БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ

България има свой път, българите няма повече да бъдат тормозени. България и българите не са някаква случайна нация от новопоявилите се в Европа. България ще има своята нова икономика, гарантирани доходи за достоен живот и гражданите ще взимат политическите решения, а техни делегати ще ги изпълняват.
 
Ние, българите, вече сме по целия свят. В Америка и Русия, на Балканите, Апенините и Пиринеите, на Британските острови и в Британската общност, в малка Швейцария и самотна Исландия, в Близкия и Далечен изток, в Африка и дори Антарктида.
 
Ясно е, че България ще бъде партньор с другите държави и техните народи, няма да се затвори в себе си. Резултатът от предсрочните избори напролет е изключително важен, защото ще е подготовка за следващите предсрочни още през есента. Вярвам, че има голямо бъдеще пред нас, но само заедно. Всичи българи в единение за просперитета на нашата съвременна държава и всеки един български гражданин.
 
Споделете това с човека до вас, ако сте съгласни.
Времето дойде!
 
Георги Неделчев
Advertisements

ПРИЯТЕЛИ, ВРЕМЕТО ДОЙДЕ!

Минути след като Тръмп спечели последните необходими електорални гласове за избирането му за Президент на САЩ е време да си кажем, че тази неделя онези от нас, които вече не приемат установеното положение могат спокойно и с чиста съвест да не отидат до урните.

Двамата кандидати на втория тур у нас имат достатъчно подкрепа от контролирания, купен, фалшифициран и манипулиран от медиите им граждански вот. Гласовете на хората извън това установено положение нищо няма да променят и е по-добре да запазим достойнството си.

Който и да бъде избран у нас, ще се наложи да се съобрази с гласовете на свободните български граждани на следващите парламентарни избори. Почти половината от българските гласоподаватели все още търсят своето представителство и е наш дълг да им разкажем за Българския съюз за директна демокрация – БСДД, който ще се яви самостоятелно на следващите по ред избори.

Здраве и успех на всички вас, които сте тук и сме заедно.

Времето дойде!

инж.ик. Георги Неделчев – съпредседател на БСДД

РОБОТИТЕ ЩЕ ВЗЕМАТ РАБОТНИТЕ ВИ МЕСТА

Илън Мъск: Роботите ще вземат вашите работни места, а правителството ще трябва да ви плати заплатите!

 

Компютрите, интелигентните машини и роботите изглежда ще са работната сила на бъдещето. И тъй като все повече и повече работни места се заместват с технологии, хората ще имат по-малко работа за вършене и в крайна сметка ще бъдат поддържани с плащания от страна на правителството, прогнозира Илън Мъск – емблематичният футурист от Силиконовата долина, основател и главен изпълнителен директор на SolarCity, Tesla и SpaceX.

Според Мъск, наистина няма да има никакви други опции.

“Има един доста добър шанс, който в крайна сметка ще се случи с безусловен Базов доход или нещо подобно, поради автоматизацията”, казва Мъск за CNBC. “Да, аз не съм сигурен какво друго може да се направи. Мисля, че това е, което ще се случи.”

В страна с безусловен Базов доход, всеки индивид получава редовно плащане от страна на правителството. Швейцария обмисли въвеждането на безусловен Базов доход от 2500 швейцарски франка (4500 лв) на месец това лято. Избирателите в крайна сметка отхвърлиха плана, но това предизвика широк, глобален разговор.

Също така това лято, президентът Обама се обърна към идеята за безусловен Базов доход в интервю с директора на Media Lab на Масачузетския технологичен институт, Джой Ито, и Скот Дадич, главен редактор на списание WIRED: “Дали Базовият доход е правилният модел – ще бъде ли приет от широк кръг от хора – това е дебат, който ще провеждаме през следващите 10 или 20 години”.

Докато обществото бавно обмисля идеята за основен човешки доход, технологиите бързо променят глобалната работна сила.

Например, в близкото бъдеще, товарните автомобили ще могат да се управляват сами. И макар, че няма да стане статукво за кратко време, това ще означава, че няма да има нужда от толкова много шофьори на камиони, казва Мъск.

Някои шофьори ще се преместят към транспортните оператори, отговарящи за мониторинга на състоянието на флотилията от товарни автомобили, а не за всеки един камион по отделно. Ако един камион има проблем, тогава операторът на флота ще се включва отдалечено за решаване на проблема.

“Всъщност, това е може би по-интересна работа, отколкото простото шофиране един камион,” казва Мъск.

Очевидно е, че тези шофьори на камиони, които вече не са на работа може да видят ситуацията по различен начин.

Но оптимистичният Мъск вижда засилената автоматизация като цялостна полза за обществото, дори възможност.

“Хората ще имат време да правят други неща, по-сложни неща, по-интересни неща,” казва Мъск. “Разбира се, с повече свободно време.”

Дългият хоризонт на свободното време може да звучи добре, но той също може да бъде намек за перспектива. За много хора, наличието на работа и някъде всеки ден да бъдат “заземени” дава цел в живота.

Всъщност, самият Мъск се задвижва от професионалните си амбиции. Той не е необходимо да работи, за да си плаща сметките вече повече от десетилетие. През 2002 г., Мъск продаде на eBay платформата за онлайн плащания PayPal, на която е съосновател, в сделка, която сложи 165 милиона долара в джоба му. Вместо да се излегне на дивана, той стартира няколко фирми и се опитва да стигне дори до Марс.

Въпреки, че стремежите на Мъск може да надминават тези на повечето американци, вероятно те ще искат също да продължат да извършват някаква работа. Склонността към гледане на Netflix е приятна само за известно време.

http://www.cnbc.com/2016/11/04/elon-musk-robots-will-take-your-jobs-government-will-have-to-pay-your-wage.html

ЦЕННОСТИТЕ НА ЕВРОПА ДРЕЙФУВАТ ИЗ АТЛАНТИКА СЛЕД СБЛЪСЪК В СОФИЯ

Един „президент“, който заслужено си отива без да се опита да повтори мандата си, тези дни заяви, че нараствал броят на кандидатите на предстоящите избори за тази българска институция, които желаели отклоняването ни от курса на „евроатлантическо развитие“.

Дали е така?

Явно дори не се е замислял какво означава това, както и не го е поставял под съмнение, защото го е следвал „безкомпромисно и посветено“. Друг на негово място в най-бедната и корумпирана страна с крещящо неравенство в „ЕС“ би се засрамил. Не защото днес България има друга сериозна алтернатива да пристане на когото и да било, а поради характера на съответния „евроатлантизъм“, зад който се крият апологетите на неолибералната идеология, незачитаща достойнството на човешкия живот.

Ценностите на „евроатлантизма“ са чудесни клишета без покритие за макроманипулации, но най-страшното от тях се нарича „върховенство на закона“. Онзи закон, който несправедливо узаконява клиентелизма, корупционните системи, корпоративните и лични интереси, изключването на гражданите от политическия процес, грабежите на монополите и скритите олигополи, злоупотребите с национални и европейски средства от данъкоплатците, както и много други практики, задълбочаващи раните в разкъсаната българска социална тъкан. Нито един такъв закон не може да има „върховенство“ над човешкото достойнство и истинските човешки ценности. Върховенство може да има само общия Правов ред в държавата, който пази гражданите и дава среда за развитие на техните способности.

Но къде остана „мирът“, а „демокрацията“? Кой и как разпали въглеводородните войни, които доведоха, както до масова бежанска вълна, така и до невиждана икономическа миграция? Кой зарази „евроатлантизма“ с вирусите на религиозния фанатизъм, терора, междурасовата омраза? Кой изключи гражданите на „ЕС“ от политическия процес, създавайки „закони“, които не позволяват на гражданите да се организират в инициативи, от които съответно да произлизат справедливи закони? Това ли е „евроатлантизмът“, за който говори нашият човек?

Разбира се, че не.

И за щастие. Истинската Европейска идея е жива, заедно с духа на основателите на най-голямата държава отвъд Атлантика. Онази забравена директна демокрация с прякото участие на гражданите бавно, но сигурно си пробива път в добре развитите общества от едната и от другата страна на океана. Движението на Бърни Сандърс за политическа революция в САЩ, Движение 5 звезди в Италия, Партията на независимостта във Великобритания, общото развитие на Швейцария, която има в пъти по-добра демокрация от настоящата в „ЕС“, „Будна нощ“ във Франция, движението за спиране на ТПТИ в Германия, инициативите на гражданите в Холандия за базов доход, примерът на Исландия, другите северни демокрации, които винаги са поставяли гражданското участие на пред интересите на собствената им партокрация.

Всичко това не е до болка познатият ни „евроатлантизъм“. Това е истинското гражданско желание за сътрудничество, приятелство, свободно израстване, споделяне на ресурсите в икономиката, както и духовно развитие според националните традиции, характеристики и особености.

Не, г-н „президент“, настоящите фалшиви и подменени „евроатлантически ценности“ нямат нищо общо с Българския национален идеал. България нямаше да изчезва с най-бързи темпове в света, ако вие бяхте прав. Спомнете си за Паисий, Раковски, Левски, Ботев и ще разберете разликите. България е една от люлките на Европа, а оттам и на световната цивилизация. Огромен брой българи са дали своя принос и за развитието на Новия свят отвъд Атлантическия океан.

Националният ни идеал е българите по света отново да се съединят, на основата на единния говорим книжовен български език, да си спомнят кои са, от къде идват и да начертаят своя план къде искат да отидат в океана на световното развитие. Това може и да преминава през участието в организации и съюзи, но само в интерес на българските граждани и не с цената на нови жертви, обезлюдяване, национално мракобесие и родоотстъпничество.

Общите военни тренировки, ресурси и закупуване на техника нищо не решават, когато липсва бойния дух. Българската армия многократно го е доказвала. Спомнете си поне Дойран, спомнете си и Добруджа. Българската армия отново може да бъде онзи двигател на националното активизиране, както е било в най-новата история на възстановената Българска държава след Освобождението.

Но не с политически комисионни от договори за въоръжение и не с цената на безогледно задлъжняване, стоварено на раменете на и без това унижените български граждани.

„Президентът“, който си отива, премествайки се най-вероятно на по-висок международен пост, цинично пита дали самоизолацията е решение? Не, разбира се, особено с унищожената боеспособност и липсата на каквито и да било национални ценности. Българската държава и армия имат нужда от възстановяване, което да подпомогне избора на българските граждани при вземането на бъдещите решения за участието в съюзи и организации, съответстващи на истинските национални интереси на България в 21-ви век, а именно просперитета на същите тези граждани.

инж.ик. Георги Неделчев

съпредседател на БСДД

ЕДНА БЕЗУСЛОВНО ТОЧНА ИДЕЯ В ТОЧНИЯ МОМЕНТ

Някъде във втората половина на 20 век Оскар Уайлд споделя крилатата си мисъл, че „Една идея, която не е опасна, не си струва да бъде наречена „идея“. Повече от 100 години по-късно, в дебат през есента на миналата година, швейцарски парламентарист нарече вероятността Базовият доход да бъде въведен веднага в страната на точните часовници – „бомба в сърцето“ на системата. Бомбата в сърцето на крайното неравенство, мизерията, духовния упадък, загубата на човешкия облик, злоупотребата с политическо влияние, корупцията и престъпността вече е заложена – целият свят научи, че изход има с тази голяма идея. Да, вероятно не под формата на лекарство за всички и всичко, но крачката към спасение в настъпващата Четвърта индустриална революция вече е известна – Базов доход за всички граждани.

Две години по-рано, в своята първа реч, новият холандският монарх крал Вилем-Александър обяви „социалната“ държава на 20 век за мъртва и обърна погледите към новото „общество на участието“ – една спасителна мрежа, в която държавата намалява драстично своята намеса, освобождавайки инициативата на гражданите, запазвайки правовия ред и своите присъщи функции за грижа към всеки отделен гражданин. Това прозвуча като оглушителен начален сигнал за хората в холандските градове и села. Днес, месеци по-късно, там започнаха пилотни проекти в няколко населени места, начело с Утрехт, за въвеждане на система с Базов доход. Още повече, в холандския парламент започна дискусия за отнемането на правото за създаване на парите от частните банки и прехвърлянето му върху национален орган с участието на гражданите.

Въпросът на въпросите – ОТКЪДЕ ИДВАТ ПАРИТЕ?

Този, на който корумпираната върхушка в ЕС е дала простичък отговор в днешната несправедлива система: с предоставеното на Марио Драги право да създава по 60 милиарда евро на месец от въздуха и да го раздава на практически фалирали частни банки и задлъжнели с откраднати обществени пари правителства, купувайки техните дългове. Какво щеше да стане, ако тези пари не бяха давани за замазване на вече консумирана корупция, а бяха предоставени директно на европейските граждани, които да решат със своите портфейли съдбата на една или друга политика и финансово-икономическо поведение? Тогава всеки един гражданин на Еврозоната щеше да получава по 175 евро всеки месец или всеки в ЕС по 120 евро – пари, които неминуемо щяха вече да са задвижили отново европейската икономика. В замяна на това играта на Марио донесе обезценяване на европейската политическа валута, заблатяване на европейската икономика и потъване в бедността и мизерията на огромната част от населението, особено у нас.

Какво обаче представлява Базовият доход?

Това е част от националния доход, измерен през Брутния вътрешен продукт и разпределен като инвестиция във всеки един гражданин. Накратко: парична сума, получавана всеки месец от рождението до смъртта, която замества почти цялата досегашна социална система и драстично намалява приходната администрация. Стъпва върху развитите системи за дистрибуция на стоки и услуги. Не позволява на криминалната дейност да се разраства и премахва основните мотиви за битовата престъпност. Разделя понятията за доход и труд, като разширява възприемането на труда извън наемния – с признаването на личния, доброволния, семейния, надомния и самоорганизирания. Отчита настоящата автоматизация на производството и бъдещата интелигентна роботизация, заедно с нуждата от развитие на образованието, културата, здравословните храни, ефикасната енергия, спорта, запазването на традициите и занаятите.

Толкова хубаво, че не може да е истина?

Да, почти като времето, в което някои са казвали, че Земята е кръгла, а властимащите са се мъчили да ги изгорят или поне да ги убият мъчително за назидание. „И все пак тя се върти!“ – икономиката, заедно с родната ни планета е в кръговрат, както и нашата скромна, поробена, но хубава държава. Утопия или химера? А защо не и просто мечта? Като онези на дедите ни за Освобождение, Съединение и Независимост или на едни други за Ренесанса? А защо не и като разделението на труда, премахването на детския труд, задължителното образование, платеният отпуск, признаването на майчинството, че дори откриването на топлата вода и вътрешните тоалетни.

Къде сме ние и кой е водещ в този процес?

България беше на първо място по събрани подписи в Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) за въвеждане на Безусловен базов доход в ЕС. Една инициатива, стартирана и успяла у нас с доброволчеството на трима обикновени българи, която цялостно не покри общите изисквания, поставени преди всичко, за да затруднят или изключат гражданското участие в ЕС. Само три ЕГИ са успели от 2012 година досега да преодолеят измислените, но явно добре изчислени от Европейската комисия (ЕК) критерии. Дори тази, която наскоро покри неколкократно всички параметри – за спиране на Трансатлантическото споразумение – беше обявена от ЕК без основание просто за невалидна и сега трябва съдът да се произнесе дали да бъде уважена. През декември миналата година у нас беше учредена и сега събира своите членове първата българска политическа партия, която включва в програмата си въвеждане на Базов доход за всеки български гражданин. Нарича се Български Съюз за Директна Демокрация (БСДД, www.budd.bg).

На европейския континент Финландия започна разработване на финансов модел за въвеждане на Базов доход, който трябва да е готов до ноември тази година. Идеята за въвеждане на Базов доход среща подкрепата на над 70% от финландците и почти 2/3 от парламентарните им представители. В Швейцария тази година ще се разрази съдбоносна битка в така наречената от политиците „най-опасна гражданска инициатива за всички времена“ в Конфедерацията. Гражданите от алпийската държава в центъра на Западна Европа, без да са членове на загубилия ориентацията си Европейски съюз, ще решат сами дали да бъде въведен Базовият доход, като засега одобрението е 49%, отхвърля се от 43%, а 8% заявяват, че решението им ще зависи от размера на сумата. Във Франция представител от Социалистическата партия поиска промяна в закон, който да задължи правителството да направи проучване на системата с Базов доход и нейното икономическо приложение на практика, а самата държавна агенция, отговаряща за закона, препоръча да се направят пилотни проекти. Във Великобритания за пръв път въпросът може да влезе за обсъждане в Парламента чрез инициатива на представител от Зелената партия, подкрепена с подписи и от Шотландската национална партия. На съседния остров Ирландската републиканска партия включи идеята в своя изборен манифест и вече е определила сумата от 188 евро на седмица за всеки ирландски гражданин, като експертна група ще разработи необходимите промени в данъчната система на страната. В Испания все още не е съставено правителство след изборите през декември, но една от ключовите парламентарни партии – „Подемос” – е поставила в своята програма сериозна разработка за въвеждане на Базов доход. Какво ли ще се случи, ако рулетката на изборите се завърти отново там?

Обсъжданията на системата с Базов доход достигнаха дори до инвестиционните банки и икономическите форуми, като коментарът на френския икономист Кристофер Дембик беше включен в годишните шокиращи предположения на датската „Саксо Банк“ по отношение на стряскащото неравенство в Европа и бъдещия колапс на луксозния сектор. На срещата в Давос пък, Базовият доход за пръв път беше тема на обсъждане, на фона на фрапиращите данни за световното неравенство, поднесени навреме от организацията „Оксфам”, разработваща този въпрос. Причината за влизането му в дневния ред на толкова висок световен форум е неговата универсалност: с решението, което е приложимо на всеки континент и за всяка форма на държавно устройство и управление.

Ще се разпадне ли обществото тогава? Ще работят ли хората? Какво ще стане с нашия вътрешен пазар?

Тези и още десетки въпроси изникват в мига, в който хората чуят за пръв път немислимото досега словосъчетание. Освободителната мисия на Базовия доход изглежда на пръв поглед разрушително анархистична, но всъщност е една много рационална система, базирана върху данъчната политика на държавата.

Съответно, без върховенството на правовия ред – основа на държавността – тя няма как да просъществува. Изисква крайно опростена, но много точна приходна администрация и строга система за вътрешна и външна сигурност. Огромният ефект се проявява върху вътрешното потребление, което на практика у нас е почти унищожено.

Основната маса от хора в България е с ограничена или напълно липсваща платежоспособност. Осигуряването ѝ с част от националния доход дава възможност за рязко увеличаване на предприемачеството и допълване на липсващата част от родната икономика – малкия и среден бизнес. Опасност от скриване на паричните средства под дюшеци и в буркани не съществува, тъй като средствата от Базовия доход са в електронна форма по карта, не могат да се теглят в брой и са ограничени за плащания в чужбина. За съхранението им в банката се плаща такса, не се олихвяват, а пожизненият характер на Базовия доход го прави ненужен за дългосрочно спестяване.

Да не забравяме, че покриването на базовите нужди е всекидневен въпрос и повечето от тях не могат да бъдат отлагани дълго във времето. Така, както и залавянето с полезна дейност не може да бъде отбягвано до безкрай. За сметка на това се променя отношението към труда, като към наемния се добавят доброволния, надомния, самонаетия, семейния, личния труд. Освен това, размерът е такъв, че всеки, който иска нещо повече от покриването на базовите си нужди, ще има възможността да преговаря с работодател на по-добра основа (това обезсмисля днешната роля на профсъюзите), да работи мечтаната работа или да предприеме нещо свое.

Трудът на майката в отглеждането на детето най-после ще бъде признат от едно общество в демографска катастрофа като нашето. Базовият доход на детето е половината от това на възрастен човек и майката разполага с него. Това освобождава жената от зависимостта в семейството или двойката и дава реална възможност тя да откаже да се превръща в машина за раждане на деца с цел злоупотреба. Тъй като системата не е социална помощ, която да се натрупва корупционно, родителството в различните обществени групи по-скоро се изравнява поради универсалната основа, създадена от Базовия доход.

Освен това, за да го получи, всеки гражданин трябва да има българско гражданство и валидна, активна българска адресна регистрация. Това решава редица обществени въпроси, свързани с изборния процес, регионалното развитие, устройството на територията, престъпността и други.

Какво значение има за младите хора? А за техните баби и дядовци? Какво ще кажем на бизнеса?

Държавата, чрез правовия ред, създава условията за успешна икономическа дейност на гражданите, а те от своя страна допринасят със своите данъци държавата непрекъснато да развива тези условия. Базовият доход днес е възможен благодарение на усилията и труда, положени от нашите предци – онези, които са създали и изградили съвременната българска държава.

Въвеждането на технологиите ден след ден е облекчавало човешкия труд и днес производителността на машините, заедно с възможността за предприемачество, позволяват оформянето на националния доход. Част от него може да създаде условия младите българи да влязат в живота директно, без натрупване на дългове, отделяйки време за своето образование – едно своеобразно полагане на труд. Онези, които навлизат в живота след завършването си, ще имат свободата да избират, както и да се занимават с изкуство, култура, спорт, социална и доброволческа дейности. Все направления от обществената активност, силно подценявани и директно отхвърляни от системата у нас като непечеливши, но с безкрайно важна роля в оформянето на националната ни идентичност и запазването на българската народност.

Онези, които пожелаят да станат работодатели, както и тези, които вече са такива, ще получат истинска подкрепа, тъй като част от заплащането на работещите вече ще се поема от системата с Базов доход.

Освен това, по програмата, която ще се настоява да се въведе в България, преките данъци отпадат, за да бъде драстично стимулирана икономиката, а новата платежоспособност на населението осигурява потребление, което и днес се явява основата на приходната част в държавния бюджет. Това е изцяло в полза на бизнеса, но запазва справедливостта в отношенията работник-работодател под арбитража на държавата. По този начин няма да се налага младите да подпомагат финансово възрастните си родители, баби и дядовци, както отпада и ужасният парадокс – пенсионери да издържат с мизерните си пенсии безработните си деца и внуци.

Вече пенсионираните българи ще добавят Базовия доход към настоящата си пенсия, онези които са се осигурявали ще получат държавни ценни книжа срещу партидите си, а които нямат нито едното от двете ще разчитат и помагат Базовият доход да се увеличава с ръста на икономиката. Разбира се, работещите ще имат възможност доброволно да продължат да се осигуряват, а понятието „безработица“ изчезва, като на негово място се отчита заетостта, но с включване на всички нейни форми. Това ще стимулира развитието на технологиите у нас, което всъщност ще подготви нашата държава за участието ни в споменатата в началото Четвърта индустриална революция – интелигентната роботизация.

Кога ще се случи това у нас?

В годината след онези избори за Народно събрание, в които хората изберат с мнозинство политическата организация или коалиция от такива, включили въвеждането на системата с Базов доход в своите програми.

Да се надяваме, че на следващите избори това ще направи Българският Съюз за Директна Демокрация, защото също за решение чака и въпросът за прякото участие на българските граждани във вземането на решенията: с въвеждане на Българска директна демокрация и запазването на системата с Базов доход завинаги чрез Конституцията.

От трета страна, нуждата от съществени ръстове за рязка положителна промяна на демографското развитие изисква преразглеждане и на основата на обществените отношения в една нова Енергийна икономика – с евтина, ефикасна и достъпна енергия.

Имаме ли останали национални сили за такова „прераждане“?

Да, знам, че можем и искрено вярвам в това!

https://www.klinklin.bg/naj-opasnata-initsiativa/

Автор: Георги Неделчев

ВОНЯ НА СТРАХ И ОПОРНИ ТОЧКИ

Откога да критикуваш малоумието в парламента е руска пропаганда? Толкова ли ви свършиха опорните точки, та правите „списъци” със сайтове, които публикуват различни от удобното за вас мнения? Не ви ли омръзна да ни делите на русофили и русофоби, в ситуация, в която повече от всякога се нуждаем от единение и българщина, а не от прокламиране на руски или американски интереси?
Безсилието на аргументите ви диктува списъци. Властта е дотолкова вече притеснена за комфорта си, че използва платени глашатаи, за да прави крайни внушения. За да спасява потъващия си кораб.
И нека сега ви представя моята „пропаганда”, от което да ви стане много зле, неуважаеми. Защото няма как да я обявите за руска. А може би има как, ако ви платят достатъчно.
Аз съм автор в два от набедените сайтове. Аз съм привърженик на директната демокрация. Представителната изпя песента си, при това фалшиво и вече е прегракнала от лъжи и увъртания.
Партокрацията, която поръчва списъците, се опита да ни заблуди, че прави референдуми и иска да се чуе гласа на народа. Нищо подобно не се случи, нали? Един умишлено създаден ялов закон провали референдума, проведен паралелно с местните избори. Сега гласовете ни са изпратени за „разглеждане” в Народното събрание. Нашите мнения вече нямат никакво значение. Според закона не се събраха толкова гласове на референдума, колкото и на последните парламентарни избори и по тази причина всичко е в ръцете на онези с опорните точки. Неуважаемите. Отново.
Какъв е изводът от цитираните законодателни ограничения в българския закон? Елементарно – поради умишленото въвеждане на тези ограничения, за да не се допусне прекалено влияние на гражданския глас в държавната и местната власти, не се стимулира гласуването. Помислете, какво би било, ако гражданите знаеха, че няма законови ограничения за приемане на техния вот. Дали не биха били много по-активни в гласуването, в случай че гласът им ще бъде приет за окончателно решение, без допълнителни обструкции? Дали при липса на тези ограничения не биха приели въпроса на референдума като своя лична отговорност? Именно по този начин – с премахването на изискването за брой гласували, отговарящ на участвалите в последните избори за парламент, ще се стимулира и гражданската активност при гласуването – хората ще знаят, че няма връщане назад, ако не са дали гласа си.
В швейцарския модел, например, вотът на гражданите е окончателен и не зависи по никакъв начин от броя гласували на последните парламентарни избори.
Нещо повече, задължение по закон на общините там е да провеждат референдуми относно инвестициите, които възнамеряват да направят. Ето един пресен пример: преди около две седмици в кантон Берн, община Муртен (община с 900 жители) общината организира референдум. Предварително изпраща на всички граждани информационни материали, че ще има допитване дали да закупи къмпинга край езерото, който е обявен за продажба от частен собственик.
Изпраща материалите и след това насрочва дата за обществено обсъждане и гласуване. Всичко става на живо и всеки изказва мнение и задава въпроси, а не като тук – безплодни обсъждания на хартия и след това пак решението се взема от общините, а не от гражданите. Хората в Муртен са дали своя глас и общината е закупила този прекрасен къмпинг, с условието нищо да не променя, а да го запази такъв, какъвто хората го обичат.
Да сте чули българска община да пита гражданите как да инвестира парите им? Дали да строи нови джамии или да инвестира в други, по-важни проекти?
Също така, предстои нов референдум в Швейцария, на национално ниво – събрани са 105 хиляди подписа, за да се попита народът иска ли да бъде проведена парична реформа, а именно – да се отнеме правото на частните банки да правят пари от въздуха, без да се трудят и да произвеждат нещо полезно.
Ако този референдум срещне подкрепата на повече от 50% от гласувалите, Швейцария ще предизвика финансова революция. И тази революция ще тръгне от държава, която не пожела, въпреки целия натиск върху нея, да влезе в Европейския съюз. Съюзът, за който ние толкова много се натискахме и който в момента се тресе от криза и пóказна, глупава толерантност, довела до необходимостта да се прекрояват шенгенските граници.
А нашите партократи имаха възможност да променят закона преди провеждането на референдума за електронното гласуване, но промениха единствено изискуемия брой събрани подписи, като го намалиха от 500 хиляди на 400 хиляди.
Всички знаем, че събирането на такъв огромен брой подписи е почти непреодолима задача, може би по силите единствено на добре организирана партийна мрежа, разполагаща с хора в цялата страна или на организация, спонсорирана от властта. Какъв е смисълът на такова изискване, ако то не е умишлено заложена спирачка, при положение че при провеждането на съответния референдум така или иначе ще се чуе гласът на огромен брой хора?
Подиграха ни се. Те са всесилни. Докато ги има, нито един референдум в България няма да има смисъл.
За сравнение ще дам пример с швейцарската директна демокрация, чийто привърженик съм – според Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138: 100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция 100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект. Всичко това – при сходно население в Швейцария и България – 8, съответно 7 милиона души.
Просветна ли ви? При сега действащия закон в България забравете за референдумите. Всичко, което се изговори, в това число и от президента, че ще се „отключи” директната демокрация, няма да се случи. Защото те са хитри и правят така, че да отвратят хората от референдумите, като им внушават, че поради тяхната неактивност в гласуването, сега решението ще се вземе от Народното събрание.
По същата причина референдумът на Слави Трифонов също няма да успее. Защото се прави по правилата на партокрацията. Колкото и благородни да са намеренията му, ако този референдум се проведе по сега действащия закон, той ще е провален. И пак по този закон няма да имаме право в следващите две години да провеждаме подобен.
Брилянтна схема за провал на директната демокрация у нас.
Ето това е моята „пропаганда”. Хайде сега я обявете за руска, китайска или ескимоска. Не ме интересува. Опорните ви точки вонят на страх и безсилие. Защото си отивате. И никакви списъци със сайтове няма да ви спасят. И никакви малоумни конспирации няма да ви помогнат на следващите парламентарни избори. Със зъби, нокти и много пари, взети от нашия джоб, ще драпате отново за власт.
Искрено се надявам да не ви се получи. Сбогом, нещастни, страхливи партократи. Да бъде директна демокрация!
Да, аз съм безмилостна в оценките си. Това заслужихте за 26 години политическо лицемерие.
Автор: Лидия Делирадева

ВЕРЕН УЧЕНИК НА ГРЕШНА ДОКТРИНА

Dimitar Sabev's Blog

България и международните финансови институции: доклад, изнесен на международната конференция „Money, Markets, Movements“ в Пловдив

Въпросът за ролята на международните финансови институции (МФИ) в националната икономика е прекалено голям, за да получи дори приблизителен отговор в рамките на броени минути. Въпреки това ще опитам да обобщя последиците върху социалната и демографската система в България от някои вдъхновени от МФИ решения.

Най-важната характеристика на българската икономика е, че тя работи в режим на валутен борд. Това означава, че българската централна банка винаги трябва да държи достатъчно запаси от „твърда валута“, с които да покрива стойността на парите в обращение. Дори когато търговските ни партньори обезценяват своите валути и поддържат по-висока инфлация, България стриктно следва правилото: за всеки лев в обращение в хазната на централната банка трябва да държим около 0.5 евро – във валута, нискорискови ценни книжа или злато. С валутен борд България е длъжна да следва всички свойствени за…

View original post 984 more words

КОЙ ИЗКОПА ГРОБ ЗА ГЪРЦИЯ И ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ОТДАВНА Е В НЕГО?

“Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно.” – Сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.

Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система създадена преди стотици години. Но за това след малко…

Друг също така „малко“ известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя Брутен вътрешен продукт е… Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и разбира се Япония. Също така, факт, отбелязан в доклада „Поглед върху правителствата“ за 2015г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия.  В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.

Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае? Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре ли живеем ние от тогава?

“Историята разказва, че сарафите (впоследствие банкери) са използвали всяка форма на злоупотреба, интриги, коварство и всевъзможни насилствени средства, за да поддържат контрол над правителствата чрез контролиране на издаването на парите.” – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ, един от бащите на Американската Конституция.

Историята с дълга на Гърция започва от 2001-ва година с приемането на еврото – политическата валута на „обединена“ Европа, задачата, на която на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС. Истината обаче се оказва друга. Поради засиления интерес за печалби, частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-ма с жестоката финансова криза долетяла през океана и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч. Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно, когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби успяват да закрият позициите си като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които до скоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит вече няма кой да отпусне. Натрупаните задължения под прикритието на фразата за „стабилност на банките“ се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.

Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, когато казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, нобелови лауреати или обикновени финансисти. Някой обаче е време да допълни, че нашите кости вече са положени и затрупването на отвора е въпрос на време, тъй като никой нищо не прави за да бъде прекратена тази срамна операция. Блатото на Паричния съвет, въведен спрямо една силна за времето си национална валута – германската марка, но след това механично прехвърлен върху изкуствено създаденото евро, клатещо се върху разнообразните европейски икономики с различни данъчни системи, ни е откъснало от света и реалните възможности за маневриране и защита на родната икономика с български национален интерес.

И докато в реалния живот смъртта е неизбежна и невъзвратима, то във финансовия свят всеки един проблем е поправим стига да има желание и политическа воля за това. Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери „под формата на един „червен бутон“, с който всички тези проблеми могат да бъдат забравени“, свободно цитирайки един гръцки преподавател в Тексас. Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото. С други думи печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, те пък представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга. По въпроса за тази система вече се събират подписи за референдум в Швейцария – страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на Европейския съюз, в частност Европейската комисия, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души заети с лобизъм.

С други думи преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно замисляне.

Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източно европейци е зловещ, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо не подозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел ловко освободиха частните банки и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общо европейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха, все белези на тоталитаризма, от който същите тези европейци уж се бяха отървали преди 25 години. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес? На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.

“Който контролира обема на парите, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия.” – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ

Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-та и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат до днес като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението „боклук“, с който рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010г. досега южните ни съседи се молят, чукат по вратите на кредиторите или просто ругаят като най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат като така наречените европейски „партньори“ се отнесат с уважение и приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115лв, масова пенсия от 158лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата, за онези, които все още имат работа от 380лв. Източно европейците, в това число и ние българите няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното, от които е правото на достоен живот, записано във всички Конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес, достоен живот без доходи е невъзможен, а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите – техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива. Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна желанието експортна ориентация страната ни направи напълно зависими от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен, заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби предназначени само за малцина.

Когато гърците казват, че ги тласкат към българизация, това означава, че частният дълг е станал институционален, а след това ще бъде стоварен върху населението и изсмукан от хората под формата на икономии. Резултатът е крайна бедност и изрядни финанси, оправдани с мъгливи описания на мързеливи непроизводителни хора. Това се случи у нас 96-97-ма година. За това родните експерти са прави. Да си припомним обаче кой е ползвал парите и там, и тук?

Не по-малка гавра с България е чужди евродепутати да ни дават за пример, когато се опитват да нагрубят гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента – институцията, символ на идеята за демократичния Европейски съюз. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета. Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?

Гърция е наказана от ЕЦБ, МВФ и ЕК, за да послужи за пример, както ние служим за пример, пред останалите, да не си и помислят да спират плащанията, независимо от условията за гражданите на съответните страни, ако не искат да ги сполети съдбата на гърците, камо ли тази на българите. Не става и дума за развитие, за това, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има наличие на ръст в икономиката. Нито дума не се споменава и затова какво преживяха досега гърците, да не говорим за българите, които се развяват като плашило пред останалите европейци. Напълно незаслужено, с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.

Така кръгът на мисли се затваря. Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, следователно дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи, никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите то тогава що за еврозона е това? Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от гроба, в който отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в него, за да има с кого да споделим националната си мъка?

Предстои да видим. Но не като зрители, а с директно участие в процесите.

Автор: Георги Неделчев

Съпредседател на Българско сдружение за директна демокрация – БСДД, http://www.budd.bg

П.П. Един стар анекдот може да ни ориентира за характера на преговорния процес между Гърция и трите институции кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ:

„Професор седи в студентския стол. Идва студент и сяда на неговата маса. Професорът казва: ”Птица и свиня не могат да седят на едно място!”

Студентът: “Тогава аз отлитам.”

Професорът се ядосал много и решил да го скъса на изпита. В деня на изпита студентът отговаря за отличен. Професорът му задава въпрос:

“Вървиш си по улицата и насреща ти две торби — едната с акъл, другата с пари. Ти коя ще вземеш?”

Студентът отговорил: “Тази с парите.” А професорът отвърнал: “А аз ще взема тази с акъла ако съм на твое място.”

Студентът: “Кой какво си няма това иска.”

Професорът се ядосал още повече, взел му книжката и написал вътре “Говедо”. Студентът си тръгнал без да я отваря. Не минали 2 минути и студентът влиза отново и казва на професора:

“Извинете, г-н професор, тук само сте се подписали, може ли да добавите и оценката?”

НАЧАЛОТО. КОЙ СЕ СЪБУЖДА В БЪЛГАРИЯ?

Четвъртък, 25-ти юни 2015 г., беше знаменателна дата за България и лично за нас, хората от Българското сдружение за директна демокрация. В София, на официално посещение по покана на #БСДД и с одобрението на европейската парламентарна група Европа за свобода и директна демокрация – #EFDD, бяха г-н Пол Нутъл от Европейския парламент, заместник-председател на Британската партия на независимостта – UKIP и г-жа Лор Ферари от Института за директна демокрация в Европа – IDDE. Има един простичък въпрос с много сложен отговор.

Защо все пак тези хора се вдигнаха чак от Брюксел, за да дойдат до края на света на ЕС?

Когато погледнете отражението на тяхното посещение в очите на медиите няма да видите най-важното. Заявената подкрепа за БСДД и приетото предложение за партньорство. Защо това е така, се питат много хора, съмишленици, колеги, симпатизанти и не толкова симпатизиращи. Кое ни плаши толкова много, че чак ни кара да игнорираме реалността? Дали е обикновено самозалъгване или тежко черногледство? Какво се е случило с хората у нас, какво ще ги накара да извърнат поглед от хипнозата на установеното положение? Каква е ролята на медиите в този процес?

Когато Пол казваше, че семенцето БСДД е посято и от него с грижите на хората и техните приятели ще израсне голям дъб, очите на камерите, ушите на микрофоните и пръстите по клавиатурите бяха замръзнали. Когато Лор чертаеше бъдещето, тях изобщо ги нямаше. После се оказа, че били много заети, а някои бяха изтрили съобщението до медиите, описващо причините за посещението заедно с поканата, без дори да ги прочетат. Лор каза, „това е нормално“, а ние никога не сме очаквали друго, знаем , че доказателствата тепърва ще се събират. Това е само началото, но то вече е дадено.

НАЧАЛОТО СЕ СЛУЧИ,

въпреки всичко, с голямото свидетелство на всички, които участват от първия миг на това човешко усилие, през трудното време на износването на една невъобразима идея, стъпила върху три кита, непознати по тези земи. Дали онези, от които зависи посланието рязко и бързо да стигне до хората видяха мъката в очите и загрижеността в гласа на гостите относно разрушената Европейска идея, заместена от лични, корпоративни и откровено престъпни интереси? Зададоха ли голямата тема – защо стана така? Попитаха ли кой доведе крайната африканска бедност у нас, страната-членка на ЕС, кой допусна ужасяващата социална пенсия и мнимата минимална работна заплата, с която изобщо не може да се преживее, и която отказва хората да работят?

Отговорите на тези и много други въпроси тепърва ще навлизат в средата на общуване между хората в България. Затварянето на професионалните очи, запушването на професионалните уши и замлъкването на онези, които са призвани по занятие да тръбят истината до небесата няма да смени реалността.

Ще се сменят единствено каналите, начините за общуване, обсъждане и взаимно информиране. Ще стане бавно? Дали? Коя е най-бързата медия и кой е най-добрият начин за общуване между хората? Навсякъде в Европа вече го правят, огледайте се, приятели. Българите няма да изостанат в това, няма кой да им отнеме мисълта, пътят е неизбежен, даже ще бъдат за пример. Дори зад океана хората вече напредват, в люлката на корпоративните и лични интереси, финансиращи политиките.

Семенцата посети из цяла Европа започват да се превръщат огромни, здрави дървета, докосващи короните си и покриващи обезнадеждените със закриляща прохлада от изгарящото слънце на алчността и отричането на човешкото достойнство.

„Времето дойде!“, БСДД вече е част от Европейското общество за приемането на директната демокрация като алтернатива на тоталитаризма, царуването на елитите, подмяната на ценности и унищожаването на националните идентичности. Кладенците на мъдростта на българите не са пресъхнали, идеалът на нацията е жив, събуждането вече започна. Истинската Европа е с нас и нашето място е в предните ѝ редици, където винаги е било.

Присъединете се и участвайте сега! Промяната е в ръцете ви!

http://www.budd.bg

РЕВОЛЮЦИЯТА НА БАЗОВИЯ ДОХОД

На Запад се чуват все едни и същи неща от устата на политическите лидери: “Има нужда от създаване на работни места!”. Кризата, в която се намира Западът е свързана с увеличена безработица, все по-малко и нестабилни работни места, които създават бедност. Стимулирани от нуждата да се намалят данните за безработицата и за да останат на власт, държавниците са готови да стимулират добива на шистов газ или строежа на тръбопроводи, но истината е, че за в бъдеще ще има все по-малко работни места. И точно това е нещото, което ще отбележим, както подобава.
Отправяме се към бъдеще на изобилието, “свят след лишенията”, в който ще можем да произвеждаме храна, дрехи и т.н. за всички и с много малко човешки ресурс. Всъщност ние сме много близо до времето, в което ще сме способни да задоволим на много ниска цена естествените (базови) нужди на всеки от нас чрез подобренията в начина на производството и технологичния напредък. Автоматизацията е най-големият успех в производствения процес, от земеделието до въздухоплаването, което позволи да се произвежда повече продукция с по-малко работна ръка.
Този процес унищожава работните места. Нови заеха своето място. Сега, обаче, новите не се създават толкова бързо, така че да заменят изчезващите. Повечето земеделци започнаха работа в заводите заради автоматизацията на производството. Но сега, същите ферми, а и фабриките са почти напълно автоматизирани, дори повечето “бели якички” скоро може да останат без работа, оставяйки само най-квалифицираните позиции (инженери, лекари и т.н.) на разположение да бъдат заети от хората. Сентенцията, че който не работи не трябва да яде вече не е в сила. Да не говорим, че представлява грешна средновековна интерпретация на апостолска християнска мисъл от зората на Новия завет. (бел.ред.)
Винаги ще има работни места, дори ръчни такива (например, може да се автоматизира процесът на изработване на обувки, но винаги ще има хора, които имат интерес да си купят ръчно изработени обувки), но не достатъчно, за да запазят заетостта на повечето хора.
Повечето от длъжностите, които имаме, ще бъдат заменени от роботи в не много далечно бъдеще. Не мисля, че това е нещо, от което трябва да се притесняваме. Машините са тук, за да направят живота ни по-лесен. Ако те могат да ни свършат работата, ще бъдем глупаци да не ги допуснем! Машините могат да ни осигурят свободата да преследваме личните си стремежи: писането, обущарството, каквото поискате. Те са тук, за да направят това, което ние не искаме да правим, защото е твърде страшно, опасно или просто скучно.
Фактът, че роботите идват за нашите работни места означава, че пълната заетост е невъзможна. Разбира се, партократите идват на власт с лъжите за работни места, опитвайки се да скрият тенденцията за повишаване на технологичната безработица, но това е отчаян, неустойчив подход.
Днес пълната заетост няма никакъв смисъл и хората бавно започват да го осъзнават. Някои студенти в Япония и Южна Корея отказват да търсят работа след като завършат, защото смятат, пазарът на труда е твърде консервативен и незадоволителен. Смятат, че другите хора просто не използват пълния им интелектуален потенциал и те отказват да взимат участие в работна среда, едновременно откачена и остаряла. По този начин те водят беден и безнадежден, предимно неудовлетворителен живот. Това трябва да се промени. В първичния „свят след лишенията“, хората трябва да са в състояние да водят добър живот без работа.
Как можем да постигнем това? На дневен ред идва Базовият доход. По силата на тази икономическа идея, всеки гражданин, от първия си ден (бел.ред.) до смъртта му, получава месечен доход от страна на правителството, независимо дали работи или не. Ако работи, той получава и заплата, и базов доход. Ако не работи, базовият доход трябва да бъде достатъчен за покриване на основни нужди: жилище, храна, дрехи, транспорт и т.н. Базовият доход трябва да позволява на всеки един от нас да води достоен живот, както Конституцията в частта за човешките права повелява (бел.ред.).
Идеята за универсален базов доход не е нова, получила е одобрението на икономисти от целия политически спектър (от всички идеологически кръгове), дори от либертарианците и от рисковите капиталисти от Силиконовата долина.
Базовият доход премахва необходимостта от социални програми, а спестените пари от администрацията за проверяване на социалното състояние на гражданите и огромната бюрокрация за разпределяне на средствата частично биха финансирали Базовия доход. Останалата част от парите ще дойдат от други пера на бюджета на правителството като по този начин всъщност финансирането става чрез потребителските данъци. Докато либертарианците са по-склонни да настояват за доста нисък базов доход (наистина да позволява на хората просто да оцелеят с него), за да държат данъците ниски, ние настояваме за по-добър базов доход, позволяващ на всеки да води по-удовлетворяващ, макар и скромен начин на живот. Това е повече от възможно с нашите текущи данъчни ставки, а дори и с по-ниски данъчни ставки, ако се направят съкращения в безумните разходи на бюджетните институции и се изчисти наслагването на данъци (бел.ред.) – да, гледаме вас, господа партократи.
Друго много важно нещо за Базовия доход е, че трябва да бъде заложен в Конституцията, така че правителството да не може да поставя ограничения върху него. Ако той не е гарантиран от Конституцията, кой ще спре правителството да вземе решение някои хора да не могат да го получат? Както е написано в книгата „Кървящи либертариански сърца“, “Ако утре САЩ приемат (без да конституционализират) $ 10,000 годишно на човек, колко време ще отнеме в Конгреса за първите предложения за въвеждане на условия? Няма да е за престъпници в затвора; няма да е за престъпниците след затвора; няма да е за деца на малцинствата (бел.ред.); няма да е за наркомани; няма да е за трето или следващо дете на безработни родители; няма да е за отпадналите от училище … ” Знаете, че партократите биха го направили, за да контролират съответните групи. (бел.ред.)
Така че, Базовият доход е доход, предоставен от правителството или в идеалния случай от независим обществен орган, като алгоритъм на криптовалута (напр.Bitcoin с PayPal, електронни пари), разпределящ средства на месечна база за всеки гражданин, гарантирано от Конституцията, което позволява на всеки човек в държавата да води достоен живот независимо дали той е избрал да работи или не. За гражданин, живеещ във Франция, Базов доход от 1100 € на месец би било страхотно – плаща 675 € за жилище (включително такси, вода, газ, интернет) и 400 € за храна и различни неща всеки месец. Въпреки това за нивото на Базовия доход трябва да се има предвид, че някои места са по-евтини, отколкото други (например за Париж, тези 1100 € не биха били достатъчни). За България ниската сума би била 500лв за възрастен и 250лв за подрастващ, а нормалната – 1000лв за възрастен и 500лв за подрастващ. Децата също трябва да имат доход, за да не зависят от милостта на възрастните като до пълнолетие с парите се разпореждат родителите с права за отглеждането им. (бел.ред.)
Какво би станало, ако Базовият доход влезе в сила? Няма ли хората просто да не правят нищо и да прекарват дните си в гледане на телевизия? Ние и днес вече имаме такива хора, които нищо не правят по цял ден и се опитват само да излъжат системата на социално подпомагане, за да получат помощи-доход, но това не са повечето хора. У нас имаме и такива, които си докарват такъв доход от криминална дейност. (бел.ред.) Вероятно е същото да продължи в рамките на Базовия доход с изключение на криминалната дейност, за която повече няма да има оправдание и органите на реда ще могат да приложат закона в пълната му сила за всички. Малко хора наистина не биха правили нищо, а повечето или ще запазят работата си, или ще намерят нова, или ще се посветят изцяло на своите мечти.
Дебатът за Базовия доход е пълен с теории за това какво ще се случи, ако имахме такъв, като това мнение от произволен коментатор: “За мен, смисълът на Базовия доход е да се извадят хората от работната сила, така че да можем да спрем да се опитваме да “създаваме работни места” и да започнем да се опитваме да създаваме стойност. Ако робот може да сервира бургери по-добре от екип работници с ниски заплати, така да бъде. Ние не трябва да спираме автоматизацията, просто защото ни е страх от загуба на работни места. С добър Базов доход хората могат да се откажат от работните места, които чувстват, че са безсмислени и да започнат да работят върху това, което ги вдъхновява. Цената на това, разбира се е, че някои хора неизбежно няма да правят нищо, но броят на такива хора, ще бъде по-малък, отколкото си представяме, а освобождаването на останалата част от човечеството от робия си струва цената на няколко временни храненици. Доказано е, че повечето хора могат да бъдат единствено използвачи за толкова дълго време, колкото да се отегчат от това и да намерят нещо полезно / творческо / интересно да се заемат да направят. И докато те се възползват, те също са и потребители (данъка, бел.ред.), така че парите, които са им предоставени не са просто хвърлени на вятъра.”
Хората ще последват техните мечти и не се очаква обществото да се превърне в дистопията на Pixar, шеговито изобразена във филма Wall-E, където нашето бъдеще е съставено от дебелаци с промити от телевизията мозъци.
Способността да не работим отваря много възможности за всички нас. В Древна Гърция, работата е била разрешена само за роби. “Благородниците” можели да се посветят на мислене или физически упражнения. Сега машините един вид са нашите “роби” и ние трябва да сме в състояние да следваме собствените си интереси, вместо да работим само за оцеляването ни. С Базов доход, ако проявявате интерес в изграждането на ваша компания вие ставате в 6 сутринта и си лягате в 2 часа през нощта, вие работите, но не в смисъла на “работим, за да сложим храна на масата”.
Ако възнамерявате да прекарате времето си упражнявайки се и градинарствайки, можете да го направите без да се срамувате: вие сте постигнали щастието, и ако това означава, че вие не сте искали стандартна работа, то няма никакъв проблем?
Нашето общество в момента влага стойност в работата само заради самата работа – най-важното нещо е, че изобщо работите, а не, че работата ви прави щастливи. Това е ужасна грешка. Работата има стойност само тогава, когато тя е насочена към вашето щастие. Ако работите здраво, защото обичате това, което правите, то това си заслужава. Ако работите здраво, само защото трябва, но с удоволствие ще направите нещо друго, ако сте имали такава възможност, то това е много тъжно, а Базовия доход ще ви даде защита, така че да можете да си тръгнете и да направите нещото, което сте искали.
Имаме нужда от Базов доход, но в сегашния политически пейзаж, в който всеки е фокусиран върху създаването на работни места и пълна заетост, и където стойността на работата е повече в подкрепа на “икономиката”, едно чудовище, създадено от големите корпорации и техните държавни приятели, ние ще трябва да променим мисленето си, за да може Базовият доход да се случи. Да мислим повече за щастие, удовлетворение, откритие, отколкото за оцеляване. Това е посоката, в която едно общество на 21-ви век следва да се насочи.
Ще завършим с този коментар от “waffledave” за Базовия доход:
„Причината винаги да съм обичал поредицата за Стар Трек не е толкова заради научната фантастика, a заради цялата философия зад него. В частност вижданията за тази философия и вярванията на Капитан Пикард.
Това, което намирам най-завладяващо е ефектът на „репликатора“ върху обществото на Земята. Представете си машина, която може да създаде абсолютно всичко, което искате от “нищо” (идеята е, че светлината, енергията и материята, всички са взаимнозаменяеми). Това означава, че храната вече не е ограничена, както и не трябва да се отглежда, обгрижва или произвежда. Но освен храна, можете да направите буквално всичко останало. Най-новият смартфон, огромен телевизор, една книга, стик за хокей и др.
Цялата идея е, че тази машина мигновено елиминира материализма и консуматорството. Няма нужда да си купувам нещо, защото може просто да го възпроизведа. Няма нужда да “работя”, защото не е нужно да си купя нещо в повече. Елитът на света позволява това да се случи, защото парите вече не са равни на властта. Властта сега се измерва със стойността на личността. Вашият интелект, креативност, сила, атлетизъм, храброст. Слабост не съществува в действителност, защото хората вместо да се налага да работят, за да оцелеят, трябва да работят за подобряване на личността си.
Работата все още съществува. Тя винаги ще съществува. Живото същество има основно инстинктивно желание да “направи нещо”. Но разликата е, че вършите работата, която ИСКАТЕ да направите, а не работата, която ТРЯБВА да направите. Работя в сферата на финансите и работата ми харесва. Тя е предизвикателство и е пълноценна, струва си достатъчно, за да подкрепи начина ми на живот и да ми е приятно. Но ако парите не бяха проблем, не бих правил това цял живот. Вероятно щях да бъда художник или писател. Това са различните неща, за които мечтая.
Във вселената на Стар Трек, това е видът на обществото, което се е развило на Земята. Звездният флот е преди всичко средство за проучвания, а героите са водени от страстта да изучават и да откриват нови светове. Това не е „работа“ за тях, а е онова, което обичат да правят.
Когато имам свободно време от работа прекарвам голямата част от него пред телевизора или играя на видео игри, или ровя в компютъра. Това е така, защото работата ме източва, физически, емоционално, психически… Имам малко време и малко енергия, за да се насоча към това, за което мечтая. Искрено чувствам, че ако не се налагаше да работя, защото трябва (по финансови причини), биха ми останали повече сили да се посветя на изкуството, музиката и писането.”

Стискаме палци за 3D принтерите наистина да се развият…

Публикувано на 17.02.2015, в Knowledge Utopia, от Пиер Естиен
Превод: Мария Сотирова
Редакция: БСДД
https://knowledgeutopia.wordpress.com/2015/02/17/the-basic-income-revolution/