ИЗБОРИ 2017 КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ ДОСЕГА

Днес е последният ден преди изборните размисли да напрегнат българските гласоподаватели. Равносметката от кампанията показва единствено, че системата остава същата само говоренето се е усъвършенствало. Бъдещият ни премиер-дама дори каза, че нейната партия, която е символ на олигархичната партокрация, заедно с всички останали, разбира се, била въвела “ПРЯКАТА” демокрация!!!

Постъпили сме правилно, когато сме отрекли употребата на това понятие и сме заговорили преди няколко години за въвеждането на Българска директна демокрация. Истинската демокрация е само ДИРЕКТНА. Това нещо днес не е и никога не е било “демокрация”.

Засега сме малко на брой, сред нас израснаха и предатели, но семената са засяти, а от тях ще тръгне здравата политическа основа на следващото българско общество. Предателите, които смятат, че съдът може да ги върне някъде и че могат да откраднат нещо, за което не са допринесли с нищо и не са положили никакво усилие да го изградят, ще отпаднат по пътя. Останалите ще станат по-силни, ще намерят своето място и ще могат да работят още по-смело и упорито за смяната на политическата система у нас.

Избори тепърва ще има, особено след потенциалното насилие, за което мнозина мечтаят, а други в страха си да не ги сполети са готови да направят компромис, гласувайки за “по-малкото зло”. По-малко зло няма, злото е зло. Онова, което може да го коригира е единствено здравият обществен разум и вземането на решенията от самите граждани. Занапред вече ще има подготвени такива граждани, които да поемат и административната тежест на гражданското участие и да изпълнят волята на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Времето за размисли наистина дойде!
Да живее България!

инж.ик. Георги Неделчев
Съпредседател на БСДД

Advertisements

ПРОГРАМАТА НА ПРЕЗИДЕНТА

ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ!

КАМЕН ПОПОВ И ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ С ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ

Българският народ може и трябва да направи своя избор за своето спасение. Искаме ли да продължим живота си в установеното положение с „представителна“ псевдо-демокрация превърната в олигархия с партокрация, с изчезваща нация в тежка демографска катастрофа, с крайно неравенство и убийствена политическа корупция или можем да се борим за една прогресивна директна демократична система, която включва гражданите в процеса на вземане на решенията за техния живот, разрешава въпроса за доходите и създава нова икономика с модерни работни места, предпазвайки околната среда, осигурявайки здравни, социални грижи и образование за всички? Имат ли готовност българските граждани да поемат своята съдба в ръцете си или ще оставят политическата власт да се разиграва сред малцина самоизбрали се „представители“? Това са основните въпроси пред Народа на Републиката днес и отговорите ни на тези въпроси ще определят бъдещето на страната ни и на нашата достойна нация.

Възстановяване на Българския национален идеал и духовно спасение. Времето, в което живеем наподобява мрачните характеристики на годините, когато Паисий пише своята История славянобългарска с единствената цел да припомни на българите кои са, откъде идват и накъде могат да тръгнат. Неговата дейност се счита за началото на формирането на Българския национален идеал и българското национално самосъзнание. Днес имаме неотложна нужда да започнем от възстановяването на този идеал в интеграцията сред европейските народи, възобновяването на ролята на единния говорим книжовен български език за обединението на нацията, в съвремието ни да преоткрием потенциала на вътрешния пазар на потребление за възвръщане на националната инициатива на българските предприятия и трудолюбието на българите, спазването на гражданската и политическа свобода и справедливост за всеки български гражданин, полагането на грижата за националната памет, вяра, чест, достойнство, съживяването и връщането на нацията в ролята на решаващ европейски фактор.

Семейни и народностни ценности. Днес българското семейство страда разделено и унижено от принудата българите да търсят препитание извън България. В семейството, което днес се състои от един родител, двама родители или от баби и дядовци, отглеждащи децата, се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. В него растем, живеем, възпитаваме се, в него усвояваме нравствените норми и ценности. Семейството е основата на демографската структура, неговото здраве е липса на страдание за отделната личност. Възстановяването на душевността и любовта в семейството се пренася във възпитанието на децата. Важната предпоставка за това е околната жизнена среда и условията, в които се развива семейството. Децата стават основата на стабилността и на трайността на семейната институция, а потомството става свързващото звено между поколенията – от миналото, в настоящето и бъдещето. Пред семейството стои важната и отговорна роля да пресъздаде културата и духовността си, да създаде условия на приемственост между поколенията и да съхрани своята богата система от семейни ценности. То създава свои традиции и семейни празници, своя хармония, семейна атмосфера на честност, любов и сърдечност. Свой индивидуален бит, уют, красота, своя памет. Утвърждава и възпитава  нравствени, семейни добродетели. Корените на българското семейство са изключително дълбоки, исторически семейството за българина е крепост. Българите обичат своя дом и формират своята позиция за семейството, ръководейки се от своя начин на живот. От миналото знаем за българската семейна форма, наречена „демократична братска задруга” или „братска семейна община“ – семейство от 10-20 души, което тогава е било ръководено от най-старият мъж в къщата. Задругата оставя в наследство една богата българска душевност – радост от живота и труда, споделяна с близките открита емоционалност, веселие, грижа за утрешния ден и почти липсващи завист, злорадство, мъст. В българската семейна ценностна система огромно значение имат взаимоотношенията между мъжа и жената, изразяващи се в разбирателство, равенство между половете, взаимопомощ, чувство на задружност. И тази сплотеност между двамата е пословична, с другарство, привързаност и вярност към съпружеския дълг, възпитавайки децата в дух на трудолюбие и почтеност, уважение, зачитане и обич.

Силна армия и граждански мир. Националната сигурност определя наличието на силно общество с възможности за развитие. Днес живеем в труден и опасен свят, в който няма лесни или магически решения. Президентът, който е и главнокомандващ, може да защитава народа, неговите граждани и жизненоважните национални интереси на България, но трябва да го направи отговорно. България може да възстанови боеспособността на своята армия с въвеждането на редовно военно обучение, подобряване на резерва с редовни сборове и нови правила за притежанието, носенето и употребата на оръжие. Докато силата винаги трябва да бъде налична, войната остава крайна мярка, а не първа опция. Българската армия трябва да участва в опазването на границите, а взаимодействието с полицейските сили води до заздравяване на гражданския мир с превенция на заплахите.

Честна и хуманна миграционна политика. Българската държавна граница може да бъде преминавана само през изградените за целта контролно-пропускателни пунктове. Всички останали неидентифицирани или нелегално преминали трябва да бъдат спрени и върнати там, откъдето са дошли – или в страната им, или в последната, от която са влезли в Република България. Всички, които поискат и им бъде предоставено убежище или статут на бежанец могат и трябва да получат същото хуманно отношение, както към всеки един друг български гражданин без някакви специални привилегии.

Свобода и чиста Република за всички обществени групи. Припомнянето на заветите на Апостола е по-важно от всякога. Не върховенството на закона, а това на Правовия ред дава равенството на всеки един български гражданин независимо от неговото вероизповедание или политическа принадлежност. Не може върховенство да има един несправедлив закон, изработен от лобисти и политикани, защитаващи единствено и само частен, но не и обществен интерес. „Демократската република“, за която говори Васил Левски не е нещо друго освен неговото виждане за истинската директна демокрация, в която решенията се взимат от народа, а гражданите се съобразяват с изработените на този принцип правила. Днес това завинаги би решило етническите и други малцинствени проблеми, стъпвайки върху настоящата Конституция, която с леки промени може да осигури безкръвната политическа революция за преминаване от „деспотско-тираничната представителна“ демокрация към истинската, описана от Левски – директна демокрация. Да направим така, че най-после да започне да се случва онова, което той ни завеща, в навечерието на 180-тата годишнина от рождението му.

Равно приближение към източните и западните цивилизации и икономики. Върховенство на Българските национални интереси, свързани единствено и само с добруването на всеки един български гражданин и всички българи по света. Този процес преминава през възстановяване на отношенията с Русия, повече автономност от Брюксел, сближаване с Китай и материализиране на отношенията със САЩ – една многовалентна външна политика на равна приближеност с приоритет на националните интереси, основани на националния идеал и националната политика. България се намира в сложен регион, но винаги, когато е провеждала суверенна политика е постигала успехи. От историческия опит можем да се поучим, че воденето на войни и участието в конфликти е носило само жертви, мъка и нещастия за българския народ. Затова възпиращата сила е важна основа за развитие на ново, по-скоро неутрално, но активно поведение във външната политика, зачитайки сключените договорености, с отчитане на всички други чужди интереси.

Превенция на крайното неравенство и изкореняване на бедността с въвеждане на Базов доход. Според Конституцията и Всеобщата декларация за правата на човека, гражданите имат право на достоен живот, а това в съвременния свят не е възможно без доходи. Бедността у нас е африканска, а неравенството е крещящо поради ширещата се корупция. Решение на тези предизвикателства е Базовият доход, представляващ една сигурна сума на месец, която държавата инвестира във всеки български гражданин с активна и валидна адресна регистрация. Получава се през целия живот, независимо дали е работещ или безработен, пенсионер, студент и др., и представлява грижата на държавата за своите граждани. Базовият доход е сума, достатъчна да покрие основните човешки нужди от храна, облекло и други битови разходи. Той ще може да се използва и за започване и развиване на собствен бизнес, за обучение, наем и други нужди. Също така за плащане на задължения, глоби и за издръжка на лишените от свобода. Едновременно полезна и за работниците, и за работодателите, тази мярка създава подобрена жизнена среда за развитие на личността. Защото много хора имат желание, но не могат да допринесат с труда си за обществото, оставайки без работа, а хиляди други са принудени да работят каквото и да е без да го искат, в администрацията или в сивата икономика, както и да заемат местата на онези, които биха желали да са на тяхно място. Базовият доход е категоричната мярка за стимулиране на раждаемостта и изравняване на правата на отделните обществени групи. Българските семейства ще имат възможност да отглеждат повече деца при нормална материална сигурност, което ще спре демографската катастрофа, в която се намира България. Базовият доход дава шанс на хората да развият своите способности, противоположно на продължителното бездействие без доходи, което разрушава човешката личност – именно това наблюдаваме при трайно безработните и работещите бедни в настоящата несправедлива и разпадаща се социално-осигурителна система.

Безплатно и демократично образование. В държава с тежка демографска катастрофа образованието не може да бъде друго освен напълно безплатно, но по нов стандарт, освободителен, както за обучаващите се и преподавателите, така и за родителите. Такава изключително успешна форма днес е демократичното образование, при което демократични са и целта, и методите на обучение. То издига демократичните ценности и развива личностните способности, включвайки равни права на участниците в обучението, самостоятелен избор на цели за развитие и начин на постигането им, а също справедливост, взаимно уважение и доверие. Обучаващите се могат да избират как да прекарат учебните дни, да се развиват съобразно интересите си и по-скоро да се подготвят за живота и избраната от тях професия, отколкото просто да се явяват на изпити. Така се създава общност с равенство и демократично взимане на решения – най-добрите условия за усвояване на знания са тези, при които правата и мнението на всеки участник са уважени. Специално внимание трябва да се обърне на „Гражданското образование“ за разбиране и постигане на желание за участие в демократичния процес. Всичко това ще пренесе българската образователна система отново в челото на световните образователни модели и центрове, както е било неведнъж през вековната българска история.

Безплатно здравеопазване и социална грижа. Преодоляването на демографската катастрофа изисква и напълно безплатно здравеопазване и спешна помощ. Разбира се, с въвеждането на висок научен и приложен стандарт и извеждането на медицинската практика извън чисто търговските взаимоотношения, властващи над човешкия живот в настоящия момент. Справянето с днешната непоносима ситуация изисква мерки и стъпки за запазване и удължаване на живота на всеки един български гражданин. Налага се да изведем правилното хранене като приоритет на превантивната медицина. Това от своя страна означава да се върнем към българските корени в отглеждането, приготвянето и консумирането на храните. Много важен е и индивидуализирания подход при ваксинация с тристепенна оценка на възможните реакции и връщане на моноваксините. Не на последно място фармацията трябва да се ориентира отново към човека, а не към печалбата, а медицинските услуги да поддържат достойния живот на българите.

Извеждане на „големите пари“ от политиката за нова Директна демокрация. Категорично премахване на субсидиите в политическите и обществени дейности и завръщане на държавата в нейните присъщи функции в области заети днес от неправителствени и други чужди организации. Предложение за нов закон, който да позволи на гражданите да участват директно в политическия и обществен живот чрез пряко финансиране на идеи и инициативи, които самите граждани избират. Насочване на всички така наречени европейски средства към държавния бюджет за подпомагане на системата с Базов доход, който също ще може да бъде използван в прекия граждански процес. Всичко това освобождава политическите партии от корпоративните и субсидийни зависимости, както и от превръщането им в дружества за издръжка на лидерите им. Политическият процес трябва да се върне към своите корени – политическите идеи и предложения към обществото да оформят групите от граждани, които да ги защитават. По този начин се подготвя почвата за смяната на провалената „представителна“ демокрация с нова Българска директната демокрация, при която основните решения се приемат и прилагат информирано, с дебат и непосредствено от гражданите. При тази форма на обществена организация държавата и общините са длъжни да се допитват до гражданите по важни национални и местни въпроси чрез форма на референдуми. В това число общините са длъжни да се допитват до жителите как и в какво да инвестират парите от техните данъци, например. Така гражданският глас, а не този на „представителя“ е определящ за политическите решения и те стават съобразени изцяло с обществените нужди. Това е единственият начин да се гарантира, че решенията на гражданите ще бъдат задължителни за политиците – депутати (делегати), кметове и общински съветници. Инструментите за упражняване на натиск върху властта, каквито са протестите например, които доказано във времето не водят до реална промяна и смяна на системата, а само похабяват обществената енергия, стават ненужни. Вземането на решенията директно от гражданите възпитава също така тяхната обществената активност, образованост и гарантира силата на гражданството и неговата държавност.

Работни места с достойно заплащане и здравословни условия на труд. При посочените мерки работниците изравняват своята позиция при воденето на преговори с работодателите, които от своя страна получават повече възможности за предприемане на нови начинания. Това води до подобрена работна среда, повече производителност и засилено сътрудничество в рамките на икономическия субект. България познава този вид икономическо поведение, залегнало в успешните кооперативи, станали символ и основа на много европейски и световни икономически практики. Икономиката на споделянето и сътрудничеството идва и у нас, а младите българи копнеят да получат възможност за реализация по нов и модерен начин в собствената си страна, заедно със своите приятели и семейства.

Екология и принос в борбата с климатичните промени. България има уникалния шанс да покаже пред света своите възможности за опазване и развитие на биоразнообразието и екологичния начин на живот. Тоталната енергийна зависимост и доминацията на неекологични енергийни мощности всъщност е отлична възможност за въвеждане на нова Енергийна икономика, основана на постигнатото Парижко споразумение за климата. Страната ни разполага със слънце, вятър, вода, геотермални извори и въглеводороди в черноморската зона. Всичко това позволява рязък политически завой и по подобие на много други неголеми страни по света, въз основа на технологичния бум, само за няколко години да се промени енергийния микс на страната. Този въпрос е ключов за конкурентоспособността на българските стоки и услуги, тъй като енергията е в основата на всяко едно човешко действие, а енергетиката понастоящем е и основен замърсител и причинител на заболеваемост и преждевременна смъртност, заедно с транспорта, ползващ изкопаеми горива. Нуждаем се от икономика с ефикасни енергийни източници, които са достъпни на територията на България. Чрез Енергийната икономика се премахва рекетът на монополите над гражданите, тъй като се създава съвсем различна система на снабдяване, използвайки съвременни технологии за поевтиняване на умишлено оскъпената енергия днес.

Достъпни жилища и справедлива регистрационна политика. Валидната и активна адресна регистрация, която е в основата на всички отношения на държавата с нейните граждани изисква специално отношение, напълно различно от досегашната регионална политика. Изграждането на достъпни жилища с въвеждане на цялостен стандарт и технологии за енергийна пасивност на новите сгради и децентрализирана “умна” енергийна система води до решаване и на редица социални, битови и тежки междуетнически проблеми, отлагани през годините с корупционна политическа цел.

Политика и работа за обединение на всички българи по света. България днес има нужда от всеки един свой гражданин и от всички, които се чувстват такива. Справянето с тежката обществена и народностна деградация изисква да погледнем около себе си, да открием и приобщим всички онези, които бяха изоставени или прокудени от Родината. Единението на всички българи води не само до запазване на българската народност, но и до връщането на България сред високо развитите световни общества и икономики. Възстановяването на културните дейности, на историческата памет и традиционните ценности, е ключ към преоткриването на липсващите днес елементи, които биха оформили новата посока на развитие на страната ни.

Гражданското финансиране и правото за създаване на парите. Въпросът на въпросите, който днес стои пред целия свят и в частност пред нас е този за правото за създаване на парите. Гражданското финансиране изисква решаване и на този въпрос, особено при наличието толкова много години в България на една рестриктивна мярка за контрол върху капитала, каквато всъщност представлява Паричният съвет в България. Наложително е да бъде отворен този дебат за повишаване на прозрачността и информираността относно връзките между сегашната ни парична и банкова система и дълбоките социални, икономически и екологични проблеми, пред които са изправени страната ни и светът днес. Специално да се фокусира общественото внимание върху ролята на частните банки в създаването на националното парично предлагане чрез счетоводните процеси, които използват при предоставянето на заеми – един аспект от банкирането, който не е добре известен на гражданите. Налага се да разкажем как тези пропуски са в основата или са с голям принос за проблемите на бедността, прекомерната задлъжнялост, нарастващото неравенство и унищожаването на околната среда.

Информираност на обществото и демократизиране на медиите. Българската директна демокрация и прякото участие на гражданите изискват високо ниво на информираност и обсъждане при вземането на решенията. Това означава, че се налага създаване на Българска национална блогосфера по примера на националните телевизия, радио и телеграфна агенция, с ключови портали (напр. туристически 10х10 – 100 региона). Налага се иницииране на промени в Закона за Радиото и Телевизията и разширяването му като медиен закон върху пресата, плакатите и интернет за връщане на свободата на словото, включително и с уточняване на формите на собственост и прозрачност на медиите. Те трябва да бъдат поканени да върнат публицистиката в своите програми, страници и пространство, а обществените медии трябва да се заемат със своята конституционна роля в отразяването на двете гледни точки по въпросите, които стоят пред българското общество. Към всичко това трябва да се добави Медиен кодекс за изборни комуникации с държавна поръчка и равностойно разпределение за всички, които участват в политическия процес.

Справедлив и честен съдебен процес, разследване и прокуратура. Едно от най-сериозните предизвикателства пред българското общество е липсата на справедливост и наличието на политическа зависимост на съдебната система, прокуратурата и следствието. Тези въпроси трябва да бъдат поставени за обсъждане и решение най-вече във връзка с разделянето на властите чрез премахване на квотите, съдебна реформа чрез въвеждане на нови технологии за управление на информацията и процесите, ускоряване на съдебния процес и граждански контрол върху прокуратурата. Реформа или премахване на Частното изпълнение с изравняване на правата и отделяне на затруднените от криминалните длъжници и отмяна на чл.417. Прилагане на мълчаливо съгласие в 10-дневен срок по всяко искане от граждани и фирми. Връщането на чувството за справедливост и доверието в съдебната система е едно от най-важните условия за рязкото подобряване на жизнената среда, оставането и привличането на български граждани в страната и голяма крачка за прекратяването на демографската катастрофа.

Рязка модернизация за намаляване на държавната и общинска администрация. Политическото раздуване на държавния и общински апарат за осигуряване на изкуствена заетост с електорална цел е бич за българското общество и е една от най-неприятните причини за разрушителните процеси в България. Мярката с въвеждане на Базов доход позволява администрацията да бъде намалена дори с три четвърти, което от своя страна най-после ще отвори пътя за електронизиране на всички административни и управленски процеси в държавата и подобряване на капацитета и социалния статус на оставащите държавни служители. Хората, които днес треперят за службата си ще могат достойно да се върнат по домовете си и да се заемат с по-смислени и удовлетворяващи лични начинания.

Президентската институция в Република България има своите инструменти и правомощия, за да предизвика гражданското участие, да фокусира вниманието на българското общество върху важните въпроси пред гражданите и да даде начало на българската политическа революция за смяна на днешната неработеща обществено-политическа система. Това неминуемо ще доведе до утвърждаване ролята на България в съществуващия Европейски съюз и неговото реформиране в нов Европейски проект с активното участие на българските граждани в организацията и управлението му.

София, ОКТОМВРИ 2016г.         

Камен Попов – кандидат за Президент на Република България

Георги Неделчев – кандидат за Вицепрезидент на Република България

СВОБОДАТА, КОЯТО ЩЕ ДОЧАКАТ ТЕЗИ, КОИТО Я СПЕЧЕЛЯТ

Здравейте дами и господа, здравейте приятели, колеги, симпатизанти, представители на българските медии.
Днес, на тази дата, ние тук търсим Единението, за нас, за всички, които са вярвали и са били излъгани, че е имало народна революция и за онези, пострадалите, които търсят възмездие оттогава. Искаме да призовем българските граждани най-после да се включат в истинската политическа революция за спасението на техния живот, на държавата и националността.
Свърши ли девети септември? Колко бяха истинските комунисти и борците за свобода и кои са онези, които пратиха на народен съд цвета на нацията? Защо онези, които с кални гамаши и воня на чесън изхвърляха собствениците, чупеха пианата в големите къщи, за да се настанят безпардонно в тях и да изселват тогавашната аристокрация в села и паланки, за да не им напомня за собствената им нищета, защо същите тези са живи и чрез децата си продължават да работят срещу държавата. В момента управляващите произхождат в голямата си част от утайката на социалистическия слугинаж. Най-наведените и пречупени, агентите-доносници, лакеите, днес отново, пребоядисани като псевдо-демократи и неясни евроатлантици, обслужват чужди интереси.
Свидетели станахме преди дни на позорното неглижиране на Съединението на България. Президент и премиер поздравиха народа с писма, скоро и по ФБ на лични ще ни честитят както е тръгнало, докато председателят на парламента натирено приемаше парада. Така ще е и в Деня на Независимостта, третият най-важен български държавен празник, заедно с Освобождението, защото така е от години. На някой не му е угодно да си спомняме, че сме имали дни на величие и нравствен подем, сравним с най-големите подвизи на духа в историята на човечеството. Някой се опитва да ни изличи самоуважението и паметта за най-святото – обединението, което отхвърля робството, съединението, което ни превръща във фактор, в сила и единен народ.
За това влизаме в този личен поход на честта. Защото тези граници, които днес ограждат най-благословената земя са напоени с кръвта на предците ни! Никой няма право да преминава през територията ни с лоши намерения и непоканен! Никой не може да ни използва за плацдарм или търговска зона на нечисти лични интереси. Времето да се събудим е дошло. Срамота е, здрави, прави, силни и вярвам честни мъже да стоим около масата на „Голямото раздаване“, да се въртим като гладни помияри, за да ни подхвърлят някой кокал без месо във вид на субсидия, проект или грант… Много евтино се продаваме!
Само от последните дни: срамно отразен, изработен и финансиран паметник на велик българин в Добрич; конюшните в София – всичко било законно, но на символична цена, а кого питаха, когато се писаха законите; дипломатическият клуб – младежи инвестиращи милиони с фирма за 3 лева, чудесно; „умните“ светофари в столицата, които струват, колкото неизобретен изкуствен интелект; сеч и строежи в централен столичен парк. Защо гражданите трябва да водят ужасяващи битки с предизвестен край, когато могат да бъдат питани и след това решенията им да бъдат изпълнявани. Това е истинската демокрация и няма никакви оправдания за това да не я приложим на практика. В интерес на България, на всеки един български гражданин, и на нашите деца и внуци.
Въпреки всичко това днес нямаме нужда повече от разделение, защото има решение! Онези, които след 9-ти искрено вярваха в идеята за управление на народа и никога не го получиха и тези, които след 10-ти вярваха, че нещо се е променило и ще развиват свободно личността и държавата си, най-после могат да участват в истинската политическа революция у нас с прилагането на двете забравени алинеи от чл.1-ви на Конституцията – (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Да, решение има. Европа се променя, светът се променя. Това обаче най-после ще се случи с участието на гражданите. Ние сме с едни гърди напред, подкрепиха ни и ни гостуваха представители от единствената истинска опозиция в Европейския парламент, участваме в създаването на мрежа от истински граждански движения, които извършват на практика промените в своите страни с директната подкрепа на гражданите. Намираме се в ежедневен контакт с онези, които ще върнат достойнството на европейците като цяло и на своите народности в частност.
Всеки ден приемаме нови членове сред нас и друг вариант няма. С политическо действие по напълно нов начин, с други, предефинирани граждански насочени правила. Системата има едно място за залагане на контролиран градивен взрив и това са изборите. Няма друг вариант за нова социална справедливост, за ново обществено споразумение, зачитащо човешкото достойнство на всеки един български гражданин. Иначе ще редим един и същи пъзел като започваме с различна част – накрая картината е една и съща.
Уродлива антиутопия, в която нормата стана патология, а патологията – норма. Трябва ни антидот за тази пандемична болест. Едно такова обществено лекарство например е базовият доход, за който разказваме упорито през последната година. Да оставим „социалистическия предразсъдък“ за него зад себе си. Този доход е справедливото преразпределение на онова, което Правовият ред на държавата е осигурил да бъде създадено. Всеки гражданин има принос за това и всеки носи съответната отговорност. Разбира се няма да се приложи в напълно извратения му вариант, който Европейската комисия смята да употреби, раздавайки пари на бежанци, забележете, в Турция!!!
Ние свикнахме с този театър на хората, които говорят без да мърдат с устни като вентролози с коремите си или с гласа на някой кукловод в сянка. Като снощното позорище на президента Стоянов, “захлопнал кепенците на фабриката за илюзии”, което пък беше поредната гавра с хората. Изборите в България засега приличат на модната седмица – еднакви дизайнери, еднакви псевдо-откотюр модели, тъжни манекени, по съвместителство компаньонки и неизменния корифей, който вижда стил, концептуалност и каквото се сетите още в реда на безсмислените, тотално отсъстващи от събитието факти.
С моето участие бих искал да припомним на обществото, че изборите не са пълномощно за употреба на власт. Те са избор за назначение на обществена позиция в интерес на гражданите. Решенията обаче трябва да започнат да се взимат от самите граждани, а не от малка група хора с определен личен интерес. Истинската демокрация – директната, изисква това. Има го и в настоящата ни Конституция. В нея, например трябва да влезе гарантирането на достоен човешки живот чрез споделяне на националния доход.
Народът, ако реши може и да преучреди държавата, суверенът има учредителната власт за това, но има и по-лесен начин да се постигне баланс в обществото и националният идеал отново да придобие смисъл и образ. Един от тези начини е на 6-ти ноември българските граждани да поставят първата тухла в градежа на истинската промяна като гласуват за нови лица, които след това ще довършат започнатото.
Затова сме днес пред вас. С това българските граждани вече имат своя мъдър Хирон – кентавърът, който може да победи. Това не е познатият български политически „франкенщайн“, който се сглобява безпринципно и в серия при всеки следващ избор.
Това е ново българско митично същество, което съчетава в себе си и силата, и трепета на българското ДНК, и мъдростта натрупана от поколенията, и достойнството на историческата памет, и търсещия поглед на младостта.
Единен български организъм. Освободен, съединен и независим! Заставам до Камен Попов, защото той участва във възстановяването на Българския национален идеал и отстоява националните интереси, ангажиран е с проблемите на обикновените хора, искрен, необвързан с досегашните партии на установеното положение, може да се представя добре в международен план, образован, интелигентен, с граждански политически опит, обединяваща фигура и най-важното – родолюбец.
Неговото избиране ще доведе до разделение на властите, което е изключително важно за започване на истинската промяна у нас. Той е доказал, че е коректив на случващото се в момента с Парламента и Правителството, има ясна визия за бъдещето, знае как да отстоява българския суверенитет и може да участва в подобряването на отношенията с Русия. Заставам до него и заради това, че той е един успешен човек, достоен българин.
Мога да добавя за себе си някои биографични данни. Скоро навършвам 46 години. Женен, с две малки деца. Православен християнин. По образование съм инженер-икономист с допълнителна правна специалност. Дълги години съм работил и преподавам интегрирани маркетингови комуникации. За кратко съм бил външен експерт при Главния секретар на Министерство на труда и социалната политика. От няколко години специализирам в корпоративни и публични финанси. От есента на 2015-та година съм сред инициаторите, учредителите, членовете и понастоящем съм съпредседател на Български съюз за директна демокрация.
Благодаря ви за вниманието.
Пресконференция „Президентски избори – 9-ти септември и свободата която не дочакахме“
Георги Неделчев, кандидат за вицепрезидент на Избори 2016

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН КОМИСАР ПРЕД ПРОКУРОРА НА РЕПУБЛИКАТА*

Бепе Грило в ролята на комисаря, Движение 5 звезди в ролята на прокурора на Републиката – План Б на Италия за излизане от еврозоната.

Щеше да бъде много трудно да се намери някой, който да защити гръцките интереси по-зле от Ципрас. Само едно дълбоко икономическо късогледство в комбинация с неясна политическа стратегия можеха да превърнат огромния изборен консенсус, който през месец януари доведе Сириза на власт, в победа на неговите врагове само шест месеца по късно, въпреки победния резултат от гръцкия референдум.

Категоричният отказ от Grexit беше неговата смъртна присъда.

Убеден, като ръководството на нашата Демократическа партия (в Италия), че може да разчупи чудотворното словосъчетание Евро-аскетизъм, Ципрас предаде на Германия и без това ограничения суверенитет на своята родина.

Идеята да се опълчиш на ЕС без ясен план Б за излизане, лиши Гърция от най-силната карта, която можеше да бъде изиграна на масата на преговорите.

От самото начало беше ясно, че Ципрас ще се провали, въпреки опитите на Варуфакис да реагира. Само медиите и някои залязващи политически партии, вдъхновени от щурата идея за Съединени Европейски Щати можеха да повярват на един Европейски Съюз без аскетизъм. След седем години на икономическа разруха, те са принудени да се самозалъгват само и само, за да не признаят хипотезата „съществуване на живот извън ЕС“.

Катастрофалните последствия са пред очите ни:

  • явен нацизъм от страна на тези, които превърнаха страните от Южна и Източна Европа в свои сателити. Историческите сравнения са меко казано обезпокояващи.

  • мълчание или явна подкрепа от страна на други европейски държави, или от опортюнизъм (север), или от сервилничене (периферия).

  • финансови пазари, които празнуват края на Демокрацията.

  • изземване на националното наследство чрез ипотека за 50 млрд евро над гръцките блага, заграбени от фонд създаден от Адолф Шойбле, за да премине към връщането на неговите военни кредити.

Всичко е заучено, предвидено и планирано до минимални детайли. Германия е систематична и последователна в своята стратегия. Създава прецедент, за да го използва при всяка следваща битка, налагайки все по-инвазивни решения благодарение на принципа “мълчанието е знак за съгласие”.

На Ирландия, Испания и Португалия трябваше да се демонстрира, че финансовата взискателност възнаграждава, както по отношение на реформите (данъчно облагане за покриването на лихвите по дълга и вътрешно обезценяване чрез натиск върху правата на работниците) така и по отношение на самия дълг, платен с кръвта на държавите-длъжници.

Кипър доказа, че могат да се „щипят“ банковите депозити, събирайки пари не само от данъците върху доходите, но и от частните спестявания на гражданите.

В Гърция летвата се вдигна до такава степен, че директно да бъде конфискувано общественото наследство в полза на фонд, чийто централен офис Шойбле искаше дори да бъде извън гръцките предели.

Италия е крайната точка на всички тези прецеденти, посети по пътя на предполагаемата необратимост на еврото. Безсмислено е да се правим на ударени. Гърция ни поучи, трябва да бъдем готови когато дойде нашия ред на длъжници…

Един недобре аргументиран срещу аскетизма премиер, който де факто отказа изход от еврото, без парична икономика и с импровизирана политическа стратегия в този исторически момент, е явна национална заплаха. Отнасяше се за Ципрас, същото ще бъде и положението с Ренци.

План Б е жизнено важен за Италия, който и да е на власт. С огромния си дълг и производствена икономика, основана на износа, е безотговорно да бъдем заварени неподготвени, пред едно дори доброволно напускане на ЕС, имайки предвид, че никой не може да предвиди хода на събитията.

Не трябва да разчитаме на никого, защото, когато дойде моментът, ще бъдем сами. Същото се случи и с Ципрас, който обърка сметките си, надявайки се лека-полека да привлече на своя страна своите периферни събратя, които се покриха зад сянката на измамното усещане, че “този път на нас ни се размина”.

Референдумът, който предлага Движението 5 Звезди е много важен инструмент. Може да ни помогне да изненадаме противника и да дадем демократична легитимност на нашия Euroexit.

Да използваме огромния си дълг като заплаха. Точно това е предимството, което ни позволява да атакуваме на масата, на каквито и да било бъдещи преговори, вместо да треперим от страх пред исканията на кредиторите. Това значи да не бъде позволена, каквато и да било германска намеса при нашето законно право да преименуваме нашият дълг в друга валута, когато и ако дойде моментът.

Засилване на банките? Заплахата за фалит на банките и липсата на ликвидност накараха Ципрас да капитулира. Готовността да се национализират банки и минаването на друга валута са начините да не загубим първата битка, която трябва да водим, когато дойде моментът да се откъснем от псевдо-кислородната маска на ЕЦБ. Де факто, какъвто и да е План Б, трябва да се предвиди въвеждането на паралелна валута, която ще позволи по-леко напускане.

Да държим вниманието си постоянно насочено към Франкфурт и към Вашингтон. Европейската криза ще продължи, докато на американците им изнася, тоест, докато не бъде прието окончателно ТПТИ/TTIP, с което САЩ ще си вземе Европа по същия начин, както Германия направи с периферията на Стария континент.

Еврото отдавна е само една война между кредитори и длъжници. Безсмислено е нашето правителство да застава на страната на силните, победителите – евро-бюрократи и лобисти. Еврото не може де се реформира отвътре, трябва да воюваме срещу него отвън, отървавайки се от тази антидемократична усмирителна риза.

Нашите огромни задължения, липсата на икономически растеж и дефлацията ни поставят в графата на победените от Дълга.

Всичко това значи, че трябва да се въоръжим с едно евро-скептично правителство, за да можем да отблъснем жестоката атака, на която скоро ще бъдем подложени и да запазим италианското наследство, което е и ще бъде в опасност, докато не си върнем финансовата независимост.

*Един от остро разобличителните филми (1971) на италианския класик Дамяно Дамяни, който разкрива не само усещането за чувството на страх, сковало италианското общество през 70-те години, но съдържа и призив за решителен отпор на престъпността и насилието. В него американският актьор Мартин Болсъм успява да покаже по изключително убедителен начин преображението на комисар Бонавиа в яростен отмъстител за смъртта не само на своя брат, но и за всички ненаказани убийства на мафията. Положението днес в Италия е идентично, единствено ролята на мафията е поета от евро-бюрокрацията и лобистките групи по интереси в Брюксел.

Превод: Боян Ковачев, координатор на БСДД в Рим, Италия.

Редакция: БСДД

Оригинален текст, Блог на Бепе Грило:

http://www.beppegrillo.it/2015/07/il_pianob_dellitalia_per_uscire_dalleuro.html

БЪЛГАРИТЕ – БЕЖАНЦИ БЕЗ ВОЙНА

Над ДВА МИЛИОНА българи се превърнаха в невъзвращенци за последните 25 години. Два милиона бежанци без война. Демографската картина на България е гротеска на политическия идиотизъм, който доведе отчаянието и неверието във всеки български дом, с изключение на домовете на онези, които сега ги снимат с дронове от птичи поглед.

Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг – един от най големите енциклопедисти на 20 век – казва: „Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.”

Изгубихме смисъла, защото приказката е грозна, а идиотите – все още на власт.

Да, крайна съм в оценките си. Цифрата два милиона обаче също е крайна. Но, за жалост, не е краят. Всеки ден млади хора, цели семейства продължават да избират терминалите на българските летища и завинаги напускат България.

И никой не дава решение, напротив – роят се нови партийки, патерици, както и откровени бастуни, убеждавайки уморения от бедност българин, че със старите методи и икономически модели, тихо и спокойно, со кротце и со благо ще ни „оправят”, пазейки “стабилността”.

Не вярвайте. Не слушайте. МИСЛЕТЕ!

Изходът от глобалната криза, в която се давим, се нарича Базов доход. Скептиците на тази новаторска и революционна система са два вида:

  • неразбиращите, които въпреки неразбирането си искат промяна;

  • разбиращите, но уплашените да не загубят властта си, защото угнетен от бедност народ се управлява лесно, тъй като е втренчен единствено в оцеляването си.

Базовият доход е революция не само в социалната система, но и в мисленето на хората. Милиони европейци подкрепят идеята и очакват тя да заработи. Затова във втората част на поредицата ще дам отговори на още няколко въпроса относно Базовия доход.

Получаваме много въпроси какво ще стане с пенсиите на хората, ако се въведе системата с Базов доход?

Отговор: Нормално е всеки пенсионер, който получава пенсия да се тревожи дали ще я запази, ако тя надвишава сумата, която е определена за Базов доход. Място за тревога няма, защото всички пенсионери, които са работили години наред и получават пенсия днес, ще я запазят изцяло – в размера, в който е, заедно с Базовия доход. Няма да я има обаче унизителната социална пенсия, която преди дни правителството увеличи с 2 лева, което е не само гавра с неосигурените по някаква причина хора, но и ясен знак, че никаква смислена пенсионна реформа не можем да очакваме, нито да се надяваме на достойни старини.

Властта няма формула за борба с бедността. Бедните и възрастни хора у нас са оставени на доизживяване.

Питате ни, какво ще стане за в бъдеще с пенсиите на хората?

Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход, на практика не хората, а сегашния пенсионен модел ще бъде спрян в задължителната си част и оставен на доизживяване. Занапред основната сигурност, гарантирана от държавата, ще се нарича Базов доход, а допълнителното пенсионно осигуряване ще е добра възможност, както и досега – по желание и по преценка на работещия – дали иска или не да се осигурява в частни пенсионни фондове или застрахователни компании, за да получи след пенсионирането си допълнителни средства. Натрупаните осигурителни средства по партиди от задължителното осигуряване не се губят и ще се ползват от осигурените като с промяната на съответния пакет закони ще се отпадне задължителното, но ще остане доброволното действие.

Тук е мястото да подчертая, че ние не се борим за равенство. Тази отживелица на социалистическия мираж нито е възможна, нито е полезна. Напротив, ние искаме да въведем модел, който ще остави бедността в миналото, като в същото време ще осигури спокойствие и база за развитие на всеки, който желае да подобрява своите умения и да сбъдва мечтите си.

Третият въпрос, който е пряко свързан с демографския срив, емиграцията и бедността, е въпросът за родителството, семейството и отглеждането на деца.

Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход отпадат всички социални помощи, детски надбавки и други подобни, които доказаха във времето своята несъстоятелност и безполезност, особено като се вземат предвид огромните страхове на родителите за това дали ще могат да издържат повече от едно дете.

Базовият доход се полага на всеки един член на семейството, както и на всяко дете, от самото му раждане. Това е единственият модел, който гарантира на родителите спокойствие при отглеждане на децата, гарантира и на самите деца по-добра грижа и възможност родителите да прекарват повече време с тях.

При тази система не съществува понятието „добавки” за първо, второ или трето дете. Никое дете не е ощетено за сметка на своите братя и сестри. Например, всеки от родителите получава Базов доход в размер на 500 лв. Всяко дете в семейството, до навършване на неговото пълнолетие, получава по 250 лв, с които разполага майката или законният настойник.

По този начин Базовият доход се превръща и в мощен инструмент за решаване на демографската катастрофа, като с въвеждането му се стимулират раждаемостта и активното родителство. Нещо повече – Базовият доход ще пресече завинаги злоупотребите със социални помощи от малцинствата, както и абсурда да се получават майчински от хора, чиито деца вече имат свои деца.

И в заключение на втората част ще кажа, все пак, на скептиците:

Нима художникът ще спре да рисува, пианистът да свири или лекарят да спасява живот? Не, свободата, която Базовият доход ще даде на всеки от нас, ще премахне неволята от страха от бедност, която сега ни кара да просим живот, а не да го творим и обичаме.

Аз няма да спра да работя, ако имам Базов доход. Напротив, ще се чувствам окрилена за нови инициативи и идеи.

Като вземем предвид и безспорните предимства на Директната демокрация и възможността хората чрез гласуване да определят правилата и промените, няма друга идея, която да е по-силна от тази на Българското Сдружение за Директна Демокрация  http://www.budd.bg/

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

ДОПИТВАНЕ? КАК И КАКВО?

Р Е Ф Е Р Е Н Д У М Ъ Т

Ако вземем енциклопедичното обяснение, той означава взимане на решение чрез директно задаване на въпрос към народа.

Референдумът е най-силното оръжие на Директната демокрация, затова се среща твърде рядко. При референдумно управление партийният модел би намалил драстично своето вредно влияние, което за партократите би означавало да загубят лостовете за доминиране над обществото – безпрекословната власт и корумпиращите фондове. За обществените делегати остава възможността да служат на народа-суверен според своите способности.

М Е Х А Н И З М Ъ Т

Механизмът е много прост: задава се въпрос – получават се отговори. По-големият брой гласували по някоя точка са всъщност онези, които определят посоката на действие. Звучи чудесно, защото не някой несменяемо „избиран” взима това решение, а всеки гражданин на републиката решава.

С Ъ Щ И Н А Т А

Същината или сърцевината на работещият референдумен модел е ИНФОРМИРАНОСТТА, ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ и УЧАСТИЕТО ВЪВ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЕ или с други думи да следва стъпките:

  1. Подготвителен етап, който да информира гражданите за темата и да отвори форуми за дискусия, в която да се оформят, ако не всички, то поне повечето гледни точки. В днешния век на високите информационни технологии това би било крайно лесно за изпълнение.

  2. Добре зададен въпрос/тема, за която да се гласува.

  3. Предложените възможни отговори да предопределят консенсус или категоричност.

С Ъ С Т А В И Т Е Л Я Т

От горното става ясно, че онези, които създават въпросите и отговорите са едни от най-важните хора в управлението. Това би трябвало да са народните избранници, поименно назначени от хората.

Дали е необходимо да са 240? Не.

Всъщност до тези днешни 240 „места” има и огромен брой държавни служители в държавната и общинска администрация, на които са вменени “творчески” привилегии.

Р Е А Л Н О С Т Т А

Днес официални референдуми не се провеждат. Не ни е такова управлението. Имаме „представителна“ демокрация с елит, който е узурпирал властта, забравяйки, че в Републиката суверенната собственост е на народа.

Въпреки това много граждани и граждански сдружения опитват чрез различни електронни платформи за пряко гласуване да сведат до властта ВОЛЯТА на народа.

Чудесно е, че въпреки неформалния облик на такова гласуване, все пак се научава какво е мнението на хората по определени теми и все пак това би накарало политиците да благоволят да се замислят.

В Ъ П Р О С И Т Е

Хората се вълнуват от различни въпроси и в електронното пространство често излизат петиции по болни теми. Тези днешни допитвания са своего рода подготовка на гражданите за преминаване към референдумен начин на управление и е редно да се подкрепят силно от всички ни.

Все още при определянето и структурирането на темите се вижда малката ни опитност в това дело. Особено много това си личи в два от случаите, разгледани по-долу.

Въпроси с предопределен отговор (затворени въпроси):
ПРИМЕР: „Да се спре ли изсичането на горите?” Такъв тип въпроси с предопределен отговор дават еднопосочен път за отговорящия и на практика не създават дебат в обществото по темата, нито информираност, нито алтернативи.

Структура на запитване с предопределен  отговор:

  1. ВЪПРОС.
  2. ОТГОВОРИ:

2.1. ДА

2.2. НЕ

2.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ

Възможен резултат: Схема 1.

Анализ на резултата: 

Резултатите са близки до 100%. Такава категоричност би означавала твърде ограничена аудитория, към която е отправен въпросът и, че той е твърде изначален и е с установен по принцип отговор.

Ефекти: Води до затягане на редиците в някоя група. Напомня за някои установени истини или правила.

СХЕМА 1Вероятен  резултат:Model

Въпроси предопределящи  противопоставяне (често поставяни): ПРИМЕР: „Да съборим ли стадиона на ЦСКА в Борисовата градина?” Такъв тип въпроси дават отговор за силата на поляризирането в обществото, която сила е по-често деструктивна.

Структура на запитване предопределящо  противопоставяне:

  1. ВЪПРОС.
  2. ОТГОВОРИ:

4.1. ДА

4.2. НЕ

4.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ

Възможен резултат: Схема 2.

Анализ на резултата:

Твърде често резултатите са близки до 50% х 50%. Това близко съотношение на две противоположни мнения води до натрупване на напрежение между две почти равностойни в съотношение позиции. Такова голямо събиране на противоположни мнения би довело до открит конфликт.
Точката „Не мога да преценя” няма смисъл.

Ефект: Разединение на хората. Колебаещите се не гласуват.

СХЕМА 2Възможен резултат:Model

В Ъ З М О Ж Н О С Т Т А

Референдумите не трябва да разединяват  хората. Твърде крайните позиции ДА / НЕ не водят до конструктивни решения.

Как може да се избегне това?

Възможен вариант би бил вместо безсмисленото „не мога да преценя” да има повече отговори с условности, т.е. увеличаване на възможните отговори. Така референдумът би постигнал по-добра директна информираност

Въпроси предопределящи  условности в отговорите.

ПРИМЕР: „България да се ориентира ли към енергия произведена предимно от възобновяеми източници?”

Структурата на запитване в информиран референдум:

  1. ВЪПРОС.
  2. ОТГОВОРИ:

2.1. ДА

2.2. ДА, ОБАЧЕ – 1

2.3. ДА, ОБАЧЕ – 2

2.4. НЕ, ОБАЧЕ – 1

2.5. НЕ, ОБАЧЕ – 2

2.6. НЕ

Възможен резултат: Схема 3.

Анализ на резултата:

Аргументирано изразяване на общественото мнение.
Точката „Не мога да преценя” изобщо не съществува, а е трансформирана в отговори с допълнителни условия. Резултатите биха довели до превес на определено аргументирано мнение.

Ефект: Доминиране на гласовете с въведен компромис в отговора. Колебаещите се е по-вероятно да гласуват.

СХЕМА 3Възможен резултат:Model

Референдумното управление трябва да има за основна цел да обединява хората, а не да ги разединява.

Важна роля ще играят хората създаващи въпросите и отговорите. Те ще трябва да имат изключително висока култура на общуване, познания и умения в политиката и отношенията между хората.

Автор: Георги Цапков

Редакция: БСДД, http://www.budd.bg/take-action/

БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВЧЕРАШНИЯ ДЕН И ВЕКОВНИЯТ АРМЕНСКИ ВЪПРОС

Преди 100 години Османската империя се включва в Първата Световна Война като съюзник на Централните сили (Австро-Унгария и Германия) срещу Антантата (Англия, Франция и Русия). Това означава, че както е обичайно за войните, в които противници са Османската и Руската империи, военни действия се водят на Кавказкия фронт, чиято най-гореща точка по онова време е именно територията населявана от арменци. Във връзка с това и двете Империи решават да изтеглят арменското население от двете страни на границата.

Целта е да се опразни зоната за сражение като се постави “в безопасност“ цивилното население, както и да се предпазят въоръжените сили от евентуална предателска дейност на благосклонно настроеното към Русия християнско население. По данни посочени от Робер Мантран в неговата “История на Османската Империя” само 120 000 души оцелели и достигнали лагерите в Хама, Хомс и Дамаск. Колоните на депортираните оредявали с всеки изминал ден. Преброени са 200 000 в Даир-ез-Зор, 50 000 в Алепо. От другата страна, 300 000 души са достигнали в Кавказ, благодарение на руската окупация. Не може да бъде посочен точният брой на жертвите – между 300 000 до 600 000, а според други 1 000 000, дори 1 500 000.

Участието на Османската империя в Първата световна война завършва с нейния крах като имперска държава. Съгласно сключеното Мондорско примирие тогавашната държава се задължава да изтегли войските си от всички свои арабски провинции и други нейни територии. Да демобилизира своята армия с изключение на един малък контингент, да предаде военноморския си флот, да върне всички военнопленници, да предостави на Антантата контрола върху всички свои железопътни пътища, морския транспорт, пощата, телеграфа, на Антантата се признава правото да окупира зоната на Проливите, тунелите в планините Торос в Югоизточен Анадол и всеки друг обект по свое усмотрение. След това се създава нова национална държава – Турция от всеизвестният Мустафа Кемал Ататюрк.

Тези встъпителни редове са кратка историческа справка за ужасяващите събития, които са причина за едно гласуване на българският парламент в слънчевия петъчен ден 24 април. Точно сто години от началото на трагедията. Трябваше да се гласува Декларация, която да признае арменския геноцид за… геноцид. Разбира се, едва ли някой се съмнява, че това гласуване е инспирирано от политически сили, чиито щаб кварири не са в София. Вече 24 държави, сред които Германия, Франция, Италия, Гърция, Русия, Аржентина и др. са признали извършеното за геноцид, въпреки недоволството на Анкара. Първите, които официално го признават са Уругвай през 1965 г., следват ги Кипър през 1975 г., след като Турция анексира северната част на острова, като кипърците дори инкриминират отричането, че това е било геноцид. Държавите, които официално са признали това “масово изтребление” за геноцид до 2005 г. са малко и без особено влияние в световната геополитическа игра. След тази година постепенно и големите играчи се включват в “признаването”.

Това развитие на нещата, може да бъде свързано с възкачването на Реджеп Таийп Ердоган и неговата Партия на Справедливостта и Развитието на власт в Турция. Политическата платформа на Ердоган е определяна като Неоислямистка. Това всъщност означава, че след почти 90 години господстване, светските и прозападни идеи, които налага Ататюрк са слезнали от дневния ред. Религията възвърна част от позициите си, а Османското минало беше възприето като наследство на Турция. По този начин Ердоган иска да повдигне престижа на страната си, която е в страхотен икономически подем през новия век. Нарасналите възможности на държавата се превръщат в повишени амбиции, които са отразени от новата Ердоганова идеология.

Паралелно с тези промени тече процес на постепенно централизиране на властта в страната и поетапно елиминиране на политическите противници на Неоислямистите. Това превръща Турция в сериозен играч на регионалната геополитическа сцена. Важната географска позиция, силната армия, икономиката на страната, която е 14-та по големина в света и имперското минало, кара турските политици да се опитват да играят своя собствена, независима политика на международната сцена. Припомняме, че Турция беше основен съюзник на НАТО по време на Студената война. Страхът на Турската държава от гиганта СССР, я караше да търси закрила от евентуални посегателства при другата супер-сила – САЩ, но разпадането на Съветската държава освободи Турция от тази тежест.

Днес Турция наистина успява да води независима политика, въпреки продължаващото си формално участие в НАТО. Тя отказа да предостави своите бази за въздушни удари срещу Ислямската държава, както по-рано отказа участие във военната операция срещу Ирак. Промени позицията си спрямо Израел, като до скоро беше сред малкото мюсюлмански приятели на еврейската държава. Опитва се да съсредоточи голяма част от енергийната инфраструктура по традиционното трасе Изток-Запад и се опитва да се конкурира с Ислямската република Иран и Кралство Саудитска Арабия за първенство в мюсюлманския свят. Освен положителни страни, воденето на независима външна политика има и отрицателни страни и Турция ги усеща с пълна сила.

Гореспоменатите регионални конкуренти, както и традиционните геополитически играчи, САЩ и Русия, се опитват да сдържат амбициите на развиващата се държава. Това става чрез използването на широк инструментариум от политически, икономически и социални “хватки”. Признаването на Арменският геноцид е една от тях. По този начин се цели формирането на необходимо обществено мнение по света, сближаване на регионалните християнски държави срещу Турция и придобиването на още един “коз” при евентуални преговори с Турция от всякакъв вид. Арменският геноцид не е единствената акция, която цели сдържането на Ердоган. Във вътрешната политика избухват скандали за корупция, протестите в парка “Гези” и др.

Покрай границите на Турция гори конфликтът в Сирия и Ирак, а кюрдското малцинство там е активно въоръжавано и обучавано във военно дело от различни сили. Това силно притеснява правителството в Анкара, заради многочисленото кюрдско население в източната част на страната, което там е мнозинство. Това накратко е геополитическото положение на Турция днес, като тук не се стремим да сме изчерпателни, а само да очертаем причините за гласуването на подобна “Декларация за признаване на арменския геноцид” от българските депутати.

Гласуване на подобен документ би поставило България в деликатна ситуация. Турция е държавата, в която България реализира най-големия си износ ( 3,919.8 млрд. лв. за 2013 г. според НСИ) и е продала на България стоки за 2,953.9 млрд. лв., което означава, че за 2013 г. България реализира най-положителното си търговско салдо, търгувайки с Турция – 965.9 млн. лв. (2013 г. е последната, за която НСИ дава данни относно външната ни търговия). За влиянието на Турция върху вътрешната политика на България не е известно много, освен многобройните слухове, но ДПС и партията с Корман Исмаилов в Реформаторския Блок рядко пропускат да демонстрират близостта си с Ердоган. Голямото турско малцинство (585,024 души ок. 9% от населението на България) винаги е предизвиквало притеснения сред обществото и политиците ни, от другата страна на границата живеят по общоприети оценки ок. 450 000 български граждани, повечето, от които са с турски произход. Това създава потенциал за евентуални сепаратистки настроения в източните и югоизточните райони на България, където е концентрирано населението от този етнос. Въпреки, че такива настроения изглеждат далечни, не бива да се подценява опасността в бъдеще, особено, имайки предвид нарастващата мощ на турската държава и отслабването на влиянието на традиционните свръх-държави върху регионалните геополитическите процеси. Наред с тези съображения, не бива да се пренебрегват и продължителните икономически проблеми на страната ни, които стават все по-големи заради политическата обстановка около Русия и кризата в Гърция и Еврозоната.

Накрая следва да “поздравим” българските депутати за особената формулировка на приетата декларация -“Масово изтребление на арменския народ от Османската империя” (САЩ също маневрират относно признаването на геноцида, така че формулировката може да дължим на някой съветник от Белия дом). Иначе трудно ориентиращите се наши политици възприеха една позиция, която може би ще бъде приемлива и ще отрази интересите на двете страни. България вече фигурира в някои списъци с държавите признали геноцида, а от друга страна и турските дипломати останаха доволни, че протестът им беше отразен като премиерът лично и извънредно отиде в парламента, за да насочи питомниците си.

Отговорът на Големия въпрос все пак остава да тежи на съвестта на следващите поколения българи. Ако има такива…

Автор: Иван Христов, Софийски университет

Редакция: БСДД