Юридическият казус и демократичните възможности пред Истанбулската Конвенция в България

Може ли да има национален референдум по тема от международното право, касаеща основни човешки права?
Не, не може.
Можеше ли да бъдат попитани българските граждани дали въобще да се подписва Конвенцията?
Да, можеше.
С цялата информационно-разяснителна част за последиците от наличието или липсата на българския подпис, както и с опит да се сформира група от държави, които да подкрепят българското решение със съответните аргументи. Това е качественото и разумно демократично външнополитическо поведение.
Подписът отдавна е положен и сега може само да се отлага ратификацията. Вероятно до следващия опит отново ще настъпи тишината на безхаберието, за да мине леко през някой новосформиран Парламент от неориентирани депутати.
За да се избегнат занапред подобни крайно неприятни ситуации, създадени от българските “представители”, властта трябва незабавно да бъде върната на гражданите в една истинска Директна Демокрация, а не във фалшивия ѝ вид на “пряка”, представлявана от една или друга спекулираща казионна политическа партия или олигархична група у нас.

Advertisements

КАКВО СТАВА В УКРАЙНА? А КАКВО СТАВА В МИНСК?

Едва ли някой въобще знае у нас. Много хора, обаче, се упражняват усилено да обяснят. Някои от тях ще направят мускули на ръцете и лицето от тези упражнения. От писане и говорене по темата. Темата за тяхно съжаление е друга, темата на българското общество отдавна не е зад границите на Нашата Родина. Чужди сили, русофилство, американизъм, европейски ценности с Г, тайни служби от Близкия изток, явни капитали от Далечния такъв… Все оправдания, търсене на причините за собствения ни разпад. Хубаво е да вярваш в чужди илюзии, така по-лесно се понася действителността у нас. После скачаш високо и крещиш, че нищо вече не зависело от теб. От нас. Колко лесно, колко услужливо. После по-леко понасяш, че държавата ни, която точно ти си изпратил да бъде управлявана хайдушки, взема заеми, за да плаща старите, което значи, че няма пари. Защо ли няма пари? После точно тя те успокоява, че така е нормално, а ти вече не си спомняш как едни предишни държавни финансисти станаха крупни собственици по морето, че и по планината. Мислиш си, че са били по-умни от теб, по-работливи, по-квалифицирани, работили са по 26 часа в денонощието години наред. Също като някои слънчеви централи у нас. По-леко понасяш и бягството на младите, умни хора, даже изпращаш собствените си деца с посланието: „Стой там, докато тук нещата се пооправят.“ И те никога не се оправят, няма дори надежда да се оправят. Нали държавата ти е казала, че не само няма пари, ами няма и да има. За години напред. По-леко почваш да дишаш, когато гледаш как се реже гората, за да се отопляват хората. Горят кюмюр и дървесина като в Средните векове, а частиците пълнят дробовете им, заедно с черните кълба от недобре изгорял дизел, пълен с раково образуващи окиси. Някой там сред облаците дим ти казва, че е хубаво да си отровиш и водата и почвите с шистов газ. Защото е по-чист, от кюмюра и нарязаните дървета. Красота. По-леко и на стомаха ти става, когато го напълниш с пуешко месо, произведено от свинско. Най-добре, гарнирано с бухнал, боядисан в кафяво хляб от трици, намазан с маргарин с вкус на масло. По-леко ти е да си казваш: „Ми то циганьорите са виновни. Гадните турци също. Службите им. Не, икономиката им е силна. Не, не, циганите, те са проблемът у нас“. Те ромите поне тайни служби нямат, икономика също. Поне така си мислим. По-скоро забравяме кой откъсна малцинствата от снагата на държавата, след като един голям българин се бореше за тяхното равноправие в чистата и свята република. Кой ги държи в тотална мизерия, кой позволи да имат доходи извън закона, кой направи така че те изобщо да не могат да имат нормални доходи. А защо вече и повечето българи нямат доходи. Защо те вече завиждат на ромските и колко още ще издържат да нямат никакви. Нито законни, нито незаконни. Кой въобще има интерес цялото ни население да търпи това. Защо? Кому е нужно? В 21 век защо се топим със страшна сила, така както под чуждо владичество не сме се топили? Къде се случва това? В Африка? В Азия? Не, това е България. А ние сме строителите на тази „съвременна“ България. Амин, дай Боже да свърши това. Сега. Веднага!
Какво ли става в Украйна? А в Минск?

11.02.2015г.
София
Инж.ик.Георги Неделчев
Съпредседател на БСДД, http://www.budd.bg