ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ!
КАМЕН ПОПОВ И ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ С ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ
Българският народ може и трябва да направи своя избор за своето спасение. Искаме ли да продължим живота си в установеното положение с „представителна“ псевдо-демокрация превърната в олигархия с партокрация, с изчезваща нация в тежка демографска катастрофа, с крайно неравенство и убийствена политическа корупция или можем да се борим за една прогресивна директна демократична система, която включва гражданите в процеса на вземане на решенията за техния живот, разрешава въпроса за доходите и създава нова икономика с модерни работни места, предпазвайки околната среда, осигурявайки здравни, социални грижи и образование за всички? Имат ли готовност българските граждани да поемат своята съдба в ръцете си или ще оставят политическата власт да се разиграва сред малцина самоизбрали се „представители“? Това са основните въпроси пред Народа на Републиката днес и отговорите ни на тези въпроси ще определят бъдещето на страната ни и на нашата достойна нация.
Възстановяване на Българския национален идеал и духовно спасение. Времето, в което живеем наподобява мрачните характеристики на годините, когато Паисий пише своята История славянобългарска с единствената цел да припомни на българите кои са, откъде идват и накъде могат да тръгнат. Неговата дейност се счита за началото на формирането на Българския национален идеал и българското национално самосъзнание. Днес имаме неотложна нужда да започнем от възстановяването на този идеал в интеграцията сред европейските народи, възобновяването на ролята на единния говорим книжовен български език за обединението на нацията, в съвремието ни да преоткрием потенциала на вътрешния пазар на потребление за възвръщане на националната инициатива на българските предприятия и трудолюбието на българите, спазването на гражданската и политическа свобода и справедливост за всеки български гражданин, полагането на грижата за националната памет, вяра, чест, достойнство, съживяването и връщането на нацията в ролята на решаващ европейски фактор.
Семейни и народностни ценности. Днес българското семейство страда разделено и унижено от принудата българите да търсят препитание извън България. В семейството, което днес се състои от един родител, двама родители или от баби и дядовци, отглеждащи децата, се възпроизвежда биологичният живот и социалните отношения. В него растем, живеем, възпитаваме се, в него усвояваме нравствените норми и ценности. Семейството е основата на демографската структура, неговото здраве е липса на страдание за отделната личност. Възстановяването на душевността и любовта в семейството се пренася във възпитанието на децата. Важната предпоставка за това е околната жизнена среда и условията, в които се развива семейството. Децата стават основата на стабилността и на трайността на семейната институция, а потомството става свързващото звено между поколенията – от миналото, в настоящето и бъдещето. Пред семейството стои важната и отговорна роля да пресъздаде културата и духовността си, да създаде условия на приемственост между поколенията и да съхрани своята богата система от семейни ценности. То създава свои традиции и семейни празници, своя хармония, семейна атмосфера на честност, любов и сърдечност. Свой индивидуален бит, уют, красота, своя памет. Утвърждава и възпитава нравствени, семейни добродетели. Корените на българското семейство са изключително дълбоки, исторически семейството за българина е крепост. Българите обичат своя дом и формират своята позиция за семейството, ръководейки се от своя начин на живот. От миналото знаем за българската семейна форма, наречена „демократична братска задруга” или „братска семейна община“ – семейство от 10-20 души, което тогава е било ръководено от най-старият мъж в къщата. Задругата оставя в наследство една богата българска душевност – радост от живота и труда, споделяна с близките открита емоционалност, веселие, грижа за утрешния ден и почти липсващи завист, злорадство, мъст. В българската семейна ценностна система огромно значение имат взаимоотношенията между мъжа и жената, изразяващи се в разбирателство, равенство между половете, взаимопомощ, чувство на задружност. И тази сплотеност между двамата е пословична, с другарство, привързаност и вярност към съпружеския дълг, възпитавайки децата в дух на трудолюбие и почтеност, уважение, зачитане и обич.
Силна армия и граждански мир. Националната сигурност определя наличието на силно общество с възможности за развитие. Днес живеем в труден и опасен свят, в който няма лесни или магически решения. Президентът, който е и главнокомандващ, може да защитава народа, неговите граждани и жизненоважните национални интереси на България, но трябва да го направи отговорно. България може да възстанови боеспособността на своята армия с въвеждането на редовно военно обучение, подобряване на резерва с редовни сборове и нови правила за притежанието, носенето и употребата на оръжие. Докато силата винаги трябва да бъде налична, войната остава крайна мярка, а не първа опция. Българската армия трябва да участва в опазването на границите, а взаимодействието с полицейските сили води до заздравяване на гражданския мир с превенция на заплахите.
Честна и хуманна миграционна политика. Българската държавна граница може да бъде преминавана само през изградените за целта контролно-пропускателни пунктове. Всички останали неидентифицирани или нелегално преминали трябва да бъдат спрени и върнати там, откъдето са дошли – или в страната им, или в последната, от която са влезли в Република България. Всички, които поискат и им бъде предоставено убежище или статут на бежанец могат и трябва да получат същото хуманно отношение, както към всеки един друг български гражданин без някакви специални привилегии.
Свобода и чиста Република за всички обществени групи. Припомнянето на заветите на Апостола е по-важно от всякога. Не върховенството на закона, а това на Правовия ред дава равенството на всеки един български гражданин независимо от неговото вероизповедание или политическа принадлежност. Не може върховенство да има един несправедлив закон, изработен от лобисти и политикани, защитаващи единствено и само частен, но не и обществен интерес. „Демократската република“, за която говори Васил Левски не е нещо друго освен неговото виждане за истинската директна демокрация, в която решенията се взимат от народа, а гражданите се съобразяват с изработените на този принцип правила. Днес това завинаги би решило етническите и други малцинствени проблеми, стъпвайки върху настоящата Конституция, която с леки промени може да осигури безкръвната политическа революция за преминаване от „деспотско-тираничната представителна“ демокрация към истинската, описана от Левски – директна демокрация. Да направим така, че най-после да започне да се случва онова, което той ни завеща, в навечерието на 180-тата годишнина от рождението му.
Равно приближение към източните и западните цивилизации и икономики. Върховенство на Българските национални интереси, свързани единствено и само с добруването на всеки един български гражданин и всички българи по света. Този процес преминава през възстановяване на отношенията с Русия, повече автономност от Брюксел, сближаване с Китай и материализиране на отношенията със САЩ – една многовалентна външна политика на равна приближеност с приоритет на националните интереси, основани на националния идеал и националната политика. България се намира в сложен регион, но винаги, когато е провеждала суверенна политика е постигала успехи. От историческия опит можем да се поучим, че воденето на войни и участието в конфликти е носило само жертви, мъка и нещастия за българския народ. Затова възпиращата сила е важна основа за развитие на ново, по-скоро неутрално, но активно поведение във външната политика, зачитайки сключените договорености, с отчитане на всички други чужди интереси.
Превенция на крайното неравенство и изкореняване на бедността с въвеждане на Базов доход. Според Конституцията и Всеобщата декларация за правата на човека, гражданите имат право на достоен живот, а това в съвременния свят не е възможно без доходи. Бедността у нас е африканска, а неравенството е крещящо поради ширещата се корупция. Решение на тези предизвикателства е Базовият доход, представляващ една сигурна сума на месец, която държавата инвестира във всеки български гражданин с активна и валидна адресна регистрация. Получава се през целия живот, независимо дали е работещ или безработен, пенсионер, студент и др., и представлява грижата на държавата за своите граждани. Базовият доход е сума, достатъчна да покрие основните човешки нужди от храна, облекло и други битови разходи. Той ще може да се използва и за започване и развиване на собствен бизнес, за обучение, наем и други нужди. Също така за плащане на задължения, глоби и за издръжка на лишените от свобода. Едновременно полезна и за работниците, и за работодателите, тази мярка създава подобрена жизнена среда за развитие на личността. Защото много хора имат желание, но не могат да допринесат с труда си за обществото, оставайки без работа, а хиляди други са принудени да работят каквото и да е без да го искат, в администрацията или в сивата икономика, както и да заемат местата на онези, които биха желали да са на тяхно място. Базовият доход е категоричната мярка за стимулиране на раждаемостта и изравняване на правата на отделните обществени групи. Българските семейства ще имат възможност да отглеждат повече деца при нормална материална сигурност, което ще спре демографската катастрофа, в която се намира България. Базовият доход дава шанс на хората да развият своите способности, противоположно на продължителното бездействие без доходи, което разрушава човешката личност – именно това наблюдаваме при трайно безработните и работещите бедни в настоящата несправедлива и разпадаща се социално-осигурителна система.
Безплатно и демократично образование. В държава с тежка демографска катастрофа образованието не може да бъде друго освен напълно безплатно, но по нов стандарт, освободителен, както за обучаващите се и преподавателите, така и за родителите. Такава изключително успешна форма днес е демократичното образование, при което демократични са и целта, и методите на обучение. То издига демократичните ценности и развива личностните способности, включвайки равни права на участниците в обучението, самостоятелен избор на цели за развитие и начин на постигането им, а също справедливост, взаимно уважение и доверие. Обучаващите се могат да избират как да прекарат учебните дни, да се развиват съобразно интересите си и по-скоро да се подготвят за живота и избраната от тях професия, отколкото просто да се явяват на изпити. Така се създава общност с равенство и демократично взимане на решения – най-добрите условия за усвояване на знания са тези, при които правата и мнението на всеки участник са уважени. Специално внимание трябва да се обърне на „Гражданското образование“ за разбиране и постигане на желание за участие в демократичния процес. Всичко това ще пренесе българската образователна система отново в челото на световните образователни модели и центрове, както е било неведнъж през вековната българска история.
Безплатно здравеопазване и социална грижа. Преодоляването на демографската катастрофа изисква и напълно безплатно здравеопазване и спешна помощ. Разбира се, с въвеждането на висок научен и приложен стандарт и извеждането на медицинската практика извън чисто търговските взаимоотношения, властващи над човешкия живот в настоящия момент. Справянето с днешната непоносима ситуация изисква мерки и стъпки за запазване и удължаване на живота на всеки един български гражданин. Налага се да изведем правилното хранене като приоритет на превантивната медицина. Това от своя страна означава да се върнем към българските корени в отглеждането, приготвянето и консумирането на храните. Много важен е и индивидуализирания подход при ваксинация с тристепенна оценка на възможните реакции и връщане на моноваксините. Не на последно място фармацията трябва да се ориентира отново към човека, а не към печалбата, а медицинските услуги да поддържат достойния живот на българите.
Извеждане на „големите пари“ от политиката за нова Директна демокрация. Категорично премахване на субсидиите в политическите и обществени дейности и завръщане на държавата в нейните присъщи функции в области заети днес от неправителствени и други чужди организации. Предложение за нов закон, който да позволи на гражданите да участват директно в политическия и обществен живот чрез пряко финансиране на идеи и инициативи, които самите граждани избират. Насочване на всички така наречени европейски средства към държавния бюджет за подпомагане на системата с Базов доход, който също ще може да бъде използван в прекия граждански процес. Всичко това освобождава политическите партии от корпоративните и субсидийни зависимости, както и от превръщането им в дружества за издръжка на лидерите им. Политическият процес трябва да се върне към своите корени – политическите идеи и предложения към обществото да оформят групите от граждани, които да ги защитават. По този начин се подготвя почвата за смяната на провалената „представителна“ демокрация с нова Българска директната демокрация, при която основните решения се приемат и прилагат информирано, с дебат и непосредствено от гражданите. При тази форма на обществена организация държавата и общините са длъжни да се допитват до гражданите по важни национални и местни въпроси чрез форма на референдуми. В това число общините са длъжни да се допитват до жителите как и в какво да инвестират парите от техните данъци, например. Така гражданският глас, а не този на „представителя“ е определящ за политическите решения и те стават съобразени изцяло с обществените нужди. Това е единственият начин да се гарантира, че решенията на гражданите ще бъдат задължителни за политиците – депутати (делегати), кметове и общински съветници. Инструментите за упражняване на натиск върху властта, каквито са протестите например, които доказано във времето не водят до реална промяна и смяна на системата, а само похабяват обществената енергия, стават ненужни. Вземането на решенията директно от гражданите възпитава също така тяхната обществената активност, образованост и гарантира силата на гражданството и неговата държавност.
Работни места с достойно заплащане и здравословни условия на труд. При посочените мерки работниците изравняват своята позиция при воденето на преговори с работодателите, които от своя страна получават повече възможности за предприемане на нови начинания. Това води до подобрена работна среда, повече производителност и засилено сътрудничество в рамките на икономическия субект. България познава този вид икономическо поведение, залегнало в успешните кооперативи, станали символ и основа на много европейски и световни икономически практики. Икономиката на споделянето и сътрудничеството идва и у нас, а младите българи копнеят да получат възможност за реализация по нов и модерен начин в собствената си страна, заедно със своите приятели и семейства.
Екология и принос в борбата с климатичните промени. България има уникалния шанс да покаже пред света своите възможности за опазване и развитие на биоразнообразието и екологичния начин на живот. Тоталната енергийна зависимост и доминацията на неекологични енергийни мощности всъщност е отлична възможност за въвеждане на нова Енергийна икономика, основана на постигнатото Парижко споразумение за климата. Страната ни разполага със слънце, вятър, вода, геотермални извори и въглеводороди в черноморската зона. Всичко това позволява рязък политически завой и по подобие на много други неголеми страни по света, въз основа на технологичния бум, само за няколко години да се промени енергийния микс на страната. Този въпрос е ключов за конкурентоспособността на българските стоки и услуги, тъй като енергията е в основата на всяко едно човешко действие, а енергетиката понастоящем е и основен замърсител и причинител на заболеваемост и преждевременна смъртност, заедно с транспорта, ползващ изкопаеми горива. Нуждаем се от икономика с ефикасни енергийни източници, които са достъпни на територията на България. Чрез Енергийната икономика се премахва рекетът на монополите над гражданите, тъй като се създава съвсем различна система на снабдяване, използвайки съвременни технологии за поевтиняване на умишлено оскъпената енергия днес.
Достъпни жилища и справедлива регистрационна политика. Валидната и активна адресна регистрация, която е в основата на всички отношения на държавата с нейните граждани изисква специално отношение, напълно различно от досегашната регионална политика. Изграждането на достъпни жилища с въвеждане на цялостен стандарт и технологии за енергийна пасивност на новите сгради и децентрализирана „умна“ енергийна система води до решаване и на редица социални, битови и тежки междуетнически проблеми, отлагани през годините с корупционна политическа цел.
Политика и работа за обединение на всички българи по света. България днес има нужда от всеки един свой гражданин и от всички, които се чувстват такива. Справянето с тежката обществена и народностна деградация изисква да погледнем около себе си, да открием и приобщим всички онези, които бяха изоставени или прокудени от Родината. Единението на всички българи води не само до запазване на българската народност, но и до връщането на България сред високо развитите световни общества и икономики. Възстановяването на културните дейности, на историческата памет и традиционните ценности, е ключ към преоткриването на липсващите днес елементи, които биха оформили новата посока на развитие на страната ни.
Гражданското финансиране и правото за създаване на парите. Въпросът на въпросите, който днес стои пред целия свят и в частност пред нас е този за правото за създаване на парите. Гражданското финансиране изисква решаване и на този въпрос, особено при наличието толкова много години в България на една рестриктивна мярка за контрол върху капитала, каквато всъщност представлява Паричният съвет в България. Наложително е да бъде отворен този дебат за повишаване на прозрачността и информираността относно връзките между сегашната ни парична и банкова система и дълбоките социални, икономически и екологични проблеми, пред които са изправени страната ни и светът днес. Специално да се фокусира общественото внимание върху ролята на частните банки в създаването на националното парично предлагане чрез счетоводните процеси, които използват при предоставянето на заеми – един аспект от банкирането, който не е добре известен на гражданите. Налага се да разкажем как тези пропуски са в основата или са с голям принос за проблемите на бедността, прекомерната задлъжнялост, нарастващото неравенство и унищожаването на околната среда.
Информираност на обществото и демократизиране на медиите. Българската директна демокрация и прякото участие на гражданите изискват високо ниво на информираност и обсъждане при вземането на решенията. Това означава, че се налага създаване на Българска национална блогосфера по примера на националните телевизия, радио и телеграфна агенция, с ключови портали (напр. туристически 10х10 – 100 региона). Налага се иницииране на промени в Закона за Радиото и Телевизията и разширяването му като медиен закон върху пресата, плакатите и интернет за връщане на свободата на словото, включително и с уточняване на формите на собственост и прозрачност на медиите. Те трябва да бъдат поканени да върнат публицистиката в своите програми, страници и пространство, а обществените медии трябва да се заемат със своята конституционна роля в отразяването на двете гледни точки по въпросите, които стоят пред българското общество. Към всичко това трябва да се добави Медиен кодекс за изборни комуникации с държавна поръчка и равностойно разпределение за всички, които участват в политическия процес.
Справедлив и честен съдебен процес, разследване и прокуратура. Едно от най-сериозните предизвикателства пред българското общество е липсата на справедливост и наличието на политическа зависимост на съдебната система, прокуратурата и следствието. Тези въпроси трябва да бъдат поставени за обсъждане и решение най-вече във връзка с разделянето на властите чрез премахване на квотите, съдебна реформа чрез въвеждане на нови технологии за управление на информацията и процесите, ускоряване на съдебния процес и граждански контрол върху прокуратурата. Реформа или премахване на Частното изпълнение с изравняване на правата и отделяне на затруднените от криминалните длъжници и отмяна на чл.417. Прилагане на мълчаливо съгласие в 10-дневен срок по всяко искане от граждани и фирми. Връщането на чувството за справедливост и доверието в съдебната система е едно от най-важните условия за рязкото подобряване на жизнената среда, оставането и привличането на български граждани в страната и голяма крачка за прекратяването на демографската катастрофа.
Рязка модернизация за намаляване на държавната и общинска администрация. Политическото раздуване на държавния и общински апарат за осигуряване на изкуствена заетост с електорална цел е бич за българското общество и е една от най-неприятните причини за разрушителните процеси в България. Мярката с въвеждане на Базов доход позволява администрацията да бъде намалена дори с три четвърти, което от своя страна най-после ще отвори пътя за електронизиране на всички административни и управленски процеси в държавата и подобряване на капацитета и социалния статус на оставащите държавни служители. Хората, които днес треперят за службата си ще могат достойно да се върнат по домовете си и да се заемат с по-смислени и удовлетворяващи лични начинания.
Президентската институция в Република България има своите инструменти и правомощия, за да предизвика гражданското участие, да фокусира вниманието на българското общество върху важните въпроси пред гражданите и да даде начало на българската политическа революция за смяна на днешната неработеща обществено-политическа система. Това неминуемо ще доведе до утвърждаване ролята на България в съществуващия Европейски съюз и неговото реформиране в нов Европейски проект с активното участие на българските граждани в организацията и управлението му.
София, ОКТОМВРИ 2016г.
Камен Попов – кандидат за Президент на Република България
Георги Неделчев – кандидат за Вицепрезидент на Република България
инж.-ик. Георги Неделчев - ГеоБлогНед 