Етикет: достойнство

Тази система ще е огромно облекчение най-вече за малкия и среден бизнес

Интервю на Мариела Балева, в-к Труд, 12.02.2019г.

В последните години все повече се говори за безусловен базов доход. Тази идея се базира върху това, че всеки един гражданин – от директор до безработен, ще получава от републиканския бюджет фиксирани месечни плащани от момента на своето раждане до смъртта си.Утопия, абсурд или реалност е това? По тази тема разговаряме с един от най-големите застъпници на идеята инж.-ик. Георги Неделчев.

Георги Неделчев е инженер-икономист. Завършил е Техническия университет в София и ИСК при УНСС.  Доброволец в Международното движение за парична реформа Positive Money. Той е съпредседател на Българския съюз за директна демокрация (БСДД). Женен, с две деца.

-Г-н Неделчев, идеята за базов доход, на която вие сте привърженик, доста се коментира напоследък, макар че тя не е нова. Утопия, абсурд или реалност е тя?

-Засилените коментари и обсъждания, както по целия свят, така и у нас се дължат преди всичко на засилващото се неравенство и обедняването на големи групи и цели слоеве на обществото. Системата е така устроена днес, че прави една много малка част от хората все по-проспериращи, а всички останали все по-застрашени от бедността. Търси се трайно решение и много мислещи граждани откриват, всеки по свой начин, идеята за по-добро преразпределение на националния доход в националната държава. За някои идеята е утопия заради своята универсалност, за други тя е абсурд заради споделянето на обществения резултат между всички членове на обществото, но всъщност тя е реалност, защото точно поради идеите на социалната справедливост, съчетана с личен просперитет, тя съществува частично или под някаква форма дори днес.

-Но има ли места в света, където този проект да е успял и какви са резултатите от него?

-Напоследък, най-големият успех можем да кажем, че е в Италия, с въвеждането на така наречения Граждански доход. Това все още не е безусловен базов доход, все още е частична мярка, която повече прилича на поредна помощ за конкретна обществена група, но всъщност показва механизма за бъдещото приложение на политиката за гарантиран доход – обществена подкрепа за гражданска политическа организация, мнозинство в парламента, закон за държавния бюджет, преки плащания към гражданите. По този път се движи Индия, с най-успешния пилотен проект, проведен до сега. Идеята е била почти приета в САЩ през втората половина на 20-ти век, мащабен пилотен проект в Канада тогава е дал крайно позитивни резултати, а Финландия тази година вече отчете положителни за хората резултати от проведения там експеримент. Много положителни резултати от проведени пилотни проекти има в Африка. В Аляска функционира ресурсно базирана форма на безусловен базов доход при разпределението на приходите от нефтената промишленост между всички жители на щата. Нещо подобно се случва и в някои арабски държави. Идеята е обсъждана и вероятно щеше да бъде изпробвана във Венецуела, ако не бяха се случили последните събития…

-Каква е целта на този проект и приложим ли е той в България?

-Да, изцяло приложим е за България по ред конкретни причини. Целта у нас би била прекратяване на тежката демографска катастрофа, която днес граничи с демографски апокалипсис, съчетана с изкореняване на бедността на територията на Република България.

-И откъде ще се намерят пари за това, може ли да бъде обезпечена и по какъв начин приходната част, от която ще се насочват средства към отделните физически лица?

-Пари за тази мярка и за качественото функциониране на държавата у нас има предостатъчно. Въпросът опира до политическа воля в обществото и конкретни съпътстващи решения. Безусловният базов доход (ББД) е възможен при истински демократизирана система на държавно управление с пряко гражданско участие. Финансирането на преките плащания към гражданите всъщност представлява прогресивна ангажираност на данъчната система с драстично намаляване на администрацията и опростяване на данъчното и осигурително законодателство. Разбира се, при това положение, хората напускащи системата, която днес е изкуствено претоварена, се връщат по домовете си достойно, подсигурени, както и всички останали, със средствата от въведения гарантиран доход.

-Всъщност, излиза, че пари ще има за всеки – от пеленачето до столетника, само защото се е родил, т.е. ще има екзистенц минимум доходи, дори да не работи?

-Да, това е грижата на обществото за всеки един гражданин, с валидни лични документи и постоянна активна адресна регистрация на територията на България. Самото ползване на средствата, поради това, че те са в електронна форма е възможно само на територията на страната за плащане на продукти и услуги, за които се приемат картови и други електронни форми на разплащане. Това са почти всички продукти в магазините, комунални услуги, наеми, вноски по заеми и т.н. Това не означава премахване на парите в брой, които се произвеждат от БНБ. Всички работещи самонаети, надомни или работници по трудов или граждански договор ще имат съответните доходи от труда си. Важно е тук да отбележим, че средствата за безусловния базов доход у нас няма да са от преки данъци върху доходите на гражданите или по-точно няма ситуация, в която работещи издържат неработещи. Принос има всеки един гражданин чрез своето потребление.

-Но този ББД не може да бъде вечен двигател, трябва да се развива и икономиката?

-Точно така е. Икономика се развива с платежоспособно потребление. Гражданите ще имат възможността активно да участват чрез своя портфейл за развитието на родната икономика, а държавата ще инвестира директно в този портфейл на платежоспособността.

-Не излиза ли, че заради развиването на технологиите, човек ще трябва да мързелува?

-Технологиите развиват човешката дейност като машините, а вече автоматизацията и роботизацията, помагат на човека да се заеме с по-добра работа, да има повече време за себе си и за своите деца. Тук в България имаме нужда точно от това. Това, че ще си починете малко повече означава ли, че сте мързеливи? Това, че майките ще могат достойно да отглеждат децата си означава ли, че не полагат обществено полезен труд?

-Знаете хубавата българска пословица „Който не работи, не трябва да яде”. Ако ББД навлезе, тази пословица вероятно ще трябва да я перефразираме на „И който не работи, и той ще яде” или нещо подобно. Не звучи ли като комунистическа утопия?

-Този израз е придобил гражданственост от една реч на блаженопочившия комунистически лидер Георги Димитров. Леността не е комунизъм, както и комунизмът не е трудолюбие, но комунистическият режим е взел на въоръжение израза на Апостол Павел от Второто послание към солуняните с една проста цел. Да оправдае ползването на безплатен ентусиазиран, главно младежки труд по времето на най-тъмните години на комунистическия авторитарен режим. В този смисъл, безусловният базов доход не е милостиня, не е „помощ“, той е инвестиция в гражданите, срещу която те участват активно, но свободно в изграждането и спазването на Правовия ред в държавата. Един от основните доказани ефекти на системата с безусловен базов доход е засилването на образованието, особено сред младите, но и не само сред тях.

-Добре, коя част от обществото ще спечели повече от този ББД?

-Тази, която живее е в крайна бедност или в риск от бедност. Това е близо 80-90% от днешното българско общество. Полза и то сериозна, обаче, ще имат и останалите 10%, най-вече заради подобряването на общата среда, повишената платежоспособност, качество на живот и не на последно място опростена административно-данъчна система. Тоест, ползата е за цялото общество.

–Какви ще бъдат негативните ефекти върху пазара на труда – например върху безработицата. Може би доста хора ще решат да живеят само от този доход, те дори няма да имат стимул за кариерно развитие?

-Стимулите за кариерно развитие са в доходите, които човек получава от труда си, а те са над базата, която осигурява гарантирания доход. Хората не се развиват кариерно, когато имат пари само за базовите си нужди. В този смисъл ще има подобряване на трудовия пазар, най-вече заради изравнените позиции при преговорите между работник и работодател, но и стабилизиране на вече установените отношения, тъй като ще липсва мотивът за миграция и безогледна смяна на работното място. Днешната ниска безработица у нас е нереална.

-ББД няма ли да има ефект и върху увеличаването на разходите за труд на бизнеса? Т.е на работодателите ще им се наложи да увеличат заплатите, за да накарат хората да работят?

-Точно обратното е. Системата с базов доход замества настоящата осигурителна практика и премества данъчната тежест върху косвените данъци. Това е едно огромно облекчение най-вече за малкия и среден бизнес, но и за наетите работници и служители. По-скоро работодателите ще получат един нов своеобразен съдружник в бизнеса, но не по ироничния начин днес чрез отнемане на част от печалбата без принос при развитието на дейността, а като реална подкрепа при формирането на общия доход на работника. По-скоро можем да наблюдаваме случай, в който поради временни затруднения в деловата активност работодателят може да постигне съгласие с работниците да продължат своята работа без да напускат работните места до възстановяване на приходите в компанията.

-А няма ли да се намали така и желанието за инвестиции, поради по-ниската възвращаемост на инвестирания капитал?

-Ефектът е точно обратният. Повишената платежоспособност привлича инвестициите, а възвръщаемостта се подобрява. Освен това ефектът се разпростира и върху социалното предприемачество, внедряването на новите технологии, както и върху доброволчеството, културата и изкуствата. Свободните професии също получават сериозен стимул за развитие.

-Обществото ни няма ли така да бъде изправено и пред класово и малцинствено противопоставяне?

-Не. По никакъв начин. Няма причина за подобни твърдения. Основна характеристика на базовия доход е неговата универсалност, стъпваща на универсалните човешки права. В конкретния случай това е човешкото право на достоен живот, а то е валидно за всеки един гражданин в Републиката без изключение, без сегрегация, без дискриминация, без разделение по какъвто и да е признак.

-Това веднага води до въпроса как например ще убедите циганите да работят, като ще получават всеки месец достатъчна сума за преживяване?

-Циганите и днес „работят“, всеки, каквото намери или може. Фокусът при тях обаче е върху криминалното поведение и злоупотребата с настоящата система на помощи. Безусловният базов доход действа по точно обратния начин, тъй като не е помощ. Премахва мотивите на криминалитета и задължава всички да спазват правовия ред. Така правата на българите, както и на всички останали народности, се изравняват, а циганите получават реална възможност за свободна и естествена интеграция. Който не желае, получава арест, съд и затвор, като издръжката му в затвора не е, както днес, а е не повече от размера на въпросния базов доход. Това важи за всички и много хора, сред които и циганите, ще имат повод сериозно да се замислят преди да извършат някое престъпление.

–Как ще се формира данъчното облагане на работещите на трудов договор хора за доходите им над 500 лв./месечно ББД? Или пък какво ще стане с пенсиите над 500 лв/месечно и т.н.?

-Данъчната система предстои да се ориентира предимно към косвените данъци. Преките данъци върху доходите от труд могат да отпаднат и да се покрият от облагането на по-сериозното потребление. Така гражданите реално ще разполагат с повече средства за достоен живот без да се променя сериозно консолидираната фискална програма на правителството. При пенсиите, базовият доход се добавя върху трудовите и замества социалните, което при всички положения е едно сериозно подобрение. Осигурителните партиди задължително ще бъдат гарантирани от държавата до момента на заместването на сегашната система, а впоследствие гражданите при желание, както и днес, ще могат да продължат да ползват съществуващите методи за доброволно допълнително осигуряване.

-Накрая, след като тази идея за ББД бе отхвърлена от гражданите на Швейцария с допитване, защо тогава трябва тук да бъде въведена?

-Идеята там беше приета от 23% от гласуващите и времето е изцяло пред тях. Те имат инструментите на директната демокрация и всяко едно поколение има възможност да постави въпроса на гласуване, както се прави вече 170 години в алпийската република. Защо да го правим у нас? Защото не Швейцария, а България изчезва. Нашата страна би била чудесен пилотен проект в рамките на ЕС с насочване на евросубсидиите пряко към гражданите вместо само към някои предварително определени бенефициенти. Така, както е в Аляска, както ще е в индийският щат Сиким, или на което и да е друго място по света.

Източник: https://trud.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB/

Протестите на френските „жълти жилетки“, получиха някакви промени от правителството, но има много важни различия със системата на директна демокрация в Швейцария, пише Даниел Уорнър, швейцарско-американски политолог и бивш заместник-директор на Института за следдипломна квалификация в Женева.

„Неотдавнашните протести на френските „жилетки“ изглежда имат всички елементи на „пряка“ демокрация. В продължение на няколко съботи хиляди граждани протестират по улиците на Франция срещу правителството, първоначално срещу увеличаването на данъка върху дизеловото гориво. И те досега бяха „успешни“. Френският президент Еманюел Макрон преустанови увеличението на данъка върху горивото, както и се присъедини към няколко други искания на протестиращите.

Швейцария обаче се гордее със своята система на ДИРЕКТНА демокрация. (бел.прев., нарича се директна и на четирите официални езика) Референдумите и гражданските инициативи са основни части на швейцарската политическа система. Гражданите могат да отменят законодателството, прието от техните представители в Берн. Директната демокрация може да отхвърли непряката „представителна демокрация“ (бел.прев., олигархия с партокрация) чрез изразения глас на хората.

Какъв по-добър пример за „пряка“-та демокрация от хора, излизащи на улицата и съгласие на изпълнителната власт с желанията на гражданите? Какъв по-добър пример за това как демокрацията може да отразява волята на хората? Няма нужда от губене на време за събиране на подписи и проверка на референдум или инициатива. Французите излязоха по улиците; правителството отговори.

Мимолетно!

Съществуват важни различия между „жилетките“ във Франция и директната демокрация на Швейцария. Докато французите изглежда са спечелили по въпроса за данъка върху горивото и някои скромни увеличения на минималните заплати, движението „жълти жилетки“ има много от елементите на краткотрайното анархистко движение Окупирай и Арабската пролет. На фона на еуфорията на уличните протести и мигането на френския президент, има важни поуки от сравняването на уличните протести с швейцарската система.

Уличните протести във Франция бяха емоционален изблик на обществено разделение. Горивният данък символизира тежкото икономическо положение на голяма част от населението и схващането, че президентът Макрон е „президент на богатите“. Интервютата с много от протестиращите потвърдиха, че са имали повече от една цел, че е налице общо недоволство сред голяма част от населението. Отговорът на Макрон е оценен като недостатъчен, тъй като естеството на исканията не е специфично. Докато протестите понамаляват през седмиците (студено време и Коледно пазаруване), съвсем не е ясно как протестиращите ще продължат през новата година.

И в това е смисълът. Протестите бяха емоционално освобождаване. Те не бяха организирано политическо движение. Нямаше отговорници или ясна организация. Очевидно това беше целенасочено, за да се гарантира, че движението е възможно най-близко до хората. Това беше част от силата на движението. Но това беше и най-голямата му слабост. Без организация, без някаква форма на политическа легитимация, движението „жълти жилетки“ има малка възможност да успее в бъдеще. (бел.прев., това е и основната слабост на всички анархистични форми, ползващи термина „пряка“ относно демокрацията)

Демокрацията е система, а не състояние на ума!

Това прави швейцарската система толкова силна. Въпреки, че гражданите могат да започнат референдум или инициатива (свидетели бяхме на изключителния успех на земеделския производител Армин Капаул и националния вот за промяна на Конституцията относно рогата на швейцарските крави и на гражданите от Инициативата за Парична реформа), системата се основава на политически партии. Без политически партии идеята за „пряка“ или по-точно директна демокрация няма да работи. Швейцарската система на директна демокрация позволява на хората да отхвърлят решение на законодателната власт, но то е твърдо основано в традиционната партийна система. Политическите партии заемат позиции на референдум или инициатива. Утвърдените партии обединяват своите поддръжници да гласуват по един или друг начин.

Иронията на френската позиция е, че Емануел Макрон дестабилизира френската политика, създавайки нова партия, La République en Marche! (бел.прев., отново олигархична със съответната партокрация в нея) Тази партия делегитимира традиционните партии, като отвори нови възможности за политическо изразяване. Новият израз сега се премести на улиците. Няма нужда от партийни срещи или бюрокрация; „жилетките“ отиват директно от социалните медии до Шан-з-Елизе.

Непосредствеността на това движение, или движения като Окупирай, Будна нощ или Арабската пролет, не е задължително демократична. Докато демокрацията може лесно да се определи като „от хората, с хората и за хората”, тя изисква легитимната система да функционира. Тази система включва клоновете на правителството и политическите партии да функционират.

Уличните протести със сигурност са преки изяви и може би дори демократични с начина, по който са организирани, но те не водят до функционираща демокрация. Директната демокрация на швейцарската система е всеобхватна в рамките на по-голям демократичен процес. Този процес може да е скучен – много швейцарци се оплакват, че твърде често гласуват на референдуми за инициативи. Протестите във Франция, Ню Йорк и в целия арабски свят със сигурност задоволяват много разочарования от капитализма и глобализацията. И те не бяха скучни.

Но разликата между скучната директна демокрация и емоционалните улични протести може да бъде оценена само със средносрочни и дългосрочни ефекти. Демокрацията е система, а не състояние на ума. Докато много демократични страни са започнали с революция, тяхното съществуване днес зависи от Конституциите и политическите партии. Докато партиите могат да се развиват и променят, тяхната легитимираща роля остава съществена. Протестите са протести и те със сигурност могат да променят политическия процес. Те обаче не могат да заменят функциониращата демократична система.

Източник: https://www.swissinfo.ch/eng/people-power_direct-democracy-vs–france-s-street-protesters/44625660

Според последните официални данни 3 800 000 българи живеят с доходи под 360 лв. на месец, което е прието за праг на бедност у нас, въпреки че при цената, която плащаме за режийни, храна и облекло, този праг е откровен сарказъм.

Тази цифра съставлява над 50 % от населението и включва и работещите бедни. Данните не са стряскащи. Те са апокалиптични. На този фон в последните дни се говори за шоково поскъпване на парно, топла вода и електричество – между 30 и 47 %. Като изключим цифрите и се вслушаме в „експертите“, те препоръчват увеличаване на минималната работна заплата и преквалификация. Добре, ще я увеличат – с 5, 50 или с 80 лв. Има ли някой останал що-годе разумен човек, който да вярва, че това увеличение ще го спаси от бедността? Или е поредният опиат, който да приглуши надигащото се социално напрежение и да приспи съзнанието ни с някое и друго подаяние? Защото в отчаянието си човек разчита и на 5 лева, били те и унизителни. Няма решение на този проблем в една ограбена държава, в която същите, които 25 години крадоха, сега се опитват да се правят на спасители, ако не се смени системата на доходи.

Да погледнем на Базовия доход чрез няколко отговора на най-често задавани въпроси.

Първо ще срещнем неразбиране. Скептицизмът идва от масовата умора да мислим и от пълното обезверяване на изтощените от бедност и страх българи.

После ще срещнем много силен отпор – от онези, които не искат да пуснат кокала и да напуснат хранилката, която всички ние пълним с труда си. Както и от онези, които създават нови и нови креации на стари партии, за да разсейват вота на гласоподавателите, с единствената цел не да влязат във властта, а да запазят властта на поръчителите си, извличайки след това дивиденти и за себе си.

Ще се опитам в този кратък текст да обясня достъпно и разбираемо за всички защо БАЗОВИЯТ ДОХОД е единствената алтернатива на фона на цялото безплодно говорене на политиците и имитацията на мерки за справяне с бедността. Текстът е първа част от поредица, която да даде отговори на най-често задаваните въпроси.

Задавате въпрос: За какво ми е да работя, ако имам Базов доход?

Този въпрос е най-често срещаният, в това число и от страна на работодателите, които имат своите опасения да не загубят работниците и служителите си.

Отговор: Представете си, че имате 500 лв. гарантиран от държавата Базов доход на месец. Тези средства ще може да ви стигнат да покривате основните си нужди – да платите сметките за ток, вода, да си купите храна, да платите данък, например.

Но нищо повече. Тези средства за достойно съществуване няма да са достатъчни за средния и висок клас на живот. Те ще ви гарантират, че няма да гладувате. Няма човек, който не би искал да се развива и да печели пари, особено ако не е поставен в унизително състояние на бедност. Бедността убива всяка инициатива. Бедността ви кара да се страхувате за работното си място и да търпите унижения, а не да бъдете продуктивни.

Митовете за мързеливия българин не са нищо повече от умишлено скалъпено обяснение, което да оневини липсата на адекватни мерки за справяне с бедността. Българинът не е мързелив, а унизен. Всеки от нас, поставен в ситуация на работещ беден или безработен, се е сблъсквал с примирението да приеме каквито и да било условия на труд и заплащане, само за да има с какво да нахрани децата си.

Базовият доход гарантира необходимия минимум, за да не бъдем повече унижавани и гладни. Оттук нататък всеки ще може да избере – дали да работи и да осигурява благосъстояние за себе си и семейството си или да живее единствено и само с тези средства. Като се има предвид устройството на човешката психика, независимо дали се отнася за българи или граждани от други държави, това, което е безспорно доказано, е стимулът на хората да развиват своите умения, да постигат професионални успехи, да бъдат креативни и предприемчиви, когато нямат страх от бедност и унижение.

Друг често задаван и напълно основателен въпрос е този за малцинствата. 

Питате: И ромите ли, повечето от които сега живеят само от социални помощи, а не плащат ток, вода, данъци, ще получават Базов доход?

Отговорът на този въпрос е да. Всеки български гражданин ще има Базов доход. Но и всеки български гражданин ще е длъжен да си плаща разходите и данъците. За тези, които не го правят вече ще могат да се прилагат всички налични и бъдещи закони без никакви оправдания, които да спрат веднъж завинаги живеенето на едни върху гърба и труда на други.

Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани и така ще им бъде отнето оправданието за неплащане или криминална дейност, която сега те оправдават с бедността и безработицата.

Нещо повече – ако едно ромско семейство има 5 деца, например, то и всяко българско семейство, осигурено със същия базов доход, ще може да си позволи да има повече деца, тъй като за децата този доход също е гарантиран. По този начин ще се стимулира раждаемостта и родителите няма да имат затруднения да отглеждат децата си, дори ако единият родител не работи.

На следващо място идва въпросът: Откъде ще дойдат средствата за Базовия доход, след като България е бедна държава?

Отговорът на този въпрос се корени в дълго и умишлено насажданата заблуда, че България е бедна. Нашата родина не само има природни ресурси, залежи и невероятни възможности. Десетилетия обаче тези ресурси се управляват неправилно, експлоатират се от чужди компании и при неизгодни за България договори, а българските производство и земеделие все повече западат, стопаните фалират, корпорациите превземат пазара, на който все по-малко се срещат български продукти.

Нещо повече, средствата, с които сега разполага държавата ни – европейски помощи и субсидии, средства от държавния бюджет и т.н. – не се разпределят правилно, в много случаи „по втория начин“.

Базовият доход залага на съвсем нова данъчна политика, която почива върху облагане с данък на потреблението, а не на труда и доходите.  По този начин се осигурява не само социална справедливост, която към момента напълно липсва в нашето общество и пропастта между богати и бедни се увеличава с всеки изминал ден. По този начин хората, които имат желание да се развиват и да допринасят за семействата си и за обществото, ще могат да бъдат включени, а хиляди други няма да са принудени да работят при унизителни условия – без осигуровки и договори или пък с недопустимо дълго работно време.

Много важен елемент от тази съвсем нова данъчна политика е облекчението за работодателите, тъй като с въвеждане на Базовия доход отпада и понятието „минимална работна заплата“. Постоянното увеличаване на минималната работна заплата, което сега се използва като залъгващ инструмент, чрез който управляващите с години се опитват да ни внушат, че е борба с бедността, трупа тежест върху работодателите, откъдето се увеличават сивата икономика, нечовешките условия на труд, укриването на осигуровки и т.н.

За да не стане много дълго за четене, в тази първа част относно въпросите, които задавате по Базовия доход, ще дам отговор на още само един от тях, според мен от изключителна важност, а именно: Как Базовият доход ще се отрази на малкия и средния бизнес?

Всеки бизнес и неговият успех са резултат от потреблението, а потреблението не може да се увеличава, ако сме бедни и неплатежоспособни. Именно по тази причина, развитието на малкия и средния бизнес е в пряка зависимост от всеки от нас и нашите възможности да ползваме неговите продукти и услуги. В този смисъл Базовият доход не само ще стимулира потреблението и ще осигури просперитет за малките и средни фирми и предприятия, но вследствие от увеличените им възможности, те ще могат да отварят нови работни места, да развиват нови идеи, да наемат и обучават хора.

В заключение ще кажа, че системата на Базовия доход е неразделна и взаимосвързана с цялостното държавно и икономическо устройство. Много хора не разбират колко възможно и достъпно е тя да бъде въведена. Ние не сме откриватели, това е мащабна европейска инициатива, която заема все повече място в умовете и желанията на хората. Трудно е да се обясни само чрез въпроси и отговори как би работила нашата идея за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Но всеки, който се интересува, който иска промяна, който повече не желае да се страхува и да живее в несигурност и бедност, може да потърси информация в интернет и на нашия сайт: http://www.budd.bg/

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

Редакция: БСДД