ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН КОМИСАР ПРЕД ПРОКУРОРА НА РЕПУБЛИКАТА*

Бепе Грило в ролята на комисаря, Движение 5 звезди в ролята на прокурора на Републиката – План Б на Италия за излизане от еврозоната.

Щеше да бъде много трудно да се намери някой, който да защити гръцките интереси по-зле от Ципрас. Само едно дълбоко икономическо късогледство в комбинация с неясна политическа стратегия можеха да превърнат огромния изборен консенсус, който през месец януари доведе Сириза на власт, в победа на неговите врагове само шест месеца по късно, въпреки победния резултат от гръцкия референдум.

Категоричният отказ от Grexit беше неговата смъртна присъда.

Убеден, като ръководството на нашата Демократическа партия (в Италия), че може да разчупи чудотворното словосъчетание Евро-аскетизъм, Ципрас предаде на Германия и без това ограничения суверенитет на своята родина.

Идеята да се опълчиш на ЕС без ясен план Б за излизане, лиши Гърция от най-силната карта, която можеше да бъде изиграна на масата на преговорите.

От самото начало беше ясно, че Ципрас ще се провали, въпреки опитите на Варуфакис да реагира. Само медиите и някои залязващи политически партии, вдъхновени от щурата идея за Съединени Европейски Щати можеха да повярват на един Европейски Съюз без аскетизъм. След седем години на икономическа разруха, те са принудени да се самозалъгват само и само, за да не признаят хипотезата „съществуване на живот извън ЕС“.

Катастрофалните последствия са пред очите ни:

  • явен нацизъм от страна на тези, които превърнаха страните от Южна и Източна Европа в свои сателити. Историческите сравнения са меко казано обезпокояващи.

  • мълчание или явна подкрепа от страна на други европейски държави, или от опортюнизъм (север), или от сервилничене (периферия).

  • финансови пазари, които празнуват края на Демокрацията.

  • изземване на националното наследство чрез ипотека за 50 млрд евро над гръцките блага, заграбени от фонд създаден от Адолф Шойбле, за да премине към връщането на неговите военни кредити.

Всичко е заучено, предвидено и планирано до минимални детайли. Германия е систематична и последователна в своята стратегия. Създава прецедент, за да го използва при всяка следваща битка, налагайки все по-инвазивни решения благодарение на принципа „мълчанието е знак за съгласие“.

На Ирландия, Испания и Португалия трябваше да се демонстрира, че финансовата взискателност възнаграждава, както по отношение на реформите (данъчно облагане за покриването на лихвите по дълга и вътрешно обезценяване чрез натиск върху правата на работниците) така и по отношение на самия дълг, платен с кръвта на държавите-длъжници.

Кипър доказа, че могат да се „щипят“ банковите депозити, събирайки пари не само от данъците върху доходите, но и от частните спестявания на гражданите.

В Гърция летвата се вдигна до такава степен, че директно да бъде конфискувано общественото наследство в полза на фонд, чийто централен офис Шойбле искаше дори да бъде извън гръцките предели.

Италия е крайната точка на всички тези прецеденти, посети по пътя на предполагаемата необратимост на еврото. Безсмислено е да се правим на ударени. Гърция ни поучи, трябва да бъдем готови когато дойде нашия ред на длъжници…

Един недобре аргументиран срещу аскетизма премиер, който де факто отказа изход от еврото, без парична икономика и с импровизирана политическа стратегия в този исторически момент, е явна национална заплаха. Отнасяше се за Ципрас, същото ще бъде и положението с Ренци.

План Б е жизнено важен за Италия, който и да е на власт. С огромния си дълг и производствена икономика, основана на износа, е безотговорно да бъдем заварени неподготвени, пред едно дори доброволно напускане на ЕС, имайки предвид, че никой не може да предвиди хода на събитията.

Не трябва да разчитаме на никого, защото, когато дойде моментът, ще бъдем сами. Същото се случи и с Ципрас, който обърка сметките си, надявайки се лека-полека да привлече на своя страна своите периферни събратя, които се покриха зад сянката на измамното усещане, че „този път на нас ни се размина“.

Референдумът, който предлага Движението 5 Звезди е много важен инструмент. Може да ни помогне да изненадаме противника и да дадем демократична легитимност на нашия Euroexit.

Да използваме огромния си дълг като заплаха. Точно това е предимството, което ни позволява да атакуваме на масата, на каквито и да било бъдещи преговори, вместо да треперим от страх пред исканията на кредиторите. Това значи да не бъде позволена, каквато и да било германска намеса при нашето законно право да преименуваме нашият дълг в друга валута, когато и ако дойде моментът.

Засилване на банките? Заплахата за фалит на банките и липсата на ликвидност накараха Ципрас да капитулира. Готовността да се национализират банки и минаването на друга валута са начините да не загубим първата битка, която трябва да водим, когато дойде моментът да се откъснем от псевдо-кислородната маска на ЕЦБ. Де факто, какъвто и да е План Б, трябва да се предвиди въвеждането на паралелна валута, която ще позволи по-леко напускане.

Да държим вниманието си постоянно насочено към Франкфурт и към Вашингтон. Европейската криза ще продължи, докато на американците им изнася, тоест, докато не бъде прието окончателно ТПТИ/TTIP, с което САЩ ще си вземе Европа по същия начин, както Германия направи с периферията на Стария континент.

Еврото отдавна е само една война между кредитори и длъжници. Безсмислено е нашето правителство да застава на страната на силните, победителите – евро-бюрократи и лобисти. Еврото не може де се реформира отвътре, трябва да воюваме срещу него отвън, отървавайки се от тази антидемократична усмирителна риза.

Нашите огромни задължения, липсата на икономически растеж и дефлацията ни поставят в графата на победените от Дълга.

Всичко това значи, че трябва да се въоръжим с едно евро-скептично правителство, за да можем да отблъснем жестоката атака, на която скоро ще бъдем подложени и да запазим италианското наследство, което е и ще бъде в опасност, докато не си върнем финансовата независимост.

*Един от остро разобличителните филми (1971) на италианския класик Дамяно Дамяни, който разкрива не само усещането за чувството на страх, сковало италианското общество през 70-те години, но съдържа и призив за решителен отпор на престъпността и насилието. В него американският актьор Мартин Болсъм успява да покаже по изключително убедителен начин преображението на комисар Бонавиа в яростен отмъстител за смъртта не само на своя брат, но и за всички ненаказани убийства на мафията. Положението днес в Италия е идентично, единствено ролята на мафията е поета от евро-бюрокрацията и лобистките групи по интереси в Брюксел.

Превод: Боян Ковачев, координатор на БСДД в Рим, Италия.

Редакция: БСДД

Оригинален текст, Блог на Бепе Грило:

http://www.beppegrillo.it/2015/07/il_pianob_dellitalia_per_uscire_dalleuro.html

ФАЛИТ ЗА ГЪРЦИЯ? ДА СЕ СЕЩА БЪЛГАРИЯ. ИЛИ КАК ГЪРЦИЯ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРОВАЛИ.

Не е тайна, че напрежението между Гърция и Германия, Тройката и останалата част от кредиторите от Еврозоната е високо. Има много позьорство и от двете страни, както и много се каза за потенциалния „GREXIT“ (гръцкият изход от еврозоната). Всъщност, подновените опасения от GREXIT разтърсват финансовите пазари като председателят на Еврогрупата, Йерун Диселблум, обвини Гърция в загуба на време, докато гръцкият финансов министър Янис Варуфакис намекна за възможността за референдум относно членството на Гърция в Еврозоната. Този GREXIT може никога да не се случи, но също така може да е точно „зад ъгъла“.

Така че, какъв тип парична рамка гърците трябва да приемат, ако те трябва да разделят пътищата си с Еврозоната? Ето какво може да бъде предложено на Янис и останалата част от гръцкия народ, ако се стигне до това GREXIT да стане реалност.

Проблемите на настоящите парични системи

На първо място, ако гърците се налага да върнат тяхната собствена валута няма да има смисъл да я базират на парична рамка, която се е проваляла отново и отново във Великобритания, Европа, Азия, Латинска Америка и Северна Америка. Страните, които са разрешили на банковия сектор да създава пари от нищото са били подложени на циклични бумове и сривове, създавайки милиони безработни и изтривайки години от растежа. По тези причини, на практика няма смисъл да се възпроизвежда такава система, която историята е показала, че не работи:

Проблем 1: Размерът на парите в икономиката се определя от доверието на частните банки

Банките са предприятия от частния сектор, които са естествени „печалбо-максимизатори“. И все пак, те са специални с това, че по-голямата част от печалбата им идва от създаването на пари чрез раздаване на заеми. В следствие на това, в периоди на относителна икономическа стабилност, те имат стимул да създават огромни суми пари, обикновено за вече съществуващи активи във финансовия сектор и недвижимата собственост, които нямат пряк принос към БВП. Цените на тези активи след това бързо се увеличават. Въпреки това, тъй като по-голямата част от кредитите се използват за купуването на вече съществуващи активи, които не повишават растежа на БВП, по-голямата част от доходите не се увеличават в съответствие с дела на дълга в икономиката. Нарастването на дълга на частния сектор значително изпреварва ръста на доходите. Скоростта на кредитирането и създаването на нови пари в крайна сметка се забавя. Цените започват да намаляват, но стойността на заемите остава същата (т.е. стойността на активите намаляват, докато стойността на пасивите се запазва непроменена) и кризата се разгръща.

Това обаче е само върхът на айсберга. Точно, както банките могат да създават пари чрез отпускане на кредити, същите тези пари се унищожават, когато кредитите са погасени. По този начин, когато скоростта и стойността на погасените кредити надвишава скоростта и стойността на разрешените нови заеми, размерът на парите намалява. Когато кризата започва да се развива, банките, предоставили прекалено много пари на хора или фирми, които не могат да ги изплатят, стават загрижени за платежоспособността на своите баланси. Следователно, те ограничават кредитирането на домакинствата и бизнеса, харченето се намалява и цените намаляват още повече, което води до рецесия.

Всъщност Гърция би следвало да е твърде добре запозната с описания по-горе процес, като гърците са били принудени да компенсират задлъжнялостта и да платят дълговете си към Тройката, и да гонят първичен бюджетен излишък в размер на 4-5% от БВП годишно. Според известния икономист Стив Кийн това на практика означава, че около 4-5% от гръцкото парично предлагане (или 4-5% от покупателната способност) се изважда от икономиката всяка година.

Проблем 2: Икономиката може да се стимулира само чрез насърчаване на по-нататъшна задлъжнялост

Всичко това означава, че единственият ефективен начин да накарате икономиката да заработи отново и единственият начин да накарате предприятията и потребителите да харчат повече е чрез насърчаване на повече заеми. Но ако прекомерните нива на задлъжнялост (по-специално заемите към частния сектор) са източник на кризата, тогава не е ли това рецептата за следващата криза?

Проблем 3: Приходите, генерирани чрез създаване на пари (сеньоражът, „печатането“, вече „нащракването“ на пари) са придобити от банковия сектор, вместо от широката общественост

Централните банки продават парите, които те издават, под формата на банкноти и монети, по номиналната им стойност. Но създаването на тези пари струва само една малка част от номиналната стойност на банкнотите и монетите. Следователно централна банка има значителна печалба при създаването на пари в брой (наречено сеньораж) като след това препраща тази печалба към хазната.

Въпреки това, тъй като банките са в състояние да създават пари под формата на електронни банкови депозити, те също придобиват определено количество сеньораж. Разликата е, че частните банки издават между 95-97% от всички пари, докато само 3-5% от парите са създадени от централните банки. Ето защо, по-голямата част от сеньоражните печалби са прихванати от частни банки, а не от широката общественост.

Проблем 4: Банките са твърде големи, за да фалират

Съгласно действащата парична система, банките са твърде големи, за да фалират. Ако ние им позволим да се провалят, цялата система от плащания ще се срути. Това е така, защото банките изпълняват три функции, които в момента са неразривно свързани помежду си: 1) Те осигуряват система за плащания, което позволява парите да бъдат изпратени, както и получени 2) Те предлагат спестовни и инвестиционни схеми, които позволяват на спестителите и инвеститорите да увеличат парите си в дългосрочен план и 3) Те предоставят заеми и ипотеки.

Депозитите, които банките създават, т.е. електронните пари, които съставляват по-голямата част от общата парична наличност, са по същество задълженията (обещанието да се плати) на частните банки. Тъй като ние използваме тези пасиви (или обещания за плащане) като нашата основна форма на парите, то една безотговорна банка, която е издала твърде много лоши заеми трябва да бъде спасена само заради това, цялата система на плащанията да не се срине заедно с нея.

Решението: Суверенна парична система (контролирана и направлявана от суверена)

А.

В Суверенната парична система, властта да се създават пари ще бъде отнета от банковия сектор и прехвърлена на публичен орган, какъвто е Централната банка на Гърция. Централната банка на Гърция ще бъде единствено отговорна за създаването на нови пари, които след това ще бъдат прехвърлени на правителството, което би могло да ги използва за публични разходи, намаляване на данъците, или директни трансфери на гражданите (напр. Базов доход, вече включен частично в плановете на Варуфакис). Клиентските разплащателни сметки ще съдържат електронни пари, емитирани от Банката на Гърция, вместо да представляват задължения на частните банки.

Банките все още ще имат важната функция да поддържат съвпадането на спестителите с кредитополучателите и ще действат като посредници. Разликата е, че една банка ще може да заема само парите, които спестител е предоставил чрез инвестиционна сметка.

Тези промени ще позволят на Банката на Гърция да се увери, че създаването на пари ще съответства на растежа в реалната икономика. Ето защо създаването на пари няма да зависи от желанието на банковия сектор да отпуска заеми. Ако инфлацията нарасне над целево ниво следва Централната банка на Гърция да забави скоростта на създаване на пари. И обратно, ако е имало дефлация, Банката на Гърция може да ускори темпа на създаването на пари. Новосъздадените пари ще бъдат прехвърлени на правителството, за да се влеят директно във вените на реалната икономика. Централната банка на Гърция ще бъде в състояние да повлияе на икономиката като цяло много по-ефективно и пряко в сравнение с настоящата система.

Б.

Вместо да се налагат пари, създадени през процеса на кредитиране, с дълг, Суверенните пари ще бъдат създадени свободни от дълга. Когато бъдат създадени нови пари, гръцката хазна ще издава определено количество „безсрочни облигации с нулев купон“. Те ще бъдат безлихвени и никога няма да се наложи да бъде погасени, защото са собственост на Централната банка. Тогава тя ще купува тези облигации като захранва сметката на правителствената хазна с нови драхми.

Така че, балансът на Централната банка на Гърция ще е изравнен, новосъздадените пари ще се появят като задължение на Банката на Гърция и актив на гръцката хазна. Облигациите от друга страна ще са актив на Централната банка на Гърция и задължение на гръцката хазна.

В.

Даването на Централната банка на Гърция на монопол върху издаването на цялата нова валута би означавало, че новите пари може да се създадат дори докато бизнесът и домакинствата изплащат техните съществуващи кредити. Никой не би трябвало да взема на повече дълг, за това да има увеличаване на харченето в икономиката. Допълнителните разходи на гръцкото правителство ще са противовес на всяко намаляване на харченето, причинено от частния сектор изплащащ дълговете си. Това би позволило намаляване на дълга, без да се увеличава риска от бъдеща криза.

Г.

Разрешаването на Централната банка на Гърция да има монопол върху цялото ново създаване на пари, би означавало, че всички печалби от създаването на електронни пари и банкноти биха отишли ​​в гръцкото правителство. С 95-97% от настоящите пари, създадени от банките, прехвърлянето на това преимущество на Централната банка на Гърция ще увеличи публичните приходи масирано, което допринася за повече публични разходи или погасяване на държавния дълг.

Д.

Разделянето на инвестиционните сметки от разплащателните сметки би означавало, че системата за плащания не може да бъде застрашена, когато банката не успее да се справи. Вместо наличие на разплащателни сметки с пари, съставени от несигурни обещания за плащане, издадени от банки, тези сметки биха съдържали без рискови и без дългови пари, емитирани от държавата. Ако банката на клиента се провали, парите по разплащателната сметка все още са на сигурно място и клиентът все още може да получи достъп до нея и да ги похарчи. Клиентите, които направят парите си да са на разположение за отпускане на заеми в инвестиционна сметка, ще трябва да изчакат, докато банката бъде ликвидирана, за да получат своята инвестиция обратно. Плащанията могат да се извършват само чрез разплащателна, а не чрез инвестиционна сметка. Съответно, не би било необходимо да се спасява една безотговорна банка, за да се защити системата за разплащания.

В крайна сметка, Гърция може да има много по-светло бъдеще занапред със създаване на парите под демократичен контрол. Централната банка на Гърция ще има по-директен и по-добър начин за влияние върху икономиката, когато е необходимо, да не говорим и за по-малко сложната и по-стабилна банкова система.

Бел.ред. Проблемите и решенията в текста се отнасят в пълна степен и за България.

http://www.positivemoney.org/2015/03/grexit-proposal/