грешка или дори мога да кажа – с лъжа. Още в началото бе казано, че евентуалното въвеждане на базов доход за населението ще струва 153 млрд. франка на година, докато месец преди референдума правителството публикува разчети и призна, че са сбъркали в сметките. Оказа се, че подобна стъпка би струвала само 25 млрд. швейцарски франка. За съжаление в съзнанието на гражданите останаха предишните числа и те не успяха да вникнат в основната идея на тази реформа. Но ще имат възможност да гласуват отново и вече цифрите ще са ясни, съответно шансът да го приемат – по-голям.

Швейцария обаче няма нищо общо с България. Как при това положение темата за базовия доход се появи и у нас?

  • Швейцарският референдум предизвика истинска вълна от коментари на всевъзможни експерти в България, които едва ли не ликуваха от провала на това допитване до швейцарците и прокламираха, че “комунизмът не се е състоял”.

А не бяхме ли свидетели точно на това – провал на една комунистическа утопия?

  • Не. Базовият доход няма нищо общо с комунизма, защото не отнема собственост, а преразпределя резултат от националния доход. Както е и днес, но по-справедливо. Той всъщност е една инвестиция на държавата във всеки един гражданин и може да се случи съобразно данъчната система и спецификата на държавните бюджети. Затова в България моделът не може да бъде като този в Швейцария, във Финалндия, САЩ или, ако искате, в Намибия. В целия свят хората говорят и експериментират на тази тема, но истината е, че всяка една практическа система трябва да се основава на конкретиката в съответната държава.

Ние от Българския съюз за директна демокрация сме разработили такава система, която смятаме за удачна – предвид условията в страната: недобре развита социалната държава, трудно работеща данъчна система и съществуването на паричния съвет.

И какво представлява тази система?

  • Истината е, че с една промяна в данъчните режими може да се постигнат чудеса. Говоря за това общата данъчна тежест да се запази, или дори леко да се увеличи, но да се премине от преки към косвени данъци. Ако се замислите, преките данъци са именно тези, които хората избягват да плащат, крият се от тях. Дори от малкия плосък налог в размер на 10 процента. И статистиката е категорична в това отношение – преките данъци не пълнят хазната. Другият проблем са т. нар. осигуровки, които в същината си пак са пряк данък. Дали “труд”, дали “здраве” – те са процент от трудовото възнаграждение и много често се укриват или просто не се плащат. Парите в бюджета идват основно от косвените данъци – ДДС и акцизи.

При ниска платежоспособност на населението, каквато имаме у нас, пренасянето на тежестта върху потреблението, чрез косвените данъци, не е ли рестриктивна мярка?

  • Ако всичко остане постарому, вероятно ще е така. Но ако се приложи и едно ново преразпределение на бюджета, при което държавата инвестира в платежоспособността на гражданите – чрез въвеждането на базов доход, ситуацията коренно се променя. По този начин държавата ще има възможност да изисква след това гражданите да харчат парите си “на светло”, тъй като именно от това ще се финансира базовият им доход.

За какъв размер на базовия доход говорим в случая?

  • Според нашите разчети, които са правени на базата на моментните реалности на българския брутен вътрешен продукт, всеки пълнолетен гражданин ще може да получава по 500 лв. на месец. Децата до 18 години пък ще взимат по 250 лв., като тези пари ще се насочват към майката. Тези сметки стъпват върху конкретните резултати, които обществото реализира, и така трябва да бъде и занапред. Защото по този начин хората ще имат стимул за по-добри постижения и съответно за увеличаването на базовия си доход.

Всеки човек ли ще може да получава тези суми, или има някакви изключения?

  • Абсолютно всеки гражданин на България, работещ – неработещ, богат или беден, ще получава такъв доход, стига да има валидна и активна адресна регистрация.

Но откъде ще дойдат тези пари в крайна сметка? Тук говорим за много милиарди всяка година.

  • Не е точно така. Идеята на базовия доход е да замени всички социални плащания, които прави сега държавата. Това са помощи, добавки и какво ли още не. Дори издръжката на затворниците, които ще се издържат със своя базов доход. Получава се едно заместване на разходите. В Швейцария именно от това бе дошло голямото разминаване в числата – просто в началото някой умишлено бе пропуснал да приспадне останалите разходи, които базовият доход ще замести.

Нека се опитам да обобщя. Искате всички социални плащания, които прави сега държавата – за деца, инвалиди, самотни майки, за отопление, за първокласници и други такива, да отпаднат и да се заменят от базов доход за всеки. В същото време предлагате отпадането и на всички преки данъци, както и на осигуровките, за да се стимулира потреблението и оттам да се повишат постъпленията от косвените данъци като ДДС и акцизите. Бизнесът също ще спре да плаща данък печалба и осигуровки и по този начин ще разполага с повече средства за инвестиции.

  • Звучи революционно, дори крайно, но не и невъзможно. А и трябва да си даваме сметка, че България в момента е в изключително тежко състояние – най-вече заради демографската катастрофа. Според изследване на ООН ние сме на първо място по изчезване на нацията. И за да бъде спрян този процес веднага са необходими такива крайни мерки. Всичко това може да се случи, ако държавата преразпределя около 50-60% държавни разходи от БВП, като само за базовия доход биха били нужни 30 на сто държавни разходи спрямо от брутния продукт, около 12% за администрация и 8% за други или резерв.

В момента това съотношение е под 50 процента. 

  • Да, така е. Но със запушването на някои дупки това е лесно постижимо.

Само че контрабандата и схемите за източване на ДДС днес работят изключително добре. Какво ще принуди тези хора да зарежат атрактивните си печалби? Базовият доход за тях не би означавал нищо.

  • Истината е, че косвените данъци не могат да се избегнат, освен ако не се прилагат определени незаконни схеми. За да ги няма тези порочни практики, обществото трябва да премине от представителна към по-директна демокрация, тъй като днес именно представителната власт се грижи за това голяма част от приходите да не влизат въобще в хазната. Просто е нужна политическа воля, която да приложи например обратното начисление на ДДС, за да спрат кражбите.

Всъщност базовият доход дава възможност за съкращаване на данъчната администрация, защото цялата дузина данъци, които сега съществуват у нас, ще се сведат до един, два или три и съответно няма да има необходимост от толкова много чиновници, които да следят отделните пера. А тази промяна на свой ред ще концентрира агенциите и ще им даде възможност да работят много по-ефективно. Драматично ще се намали държавната и общинската администрация, която е заета със социалните и приходните дейности, тъй като, както казах, те ще бъдат заменени от базовия доход.

Като цяло базовият доход е една мярка за изсветляване на икономиката, за насърчаване на предприемчивостта и всъщност дава възможност на хората да спрат да се крият от системата, а да я изграждат.

А няма ли наличието на базов доход да надуе инфлацията? Когато търговците знаят, че хората имат по 500 лв. в джоба, неминуемо ще вдигнат цените.

  • В никакъв случай. Все пак не става дума за печатането на пари, а за нов модел на преразпределение на сегашната парична маса. Ръстът на цените не е много вероятен, тъй като част от разходите на търговците ще изчезнат заради промяната в данъчното законодателство. Освен това никой няма да търси от тях данък печалба. Ще се съкратят и харчовете за администриране на компаниите.

Как всъщност си представяте, че ще става даването на тези пари? На ръка, по банкова сметка, чрез ваучер…

  • Разпределянето на базовия доход ще се случва чрез специално издадена банкова карта, например от Българската банка за развитие. Най-важното е, че тези средства няма да могат да се теглят в брой от банкомати или банкови клонове. С тези карти няма да могат да се правят плащания и в чужбина. Целта е парите да се харчат директно при българските търговци, при това на светло – чрез ПОС терминали или през интернет, за да е сигурно, че ще се платят косвените данъци.

Добре, но при това положение ще има ли въобще кой да работи? Много хора и сега не виждат смисъл да полагат такива усилия, а какво остава при сигурни 500 лв. на месец.

  • Хората няма да спрат да работят, защото едва ли ще са доволни да живеят само с тази сума.

Някои сигурно ще са доволни…

  • Нека. И днес има такива и ги търпим. Но в другата система те все пак ще допринасят към държавните приходи, поне със сумата от потребителския  данък, който ще се плати с харченето на базовата сума от 500 лева. Също така мнозина могат да решат да заживеят в малките населени места и селата и да се занимават със земеделие или просто да живеят по-спокойно, както и да се грижат за близките си. Със сигурния базов доход е много по-лесно да се направи една такава крачка.

Питам се и друго – сега работещите плащат данъци и осигуровки и често се казва, че с тези пари се издържат неработещите. Какво ще се случи обаче при въвеждането на базов доход?

  • Тъй като няма да има преки данъци, приносът ще бъде на абсолютно всеки, който потребява. Дори доходът на човек да е с неясен източник, както често се случва сега и заради което не се плащат преките данъци, крайното потребление в повечето случаи е “на светло”. Да, някои ще харчат повече и съответно ще имат по-голям принос в държавните приходи, но ако се замислите, така се получава една естествена прогресивна данъчна система.

Това ще помогне много и за онези дейности и професии, които не носят пряк финансово-икономически резултат като култура, образование, изкуства, наука, спорт, доброволчество и т.н.

Как би повлиял базовият доход на малцинствата? Едно ромско семейство с четири деца ще взима 2000 лв. на месец.

  • Те и днес не взимат по-малко – с натрупването на детски, майчински, помощи за храна, за отопление и т.н. Но голяма част от тези пари потъват в сивата икономика, докато с базовия доход и специалната дебитна карта това няма да е възможно. Изключително важно е това, че базовият доход на практика изравнява обществените групи и няма вече едни да издържат други, едни да получават, а други – не. Също така вече няма да има оправдание за криминална дейност, както и валидната и активна адресна регистрация решава множество други въпроси.

А какво би станало с пенсионния модел? 

  • През последните години осигуровките никога не са покривали разходите за пенсии, а това е ставало чрез прехвърлянето на средства от косвените данъци. Иначе базовият доход ще замести всички социални пенсии. Трудовите пенсии ще се изплащат в последния им размер, докато има граждани, които ги получават вследствие задължителното осигуряване. Партидите на тези, които са се осигурявали така също не се загубват. А работещите, които ще спрат да внасят осигуровки в НОИ, могат да правят отчисления към доброволни фондове, за да не останат след време само с базовия си доход.

Запазват се и някои специални грижи. Например, държавата може да доплаща до 90% от средната 12-месечна заплата на работилите майки за период от 12 месеца във връзка с преодоляването на демографската катастрофа.

София, в-к Банкер

http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/triabva-da-se-premine-ot-preki-kum-kosveni-danuci

http://www.budd.bg/faq

ДОСТОЕН ЖИВОТ? Я, НАИСТИНА ЯКО.

(В отговор на материал на Илин Станев във в-к Капитал по повод референдума за Базов доход в Швейцария)

При проведения наскоро референдум, от почти кръгла нула преди 4 години, 23% от швейцарците вече бяха разбрали защо трябва да подкрепят идеята за въвеждане на безусловен Базов доход. Остават им още 28%, за да го приложат на практика и тъй като имат своята директна демокрация, на следващия референдум по този въпрос лъжите ще са отпаднали и шансът да се случи е доста по-голям. Да припомним, че им е отнело 20 години, за да приложат напълно правото на швейцарските жени да гласуват като последния кантон го е приел чак през 1991 година и то с решение на съда. Така тече времето и така се взимат решенията от гражданите в Конфедерацията, благодарение на тяхната Конституция, приета през 1848-ма.

При нас е различно, много различно, нищо, че сме Швейцария на Балканите. Различно е и от Финландия, поради голямата разлика в базовите стойности на държавния бюджет и характеристиките на данъчните системи. Не може да се приложи сляпо нито единият, нито другият, нито който и да било чужд финансов модел у нас. Затова има нужда от собствена, съобразена с българската действителност система за прилагането на мярката, наречена Базов доход. Това разработиха активистите на Българския съюз за директна демокрация и това ще предложат на българските граждани като част от програмата на БСДД при следващите по ред избори за Народно събрание.

Сметката, която силно вълнува и специалистите, и обикновените български граждани изглежда по различен начин и поради факта, че неразвитата система на социалната държава, както и трудно работещата данъчна система дават много ясни насоки какво може и какво не може да се случи. Съществува и ограничението на Паричния съвет, който за добро или лошо включва една константа, която я няма никъде другаде по света. Особено в Швейцария и Финландия.

В този смисъл, изходните предположения определят и българския финансов модел като уникален. В това няма нищо лошо и страшно, и ние сме давали нещо на света през изминалите хилядолетия. Защо да не го направим пак? Въпрос на разбиране и политическа воля.

  1. Българската нация изчезва със страшна сила – най-бързо стопяване на населението в света според служба на ООН.
  2. Плосък подоходен данък, стоварен върху всички, заедно с несъбираеми „осигуровки“, които всъщност са преки данъци за труд и здраве.
  3. Изтичащи публични средства през злоупотреби с ДДС, акцизи и ширеща се контрабанда.
  4. Тежко етническо напрежение, подхранвано и от системата за социални помощи.
  5. Раздута администрация с технологична изостаналост, която при днешните обстоятелства никога няма да бъде реформирана.
  6. Система на здравеопазване и образование, нуждаещи се от коренна промяна, довели до тежки духовни и физически недостатъчности сред населението.
  7. Нужда от друга посока за развитие на неправителствения сектор и политическите организации.
  8. Прилагане на практика на конституционното човешко право на достоен живот за всеки един български гражданин.
  9. Освобождаване на предприемачеството и решаване на въпроси със задлъжняването, събираемостта на глоби, престъпността и изтърпяването на наказанията.
  10. Нужда от нов тип заетост и разбиране за полагането на труд, за доброволчеството и личния труд, включване на неформалните, надомните работници и самонаетите лица.

Тези, а вероятно и други причини водят до следното изчисление – държавата може да достигне 50% държавни разходи спрямо БВП с помощта на данъчна реформа, която да пренесе днешната данъчна тежест от несъбираемите и неработещи преки данъци към потребителските, които не могат да бъдат избегнати. Разбира се това се съчетава с инвестицията на държавата в нова платежоспособност на населението, което всъщност представлява Базовия доход. По този начин всеки има принос, а по-сериозното потребление води до по-голям принос, което оформя една естествена прогресивна система. Проста справка в списъка на държавите и техните държавни разходи спрямо БВП показва реалистичността на подобно предложение.

Важно е да отбележим, че всичко това преминава и през нов подход относно другите инвестиции на държавата. За това е изговорено много и е предмет на отделен анализ. При това положение държавни разходи спрямо БВП от 30% за Базов доход, 12% за администрация и 8% за резерв или други плащания е напълно реалистичен, но разбира се и революционен модел. Въпросните разходи за Базовия доход представляват инвестицията на държавата във всеки един гражданин, не са „помощи“, защото са постоянни и не разделят обществото на имащи и нямащи право. По този начин се оформя месечна сума от 500лв на възрастен и 250лв на дете до 18г., която съответства и на много от изчисленията на днешната статистика за бедността и разходите за живот.

Всичко това стъпва на един важен критерий – българско гражданство с валидна и активна адресна регистрация съгласно законите и нормите за нормална жилищна площ. Важно е да се знае, че въпросните средства са в електронен вид по карта, с която не може да се плаща в чужбина, не могат да се теглят пари в брой, плаща се такса, ако се съхраняват и могат да служат за погасяване на задължения и изтърпяване на наказания – например издръжката на човек попаднал в затвора се поема от неговия Базов доход. Средствата на децата се полагат на майката, което еманципира жената в семейството и спира злоупотребата с помощи при раждане. Нови пари не се печатат, съответно няма хиперинфлация. Решава се и въпросът с ширещата се битова престъпност, а кражбите на данъка с добавена стойност се преустановяват простичко, с обратно начисление.

Вероятно звучи смело, но друг начин за справяне с националната демографска катастрофа все още не е представен на обществото. Кой не би искал да се спрат кражбите и злоупотребите с парите на данъкоплатците – европейски или български. Кой не би искал образованието да тръгне по нов модерен и демократичен път? Кой не би искал да имаме справедливо и работещо здравеопазване с превантивна медицина? Кой не би искал системите за сигурност да не попадат в мрежите на корупцията и слабата мотивация? Кой не би искал икономиката да се раздвижи с вътрешното потребление и предприемачеството отново да се съживи? Кой не би искал БЪЛГАРИЯ да тръгне по нов, по-успешен път още сега, а не след 100 или повече години, когато вече няма да я има? Кой?

Да, утопиите струват скъпо, някои са били изгаряни на кладата за тях, но Земята все пак не е плоска, а се върти. Нали, г-н Станев? Днешната българска анти-утопия, в която живеем, е по-скъпа и по-непоносима, българите я плащат с живота си. Гражданите наистина могат да решат сами. Важното е да успеем им разкажем. Това и ще направим.

Георги Неделчев – БСДД

 

Източници: https://www.reddit.com/r/basicincome/wiki/index

http://basicincome-europe.org/ubie/

https://en.wikipedia.org/wiki/Basic_Income_Earth_Network

www.budd.bg

ЕДНА БЕЗУСЛОВНО ТОЧНА ИДЕЯ В ТОЧНИЯ МОМЕНТ

Някъде във втората половина на 20 век Оскар Уайлд споделя крилатата си мисъл, че „Една идея, която не е опасна, не си струва да бъде наречена „идея“. Повече от 100 години по-късно, в дебат през есента на миналата година, швейцарски парламентарист нарече вероятността Базовият доход да бъде въведен веднага в страната на точните часовници – „бомба в сърцето“ на системата. Бомбата в сърцето на крайното неравенство, мизерията, духовния упадък, загубата на човешкия облик, злоупотребата с политическо влияние, корупцията и престъпността вече е заложена – целият свят научи, че изход има с тази голяма идея. Да, вероятно не под формата на лекарство за всички и всичко, но крачката към спасение в настъпващата Четвърта индустриална революция вече е известна – Базов доход за всички граждани.

Две години по-рано, в своята първа реч, новият холандският монарх крал Вилем-Александър обяви „социалната“ държава на 20 век за мъртва и обърна погледите към новото „общество на участието“ – една спасителна мрежа, в която държавата намалява драстично своята намеса, освобождавайки инициативата на гражданите, запазвайки правовия ред и своите присъщи функции за грижа към всеки отделен гражданин. Това прозвуча като оглушителен начален сигнал за хората в холандските градове и села. Днес, месеци по-късно, там започнаха пилотни проекти в няколко населени места, начело с Утрехт, за въвеждане на система с Базов доход. Още повече, в холандския парламент започна дискусия за отнемането на правото за създаване на парите от частните банки и прехвърлянето му върху национален орган с участието на гражданите.

Въпросът на въпросите – ОТКЪДЕ ИДВАТ ПАРИТЕ?

Този, на който корумпираната върхушка в ЕС е дала простичък отговор в днешната несправедлива система: с предоставеното на Марио Драги право да създава по 60 милиарда евро на месец от въздуха и да го раздава на практически фалирали частни банки и задлъжнели с откраднати обществени пари правителства, купувайки техните дългове. Какво щеше да стане, ако тези пари не бяха давани за замазване на вече консумирана корупция, а бяха предоставени директно на европейските граждани, които да решат със своите портфейли съдбата на една или друга политика и финансово-икономическо поведение? Тогава всеки един гражданин на Еврозоната щеше да получава по 175 евро всеки месец или всеки в ЕС по 120 евро – пари, които неминуемо щяха вече да са задвижили отново европейската икономика. В замяна на това играта на Марио донесе обезценяване на европейската политическа валута, заблатяване на европейската икономика и потъване в бедността и мизерията на огромната част от населението, особено у нас.

Какво обаче представлява Базовият доход?

Това е част от националния доход, измерен през Брутния вътрешен продукт и разпределен като инвестиция във всеки един гражданин. Накратко: парична сума, получавана всеки месец от рождението до смъртта, която замества почти цялата досегашна социална система и драстично намалява приходната администрация. Стъпва върху развитите системи за дистрибуция на стоки и услуги. Не позволява на криминалната дейност да се разраства и премахва основните мотиви за битовата престъпност. Разделя понятията за доход и труд, като разширява възприемането на труда извън наемния – с признаването на личния, доброволния, семейния, надомния и самоорганизирания. Отчита настоящата автоматизация на производството и бъдещата интелигентна роботизация, заедно с нуждата от развитие на образованието, културата, здравословните храни, ефикасната енергия, спорта, запазването на традициите и занаятите.

Толкова хубаво, че не може да е истина?

Да, почти като времето, в което някои са казвали, че Земята е кръгла, а властимащите са се мъчили да ги изгорят или поне да ги убият мъчително за назидание. „И все пак тя се върти!“ – икономиката, заедно с родната ни планета е в кръговрат, както и нашата скромна, поробена, но хубава държава. Утопия или химера? А защо не и просто мечта? Като онези на дедите ни за Освобождение, Съединение и Независимост или на едни други за Ренесанса? А защо не и като разделението на труда, премахването на детския труд, задължителното образование, платеният отпуск, признаването на майчинството, че дори откриването на топлата вода и вътрешните тоалетни.

Къде сме ние и кой е водещ в този процес?

България беше на първо място по събрани подписи в Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) за въвеждане на Безусловен базов доход в ЕС. Една инициатива, стартирана и успяла у нас с доброволчеството на трима обикновени българи, която цялостно не покри общите изисквания, поставени преди всичко, за да затруднят или изключат гражданското участие в ЕС. Само три ЕГИ са успели от 2012 година досега да преодолеят измислените, но явно добре изчислени от Европейската комисия (ЕК) критерии. Дори тази, която наскоро покри неколкократно всички параметри – за спиране на Трансатлантическото споразумение – беше обявена от ЕК без основание просто за невалидна и сега трябва съдът да се произнесе дали да бъде уважена. През декември миналата година у нас беше учредена и сега събира своите членове първата българска политическа партия, която включва в програмата си въвеждане на Базов доход за всеки български гражданин. Нарича се Български Съюз за Директна Демокрация (БСДД, www.budd.bg).

На европейския континент Финландия започна разработване на финансов модел за въвеждане на Базов доход, който трябва да е готов до ноември тази година. Идеята за въвеждане на Базов доход среща подкрепата на над 70% от финландците и почти 2/3 от парламентарните им представители. В Швейцария тази година ще се разрази съдбоносна битка в така наречената от политиците „най-опасна гражданска инициатива за всички времена“ в Конфедерацията. Гражданите от алпийската държава в центъра на Западна Европа, без да са членове на загубилия ориентацията си Европейски съюз, ще решат сами дали да бъде въведен Базовият доход, като засега одобрението е 49%, отхвърля се от 43%, а 8% заявяват, че решението им ще зависи от размера на сумата. Във Франция представител от Социалистическата партия поиска промяна в закон, който да задължи правителството да направи проучване на системата с Базов доход и нейното икономическо приложение на практика, а самата държавна агенция, отговаряща за закона, препоръча да се направят пилотни проекти. Във Великобритания за пръв път въпросът може да влезе за обсъждане в Парламента чрез инициатива на представител от Зелената партия, подкрепена с подписи и от Шотландската национална партия. На съседния остров Ирландската републиканска партия включи идеята в своя изборен манифест и вече е определила сумата от 188 евро на седмица за всеки ирландски гражданин, като експертна група ще разработи необходимите промени в данъчната система на страната. В Испания все още не е съставено правителство след изборите през декември, но една от ключовите парламентарни партии – „Подемос” – е поставила в своята програма сериозна разработка за въвеждане на Базов доход. Какво ли ще се случи, ако рулетката на изборите се завърти отново там?

Обсъжданията на системата с Базов доход достигнаха дори до инвестиционните банки и икономическите форуми, като коментарът на френския икономист Кристофер Дембик беше включен в годишните шокиращи предположения на датската „Саксо Банк“ по отношение на стряскащото неравенство в Европа и бъдещия колапс на луксозния сектор. На срещата в Давос пък, Базовият доход за пръв път беше тема на обсъждане, на фона на фрапиращите данни за световното неравенство, поднесени навреме от организацията „Оксфам”, разработваща този въпрос. Причината за влизането му в дневния ред на толкова висок световен форум е неговата универсалност: с решението, което е приложимо на всеки континент и за всяка форма на държавно устройство и управление.

Ще се разпадне ли обществото тогава? Ще работят ли хората? Какво ще стане с нашия вътрешен пазар?

Тези и още десетки въпроси изникват в мига, в който хората чуят за пръв път немислимото досега словосъчетание. Освободителната мисия на Базовия доход изглежда на пръв поглед разрушително анархистична, но всъщност е една много рационална система, базирана върху данъчната политика на държавата.

Съответно, без върховенството на правовия ред – основа на държавността – тя няма как да просъществува. Изисква крайно опростена, но много точна приходна администрация и строга система за вътрешна и външна сигурност. Огромният ефект се проявява върху вътрешното потребление, което на практика у нас е почти унищожено.

Основната маса от хора в България е с ограничена или напълно липсваща платежоспособност. Осигуряването ѝ с част от националния доход дава възможност за рязко увеличаване на предприемачеството и допълване на липсващата част от родната икономика – малкия и среден бизнес. Опасност от скриване на паричните средства под дюшеци и в буркани не съществува, тъй като средствата от Базовия доход са в електронна форма по карта, не могат да се теглят в брой и са ограничени за плащания в чужбина. За съхранението им в банката се плаща такса, не се олихвяват, а пожизненият характер на Базовия доход го прави ненужен за дългосрочно спестяване.

Да не забравяме, че покриването на базовите нужди е всекидневен въпрос и повечето от тях не могат да бъдат отлагани дълго във времето. Така, както и залавянето с полезна дейност не може да бъде отбягвано до безкрай. За сметка на това се променя отношението към труда, като към наемния се добавят доброволния, надомния, самонаетия, семейния, личния труд. Освен това, размерът е такъв, че всеки, който иска нещо повече от покриването на базовите си нужди, ще има възможността да преговаря с работодател на по-добра основа (това обезсмисля днешната роля на профсъюзите), да работи мечтаната работа или да предприеме нещо свое.

Трудът на майката в отглеждането на детето най-после ще бъде признат от едно общество в демографска катастрофа като нашето. Базовият доход на детето е половината от това на възрастен човек и майката разполага с него. Това освобождава жената от зависимостта в семейството или двойката и дава реална възможност тя да откаже да се превръща в машина за раждане на деца с цел злоупотреба. Тъй като системата не е социална помощ, която да се натрупва корупционно, родителството в различните обществени групи по-скоро се изравнява поради универсалната основа, създадена от Базовия доход.

Освен това, за да го получи, всеки гражданин трябва да има българско гражданство и валидна, активна българска адресна регистрация. Това решава редица обществени въпроси, свързани с изборния процес, регионалното развитие, устройството на територията, престъпността и други.

Какво значение има за младите хора? А за техните баби и дядовци? Какво ще кажем на бизнеса?

Държавата, чрез правовия ред, създава условията за успешна икономическа дейност на гражданите, а те от своя страна допринасят със своите данъци държавата непрекъснато да развива тези условия. Базовият доход днес е възможен благодарение на усилията и труда, положени от нашите предци – онези, които са създали и изградили съвременната българска държава.

Въвеждането на технологиите ден след ден е облекчавало човешкия труд и днес производителността на машините, заедно с възможността за предприемачество, позволяват оформянето на националния доход. Част от него може да създаде условия младите българи да влязат в живота директно, без натрупване на дългове, отделяйки време за своето образование – едно своеобразно полагане на труд. Онези, които навлизат в живота след завършването си, ще имат свободата да избират, както и да се занимават с изкуство, култура, спорт, социална и доброволческа дейности. Все направления от обществената активност, силно подценявани и директно отхвърляни от системата у нас като непечеливши, но с безкрайно важна роля в оформянето на националната ни идентичност и запазването на българската народност.

Онези, които пожелаят да станат работодатели, както и тези, които вече са такива, ще получат истинска подкрепа, тъй като част от заплащането на работещите вече ще се поема от системата с Базов доход.

Освен това, по програмата, която ще се настоява да се въведе в България, преките данъци отпадат, за да бъде драстично стимулирана икономиката, а новата платежоспособност на населението осигурява потребление, което и днес се явява основата на приходната част в държавния бюджет. Това е изцяло в полза на бизнеса, но запазва справедливостта в отношенията работник-работодател под арбитража на държавата. По този начин няма да се налага младите да подпомагат финансово възрастните си родители, баби и дядовци, както отпада и ужасният парадокс – пенсионери да издържат с мизерните си пенсии безработните си деца и внуци.

Вече пенсионираните българи ще добавят Базовия доход към настоящата си пенсия, онези които са се осигурявали ще получат държавни ценни книжа срещу партидите си, а които нямат нито едното от двете ще разчитат и помагат Базовият доход да се увеличава с ръста на икономиката. Разбира се, работещите ще имат възможност доброволно да продължат да се осигуряват, а понятието „безработица“ изчезва, като на негово място се отчита заетостта, но с включване на всички нейни форми. Това ще стимулира развитието на технологиите у нас, което всъщност ще подготви нашата държава за участието ни в споменатата в началото Четвърта индустриална революция – интелигентната роботизация.

Кога ще се случи това у нас?

В годината след онези избори за Народно събрание, в които хората изберат с мнозинство политическата организация или коалиция от такива, включили въвеждането на системата с Базов доход в своите програми.

Да се надяваме, че на следващите избори това ще направи Българският Съюз за Директна Демокрация, защото също за решение чака и въпросът за прякото участие на българските граждани във вземането на решенията: с въвеждане на Българска директна демокрация и запазването на системата с Базов доход завинаги чрез Конституцията.

От трета страна, нуждата от съществени ръстове за рязка положителна промяна на демографското развитие изисква преразглеждане и на основата на обществените отношения в една нова Енергийна икономика – с евтина, ефикасна и достъпна енергия.

Имаме ли останали национални сили за такова „прераждане“?

Да, знам, че можем и искрено вярвам в това!

https://www.klinklin.bg/naj-opasnata-initsiativa/

Автор: Георги Неделчев

БАЗОВИЯТ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ – СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ

Едно ужасно пътуване в страната на фасадната “представителна” демокрация, превърната в дълбоката незаздравяваща рана на Европа.*

“България беше корпоративно присъединена към ЕС на 1-ви януари 2007 година без обществото да е готово за такава отговорност. Без истинска демократична система и институции, изоставена от бившите си източни партньори, с отнети ресурси и с подготвени за унищожение истински ценности. Днес българите намаляват в страната си с такава скорост, че са се превърнали в най-бързо изчезващата нация в света, далеч пред следващите, според доклада на ООН от тази година за световните демографски процеси.

Неолибералната концепция, приложена в най-ужасния си вид, надмина всички отвратителни резултати на комунистическото управление, превръщайки страната в разграден концлагер, от който всички по някакъв начин бягат и място, за което имигрантите от Африка и Азия дори не искат да чуят.

Корпоративното управление на ЕС затвърди всички най-лоши процеси в българското общество като подкрепи престъпността да дойде и да не слиза от власт чрез корупционните в своята същност европейски фондове и със задушаването на икономиката с подкрепата си за режима на Паричния съвет. Никоя държава в света, за Европа дори не помисляме, не е имала толкова дълго прилагани мерки за Контрол върху капитала. Националната валута, Българският лев, на практика беше убит.

Заплатите са отчайващо ниски и не отговарят по никакъв начин на наложените европейски цени. Минималната е в размер на 184 евро на месец, социалната пенсия е 80 евро, по-голямата част от хората живеят с доход под 150 евро. 2 300 000 са хората, живеещи под линията на бедността у нас, тоест 1/3 от българите. Точно те ще трябва да изчезват до 2050-та година според прогнозите на ООН. По изчисления на овладените от властта синдикати, 280 евро трябва да има 3-членно домакинство на глава, за да живее приемливо, докато 1-2% от населението са неприлично богати – получатели на земеделски субсидии, крадци на ДДС и акцизи, както и контрабандисти. 2/3 от хората нямат спестявания изобщо, а само 10% от българските граждани имат банков депозит над 25 000 евро. Около 80% от населението пестят от дрехи и обувки, а 1/4 въобще не могат да си ги позволят. Няма никакви тенденции нито стъпки за намаляване на тези драматични различия. В България ножицата на социалното разслоение и изключване е най-остра в целия ЕС. В страната бедността повече наподобява африканската, но придружена и от нечуван икономически геноцид.

В 21-ви век. В Европа. В държавата на Европейския континент запазила най-дълго името си непроменено. Държавата, част от европейската цивилизация, чиито учители са създали една от основните азбуки в света – Кирилицата. С народ, оцелял след 500-годишно османско робство. Дали ще успее да преживее неадекватната корумпирана политика на ЕС, проектирана в националното и местно управление?

Макрорамката на икономическите показатели нескопосано прикрива действителността. БВП е в размер на 41 млрд. евро с плосък данък от 10% и ДДС от 20%, ниска, но нарастваща обща задлъжнялост с ежегодни бюджетни дефицити. Зад нея се вижда пълно сливане на властите, неототалитаризъм в лицето на министър-председателя, подсигурен от политическата олигархия, тотална липса на справедливост в съдебната система, срив в свободата на словото до 106-то място в света и тотално унищожен изборен процес с напълно контролирани, купени и фалшифицирани избори. Около 100 компании са отговорни за 80% от БВП, а страната ни се намира в челните редици на глобалния индекс по изтичане на капитали от страната. Намаляващата безработица е за сметка на напускащи страната квалифицирани кадри с оголване на цели сектори откъм специалисти. В годините след присъединяването към ЕС се наблюдава нищожен икономически ръст с тежка тенденция за дългосрочна дефлация, гарнирани с драматично намаляващи преки инвестиции. В коя държава от ЕС чуждестранен инвеститор номер едно са емигрантите? В България.

Има ли решение? Да, Базов доход. Съчетан с искане за смяна на системата към истинска директна демокрация, както и развитие на нова енергийна икономика. Без политическо действие и в рамките на установеното положение това справедливо решение никога няма да се приеме.

Каквото и да става в България, то е сериозен повод европейските активисти и организации за Базов доход да намерят начин и да поискат от Европейската комисия, най-бедната съюзна страна да стане пилотен проект за ЕС, вместо комисарите да ни въвличат в порочни политики за единна европейска корпоративна държава. Това е лесно приложимо поради неразвитата социална система, която лесно може да бъде заменена, както и слабата, приходна администрация, която лесно може да бъде фокусирана при една данъчна реформа. Всичко това е в посоката на инициативи като “Количествени облекчения за хората, а не за банките!” и идеята за пренасочване на неефективните еврофондове към работещ евродивидент за всеки европейски гражданин.

Моделът на колегите от Швейцария е по-подходящ за изпълнение в България, тъй като включва изместване на данъчната тежест към косвените данъци. Това от своя страна, съчетано с увеличената платежоспособност при наличието на Базов доход, силно ще стимулира резервите на вътрешното потребление и предприемачеството, оттам и на цялата икономика. Тази подобрена среда би привлякла и реални чуждестранни инвеститори, както и би задвижила експорта на сериозни високи обороти. На България са нужни ръстове от поне 8-10% годишно, за да излезе от спиралата на демографска катастрофа, водеща до демографски апокалипсис.

Дотогава, всички български активисти за въвеждане на Базов доход, ще търсим решение за продължаване на нашата дейност в тези ужасяващи условия. Разглежда се възможността за стартиране на вътрешен пилотен проект с донори и участие на малка община извън контрола на партокрацията.

Надяваме се на вашата подкрепа и ще продължаваме с нашата съпричастност към глобалното и европейското движение за Базов доход.

Благодаря за вашето внимание и за подкрепата на организаторите на тази международна конференция!

Благодаря Евамария! Благодаря Барб! До скоро, до следващата ни среща.”

инж.ик.Георги Неделчев, Председател на Инициативния комитет на БСДД

София, ноември 2015г.

*Текстът е представен пред Международната конференция за Базовия доход, организирана от Европейската асоциация за Базов доход и Първата унгарска асоциация за Базов доход, в Будапеща, 20-21 ноември 2015г.

КОЙ ИЗКОПА ГРОБ ЗА ГЪРЦИЯ И ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ОТДАВНА Е В НЕГО?

“Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно.” – Сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.

Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система създадена преди стотици години. Но за това след малко…

Друг също така „малко“ известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя Брутен вътрешен продукт е… Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и разбира се Япония. Също така, факт, отбелязан в доклада „Поглед върху правителствата“ за 2015г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия.  В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.

Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае? Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре ли живеем ние от тогава?

“Историята разказва, че сарафите (впоследствие банкери) са използвали всяка форма на злоупотреба, интриги, коварство и всевъзможни насилствени средства, за да поддържат контрол над правителствата чрез контролиране на издаването на парите.” – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ, един от бащите на Американската Конституция.

Историята с дълга на Гърция започва от 2001-ва година с приемането на еврото – политическата валута на „обединена“ Европа, задачата, на която на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС. Истината обаче се оказва друга. Поради засиления интерес за печалби, частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-ма с жестоката финансова криза долетяла през океана и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч. Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно, когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби успяват да закрият позициите си като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които до скоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит вече няма кой да отпусне. Натрупаните задължения под прикритието на фразата за „стабилност на банките“ се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.

Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, когато казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, нобелови лауреати или обикновени финансисти. Някой обаче е време да допълни, че нашите кости вече са положени и затрупването на отвора е въпрос на време, тъй като никой нищо не прави за да бъде прекратена тази срамна операция. Блатото на Паричния съвет, въведен спрямо една силна за времето си национална валута – германската марка, но след това механично прехвърлен върху изкуствено създаденото евро, клатещо се върху разнообразните европейски икономики с различни данъчни системи, ни е откъснало от света и реалните възможности за маневриране и защита на родната икономика с български национален интерес.

И докато в реалния живот смъртта е неизбежна и невъзвратима, то във финансовия свят всеки един проблем е поправим стига да има желание и политическа воля за това. Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери „под формата на един „червен бутон“, с който всички тези проблеми могат да бъдат забравени“, свободно цитирайки един гръцки преподавател в Тексас. Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото. С други думи печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, те пък представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга. По въпроса за тази система вече се събират подписи за референдум в Швейцария – страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на Европейския съюз, в частност Европейската комисия, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души заети с лобизъм.

С други думи преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно замисляне.

Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източно европейци е зловещ, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо не подозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел ловко освободиха частните банки и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общо европейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха, все белези на тоталитаризма, от който същите тези европейци уж се бяха отървали преди 25 години. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес? На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.

“Който контролира обема на парите, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия.” – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ

Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-та и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат до днес като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението „боклук“, с който рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010г. досега южните ни съседи се молят, чукат по вратите на кредиторите или просто ругаят като най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат като така наречените европейски „партньори“ се отнесат с уважение и приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115лв, масова пенсия от 158лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата, за онези, които все още имат работа от 380лв. Източно европейците, в това число и ние българите няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното, от които е правото на достоен живот, записано във всички Конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес, достоен живот без доходи е невъзможен, а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите – техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива. Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна желанието експортна ориентация страната ни направи напълно зависими от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен, заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби предназначени само за малцина.

Когато гърците казват, че ги тласкат към българизация, това означава, че частният дълг е станал институционален, а след това ще бъде стоварен върху населението и изсмукан от хората под формата на икономии. Резултатът е крайна бедност и изрядни финанси, оправдани с мъгливи описания на мързеливи непроизводителни хора. Това се случи у нас 96-97-ма година. За това родните експерти са прави. Да си припомним обаче кой е ползвал парите и там, и тук?

Не по-малка гавра с България е чужди евродепутати да ни дават за пример, когато се опитват да нагрубят гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента – институцията, символ на идеята за демократичния Европейски съюз. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета. Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?

Гърция е наказана от ЕЦБ, МВФ и ЕК, за да послужи за пример, както ние служим за пример, пред останалите, да не си и помислят да спират плащанията, независимо от условията за гражданите на съответните страни, ако не искат да ги сполети съдбата на гърците, камо ли тази на българите. Не става и дума за развитие, за това, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има наличие на ръст в икономиката. Нито дума не се споменава и затова какво преживяха досега гърците, да не говорим за българите, които се развяват като плашило пред останалите европейци. Напълно незаслужено, с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.

Така кръгът на мисли се затваря. Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, следователно дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи, никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите то тогава що за еврозона е това? Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от гроба, в който отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в него, за да има с кого да споделим националната си мъка?

Предстои да видим. Но не като зрители, а с директно участие в процесите.

Автор: Георги Неделчев

Съпредседател на Българско сдружение за директна демокрация – БСДД, http://www.budd.bg

П.П. Един стар анекдот може да ни ориентира за характера на преговорния процес между Гърция и трите институции кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ:

„Професор седи в студентския стол. Идва студент и сяда на неговата маса. Професорът казва: ”Птица и свиня не могат да седят на едно място!”

Студентът: “Тогава аз отлитам.”

Професорът се ядосал много и решил да го скъса на изпита. В деня на изпита студентът отговаря за отличен. Професорът му задава въпрос:

“Вървиш си по улицата и насреща ти две торби — едната с акъл, другата с пари. Ти коя ще вземеш?”

Студентът отговорил: “Тази с парите.” А професорът отвърнал: “А аз ще взема тази с акъла ако съм на твое място.”

Студентът: “Кой какво си няма това иска.”

Професорът се ядосал още повече, взел му книжката и написал вътре “Говедо”. Студентът си тръгнал без да я отваря. Не минали 2 минути и студентът влиза отново и казва на професора:

“Извинете, г-н професор, тук само сте се подписали, може ли да добавите и оценката?”

КРИЗАТА Е В НАС И НИЕ СМЕ В КРИЗАТА

Какво ли не се изписа и не се изказа през последните седмици за Гърция и Ципрас. Де що има анализатори и експерти се упражниха, всеки по своему, а някои и по поръчка, върху темата гръцки дълг и какви ще са последствията от предстоящия в Гърция референдум.

Както беше писал Солженицин, в едно друго време и по друг повод „Рекло телето дъба да мушка”. Само че дъбът на световния капитал се е разраснал до нечувани размери, разклоненията му са обхванали и въвлекли в зависимост цели държави, както и Европейския съюз. Гръцкото теле е устойчива и инатлива порода. Не се дава лесно и обича живота.

Какво да кажат обаче българските Белчо и Сивушка, които се напъват да стават европейски крави – дали ще станат европейци по гръцки сценарий или ще ги вкарат в кошарата на европейското стадо при други условия?

Драги зрители, всичко зависи НЕ от нас – европейци ли ще сме, по-европейци или най-европейци – въпросът се решава на ниво, където ние, обикновените хора, трябва да слушкаме, а не да вадим рога.

Но нека обясня с думи прости на драгия зрител как професори и анализатори тътнат словозаблуди, целящи да ни убедят, че нашият единствен и спасителен остров е зависимостта от цялото, а не независимостта на националното.

Европейските идеи за прогрес и техническо развитие са прекрасни, но утопични. Защо? Защото идеята за единност се опорочи от влиянието на капиталите върху решенията на Европейския парламент. Защото там вече не са независими, не са заинтересовани за съдбата на народите в европейското семейство, а от просперитета на отделни компании и корпоративни гиганти.

Когато главата на едно семейство изпадне в зависимост, повлича всички членове на семейството със себе си. Така цялото вече зависи от чужди решения и те се превръщат в расистки спрямо всеки, дръзнал да бъде различен или да отстоява себе си и своите ценности, ако те не отговарят на версията на ръководството.

В този смисъл, обявяването за варварски, враждебни, неправилни или недоразвити другите общества, които изповядват различни ценности и са построили дома си по друг начин, не те прави по-малко варварин или враг от тях самите.

В своето интервю за Фрогнюз от 30 юни професор Слатински обвинява Ципрас, че е забил нож в гърба на демокрацията, нарича го враг на демокрацията и громи с думи тежки решението на гръцкия премиер да проведе референдум.

В противовес на тези обвинения, един нобелов лауреат по икономика – професор Пол Кругман – споделя, че създаването на единната европейска валута е грешка.

В “Ню Йорк таймс” проф. Кругман развива тезата, че не всичко, но повечето, от това, което чуваме за гръцката безотговорност и разпуснатост, не е вярно.

Нещо повече, нобеловият лауреат съставя пред очите ни сценария за “Грексит” и казва:

„Проблемът с Грексит винаги се е съдържал в риска от финансов хаос, в банковата система, разрушена от панически тегления на средства, и в бизнеса, кретащ едновременно заради банкови проблеми и заради несигурност по отношение на законовия статус на дълговете. По тази причина няколко поредни гръцки правителства се присъединяваха към исканията за строги икономии и по тази причина дори СИРИЗА – управляващата лява коалиция, беше готова да приеме мерките, които вече бяха наложени. Всичко, което тя искаше на практика, е спиране на по-нататъшните ограничения.

Но тройката не искаше и да чуе за това. Човек може лесно да се изгуби в детайлите, но основното в момента е, че Гърция беше възнаградена с оферта от типа “това или нищо”, която по нищо не се различава от политиките през последните пет години.

Това е (и най-вероятно е трябвало да бъде) оферта, която премиерът Алексис Ципрас не може да приеме, тъй като това би унищожило политическата причина за съществуването му. Следователно целта би трябвало да бъде той да напусне поста си, което по всяка вероятност ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се страхуват достатъчно от конфронтация с Тройката и гласуват с “да” на референдума.

Те обаче не трябва да го правят по три причини:

Първо, ние вече знаем, че все по-суровите икономии не водят до нищо – след пет години Гърция е в по-лоша форма от когато и да било.

Второ, много и дори по-голямата част от хаоса покрай Грексит вече се е случила. След затварянето на банките и налагането на капиталови ограничения, няма какви повече щети да бъдат нанесени.

И накрая, присъединяването към ултиматума на Тройката ще представлява окончателното отказване от каквито и да било претенции за гръцка независимост. Не вярвайте на твърденията, че представителите на тройката са просто технократи, които обясняват на необразования гръцки народ какво трябва да направи. Тези предполагаеми технократи на практика са фантазьори, които пренебрегват всичко, което знаем за макроикономиката и са бъркали през цялото време.

Тук не става въпрос за анализи, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, която ще издържи докато вариантът за излизане от еврото се смята за немислим.

Така че, сега е време да сложим край на тази немислимост. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и депресия без ни най-малък намек за край.”

Та, не разбрах, кой на кого е забил нож в гърба? Или нашият професор нещо се е объркал?

Според вас, на кого бих повярвала повече и в чии думи има повече здрав разум, но най-вече независим разум?

Смешно е дори да задавам този въпрос, особено предвид почти пълната липса на независимо мнение в България и замяната му с платени, подплатени и подгрети партийно разбирачи.

Иска ми се обаче да се върна на гръцкото теле и нашите Белчо и Сивушка. Те си приличат по това, че са в едно положение – криза в кошарата, криза извън кошарата, кризисен план, спуснат отвън, а вътре – разпад, глад и икономии.

Белчо и Сивушка отдавна гладуват. Разликата между нас и гърците е основно в това, че там ядоха и пиха всички, а тук европейските средства отидоха в ръцете на шепа хора, за сметка на това тежестта падна на плещите на обикновените българи.

Кризата е в нас и ние сме в кризата, драги зрители. Икономическият империализъм, стратегическото превъзходство на определени държави над всички останали и корпоративните капитали няма да ни изведат към свобода, независимост и икономически растеж, а ни поставят в перманентна задлъжнялост за поколения напред и без изход, в колониално робство. Така беше и при налагането на комунистическата догма, така е и днес. Същия хомот утре ще теглят децата ни.

Горкият Ципрас, който реши да се прави на независим и корав в общество на люти икономически хиени.

Все пак, не мога да пропусна и една светлинка в мрака – държавата, която остана независима, която търгува свободно с целия свят и в която правилата се определят не отвън, а с референдуми, с гласа на народа. Да живее Швейцария, в която няма криза и няма да има. Чудно защо…

 

Автор: Лидия Делирадева, Електронен референдум

НАЧАЛОТО. КОЙ СЕ СЪБУЖДА В БЪЛГАРИЯ?

Четвъртък, 25-ти юни 2015 г., беше знаменателна дата за България и лично за нас, хората от Българското сдружение за директна демокрация. В София, на официално посещение по покана на #БСДД и с одобрението на европейската парламентарна група Европа за свобода и директна демокрация – #EFDD, бяха г-н Пол Нутъл от Европейския парламент, заместник-председател на Британската партия на независимостта – UKIP и г-жа Лор Ферари от Института за директна демокрация в Европа – IDDE. Има един простичък въпрос с много сложен отговор.

Защо все пак тези хора се вдигнаха чак от Брюксел, за да дойдат до края на света на ЕС?

Когато погледнете отражението на тяхното посещение в очите на медиите няма да видите най-важното. Заявената подкрепа за БСДД и приетото предложение за партньорство. Защо това е така, се питат много хора, съмишленици, колеги, симпатизанти и не толкова симпатизиращи. Кое ни плаши толкова много, че чак ни кара да игнорираме реалността? Дали е обикновено самозалъгване или тежко черногледство? Какво се е случило с хората у нас, какво ще ги накара да извърнат поглед от хипнозата на установеното положение? Каква е ролята на медиите в този процес?

Когато Пол казваше, че семенцето БСДД е посято и от него с грижите на хората и техните приятели ще израсне голям дъб, очите на камерите, ушите на микрофоните и пръстите по клавиатурите бяха замръзнали. Когато Лор чертаеше бъдещето, тях изобщо ги нямаше. После се оказа, че били много заети, а някои бяха изтрили съобщението до медиите, описващо причините за посещението заедно с поканата, без дори да ги прочетат. Лор каза, „това е нормално“, а ние никога не сме очаквали друго, знаем , че доказателствата тепърва ще се събират. Това е само началото, но то вече е дадено.

НАЧАЛОТО СЕ СЛУЧИ,

въпреки всичко, с голямото свидетелство на всички, които участват от първия миг на това човешко усилие, през трудното време на износването на една невъобразима идея, стъпила върху три кита, непознати по тези земи. Дали онези, от които зависи посланието рязко и бързо да стигне до хората видяха мъката в очите и загрижеността в гласа на гостите относно разрушената Европейска идея, заместена от лични, корпоративни и откровено престъпни интереси? Зададоха ли голямата тема – защо стана така? Попитаха ли кой доведе крайната африканска бедност у нас, страната-членка на ЕС, кой допусна ужасяващата социална пенсия и мнимата минимална работна заплата, с която изобщо не може да се преживее, и която отказва хората да работят?

Отговорите на тези и много други въпроси тепърва ще навлизат в средата на общуване между хората в България. Затварянето на професионалните очи, запушването на професионалните уши и замлъкването на онези, които са призвани по занятие да тръбят истината до небесата няма да смени реалността.

Ще се сменят единствено каналите, начините за общуване, обсъждане и взаимно информиране. Ще стане бавно? Дали? Коя е най-бързата медия и кой е най-добрият начин за общуване между хората? Навсякъде в Европа вече го правят, огледайте се, приятели. Българите няма да изостанат в това, няма кой да им отнеме мисълта, пътят е неизбежен, даже ще бъдат за пример. Дори зад океана хората вече напредват, в люлката на корпоративните и лични интереси, финансиращи политиките.

Семенцата посети из цяла Европа започват да се превръщат огромни, здрави дървета, докосващи короните си и покриващи обезнадеждените със закриляща прохлада от изгарящото слънце на алчността и отричането на човешкото достойнство.

„Времето дойде!“, БСДД вече е част от Европейското общество за приемането на директната демокрация като алтернатива на тоталитаризма, царуването на елитите, подмяната на ценности и унищожаването на националните идентичности. Кладенците на мъдростта на българите не са пресъхнали, идеалът на нацията е жив, събуждането вече започна. Истинската Европа е с нас и нашето място е в предните ѝ редици, където винаги е било.

Присъединете се и участвайте сега! Промяната е в ръцете ви!

http://www.budd.bg