КАКВО Е ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ – ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ТЕРМИН

Протестите на френските “жълти жилетки”, получиха някакви промени от правителството, но има много важни различия със системата на директна демокрация в Швейцария, пише Даниел Уорнър, швейцарско-американски политолог и бивш заместник-директор на Института за следдипломна квалификация в Женева.

“Неотдавнашните протести на френските “жилетки” изглежда имат всички елементи на “пряка” демокрация. В продължение на няколко съботи хиляди граждани протестират по улиците на Франция срещу правителството, първоначално срещу увеличаването на данъка върху дизеловото гориво. И те досега бяха “успешни”. Френският президент Еманюел Макрон преустанови увеличението на данъка върху горивото, както и се присъедини към няколко други искания на протестиращите.

Швейцария обаче се гордее със своята система на ДИРЕКТНА демокрация. (бел.прев., нарича се директна и на четирите официални езика) Референдумите и гражданските инициативи са основни части на швейцарската политическа система. Гражданите могат да отменят законодателството, прието от техните представители в Берн. Директната демокрация може да отхвърли непряката “представителна демокрация” (бел.прев., олигархия с партокрация) чрез изразения глас на хората.

Какъв по-добър пример за “пряка”-та демокрация от хора, излизащи на улицата и съгласие на изпълнителната власт с желанията на гражданите? Какъв по-добър пример за това как демокрацията може да отразява волята на хората? Няма нужда от губене на време за събиране на подписи и проверка на референдум или инициатива. Французите излязоха по улиците; правителството отговори.

Мимолетно!

Съществуват важни различия между “жилетките” във Франция и директната демокрация на Швейцария. Докато французите изглежда са спечелили по въпроса за данъка върху горивото и някои скромни увеличения на минималните заплати, движението “жълти жилетки” има много от елементите на краткотрайното анархистко движение Окупирай и Арабската пролет. На фона на еуфорията на уличните протести и мигането на френския президент, има важни поуки от сравняването на уличните протести с швейцарската система.

Уличните протести във Франция бяха емоционален изблик на обществено разделение. Горивният данък символизира тежкото икономическо положение на голяма част от населението и схващането, че президентът Макрон е “президент на богатите”. Интервютата с много от протестиращите потвърдиха, че са имали повече от една цел, че е налице общо недоволство сред голяма част от населението. Отговорът на Макрон е оценен като недостатъчен, тъй като естеството на исканията не е специфично. Докато протестите понамаляват през седмиците (студено време и Коледно пазаруване), съвсем не е ясно как протестиращите ще продължат през новата година.

И в това е смисълът. Протестите бяха емоционално освобождаване. Те не бяха организирано политическо движение. Нямаше отговорници или ясна организация. Очевидно това беше целенасочено, за да се гарантира, че движението е възможно най-близко до хората. Това беше част от силата на движението. Но това беше и най-голямата му слабост. Без организация, без някаква форма на политическа легитимация, движението “жълти жилетки” има малка възможност да успее в бъдеще. (бел.прев., това е и основната слабост на всички анархистични форми, ползващи термина “пряка” относно демокрацията)

Демокрацията е система, а не състояние на ума!

Това прави швейцарската система толкова силна. Въпреки, че гражданите могат да започнат референдум или инициатива (свидетели бяхме на изключителния успех на земеделския производител Армин Капаул и националния вот за промяна на Конституцията относно рогата на швейцарските крави и на гражданите от Инициативата за Парична реформа), системата се основава на политически партии. Без политически партии идеята за “пряка” или по-точно директна демокрация няма да работи. Швейцарската система на директна демокрация позволява на хората да отхвърлят решение на законодателната власт, но то е твърдо основано в традиционната партийна система. Политическите партии заемат позиции на референдум или инициатива. Утвърдените партии обединяват своите поддръжници да гласуват по един или друг начин.

Иронията на френската позиция е, че Емануел Макрон дестабилизира френската политика, създавайки нова партия, La République en Marche! (бел.прев., отново олигархична със съответната партокрация в нея) Тази партия делегитимира традиционните партии, като отвори нови възможности за политическо изразяване. Новият израз сега се премести на улиците. Няма нужда от партийни срещи или бюрокрация; “жилетките” отиват директно от социалните медии до Шан-з-Елизе.

Непосредствеността на това движение, или движения като Окупирай, Будна нощ или Арабската пролет, не е задължително демократична. Докато демокрацията може лесно да се определи като „от хората, с хората и за хората”, тя изисква легитимната система да функционира. Тази система включва клоновете на правителството и политическите партии да функционират.

Уличните протести със сигурност са преки изяви и може би дори демократични с начина, по който са организирани, но те не водят до функционираща демокрация. Директната демокрация на швейцарската система е всеобхватна в рамките на по-голям демократичен процес. Този процес може да е скучен – много швейцарци се оплакват, че твърде често гласуват на референдуми за инициативи. Протестите във Франция, Ню Йорк и в целия арабски свят със сигурност задоволяват много разочарования от капитализма и глобализацията. И те не бяха скучни.

Но разликата между скучната директна демокрация и емоционалните улични протести може да бъде оценена само със средносрочни и дългосрочни ефекти. Демокрацията е система, а не състояние на ума. Докато много демократични страни са започнали с революция, тяхното съществуване днес зависи от Конституциите и политическите партии. Докато партиите могат да се развиват и променят, тяхната легитимираща роля остава съществена. Протестите са протести и те със сигурност могат да променят политическия процес. Те обаче не могат да заменят функциониращата демократична система.

Източник: https://www.swissinfo.ch/eng/people-power_direct-democracy-vs–france-s-street-protesters/44625660

Advertisements

ПЪРВИ МАЙ, ДЕН НА РАБОТЕЩИТЕ БЕДНИ

Според последните официални данни 3 800 000 българи живеят с доходи под 360 лв. на месец, което е прието за праг на бедност у нас, въпреки че при цената, която плащаме за режийни, храна и облекло, този праг е откровен сарказъм.

Тази цифра съставлява над 50 % от населението и включва и работещите бедни. Данните не са стряскащи. Те са апокалиптични. На този фон в последните дни се говори за шоково поскъпване на парно, топла вода и електричество – между 30 и 47 %. Като изключим цифрите и се вслушаме в “експертите”, те препоръчват увеличаване на минималната работна заплата и преквалификация. Добре, ще я увеличат – с 5, 50 или с 80 лв. Има ли някой останал що-годе разумен човек, който да вярва, че това увеличение ще го спаси от бедността? Или е поредният опиат, който да приглуши надигащото се социално напрежение и да приспи съзнанието ни с някое и друго подаяние? Защото в отчаянието си човек разчита и на 5 лева, били те и унизителни. Няма решение на този проблем в една ограбена държава, в която същите, които 25 години крадоха, сега се опитват да се правят на спасители, ако не се смени системата на доходи.

Да погледнем на Базовия доход чрез няколко отговора на най-често задавани въпроси.

Първо ще срещнем неразбиране. Скептицизмът идва от масовата умора да мислим и от пълното обезверяване на изтощените от бедност и страх българи.

После ще срещнем много силен отпор – от онези, които не искат да пуснат кокала и да напуснат хранилката, която всички ние пълним с труда си. Както и от онези, които създават нови и нови креации на стари партии, за да разсейват вота на гласоподавателите, с единствената цел не да влязат във властта, а да запазят властта на поръчителите си, извличайки след това дивиденти и за себе си.

Ще се опитам в този кратък текст да обясня достъпно и разбираемо за всички защо БАЗОВИЯТ ДОХОД е единствената алтернатива на фона на цялото безплодно говорене на политиците и имитацията на мерки за справяне с бедността. Текстът е първа част от поредица, която да даде отговори на най-често задаваните въпроси.

Задавате въпрос: За какво ми е да работя, ако имам Базов доход?

Този въпрос е най-често срещаният, в това число и от страна на работодателите, които имат своите опасения да не загубят работниците и служителите си.

Отговор: Представете си, че имате 500 лв. гарантиран от държавата Базов доход на месец. Тези средства ще може да ви стигнат да покривате основните си нужди – да платите сметките за ток, вода, да си купите храна, да платите данък, например.

Но нищо повече. Тези средства за достойно съществуване няма да са достатъчни за средния и висок клас на живот. Те ще ви гарантират, че няма да гладувате. Няма човек, който не би искал да се развива и да печели пари, особено ако не е поставен в унизително състояние на бедност. Бедността убива всяка инициатива. Бедността ви кара да се страхувате за работното си място и да търпите унижения, а не да бъдете продуктивни.

Митовете за мързеливия българин не са нищо повече от умишлено скалъпено обяснение, което да оневини липсата на адекватни мерки за справяне с бедността. Българинът не е мързелив, а унизен. Всеки от нас, поставен в ситуация на работещ беден или безработен, се е сблъсквал с примирението да приеме каквито и да било условия на труд и заплащане, само за да има с какво да нахрани децата си.

Базовият доход гарантира необходимия минимум, за да не бъдем повече унижавани и гладни. Оттук нататък всеки ще може да избере – дали да работи и да осигурява благосъстояние за себе си и семейството си или да живее единствено и само с тези средства. Като се има предвид устройството на човешката психика, независимо дали се отнася за българи или граждани от други държави, това, което е безспорно доказано, е стимулът на хората да развиват своите умения, да постигат професионални успехи, да бъдат креативни и предприемчиви, когато нямат страх от бедност и унижение.

Друг често задаван и напълно основателен въпрос е този за малцинствата. 

Питате: И ромите ли, повечето от които сега живеят само от социални помощи, а не плащат ток, вода, данъци, ще получават Базов доход?

Отговорът на този въпрос е да. Всеки български гражданин ще има Базов доход. Но и всеки български гражданин ще е длъжен да си плаща разходите и данъците. За тези, които не го правят вече ще могат да се прилагат всички налични и бъдещи закони без никакви оправдания, които да спрат веднъж завинаги живеенето на едни върху гърба и труда на други.

Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани и така ще им бъде отнето оправданието за неплащане или криминална дейност, която сега те оправдават с бедността и безработицата.

Нещо повече – ако едно ромско семейство има 5 деца, например, то и всяко българско семейство, осигурено със същия базов доход, ще може да си позволи да има повече деца, тъй като за децата този доход също е гарантиран. По този начин ще се стимулира раждаемостта и родителите няма да имат затруднения да отглеждат децата си, дори ако единият родител не работи.

На следващо място идва въпросът: Откъде ще дойдат средствата за Базовия доход, след като България е бедна държава?

Отговорът на този въпрос се корени в дълго и умишлено насажданата заблуда, че България е бедна. Нашата родина не само има природни ресурси, залежи и невероятни възможности. Десетилетия обаче тези ресурси се управляват неправилно, експлоатират се от чужди компании и при неизгодни за България договори, а българските производство и земеделие все повече западат, стопаните фалират, корпорациите превземат пазара, на който все по-малко се срещат български продукти.

Нещо повече, средствата, с които сега разполага държавата ни – европейски помощи и субсидии, средства от държавния бюджет и т.н. – не се разпределят правилно, в много случаи “по втория начин”.

Базовият доход залага на съвсем нова данъчна политика, която почива върху облагане с данък на потреблението, а не на труда и доходите.  По този начин се осигурява не само социална справедливост, която към момента напълно липсва в нашето общество и пропастта между богати и бедни се увеличава с всеки изминал ден. По този начин хората, които имат желание да се развиват и да допринасят за семействата си и за обществото, ще могат да бъдат включени, а хиляди други няма да са принудени да работят при унизителни условия – без осигуровки и договори или пък с недопустимо дълго работно време.

Много важен елемент от тази съвсем нова данъчна политика е облекчението за работодателите, тъй като с въвеждане на Базовия доход отпада и понятието “минимална работна заплата”. Постоянното увеличаване на минималната работна заплата, което сега се използва като залъгващ инструмент, чрез който управляващите с години се опитват да ни внушат, че е борба с бедността, трупа тежест върху работодателите, откъдето се увеличават сивата икономика, нечовешките условия на труд, укриването на осигуровки и т.н.

За да не стане много дълго за четене, в тази първа част относно въпросите, които задавате по Базовия доход, ще дам отговор на още само един от тях, според мен от изключителна важност, а именно: Как Базовият доход ще се отрази на малкия и средния бизнес?

Всеки бизнес и неговият успех са резултат от потреблението, а потреблението не може да се увеличава, ако сме бедни и неплатежоспособни. Именно по тази причина, развитието на малкия и средния бизнес е в пряка зависимост от всеки от нас и нашите възможности да ползваме неговите продукти и услуги. В този смисъл Базовият доход не само ще стимулира потреблението и ще осигури просперитет за малките и средни фирми и предприятия, но вследствие от увеличените им възможности, те ще могат да отварят нови работни места, да развиват нови идеи, да наемат и обучават хора.

В заключение ще кажа, че системата на Базовия доход е неразделна и взаимосвързана с цялостното държавно и икономическо устройство. Много хора не разбират колко възможно и достъпно е тя да бъде въведена. Ние не сме откриватели, това е мащабна европейска инициатива, която заема все повече място в умовете и желанията на хората. Трудно е да се обясни само чрез въпроси и отговори как би работила нашата идея за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Но всеки, който се интересува, който иска промяна, който повече не желае да се страхува и да живее в несигурност и бедност, може да потърси информация в интернет и на нашия сайт: http://www.budd.bg/

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

Редакция: БСДД