КОГО ДА ГЛЕДАМЕ ПО-НАПРЕД?

Напоследък все гледаме съседите от север и се сравняваме с тях, като че ли те са центъра на световната цивилизация, а ние сме забравили кои сме, кога, откъде сме дошли и какво сме дали на света.

Ужасяващата корупция у нас е само следствие на родната ни политическа система, а не причина за слабото ни представяне – румънската ПОЛИТИЧЕСКА система е различна от българската и не е кой знае колко по-добра. С реформа само на съдебната ни система, гледайки сляпо на север от Дунава нищо няма да се получи, защото на практика по политически причини истинска реформа у нас няма да има. Време е да си кажем, че докато съдебната система не се контролира пряко от гражданите чрез избора на инспектората, която и да е съдебна козметика няма да бъде решаваща за обществото в цялост, но отново ще обслужи само някого.

Някои важни факти доказват, че поводът за незаслужената завист към хората отвъд Дунава има много по-дълбоки корени от присъствието на няколкото политици зад решетките. Румънците не са във “валутен борд”, както сме ние от почти 20 години, а имат менажиран валутен курс, например. Тяхното население намалява по бавно от българското, но от близо три пъти по-широка база и с по-високи доходи. Един малък пример, румънците имат 30 пъти повече площи с напоителни системи в земеделието в сравнение с нас. В структурата на крайното потребление на нашия и техния БВП се вижда, че вътрешното потребление на хората при тях е по-голямо, а правителството им консумира почти два пъти по малко, инвестициите са повече, но работят по-добре помежду си и постигат по-добър резултат с по-малък внос и износ от нас. Имат един път и половина по-голяма индустрия и близо четири пъти повече работна сила. Имали са процентно по-малко държавни разходи, но са ползвали и по-голям дълг, съответно са разполагали с повече средства. Ние сме почти две години по дълго от тях в дефлация, а те са били с по-ниски лихви по кредитите и още много други преки и косвени сравнения.

Изводът е, че не просто крадат по-малко, но и са по-добре организирани в различна система от нашата. Това от друга страна и на тях не им е помогнало кой знае колко много, защото въпреки отдалечаването им от нас те си остават същите аутсайдери в “ЕС”. Срамно е да се сравняваме с тях и да се опитваме да догонваме тях, а не средноевропейските показатели, което в същата степен се отнася и за тях. За това е нужна конкретна политика с нови радикални мерки и мнозинство от граждани с воля за тяхното прилагане.

Виждаме какво постигна системата ни през изминалите 27 години. За съжаление “представителната” демокрация доказа своята несъстоятелност най-вече в посока производството на “елити”. Включването на нов “елит” у нас на мястото на сегашния няма да доведе до никакъв по-особен резултат, не защото хората са негодни, а защото системата изисква те да изпълняват определени противообществени роли.

Малко са тези, които могат да понесат тази тежест. Не е и нужно, защото истинската демокрация, директната, сваля тази непосилна отговорност от раменете им и ги превръща в хора, които спокойно изпълняват задачите си пред обществото. В този случай “натиск” от гражданите под формата на загубено обществено време и платени протести не е необходим. Нужно остава единствено всекидневното участие в решаването на дневния обществен ред.

Поставянето на “румънски” цели пред българското гражданство е не само смешно, но и неправилно. Това няма да реши демографската катастрофа в България, както не е решена и същата криза в Румъния. Заплата от 319 евро, колкото е в момента за румънците изобщо не може да се сравни с тази във Великобритания например. Може скоро да поискаме да настигнем и албанците, а справянето с корупцията е повече от ясен и недвусмислен въпрос, но той си остава следствие на уж демократичната система с “представители”. Пък били те и добре образовани. Даже още по-зле, искаме да доведем в безконтролната власт белите якички?

Затова предлагам да започнем с наблюденията над Швейцария, щом като трябва да заглеждаме някого. Наскоро отпадна и последната причина някой да казва да не им обръщаме внимание. Алпийците най-после казаха “довиждане” на банковата тайна, което от своя страна слага край на репутацията на страната им като данъчен рай. Сега вече ще можем спокойно да я даваме за пример без да се говори непрекъснато, че държавата е толква добре подредена, защото там живеят мръсните пари.

Тъкмо обратното е, там живеят граждани, които непрекъснато участват във вземането на решенията и си почистват обществото. Ключов пример за това е, че през тази или следващата година дори ще се проведе първият референдум по “въпроса на въпрсите:, за отнемането от частните банки правото им да създават парите – една истинска демократизация на паричната система.

С този светъл пример пред очите ни можем да забравим за провинциалните ни балкански разделения и да започнем сътрудничество с братята ни по съдба на Балканския полуостров за прилагането на принципите на директната демокрация, единствената непровалена политическа система по тези земи. Мирът и просперитетът на алпийските народи, събрани заедно преди близо 170 години е най-добрият пример за следване във вечно врящото балканско гърне, пълно с рехаво ястие за бедняци.

Не е ли така?

 

инж.ик. Георги Неделчев

Съпредседател на Български съюз за директна демокрация – БСДД

Advertisements

ПРОГРАМАТА НА ПРЕЗИДЕНТА

ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ!

КАМЕН ПОПОВ И ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ С ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ

Българският народ може и трябва да направи своя избор за своето спасение. Искаме ли да продължим живота си в установеното положение с „представителна“ псевдо-демокрация превърната в олигархия с партокрация, с изчезваща нация в тежка демографска катастрофа, с крайно неравенство и убийствена политическа корупция или можем да се борим за една прогресивна директна демократична система, която включва гражданите в процеса на вземане на решенията за техния живот, разрешава въпроса за доходите и създава нова икономика с модерни работни места, предпазвайки околната среда, осигурявайки здравни, социални грижи и образование за всички? Имат ли готовност българските граждани да поемат своята съдба в ръцете си или ще оставят политическата власт да се разиграва сред малцина самоизбрали се „представители“? Това са основните въпроси пред Народа на Републиката днес и отговорите ни на тези въпроси ще определят бъдещето на страната ни и на нашата достойна нация.

Възстановяване на Българския национален идеал и духовно спасение. Времето, в което живеем наподобява мрачните характеристики на годините, когато Паисий пише своята История славянобългарска с единствената цел да припомни на българите кои са, откъде идват и накъде могат да тръгнат. Неговата дейност се счита за началото на формирането на Българския национален идеал и българското национално самосъзнание. Днес имаме неотложна нужда да започнем от възстановяването на този идеал в интеграцията сред европейските народи, възобновяването на ролята на единния говорим книжовен български език за обединението на нацията, в съвремието ни да преоткрием потенциала на вътрешния пазар на потребление за възвръщане на националната инициатива на българските предприятия и трудолюбието на българите, спазването на гражданската и политическа свобода и справедливост за всеки български гражданин, полагането на грижата за националната памет, вяра, чест, достойнство, съживяването и връщането на нацията в ролята на решаващ европейски фактор.

Семейни и народностни ценности. Днес българското семейство страда разделено и унижено от принудата българите да търсят препитание извън България. В семейството, което днес се състои от един родител, двама родители или от баби и дядовци, отглеждащи децата, се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. В него растем, живеем, възпитаваме се, в него усвояваме нравствените норми и ценности. Семейството е основата на демографската структура, неговото здраве е липса на страдание за отделната личност. Възстановяването на душевността и любовта в семейството се пренася във възпитанието на децата. Важната предпоставка за това е околната жизнена среда и условията, в които се развива семейството. Децата стават основата на стабилността и на трайността на семейната институция, а потомството става свързващото звено между поколенията – от миналото, в настоящето и бъдещето. Пред семейството стои важната и отговорна роля да пресъздаде културата и духовността си, да създаде условия на приемственост между поколенията и да съхрани своята богата система от семейни ценности. То създава свои традиции и семейни празници, своя хармония, семейна атмосфера на честност, любов и сърдечност. Свой индивидуален бит, уют, красота, своя памет. Утвърждава и възпитава  нравствени, семейни добродетели. Корените на българското семейство са изключително дълбоки, исторически семейството за българина е крепост. Българите обичат своя дом и формират своята позиция за семейството, ръководейки се от своя начин на живот. От миналото знаем за българската семейна форма, наречена „демократична братска задруга” или „братска семейна община“ – семейство от 10-20 души, което тогава е било ръководено от най-старият мъж в къщата. Задругата оставя в наследство една богата българска душевност – радост от живота и труда, споделяна с близките открита емоционалност, веселие, грижа за утрешния ден и почти липсващи завист, злорадство, мъст. В българската семейна ценностна система огромно значение имат взаимоотношенията между мъжа и жената, изразяващи се в разбирателство, равенство между половете, взаимопомощ, чувство на задружност. И тази сплотеност между двамата е пословична, с другарство, привързаност и вярност към съпружеския дълг, възпитавайки децата в дух на трудолюбие и почтеност, уважение, зачитане и обич.

Силна армия и граждански мир. Националната сигурност определя наличието на силно общество с възможности за развитие. Днес живеем в труден и опасен свят, в който няма лесни или магически решения. Президентът, който е и главнокомандващ, може да защитава народа, неговите граждани и жизненоважните национални интереси на България, но трябва да го направи отговорно. България може да възстанови боеспособността на своята армия с въвеждането на редовно военно обучение, подобряване на резерва с редовни сборове и нови правила за притежанието, носенето и употребата на оръжие. Докато силата винаги трябва да бъде налична, войната остава крайна мярка, а не първа опция. Българската армия трябва да участва в опазването на границите, а взаимодействието с полицейските сили води до заздравяване на гражданския мир с превенция на заплахите.

Честна и хуманна миграционна политика. Българската държавна граница може да бъде преминавана само през изградените за целта контролно-пропускателни пунктове. Всички останали неидентифицирани или нелегално преминали трябва да бъдат спрени и върнати там, откъдето са дошли – или в страната им, или в последната, от която са влезли в Република България. Всички, които поискат и им бъде предоставено убежище или статут на бежанец могат и трябва да получат същото хуманно отношение, както към всеки един друг български гражданин без някакви специални привилегии.

Свобода и чиста Република за всички обществени групи. Припомнянето на заветите на Апостола е по-важно от всякога. Не върховенството на закона, а това на Правовия ред дава равенството на всеки един български гражданин независимо от неговото вероизповедание или политическа принадлежност. Не може върховенство да има един несправедлив закон, изработен от лобисти и политикани, защитаващи единствено и само частен, но не и обществен интерес. „Демократската република“, за която говори Васил Левски не е нещо друго освен неговото виждане за истинската директна демокрация, в която решенията се взимат от народа, а гражданите се съобразяват с изработените на този принцип правила. Днес това завинаги би решило етническите и други малцинствени проблеми, стъпвайки върху настоящата Конституция, която с леки промени може да осигури безкръвната политическа революция за преминаване от „деспотско-тираничната представителна“ демокрация към истинската, описана от Левски – директна демокрация. Да направим така, че най-после да започне да се случва онова, което той ни завеща, в навечерието на 180-тата годишнина от рождението му.

Равно приближение към източните и западните цивилизации и икономики. Върховенство на Българските национални интереси, свързани единствено и само с добруването на всеки един български гражданин и всички българи по света. Този процес преминава през възстановяване на отношенията с Русия, повече автономност от Брюксел, сближаване с Китай и материализиране на отношенията със САЩ – една многовалентна външна политика на равна приближеност с приоритет на националните интереси, основани на националния идеал и националната политика. България се намира в сложен регион, но винаги, когато е провеждала суверенна политика е постигала успехи. От историческия опит можем да се поучим, че воденето на войни и участието в конфликти е носило само жертви, мъка и нещастия за българския народ. Затова възпиращата сила е важна основа за развитие на ново, по-скоро неутрално, но активно поведение във външната политика, зачитайки сключените договорености, с отчитане на всички други чужди интереси.

Превенция на крайното неравенство и изкореняване на бедността с въвеждане на Базов доход. Според Конституцията и Всеобщата декларация за правата на човека, гражданите имат право на достоен живот, а това в съвременния свят не е възможно без доходи. Бедността у нас е африканска, а неравенството е крещящо поради ширещата се корупция. Решение на тези предизвикателства е Базовият доход, представляващ една сигурна сума на месец, която държавата инвестира във всеки български гражданин с активна и валидна адресна регистрация. Получава се през целия живот, независимо дали е работещ или безработен, пенсионер, студент и др., и представлява грижата на държавата за своите граждани. Базовият доход е сума, достатъчна да покрие основните човешки нужди от храна, облекло и други битови разходи. Той ще може да се използва и за започване и развиване на собствен бизнес, за обучение, наем и други нужди. Също така за плащане на задължения, глоби и за издръжка на лишените от свобода. Едновременно полезна и за работниците, и за работодателите, тази мярка създава подобрена жизнена среда за развитие на личността. Защото много хора имат желание, но не могат да допринесат с труда си за обществото, оставайки без работа, а хиляди други са принудени да работят каквото и да е без да го искат, в администрацията или в сивата икономика, както и да заемат местата на онези, които биха желали да са на тяхно място. Базовият доход е категоричната мярка за стимулиране на раждаемостта и изравняване на правата на отделните обществени групи. Българските семейства ще имат възможност да отглеждат повече деца при нормална материална сигурност, което ще спре демографската катастрофа, в която се намира България. Базовият доход дава шанс на хората да развият своите способности, противоположно на продължителното бездействие без доходи, което разрушава човешката личност – именно това наблюдаваме при трайно безработните и работещите бедни в настоящата несправедлива и разпадаща се социално-осигурителна система.

Безплатно и демократично образование. В държава с тежка демографска катастрофа образованието не може да бъде друго освен напълно безплатно, но по нов стандарт, освободителен, както за обучаващите се и преподавателите, така и за родителите. Такава изключително успешна форма днес е демократичното образование, при което демократични са и целта, и методите на обучение. То издига демократичните ценности и развива личностните способности, включвайки равни права на участниците в обучението, самостоятелен избор на цели за развитие и начин на постигането им, а също справедливост, взаимно уважение и доверие. Обучаващите се могат да избират как да прекарат учебните дни, да се развиват съобразно интересите си и по-скоро да се подготвят за живота и избраната от тях професия, отколкото просто да се явяват на изпити. Така се създава общност с равенство и демократично взимане на решения – най-добрите условия за усвояване на знания са тези, при които правата и мнението на всеки участник са уважени. Специално внимание трябва да се обърне на „Гражданското образование“ за разбиране и постигане на желание за участие в демократичния процес. Всичко това ще пренесе българската образователна система отново в челото на световните образователни модели и центрове, както е било неведнъж през вековната българска история.

Безплатно здравеопазване и социална грижа. Преодоляването на демографската катастрофа изисква и напълно безплатно здравеопазване и спешна помощ. Разбира се, с въвеждането на висок научен и приложен стандарт и извеждането на медицинската практика извън чисто търговските взаимоотношения, властващи над човешкия живот в настоящия момент. Справянето с днешната непоносима ситуация изисква мерки и стъпки за запазване и удължаване на живота на всеки един български гражданин. Налага се да изведем правилното хранене като приоритет на превантивната медицина. Това от своя страна означава да се върнем към българските корени в отглеждането, приготвянето и консумирането на храните. Много важен е и индивидуализирания подход при ваксинация с тристепенна оценка на възможните реакции и връщане на моноваксините. Не на последно място фармацията трябва да се ориентира отново към човека, а не към печалбата, а медицинските услуги да поддържат достойния живот на българите.

Извеждане на „големите пари“ от политиката за нова Директна демокрация. Категорично премахване на субсидиите в политическите и обществени дейности и завръщане на държавата в нейните присъщи функции в области заети днес от неправителствени и други чужди организации. Предложение за нов закон, който да позволи на гражданите да участват директно в политическия и обществен живот чрез пряко финансиране на идеи и инициативи, които самите граждани избират. Насочване на всички така наречени европейски средства към държавния бюджет за подпомагане на системата с Базов доход, който също ще може да бъде използван в прекия граждански процес. Всичко това освобождава политическите партии от корпоративните и субсидийни зависимости, както и от превръщането им в дружества за издръжка на лидерите им. Политическият процес трябва да се върне към своите корени – политическите идеи и предложения към обществото да оформят групите от граждани, които да ги защитават. По този начин се подготвя почвата за смяната на провалената „представителна“ демокрация с нова Българска директната демокрация, при която основните решения се приемат и прилагат информирано, с дебат и непосредствено от гражданите. При тази форма на обществена организация държавата и общините са длъжни да се допитват до гражданите по важни национални и местни въпроси чрез форма на референдуми. В това число общините са длъжни да се допитват до жителите как и в какво да инвестират парите от техните данъци, например. Така гражданският глас, а не този на „представителя“ е определящ за политическите решения и те стават съобразени изцяло с обществените нужди. Това е единственият начин да се гарантира, че решенията на гражданите ще бъдат задължителни за политиците – депутати (делегати), кметове и общински съветници. Инструментите за упражняване на натиск върху властта, каквито са протестите например, които доказано във времето не водят до реална промяна и смяна на системата, а само похабяват обществената енергия, стават ненужни. Вземането на решенията директно от гражданите възпитава също така тяхната обществената активност, образованост и гарантира силата на гражданството и неговата държавност.

Работни места с достойно заплащане и здравословни условия на труд. При посочените мерки работниците изравняват своята позиция при воденето на преговори с работодателите, които от своя страна получават повече възможности за предприемане на нови начинания. Това води до подобрена работна среда, повече производителност и засилено сътрудничество в рамките на икономическия субект. България познава този вид икономическо поведение, залегнало в успешните кооперативи, станали символ и основа на много европейски и световни икономически практики. Икономиката на споделянето и сътрудничеството идва и у нас, а младите българи копнеят да получат възможност за реализация по нов и модерен начин в собствената си страна, заедно със своите приятели и семейства.

Екология и принос в борбата с климатичните промени. България има уникалния шанс да покаже пред света своите възможности за опазване и развитие на биоразнообразието и екологичния начин на живот. Тоталната енергийна зависимост и доминацията на неекологични енергийни мощности всъщност е отлична възможност за въвеждане на нова Енергийна икономика, основана на постигнатото Парижко споразумение за климата. Страната ни разполага със слънце, вятър, вода, геотермални извори и въглеводороди в черноморската зона. Всичко това позволява рязък политически завой и по подобие на много други неголеми страни по света, въз основа на технологичния бум, само за няколко години да се промени енергийния микс на страната. Този въпрос е ключов за конкурентоспособността на българските стоки и услуги, тъй като енергията е в основата на всяко едно човешко действие, а енергетиката понастоящем е и основен замърсител и причинител на заболеваемост и преждевременна смъртност, заедно с транспорта, ползващ изкопаеми горива. Нуждаем се от икономика с ефикасни енергийни източници, които са достъпни на територията на България. Чрез Енергийната икономика се премахва рекетът на монополите над гражданите, тъй като се създава съвсем различна система на снабдяване, използвайки съвременни технологии за поевтиняване на умишлено оскъпената енергия днес.

Достъпни жилища и справедлива регистрационна политика. Валидната и активна адресна регистрация, която е в основата на всички отношения на държавата с нейните граждани изисква специално отношение, напълно различно от досегашната регионална политика. Изграждането на достъпни жилища с въвеждане на цялостен стандарт и технологии за енергийна пасивност на новите сгради и децентрализирана “умна” енергийна система води до решаване и на редица социални, битови и тежки междуетнически проблеми, отлагани през годините с корупционна политическа цел.

Политика и работа за обединение на всички българи по света. България днес има нужда от всеки един свой гражданин и от всички, които се чувстват такива. Справянето с тежката обществена и народностна деградация изисква да погледнем около себе си, да открием и приобщим всички онези, които бяха изоставени или прокудени от Родината. Единението на всички българи води не само до запазване на българската народност, но и до връщането на България сред високо развитите световни общества и икономики. Възстановяването на културните дейности, на историческата памет и традиционните ценности, е ключ към преоткриването на липсващите днес елементи, които биха оформили новата посока на развитие на страната ни.

Гражданското финансиране и правото за създаване на парите. Въпросът на въпросите, който днес стои пред целия свят и в частност пред нас е този за правото за създаване на парите. Гражданското финансиране изисква решаване и на този въпрос, особено при наличието толкова много години в България на една рестриктивна мярка за контрол върху капитала, каквато всъщност представлява Паричният съвет в България. Наложително е да бъде отворен този дебат за повишаване на прозрачността и информираността относно връзките между сегашната ни парична и банкова система и дълбоките социални, икономически и екологични проблеми, пред които са изправени страната ни и светът днес. Специално да се фокусира общественото внимание върху ролята на частните банки в създаването на националното парично предлагане чрез счетоводните процеси, които използват при предоставянето на заеми – един аспект от банкирането, който не е добре известен на гражданите. Налага се да разкажем как тези пропуски са в основата или са с голям принос за проблемите на бедността, прекомерната задлъжнялост, нарастващото неравенство и унищожаването на околната среда.

Информираност на обществото и демократизиране на медиите. Българската директна демокрация и прякото участие на гражданите изискват високо ниво на информираност и обсъждане при вземането на решенията. Това означава, че се налага създаване на Българска национална блогосфера по примера на националните телевизия, радио и телеграфна агенция, с ключови портали (напр. туристически 10х10 – 100 региона). Налага се иницииране на промени в Закона за Радиото и Телевизията и разширяването му като медиен закон върху пресата, плакатите и интернет за връщане на свободата на словото, включително и с уточняване на формите на собственост и прозрачност на медиите. Те трябва да бъдат поканени да върнат публицистиката в своите програми, страници и пространство, а обществените медии трябва да се заемат със своята конституционна роля в отразяването на двете гледни точки по въпросите, които стоят пред българското общество. Към всичко това трябва да се добави Медиен кодекс за изборни комуникации с държавна поръчка и равностойно разпределение за всички, които участват в политическия процес.

Справедлив и честен съдебен процес, разследване и прокуратура. Едно от най-сериозните предизвикателства пред българското общество е липсата на справедливост и наличието на политическа зависимост на съдебната система, прокуратурата и следствието. Тези въпроси трябва да бъдат поставени за обсъждане и решение най-вече във връзка с разделянето на властите чрез премахване на квотите, съдебна реформа чрез въвеждане на нови технологии за управление на информацията и процесите, ускоряване на съдебния процес и граждански контрол върху прокуратурата. Реформа или премахване на Частното изпълнение с изравняване на правата и отделяне на затруднените от криминалните длъжници и отмяна на чл.417. Прилагане на мълчаливо съгласие в 10-дневен срок по всяко искане от граждани и фирми. Връщането на чувството за справедливост и доверието в съдебната система е едно от най-важните условия за рязкото подобряване на жизнената среда, оставането и привличането на български граждани в страната и голяма крачка за прекратяването на демографската катастрофа.

Рязка модернизация за намаляване на държавната и общинска администрация. Политическото раздуване на държавния и общински апарат за осигуряване на изкуствена заетост с електорална цел е бич за българското общество и е една от най-неприятните причини за разрушителните процеси в България. Мярката с въвеждане на Базов доход позволява администрацията да бъде намалена дори с три четвърти, което от своя страна най-после ще отвори пътя за електронизиране на всички административни и управленски процеси в държавата и подобряване на капацитета и социалния статус на оставащите държавни служители. Хората, които днес треперят за службата си ще могат достойно да се върнат по домовете си и да се заемат с по-смислени и удовлетворяващи лични начинания.

Президентската институция в Република България има своите инструменти и правомощия, за да предизвика гражданското участие, да фокусира вниманието на българското общество върху важните въпроси пред гражданите и да даде начало на българската политическа революция за смяна на днешната неработеща обществено-политическа система. Това неминуемо ще доведе до утвърждаване ролята на България в съществуващия Европейски съюз и неговото реформиране в нов Европейски проект с активното участие на българските граждани в организацията и управлението му.

София, ОКТОМВРИ 2016г.         

Камен Попов – кандидат за Президент на Република България

Георги Неделчев – кандидат за Вицепрезидент на Република България

СВОБОДАТА, КОЯТО ЩЕ ДОЧАКАТ ТЕЗИ, КОИТО Я СПЕЧЕЛЯТ

Здравейте дами и господа, здравейте приятели, колеги, симпатизанти, представители на българските медии.
Днес, на тази дата, ние тук търсим Единението, за нас, за всички, които са вярвали и са били излъгани, че е имало народна революция и за онези, пострадалите, които търсят възмездие оттогава. Искаме да призовем българските граждани най-после да се включат в истинската политическа революция за спасението на техния живот, на държавата и националността.
Свърши ли девети септември? Колко бяха истинските комунисти и борците за свобода и кои са онези, които пратиха на народен съд цвета на нацията? Защо онези, които с кални гамаши и воня на чесън изхвърляха собствениците, чупеха пианата в големите къщи, за да се настанят безпардонно в тях и да изселват тогавашната аристокрация в села и паланки, за да не им напомня за собствената им нищета, защо същите тези са живи и чрез децата си продължават да работят срещу държавата. В момента управляващите произхождат в голямата си част от утайката на социалистическия слугинаж. Най-наведените и пречупени, агентите-доносници, лакеите, днес отново, пребоядисани като псевдо-демократи и неясни евроатлантици, обслужват чужди интереси.
Свидетели станахме преди дни на позорното неглижиране на Съединението на България. Президент и премиер поздравиха народа с писма, скоро и по ФБ на лични ще ни честитят както е тръгнало, докато председателят на парламента натирено приемаше парада. Така ще е и в Деня на Независимостта, третият най-важен български държавен празник, заедно с Освобождението, защото така е от години. На някой не му е угодно да си спомняме, че сме имали дни на величие и нравствен подем, сравним с най-големите подвизи на духа в историята на човечеството. Някой се опитва да ни изличи самоуважението и паметта за най-святото – обединението, което отхвърля робството, съединението, което ни превръща във фактор, в сила и единен народ.
За това влизаме в този личен поход на честта. Защото тези граници, които днес ограждат най-благословената земя са напоени с кръвта на предците ни! Никой няма право да преминава през територията ни с лоши намерения и непоканен! Никой не може да ни използва за плацдарм или търговска зона на нечисти лични интереси. Времето да се събудим е дошло. Срамота е, здрави, прави, силни и вярвам честни мъже да стоим около масата на „Голямото раздаване“, да се въртим като гладни помияри, за да ни подхвърлят някой кокал без месо във вид на субсидия, проект или грант… Много евтино се продаваме!
Само от последните дни: срамно отразен, изработен и финансиран паметник на велик българин в Добрич; конюшните в София – всичко било законно, но на символична цена, а кого питаха, когато се писаха законите; дипломатическият клуб – младежи инвестиращи милиони с фирма за 3 лева, чудесно; „умните“ светофари в столицата, които струват, колкото неизобретен изкуствен интелект; сеч и строежи в централен столичен парк. Защо гражданите трябва да водят ужасяващи битки с предизвестен край, когато могат да бъдат питани и след това решенията им да бъдат изпълнявани. Това е истинската демокрация и няма никакви оправдания за това да не я приложим на практика. В интерес на България, на всеки един български гражданин, и на нашите деца и внуци.
Въпреки всичко това днес нямаме нужда повече от разделение, защото има решение! Онези, които след 9-ти искрено вярваха в идеята за управление на народа и никога не го получиха и тези, които след 10-ти вярваха, че нещо се е променило и ще развиват свободно личността и държавата си, най-после могат да участват в истинската политическа революция у нас с прилагането на двете забравени алинеи от чл.1-ви на Конституцията – (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Да, решение има. Европа се променя, светът се променя. Това обаче най-после ще се случи с участието на гражданите. Ние сме с едни гърди напред, подкрепиха ни и ни гостуваха представители от единствената истинска опозиция в Европейския парламент, участваме в създаването на мрежа от истински граждански движения, които извършват на практика промените в своите страни с директната подкрепа на гражданите. Намираме се в ежедневен контакт с онези, които ще върнат достойнството на европейците като цяло и на своите народности в частност.
Всеки ден приемаме нови членове сред нас и друг вариант няма. С политическо действие по напълно нов начин, с други, предефинирани граждански насочени правила. Системата има едно място за залагане на контролиран градивен взрив и това са изборите. Няма друг вариант за нова социална справедливост, за ново обществено споразумение, зачитащо човешкото достойнство на всеки един български гражданин. Иначе ще редим един и същи пъзел като започваме с различна част – накрая картината е една и съща.
Уродлива антиутопия, в която нормата стана патология, а патологията – норма. Трябва ни антидот за тази пандемична болест. Едно такова обществено лекарство например е базовият доход, за който разказваме упорито през последната година. Да оставим „социалистическия предразсъдък“ за него зад себе си. Този доход е справедливото преразпределение на онова, което Правовият ред на държавата е осигурил да бъде създадено. Всеки гражданин има принос за това и всеки носи съответната отговорност. Разбира се няма да се приложи в напълно извратения му вариант, който Европейската комисия смята да употреби, раздавайки пари на бежанци, забележете, в Турция!!!
Ние свикнахме с този театър на хората, които говорят без да мърдат с устни като вентролози с коремите си или с гласа на някой кукловод в сянка. Като снощното позорище на президента Стоянов, “захлопнал кепенците на фабриката за илюзии”, което пък беше поредната гавра с хората. Изборите в България засега приличат на модната седмица – еднакви дизайнери, еднакви псевдо-откотюр модели, тъжни манекени, по съвместителство компаньонки и неизменния корифей, който вижда стил, концептуалност и каквото се сетите още в реда на безсмислените, тотално отсъстващи от събитието факти.
С моето участие бих искал да припомним на обществото, че изборите не са пълномощно за употреба на власт. Те са избор за назначение на обществена позиция в интерес на гражданите. Решенията обаче трябва да започнат да се взимат от самите граждани, а не от малка група хора с определен личен интерес. Истинската демокрация – директната, изисква това. Има го и в настоящата ни Конституция. В нея, например трябва да влезе гарантирането на достоен човешки живот чрез споделяне на националния доход.
Народът, ако реши може и да преучреди държавата, суверенът има учредителната власт за това, но има и по-лесен начин да се постигне баланс в обществото и националният идеал отново да придобие смисъл и образ. Един от тези начини е на 6-ти ноември българските граждани да поставят първата тухла в градежа на истинската промяна като гласуват за нови лица, които след това ще довършат започнатото.
Затова сме днес пред вас. С това българските граждани вече имат своя мъдър Хирон – кентавърът, който може да победи. Това не е познатият български политически „франкенщайн“, който се сглобява безпринципно и в серия при всеки следващ избор.
Това е ново българско митично същество, което съчетава в себе си и силата, и трепета на българското ДНК, и мъдростта натрупана от поколенията, и достойнството на историческата памет, и търсещия поглед на младостта.
Единен български организъм. Освободен, съединен и независим! Заставам до Камен Попов, защото той участва във възстановяването на Българския национален идеал и отстоява националните интереси, ангажиран е с проблемите на обикновените хора, искрен, необвързан с досегашните партии на установеното положение, може да се представя добре в международен план, образован, интелигентен, с граждански политически опит, обединяваща фигура и най-важното – родолюбец.
Неговото избиране ще доведе до разделение на властите, което е изключително важно за започване на истинската промяна у нас. Той е доказал, че е коректив на случващото се в момента с Парламента и Правителството, има ясна визия за бъдещето, знае как да отстоява българския суверенитет и може да участва в подобряването на отношенията с Русия. Заставам до него и заради това, че той е един успешен човек, достоен българин.
Мога да добавя за себе си някои биографични данни. Скоро навършвам 46 години. Женен, с две малки деца. Православен християнин. По образование съм инженер-икономист с допълнителна правна специалност. Дълги години съм работил и преподавам интегрирани маркетингови комуникации. За кратко съм бил външен експерт при Главния секретар на Министерство на труда и социалната политика. От няколко години специализирам в корпоративни и публични финанси. От есента на 2015-та година съм сред инициаторите, учредителите, членовете и понастоящем съм съпредседател на Български съюз за директна демокрация.
Благодаря ви за вниманието.
Пресконференция „Президентски избори – 9-ти септември и свободата която не дочакахме“
Георги Неделчев, кандидат за вицепрезидент на Избори 2016

ЦЕННОСТИТЕ НА ЕВРОПА ДРЕЙФУВАТ ИЗ АТЛАНТИКА СЛЕД СБЛЪСЪК В СОФИЯ

Един „президент“, който заслужено си отива без да се опита да повтори мандата си, тези дни заяви, че нараствал броят на кандидатите на предстоящите избори за тази българска институция, които желаели отклоняването ни от курса на „евроатлантическо развитие“.

Дали е така?

Явно дори не се е замислял какво означава това, както и не го е поставял под съмнение, защото го е следвал „безкомпромисно и посветено“. Друг на негово място в най-бедната и корумпирана страна с крещящо неравенство в „ЕС“ би се засрамил. Не защото днес България има друга сериозна алтернатива да пристане на когото и да било, а поради характера на съответния „евроатлантизъм“, зад който се крият апологетите на неолибералната идеология, незачитаща достойнството на човешкия живот.

Ценностите на „евроатлантизма“ са чудесни клишета без покритие за макроманипулации, но най-страшното от тях се нарича „върховенство на закона“. Онзи закон, който несправедливо узаконява клиентелизма, корупционните системи, корпоративните и лични интереси, изключването на гражданите от политическия процес, грабежите на монополите и скритите олигополи, злоупотребите с национални и европейски средства от данъкоплатците, както и много други практики, задълбочаващи раните в разкъсаната българска социална тъкан. Нито един такъв закон не може да има „върховенство“ над човешкото достойнство и истинските човешки ценности. Върховенство може да има само общия Правов ред в държавата, който пази гражданите и дава среда за развитие на техните способности.

Но къде остана „мирът“, а „демокрацията“? Кой и как разпали въглеводородните войни, които доведоха, както до масова бежанска вълна, така и до невиждана икономическа миграция? Кой зарази „евроатлантизма“ с вирусите на религиозния фанатизъм, терора, междурасовата омраза? Кой изключи гражданите на „ЕС“ от политическия процес, създавайки „закони“, които не позволяват на гражданите да се организират в инициативи, от които съответно да произлизат справедливи закони? Това ли е „евроатлантизмът“, за който говори нашият човек?

Разбира се, че не.

И за щастие. Истинската Европейска идея е жива, заедно с духа на основателите на най-голямата държава отвъд Атлантика. Онази забравена директна демокрация с прякото участие на гражданите бавно, но сигурно си пробива път в добре развитите общества от едната и от другата страна на океана. Движението на Бърни Сандърс за политическа революция в САЩ, Движение 5 звезди в Италия, Партията на независимостта във Великобритания, общото развитие на Швейцария, която има в пъти по-добра демокрация от настоящата в „ЕС“, „Будна нощ“ във Франция, движението за спиране на ТПТИ в Германия, инициативите на гражданите в Холандия за базов доход, примерът на Исландия, другите северни демокрации, които винаги са поставяли гражданското участие на пред интересите на собствената им партокрация.

Всичко това не е до болка познатият ни „евроатлантизъм“. Това е истинското гражданско желание за сътрудничество, приятелство, свободно израстване, споделяне на ресурсите в икономиката, както и духовно развитие според националните традиции, характеристики и особености.

Не, г-н „президент“, настоящите фалшиви и подменени „евроатлантически ценности“ нямат нищо общо с Българския национален идеал. България нямаше да изчезва с най-бързи темпове в света, ако вие бяхте прав. Спомнете си за Паисий, Раковски, Левски, Ботев и ще разберете разликите. България е една от люлките на Европа, а оттам и на световната цивилизация. Огромен брой българи са дали своя принос и за развитието на Новия свят отвъд Атлантическия океан.

Националният ни идеал е българите по света отново да се съединят, на основата на единния говорим книжовен български език, да си спомнят кои са, от къде идват и да начертаят своя план къде искат да отидат в океана на световното развитие. Това може и да преминава през участието в организации и съюзи, но само в интерес на българските граждани и не с цената на нови жертви, обезлюдяване, национално мракобесие и родоотстъпничество.

Общите военни тренировки, ресурси и закупуване на техника нищо не решават, когато липсва бойния дух. Българската армия многократно го е доказвала. Спомнете си поне Дойран, спомнете си и Добруджа. Българската армия отново може да бъде онзи двигател на националното активизиране, както е било в най-новата история на възстановената Българска държава след Освобождението.

Но не с политически комисионни от договори за въоръжение и не с цената на безогледно задлъжняване, стоварено на раменете на и без това унижените български граждани.

„Президентът“, който си отива, премествайки се най-вероятно на по-висок международен пост, цинично пита дали самоизолацията е решение? Не, разбира се, особено с унищожената боеспособност и липсата на каквито и да било национални ценности. Българската държава и армия имат нужда от възстановяване, което да подпомогне избора на българските граждани при вземането на бъдещите решения за участието в съюзи и организации, съответстващи на истинските национални интереси на България в 21-ви век, а именно просперитета на същите тези граждани.

инж.ик. Георги Неделчев

съпредседател на БСДД

В-К БАНКЕР ИНФОРМИРА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ ЗА ВЪЗМОЖЕН БАЗОВ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ

Едно интервю на Ивайло Станчев от 24 юни 2016г.

Г-н Неделчев, откъде дойде идеята ви за въвеждането безусловен базов доход в България?

  • Ако трябва да сме съвсем точни, тази идея се е появила още преди няколкостотин години. Така че темата никак не е нова, но придоби ново измерение, след като в Швейцария бе проведен референдум по въпроса дали да бъде въведен базов доход за гражданите на конфедерацията. Искам обаче да обърна внимание на информационната кампания, защото без да се обясни ясно за какво точно става дума, няма как да очакваме ефективно гласуване. Това е типично за българските референдуми, но се видя, че подобен проблем съществува и в Швейцария. Тамошната кампания започна с една грешка или дори мога да кажа – с лъжа. Още в началото бе казано, че евентуалното въвеждане на базов доход за населението ще струва 153 млрд. франка на година, докато месец преди референдума правителството публикува разчети и призна, че са сбъркали в сметките. Оказа се, че подобна стъпка би струвала само 25 млрд. швейцарски франка. За съжаление в съзнанието на гражданите останаха предишните числа и те не успяха да вникнат в основната идея на тази реформа. Но ще имат възможност да гласуват отново и вече цифрите ще са ясни, съответно шансът да го приемат – по-голям.

Швейцария обаче няма нищо общо с България. Как при това положение темата за базовия доход се появи и у нас?

  • Швейцарският референдум предизвика истинска вълна от коментари на всевъзможни експерти в България, които едва ли не ликуваха от провала на това допитване до швейцарците и прокламираха, че “комунизмът не се е състоял”.

А не бяхме ли свидетели точно на това – провал на една комунистическа утопия?

  • Не. Базовият доход няма нищо общо с комунизма, защото не отнема собственост, а преразпределя резултат от националния доход. Както е и днес, но по-справедливо. Той всъщност е една инвестиция на държавата във всеки един гражданин и може да се случи съобразно данъчната система и спецификата на държавните бюджети. Затова в България моделът не може да бъде като този в Швейцария, във Финалндия, САЩ или, ако искате, в Намибия. В целия свят хората говорят и експериментират на тази тема, но истината е, че всяка една практическа система трябва да се основава на конкретиката в съответната държава.

Ние от Българския съюз за директна демокрация сме разработили такава система, която смятаме за удачна – предвид условията в страната: недобре развита социалната държава, трудно работеща данъчна система и съществуването на паричния съвет.

И какво представлява тази система?

  • Истината е, че с една промяна в данъчните режими може да се постигнат чудеса. Говоря за това общата данъчна тежест да се запази, или дори леко да се увеличи, но да се премине от преки към косвени данъци. Ако се замислите, преките данъци са именно тези, които хората избягват да плащат, крият се от тях. Дори от малкия плосък налог в размер на 10 процента. И статистиката е категорична в това отношение – преките данъци не пълнят хазната. Другият проблем са т. нар. осигуровки, които в същината си пак са пряк данък. Дали “труд”, дали “здраве” – те са процент от трудовото възнаграждение и много често се укриват или просто не се плащат. Парите в бюджета идват основно от косвените данъци – ДДС и акцизи.

При ниска платежоспособност на населението, каквато имаме у нас, пренасянето на тежестта върху потреблението, чрез косвените данъци, не е ли рестриктивна мярка?

  • Ако всичко остане постарому, вероятно ще е така. Но ако се приложи и едно ново преразпределение на бюджета, при което държавата инвестира в платежоспособността на гражданите – чрез въвеждането на базов доход, ситуацията коренно се променя. По този начин държавата ще има възможност да изисква след това гражданите да харчат парите си “на светло”, тъй като именно от това ще се финансира базовият им доход.

За какъв размер на базовия доход говорим в случая?

  • Според нашите разчети, които са правени на базата на моментните реалности на българския брутен вътрешен продукт, всеки пълнолетен гражданин ще може да получава по 500 лв. на месец. Децата до 18 години пък ще взимат по 250 лв., като тези пари ще се насочват към майката. Тези сметки стъпват върху конкретните резултати, които обществото реализира, и така трябва да бъде и занапред. Защото по този начин хората ще имат стимул за по-добри постижения и съответно за увеличаването на базовия си доход.

Всеки човек ли ще може да получава тези суми, или има някакви изключения?

  • Абсолютно всеки гражданин на България, работещ – неработещ, богат или беден, ще получава такъв доход, стига да има валидна и активна адресна регистрация.

Но откъде ще дойдат тези пари в крайна сметка? Тук говорим за много милиарди всяка година.

  • Не е точно така. Идеята на базовия доход е да замени всички социални плащания, които прави сега държавата. Това са помощи, добавки и какво ли още не. Дори издръжката на затворниците, които ще се издържат със своя базов доход. Получава се едно заместване на разходите. В Швейцария именно от това бе дошло голямото разминаване в числата – просто в началото някой умишлено бе пропуснал да приспадне останалите разходи, които базовият доход ще замести.

Нека се опитам да обобщя. Искате всички социални плащания, които прави сега държавата – за деца, инвалиди, самотни майки, за отопление, за първокласници и други такива, да отпаднат и да се заменят от базов доход за всеки. В същото време предлагате отпадането и на всички преки данъци, както и на осигуровките, за да се стимулира потреблението и оттам да се повишат постъпленията от косвените данъци като ДДС и акцизите. Бизнесът също ще спре да плаща данък печалба и осигуровки и по този начин ще разполага с повече средства за инвестиции.

  • Звучи революционно, дори крайно, но не и невъзможно. А и трябва да си даваме сметка, че България в момента е в изключително тежко състояние – най-вече заради демографската катастрофа. Според изследване на ООН ние сме на първо място по изчезване на нацията. И за да бъде спрян този процес веднага са необходими такива крайни мерки. Всичко това може да се случи, ако държавата преразпределя около 50-60% държавни разходи от БВП, като само за базовия доход биха били нужни 30 на сто държавни разходи спрямо от брутния продукт, около 12% за администрация и 8% за други или резерв.

В момента това съотношение е под 50 процента. 

  • Да, така е. Но със запушването на някои дупки това е лесно постижимо.

Само че контрабандата и схемите за източване на ДДС днес работят изключително добре. Какво ще принуди тези хора да зарежат атрактивните си печалби? Базовият доход за тях не би означавал нищо.

  • Истината е, че косвените данъци не могат да се избегнат, освен ако не се прилагат определени незаконни схеми. За да ги няма тези порочни практики, обществото трябва да премине от представителна към по-директна демокрация, тъй като днес именно представителната власт се грижи за това голяма част от приходите да не влизат въобще в хазната. Просто е нужна политическа воля, която да приложи например обратното начисление на ДДС, за да спрат кражбите.

Всъщност базовият доход дава възможност за съкращаване на данъчната администрация, защото цялата дузина данъци, които сега съществуват у нас, ще се сведат до един, два или три и съответно няма да има необходимост от толкова много чиновници, които да следят отделните пера. А тази промяна на свой ред ще концентрира агенциите и ще им даде възможност да работят много по-ефективно. Драматично ще се намали държавната и общинската администрация, която е заета със социалните и приходните дейности, тъй като, както казах, те ще бъдат заменени от базовия доход.

Като цяло базовият доход е една мярка за изсветляване на икономиката, за насърчаване на предприемчивостта и всъщност дава възможност на хората да спрат да се крият от системата, а да я изграждат.

А няма ли наличието на базов доход да надуе инфлацията? Когато търговците знаят, че хората имат по 500 лв. в джоба, неминуемо ще вдигнат цените.

  • В никакъв случай. Все пак не става дума за печатането на пари, а за нов модел на преразпределение на сегашната парична маса. Ръстът на цените не е много вероятен, тъй като част от разходите на търговците ще изчезнат заради промяната в данъчното законодателство. Освен това никой няма да търси от тях данък печалба. Ще се съкратят и харчовете за администриране на компаниите.

Как всъщност си представяте, че ще става даването на тези пари? На ръка, по банкова сметка, чрез ваучер…

  • Разпределянето на базовия доход ще се случва чрез специално издадена банкова карта, например от Българската банка за развитие. Най-важното е, че тези средства няма да могат да се теглят в брой от банкомати или банкови клонове. С тези карти няма да могат да се правят плащания и в чужбина. Целта е парите да се харчат директно при българските търговци, при това на светло – чрез ПОС терминали или през интернет, за да е сигурно, че ще се платят косвените данъци.

Добре, но при това положение ще има ли въобще кой да работи? Много хора и сега не виждат смисъл да полагат такива усилия, а какво остава при сигурни 500 лв. на месец.

  • Хората няма да спрат да работят, защото едва ли ще са доволни да живеят само с тази сума.

Някои сигурно ще са доволни…

  • Нека. И днес има такива и ги търпим. Но в другата система те все пак ще допринасят към държавните приходи, поне със сумата от потребителския  данък, който ще се плати с харченето на базовата сума от 500 лева. Също така мнозина могат да решат да заживеят в малките населени места и селата и да се занимават със земеделие или просто да живеят по-спокойно, както и да се грижат за близките си. Със сигурния базов доход е много по-лесно да се направи една такава крачка.

Питам се и друго – сега работещите плащат данъци и осигуровки и често се казва, че с тези пари се издържат неработещите. Какво ще се случи обаче при въвеждането на базов доход?

  • Тъй като няма да има преки данъци, приносът ще бъде на абсолютно всеки, който потребява. Дори доходът на човек да е с неясен източник, както често се случва сега и заради което не се плащат преките данъци, крайното потребление в повечето случаи е “на светло”. Да, някои ще харчат повече и съответно ще имат по-голям принос в държавните приходи, но ако се замислите, така се получава една естествена прогресивна данъчна система.

Това ще помогне много и за онези дейности и професии, които не носят пряк финансово-икономически резултат като култура, образование, изкуства, наука, спорт, доброволчество и т.н.

Как би повлиял базовият доход на малцинствата? Едно ромско семейство с четири деца ще взима 2000 лв. на месец.

  • Те и днес не взимат по-малко – с натрупването на детски, майчински, помощи за храна, за отопление и т.н. Но голяма част от тези пари потъват в сивата икономика, докато с базовия доход и специалната дебитна карта това няма да е възможно. Изключително важно е това, че базовият доход на практика изравнява обществените групи и няма вече едни да издържат други, едни да получават, а други – не. Също така вече няма да има оправдание за криминална дейност, както и валидната и активна адресна регистрация решава множество други въпроси.

А какво би станало с пенсионния модел? 

  • През последните години осигуровките никога не са покривали разходите за пенсии, а това е ставало чрез прехвърлянето на средства от косвените данъци. Иначе базовият доход ще замести всички социални пенсии. Трудовите пенсии ще се изплащат в последния им размер, докато има граждани, които ги получават вследствие задължителното осигуряване. Партидите на тези, които са се осигурявали така също не се загубват. А работещите, които ще спрат да внасят осигуровки в НОИ, могат да правят отчисления към доброволни фондове, за да не останат след време само с базовия си доход.

Запазват се и някои специални грижи. Например, държавата може да доплаща до 90% от средната 12-месечна заплата на работилите майки за период от 12 месеца във връзка с преодоляването на демографската катастрофа.

София, в-к Банкер

http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/triabva-da-se-premine-ot-preki-kum-kosveni-danuci

http://www.budd.bg/faq

ДОСТОЕН ЖИВОТ? Я, НАИСТИНА ЯКО.

(В отговор на материал на Илин Станев във в-к Капитал по повод референдума за Базов доход в Швейцария)

При проведения наскоро референдум, от почти кръгла нула преди 4 години, 23% от швейцарците вече бяха разбрали защо трябва да подкрепят идеята за въвеждане на безусловен Базов доход. Остават им още 28%, за да го приложат на практика и тъй като имат своята директна демокрация, на следващия референдум по този въпрос лъжите ще са отпаднали и шансът да се случи е доста по-голям. Да припомним, че им е отнело 20 години, за да приложат напълно правото на швейцарските жени да гласуват като последния кантон го е приел чак през 1991 година и то с решение на съда. Така тече времето и така се взимат решенията от гражданите в Конфедерацията, благодарение на тяхната Конституция, приета през 1848-ма.

При нас е различно, много различно, нищо, че сме Швейцария на Балканите. Различно е и от Финландия, поради голямата разлика в базовите стойности на държавния бюджет и характеристиките на данъчните системи. Не може да се приложи сляпо нито единият, нито другият, нито който и да било чужд финансов модел у нас. Затова има нужда от собствена, съобразена с българската действителност система за прилагането на мярката, наречена Базов доход. Това разработиха активистите на Българския съюз за директна демокрация и това ще предложат на българските граждани като част от програмата на БСДД при следващите по ред избори за Народно събрание.

Сметката, която силно вълнува и специалистите, и обикновените български граждани изглежда по различен начин и поради факта, че неразвитата система на социалната държава, както и трудно работещата данъчна система дават много ясни насоки какво може и какво не може да се случи. Съществува и ограничението на Паричния съвет, който за добро или лошо включва една константа, която я няма никъде другаде по света. Особено в Швейцария и Финландия.

В този смисъл, изходните предположения определят и българския финансов модел като уникален. В това няма нищо лошо и страшно, и ние сме давали нещо на света през изминалите хилядолетия. Защо да не го направим пак? Въпрос на разбиране и политическа воля.

  1. Българската нация изчезва със страшна сила – най-бързо стопяване на населението в света според служба на ООН.
  2. Плосък подоходен данък, стоварен върху всички, заедно с несъбираеми „осигуровки“, които всъщност са преки данъци за труд и здраве.
  3. Изтичащи публични средства през злоупотреби с ДДС, акцизи и ширеща се контрабанда.
  4. Тежко етническо напрежение, подхранвано и от системата за социални помощи.
  5. Раздута администрация с технологична изостаналост, която при днешните обстоятелства никога няма да бъде реформирана.
  6. Система на здравеопазване и образование, нуждаещи се от коренна промяна, довели до тежки духовни и физически недостатъчности сред населението.
  7. Нужда от друга посока за развитие на неправителствения сектор и политическите организации.
  8. Прилагане на практика на конституционното човешко право на достоен живот за всеки един български гражданин.
  9. Освобождаване на предприемачеството и решаване на въпроси със задлъжняването, събираемостта на глоби, престъпността и изтърпяването на наказанията.
  10. Нужда от нов тип заетост и разбиране за полагането на труд, за доброволчеството и личния труд, включване на неформалните, надомните работници и самонаетите лица.

Тези, а вероятно и други причини водят до следното изчисление – държавата може да достигне 50% държавни разходи спрямо БВП с помощта на данъчна реформа, която да пренесе днешната данъчна тежест от несъбираемите и неработещи преки данъци към потребителските, които не могат да бъдат избегнати. Разбира се това се съчетава с инвестицията на държавата в нова платежоспособност на населението, което всъщност представлява Базовия доход. По този начин всеки има принос, а по-сериозното потребление води до по-голям принос, което оформя една естествена прогресивна система. Проста справка в списъка на държавите и техните държавни разходи спрямо БВП показва реалистичността на подобно предложение.

Важно е да отбележим, че всичко това преминава и през нов подход относно другите инвестиции на държавата. За това е изговорено много и е предмет на отделен анализ. При това положение държавни разходи спрямо БВП от 30% за Базов доход, 12% за администрация и 8% за резерв или други плащания е напълно реалистичен, но разбира се и революционен модел. Въпросните разходи за Базовия доход представляват инвестицията на държавата във всеки един гражданин, не са „помощи“, защото са постоянни и не разделят обществото на имащи и нямащи право. По този начин се оформя месечна сума от 500лв на възрастен и 250лв на дете до 18г., която съответства и на много от изчисленията на днешната статистика за бедността и разходите за живот.

Всичко това стъпва на един важен критерий – българско гражданство с валидна и активна адресна регистрация съгласно законите и нормите за нормална жилищна площ. Важно е да се знае, че въпросните средства са в електронен вид по карта, с която не може да се плаща в чужбина, не могат да се теглят пари в брой, плаща се такса, ако се съхраняват и могат да служат за погасяване на задължения и изтърпяване на наказания – например издръжката на човек попаднал в затвора се поема от неговия Базов доход. Средствата на децата се полагат на майката, което еманципира жената в семейството и спира злоупотребата с помощи при раждане. Нови пари не се печатат, съответно няма хиперинфлация. Решава се и въпросът с ширещата се битова престъпност, а кражбите на данъка с добавена стойност се преустановяват простичко, с обратно начисление.

Вероятно звучи смело, но друг начин за справяне с националната демографска катастрофа все още не е представен на обществото. Кой не би искал да се спрат кражбите и злоупотребите с парите на данъкоплатците – европейски или български. Кой не би искал образованието да тръгне по нов модерен и демократичен път? Кой не би искал да имаме справедливо и работещо здравеопазване с превантивна медицина? Кой не би искал системите за сигурност да не попадат в мрежите на корупцията и слабата мотивация? Кой не би искал икономиката да се раздвижи с вътрешното потребление и предприемачеството отново да се съживи? Кой не би искал БЪЛГАРИЯ да тръгне по нов, по-успешен път още сега, а не след 100 или повече години, когато вече няма да я има? Кой?

Да, утопиите струват скъпо, някои са били изгаряни на кладата за тях, но Земята все пак не е плоска, а се върти. Нали, г-н Станев? Днешната българска анти-утопия, в която живеем, е по-скъпа и по-непоносима, българите я плащат с живота си. Гражданите наистина могат да решат сами. Важното е да успеем им разкажем. Това и ще направим.

Георги Неделчев – БСДД

 

Източници: https://www.reddit.com/r/basicincome/wiki/index

http://basicincome-europe.org/ubie/

https://en.wikipedia.org/wiki/Basic_Income_Earth_Network

www.budd.bg

ЕДНА БЕЗУСЛОВНО ТОЧНА ИДЕЯ В ТОЧНИЯ МОМЕНТ

Някъде във втората половина на 20 век Оскар Уайлд споделя крилатата си мисъл, че „Една идея, която не е опасна, не си струва да бъде наречена „идея“. Повече от 100 години по-късно, в дебат през есента на миналата година, швейцарски парламентарист нарече вероятността Базовият доход да бъде въведен веднага в страната на точните часовници – „бомба в сърцето“ на системата. Бомбата в сърцето на крайното неравенство, мизерията, духовния упадък, загубата на човешкия облик, злоупотребата с политическо влияние, корупцията и престъпността вече е заложена – целият свят научи, че изход има с тази голяма идея. Да, вероятно не под формата на лекарство за всички и всичко, но крачката към спасение в настъпващата Четвърта индустриална революция вече е известна – Базов доход за всички граждани.

Две години по-рано, в своята първа реч, новият холандският монарх крал Вилем-Александър обяви „социалната“ държава на 20 век за мъртва и обърна погледите към новото „общество на участието“ – една спасителна мрежа, в която държавата намалява драстично своята намеса, освобождавайки инициативата на гражданите, запазвайки правовия ред и своите присъщи функции за грижа към всеки отделен гражданин. Това прозвуча като оглушителен начален сигнал за хората в холандските градове и села. Днес, месеци по-късно, там започнаха пилотни проекти в няколко населени места, начело с Утрехт, за въвеждане на система с Базов доход. Още повече, в холандския парламент започна дискусия за отнемането на правото за създаване на парите от частните банки и прехвърлянето му върху национален орган с участието на гражданите.

Въпросът на въпросите – ОТКЪДЕ ИДВАТ ПАРИТЕ?

Този, на който корумпираната върхушка в ЕС е дала простичък отговор в днешната несправедлива система: с предоставеното на Марио Драги право да създава по 60 милиарда евро на месец от въздуха и да го раздава на практически фалирали частни банки и задлъжнели с откраднати обществени пари правителства, купувайки техните дългове. Какво щеше да стане, ако тези пари не бяха давани за замазване на вече консумирана корупция, а бяха предоставени директно на европейските граждани, които да решат със своите портфейли съдбата на една или друга политика и финансово-икономическо поведение? Тогава всеки един гражданин на Еврозоната щеше да получава по 175 евро всеки месец или всеки в ЕС по 120 евро – пари, които неминуемо щяха вече да са задвижили отново европейската икономика. В замяна на това играта на Марио донесе обезценяване на европейската политическа валута, заблатяване на европейската икономика и потъване в бедността и мизерията на огромната част от населението, особено у нас.

Какво обаче представлява Базовият доход?

Това е част от националния доход, измерен през Брутния вътрешен продукт и разпределен като инвестиция във всеки един гражданин. Накратко: парична сума, получавана всеки месец от рождението до смъртта, която замества почти цялата досегашна социална система и драстично намалява приходната администрация. Стъпва върху развитите системи за дистрибуция на стоки и услуги. Не позволява на криминалната дейност да се разраства и премахва основните мотиви за битовата престъпност. Разделя понятията за доход и труд, като разширява възприемането на труда извън наемния – с признаването на личния, доброволния, семейния, надомния и самоорганизирания. Отчита настоящата автоматизация на производството и бъдещата интелигентна роботизация, заедно с нуждата от развитие на образованието, културата, здравословните храни, ефикасната енергия, спорта, запазването на традициите и занаятите.

Толкова хубаво, че не може да е истина?

Да, почти като времето, в което някои са казвали, че Земята е кръгла, а властимащите са се мъчили да ги изгорят или поне да ги убият мъчително за назидание. „И все пак тя се върти!“ – икономиката, заедно с родната ни планета е в кръговрат, както и нашата скромна, поробена, но хубава държава. Утопия или химера? А защо не и просто мечта? Като онези на дедите ни за Освобождение, Съединение и Независимост или на едни други за Ренесанса? А защо не и като разделението на труда, премахването на детския труд, задължителното образование, платеният отпуск, признаването на майчинството, че дори откриването на топлата вода и вътрешните тоалетни.

Къде сме ние и кой е водещ в този процес?

България беше на първо място по събрани подписи в Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) за въвеждане на Безусловен базов доход в ЕС. Една инициатива, стартирана и успяла у нас с доброволчеството на трима обикновени българи, която цялостно не покри общите изисквания, поставени преди всичко, за да затруднят или изключат гражданското участие в ЕС. Само три ЕГИ са успели от 2012 година досега да преодолеят измислените, но явно добре изчислени от Европейската комисия (ЕК) критерии. Дори тази, която наскоро покри неколкократно всички параметри – за спиране на Трансатлантическото споразумение – беше обявена от ЕК без основание просто за невалидна и сега трябва съдът да се произнесе дали да бъде уважена. През декември миналата година у нас беше учредена и сега събира своите членове първата българска политическа партия, която включва в програмата си въвеждане на Базов доход за всеки български гражданин. Нарича се Български Съюз за Директна Демокрация (БСДД, www.budd.bg).

На европейския континент Финландия започна разработване на финансов модел за въвеждане на Базов доход, който трябва да е готов до ноември тази година. Идеята за въвеждане на Базов доход среща подкрепата на над 70% от финландците и почти 2/3 от парламентарните им представители. В Швейцария тази година ще се разрази съдбоносна битка в така наречената от политиците „най-опасна гражданска инициатива за всички времена“ в Конфедерацията. Гражданите от алпийската държава в центъра на Западна Европа, без да са членове на загубилия ориентацията си Европейски съюз, ще решат сами дали да бъде въведен Базовият доход, като засега одобрението е 49%, отхвърля се от 43%, а 8% заявяват, че решението им ще зависи от размера на сумата. Във Франция представител от Социалистическата партия поиска промяна в закон, който да задължи правителството да направи проучване на системата с Базов доход и нейното икономическо приложение на практика, а самата държавна агенция, отговаряща за закона, препоръча да се направят пилотни проекти. Във Великобритания за пръв път въпросът може да влезе за обсъждане в Парламента чрез инициатива на представител от Зелената партия, подкрепена с подписи и от Шотландската национална партия. На съседния остров Ирландската републиканска партия включи идеята в своя изборен манифест и вече е определила сумата от 188 евро на седмица за всеки ирландски гражданин, като експертна група ще разработи необходимите промени в данъчната система на страната. В Испания все още не е съставено правителство след изборите през декември, но една от ключовите парламентарни партии – „Подемос” – е поставила в своята програма сериозна разработка за въвеждане на Базов доход. Какво ли ще се случи, ако рулетката на изборите се завърти отново там?

Обсъжданията на системата с Базов доход достигнаха дори до инвестиционните банки и икономическите форуми, като коментарът на френския икономист Кристофер Дембик беше включен в годишните шокиращи предположения на датската „Саксо Банк“ по отношение на стряскащото неравенство в Европа и бъдещия колапс на луксозния сектор. На срещата в Давос пък, Базовият доход за пръв път беше тема на обсъждане, на фона на фрапиращите данни за световното неравенство, поднесени навреме от организацията „Оксфам”, разработваща този въпрос. Причината за влизането му в дневния ред на толкова висок световен форум е неговата универсалност: с решението, което е приложимо на всеки континент и за всяка форма на държавно устройство и управление.

Ще се разпадне ли обществото тогава? Ще работят ли хората? Какво ще стане с нашия вътрешен пазар?

Тези и още десетки въпроси изникват в мига, в който хората чуят за пръв път немислимото досега словосъчетание. Освободителната мисия на Базовия доход изглежда на пръв поглед разрушително анархистична, но всъщност е една много рационална система, базирана върху данъчната политика на държавата.

Съответно, без върховенството на правовия ред – основа на държавността – тя няма как да просъществува. Изисква крайно опростена, но много точна приходна администрация и строга система за вътрешна и външна сигурност. Огромният ефект се проявява върху вътрешното потребление, което на практика у нас е почти унищожено.

Основната маса от хора в България е с ограничена или напълно липсваща платежоспособност. Осигуряването ѝ с част от националния доход дава възможност за рязко увеличаване на предприемачеството и допълване на липсващата част от родната икономика – малкия и среден бизнес. Опасност от скриване на паричните средства под дюшеци и в буркани не съществува, тъй като средствата от Базовия доход са в електронна форма по карта, не могат да се теглят в брой и са ограничени за плащания в чужбина. За съхранението им в банката се плаща такса, не се олихвяват, а пожизненият характер на Базовия доход го прави ненужен за дългосрочно спестяване.

Да не забравяме, че покриването на базовите нужди е всекидневен въпрос и повечето от тях не могат да бъдат отлагани дълго във времето. Така, както и залавянето с полезна дейност не може да бъде отбягвано до безкрай. За сметка на това се променя отношението към труда, като към наемния се добавят доброволния, надомния, самонаетия, семейния, личния труд. Освен това, размерът е такъв, че всеки, който иска нещо повече от покриването на базовите си нужди, ще има възможността да преговаря с работодател на по-добра основа (това обезсмисля днешната роля на профсъюзите), да работи мечтаната работа или да предприеме нещо свое.

Трудът на майката в отглеждането на детето най-после ще бъде признат от едно общество в демографска катастрофа като нашето. Базовият доход на детето е половината от това на възрастен човек и майката разполага с него. Това освобождава жената от зависимостта в семейството или двойката и дава реална възможност тя да откаже да се превръща в машина за раждане на деца с цел злоупотреба. Тъй като системата не е социална помощ, която да се натрупва корупционно, родителството в различните обществени групи по-скоро се изравнява поради универсалната основа, създадена от Базовия доход.

Освен това, за да го получи, всеки гражданин трябва да има българско гражданство и валидна, активна българска адресна регистрация. Това решава редица обществени въпроси, свързани с изборния процес, регионалното развитие, устройството на територията, престъпността и други.

Какво значение има за младите хора? А за техните баби и дядовци? Какво ще кажем на бизнеса?

Държавата, чрез правовия ред, създава условията за успешна икономическа дейност на гражданите, а те от своя страна допринасят със своите данъци държавата непрекъснато да развива тези условия. Базовият доход днес е възможен благодарение на усилията и труда, положени от нашите предци – онези, които са създали и изградили съвременната българска държава.

Въвеждането на технологиите ден след ден е облекчавало човешкия труд и днес производителността на машините, заедно с възможността за предприемачество, позволяват оформянето на националния доход. Част от него може да създаде условия младите българи да влязат в живота директно, без натрупване на дългове, отделяйки време за своето образование – едно своеобразно полагане на труд. Онези, които навлизат в живота след завършването си, ще имат свободата да избират, както и да се занимават с изкуство, култура, спорт, социална и доброволческа дейности. Все направления от обществената активност, силно подценявани и директно отхвърляни от системата у нас като непечеливши, но с безкрайно важна роля в оформянето на националната ни идентичност и запазването на българската народност.

Онези, които пожелаят да станат работодатели, както и тези, които вече са такива, ще получат истинска подкрепа, тъй като част от заплащането на работещите вече ще се поема от системата с Базов доход.

Освен това, по програмата, която ще се настоява да се въведе в България, преките данъци отпадат, за да бъде драстично стимулирана икономиката, а новата платежоспособност на населението осигурява потребление, което и днес се явява основата на приходната част в държавния бюджет. Това е изцяло в полза на бизнеса, но запазва справедливостта в отношенията работник-работодател под арбитража на държавата. По този начин няма да се налага младите да подпомагат финансово възрастните си родители, баби и дядовци, както отпада и ужасният парадокс – пенсионери да издържат с мизерните си пенсии безработните си деца и внуци.

Вече пенсионираните българи ще добавят Базовия доход към настоящата си пенсия, онези които са се осигурявали ще получат държавни ценни книжа срещу партидите си, а които нямат нито едното от двете ще разчитат и помагат Базовият доход да се увеличава с ръста на икономиката. Разбира се, работещите ще имат възможност доброволно да продължат да се осигуряват, а понятието „безработица“ изчезва, като на негово място се отчита заетостта, но с включване на всички нейни форми. Това ще стимулира развитието на технологиите у нас, което всъщност ще подготви нашата държава за участието ни в споменатата в началото Четвърта индустриална революция – интелигентната роботизация.

Кога ще се случи това у нас?

В годината след онези избори за Народно събрание, в които хората изберат с мнозинство политическата организация или коалиция от такива, включили въвеждането на системата с Базов доход в своите програми.

Да се надяваме, че на следващите избори това ще направи Българският Съюз за Директна Демокрация, защото също за решение чака и въпросът за прякото участие на българските граждани във вземането на решенията: с въвеждане на Българска директна демокрация и запазването на системата с Базов доход завинаги чрез Конституцията.

От трета страна, нуждата от съществени ръстове за рязка положителна промяна на демографското развитие изисква преразглеждане и на основата на обществените отношения в една нова Енергийна икономика – с евтина, ефикасна и достъпна енергия.

Имаме ли останали национални сили за такова „прераждане“?

Да, знам, че можем и искрено вярвам в това!

https://www.klinklin.bg/naj-opasnata-initsiativa/

Автор: Георги Неделчев

ВОНЯ НА СТРАХ И ОПОРНИ ТОЧКИ

Откога да критикуваш малоумието в парламента е руска пропаганда? Толкова ли ви свършиха опорните точки, та правите „списъци” със сайтове, които публикуват различни от удобното за вас мнения? Не ви ли омръзна да ни делите на русофили и русофоби, в ситуация, в която повече от всякога се нуждаем от единение и българщина, а не от прокламиране на руски или американски интереси?
Безсилието на аргументите ви диктува списъци. Властта е дотолкова вече притеснена за комфорта си, че използва платени глашатаи, за да прави крайни внушения. За да спасява потъващия си кораб.
И нека сега ви представя моята „пропаганда”, от което да ви стане много зле, неуважаеми. Защото няма как да я обявите за руска. А може би има как, ако ви платят достатъчно.
Аз съм автор в два от набедените сайтове. Аз съм привърженик на директната демокрация. Представителната изпя песента си, при това фалшиво и вече е прегракнала от лъжи и увъртания.
Партокрацията, която поръчва списъците, се опита да ни заблуди, че прави референдуми и иска да се чуе гласа на народа. Нищо подобно не се случи, нали? Един умишлено създаден ялов закон провали референдума, проведен паралелно с местните избори. Сега гласовете ни са изпратени за „разглеждане” в Народното събрание. Нашите мнения вече нямат никакво значение. Според закона не се събраха толкова гласове на референдума, колкото и на последните парламентарни избори и по тази причина всичко е в ръцете на онези с опорните точки. Неуважаемите. Отново.
Какъв е изводът от цитираните законодателни ограничения в българския закон? Елементарно – поради умишленото въвеждане на тези ограничения, за да не се допусне прекалено влияние на гражданския глас в държавната и местната власти, не се стимулира гласуването. Помислете, какво би било, ако гражданите знаеха, че няма законови ограничения за приемане на техния вот. Дали не биха били много по-активни в гласуването, в случай че гласът им ще бъде приет за окончателно решение, без допълнителни обструкции? Дали при липса на тези ограничения не биха приели въпроса на референдума като своя лична отговорност? Именно по този начин – с премахването на изискването за брой гласували, отговарящ на участвалите в последните избори за парламент, ще се стимулира и гражданската активност при гласуването – хората ще знаят, че няма връщане назад, ако не са дали гласа си.
В швейцарския модел, например, вотът на гражданите е окончателен и не зависи по никакъв начин от броя гласували на последните парламентарни избори.
Нещо повече, задължение по закон на общините там е да провеждат референдуми относно инвестициите, които възнамеряват да направят. Ето един пресен пример: преди около две седмици в кантон Берн, община Муртен (община с 900 жители) общината организира референдум. Предварително изпраща на всички граждани информационни материали, че ще има допитване дали да закупи къмпинга край езерото, който е обявен за продажба от частен собственик.
Изпраща материалите и след това насрочва дата за обществено обсъждане и гласуване. Всичко става на живо и всеки изказва мнение и задава въпроси, а не като тук – безплодни обсъждания на хартия и след това пак решението се взема от общините, а не от гражданите. Хората в Муртен са дали своя глас и общината е закупила този прекрасен къмпинг, с условието нищо да не променя, а да го запази такъв, какъвто хората го обичат.
Да сте чули българска община да пита гражданите как да инвестира парите им? Дали да строи нови джамии или да инвестира в други, по-важни проекти?
Също така, предстои нов референдум в Швейцария, на национално ниво – събрани са 105 хиляди подписа, за да се попита народът иска ли да бъде проведена парична реформа, а именно – да се отнеме правото на частните банки да правят пари от въздуха, без да се трудят и да произвеждат нещо полезно.
Ако този референдум срещне подкрепата на повече от 50% от гласувалите, Швейцария ще предизвика финансова революция. И тази революция ще тръгне от държава, която не пожела, въпреки целия натиск върху нея, да влезе в Европейския съюз. Съюзът, за който ние толкова много се натискахме и който в момента се тресе от криза и пóказна, глупава толерантност, довела до необходимостта да се прекрояват шенгенските граници.
А нашите партократи имаха възможност да променят закона преди провеждането на референдума за електронното гласуване, но промениха единствено изискуемия брой събрани подписи, като го намалиха от 500 хиляди на 400 хиляди.
Всички знаем, че събирането на такъв огромен брой подписи е почти непреодолима задача, може би по силите единствено на добре организирана партийна мрежа, разполагаща с хора в цялата страна или на организация, спонсорирана от властта. Какъв е смисълът на такова изискване, ако то не е умишлено заложена спирачка, при положение че при провеждането на съответния референдум така или иначе ще се чуе гласът на огромен брой хора?
Подиграха ни се. Те са всесилни. Докато ги има, нито един референдум в България няма да има смисъл.
За сравнение ще дам пример с швейцарската директна демокрация, чийто привърженик съм – според Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138: 100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция 100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект. Всичко това – при сходно население в Швейцария и България – 8, съответно 7 милиона души.
Просветна ли ви? При сега действащия закон в България забравете за референдумите. Всичко, което се изговори, в това число и от президента, че ще се „отключи” директната демокрация, няма да се случи. Защото те са хитри и правят така, че да отвратят хората от референдумите, като им внушават, че поради тяхната неактивност в гласуването, сега решението ще се вземе от Народното събрание.
По същата причина референдумът на Слави Трифонов също няма да успее. Защото се прави по правилата на партокрацията. Колкото и благородни да са намеренията му, ако този референдум се проведе по сега действащия закон, той ще е провален. И пак по този закон няма да имаме право в следващите две години да провеждаме подобен.
Брилянтна схема за провал на директната демокрация у нас.
Ето това е моята „пропаганда”. Хайде сега я обявете за руска, китайска или ескимоска. Не ме интересува. Опорните ви точки вонят на страх и безсилие. Защото си отивате. И никакви списъци със сайтове няма да ви спасят. И никакви малоумни конспирации няма да ви помогнат на следващите парламентарни избори. Със зъби, нокти и много пари, взети от нашия джоб, ще драпате отново за власт.
Искрено се надявам да не ви се получи. Сбогом, нещастни, страхливи партократи. Да бъде директна демокрация!
Да, аз съм безмилостна в оценките си. Това заслужихте за 26 години политическо лицемерие.
Автор: Лидия Делирадева

БАЗОВИЯТ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ – СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ

Едно ужасно пътуване в страната на фасадната “представителна” демокрация, превърната в дълбоката незаздравяваща рана на Европа.*

“България беше корпоративно присъединена към ЕС на 1-ви януари 2007 година без обществото да е готово за такава отговорност. Без истинска демократична система и институции, изоставена от бившите си източни партньори, с отнети ресурси и с подготвени за унищожение истински ценности. Днес българите намаляват в страната си с такава скорост, че са се превърнали в най-бързо изчезващата нация в света, далеч пред следващите, според доклада на ООН от тази година за световните демографски процеси.

Неолибералната концепция, приложена в най-ужасния си вид, надмина всички отвратителни резултати на комунистическото управление, превръщайки страната в разграден концлагер, от който всички по някакъв начин бягат и място, за което имигрантите от Африка и Азия дори не искат да чуят.

Корпоративното управление на ЕС затвърди всички най-лоши процеси в българското общество като подкрепи престъпността да дойде и да не слиза от власт чрез корупционните в своята същност европейски фондове и със задушаването на икономиката с подкрепата си за режима на Паричния съвет. Никоя държава в света, за Европа дори не помисляме, не е имала толкова дълго прилагани мерки за Контрол върху капитала. Националната валута, Българският лев, на практика беше убит.

Заплатите са отчайващо ниски и не отговарят по никакъв начин на наложените европейски цени. Минималната е в размер на 184 евро на месец, социалната пенсия е 80 евро, по-голямата част от хората живеят с доход под 150 евро. 2 300 000 са хората, живеещи под линията на бедността у нас, тоест 1/3 от българите. Точно те ще трябва да изчезват до 2050-та година според прогнозите на ООН. По изчисления на овладените от властта синдикати, 280 евро трябва да има 3-членно домакинство на глава, за да живее приемливо, докато 1-2% от населението са неприлично богати – получатели на земеделски субсидии, крадци на ДДС и акцизи, както и контрабандисти. 2/3 от хората нямат спестявания изобщо, а само 10% от българските граждани имат банков депозит над 25 000 евро. Около 80% от населението пестят от дрехи и обувки, а 1/4 въобще не могат да си ги позволят. Няма никакви тенденции нито стъпки за намаляване на тези драматични различия. В България ножицата на социалното разслоение и изключване е най-остра в целия ЕС. В страната бедността повече наподобява африканската, но придружена и от нечуван икономически геноцид.

В 21-ви век. В Европа. В държавата на Европейския континент запазила най-дълго името си непроменено. Държавата, част от европейската цивилизация, чиито учители са създали една от основните азбуки в света – Кирилицата. С народ, оцелял след 500-годишно османско робство. Дали ще успее да преживее неадекватната корумпирана политика на ЕС, проектирана в националното и местно управление?

Макрорамката на икономическите показатели нескопосано прикрива действителността. БВП е в размер на 41 млрд. евро с плосък данък от 10% и ДДС от 20%, ниска, но нарастваща обща задлъжнялост с ежегодни бюджетни дефицити. Зад нея се вижда пълно сливане на властите, неототалитаризъм в лицето на министър-председателя, подсигурен от политическата олигархия, тотална липса на справедливост в съдебната система, срив в свободата на словото до 106-то място в света и тотално унищожен изборен процес с напълно контролирани, купени и фалшифицирани избори. Около 100 компании са отговорни за 80% от БВП, а страната ни се намира в челните редици на глобалния индекс по изтичане на капитали от страната. Намаляващата безработица е за сметка на напускащи страната квалифицирани кадри с оголване на цели сектори откъм специалисти. В годините след присъединяването към ЕС се наблюдава нищожен икономически ръст с тежка тенденция за дългосрочна дефлация, гарнирани с драматично намаляващи преки инвестиции. В коя държава от ЕС чуждестранен инвеститор номер едно са емигрантите? В България.

Има ли решение? Да, Базов доход. Съчетан с искане за смяна на системата към истинска директна демокрация, както и развитие на нова енергийна икономика. Без политическо действие и в рамките на установеното положение това справедливо решение никога няма да се приеме.

Каквото и да става в България, то е сериозен повод европейските активисти и организации за Базов доход да намерят начин и да поискат от Европейската комисия, най-бедната съюзна страна да стане пилотен проект за ЕС, вместо комисарите да ни въвличат в порочни политики за единна европейска корпоративна държава. Това е лесно приложимо поради неразвитата социална система, която лесно може да бъде заменена, както и слабата, приходна администрация, която лесно може да бъде фокусирана при една данъчна реформа. Всичко това е в посоката на инициативи като “Количествени облекчения за хората, а не за банките!” и идеята за пренасочване на неефективните еврофондове към работещ евродивидент за всеки европейски гражданин.

Моделът на колегите от Швейцария е по-подходящ за изпълнение в България, тъй като включва изместване на данъчната тежест към косвените данъци. Това от своя страна, съчетано с увеличената платежоспособност при наличието на Базов доход, силно ще стимулира резервите на вътрешното потребление и предприемачеството, оттам и на цялата икономика. Тази подобрена среда би привлякла и реални чуждестранни инвеститори, както и би задвижила експорта на сериозни високи обороти. На България са нужни ръстове от поне 8-10% годишно, за да излезе от спиралата на демографска катастрофа, водеща до демографски апокалипсис.

Дотогава, всички български активисти за въвеждане на Базов доход, ще търсим решение за продължаване на нашата дейност в тези ужасяващи условия. Разглежда се възможността за стартиране на вътрешен пилотен проект с донори и участие на малка община извън контрола на партокрацията.

Надяваме се на вашата подкрепа и ще продължаваме с нашата съпричастност към глобалното и европейското движение за Базов доход.

Благодаря за вашето внимание и за подкрепата на организаторите на тази международна конференция!

Благодаря Евамария! Благодаря Барб! До скоро, до следващата ни среща.”

инж.ик.Георги Неделчев, Председател на Инициативния комитет на БСДД

София, ноември 2015г.

*Текстът е представен пред Международната конференция за Базовия доход, организирана от Европейската асоциация за Базов доход и Първата унгарска асоциация за Базов доход, в Будапеща, 20-21 ноември 2015г.

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН КОМИСАР ПРЕД ПРОКУРОРА НА РЕПУБЛИКАТА*

Бепе Грило в ролята на комисаря, Движение 5 звезди в ролята на прокурора на Републиката – План Б на Италия за излизане от еврозоната.

Щеше да бъде много трудно да се намери някой, който да защити гръцките интереси по-зле от Ципрас. Само едно дълбоко икономическо късогледство в комбинация с неясна политическа стратегия можеха да превърнат огромния изборен консенсус, който през месец януари доведе Сириза на власт, в победа на неговите врагове само шест месеца по късно, въпреки победния резултат от гръцкия референдум.

Категоричният отказ от Grexit беше неговата смъртна присъда.

Убеден, като ръководството на нашата Демократическа партия (в Италия), че може да разчупи чудотворното словосъчетание Евро-аскетизъм, Ципрас предаде на Германия и без това ограничения суверенитет на своята родина.

Идеята да се опълчиш на ЕС без ясен план Б за излизане, лиши Гърция от най-силната карта, която можеше да бъде изиграна на масата на преговорите.

От самото начало беше ясно, че Ципрас ще се провали, въпреки опитите на Варуфакис да реагира. Само медиите и някои залязващи политически партии, вдъхновени от щурата идея за Съединени Европейски Щати можеха да повярват на един Европейски Съюз без аскетизъм. След седем години на икономическа разруха, те са принудени да се самозалъгват само и само, за да не признаят хипотезата „съществуване на живот извън ЕС“.

Катастрофалните последствия са пред очите ни:

  • явен нацизъм от страна на тези, които превърнаха страните от Южна и Източна Европа в свои сателити. Историческите сравнения са меко казано обезпокояващи.

  • мълчание или явна подкрепа от страна на други европейски държави, или от опортюнизъм (север), или от сервилничене (периферия).

  • финансови пазари, които празнуват края на Демокрацията.

  • изземване на националното наследство чрез ипотека за 50 млрд евро над гръцките блага, заграбени от фонд създаден от Адолф Шойбле, за да премине към връщането на неговите военни кредити.

Всичко е заучено, предвидено и планирано до минимални детайли. Германия е систематична и последователна в своята стратегия. Създава прецедент, за да го използва при всяка следваща битка, налагайки все по-инвазивни решения благодарение на принципа “мълчанието е знак за съгласие”.

На Ирландия, Испания и Португалия трябваше да се демонстрира, че финансовата взискателност възнаграждава, както по отношение на реформите (данъчно облагане за покриването на лихвите по дълга и вътрешно обезценяване чрез натиск върху правата на работниците) така и по отношение на самия дълг, платен с кръвта на държавите-длъжници.

Кипър доказа, че могат да се „щипят“ банковите депозити, събирайки пари не само от данъците върху доходите, но и от частните спестявания на гражданите.

В Гърция летвата се вдигна до такава степен, че директно да бъде конфискувано общественото наследство в полза на фонд, чийто централен офис Шойбле искаше дори да бъде извън гръцките предели.

Италия е крайната точка на всички тези прецеденти, посети по пътя на предполагаемата необратимост на еврото. Безсмислено е да се правим на ударени. Гърция ни поучи, трябва да бъдем готови когато дойде нашия ред на длъжници…

Един недобре аргументиран срещу аскетизма премиер, който де факто отказа изход от еврото, без парична икономика и с импровизирана политическа стратегия в този исторически момент, е явна национална заплаха. Отнасяше се за Ципрас, същото ще бъде и положението с Ренци.

План Б е жизнено важен за Италия, който и да е на власт. С огромния си дълг и производствена икономика, основана на износа, е безотговорно да бъдем заварени неподготвени, пред едно дори доброволно напускане на ЕС, имайки предвид, че никой не може да предвиди хода на събитията.

Не трябва да разчитаме на никого, защото, когато дойде моментът, ще бъдем сами. Същото се случи и с Ципрас, който обърка сметките си, надявайки се лека-полека да привлече на своя страна своите периферни събратя, които се покриха зад сянката на измамното усещане, че “този път на нас ни се размина”.

Референдумът, който предлага Движението 5 Звезди е много важен инструмент. Може да ни помогне да изненадаме противника и да дадем демократична легитимност на нашия Euroexit.

Да използваме огромния си дълг като заплаха. Точно това е предимството, което ни позволява да атакуваме на масата, на каквито и да било бъдещи преговори, вместо да треперим от страх пред исканията на кредиторите. Това значи да не бъде позволена, каквато и да било германска намеса при нашето законно право да преименуваме нашият дълг в друга валута, когато и ако дойде моментът.

Засилване на банките? Заплахата за фалит на банките и липсата на ликвидност накараха Ципрас да капитулира. Готовността да се национализират банки и минаването на друга валута са начините да не загубим първата битка, която трябва да водим, когато дойде моментът да се откъснем от псевдо-кислородната маска на ЕЦБ. Де факто, какъвто и да е План Б, трябва да се предвиди въвеждането на паралелна валута, която ще позволи по-леко напускане.

Да държим вниманието си постоянно насочено към Франкфурт и към Вашингтон. Европейската криза ще продължи, докато на американците им изнася, тоест, докато не бъде прието окончателно ТПТИ/TTIP, с което САЩ ще си вземе Европа по същия начин, както Германия направи с периферията на Стария континент.

Еврото отдавна е само една война между кредитори и длъжници. Безсмислено е нашето правителство да застава на страната на силните, победителите – евро-бюрократи и лобисти. Еврото не може де се реформира отвътре, трябва да воюваме срещу него отвън, отървавайки се от тази антидемократична усмирителна риза.

Нашите огромни задължения, липсата на икономически растеж и дефлацията ни поставят в графата на победените от Дълга.

Всичко това значи, че трябва да се въоръжим с едно евро-скептично правителство, за да можем да отблъснем жестоката атака, на която скоро ще бъдем подложени и да запазим италианското наследство, което е и ще бъде в опасност, докато не си върнем финансовата независимост.

*Един от остро разобличителните филми (1971) на италианския класик Дамяно Дамяни, който разкрива не само усещането за чувството на страх, сковало италианското общество през 70-те години, но съдържа и призив за решителен отпор на престъпността и насилието. В него американският актьор Мартин Болсъм успява да покаже по изключително убедителен начин преображението на комисар Бонавиа в яростен отмъстител за смъртта не само на своя брат, но и за всички ненаказани убийства на мафията. Положението днес в Италия е идентично, единствено ролята на мафията е поета от евро-бюрокрацията и лобистките групи по интереси в Брюксел.

Превод: Боян Ковачев, координатор на БСДД в Рим, Италия.

Редакция: БСДД

Оригинален текст, Блог на Бепе Грило:

http://www.beppegrillo.it/2015/07/il_pianob_dellitalia_per_uscire_dalleuro.html