НАЧАЛОТО. КОЙ СЕ СЪБУЖДА В БЪЛГАРИЯ?

Четвъртък, 25-ти юни 2015 г., беше знаменателна дата за България и лично за нас, хората от Българското сдружение за директна демокрация. В София, на официално посещение по покана на #БСДД и с одобрението на европейската парламентарна група Европа за свобода и директна демокрация – #EFDD, бяха г-н Пол Нутъл от Европейския парламент, заместник-председател на Британската партия на независимостта – UKIP и г-жа Лор Ферари от Института за директна демокрация в Европа – IDDE. Има един простичък въпрос с много сложен отговор.

Защо все пак тези хора се вдигнаха чак от Брюксел, за да дойдат до края на света на ЕС?

Когато погледнете отражението на тяхното посещение в очите на медиите няма да видите най-важното. Заявената подкрепа за БСДД и приетото предложение за партньорство. Защо това е така, се питат много хора, съмишленици, колеги, симпатизанти и не толкова симпатизиращи. Кое ни плаши толкова много, че чак ни кара да игнорираме реалността? Дали е обикновено самозалъгване или тежко черногледство? Какво се е случило с хората у нас, какво ще ги накара да извърнат поглед от хипнозата на установеното положение? Каква е ролята на медиите в този процес?

Когато Пол казваше, че семенцето БСДД е посято и от него с грижите на хората и техните приятели ще израсне голям дъб, очите на камерите, ушите на микрофоните и пръстите по клавиатурите бяха замръзнали. Когато Лор чертаеше бъдещето, тях изобщо ги нямаше. После се оказа, че били много заети, а някои бяха изтрили съобщението до медиите, описващо причините за посещението заедно с поканата, без дори да ги прочетат. Лор каза, „това е нормално“, а ние никога не сме очаквали друго, знаем , че доказателствата тепърва ще се събират. Това е само началото, но то вече е дадено.

НАЧАЛОТО СЕ СЛУЧИ,

въпреки всичко, с голямото свидетелство на всички, които участват от първия миг на това човешко усилие, през трудното време на износването на една невъобразима идея, стъпила върху три кита, непознати по тези земи. Дали онези, от които зависи посланието рязко и бързо да стигне до хората видяха мъката в очите и загрижеността в гласа на гостите относно разрушената Европейска идея, заместена от лични, корпоративни и откровено престъпни интереси? Зададоха ли голямата тема – защо стана така? Попитаха ли кой доведе крайната африканска бедност у нас, страната-членка на ЕС, кой допусна ужасяващата социална пенсия и мнимата минимална работна заплата, с която изобщо не може да се преживее, и която отказва хората да работят?

Отговорите на тези и много други въпроси тепърва ще навлизат в средата на общуване между хората в България. Затварянето на професионалните очи, запушването на професионалните уши и замлъкването на онези, които са призвани по занятие да тръбят истината до небесата няма да смени реалността.

Ще се сменят единствено каналите, начините за общуване, обсъждане и взаимно информиране. Ще стане бавно? Дали? Коя е най-бързата медия и кой е най-добрият начин за общуване между хората? Навсякъде в Европа вече го правят, огледайте се, приятели. Българите няма да изостанат в това, няма кой да им отнеме мисълта, пътят е неизбежен, даже ще бъдат за пример. Дори зад океана хората вече напредват, в люлката на корпоративните и лични интереси, финансиращи политиките.

Семенцата посети из цяла Европа започват да се превръщат огромни, здрави дървета, докосващи короните си и покриващи обезнадеждените със закриляща прохлада от изгарящото слънце на алчността и отричането на човешкото достойнство.

„Времето дойде!“, БСДД вече е част от Европейското общество за приемането на директната демокрация като алтернатива на тоталитаризма, царуването на елитите, подмяната на ценности и унищожаването на националните идентичности. Кладенците на мъдростта на българите не са пресъхнали, идеалът на нацията е жив, събуждането вече започна. Истинската Европа е с нас и нашето място е в предните ѝ редици, където винаги е било.

Присъединете се и участвайте сега! Промяната е в ръцете ви!

http://www.budd.bg

Advertisements

БЪЛГАРИТЕ – БЕЖАНЦИ БЕЗ ВОЙНА

Над ДВА МИЛИОНА българи се превърнаха в невъзвращенци за последните 25 години. Два милиона бежанци без война. Демографската картина на България е гротеска на политическия идиотизъм, който доведе отчаянието и неверието във всеки български дом, с изключение на домовете на онези, които сега ги снимат с дронове от птичи поглед.

Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг – един от най големите енциклопедисти на 20 век – казва: „Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.”

Изгубихме смисъла, защото приказката е грозна, а идиотите – все още на власт.

Да, крайна съм в оценките си. Цифрата два милиона обаче също е крайна. Но, за жалост, не е краят. Всеки ден млади хора, цели семейства продължават да избират терминалите на българските летища и завинаги напускат България.

И никой не дава решение, напротив – роят се нови партийки, патерици, както и откровени бастуни, убеждавайки уморения от бедност българин, че със старите методи и икономически модели, тихо и спокойно, со кротце и со благо ще ни „оправят”, пазейки “стабилността”.

Не вярвайте. Не слушайте. МИСЛЕТЕ!

Изходът от глобалната криза, в която се давим, се нарича Базов доход. Скептиците на тази новаторска и революционна система са два вида:

  • неразбиращите, които въпреки неразбирането си искат промяна;

  • разбиращите, но уплашените да не загубят властта си, защото угнетен от бедност народ се управлява лесно, тъй като е втренчен единствено в оцеляването си.

Базовият доход е революция не само в социалната система, но и в мисленето на хората. Милиони европейци подкрепят идеята и очакват тя да заработи. Затова във втората част на поредицата ще дам отговори на още няколко въпроса относно Базовия доход.

Получаваме много въпроси какво ще стане с пенсиите на хората, ако се въведе системата с Базов доход?

Отговор: Нормално е всеки пенсионер, който получава пенсия да се тревожи дали ще я запази, ако тя надвишава сумата, която е определена за Базов доход. Място за тревога няма, защото всички пенсионери, които са работили години наред и получават пенсия днес, ще я запазят изцяло – в размера, в който е, заедно с Базовия доход. Няма да я има обаче унизителната социална пенсия, която преди дни правителството увеличи с 2 лева, което е не само гавра с неосигурените по някаква причина хора, но и ясен знак, че никаква смислена пенсионна реформа не можем да очакваме, нито да се надяваме на достойни старини.

Властта няма формула за борба с бедността. Бедните и възрастни хора у нас са оставени на доизживяване.

Питате ни, какво ще стане за в бъдеще с пенсиите на хората?

Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход, на практика не хората, а сегашния пенсионен модел ще бъде спрян в задължителната си част и оставен на доизживяване. Занапред основната сигурност, гарантирана от държавата, ще се нарича Базов доход, а допълнителното пенсионно осигуряване ще е добра възможност, както и досега – по желание и по преценка на работещия – дали иска или не да се осигурява в частни пенсионни фондове или застрахователни компании, за да получи след пенсионирането си допълнителни средства. Натрупаните осигурителни средства по партиди от задължителното осигуряване не се губят и ще се ползват от осигурените като с промяната на съответния пакет закони ще се отпадне задължителното, но ще остане доброволното действие.

Тук е мястото да подчертая, че ние не се борим за равенство. Тази отживелица на социалистическия мираж нито е възможна, нито е полезна. Напротив, ние искаме да въведем модел, който ще остави бедността в миналото, като в същото време ще осигури спокойствие и база за развитие на всеки, който желае да подобрява своите умения и да сбъдва мечтите си.

Третият въпрос, който е пряко свързан с демографския срив, емиграцията и бедността, е въпросът за родителството, семейството и отглеждането на деца.

Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход отпадат всички социални помощи, детски надбавки и други подобни, които доказаха във времето своята несъстоятелност и безполезност, особено като се вземат предвид огромните страхове на родителите за това дали ще могат да издържат повече от едно дете.

Базовият доход се полага на всеки един член на семейството, както и на всяко дете, от самото му раждане. Това е единственият модел, който гарантира на родителите спокойствие при отглеждане на децата, гарантира и на самите деца по-добра грижа и възможност родителите да прекарват повече време с тях.

При тази система не съществува понятието „добавки” за първо, второ или трето дете. Никое дете не е ощетено за сметка на своите братя и сестри. Например, всеки от родителите получава Базов доход в размер на 500 лв. Всяко дете в семейството, до навършване на неговото пълнолетие, получава по 250 лв, с които разполага майката или законният настойник.

По този начин Базовият доход се превръща и в мощен инструмент за решаване на демографската катастрофа, като с въвеждането му се стимулират раждаемостта и активното родителство. Нещо повече – Базовият доход ще пресече завинаги злоупотребите със социални помощи от малцинствата, както и абсурда да се получават майчински от хора, чиито деца вече имат свои деца.

И в заключение на втората част ще кажа, все пак, на скептиците:

Нима художникът ще спре да рисува, пианистът да свири или лекарят да спасява живот? Не, свободата, която Базовият доход ще даде на всеки от нас, ще премахне неволята от страха от бедност, която сега ни кара да просим живот, а не да го творим и обичаме.

Аз няма да спра да работя, ако имам Базов доход. Напротив, ще се чувствам окрилена за нови инициативи и идеи.

Като вземем предвид и безспорните предимства на Директната демокрация и възможността хората чрез гласуване да определят правилата и промените, няма друга идея, която да е по-силна от тази на Българското Сдружение за Директна Демокрация  http://www.budd.bg/

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

КРАЯТ НА ПРЕКИТЕ ДАНЪЦИ

ДОЙДЕ ЛИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОГРЕСИВНО КОСВЕНО ОБЛАГАНЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА, ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗДРАВА ДЪРЖАВА?

Отговори на въпроси, зададени от екип от студенти от СУ „Климент Охридски”, провеждащи собствено проучване на плоския данък в България

Въпрос 1. Разпределя ли системата на плоския данък справедливо данъчната тежест?

Формално погледнато – да! Това е заложено в самата философия на плоския данък. Цялата подготвителна и пропагандна работа преди неговото въвеждане у нас и в други страни от Източна Европа се базираше на твърдението: това е справедлив данък, защото ставката е еднаква за всички!

Но ако погледнем по-внимателно какво се случва на практика ще видим, че специално българският вариант на плоския данък, обявен за уникален и дори за еталон за други държави, желаещи да внедрят тази фискална иновация, сам по себе си и в сравнение с прогресивната система е дълбоко несправедлив:

– България е единствената страна в Европа, която въведе плоския данък без облагаем минимум; това ощети нискодоходните групи – най-вече тези, които получават под 360 лева месечно;

– плоският данък облагодетелства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи, който те ползват по свое усмотрение, главно за луксозно потребление с непроизводителен характер; респективно, отмени традиционното за ЕС задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял и принос в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата;

– поради посочените по-горе причини, плоският данък задълбочи неравенството и той от стимул се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Не случайно, България твърдо е окупирала челното място в негативните класации по този показател в ЕС;
Въпрос 2. Кои са предимствата и недостатъците на плоския данък?

Засега може да се говори само за едно предимство: плоският данък се базира на по-опростена схема, неговото изчисляване не затруднява особено данъкоплатците и данъчната администрация, доколко благодарение на новата схема се разширява данъчната основа, което е една от целите на фискалната реформа. Не е ясно дали точно това разширяване не е довело до неефективна работа на проходната агенция, заета с преследване на всички слоеве от населението и изземане на средства от граждани с доходи под минмума за достойно човешко съществуване. По този въпрос няма надеждни данни от специализирани изследвания или правителствени отчети.

Що се отнася до недостатъците, те са значително повече:

– намалява се делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет. България е с най-нисък дял на тези постъпления в ЕС-около 18% , което е почти два пъти по-ниско от средното равнище за ЕС;

– плоският данък не допринесе, както се твърдеше от неговите пропагандатори, за ограничаване на практиката за укриване на данъци. Затова пък България се превърна в своего рода европейско данъчно убежище и се нареди сред страните, които се смятат за атрактивни за отваряне на бизнес от чужденци. Обаче, реални преки чуждестранни инвестиции със значим икономически и социален ефект не се вливат в България, а чуждестранните компании регистрират свои дружества-пощенски кутии, за да заобиколят националните данъчни регулации;

– следващият недостатък е с ясно и доказуемо материално и финансово измерение. Очакваното значително нарастване на постъпленията в държавния бюджет, благодарение на драстичното снижаване на данъчната ставка (рекордните 10%), не се състоя. С изключение на първата година след въвеждането на плоския данък, през останалия период номиналната величина на постъпленията чрез него остана константна. Тоест, ефектът е почти нулев от чисто фискална гледна точка.
Въпрос 3. Каква е вредата от плоския данък?

Вредите са няколко:

– най-голямата е свързана с отражението, което дава върху данъчната култура на българите.
Веднъж свикнали да плащат ниски данъци, те трудно ще се съгласят на промени, които биха туширали или премахнали недостатъците на плоския данък чрез корекция в частта „необлагаем минимум” и чрез опити да се поправи генерално грешката от 2008 г., довела до рекордно ниска ставка от 10% върху личните доходи и корпоративните печалби.
Тук се налага едно уточнение: проектът за преминаване обратно към прогресивна система, макар и в умерен вид, няма да реши проблема, защото резултатите и от него, преди плоския данък, бяха напълно незадоволителни. Следователно трябва да се разгледа и защитава системата с базов доход, която прави ненужно неработещото пряко данъчно облагане.

– другата вреда е свързана с отказа на управляващите в България от справедливо преразпределение – като фискална политика и инструмент за противодействие на прекомерното неравенство в доходите и на застоя в икономическия растеж. Напротив, залага се на лошо политическо изразходване на национален ресурс за поддържане на некачествени и недостъпни публични услуги и инвестиции.
Въпрос 4. Какъв е ефектът от плоския данък и неговото влияние върху икономиката?

Съвкупният ефект, както и структурните му компоненти са категорично негативни. Вместо очакваното пренасочване на част от освободения ресурс, притежаван от високодоходните групи и компаниите, към инвестиции в нови работни места, се получи обратен ефект: свиване на деловата активност и заетостта.

Тривиалното обяснение, че този резултат се дължи на вездесъщата криза е само част от истината. По-вярното е, че неолибералната концепция за „прокапващата икономика”, чието приложение чрез плоския данък щяло да доведе до съживяване на икономиката, се провали напълно;

България беше въвлечена в една нелоялна конкурентна игра, т.нар. “ефект на съседството”. Надпреварата между държавите от един по-широк регион, коя ще предложи по-нисък корпоративен данък, за да привлече повече инвеститори. Тук България и Македония определено водят в състезанието, без да са постигнали обаче осезаем резултат. Обратно, преките чуждестранни инвестиции у нас спаднаха 5-6 пъти в сравнение с 2008 г.

Въвеждането на плоския данък е в дисонанс с практиките и препоръките на ЕК за антикризисни стратегии:

– МВФ още през 2006-2007 г. призна, че експериментът „Плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивната система (без да уточнява, че и тя е провалена);

– ЕК още през 2007 г. се опита да спре българското правителство в решението му да въведе плосък данък, но нейното мнение не беше зачетено; Днес комисията апелира за хармонизация на данъчните системи в ЕС, имайки предвид главно ограничаването на неолибералните практики в новите членове на общността, в това число и България.

Като краен резултат, на данъчните иновации в България не се гледа с добро око от институциите и стратегическите центрове, които направляват реформите и препоръчват пакетите от мерки за овладяване на рецесията.

Нещо повече, сред експертите от Западна Европа се шири мнението, че държави като България злоупотребяват с т.нар. европейска солидарност, въвеждайки крайно ниски данъци, в същото време те очакват и ползват субсидии от ЕС, средствата, които идват от западноевропейските данъкоплатци, облагани значително повече от източноевропейските им партньори.
Въпрос 5. Защо нямаме оценка на въздействието от плоския данък?

Частични оценки, въпреки ограниченият достъп до информация, са правени от независими експерти. Разчетите показват, че високодоходните групи още през втората година след въвеждането на плоския данък са намалили своя принос в националния бюджет с около 500 милиона лева. Същевременно, с 600 милиона лева се е увеличила тежестта за данъкоплатците със средни и ниски доходи!

Що се отнася до липсата на официални експертни оценки на въздействието, обяснението на този факт е просто: никой не обича да говори за провалите си, а още по-малко е готов да даде аргументи в ръцете на своите критици. Особено в навечерието на каквито и да е избори!

Факт е, че плоският данък напълно задоволява управляващия елит в България от всички цветове. Затова анализите са занемарени, а дискусиите в медиите и специализираните публикации са рядкост!

Редакция: БСДД

Не – на плоската данъчна ставка за всички!
Да – на справедливия базов доход за всички!

Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!

Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/

ПЪРВИ МАЙ, ДЕН НА РАБОТЕЩИТЕ БЕДНИ

Според последните официални данни 3 800 000 българи живеят с доходи под 360 лв. на месец, което е прието за праг на бедност у нас, въпреки че при цената, която плащаме за режийни, храна и облекло, този праг е откровен сарказъм.

Тази цифра съставлява над 50 % от населението и включва и работещите бедни. Данните не са стряскащи. Те са апокалиптични. На този фон в последните дни се говори за шоково поскъпване на парно, топла вода и електричество – между 30 и 47 %. Като изключим цифрите и се вслушаме в “експертите”, те препоръчват увеличаване на минималната работна заплата и преквалификация. Добре, ще я увеличат – с 5, 50 или с 80 лв. Има ли някой останал що-годе разумен човек, който да вярва, че това увеличение ще го спаси от бедността? Или е поредният опиат, който да приглуши надигащото се социално напрежение и да приспи съзнанието ни с някое и друго подаяние? Защото в отчаянието си човек разчита и на 5 лева, били те и унизителни. Няма решение на този проблем в една ограбена държава, в която същите, които 25 години крадоха, сега се опитват да се правят на спасители, ако не се смени системата на доходи.

Да погледнем на Базовия доход чрез няколко отговора на най-често задавани въпроси.

Първо ще срещнем неразбиране. Скептицизмът идва от масовата умора да мислим и от пълното обезверяване на изтощените от бедност и страх българи.

После ще срещнем много силен отпор – от онези, които не искат да пуснат кокала и да напуснат хранилката, която всички ние пълним с труда си. Както и от онези, които създават нови и нови креации на стари партии, за да разсейват вота на гласоподавателите, с единствената цел не да влязат във властта, а да запазят властта на поръчителите си, извличайки след това дивиденти и за себе си.

Ще се опитам в този кратък текст да обясня достъпно и разбираемо за всички защо БАЗОВИЯТ ДОХОД е единствената алтернатива на фона на цялото безплодно говорене на политиците и имитацията на мерки за справяне с бедността. Текстът е първа част от поредица, която да даде отговори на най-често задаваните въпроси.

Задавате въпрос: За какво ми е да работя, ако имам Базов доход?

Този въпрос е най-често срещаният, в това число и от страна на работодателите, които имат своите опасения да не загубят работниците и служителите си.

Отговор: Представете си, че имате 500 лв. гарантиран от държавата Базов доход на месец. Тези средства ще може да ви стигнат да покривате основните си нужди – да платите сметките за ток, вода, да си купите храна, да платите данък, например.

Но нищо повече. Тези средства за достойно съществуване няма да са достатъчни за средния и висок клас на живот. Те ще ви гарантират, че няма да гладувате. Няма човек, който не би искал да се развива и да печели пари, особено ако не е поставен в унизително състояние на бедност. Бедността убива всяка инициатива. Бедността ви кара да се страхувате за работното си място и да търпите унижения, а не да бъдете продуктивни.

Митовете за мързеливия българин не са нищо повече от умишлено скалъпено обяснение, което да оневини липсата на адекватни мерки за справяне с бедността. Българинът не е мързелив, а унизен. Всеки от нас, поставен в ситуация на работещ беден или безработен, се е сблъсквал с примирението да приеме каквито и да било условия на труд и заплащане, само за да има с какво да нахрани децата си.

Базовият доход гарантира необходимия минимум, за да не бъдем повече унижавани и гладни. Оттук нататък всеки ще може да избере – дали да работи и да осигурява благосъстояние за себе си и семейството си или да живее единствено и само с тези средства. Като се има предвид устройството на човешката психика, независимо дали се отнася за българи или граждани от други държави, това, което е безспорно доказано, е стимулът на хората да развиват своите умения, да постигат професионални успехи, да бъдат креативни и предприемчиви, когато нямат страх от бедност и унижение.

Друг често задаван и напълно основателен въпрос е този за малцинствата. 

Питате: И ромите ли, повечето от които сега живеят само от социални помощи, а не плащат ток, вода, данъци, ще получават Базов доход?

Отговорът на този въпрос е да. Всеки български гражданин ще има Базов доход. Но и всеки български гражданин ще е длъжен да си плаща разходите и данъците. За тези, които не го правят вече ще могат да се прилагат всички налични и бъдещи закони без никакви оправдания, които да спрат веднъж завинаги живеенето на едни върху гърба и труда на други.

Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани и така ще им бъде отнето оправданието за неплащане или криминална дейност, която сега те оправдават с бедността и безработицата.

Нещо повече – ако едно ромско семейство има 5 деца, например, то и всяко българско семейство, осигурено със същия базов доход, ще може да си позволи да има повече деца, тъй като за децата този доход също е гарантиран. По този начин ще се стимулира раждаемостта и родителите няма да имат затруднения да отглеждат децата си, дори ако единият родител не работи.

На следващо място идва въпросът: Откъде ще дойдат средствата за Базовия доход, след като България е бедна държава?

Отговорът на този въпрос се корени в дълго и умишлено насажданата заблуда, че България е бедна. Нашата родина не само има природни ресурси, залежи и невероятни възможности. Десетилетия обаче тези ресурси се управляват неправилно, експлоатират се от чужди компании и при неизгодни за България договори, а българските производство и земеделие все повече западат, стопаните фалират, корпорациите превземат пазара, на който все по-малко се срещат български продукти.

Нещо повече, средствата, с които сега разполага държавата ни – европейски помощи и субсидии, средства от държавния бюджет и т.н. – не се разпределят правилно, в много случаи “по втория начин”.

Базовият доход залага на съвсем нова данъчна политика, която почива върху облагане с данък на потреблението, а не на труда и доходите.  По този начин се осигурява не само социална справедливост, която към момента напълно липсва в нашето общество и пропастта между богати и бедни се увеличава с всеки изминал ден. По този начин хората, които имат желание да се развиват и да допринасят за семействата си и за обществото, ще могат да бъдат включени, а хиляди други няма да са принудени да работят при унизителни условия – без осигуровки и договори или пък с недопустимо дълго работно време.

Много важен елемент от тази съвсем нова данъчна политика е облекчението за работодателите, тъй като с въвеждане на Базовия доход отпада и понятието “минимална работна заплата”. Постоянното увеличаване на минималната работна заплата, което сега се използва като залъгващ инструмент, чрез който управляващите с години се опитват да ни внушат, че е борба с бедността, трупа тежест върху работодателите, откъдето се увеличават сивата икономика, нечовешките условия на труд, укриването на осигуровки и т.н.

За да не стане много дълго за четене, в тази първа част относно въпросите, които задавате по Базовия доход, ще дам отговор на още само един от тях, според мен от изключителна важност, а именно: Как Базовият доход ще се отрази на малкия и средния бизнес?

Всеки бизнес и неговият успех са резултат от потреблението, а потреблението не може да се увеличава, ако сме бедни и неплатежоспособни. Именно по тази причина, развитието на малкия и средния бизнес е в пряка зависимост от всеки от нас и нашите възможности да ползваме неговите продукти и услуги. В този смисъл Базовият доход не само ще стимулира потреблението и ще осигури просперитет за малките и средни фирми и предприятия, но вследствие от увеличените им възможности, те ще могат да отварят нови работни места, да развиват нови идеи, да наемат и обучават хора.

В заключение ще кажа, че системата на Базовия доход е неразделна и взаимосвързана с цялостното държавно и икономическо устройство. Много хора не разбират колко възможно и достъпно е тя да бъде въведена. Ние не сме откриватели, това е мащабна европейска инициатива, която заема все повече място в умовете и желанията на хората. Трудно е да се обясни само чрез въпроси и отговори как би работила нашата идея за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Но всеки, който се интересува, който иска промяна, който повече не желае да се страхува и да живее в несигурност и бедност, може да потърси информация в интернет и на нашия сайт: http://www.budd.bg/

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

Редакция: БСДД

РЕВОЛЮЦИЯТА НА БАЗОВИЯ ДОХОД

На Запад се чуват все едни и същи неща от устата на политическите лидери: “Има нужда от създаване на работни места!”. Кризата, в която се намира Западът е свързана с увеличена безработица, все по-малко и нестабилни работни места, които създават бедност. Стимулирани от нуждата да се намалят данните за безработицата и за да останат на власт, държавниците са готови да стимулират добива на шистов газ или строежа на тръбопроводи, но истината е, че за в бъдеще ще има все по-малко работни места. И точно това е нещото, което ще отбележим, както подобава.
Отправяме се към бъдеще на изобилието, “свят след лишенията”, в който ще можем да произвеждаме храна, дрехи и т.н. за всички и с много малко човешки ресурс. Всъщност ние сме много близо до времето, в което ще сме способни да задоволим на много ниска цена естествените (базови) нужди на всеки от нас чрез подобренията в начина на производството и технологичния напредък. Автоматизацията е най-големият успех в производствения процес, от земеделието до въздухоплаването, което позволи да се произвежда повече продукция с по-малко работна ръка.
Този процес унищожава работните места. Нови заеха своето място. Сега, обаче, новите не се създават толкова бързо, така че да заменят изчезващите. Повечето земеделци започнаха работа в заводите заради автоматизацията на производството. Но сега, същите ферми, а и фабриките са почти напълно автоматизирани, дори повечето “бели якички” скоро може да останат без работа, оставяйки само най-квалифицираните позиции (инженери, лекари и т.н.) на разположение да бъдат заети от хората. Сентенцията, че който не работи не трябва да яде вече не е в сила. Да не говорим, че представлява грешна средновековна интерпретация на апостолска християнска мисъл от зората на Новия завет. (бел.ред.)
Винаги ще има работни места, дори ръчни такива (например, може да се автоматизира процесът на изработване на обувки, но винаги ще има хора, които имат интерес да си купят ръчно изработени обувки), но не достатъчно, за да запазят заетостта на повечето хора.
Повечето от длъжностите, които имаме, ще бъдат заменени от роботи в не много далечно бъдеще. Не мисля, че това е нещо, от което трябва да се притесняваме. Машините са тук, за да направят живота ни по-лесен. Ако те могат да ни свършат работата, ще бъдем глупаци да не ги допуснем! Машините могат да ни осигурят свободата да преследваме личните си стремежи: писането, обущарството, каквото поискате. Те са тук, за да направят това, което ние не искаме да правим, защото е твърде страшно, опасно или просто скучно.
Фактът, че роботите идват за нашите работни места означава, че пълната заетост е невъзможна. Разбира се, партократите идват на власт с лъжите за работни места, опитвайки се да скрият тенденцията за повишаване на технологичната безработица, но това е отчаян, неустойчив подход.
Днес пълната заетост няма никакъв смисъл и хората бавно започват да го осъзнават. Някои студенти в Япония и Южна Корея отказват да търсят работа след като завършат, защото смятат, пазарът на труда е твърде консервативен и незадоволителен. Смятат, че другите хора просто не използват пълния им интелектуален потенциал и те отказват да взимат участие в работна среда, едновременно откачена и остаряла. По този начин те водят беден и безнадежден, предимно неудовлетворителен живот. Това трябва да се промени. В първичния „свят след лишенията“, хората трябва да са в състояние да водят добър живот без работа.
Как можем да постигнем това? На дневен ред идва Базовият доход. По силата на тази икономическа идея, всеки гражданин, от първия си ден (бел.ред.) до смъртта му, получава месечен доход от страна на правителството, независимо дали работи или не. Ако работи, той получава и заплата, и базов доход. Ако не работи, базовият доход трябва да бъде достатъчен за покриване на основни нужди: жилище, храна, дрехи, транспорт и т.н. Базовият доход трябва да позволява на всеки един от нас да води достоен живот, както Конституцията в частта за човешките права повелява (бел.ред.).
Идеята за универсален базов доход не е нова, получила е одобрението на икономисти от целия политически спектър (от всички идеологически кръгове), дори от либертарианците и от рисковите капиталисти от Силиконовата долина.
Базовият доход премахва необходимостта от социални програми, а спестените пари от администрацията за проверяване на социалното състояние на гражданите и огромната бюрокрация за разпределяне на средствата частично биха финансирали Базовия доход. Останалата част от парите ще дойдат от други пера на бюджета на правителството като по този начин всъщност финансирането става чрез потребителските данъци. Докато либертарианците са по-склонни да настояват за доста нисък базов доход (наистина да позволява на хората просто да оцелеят с него), за да държат данъците ниски, ние настояваме за по-добър базов доход, позволяващ на всеки да води по-удовлетворяващ, макар и скромен начин на живот. Това е повече от възможно с нашите текущи данъчни ставки, а дори и с по-ниски данъчни ставки, ако се направят съкращения в безумните разходи на бюджетните институции и се изчисти наслагването на данъци (бел.ред.) – да, гледаме вас, господа партократи.
Друго много важно нещо за Базовия доход е, че трябва да бъде заложен в Конституцията, така че правителството да не може да поставя ограничения върху него. Ако той не е гарантиран от Конституцията, кой ще спре правителството да вземе решение някои хора да не могат да го получат? Както е написано в книгата „Кървящи либертариански сърца“, “Ако утре САЩ приемат (без да конституционализират) $ 10,000 годишно на човек, колко време ще отнеме в Конгреса за първите предложения за въвеждане на условия? Няма да е за престъпници в затвора; няма да е за престъпниците след затвора; няма да е за деца на малцинствата (бел.ред.); няма да е за наркомани; няма да е за трето или следващо дете на безработни родители; няма да е за отпадналите от училище … ” Знаете, че партократите биха го направили, за да контролират съответните групи. (бел.ред.)
Така че, Базовият доход е доход, предоставен от правителството или в идеалния случай от независим обществен орган, като алгоритъм на криптовалута (напр.Bitcoin с PayPal, електронни пари), разпределящ средства на месечна база за всеки гражданин, гарантирано от Конституцията, което позволява на всеки човек в държавата да води достоен живот независимо дали той е избрал да работи или не. За гражданин, живеещ във Франция, Базов доход от 1100 € на месец би било страхотно – плаща 675 € за жилище (включително такси, вода, газ, интернет) и 400 € за храна и различни неща всеки месец. Въпреки това за нивото на Базовия доход трябва да се има предвид, че някои места са по-евтини, отколкото други (например за Париж, тези 1100 € не биха били достатъчни). За България ниската сума би била 500лв за възрастен и 250лв за подрастващ, а нормалната – 1000лв за възрастен и 500лв за подрастващ. Децата също трябва да имат доход, за да не зависят от милостта на възрастните като до пълнолетие с парите се разпореждат родителите с права за отглеждането им. (бел.ред.)
Какво би станало, ако Базовият доход влезе в сила? Няма ли хората просто да не правят нищо и да прекарват дните си в гледане на телевизия? Ние и днес вече имаме такива хора, които нищо не правят по цял ден и се опитват само да излъжат системата на социално подпомагане, за да получат помощи-доход, но това не са повечето хора. У нас имаме и такива, които си докарват такъв доход от криминална дейност. (бел.ред.) Вероятно е същото да продължи в рамките на Базовия доход с изключение на криминалната дейност, за която повече няма да има оправдание и органите на реда ще могат да приложат закона в пълната му сила за всички. Малко хора наистина не биха правили нищо, а повечето или ще запазят работата си, или ще намерят нова, или ще се посветят изцяло на своите мечти.
Дебатът за Базовия доход е пълен с теории за това какво ще се случи, ако имахме такъв, като това мнение от произволен коментатор: “За мен, смисълът на Базовия доход е да се извадят хората от работната сила, така че да можем да спрем да се опитваме да “създаваме работни места” и да започнем да се опитваме да създаваме стойност. Ако робот може да сервира бургери по-добре от екип работници с ниски заплати, така да бъде. Ние не трябва да спираме автоматизацията, просто защото ни е страх от загуба на работни места. С добър Базов доход хората могат да се откажат от работните места, които чувстват, че са безсмислени и да започнат да работят върху това, което ги вдъхновява. Цената на това, разбира се е, че някои хора неизбежно няма да правят нищо, но броят на такива хора, ще бъде по-малък, отколкото си представяме, а освобождаването на останалата част от човечеството от робия си струва цената на няколко временни храненици. Доказано е, че повечето хора могат да бъдат единствено използвачи за толкова дълго време, колкото да се отегчат от това и да намерят нещо полезно / творческо / интересно да се заемат да направят. И докато те се възползват, те също са и потребители (данъка, бел.ред.), така че парите, които са им предоставени не са просто хвърлени на вятъра.”
Хората ще последват техните мечти и не се очаква обществото да се превърне в дистопията на Pixar, шеговито изобразена във филма Wall-E, където нашето бъдеще е съставено от дебелаци с промити от телевизията мозъци.
Способността да не работим отваря много възможности за всички нас. В Древна Гърция, работата е била разрешена само за роби. “Благородниците” можели да се посветят на мислене или физически упражнения. Сега машините един вид са нашите “роби” и ние трябва да сме в състояние да следваме собствените си интереси, вместо да работим само за оцеляването ни. С Базов доход, ако проявявате интерес в изграждането на ваша компания вие ставате в 6 сутринта и си лягате в 2 часа през нощта, вие работите, но не в смисъла на “работим, за да сложим храна на масата”.
Ако възнамерявате да прекарате времето си упражнявайки се и градинарствайки, можете да го направите без да се срамувате: вие сте постигнали щастието, и ако това означава, че вие не сте искали стандартна работа, то няма никакъв проблем?
Нашето общество в момента влага стойност в работата само заради самата работа – най-важното нещо е, че изобщо работите, а не, че работата ви прави щастливи. Това е ужасна грешка. Работата има стойност само тогава, когато тя е насочена към вашето щастие. Ако работите здраво, защото обичате това, което правите, то това си заслужава. Ако работите здраво, само защото трябва, но с удоволствие ще направите нещо друго, ако сте имали такава възможност, то това е много тъжно, а Базовия доход ще ви даде защита, така че да можете да си тръгнете и да направите нещото, което сте искали.
Имаме нужда от Базов доход, но в сегашния политически пейзаж, в който всеки е фокусиран върху създаването на работни места и пълна заетост, и където стойността на работата е повече в подкрепа на “икономиката”, едно чудовище, създадено от големите корпорации и техните държавни приятели, ние ще трябва да променим мисленето си, за да може Базовият доход да се случи. Да мислим повече за щастие, удовлетворение, откритие, отколкото за оцеляване. Това е посоката, в която едно общество на 21-ви век следва да се насочи.
Ще завършим с този коментар от “waffledave” за Базовия доход:
„Причината винаги да съм обичал поредицата за Стар Трек не е толкова заради научната фантастика, a заради цялата философия зад него. В частност вижданията за тази философия и вярванията на Капитан Пикард.
Това, което намирам най-завладяващо е ефектът на „репликатора“ върху обществото на Земята. Представете си машина, която може да създаде абсолютно всичко, което искате от “нищо” (идеята е, че светлината, енергията и материята, всички са взаимнозаменяеми). Това означава, че храната вече не е ограничена, както и не трябва да се отглежда, обгрижва или произвежда. Но освен храна, можете да направите буквално всичко останало. Най-новият смартфон, огромен телевизор, една книга, стик за хокей и др.
Цялата идея е, че тази машина мигновено елиминира материализма и консуматорството. Няма нужда да си купувам нещо, защото може просто да го възпроизведа. Няма нужда да “работя”, защото не е нужно да си купя нещо в повече. Елитът на света позволява това да се случи, защото парите вече не са равни на властта. Властта сега се измерва със стойността на личността. Вашият интелект, креативност, сила, атлетизъм, храброст. Слабост не съществува в действителност, защото хората вместо да се налага да работят, за да оцелеят, трябва да работят за подобряване на личността си.
Работата все още съществува. Тя винаги ще съществува. Живото същество има основно инстинктивно желание да “направи нещо”. Но разликата е, че вършите работата, която ИСКАТЕ да направите, а не работата, която ТРЯБВА да направите. Работя в сферата на финансите и работата ми харесва. Тя е предизвикателство и е пълноценна, струва си достатъчно, за да подкрепи начина ми на живот и да ми е приятно. Но ако парите не бяха проблем, не бих правил това цял живот. Вероятно щях да бъда художник или писател. Това са различните неща, за които мечтая.
Във вселената на Стар Трек, това е видът на обществото, което се е развило на Земята. Звездният флот е преди всичко средство за проучвания, а героите са водени от страстта да изучават и да откриват нови светове. Това не е „работа“ за тях, а е онова, което обичат да правят.
Когато имам свободно време от работа прекарвам голямата част от него пред телевизора или играя на видео игри, или ровя в компютъра. Това е така, защото работата ме източва, физически, емоционално, психически… Имам малко време и малко енергия, за да се насоча към това, за което мечтая. Искрено чувствам, че ако не се налагаше да работя, защото трябва (по финансови причини), биха ми останали повече сили да се посветя на изкуството, музиката и писането.”

Стискаме палци за 3D принтерите наистина да се развият…

Публикувано на 17.02.2015, в Knowledge Utopia, от Пиер Естиен
Превод: Мария Сотирова
Редакция: БСДД
https://knowledgeutopia.wordpress.com/2015/02/17/the-basic-income-revolution/

ПОВЕЧЕ АМБИЦИЯ ЩЕ ТРЯБВА ЗА “СТИМУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО”

Икономическата политика на набиращата обороти испанска “нова” партия сигнализира за нов модел на просперитет, но нещата могат да стигнат по-далеч за Плана на партия “Podemos” (от испански, Ние можем).

Автор –  Гиоргос Калис (Giorgos Kallis), професор по екологична икономика и редактор на новата книга: “Отрицателен икономически растеж: речник на новата епоха” (Degrowth: A vocabulary for a new era“, 15.01.2015)

Превод – Александра Арбекова, Редакция – БСДД

Затягане на коланите или стимулиращо въздействие? Това е въпросът, който се поставя в резултат на финансовата криза – един въпрос, който обачвече е с изтекъл срок на годност.

Възобновяването на растежа, било то чрез строги икономии или стимулиране, може вече да е невъзможно, а и определено не предизвиква устойчиво развитие. Основният въпрос на нашата епоха, е как да се осигури просперитет без растеж. Обаче, не очаквайте много от консерваторите или социалните либерали, които са на власт. За тях, изоставянето на бляна за растеж е немислимо. Но ще бъдат ли различни набиращите сила нови политически организации в Европа?

Испанската политическа партия “Podemos” (Ние можем), с представители на възраст около 30 и нещо от университетската и свързаните с нея среди, наскоро представи своята икономическа програма. Проектът на документа, изработен от професорите Висенс Наваро (Vicenç Navarro) и Хуан Торес (Juan Torres), не призовава към  просперитет без растеж, но, така или иначе, такъв може да е резултатът. Целта на програмата всъщност е да “стимулира потреблението”.

И все пак, за разлика от разглежданото от Кейнс, това не е каквото и да е потребление. Става дума за базовото потребление на нуждаещите се. По-високи данъци очакват капиталовите доходи и високите заплати, разликите във вътрешнофирменото заплащане са ограничени, а минимален доход е гарантиран на всеки, който няма работа. Ако растежът се прекрати, осигуряването на базови средства за живот на всички извън рамките на –  все още значителното – всеобщо благосъстояние, е от жизненоважно значение. Ако няма растеж, преразпределението е повече от необходимо, тъй като иначе богатство натрупват тези, които вече го имат в повече.

Благосъстоянието диктува това, което Наоми Клайн (Naomi Klein) нарича “селективен отрицателен икономически растеж” на “мръсните” сектори и процъфтяването на устойчивите. Програмата на “Podemos” призовава за мораториум върху пословично корумпираните мега-инфраструктурни проекти в Испания, а също така да се премине към инвестиране на публични средства в чисти производства и възобновяема енергия. Програмата се ангажира с подкрепата на социалните грижи, образованието и кооперативите. Дори ако няма растеж, тези сектори имат предимство: те не се нуждаят от нарастващи печалби. Документът също така предлага да се намалят темповете на спекулативния капитал и да се пренасочат инвестициите към малките предприятия и работническата класа с драстични банкови реформи и подобие на данъка на Тобин (Tobin tax) върху финансовите транзакции и краткосрочните борсови операции.

Авторите признават, че социалните грижи или образованието, могат и да не доведат до увеличаване на БВП, поне не веднага. По мнението на авторите, обаче, тези два фактора ще увеличат в широк смисъл икономическата дейност, при това в дългосрочен план. Скептично се отнасям към перспективите за такъв безтегловен растеж. Но предложенията са добри, независимо от техния ефект върху растежа.

И все пак, ако партията “Podemos” игнорира БВП, както прави докладът, тогава ще й трябва една система за показатели на просперитет за оценка на успехите си. И трябва да помислят по-внимателно за това, как ще запазят стабилността, ако икономическата активност не се увеличи.

Без растеж, и при условие, че работата става все по-компютъризирана и автоматизирана, работниците стават излишни. Справедливо, документът предлага 35-часова работна седмица: в икономика, която няма растеж, могат да се създадат повече работни места, ако всеки от нас работи по-малко. Подкрепата на грижите и образованието също е правилна стъпка: тези “по-малко продуктивни” дейности са интензивни по отношение на заетостта, същевременно осигурявайки по-висока социална стойност.

Обаче, партията “Podemos” сгреши като замени ангажимента си за базов доход с минимален доход, който е гарантиран само за тези, които не могат да си намерят работа. Базовия доход осигурява достоен живот за всички. Той е право на всеки гражданин, като премахва клеймото “безработен”. Базовия доход не е пречка за работа, тъй като хората го получават и когато работят. Но, за разлика от обезщетението за безработица, можете да получавате базовия доход, ако искате да работите по-малко, за да посвещавате повече време на семейството си, грижи, развлечения, доброволна или политическа работа. Проучванията показват, че един основен доход от € 400- € 600 (£ 317- £ 475) на човек е реалистично изпълним в Испания, при това без радикални промени в данъците. (подобно изчисление за България показва близка цифра, но с данъчна реформа, участие на гражданите в политическите решения, реформа в паричната политика и нова икономическа политика, бел.ред.)

Без растеж, дълговете не могат да бъдат изплатени. Една икономика не може да бъде принудена да расте неестествено, за да се изплащат дълговете, направени да подхранват един фиктивен растеж от миналото; някои дългове трябва да бъдат анулирани. Чий дълг ще бъде опростен е въпрос на демократичен избор. Загубите трябва да понесат спекулантите, а не владелците на скромни спестявания. Политиката на партия “Podemos” предлага гражданско обсъждане за преструктуриране и анулиране на дълговете на Испания, както на самата държавата, така и на населението й, но подробности не се уточняват.

Анулирането на дълговете може да предизвика неустойчив растеж, като се случи в Еквадор. В реалността, освободеното от работа време заедно с един базов доход позволява свободата дори то да премине в гледане на телевизия, джаджи или уикенди с пътуване нанякъде. Вместо това обаче, Наваро и Торес се стремят към “екологично устойчиво” потребление. За съжаление, не става ясно, как и защо това може да бъде резултатът от техните предложения.

Какво ще направи партията “Podemos”, ако неустойчивият растеж се възстанови, въпреки намеренията и? Тук “Podemos” трябва да се задълбочи в детайлите. Първо, трябва да се определят ясните екологични ограничения, като лимит за емисии на въглероден диоксид или използване на суровини, използвани от Испания, както и тези, включени във вносните потребителски стоки.

На второ място, партията трябва да ограничи рекламата, като я забрани в обществените пространства, както наскоро реши да направи град Гренобъл. И накрая, за да се стимулира устойчивото потребление, данъците трябва постепенно да се пренасочат от труда към използването на ресурсите, така че да са в полза на хората с по-ниски доходи и потребление. Данъкът върху въглеродните емисии би могъл да бъде свързан с финансирането на базовия доход.

Без растеж, държавните приходи могат да се застопорят. Документът за икономическата политика на “Podemos” може да се ангажира с ефективен публичен сектор, но освен добрата воля на некорумпираните новодошли, той не предлага алтернативи на съкращения, приватизация и аутсорсинг. Тук е пропусната възможността да се направи връзка към процъфтяващата кооперативна икономика на Испания, където определени групи сами организират достъпни решения в сферите на здравеопазването, образованието, храната, настаняването, или грижите. Тези решения могат да намалят разходите на социалната държава и да помагат за осъществяването на реформи в нея.

Като цяло, политиката на партия “Podemos” ни насочва в правилната посока. Въпреки това, тя може – и трябва – да направи една стъпка напред.

http://www.theguardian.com/sustainable-business/2015/jan/15/spain-podemos-should-further