БАНАНОВА РЕПУБЛИКА? ДА, МОЖЕ, НО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ.

Да се представим, че наистина обичате банани. Сега да кажем, че ви предложа един банан без да правите нищо. Ще приемете ли да не направите нищо срещу този банан? Да? Добре.

Сега имам още по-добро предложение за вас! Какво ще кажете да изчистите кофата за боклук, а в замяна ще ви взема банана, но ще ви дам друг банан, може би по-добър, а може би не? Звучи ли като добро предложение? Не? Добре.

Какво ще стане, ако вместо да ви взема банана, както предложих, ви позволя да го запазите и вие да посочите колко допълнителни банана смятате, че биха ви били достатъчни, за да почистите тази кофа? Да? Сега по-добре ли звучи? Добре.

Това на практика представлява сравнението на днешната система с помощи и минимална заплата спрямо системата с безусловен #Базов_доход.
С помощите се дава на хората нещо, от което се нуждаят под формата на „помощ“ и после им се отнема като наказание за това, че са се наели на работа, замествайки го със „заплата“. Това ги отказва да работят и ги принуждава да злоупотребяват с помощите.

Обратното, Базовият доход позволява да запазите основния си банан и да получите толкова допълнителни банана, колкото искате и колкото някой може да предложи срещу вашия труд и време. Дори ви позволява да се пазарите за вашите „бананови“ условия. Заетостта така вече се възнаграждава.

Виждате разликата? Радвам се. 
Тъй като много хора се нуждаят от повече от един банан, защото харесват вкуса му, засища ги и биха се почувствали по-добре, когато могат да си позволят повече от един.

Днес у нас огромно мнозинство от българските граждани имат само представата, че някъде има „банани“ – нямат нито един. Това е основна причина за демографската катастрофа в България. Системата с #Базов_доход е въпрос на политическо решение с желание на съответното мнозинството и има пряко отношение към физическото и духовно оцеляване на българите.

Разкажете на човека до вас.

(по описанието на Скот Сантънс, който отдавна живее с #Базов_доход, финансиран от донорска програма, благодарим ти, приятелю)

Реклама

ИЗБОРИ 2017 КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ ДОСЕГА

Днес е последният ден преди изборните размисли да напрегнат българските гласоподаватели. Равносметката от кампанията показва единствено, че системата остава същата само говоренето се е усъвършенствало. Бъдещият ни премиер-дама дори каза, че нейната партия, която е символ на олигархичната партокрация, заедно с всички останали, разбира се, била въвела „ПРЯКАТА“ демокрация!!!

Постъпили сме правилно, когато сме отрекли употребата на това понятие и сме заговорили преди няколко години за въвеждането на Българска директна демокрация. Истинската демокрация е само ДИРЕКТНА. Това нещо днес не е и никога не е било „демокрация“.

Засега сме малко на брой, сред нас израснаха и предатели, но семената са засяти, а от тях ще тръгне здравата политическа основа на следващото българско общество. Предателите, които смятат, че съдът може да ги върне някъде и че могат да откраднат нещо, за което не са допринесли с нищо и не са положили никакво усилие да го изградят, ще отпаднат по пътя. Останалите ще станат по-силни, ще намерят своето място и ще могат да работят още по-смело и упорито за смяната на политическата система у нас.

Избори тепърва ще има, особено след потенциалното насилие, за което мнозина мечтаят, а други в страха си да не ги сполети са готови да направят компромис, гласувайки за „по-малкото зло“. По-малко зло няма, злото е зло. Онова, което може да го коригира е единствено здравият обществен разум и вземането на решенията от самите граждани. Занапред вече ще има подготвени такива граждани, които да поемат и административната тежест на гражданското участие и да изпълнят волята на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Времето за размисли наистина дойде!
Да живее България!

инж.ик. Георги Неделчев
Съпредседател на БСДД

БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ

България има свой път, българите няма повече да бъдат тормозени. България и българите не са някаква случайна нация от новопоявилите се в Европа. България ще има своята нова икономика, гарантирани доходи за достоен живот и гражданите ще взимат политическите решения, а техни делегати ще ги изпълняват.
 
Ние, българите, вече сме по целия свят. В Америка и Русия, на Балканите, Апенините и Пиринеите, на Британските острови и в Британската общност, в малка Швейцария и самотна Исландия, в Близкия и Далечен изток, в Африка и дори Антарктида.
 
Ясно е, че България ще бъде партньор с другите държави и техните народи, няма да се затвори в себе си. Резултатът от предсрочните избори напролет е изключително важен, защото ще е подготовка за следващите предсрочни още през есента. Вярвам, че има голямо бъдеще пред нас, но само заедно. Всичи българи в единение за просперитета на нашата съвременна държава и всеки един български гражданин.
 
Споделете това с човека до вас, ако сте съгласни.
Времето дойде!
 
Георги Неделчев

ПРИЯТЕЛИ, ВРЕМЕТО ДОЙДЕ!

Минути след като Тръмп спечели последните необходими електорални гласове за избирането му за Президент на САЩ е време да си кажем, че тази неделя онези от нас, които вече не приемат установеното положение могат спокойно и с чиста съвест да не отидат до урните.

Двамата кандидати на втория тур у нас имат достатъчно подкрепа от контролирания, купен, фалшифициран и манипулиран от медиите им граждански вот. Гласовете на хората извън това установено положение нищо няма да променят и е по-добре да запазим достойнството си.

Който и да бъде избран у нас, ще се наложи да се съобрази с гласовете на свободните български граждани на следващите парламентарни избори. Почти половината от българските гласоподаватели все още търсят своето представителство и е наш дълг да им разкажем за Българския съюз за директна демокрация – БСДД, който ще се яви самостоятелно на следващите по ред избори.

Здраве и успех на всички вас, които сте тук и сме заедно.

Времето дойде!

инж.ик. Георги Неделчев – съпредседател на БСДД

РОБОТИТЕ ЩЕ ВЗЕМАТ РАБОТНИТЕ ВИ МЕСТА

Илън Мъск: Роботите ще вземат вашите работни места, а правителството ще трябва да ви плати заплатите!

 

Компютрите, интелигентните машини и роботите изглежда ще са работната сила на бъдещето. И тъй като все повече и повече работни места се заместват с технологии, хората ще имат по-малко работа за вършене и в крайна сметка ще бъдат поддържани с плащания от страна на правителството, прогнозира Илън Мъск – емблематичният футурист от Силиконовата долина, основател и главен изпълнителен директор на SolarCity, Tesla и SpaceX.

Според Мъск, наистина няма да има никакви други опции.

„Има един доста добър шанс, който в крайна сметка ще се случи с безусловен Базов доход или нещо подобно, поради автоматизацията“, казва Мъск за CNBC. „Да, аз не съм сигурен какво друго може да се направи. Мисля, че това е, което ще се случи.“

В страна с безусловен Базов доход, всеки индивид получава редовно плащане от страна на правителството. Швейцария обмисли въвеждането на безусловен Базов доход от 2500 швейцарски франка (4500 лв) на месец това лято. Избирателите в крайна сметка отхвърлиха плана, но това предизвика широк, глобален разговор.

Също така това лято, президентът Обама се обърна към идеята за безусловен Базов доход в интервю с директора на Media Lab на Масачузетския технологичен институт, Джой Ито, и Скот Дадич, главен редактор на списание WIRED: „Дали Базовият доход е правилният модел – ще бъде ли приет от широк кръг от хора – това е дебат, който ще провеждаме през следващите 10 или 20 години“.

Докато обществото бавно обмисля идеята за основен човешки доход, технологиите бързо променят глобалната работна сила.

Например, в близкото бъдеще, товарните автомобили ще могат да се управляват сами. И макар, че няма да стане статукво за кратко време, това ще означава, че няма да има нужда от толкова много шофьори на камиони, казва Мъск.

Някои шофьори ще се преместят към транспортните оператори, отговарящи за мониторинга на състоянието на флотилията от товарни автомобили, а не за всеки един камион по отделно. Ако един камион има проблем, тогава операторът на флота ще се включва отдалечено за решаване на проблема.

„Всъщност, това е може би по-интересна работа, отколкото простото шофиране един камион,“ казва Мъск.

Очевидно е, че тези шофьори на камиони, които вече не са на работа може да видят ситуацията по различен начин.

Но оптимистичният Мъск вижда засилената автоматизация като цялостна полза за обществото, дори възможност.

„Хората ще имат време да правят други неща, по-сложни неща, по-интересни неща,“ казва Мъск. „Разбира се, с повече свободно време.“

Дългият хоризонт на свободното време може да звучи добре, но той също може да бъде намек за перспектива. За много хора, наличието на работа и някъде всеки ден да бъдат „заземени“ дава цел в живота.

Всъщност, самият Мъск се задвижва от професионалните си амбиции. Той не е необходимо да работи, за да си плаща сметките вече повече от десетилетие. През 2002 г., Мъск продаде на eBay платформата за онлайн плащания PayPal, на която е съосновател, в сделка, която сложи 165 милиона долара в джоба му. Вместо да се излегне на дивана, той стартира няколко фирми и се опитва да стигне дори до Марс.

Въпреки, че стремежите на Мъск може да надминават тези на повечето американци, вероятно те ще искат също да продължат да извършват някаква работа. Склонността към гледане на Netflix е приятна само за известно време.

http://www.cnbc.com/2016/11/04/elon-musk-robots-will-take-your-jobs-government-will-have-to-pay-your-wage.html

ПРОГРАМАТА НА ПРЕЗИДЕНТА

ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ!

КАМЕН ПОПОВ И ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ С ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ

Българският народ може и трябва да направи своя избор за своето спасение. Искаме ли да продължим живота си в установеното положение с „представителна“ псевдо-демокрация превърната в олигархия с партокрация, с изчезваща нация в тежка демографска катастрофа, с крайно неравенство и убийствена политическа корупция или можем да се борим за една прогресивна директна демократична система, която включва гражданите в процеса на вземане на решенията за техния живот, разрешава въпроса за доходите и създава нова икономика с модерни работни места, предпазвайки околната среда, осигурявайки здравни, социални грижи и образование за всички? Имат ли готовност българските граждани да поемат своята съдба в ръцете си или ще оставят политическата власт да се разиграва сред малцина самоизбрали се „представители“? Това са основните въпроси пред Народа на Републиката днес и отговорите ни на тези въпроси ще определят бъдещето на страната ни и на нашата достойна нация.

Възстановяване на Българския национален идеал и духовно спасение. Времето, в което живеем наподобява мрачните характеристики на годините, когато Паисий пише своята История славянобългарска с единствената цел да припомни на българите кои са, откъде идват и накъде могат да тръгнат. Неговата дейност се счита за началото на формирането на Българския национален идеал и българското национално самосъзнание. Днес имаме неотложна нужда да започнем от възстановяването на този идеал в интеграцията сред европейските народи, възобновяването на ролята на единния говорим книжовен български език за обединението на нацията, в съвремието ни да преоткрием потенциала на вътрешния пазар на потребление за възвръщане на националната инициатива на българските предприятия и трудолюбието на българите, спазването на гражданската и политическа свобода и справедливост за всеки български гражданин, полагането на грижата за националната памет, вяра, чест, достойнство, съживяването и връщането на нацията в ролята на решаващ европейски фактор.

Семейни и народностни ценности. Днес българското семейство страда разделено и унижено от принудата българите да търсят препитание извън България. В семейството, което днес се състои от един родител, двама родители или от баби и дядовци, отглеждащи децата, се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. В него растем, живеем, възпитаваме се, в него усвояваме нравствените норми и ценности. Семейството е основата на демографската структура, неговото здраве е липса на страдание за отделната личност. Възстановяването на душевността и любовта в семейството се пренася във възпитанието на децата. Важната предпоставка за това е околната жизнена среда и условията, в които се развива семейството. Децата стават основата на стабилността и на трайността на семейната институция, а потомството става свързващото звено между поколенията – от миналото, в настоящето и бъдещето. Пред семейството стои важната и отговорна роля да пресъздаде културата и духовността си, да създаде условия на приемственост между поколенията и да съхрани своята богата система от семейни ценности. То създава свои традиции и семейни празници, своя хармония, семейна атмосфера на честност, любов и сърдечност. Свой индивидуален бит, уют, красота, своя памет. Утвърждава и възпитава  нравствени, семейни добродетели. Корените на българското семейство са изключително дълбоки, исторически семейството за българина е крепост. Българите обичат своя дом и формират своята позиция за семейството, ръководейки се от своя начин на живот. От миналото знаем за българската семейна форма, наречена „демократична братска задруга” или „братска семейна община“ – семейство от 10-20 души, което тогава е било ръководено от най-старият мъж в къщата. Задругата оставя в наследство една богата българска душевност – радост от живота и труда, споделяна с близките открита емоционалност, веселие, грижа за утрешния ден и почти липсващи завист, злорадство, мъст. В българската семейна ценностна система огромно значение имат взаимоотношенията между мъжа и жената, изразяващи се в разбирателство, равенство между половете, взаимопомощ, чувство на задружност. И тази сплотеност между двамата е пословична, с другарство, привързаност и вярност към съпружеския дълг, възпитавайки децата в дух на трудолюбие и почтеност, уважение, зачитане и обич.

Силна армия и граждански мир. Националната сигурност определя наличието на силно общество с възможности за развитие. Днес живеем в труден и опасен свят, в който няма лесни или магически решения. Президентът, който е и главнокомандващ, може да защитава народа, неговите граждани и жизненоважните национални интереси на България, но трябва да го направи отговорно. България може да възстанови боеспособността на своята армия с въвеждането на редовно военно обучение, подобряване на резерва с редовни сборове и нови правила за притежанието, носенето и употребата на оръжие. Докато силата винаги трябва да бъде налична, войната остава крайна мярка, а не първа опция. Българската армия трябва да участва в опазването на границите, а взаимодействието с полицейските сили води до заздравяване на гражданския мир с превенция на заплахите.

Честна и хуманна миграционна политика. Българската държавна граница може да бъде преминавана само през изградените за целта контролно-пропускателни пунктове. Всички останали неидентифицирани или нелегално преминали трябва да бъдат спрени и върнати там, откъдето са дошли – или в страната им, или в последната, от която са влезли в Република България. Всички, които поискат и им бъде предоставено убежище или статут на бежанец могат и трябва да получат същото хуманно отношение, както към всеки един друг български гражданин без някакви специални привилегии.

Свобода и чиста Република за всички обществени групи. Припомнянето на заветите на Апостола е по-важно от всякога. Не върховенството на закона, а това на Правовия ред дава равенството на всеки един български гражданин независимо от неговото вероизповедание или политическа принадлежност. Не може върховенство да има един несправедлив закон, изработен от лобисти и политикани, защитаващи единствено и само частен, но не и обществен интерес. „Демократската република“, за която говори Васил Левски не е нещо друго освен неговото виждане за истинската директна демокрация, в която решенията се взимат от народа, а гражданите се съобразяват с изработените на този принцип правила. Днес това завинаги би решило етническите и други малцинствени проблеми, стъпвайки върху настоящата Конституция, която с леки промени може да осигури безкръвната политическа революция за преминаване от „деспотско-тираничната представителна“ демокрация към истинската, описана от Левски – директна демокрация. Да направим така, че най-после да започне да се случва онова, което той ни завеща, в навечерието на 180-тата годишнина от рождението му.

Равно приближение към източните и западните цивилизации и икономики. Върховенство на Българските национални интереси, свързани единствено и само с добруването на всеки един български гражданин и всички българи по света. Този процес преминава през възстановяване на отношенията с Русия, повече автономност от Брюксел, сближаване с Китай и материализиране на отношенията със САЩ – една многовалентна външна политика на равна приближеност с приоритет на националните интереси, основани на националния идеал и националната политика. България се намира в сложен регион, но винаги, когато е провеждала суверенна политика е постигала успехи. От историческия опит можем да се поучим, че воденето на войни и участието в конфликти е носило само жертви, мъка и нещастия за българския народ. Затова възпиращата сила е важна основа за развитие на ново, по-скоро неутрално, но активно поведение във външната политика, зачитайки сключените договорености, с отчитане на всички други чужди интереси.

Превенция на крайното неравенство и изкореняване на бедността с въвеждане на Базов доход. Според Конституцията и Всеобщата декларация за правата на човека, гражданите имат право на достоен живот, а това в съвременния свят не е възможно без доходи. Бедността у нас е африканска, а неравенството е крещящо поради ширещата се корупция. Решение на тези предизвикателства е Базовият доход, представляващ една сигурна сума на месец, която държавата инвестира във всеки български гражданин с активна и валидна адресна регистрация. Получава се през целия живот, независимо дали е работещ или безработен, пенсионер, студент и др., и представлява грижата на държавата за своите граждани. Базовият доход е сума, достатъчна да покрие основните човешки нужди от храна, облекло и други битови разходи. Той ще може да се използва и за започване и развиване на собствен бизнес, за обучение, наем и други нужди. Също така за плащане на задължения, глоби и за издръжка на лишените от свобода. Едновременно полезна и за работниците, и за работодателите, тази мярка създава подобрена жизнена среда за развитие на личността. Защото много хора имат желание, но не могат да допринесат с труда си за обществото, оставайки без работа, а хиляди други са принудени да работят каквото и да е без да го искат, в администрацията или в сивата икономика, както и да заемат местата на онези, които биха желали да са на тяхно място. Базовият доход е категоричната мярка за стимулиране на раждаемостта и изравняване на правата на отделните обществени групи. Българските семейства ще имат възможност да отглеждат повече деца при нормална материална сигурност, което ще спре демографската катастрофа, в която се намира България. Базовият доход дава шанс на хората да развият своите способности, противоположно на продължителното бездействие без доходи, което разрушава човешката личност – именно това наблюдаваме при трайно безработните и работещите бедни в настоящата несправедлива и разпадаща се социално-осигурителна система.

Безплатно и демократично образование. В държава с тежка демографска катастрофа образованието не може да бъде друго освен напълно безплатно, но по нов стандарт, освободителен, както за обучаващите се и преподавателите, така и за родителите. Такава изключително успешна форма днес е демократичното образование, при което демократични са и целта, и методите на обучение. То издига демократичните ценности и развива личностните способности, включвайки равни права на участниците в обучението, самостоятелен избор на цели за развитие и начин на постигането им, а също справедливост, взаимно уважение и доверие. Обучаващите се могат да избират как да прекарат учебните дни, да се развиват съобразно интересите си и по-скоро да се подготвят за живота и избраната от тях професия, отколкото просто да се явяват на изпити. Така се създава общност с равенство и демократично взимане на решения – най-добрите условия за усвояване на знания са тези, при които правата и мнението на всеки участник са уважени. Специално внимание трябва да се обърне на „Гражданското образование“ за разбиране и постигане на желание за участие в демократичния процес. Всичко това ще пренесе българската образователна система отново в челото на световните образователни модели и центрове, както е било неведнъж през вековната българска история.

Безплатно здравеопазване и социална грижа. Преодоляването на демографската катастрофа изисква и напълно безплатно здравеопазване и спешна помощ. Разбира се, с въвеждането на висок научен и приложен стандарт и извеждането на медицинската практика извън чисто търговските взаимоотношения, властващи над човешкия живот в настоящия момент. Справянето с днешната непоносима ситуация изисква мерки и стъпки за запазване и удължаване на живота на всеки един български гражданин. Налага се да изведем правилното хранене като приоритет на превантивната медицина. Това от своя страна означава да се върнем към българските корени в отглеждането, приготвянето и консумирането на храните. Много важен е и индивидуализирания подход при ваксинация с тристепенна оценка на възможните реакции и връщане на моноваксините. Не на последно място фармацията трябва да се ориентира отново към човека, а не към печалбата, а медицинските услуги да поддържат достойния живот на българите.

Извеждане на „големите пари“ от политиката за нова Директна демокрация. Категорично премахване на субсидиите в политическите и обществени дейности и завръщане на държавата в нейните присъщи функции в области заети днес от неправителствени и други чужди организации. Предложение за нов закон, който да позволи на гражданите да участват директно в политическия и обществен живот чрез пряко финансиране на идеи и инициативи, които самите граждани избират. Насочване на всички така наречени европейски средства към държавния бюджет за подпомагане на системата с Базов доход, който също ще може да бъде използван в прекия граждански процес. Всичко това освобождава политическите партии от корпоративните и субсидийни зависимости, както и от превръщането им в дружества за издръжка на лидерите им. Политическият процес трябва да се върне към своите корени – политическите идеи и предложения към обществото да оформят групите от граждани, които да ги защитават. По този начин се подготвя почвата за смяната на провалената „представителна“ демокрация с нова Българска директната демокрация, при която основните решения се приемат и прилагат информирано, с дебат и непосредствено от гражданите. При тази форма на обществена организация държавата и общините са длъжни да се допитват до гражданите по важни национални и местни въпроси чрез форма на референдуми. В това число общините са длъжни да се допитват до жителите как и в какво да инвестират парите от техните данъци, например. Така гражданският глас, а не този на „представителя“ е определящ за политическите решения и те стават съобразени изцяло с обществените нужди. Това е единственият начин да се гарантира, че решенията на гражданите ще бъдат задължителни за политиците – депутати (делегати), кметове и общински съветници. Инструментите за упражняване на натиск върху властта, каквито са протестите например, които доказано във времето не водят до реална промяна и смяна на системата, а само похабяват обществената енергия, стават ненужни. Вземането на решенията директно от гражданите възпитава също така тяхната обществената активност, образованост и гарантира силата на гражданството и неговата държавност.

Работни места с достойно заплащане и здравословни условия на труд. При посочените мерки работниците изравняват своята позиция при воденето на преговори с работодателите, които от своя страна получават повече възможности за предприемане на нови начинания. Това води до подобрена работна среда, повече производителност и засилено сътрудничество в рамките на икономическия субект. България познава този вид икономическо поведение, залегнало в успешните кооперативи, станали символ и основа на много европейски и световни икономически практики. Икономиката на споделянето и сътрудничеството идва и у нас, а младите българи копнеят да получат възможност за реализация по нов и модерен начин в собствената си страна, заедно със своите приятели и семейства.

Екология и принос в борбата с климатичните промени. България има уникалния шанс да покаже пред света своите възможности за опазване и развитие на биоразнообразието и екологичния начин на живот. Тоталната енергийна зависимост и доминацията на неекологични енергийни мощности всъщност е отлична възможност за въвеждане на нова Енергийна икономика, основана на постигнатото Парижко споразумение за климата. Страната ни разполага със слънце, вятър, вода, геотермални извори и въглеводороди в черноморската зона. Всичко това позволява рязък политически завой и по подобие на много други неголеми страни по света, въз основа на технологичния бум, само за няколко години да се промени енергийния микс на страната. Този въпрос е ключов за конкурентоспособността на българските стоки и услуги, тъй като енергията е в основата на всяко едно човешко действие, а енергетиката понастоящем е и основен замърсител и причинител на заболеваемост и преждевременна смъртност, заедно с транспорта, ползващ изкопаеми горива. Нуждаем се от икономика с ефикасни енергийни източници, които са достъпни на територията на България. Чрез Енергийната икономика се премахва рекетът на монополите над гражданите, тъй като се създава съвсем различна система на снабдяване, използвайки съвременни технологии за поевтиняване на умишлено оскъпената енергия днес.

Достъпни жилища и справедлива регистрационна политика. Валидната и активна адресна регистрация, която е в основата на всички отношения на държавата с нейните граждани изисква специално отношение, напълно различно от досегашната регионална политика. Изграждането на достъпни жилища с въвеждане на цялостен стандарт и технологии за енергийна пасивност на новите сгради и децентрализирана „умна“ енергийна система води до решаване и на редица социални, битови и тежки междуетнически проблеми, отлагани през годините с корупционна политическа цел.

Политика и работа за обединение на всички българи по света. България днес има нужда от всеки един свой гражданин и от всички, които се чувстват такива. Справянето с тежката обществена и народностна деградация изисква да погледнем около себе си, да открием и приобщим всички онези, които бяха изоставени или прокудени от Родината. Единението на всички българи води не само до запазване на българската народност, но и до връщането на България сред високо развитите световни общества и икономики. Възстановяването на културните дейности, на историческата памет и традиционните ценности, е ключ към преоткриването на липсващите днес елементи, които биха оформили новата посока на развитие на страната ни.

Гражданското финансиране и правото за създаване на парите. Въпросът на въпросите, който днес стои пред целия свят и в частност пред нас е този за правото за създаване на парите. Гражданското финансиране изисква решаване и на този въпрос, особено при наличието толкова много години в България на една рестриктивна мярка за контрол върху капитала, каквато всъщност представлява Паричният съвет в България. Наложително е да бъде отворен този дебат за повишаване на прозрачността и информираността относно връзките между сегашната ни парична и банкова система и дълбоките социални, икономически и екологични проблеми, пред които са изправени страната ни и светът днес. Специално да се фокусира общественото внимание върху ролята на частните банки в създаването на националното парично предлагане чрез счетоводните процеси, които използват при предоставянето на заеми – един аспект от банкирането, който не е добре известен на гражданите. Налага се да разкажем как тези пропуски са в основата или са с голям принос за проблемите на бедността, прекомерната задлъжнялост, нарастващото неравенство и унищожаването на околната среда.

Информираност на обществото и демократизиране на медиите. Българската директна демокрация и прякото участие на гражданите изискват високо ниво на информираност и обсъждане при вземането на решенията. Това означава, че се налага създаване на Българска национална блогосфера по примера на националните телевизия, радио и телеграфна агенция, с ключови портали (напр. туристически 10х10 – 100 региона). Налага се иницииране на промени в Закона за Радиото и Телевизията и разширяването му като медиен закон върху пресата, плакатите и интернет за връщане на свободата на словото, включително и с уточняване на формите на собственост и прозрачност на медиите. Те трябва да бъдат поканени да върнат публицистиката в своите програми, страници и пространство, а обществените медии трябва да се заемат със своята конституционна роля в отразяването на двете гледни точки по въпросите, които стоят пред българското общество. Към всичко това трябва да се добави Медиен кодекс за изборни комуникации с държавна поръчка и равностойно разпределение за всички, които участват в политическия процес.

Справедлив и честен съдебен процес, разследване и прокуратура. Едно от най-сериозните предизвикателства пред българското общество е липсата на справедливост и наличието на политическа зависимост на съдебната система, прокуратурата и следствието. Тези въпроси трябва да бъдат поставени за обсъждане и решение най-вече във връзка с разделянето на властите чрез премахване на квотите, съдебна реформа чрез въвеждане на нови технологии за управление на информацията и процесите, ускоряване на съдебния процес и граждански контрол върху прокуратурата. Реформа или премахване на Частното изпълнение с изравняване на правата и отделяне на затруднените от криминалните длъжници и отмяна на чл.417. Прилагане на мълчаливо съгласие в 10-дневен срок по всяко искане от граждани и фирми. Връщането на чувството за справедливост и доверието в съдебната система е едно от най-важните условия за рязкото подобряване на жизнената среда, оставането и привличането на български граждани в страната и голяма крачка за прекратяването на демографската катастрофа.

Рязка модернизация за намаляване на държавната и общинска администрация. Политическото раздуване на държавния и общински апарат за осигуряване на изкуствена заетост с електорална цел е бич за българското общество и е една от най-неприятните причини за разрушителните процеси в България. Мярката с въвеждане на Базов доход позволява администрацията да бъде намалена дори с три четвърти, което от своя страна най-после ще отвори пътя за електронизиране на всички административни и управленски процеси в държавата и подобряване на капацитета и социалния статус на оставащите държавни служители. Хората, които днес треперят за службата си ще могат достойно да се върнат по домовете си и да се заемат с по-смислени и удовлетворяващи лични начинания.

Президентската институция в Република България има своите инструменти и правомощия, за да предизвика гражданското участие, да фокусира вниманието на българското общество върху важните въпроси пред гражданите и да даде начало на българската политическа революция за смяна на днешната неработеща обществено-политическа система. Това неминуемо ще доведе до утвърждаване ролята на България в съществуващия Европейски съюз и неговото реформиране в нов Европейски проект с активното участие на българските граждани в организацията и управлението му.

София, ОКТОМВРИ 2016г.         

Камен Попов – кандидат за Президент на Република България

Георги Неделчев – кандидат за Вицепрезидент на Република България

СВОБОДАТА, КОЯТО ЩЕ ДОЧАКАТ ТЕЗИ, КОИТО Я СПЕЧЕЛЯТ

Здравейте дами и господа, здравейте приятели, колеги, симпатизанти, представители на българските медии.
Днес, на тази дата, ние тук търсим Единението, за нас, за всички, които са вярвали и са били излъгани, че е имало народна революция и за онези, пострадалите, които търсят възмездие оттогава. Искаме да призовем българските граждани най-после да се включат в истинската политическа революция за спасението на техния живот, на държавата и националността.
Свърши ли девети септември? Колко бяха истинските комунисти и борците за свобода и кои са онези, които пратиха на народен съд цвета на нацията? Защо онези, които с кални гамаши и воня на чесън изхвърляха собствениците, чупеха пианата в големите къщи, за да се настанят безпардонно в тях и да изселват тогавашната аристокрация в села и паланки, за да не им напомня за собствената им нищета, защо същите тези са живи и чрез децата си продължават да работят срещу държавата. В момента управляващите произхождат в голямата си част от утайката на социалистическия слугинаж. Най-наведените и пречупени, агентите-доносници, лакеите, днес отново, пребоядисани като псевдо-демократи и неясни евроатлантици, обслужват чужди интереси.
Свидетели станахме преди дни на позорното неглижиране на Съединението на България. Президент и премиер поздравиха народа с писма, скоро и по ФБ на лични ще ни честитят както е тръгнало, докато председателят на парламента натирено приемаше парада. Така ще е и в Деня на Независимостта, третият най-важен български държавен празник, заедно с Освобождението, защото така е от години. На някой не му е угодно да си спомняме, че сме имали дни на величие и нравствен подем, сравним с най-големите подвизи на духа в историята на човечеството. Някой се опитва да ни изличи самоуважението и паметта за най-святото – обединението, което отхвърля робството, съединението, което ни превръща във фактор, в сила и единен народ.
За това влизаме в този личен поход на честта. Защото тези граници, които днес ограждат най-благословената земя са напоени с кръвта на предците ни! Никой няма право да преминава през територията ни с лоши намерения и непоканен! Никой не може да ни използва за плацдарм или търговска зона на нечисти лични интереси. Времето да се събудим е дошло. Срамота е, здрави, прави, силни и вярвам честни мъже да стоим около масата на „Голямото раздаване“, да се въртим като гладни помияри, за да ни подхвърлят някой кокал без месо във вид на субсидия, проект или грант… Много евтино се продаваме!
Само от последните дни: срамно отразен, изработен и финансиран паметник на велик българин в Добрич; конюшните в София – всичко било законно, но на символична цена, а кого питаха, когато се писаха законите; дипломатическият клуб – младежи инвестиращи милиони с фирма за 3 лева, чудесно; „умните“ светофари в столицата, които струват, колкото неизобретен изкуствен интелект; сеч и строежи в централен столичен парк. Защо гражданите трябва да водят ужасяващи битки с предизвестен край, когато могат да бъдат питани и след това решенията им да бъдат изпълнявани. Това е истинската демокрация и няма никакви оправдания за това да не я приложим на практика. В интерес на България, на всеки един български гражданин, и на нашите деца и внуци.
Въпреки всичко това днес нямаме нужда повече от разделение, защото има решение! Онези, които след 9-ти искрено вярваха в идеята за управление на народа и никога не го получиха и тези, които след 10-ти вярваха, че нещо се е променило и ще развиват свободно личността и държавата си, най-после могат да участват в истинската политическа революция у нас с прилагането на двете забравени алинеи от чл.1-ви на Конституцията – (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Да, решение има. Европа се променя, светът се променя. Това обаче най-после ще се случи с участието на гражданите. Ние сме с едни гърди напред, подкрепиха ни и ни гостуваха представители от единствената истинска опозиция в Европейския парламент, участваме в създаването на мрежа от истински граждански движения, които извършват на практика промените в своите страни с директната подкрепа на гражданите. Намираме се в ежедневен контакт с онези, които ще върнат достойнството на европейците като цяло и на своите народности в частност.
Всеки ден приемаме нови членове сред нас и друг вариант няма. С политическо действие по напълно нов начин, с други, предефинирани граждански насочени правила. Системата има едно място за залагане на контролиран градивен взрив и това са изборите. Няма друг вариант за нова социална справедливост, за ново обществено споразумение, зачитащо човешкото достойнство на всеки един български гражданин. Иначе ще редим един и същи пъзел като започваме с различна част – накрая картината е една и съща.
Уродлива антиутопия, в която нормата стана патология, а патологията – норма. Трябва ни антидот за тази пандемична болест. Едно такова обществено лекарство например е базовият доход, за който разказваме упорито през последната година. Да оставим „социалистическия предразсъдък“ за него зад себе си. Този доход е справедливото преразпределение на онова, което Правовият ред на държавата е осигурил да бъде създадено. Всеки гражданин има принос за това и всеки носи съответната отговорност. Разбира се няма да се приложи в напълно извратения му вариант, който Европейската комисия смята да употреби, раздавайки пари на бежанци, забележете, в Турция!!!
Ние свикнахме с този театър на хората, които говорят без да мърдат с устни като вентролози с коремите си или с гласа на някой кукловод в сянка. Като снощното позорище на президента Стоянов, „захлопнал кепенците на фабриката за илюзии“, което пък беше поредната гавра с хората. Изборите в България засега приличат на модната седмица – еднакви дизайнери, еднакви псевдо-откотюр модели, тъжни манекени, по съвместителство компаньонки и неизменния корифей, който вижда стил, концептуалност и каквото се сетите още в реда на безсмислените, тотално отсъстващи от събитието факти.
С моето участие бих искал да припомним на обществото, че изборите не са пълномощно за употреба на власт. Те са избор за назначение на обществена позиция в интерес на гражданите. Решенията обаче трябва да започнат да се взимат от самите граждани, а не от малка група хора с определен личен интерес. Истинската демокрация – директната, изисква това. Има го и в настоящата ни Конституция. В нея, например трябва да влезе гарантирането на достоен човешки живот чрез споделяне на националния доход.
Народът, ако реши може и да преучреди държавата, суверенът има учредителната власт за това, но има и по-лесен начин да се постигне баланс в обществото и националният идеал отново да придобие смисъл и образ. Един от тези начини е на 6-ти ноември българските граждани да поставят първата тухла в градежа на истинската промяна като гласуват за нови лица, които след това ще довършат започнатото.
Затова сме днес пред вас. С това българските граждани вече имат своя мъдър Хирон – кентавърът, който може да победи. Това не е познатият български политически „франкенщайн“, който се сглобява безпринципно и в серия при всеки следващ избор.
Това е ново българско митично същество, което съчетава в себе си и силата, и трепета на българското ДНК, и мъдростта натрупана от поколенията, и достойнството на историческата памет, и търсещия поглед на младостта.
Единен български организъм. Освободен, съединен и независим! Заставам до Камен Попов, защото той участва във възстановяването на Българския национален идеал и отстоява националните интереси, ангажиран е с проблемите на обикновените хора, искрен, необвързан с досегашните партии на установеното положение, може да се представя добре в международен план, образован, интелигентен, с граждански политически опит, обединяваща фигура и най-важното – родолюбец.
Неговото избиране ще доведе до разделение на властите, което е изключително важно за започване на истинската промяна у нас. Той е доказал, че е коректив на случващото се в момента с Парламента и Правителството, има ясна визия за бъдещето, знае как да отстоява българския суверенитет и може да участва в подобряването на отношенията с Русия. Заставам до него и заради това, че той е един успешен човек, достоен българин.
Мога да добавя за себе си някои биографични данни. Скоро навършвам 46 години. Женен, с две малки деца. Православен християнин. По образование съм инженер-икономист с допълнителна правна специалност. Дълги години съм работил и преподавам интегрирани маркетингови комуникации. За кратко съм бил външен експерт при Главния секретар на Министерство на труда и социалната политика. От няколко години специализирам в корпоративни и публични финанси. От есента на 2015-та година съм сред инициаторите, учредителите, членовете и понастоящем съм съпредседател на Български съюз за директна демокрация.
Благодаря ви за вниманието.
Пресконференция „Президентски избори – 9-ти септември и свободата която не дочакахме“
Георги Неделчев, кандидат за вицепрезидент на Избори 2016

ЦЕННОСТИТЕ НА ЕВРОПА ДРЕЙФУВАТ ИЗ АТЛАНТИКА СЛЕД СБЛЪСЪК В СОФИЯ

Един „президент“, който заслужено си отива без да се опита да повтори мандата си, тези дни заяви, че нараствал броят на кандидатите на предстоящите избори за тази българска институция, които желаели отклоняването ни от курса на „евроатлантическо развитие“.

Дали е така?

Явно дори не се е замислял какво означава това, както и не го е поставял под съмнение, защото го е следвал „безкомпромисно и посветено“. Друг на негово място в най-бедната и корумпирана страна с крещящо неравенство в „ЕС“ би се засрамил. Не защото днес България има друга сериозна алтернатива да пристане на когото и да било, а поради характера на съответния „евроатлантизъм“, зад който се крият апологетите на неолибералната идеология, незачитаща достойнството на човешкия живот.

Ценностите на „евроатлантизма“ са чудесни клишета без покритие за макроманипулации, но най-страшното от тях се нарича „върховенство на закона“. Онзи закон, който несправедливо узаконява клиентелизма, корупционните системи, корпоративните и лични интереси, изключването на гражданите от политическия процес, грабежите на монополите и скритите олигополи, злоупотребите с национални и европейски средства от данъкоплатците, както и много други практики, задълбочаващи раните в разкъсаната българска социална тъкан. Нито един такъв закон не може да има „върховенство“ над човешкото достойнство и истинските човешки ценности. Върховенство може да има само общия Правов ред в държавата, който пази гражданите и дава среда за развитие на техните способности.

Но къде остана „мирът“, а „демокрацията“? Кой и как разпали въглеводородните войни, които доведоха, както до масова бежанска вълна, така и до невиждана икономическа миграция? Кой зарази „евроатлантизма“ с вирусите на религиозния фанатизъм, терора, междурасовата омраза? Кой изключи гражданите на „ЕС“ от политическия процес, създавайки „закони“, които не позволяват на гражданите да се организират в инициативи, от които съответно да произлизат справедливи закони? Това ли е „евроатлантизмът“, за който говори нашият човек?

Разбира се, че не.

И за щастие. Истинската Европейска идея е жива, заедно с духа на основателите на най-голямата държава отвъд Атлантика. Онази забравена директна демокрация с прякото участие на гражданите бавно, но сигурно си пробива път в добре развитите общества от едната и от другата страна на океана. Движението на Бърни Сандърс за политическа революция в САЩ, Движение 5 звезди в Италия, Партията на независимостта във Великобритания, общото развитие на Швейцария, която има в пъти по-добра демокрация от настоящата в „ЕС“, „Будна нощ“ във Франция, движението за спиране на ТПТИ в Германия, инициативите на гражданите в Холандия за базов доход, примерът на Исландия, другите северни демокрации, които винаги са поставяли гражданското участие на пред интересите на собствената им партокрация.

Всичко това не е до болка познатият ни „евроатлантизъм“. Това е истинското гражданско желание за сътрудничество, приятелство, свободно израстване, споделяне на ресурсите в икономиката, както и духовно развитие според националните традиции, характеристики и особености.

Не, г-н „президент“, настоящите фалшиви и подменени „евроатлантически ценности“ нямат нищо общо с Българския национален идеал. България нямаше да изчезва с най-бързи темпове в света, ако вие бяхте прав. Спомнете си за Паисий, Раковски, Левски, Ботев и ще разберете разликите. България е една от люлките на Европа, а оттам и на световната цивилизация. Огромен брой българи са дали своя принос и за развитието на Новия свят отвъд Атлантическия океан.

Националният ни идеал е българите по света отново да се съединят, на основата на единния говорим книжовен български език, да си спомнят кои са, от къде идват и да начертаят своя план къде искат да отидат в океана на световното развитие. Това може и да преминава през участието в организации и съюзи, но само в интерес на българските граждани и не с цената на нови жертви, обезлюдяване, национално мракобесие и родоотстъпничество.

Общите военни тренировки, ресурси и закупуване на техника нищо не решават, когато липсва бойния дух. Българската армия многократно го е доказвала. Спомнете си поне Дойран, спомнете си и Добруджа. Българската армия отново може да бъде онзи двигател на националното активизиране, както е било в най-новата история на възстановената Българска държава след Освобождението.

Но не с политически комисионни от договори за въоръжение и не с цената на безогледно задлъжняване, стоварено на раменете на и без това унижените български граждани.

„Президентът“, който си отива, премествайки се най-вероятно на по-висок международен пост, цинично пита дали самоизолацията е решение? Не, разбира се, особено с унищожената боеспособност и липсата на каквито и да било национални ценности. Българската държава и армия имат нужда от възстановяване, което да подпомогне избора на българските граждани при вземането на бъдещите решения за участието в съюзи и организации, съответстващи на истинските национални интереси на България в 21-ви век, а именно просперитета на същите тези граждани.

инж.ик. Георги Неделчев

съпредседател на БСДД

ДОСТОЕН ЖИВОТ? Я, НАИСТИНА ЯКО.

(В отговор на материал на Илин Станев във в-к Капитал по повод референдума за Базов доход в Швейцария)

При проведения наскоро референдум, от почти кръгла нула преди 4 години, 23% от швейцарците вече бяха разбрали защо трябва да подкрепят идеята за въвеждане на безусловен Базов доход. Остават им още 28%, за да го приложат на практика и тъй като имат своята директна демокрация, на следващия референдум по този въпрос лъжите ще са отпаднали и шансът да се случи е доста по-голям. Да припомним, че им е отнело 20 години, за да приложат напълно правото на швейцарските жени да гласуват като последния кантон го е приел чак през 1991 година и то с решение на съда. Така тече времето и така се взимат решенията от гражданите в Конфедерацията, благодарение на тяхната Конституция, приета през 1848-ма.

При нас е различно, много различно, нищо, че сме Швейцария на Балканите. Различно е и от Финландия, поради голямата разлика в базовите стойности на държавния бюджет и характеристиките на данъчните системи. Не може да се приложи сляпо нито единият, нито другият, нито който и да било чужд финансов модел у нас. Затова има нужда от собствена, съобразена с българската действителност система за прилагането на мярката, наречена Базов доход. Това разработиха активистите на Българския съюз за директна демокрация и това ще предложат на българските граждани като част от програмата на БСДД при следващите по ред избори за Народно събрание.

Сметката, която силно вълнува и специалистите, и обикновените български граждани изглежда по различен начин и поради факта, че неразвитата система на социалната държава, както и трудно работещата данъчна система дават много ясни насоки какво може и какво не може да се случи. Съществува и ограничението на Паричния съвет, който за добро или лошо включва една константа, която я няма никъде другаде по света. Особено в Швейцария и Финландия.

В този смисъл, изходните предположения определят и българския финансов модел като уникален. В това няма нищо лошо и страшно, и ние сме давали нещо на света през изминалите хилядолетия. Защо да не го направим пак? Въпрос на разбиране и политическа воля.

  1. Българската нация изчезва със страшна сила – най-бързо стопяване на населението в света според служба на ООН.
  2. Плосък подоходен данък, стоварен върху всички, заедно с несъбираеми „осигуровки“, които всъщност са преки данъци за труд и здраве.
  3. Изтичащи публични средства през злоупотреби с ДДС, акцизи и ширеща се контрабанда.
  4. Тежко етническо напрежение, подхранвано и от системата за социални помощи.
  5. Раздута администрация с технологична изостаналост, която при днешните обстоятелства никога няма да бъде реформирана.
  6. Система на здравеопазване и образование, нуждаещи се от коренна промяна, довели до тежки духовни и физически недостатъчности сред населението.
  7. Нужда от друга посока за развитие на неправителствения сектор и политическите организации.
  8. Прилагане на практика на конституционното човешко право на достоен живот за всеки един български гражданин.
  9. Освобождаване на предприемачеството и решаване на въпроси със задлъжняването, събираемостта на глоби, престъпността и изтърпяването на наказанията.
  10. Нужда от нов тип заетост и разбиране за полагането на труд, за доброволчеството и личния труд, включване на неформалните, надомните работници и самонаетите лица.

Тези, а вероятно и други причини водят до следното изчисление – държавата може да достигне 50% държавни разходи спрямо БВП с помощта на данъчна реформа, която да пренесе днешната данъчна тежест от несъбираемите и неработещи преки данъци към потребителските, които не могат да бъдат избегнати. Разбира се това се съчетава с инвестицията на държавата в нова платежоспособност на населението, което всъщност представлява Базовия доход. По този начин всеки има принос, а по-сериозното потребление води до по-голям принос, което оформя една естествена прогресивна система. Проста справка в списъка на държавите и техните държавни разходи спрямо БВП показва реалистичността на подобно предложение.

Важно е да отбележим, че всичко това преминава и през нов подход относно другите инвестиции на държавата. За това е изговорено много и е предмет на отделен анализ. При това положение държавни разходи спрямо БВП от 30% за Базов доход, 12% за администрация и 8% за резерв или други плащания е напълно реалистичен, но разбира се и революционен модел. Въпросните разходи за Базовия доход представляват инвестицията на държавата във всеки един гражданин, не са „помощи“, защото са постоянни и не разделят обществото на имащи и нямащи право. По този начин се оформя месечна сума от 500лв на възрастен и 250лв на дете до 18г., която съответства и на много от изчисленията на днешната статистика за бедността и разходите за живот.

Всичко това стъпва на един важен критерий – българско гражданство с валидна и активна адресна регистрация съгласно законите и нормите за нормална жилищна площ. Важно е да се знае, че въпросните средства са в електронен вид по карта, с която не може да се плаща в чужбина, не могат да се теглят пари в брой, плаща се такса, ако се съхраняват и могат да служат за погасяване на задължения и изтърпяване на наказания – например издръжката на човек попаднал в затвора се поема от неговия Базов доход. Средствата на децата се полагат на майката, което еманципира жената в семейството и спира злоупотребата с помощи при раждане. Нови пари не се печатат, съответно няма хиперинфлация. Решава се и въпросът с ширещата се битова престъпност, а кражбите на данъка с добавена стойност се преустановяват простичко, с обратно начисление.

Вероятно звучи смело, но друг начин за справяне с националната демографска катастрофа все още не е представен на обществото. Кой не би искал да се спрат кражбите и злоупотребите с парите на данъкоплатците – европейски или български. Кой не би искал образованието да тръгне по нов модерен и демократичен път? Кой не би искал да имаме справедливо и работещо здравеопазване с превантивна медицина? Кой не би искал системите за сигурност да не попадат в мрежите на корупцията и слабата мотивация? Кой не би искал икономиката да се раздвижи с вътрешното потребление и предприемачеството отново да се съживи? Кой не би искал БЪЛГАРИЯ да тръгне по нов, по-успешен път още сега, а не след 100 или повече години, когато вече няма да я има? Кой?

Да, утопиите струват скъпо, някои са били изгаряни на кладата за тях, но Земята все пак не е плоска, а се върти. Нали, г-н Станев? Днешната българска анти-утопия, в която живеем, е по-скъпа и по-непоносима, българите я плащат с живота си. Гражданите наистина могат да решат сами. Важното е да успеем им разкажем. Това и ще направим.

Георги Неделчев – БСДД

 

Източници: https://www.reddit.com/r/basicincome/wiki/index

http://basicincome-europe.org/ubie/

https://en.wikipedia.org/wiki/Basic_Income_Earth_Network

www.budd.bg

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН КОМИСАР ПРЕД ПРОКУРОРА НА РЕПУБЛИКАТА*

Бепе Грило в ролята на комисаря, Движение 5 звезди в ролята на прокурора на Републиката – План Б на Италия за излизане от еврозоната.

Щеше да бъде много трудно да се намери някой, който да защити гръцките интереси по-зле от Ципрас. Само едно дълбоко икономическо късогледство в комбинация с неясна политическа стратегия можеха да превърнат огромния изборен консенсус, който през месец януари доведе Сириза на власт, в победа на неговите врагове само шест месеца по късно, въпреки победния резултат от гръцкия референдум.

Категоричният отказ от Grexit беше неговата смъртна присъда.

Убеден, като ръководството на нашата Демократическа партия (в Италия), че може да разчупи чудотворното словосъчетание Евро-аскетизъм, Ципрас предаде на Германия и без това ограничения суверенитет на своята родина.

Идеята да се опълчиш на ЕС без ясен план Б за излизане, лиши Гърция от най-силната карта, която можеше да бъде изиграна на масата на преговорите.

От самото начало беше ясно, че Ципрас ще се провали, въпреки опитите на Варуфакис да реагира. Само медиите и някои залязващи политически партии, вдъхновени от щурата идея за Съединени Европейски Щати можеха да повярват на един Европейски Съюз без аскетизъм. След седем години на икономическа разруха, те са принудени да се самозалъгват само и само, за да не признаят хипотезата „съществуване на живот извън ЕС“.

Катастрофалните последствия са пред очите ни:

  • явен нацизъм от страна на тези, които превърнаха страните от Южна и Източна Европа в свои сателити. Историческите сравнения са меко казано обезпокояващи.

  • мълчание или явна подкрепа от страна на други европейски държави, или от опортюнизъм (север), или от сервилничене (периферия).

  • финансови пазари, които празнуват края на Демокрацията.

  • изземване на националното наследство чрез ипотека за 50 млрд евро над гръцките блага, заграбени от фонд създаден от Адолф Шойбле, за да премине към връщането на неговите военни кредити.

Всичко е заучено, предвидено и планирано до минимални детайли. Германия е систематична и последователна в своята стратегия. Създава прецедент, за да го използва при всяка следваща битка, налагайки все по-инвазивни решения благодарение на принципа „мълчанието е знак за съгласие“.

На Ирландия, Испания и Португалия трябваше да се демонстрира, че финансовата взискателност възнаграждава, както по отношение на реформите (данъчно облагане за покриването на лихвите по дълга и вътрешно обезценяване чрез натиск върху правата на работниците) така и по отношение на самия дълг, платен с кръвта на държавите-длъжници.

Кипър доказа, че могат да се „щипят“ банковите депозити, събирайки пари не само от данъците върху доходите, но и от частните спестявания на гражданите.

В Гърция летвата се вдигна до такава степен, че директно да бъде конфискувано общественото наследство в полза на фонд, чийто централен офис Шойбле искаше дори да бъде извън гръцките предели.

Италия е крайната точка на всички тези прецеденти, посети по пътя на предполагаемата необратимост на еврото. Безсмислено е да се правим на ударени. Гърция ни поучи, трябва да бъдем готови когато дойде нашия ред на длъжници…

Един недобре аргументиран срещу аскетизма премиер, който де факто отказа изход от еврото, без парична икономика и с импровизирана политическа стратегия в този исторически момент, е явна национална заплаха. Отнасяше се за Ципрас, същото ще бъде и положението с Ренци.

План Б е жизнено важен за Италия, който и да е на власт. С огромния си дълг и производствена икономика, основана на износа, е безотговорно да бъдем заварени неподготвени, пред едно дори доброволно напускане на ЕС, имайки предвид, че никой не може да предвиди хода на събитията.

Не трябва да разчитаме на никого, защото, когато дойде моментът, ще бъдем сами. Същото се случи и с Ципрас, който обърка сметките си, надявайки се лека-полека да привлече на своя страна своите периферни събратя, които се покриха зад сянката на измамното усещане, че „този път на нас ни се размина“.

Референдумът, който предлага Движението 5 Звезди е много важен инструмент. Може да ни помогне да изненадаме противника и да дадем демократична легитимност на нашия Euroexit.

Да използваме огромния си дълг като заплаха. Точно това е предимството, което ни позволява да атакуваме на масата, на каквито и да било бъдещи преговори, вместо да треперим от страх пред исканията на кредиторите. Това значи да не бъде позволена, каквато и да било германска намеса при нашето законно право да преименуваме нашият дълг в друга валута, когато и ако дойде моментът.

Засилване на банките? Заплахата за фалит на банките и липсата на ликвидност накараха Ципрас да капитулира. Готовността да се национализират банки и минаването на друга валута са начините да не загубим първата битка, която трябва да водим, когато дойде моментът да се откъснем от псевдо-кислородната маска на ЕЦБ. Де факто, какъвто и да е План Б, трябва да се предвиди въвеждането на паралелна валута, която ще позволи по-леко напускане.

Да държим вниманието си постоянно насочено към Франкфурт и към Вашингтон. Европейската криза ще продължи, докато на американците им изнася, тоест, докато не бъде прието окончателно ТПТИ/TTIP, с което САЩ ще си вземе Европа по същия начин, както Германия направи с периферията на Стария континент.

Еврото отдавна е само една война между кредитори и длъжници. Безсмислено е нашето правителство да застава на страната на силните, победителите – евро-бюрократи и лобисти. Еврото не може де се реформира отвътре, трябва да воюваме срещу него отвън, отървавайки се от тази антидемократична усмирителна риза.

Нашите огромни задължения, липсата на икономически растеж и дефлацията ни поставят в графата на победените от Дълга.

Всичко това значи, че трябва да се въоръжим с едно евро-скептично правителство, за да можем да отблъснем жестоката атака, на която скоро ще бъдем подложени и да запазим италианското наследство, което е и ще бъде в опасност, докато не си върнем финансовата независимост.

*Един от остро разобличителните филми (1971) на италианския класик Дамяно Дамяни, който разкрива не само усещането за чувството на страх, сковало италианското общество през 70-те години, но съдържа и призив за решителен отпор на престъпността и насилието. В него американският актьор Мартин Болсъм успява да покаже по изключително убедителен начин преображението на комисар Бонавиа в яростен отмъстител за смъртта не само на своя брат, но и за всички ненаказани убийства на мафията. Положението днес в Италия е идентично, единствено ролята на мафията е поета от евро-бюрокрацията и лобистките групи по интереси в Брюксел.

Превод: Боян Ковачев, координатор на БСДД в Рим, Италия.

Редакция: БСДД

Оригинален текст, Блог на Бепе Грило:

http://www.beppegrillo.it/2015/07/il_pianob_dellitalia_per_uscire_dalleuro.html