КОГО ДА ГЛЕДАМЕ ПО-НАПРЕД?

Напоследък все гледаме съседите от север и се сравняваме с тях, като че ли те са центъра на световната цивилизация, а ние сме забравили кои сме, кога, откъде сме дошли и какво сме дали на света.

Ужасяващата корупция у нас е само следствие на родната ни политическа система, а не причина за слабото ни представяне – румънската ПОЛИТИЧЕСКА система е различна от българската и не е кой знае колко по-добра. С реформа само на съдебната ни система, гледайки сляпо на север от Дунава нищо няма да се получи, защото на практика по политически причини истинска реформа у нас няма да има. Време е да си кажем, че докато съдебната система не се контролира пряко от гражданите чрез избора на инспектората, която и да е съдебна козметика няма да бъде решаваща за обществото в цялост, но отново ще обслужи само някого.

Някои важни факти доказват, че поводът за незаслужената завист към хората отвъд Дунава има много по-дълбоки корени от присъствието на няколкото политици зад решетките. Румънците не са във “валутен борд”, както сме ние от почти 20 години, а имат менажиран валутен курс, например. Тяхното население намалява по бавно от българското, но от близо три пъти по-широка база и с по-високи доходи. Един малък пример, румънците имат 30 пъти повече площи с напоителни системи в земеделието в сравнение с нас. В структурата на крайното потребление на нашия и техния БВП се вижда, че вътрешното потребление на хората при тях е по-голямо, а правителството им консумира почти два пъти по малко, инвестициите са повече, но работят по-добре помежду си и постигат по-добър резултат с по-малък внос и износ от нас. Имат един път и половина по-голяма индустрия и близо четири пъти повече работна сила. Имали са процентно по-малко държавни разходи, но са ползвали и по-голям дълг, съответно са разполагали с повече средства. Ние сме почти две години по дълго от тях в дефлация, а те са били с по-ниски лихви по кредитите и още много други преки и косвени сравнения.

Изводът е, че не просто крадат по-малко, но и са по-добре организирани в различна система от нашата. Това от друга страна и на тях не им е помогнало кой знае колко много, защото въпреки отдалечаването им от нас те си остават същите аутсайдери в “ЕС”. Срамно е да се сравняваме с тях и да се опитваме да догонваме тях, а не средноевропейските показатели, което в същата степен се отнася и за тях. За това е нужна конкретна политика с нови радикални мерки и мнозинство от граждани с воля за тяхното прилагане.

Виждаме какво постигна системата ни през изминалите 27 години. За съжаление “представителната” демокрация доказа своята несъстоятелност най-вече в посока производството на “елити”. Включването на нов “елит” у нас на мястото на сегашния няма да доведе до никакъв по-особен резултат, не защото хората са негодни, а защото системата изисква те да изпълняват определени противообществени роли.

Малко са тези, които могат да понесат тази тежест. Не е и нужно, защото истинската демокрация, директната, сваля тази непосилна отговорност от раменете им и ги превръща в хора, които спокойно изпълняват задачите си пред обществото. В този случай “натиск” от гражданите под формата на загубено обществено време и платени протести не е необходим. Нужно остава единствено всекидневното участие в решаването на дневния обществен ред.

Поставянето на “румънски” цели пред българското гражданство е не само смешно, но и неправилно. Това няма да реши демографската катастрофа в България, както не е решена и същата криза в Румъния. Заплата от 319 евро, колкото е в момента за румънците изобщо не може да се сравни с тази във Великобритания например. Може скоро да поискаме да настигнем и албанците, а справянето с корупцията е повече от ясен и недвусмислен въпрос, но той си остава следствие на уж демократичната система с “представители”. Пък били те и добре образовани. Даже още по-зле, искаме да доведем в безконтролната власт белите якички?

Затова предлагам да започнем с наблюденията над Швейцария, щом като трябва да заглеждаме някого. Наскоро отпадна и последната причина някой да казва да не им обръщаме внимание. Алпийците най-после казаха “довиждане” на банковата тайна, което от своя страна слага край на репутацията на страната им като данъчен рай. Сега вече ще можем спокойно да я даваме за пример без да се говори непрекъснато, че държавата е толква добре подредена, защото там живеят мръсните пари.

Тъкмо обратното е, там живеят граждани, които непрекъснато участват във вземането на решенията и си почистват обществото. Ключов пример за това е, че през тази или следващата година дори ще се проведе първият референдум по “въпроса на въпрсите:, за отнемането от частните банки правото им да създават парите – една истинска демократизация на паричната система.

С този светъл пример пред очите ни можем да забравим за провинциалните ни балкански разделения и да започнем сътрудничество с братята ни по съдба на Балканския полуостров за прилагането на принципите на директната демокрация, единствената непровалена политическа система по тези земи. Мирът и просперитетът на алпийските народи, събрани заедно преди близо 170 години е най-добрият пример за следване във вечно врящото балканско гърне, пълно с рехаво ястие за бедняци.

Не е ли така?

 

инж.ик. Георги Неделчев

Съпредседател на Български съюз за директна демокрация – БСДД

Advertisements

КОЙ ИЗКОПА ГРОБ ЗА ГЪРЦИЯ И ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ОТДАВНА Е В НЕГО?

“Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно.” – Сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.

Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система създадена преди стотици години. Но за това след малко…

Друг също така „малко“ известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя Брутен вътрешен продукт е… Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и разбира се Япония. Също така, факт, отбелязан в доклада „Поглед върху правителствата“ за 2015г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия.  В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.

Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае? Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре ли живеем ние от тогава?

“Историята разказва, че сарафите (впоследствие банкери) са използвали всяка форма на злоупотреба, интриги, коварство и всевъзможни насилствени средства, за да поддържат контрол над правителствата чрез контролиране на издаването на парите.” – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ, един от бащите на Американската Конституция.

Историята с дълга на Гърция започва от 2001-ва година с приемането на еврото – политическата валута на „обединена“ Европа, задачата, на която на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС. Истината обаче се оказва друга. Поради засиления интерес за печалби, частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-ма с жестоката финансова криза долетяла през океана и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч. Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно, когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби успяват да закрият позициите си като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които до скоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит вече няма кой да отпусне. Натрупаните задължения под прикритието на фразата за „стабилност на банките“ се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.

Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, когато казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, нобелови лауреати или обикновени финансисти. Някой обаче е време да допълни, че нашите кости вече са положени и затрупването на отвора е въпрос на време, тъй като никой нищо не прави за да бъде прекратена тази срамна операция. Блатото на Паричния съвет, въведен спрямо една силна за времето си национална валута – германската марка, но след това механично прехвърлен върху изкуствено създаденото евро, клатещо се върху разнообразните европейски икономики с различни данъчни системи, ни е откъснало от света и реалните възможности за маневриране и защита на родната икономика с български национален интерес.

И докато в реалния живот смъртта е неизбежна и невъзвратима, то във финансовия свят всеки един проблем е поправим стига да има желание и политическа воля за това. Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери „под формата на един „червен бутон“, с който всички тези проблеми могат да бъдат забравени“, свободно цитирайки един гръцки преподавател в Тексас. Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото. С други думи печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, те пък представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга. По въпроса за тази система вече се събират подписи за референдум в Швейцария – страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на Европейския съюз, в частност Европейската комисия, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души заети с лобизъм.

С други думи преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно замисляне.

Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източно европейци е зловещ, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо не подозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел ловко освободиха частните банки и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общо европейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха, все белези на тоталитаризма, от който същите тези европейци уж се бяха отървали преди 25 години. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес? На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.

“Който контролира обема на парите, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия.” – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ

Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-та и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат до днес като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението „боклук“, с който рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010г. досега южните ни съседи се молят, чукат по вратите на кредиторите или просто ругаят като най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат като така наречените европейски „партньори“ се отнесат с уважение и приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115лв, масова пенсия от 158лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата, за онези, които все още имат работа от 380лв. Източно европейците, в това число и ние българите няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното, от които е правото на достоен живот, записано във всички Конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес, достоен живот без доходи е невъзможен, а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите – техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива. Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна желанието експортна ориентация страната ни направи напълно зависими от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен, заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби предназначени само за малцина.

Когато гърците казват, че ги тласкат към българизация, това означава, че частният дълг е станал институционален, а след това ще бъде стоварен върху населението и изсмукан от хората под формата на икономии. Резултатът е крайна бедност и изрядни финанси, оправдани с мъгливи описания на мързеливи непроизводителни хора. Това се случи у нас 96-97-ма година. За това родните експерти са прави. Да си припомним обаче кой е ползвал парите и там, и тук?

Не по-малка гавра с България е чужди евродепутати да ни дават за пример, когато се опитват да нагрубят гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента – институцията, символ на идеята за демократичния Европейски съюз. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета. Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?

Гърция е наказана от ЕЦБ, МВФ и ЕК, за да послужи за пример, както ние служим за пример, пред останалите, да не си и помислят да спират плащанията, независимо от условията за гражданите на съответните страни, ако не искат да ги сполети съдбата на гърците, камо ли тази на българите. Не става и дума за развитие, за това, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има наличие на ръст в икономиката. Нито дума не се споменава и затова какво преживяха досега гърците, да не говорим за българите, които се развяват като плашило пред останалите европейци. Напълно незаслужено, с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.

Така кръгът на мисли се затваря. Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, следователно дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи, никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите то тогава що за еврозона е това? Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от гроба, в който отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в него, за да има с кого да споделим националната си мъка?

Предстои да видим. Но не като зрители, а с директно участие в процесите.

Автор: Георги Неделчев

Съпредседател на Българско сдружение за директна демокрация – БСДД, http://www.budd.bg

П.П. Един стар анекдот може да ни ориентира за характера на преговорния процес между Гърция и трите институции кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ:

„Професор седи в студентския стол. Идва студент и сяда на неговата маса. Професорът казва: ”Птица и свиня не могат да седят на едно място!”

Студентът: “Тогава аз отлитам.”

Професорът се ядосал много и решил да го скъса на изпита. В деня на изпита студентът отговаря за отличен. Професорът му задава въпрос:

“Вървиш си по улицата и насреща ти две торби — едната с акъл, другата с пари. Ти коя ще вземеш?”

Студентът отговорил: “Тази с парите.” А професорът отвърнал: “А аз ще взема тази с акъла ако съм на твое място.”

Студентът: “Кой какво си няма това иска.”

Професорът се ядосал още повече, взел му книжката и написал вътре “Говедо”. Студентът си тръгнал без да я отваря. Не минали 2 минути и студентът влиза отново и казва на професора:

“Извинете, г-н професор, тук само сте се подписали, може ли да добавите и оценката?”

КРИЗАТА Е В НАС И НИЕ СМЕ В КРИЗАТА

Какво ли не се изписа и не се изказа през последните седмици за Гърция и Ципрас. Де що има анализатори и експерти се упражниха, всеки по своему, а някои и по поръчка, върху темата гръцки дълг и какви ще са последствията от предстоящия в Гърция референдум.

Както беше писал Солженицин, в едно друго време и по друг повод „Рекло телето дъба да мушка”. Само че дъбът на световния капитал се е разраснал до нечувани размери, разклоненията му са обхванали и въвлекли в зависимост цели държави, както и Европейския съюз. Гръцкото теле е устойчива и инатлива порода. Не се дава лесно и обича живота.

Какво да кажат обаче българските Белчо и Сивушка, които се напъват да стават европейски крави – дали ще станат европейци по гръцки сценарий или ще ги вкарат в кошарата на европейското стадо при други условия?

Драги зрители, всичко зависи НЕ от нас – европейци ли ще сме, по-европейци или най-европейци – въпросът се решава на ниво, където ние, обикновените хора, трябва да слушкаме, а не да вадим рога.

Но нека обясня с думи прости на драгия зрител как професори и анализатори тътнат словозаблуди, целящи да ни убедят, че нашият единствен и спасителен остров е зависимостта от цялото, а не независимостта на националното.

Европейските идеи за прогрес и техническо развитие са прекрасни, но утопични. Защо? Защото идеята за единност се опорочи от влиянието на капиталите върху решенията на Европейския парламент. Защото там вече не са независими, не са заинтересовани за съдбата на народите в европейското семейство, а от просперитета на отделни компании и корпоративни гиганти.

Когато главата на едно семейство изпадне в зависимост, повлича всички членове на семейството със себе си. Така цялото вече зависи от чужди решения и те се превръщат в расистки спрямо всеки, дръзнал да бъде различен или да отстоява себе си и своите ценности, ако те не отговарят на версията на ръководството.

В този смисъл, обявяването за варварски, враждебни, неправилни или недоразвити другите общества, които изповядват различни ценности и са построили дома си по друг начин, не те прави по-малко варварин или враг от тях самите.

В своето интервю за Фрогнюз от 30 юни професор Слатински обвинява Ципрас, че е забил нож в гърба на демокрацията, нарича го враг на демокрацията и громи с думи тежки решението на гръцкия премиер да проведе референдум.

В противовес на тези обвинения, един нобелов лауреат по икономика – професор Пол Кругман – споделя, че създаването на единната европейска валута е грешка.

В “Ню Йорк таймс” проф. Кругман развива тезата, че не всичко, но повечето, от това, което чуваме за гръцката безотговорност и разпуснатост, не е вярно.

Нещо повече, нобеловият лауреат съставя пред очите ни сценария за “Грексит” и казва:

„Проблемът с Грексит винаги се е съдържал в риска от финансов хаос, в банковата система, разрушена от панически тегления на средства, и в бизнеса, кретащ едновременно заради банкови проблеми и заради несигурност по отношение на законовия статус на дълговете. По тази причина няколко поредни гръцки правителства се присъединяваха към исканията за строги икономии и по тази причина дори СИРИЗА – управляващата лява коалиция, беше готова да приеме мерките, които вече бяха наложени. Всичко, което тя искаше на практика, е спиране на по-нататъшните ограничения.

Но тройката не искаше и да чуе за това. Човек може лесно да се изгуби в детайлите, но основното в момента е, че Гърция беше възнаградена с оферта от типа “това или нищо”, която по нищо не се различава от политиките през последните пет години.

Това е (и най-вероятно е трябвало да бъде) оферта, която премиерът Алексис Ципрас не може да приеме, тъй като това би унищожило политическата причина за съществуването му. Следователно целта би трябвало да бъде той да напусне поста си, което по всяка вероятност ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се страхуват достатъчно от конфронтация с Тройката и гласуват с “да” на референдума.

Те обаче не трябва да го правят по три причини:

Първо, ние вече знаем, че все по-суровите икономии не водят до нищо – след пет години Гърция е в по-лоша форма от когато и да било.

Второ, много и дори по-голямата част от хаоса покрай Грексит вече се е случила. След затварянето на банките и налагането на капиталови ограничения, няма какви повече щети да бъдат нанесени.

И накрая, присъединяването към ултиматума на Тройката ще представлява окончателното отказване от каквито и да било претенции за гръцка независимост. Не вярвайте на твърденията, че представителите на тройката са просто технократи, които обясняват на необразования гръцки народ какво трябва да направи. Тези предполагаеми технократи на практика са фантазьори, които пренебрегват всичко, което знаем за макроикономиката и са бъркали през цялото време.

Тук не става въпрос за анализи, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, която ще издържи докато вариантът за излизане от еврото се смята за немислим.

Така че, сега е време да сложим край на тази немислимост. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и депресия без ни най-малък намек за край.”

Та, не разбрах, кой на кого е забил нож в гърба? Или нашият професор нещо се е объркал?

Според вас, на кого бих повярвала повече и в чии думи има повече здрав разум, но най-вече независим разум?

Смешно е дори да задавам този въпрос, особено предвид почти пълната липса на независимо мнение в България и замяната му с платени, подплатени и подгрети партийно разбирачи.

Иска ми се обаче да се върна на гръцкото теле и нашите Белчо и Сивушка. Те си приличат по това, че са в едно положение – криза в кошарата, криза извън кошарата, кризисен план, спуснат отвън, а вътре – разпад, глад и икономии.

Белчо и Сивушка отдавна гладуват. Разликата между нас и гърците е основно в това, че там ядоха и пиха всички, а тук европейските средства отидоха в ръцете на шепа хора, за сметка на това тежестта падна на плещите на обикновените българи.

Кризата е в нас и ние сме в кризата, драги зрители. Икономическият империализъм, стратегическото превъзходство на определени държави над всички останали и корпоративните капитали няма да ни изведат към свобода, независимост и икономически растеж, а ни поставят в перманентна задлъжнялост за поколения напред и без изход, в колониално робство. Така беше и при налагането на комунистическата догма, така е и днес. Същия хомот утре ще теглят децата ни.

Горкият Ципрас, който реши да се прави на независим и корав в общество на люти икономически хиени.

Все пак, не мога да пропусна и една светлинка в мрака – държавата, която остана независима, която търгува свободно с целия свят и в която правилата се определят не отвън, а с референдуми, с гласа на народа. Да живее Швейцария, в която няма криза и няма да има. Чудно защо…

 

Автор: Лидия Делирадева, Електронен референдум

ФАЛИТ ЗА ГЪРЦИЯ? ДА СЕ СЕЩА БЪЛГАРИЯ. ИЛИ КАК ГЪРЦИЯ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРОВАЛИ.

Не е тайна, че напрежението между Гърция и Германия, Тройката и останалата част от кредиторите от Еврозоната е високо. Има много позьорство и от двете страни, както и много се каза за потенциалния “GREXIT” (гръцкият изход от еврозоната). Всъщност, подновените опасения от GREXIT разтърсват финансовите пазари като председателят на Еврогрупата, Йерун Диселблум, обвини Гърция в загуба на време, докато гръцкият финансов министър Янис Варуфакис намекна за възможността за референдум относно членството на Гърция в Еврозоната. Този GREXIT може никога да не се случи, но също така може да е точно „зад ъгъла“.

Така че, какъв тип парична рамка гърците трябва да приемат, ако те трябва да разделят пътищата си с Еврозоната? Ето какво може да бъде предложено на Янис и останалата част от гръцкия народ, ако се стигне до това GREXIT да стане реалност.

Проблемите на настоящите парични системи

На първо място, ако гърците се налага да върнат тяхната собствена валута няма да има смисъл да я базират на парична рамка, която се е проваляла отново и отново във Великобритания, Европа, Азия, Латинска Америка и Северна Америка. Страните, които са разрешили на банковия сектор да създава пари от нищото са били подложени на циклични бумове и сривове, създавайки милиони безработни и изтривайки години от растежа. По тези причини, на практика няма смисъл да се възпроизвежда такава система, която историята е показала, че не работи:

Проблем 1: Размерът на парите в икономиката се определя от доверието на частните банки

Банките са предприятия от частния сектор, които са естествени „печалбо-максимизатори“. И все пак, те са специални с това, че по-голямата част от печалбата им идва от създаването на пари чрез раздаване на заеми. В следствие на това, в периоди на относителна икономическа стабилност, те имат стимул да създават огромни суми пари, обикновено за вече съществуващи активи във финансовия сектор и недвижимата собственост, които нямат пряк принос към БВП. Цените на тези активи след това бързо се увеличават. Въпреки това, тъй като по-голямата част от кредитите се използват за купуването на вече съществуващи активи, които не повишават растежа на БВП, по-голямата част от доходите не се увеличават в съответствие с дела на дълга в икономиката. Нарастването на дълга на частния сектор значително изпреварва ръста на доходите. Скоростта на кредитирането и създаването на нови пари в крайна сметка се забавя. Цените започват да намаляват, но стойността на заемите остава същата (т.е. стойността на активите намаляват, докато стойността на пасивите се запазва непроменена) и кризата се разгръща.

Това обаче е само върхът на айсберга. Точно, както банките могат да създават пари чрез отпускане на кредити, същите тези пари се унищожават, когато кредитите са погасени. По този начин, когато скоростта и стойността на погасените кредити надвишава скоростта и стойността на разрешените нови заеми, размерът на парите намалява. Когато кризата започва да се развива, банките, предоставили прекалено много пари на хора или фирми, които не могат да ги изплатят, стават загрижени за платежоспособността на своите баланси. Следователно, те ограничават кредитирането на домакинствата и бизнеса, харченето се намалява и цените намаляват още повече, което води до рецесия.

Всъщност Гърция би следвало да е твърде добре запозната с описания по-горе процес, като гърците са били принудени да компенсират задлъжнялостта и да платят дълговете си към Тройката, и да гонят първичен бюджетен излишък в размер на 4-5% от БВП годишно. Според известния икономист Стив Кийн това на практика означава, че около 4-5% от гръцкото парично предлагане (или 4-5% от покупателната способност) се изважда от икономиката всяка година.

Проблем 2: Икономиката може да се стимулира само чрез насърчаване на по-нататъшна задлъжнялост

Всичко това означава, че единственият ефективен начин да накарате икономиката да заработи отново и единственият начин да накарате предприятията и потребителите да харчат повече е чрез насърчаване на повече заеми. Но ако прекомерните нива на задлъжнялост (по-специално заемите към частния сектор) са източник на кризата, тогава не е ли това рецептата за следващата криза?

Проблем 3: Приходите, генерирани чрез създаване на пари (сеньоражът, „печатането“, вече „нащракването“ на пари) са придобити от банковия сектор, вместо от широката общественост

Централните банки продават парите, които те издават, под формата на банкноти и монети, по номиналната им стойност. Но създаването на тези пари струва само една малка част от номиналната стойност на банкнотите и монетите. Следователно централна банка има значителна печалба при създаването на пари в брой (наречено сеньораж) като след това препраща тази печалба към хазната.

Въпреки това, тъй като банките са в състояние да създават пари под формата на електронни банкови депозити, те също придобиват определено количество сеньораж. Разликата е, че частните банки издават между 95-97% от всички пари, докато само 3-5% от парите са създадени от централните банки. Ето защо, по-голямата част от сеньоражните печалби са прихванати от частни банки, а не от широката общественост.

Проблем 4: Банките са твърде големи, за да фалират

Съгласно действащата парична система, банките са твърде големи, за да фалират. Ако ние им позволим да се провалят, цялата система от плащания ще се срути. Това е така, защото банките изпълняват три функции, които в момента са неразривно свързани помежду си: 1) Те осигуряват система за плащания, което позволява парите да бъдат изпратени, както и получени 2) Те предлагат спестовни и инвестиционни схеми, които позволяват на спестителите и инвеститорите да увеличат парите си в дългосрочен план и 3) Те предоставят заеми и ипотеки.

Депозитите, които банките създават, т.е. електронните пари, които съставляват по-голямата част от общата парична наличност, са по същество задълженията (обещанието да се плати) на частните банки. Тъй като ние използваме тези пасиви (или обещания за плащане) като нашата основна форма на парите, то една безотговорна банка, която е издала твърде много лоши заеми трябва да бъде спасена само заради това, цялата система на плащанията да не се срине заедно с нея.

Решението: Суверенна парична система (контролирана и направлявана от суверена)

А.

В Суверенната парична система, властта да се създават пари ще бъде отнета от банковия сектор и прехвърлена на публичен орган, какъвто е Централната банка на Гърция. Централната банка на Гърция ще бъде единствено отговорна за създаването на нови пари, които след това ще бъдат прехвърлени на правителството, което би могло да ги използва за публични разходи, намаляване на данъците, или директни трансфери на гражданите (напр. Базов доход, вече включен частично в плановете на Варуфакис). Клиентските разплащателни сметки ще съдържат електронни пари, емитирани от Банката на Гърция, вместо да представляват задължения на частните банки.

Банките все още ще имат важната функция да поддържат съвпадането на спестителите с кредитополучателите и ще действат като посредници. Разликата е, че една банка ще може да заема само парите, които спестител е предоставил чрез инвестиционна сметка.

Тези промени ще позволят на Банката на Гърция да се увери, че създаването на пари ще съответства на растежа в реалната икономика. Ето защо създаването на пари няма да зависи от желанието на банковия сектор да отпуска заеми. Ако инфлацията нарасне над целево ниво следва Централната банка на Гърция да забави скоростта на създаване на пари. И обратно, ако е имало дефлация, Банката на Гърция може да ускори темпа на създаването на пари. Новосъздадените пари ще бъдат прехвърлени на правителството, за да се влеят директно във вените на реалната икономика. Централната банка на Гърция ще бъде в състояние да повлияе на икономиката като цяло много по-ефективно и пряко в сравнение с настоящата система.

Б.

Вместо да се налагат пари, създадени през процеса на кредитиране, с дълг, Суверенните пари ще бъдат създадени свободни от дълга. Когато бъдат създадени нови пари, гръцката хазна ще издава определено количество “безсрочни облигации с нулев купон“. Те ще бъдат безлихвени и никога няма да се наложи да бъде погасени, защото са собственост на Централната банка. Тогава тя ще купува тези облигации като захранва сметката на правителствената хазна с нови драхми.

Така че, балансът на Централната банка на Гърция ще е изравнен, новосъздадените пари ще се появят като задължение на Банката на Гърция и актив на гръцката хазна. Облигациите от друга страна ще са актив на Централната банка на Гърция и задължение на гръцката хазна.

В.

Даването на Централната банка на Гърция на монопол върху издаването на цялата нова валута би означавало, че новите пари може да се създадат дори докато бизнесът и домакинствата изплащат техните съществуващи кредити. Никой не би трябвало да взема на повече дълг, за това да има увеличаване на харченето в икономиката. Допълнителните разходи на гръцкото правителство ще са противовес на всяко намаляване на харченето, причинено от частния сектор изплащащ дълговете си. Това би позволило намаляване на дълга, без да се увеличава риска от бъдеща криза.

Г.

Разрешаването на Централната банка на Гърция да има монопол върху цялото ново създаване на пари, би означавало, че всички печалби от създаването на електронни пари и банкноти биха отишли ​​в гръцкото правителство. С 95-97% от настоящите пари, създадени от банките, прехвърлянето на това преимущество на Централната банка на Гърция ще увеличи публичните приходи масирано, което допринася за повече публични разходи или погасяване на държавния дълг.

Д.

Разделянето на инвестиционните сметки от разплащателните сметки би означавало, че системата за плащания не може да бъде застрашена, когато банката не успее да се справи. Вместо наличие на разплащателни сметки с пари, съставени от несигурни обещания за плащане, издадени от банки, тези сметки биха съдържали без рискови и без дългови пари, емитирани от държавата. Ако банката на клиента се провали, парите по разплащателната сметка все още са на сигурно място и клиентът все още може да получи достъп до нея и да ги похарчи. Клиентите, които направят парите си да са на разположение за отпускане на заеми в инвестиционна сметка, ще трябва да изчакат, докато банката бъде ликвидирана, за да получат своята инвестиция обратно. Плащанията могат да се извършват само чрез разплащателна, а не чрез инвестиционна сметка. Съответно, не би било необходимо да се спасява една безотговорна банка, за да се защити системата за разплащания.

В крайна сметка, Гърция може да има много по-светло бъдеще занапред със създаване на парите под демократичен контрол. Централната банка на Гърция ще има по-директен и по-добър начин за влияние върху икономиката, когато е необходимо, да не говорим и за по-малко сложната и по-стабилна банкова система.

Бел.ред. Проблемите и решенията в текста се отнасят в пълна степен и за България.

http://www.positivemoney.org/2015/03/grexit-proposal/