ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН КОМИСАР ПРЕД ПРОКУРОРА НА РЕПУБЛИКАТА*

Бепе Грило в ролята на комисаря, Движение 5 звезди в ролята на прокурора на Републиката – План Б на Италия за излизане от еврозоната.

Щеше да бъде много трудно да се намери някой, който да защити гръцките интереси по-зле от Ципрас. Само едно дълбоко икономическо късогледство в комбинация с неясна политическа стратегия можеха да превърнат огромния изборен консенсус, който през месец януари доведе Сириза на власт, в победа на неговите врагове само шест месеца по късно, въпреки победния резултат от гръцкия референдум.

Категоричният отказ от Grexit беше неговата смъртна присъда.

Убеден, като ръководството на нашата Демократическа партия (в Италия), че може да разчупи чудотворното словосъчетание Евро-аскетизъм, Ципрас предаде на Германия и без това ограничения суверенитет на своята родина.

Идеята да се опълчиш на ЕС без ясен план Б за излизане, лиши Гърция от най-силната карта, която можеше да бъде изиграна на масата на преговорите.

От самото начало беше ясно, че Ципрас ще се провали, въпреки опитите на Варуфакис да реагира. Само медиите и някои залязващи политически партии, вдъхновени от щурата идея за Съединени Европейски Щати можеха да повярват на един Европейски Съюз без аскетизъм. След седем години на икономическа разруха, те са принудени да се самозалъгват само и само, за да не признаят хипотезата „съществуване на живот извън ЕС“.

Катастрофалните последствия са пред очите ни:

  • явен нацизъм от страна на тези, които превърнаха страните от Южна и Източна Европа в свои сателити. Историческите сравнения са меко казано обезпокояващи.

  • мълчание или явна подкрепа от страна на други европейски държави, или от опортюнизъм (север), или от сервилничене (периферия).

  • финансови пазари, които празнуват края на Демокрацията.

  • изземване на националното наследство чрез ипотека за 50 млрд евро над гръцките блага, заграбени от фонд създаден от Адолф Шойбле, за да премине към връщането на неговите военни кредити.

Всичко е заучено, предвидено и планирано до минимални детайли. Германия е систематична и последователна в своята стратегия. Създава прецедент, за да го използва при всяка следваща битка, налагайки все по-инвазивни решения благодарение на принципа “мълчанието е знак за съгласие”.

На Ирландия, Испания и Португалия трябваше да се демонстрира, че финансовата взискателност възнаграждава, както по отношение на реформите (данъчно облагане за покриването на лихвите по дълга и вътрешно обезценяване чрез натиск върху правата на работниците) така и по отношение на самия дълг, платен с кръвта на държавите-длъжници.

Кипър доказа, че могат да се „щипят“ банковите депозити, събирайки пари не само от данъците върху доходите, но и от частните спестявания на гражданите.

В Гърция летвата се вдигна до такава степен, че директно да бъде конфискувано общественото наследство в полза на фонд, чийто централен офис Шойбле искаше дори да бъде извън гръцките предели.

Италия е крайната точка на всички тези прецеденти, посети по пътя на предполагаемата необратимост на еврото. Безсмислено е да се правим на ударени. Гърция ни поучи, трябва да бъдем готови когато дойде нашия ред на длъжници…

Един недобре аргументиран срещу аскетизма премиер, който де факто отказа изход от еврото, без парична икономика и с импровизирана политическа стратегия в този исторически момент, е явна национална заплаха. Отнасяше се за Ципрас, същото ще бъде и положението с Ренци.

План Б е жизнено важен за Италия, който и да е на власт. С огромния си дълг и производствена икономика, основана на износа, е безотговорно да бъдем заварени неподготвени, пред едно дори доброволно напускане на ЕС, имайки предвид, че никой не може да предвиди хода на събитията.

Не трябва да разчитаме на никого, защото, когато дойде моментът, ще бъдем сами. Същото се случи и с Ципрас, който обърка сметките си, надявайки се лека-полека да привлече на своя страна своите периферни събратя, които се покриха зад сянката на измамното усещане, че “този път на нас ни се размина”.

Референдумът, който предлага Движението 5 Звезди е много важен инструмент. Може да ни помогне да изненадаме противника и да дадем демократична легитимност на нашия Euroexit.

Да използваме огромния си дълг като заплаха. Точно това е предимството, което ни позволява да атакуваме на масата, на каквито и да било бъдещи преговори, вместо да треперим от страх пред исканията на кредиторите. Това значи да не бъде позволена, каквато и да било германска намеса при нашето законно право да преименуваме нашият дълг в друга валута, когато и ако дойде моментът.

Засилване на банките? Заплахата за фалит на банките и липсата на ликвидност накараха Ципрас да капитулира. Готовността да се национализират банки и минаването на друга валута са начините да не загубим първата битка, която трябва да водим, когато дойде моментът да се откъснем от псевдо-кислородната маска на ЕЦБ. Де факто, какъвто и да е План Б, трябва да се предвиди въвеждането на паралелна валута, която ще позволи по-леко напускане.

Да държим вниманието си постоянно насочено към Франкфурт и към Вашингтон. Европейската криза ще продължи, докато на американците им изнася, тоест, докато не бъде прието окончателно ТПТИ/TTIP, с което САЩ ще си вземе Европа по същия начин, както Германия направи с периферията на Стария континент.

Еврото отдавна е само една война между кредитори и длъжници. Безсмислено е нашето правителство да застава на страната на силните, победителите – евро-бюрократи и лобисти. Еврото не може де се реформира отвътре, трябва да воюваме срещу него отвън, отървавайки се от тази антидемократична усмирителна риза.

Нашите огромни задължения, липсата на икономически растеж и дефлацията ни поставят в графата на победените от Дълга.

Всичко това значи, че трябва да се въоръжим с едно евро-скептично правителство, за да можем да отблъснем жестоката атака, на която скоро ще бъдем подложени и да запазим италианското наследство, което е и ще бъде в опасност, докато не си върнем финансовата независимост.

*Един от остро разобличителните филми (1971) на италианския класик Дамяно Дамяни, който разкрива не само усещането за чувството на страх, сковало италианското общество през 70-те години, но съдържа и призив за решителен отпор на престъпността и насилието. В него американският актьор Мартин Болсъм успява да покаже по изключително убедителен начин преображението на комисар Бонавиа в яростен отмъстител за смъртта не само на своя брат, но и за всички ненаказани убийства на мафията. Положението днес в Италия е идентично, единствено ролята на мафията е поета от евро-бюрокрацията и лобистките групи по интереси в Брюксел.

Превод: Боян Ковачев, координатор на БСДД в Рим, Италия.

Редакция: БСДД

Оригинален текст, Блог на Бепе Грило:

http://www.beppegrillo.it/2015/07/il_pianob_dellitalia_per_uscire_dalleuro.html

Advertisements

РЕВОЛЮЦИЯТА НА БАЗОВИЯ ДОХОД

На Запад се чуват все едни и същи неща от устата на политическите лидери: “Има нужда от създаване на работни места!”. Кризата, в която се намира Западът е свързана с увеличена безработица, все по-малко и нестабилни работни места, които създават бедност. Стимулирани от нуждата да се намалят данните за безработицата и за да останат на власт, държавниците са готови да стимулират добива на шистов газ или строежа на тръбопроводи, но истината е, че за в бъдеще ще има все по-малко работни места. И точно това е нещото, което ще отбележим, както подобава.
Отправяме се към бъдеще на изобилието, “свят след лишенията”, в който ще можем да произвеждаме храна, дрехи и т.н. за всички и с много малко човешки ресурс. Всъщност ние сме много близо до времето, в което ще сме способни да задоволим на много ниска цена естествените (базови) нужди на всеки от нас чрез подобренията в начина на производството и технологичния напредък. Автоматизацията е най-големият успех в производствения процес, от земеделието до въздухоплаването, което позволи да се произвежда повече продукция с по-малко работна ръка.
Този процес унищожава работните места. Нови заеха своето място. Сега, обаче, новите не се създават толкова бързо, така че да заменят изчезващите. Повечето земеделци започнаха работа в заводите заради автоматизацията на производството. Но сега, същите ферми, а и фабриките са почти напълно автоматизирани, дори повечето “бели якички” скоро може да останат без работа, оставяйки само най-квалифицираните позиции (инженери, лекари и т.н.) на разположение да бъдат заети от хората. Сентенцията, че който не работи не трябва да яде вече не е в сила. Да не говорим, че представлява грешна средновековна интерпретация на апостолска християнска мисъл от зората на Новия завет. (бел.ред.)
Винаги ще има работни места, дори ръчни такива (например, може да се автоматизира процесът на изработване на обувки, но винаги ще има хора, които имат интерес да си купят ръчно изработени обувки), но не достатъчно, за да запазят заетостта на повечето хора.
Повечето от длъжностите, които имаме, ще бъдат заменени от роботи в не много далечно бъдеще. Не мисля, че това е нещо, от което трябва да се притесняваме. Машините са тук, за да направят живота ни по-лесен. Ако те могат да ни свършат работата, ще бъдем глупаци да не ги допуснем! Машините могат да ни осигурят свободата да преследваме личните си стремежи: писането, обущарството, каквото поискате. Те са тук, за да направят това, което ние не искаме да правим, защото е твърде страшно, опасно или просто скучно.
Фактът, че роботите идват за нашите работни места означава, че пълната заетост е невъзможна. Разбира се, партократите идват на власт с лъжите за работни места, опитвайки се да скрият тенденцията за повишаване на технологичната безработица, но това е отчаян, неустойчив подход.
Днес пълната заетост няма никакъв смисъл и хората бавно започват да го осъзнават. Някои студенти в Япония и Южна Корея отказват да търсят работа след като завършат, защото смятат, пазарът на труда е твърде консервативен и незадоволителен. Смятат, че другите хора просто не използват пълния им интелектуален потенциал и те отказват да взимат участие в работна среда, едновременно откачена и остаряла. По този начин те водят беден и безнадежден, предимно неудовлетворителен живот. Това трябва да се промени. В първичния „свят след лишенията“, хората трябва да са в състояние да водят добър живот без работа.
Как можем да постигнем това? На дневен ред идва Базовият доход. По силата на тази икономическа идея, всеки гражданин, от първия си ден (бел.ред.) до смъртта му, получава месечен доход от страна на правителството, независимо дали работи или не. Ако работи, той получава и заплата, и базов доход. Ако не работи, базовият доход трябва да бъде достатъчен за покриване на основни нужди: жилище, храна, дрехи, транспорт и т.н. Базовият доход трябва да позволява на всеки един от нас да води достоен живот, както Конституцията в частта за човешките права повелява (бел.ред.).
Идеята за универсален базов доход не е нова, получила е одобрението на икономисти от целия политически спектър (от всички идеологически кръгове), дори от либертарианците и от рисковите капиталисти от Силиконовата долина.
Базовият доход премахва необходимостта от социални програми, а спестените пари от администрацията за проверяване на социалното състояние на гражданите и огромната бюрокрация за разпределяне на средствата частично биха финансирали Базовия доход. Останалата част от парите ще дойдат от други пера на бюджета на правителството като по този начин всъщност финансирането става чрез потребителските данъци. Докато либертарианците са по-склонни да настояват за доста нисък базов доход (наистина да позволява на хората просто да оцелеят с него), за да държат данъците ниски, ние настояваме за по-добър базов доход, позволяващ на всеки да води по-удовлетворяващ, макар и скромен начин на живот. Това е повече от възможно с нашите текущи данъчни ставки, а дори и с по-ниски данъчни ставки, ако се направят съкращения в безумните разходи на бюджетните институции и се изчисти наслагването на данъци (бел.ред.) – да, гледаме вас, господа партократи.
Друго много важно нещо за Базовия доход е, че трябва да бъде заложен в Конституцията, така че правителството да не може да поставя ограничения върху него. Ако той не е гарантиран от Конституцията, кой ще спре правителството да вземе решение някои хора да не могат да го получат? Както е написано в книгата „Кървящи либертариански сърца“, “Ако утре САЩ приемат (без да конституционализират) $ 10,000 годишно на човек, колко време ще отнеме в Конгреса за първите предложения за въвеждане на условия? Няма да е за престъпници в затвора; няма да е за престъпниците след затвора; няма да е за деца на малцинствата (бел.ред.); няма да е за наркомани; няма да е за трето или следващо дете на безработни родители; няма да е за отпадналите от училище … ” Знаете, че партократите биха го направили, за да контролират съответните групи. (бел.ред.)
Така че, Базовият доход е доход, предоставен от правителството или в идеалния случай от независим обществен орган, като алгоритъм на криптовалута (напр.Bitcoin с PayPal, електронни пари), разпределящ средства на месечна база за всеки гражданин, гарантирано от Конституцията, което позволява на всеки човек в държавата да води достоен живот независимо дали той е избрал да работи или не. За гражданин, живеещ във Франция, Базов доход от 1100 € на месец би било страхотно – плаща 675 € за жилище (включително такси, вода, газ, интернет) и 400 € за храна и различни неща всеки месец. Въпреки това за нивото на Базовия доход трябва да се има предвид, че някои места са по-евтини, отколкото други (например за Париж, тези 1100 € не биха били достатъчни). За България ниската сума би била 500лв за възрастен и 250лв за подрастващ, а нормалната – 1000лв за възрастен и 500лв за подрастващ. Децата също трябва да имат доход, за да не зависят от милостта на възрастните като до пълнолетие с парите се разпореждат родителите с права за отглеждането им. (бел.ред.)
Какво би станало, ако Базовият доход влезе в сила? Няма ли хората просто да не правят нищо и да прекарват дните си в гледане на телевизия? Ние и днес вече имаме такива хора, които нищо не правят по цял ден и се опитват само да излъжат системата на социално подпомагане, за да получат помощи-доход, но това не са повечето хора. У нас имаме и такива, които си докарват такъв доход от криминална дейност. (бел.ред.) Вероятно е същото да продължи в рамките на Базовия доход с изключение на криминалната дейност, за която повече няма да има оправдание и органите на реда ще могат да приложат закона в пълната му сила за всички. Малко хора наистина не биха правили нищо, а повечето или ще запазят работата си, или ще намерят нова, или ще се посветят изцяло на своите мечти.
Дебатът за Базовия доход е пълен с теории за това какво ще се случи, ако имахме такъв, като това мнение от произволен коментатор: “За мен, смисълът на Базовия доход е да се извадят хората от работната сила, така че да можем да спрем да се опитваме да “създаваме работни места” и да започнем да се опитваме да създаваме стойност. Ако робот може да сервира бургери по-добре от екип работници с ниски заплати, така да бъде. Ние не трябва да спираме автоматизацията, просто защото ни е страх от загуба на работни места. С добър Базов доход хората могат да се откажат от работните места, които чувстват, че са безсмислени и да започнат да работят върху това, което ги вдъхновява. Цената на това, разбира се е, че някои хора неизбежно няма да правят нищо, но броят на такива хора, ще бъде по-малък, отколкото си представяме, а освобождаването на останалата част от човечеството от робия си струва цената на няколко временни храненици. Доказано е, че повечето хора могат да бъдат единствено използвачи за толкова дълго време, колкото да се отегчат от това и да намерят нещо полезно / творческо / интересно да се заемат да направят. И докато те се възползват, те също са и потребители (данъка, бел.ред.), така че парите, които са им предоставени не са просто хвърлени на вятъра.”
Хората ще последват техните мечти и не се очаква обществото да се превърне в дистопията на Pixar, шеговито изобразена във филма Wall-E, където нашето бъдеще е съставено от дебелаци с промити от телевизията мозъци.
Способността да не работим отваря много възможности за всички нас. В Древна Гърция, работата е била разрешена само за роби. “Благородниците” можели да се посветят на мислене или физически упражнения. Сега машините един вид са нашите “роби” и ние трябва да сме в състояние да следваме собствените си интереси, вместо да работим само за оцеляването ни. С Базов доход, ако проявявате интерес в изграждането на ваша компания вие ставате в 6 сутринта и си лягате в 2 часа през нощта, вие работите, но не в смисъла на “работим, за да сложим храна на масата”.
Ако възнамерявате да прекарате времето си упражнявайки се и градинарствайки, можете да го направите без да се срамувате: вие сте постигнали щастието, и ако това означава, че вие не сте искали стандартна работа, то няма никакъв проблем?
Нашето общество в момента влага стойност в работата само заради самата работа – най-важното нещо е, че изобщо работите, а не, че работата ви прави щастливи. Това е ужасна грешка. Работата има стойност само тогава, когато тя е насочена към вашето щастие. Ако работите здраво, защото обичате това, което правите, то това си заслужава. Ако работите здраво, само защото трябва, но с удоволствие ще направите нещо друго, ако сте имали такава възможност, то това е много тъжно, а Базовия доход ще ви даде защита, така че да можете да си тръгнете и да направите нещото, което сте искали.
Имаме нужда от Базов доход, но в сегашния политически пейзаж, в който всеки е фокусиран върху създаването на работни места и пълна заетост, и където стойността на работата е повече в подкрепа на “икономиката”, едно чудовище, създадено от големите корпорации и техните държавни приятели, ние ще трябва да променим мисленето си, за да може Базовият доход да се случи. Да мислим повече за щастие, удовлетворение, откритие, отколкото за оцеляване. Това е посоката, в която едно общество на 21-ви век следва да се насочи.
Ще завършим с този коментар от “waffledave” за Базовия доход:
„Причината винаги да съм обичал поредицата за Стар Трек не е толкова заради научната фантастика, a заради цялата философия зад него. В частност вижданията за тази философия и вярванията на Капитан Пикард.
Това, което намирам най-завладяващо е ефектът на „репликатора“ върху обществото на Земята. Представете си машина, която може да създаде абсолютно всичко, което искате от “нищо” (идеята е, че светлината, енергията и материята, всички са взаимнозаменяеми). Това означава, че храната вече не е ограничена, както и не трябва да се отглежда, обгрижва или произвежда. Но освен храна, можете да направите буквално всичко останало. Най-новият смартфон, огромен телевизор, една книга, стик за хокей и др.
Цялата идея е, че тази машина мигновено елиминира материализма и консуматорството. Няма нужда да си купувам нещо, защото може просто да го възпроизведа. Няма нужда да “работя”, защото не е нужно да си купя нещо в повече. Елитът на света позволява това да се случи, защото парите вече не са равни на властта. Властта сега се измерва със стойността на личността. Вашият интелект, креативност, сила, атлетизъм, храброст. Слабост не съществува в действителност, защото хората вместо да се налага да работят, за да оцелеят, трябва да работят за подобряване на личността си.
Работата все още съществува. Тя винаги ще съществува. Живото същество има основно инстинктивно желание да “направи нещо”. Но разликата е, че вършите работата, която ИСКАТЕ да направите, а не работата, която ТРЯБВА да направите. Работя в сферата на финансите и работата ми харесва. Тя е предизвикателство и е пълноценна, струва си достатъчно, за да подкрепи начина ми на живот и да ми е приятно. Но ако парите не бяха проблем, не бих правил това цял живот. Вероятно щях да бъда художник или писател. Това са различните неща, за които мечтая.
Във вселената на Стар Трек, това е видът на обществото, което се е развило на Земята. Звездният флот е преди всичко средство за проучвания, а героите са водени от страстта да изучават и да откриват нови светове. Това не е „работа“ за тях, а е онова, което обичат да правят.
Когато имам свободно време от работа прекарвам голямата част от него пред телевизора или играя на видео игри, или ровя в компютъра. Това е така, защото работата ме източва, физически, емоционално, психически… Имам малко време и малко енергия, за да се насоча към това, за което мечтая. Искрено чувствам, че ако не се налагаше да работя, защото трябва (по финансови причини), биха ми останали повече сили да се посветя на изкуството, музиката и писането.”

Стискаме палци за 3D принтерите наистина да се развият…

Публикувано на 17.02.2015, в Knowledge Utopia, от Пиер Естиен
Превод: Мария Сотирова
Редакция: БСДД
https://knowledgeutopia.wordpress.com/2015/02/17/the-basic-income-revolution/

ПОВЕЧЕ АМБИЦИЯ ЩЕ ТРЯБВА ЗА “СТИМУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО”

Икономическата политика на набиращата обороти испанска “нова” партия сигнализира за нов модел на просперитет, но нещата могат да стигнат по-далеч за Плана на партия “Podemos” (от испански, Ние можем).

Автор –  Гиоргос Калис (Giorgos Kallis), професор по екологична икономика и редактор на новата книга: “Отрицателен икономически растеж: речник на новата епоха” (Degrowth: A vocabulary for a new era“, 15.01.2015)

Превод – Александра Арбекова, Редакция – БСДД

Затягане на коланите или стимулиращо въздействие? Това е въпросът, който се поставя в резултат на финансовата криза – един въпрос, който обачвече е с изтекъл срок на годност.

Възобновяването на растежа, било то чрез строги икономии или стимулиране, може вече да е невъзможно, а и определено не предизвиква устойчиво развитие. Основният въпрос на нашата епоха, е как да се осигури просперитет без растеж. Обаче, не очаквайте много от консерваторите или социалните либерали, които са на власт. За тях, изоставянето на бляна за растеж е немислимо. Но ще бъдат ли различни набиращите сила нови политически организации в Европа?

Испанската политическа партия “Podemos” (Ние можем), с представители на възраст около 30 и нещо от университетската и свързаните с нея среди, наскоро представи своята икономическа програма. Проектът на документа, изработен от професорите Висенс Наваро (Vicenç Navarro) и Хуан Торес (Juan Torres), не призовава към  просперитет без растеж, но, така или иначе, такъв може да е резултатът. Целта на програмата всъщност е да “стимулира потреблението”.

И все пак, за разлика от разглежданото от Кейнс, това не е каквото и да е потребление. Става дума за базовото потребление на нуждаещите се. По-високи данъци очакват капиталовите доходи и високите заплати, разликите във вътрешнофирменото заплащане са ограничени, а минимален доход е гарантиран на всеки, който няма работа. Ако растежът се прекрати, осигуряването на базови средства за живот на всички извън рамките на –  все още значителното – всеобщо благосъстояние, е от жизненоважно значение. Ако няма растеж, преразпределението е повече от необходимо, тъй като иначе богатство натрупват тези, които вече го имат в повече.

Благосъстоянието диктува това, което Наоми Клайн (Naomi Klein) нарича “селективен отрицателен икономически растеж” на “мръсните” сектори и процъфтяването на устойчивите. Програмата на “Podemos” призовава за мораториум върху пословично корумпираните мега-инфраструктурни проекти в Испания, а също така да се премине към инвестиране на публични средства в чисти производства и възобновяема енергия. Програмата се ангажира с подкрепата на социалните грижи, образованието и кооперативите. Дори ако няма растеж, тези сектори имат предимство: те не се нуждаят от нарастващи печалби. Документът също така предлага да се намалят темповете на спекулативния капитал и да се пренасочат инвестициите към малките предприятия и работническата класа с драстични банкови реформи и подобие на данъка на Тобин (Tobin tax) върху финансовите транзакции и краткосрочните борсови операции.

Авторите признават, че социалните грижи или образованието, могат и да не доведат до увеличаване на БВП, поне не веднага. По мнението на авторите, обаче, тези два фактора ще увеличат в широк смисъл икономическата дейност, при това в дългосрочен план. Скептично се отнасям към перспективите за такъв безтегловен растеж. Но предложенията са добри, независимо от техния ефект върху растежа.

И все пак, ако партията “Podemos” игнорира БВП, както прави докладът, тогава ще й трябва една система за показатели на просперитет за оценка на успехите си. И трябва да помислят по-внимателно за това, как ще запазят стабилността, ако икономическата активност не се увеличи.

Без растеж, и при условие, че работата става все по-компютъризирана и автоматизирана, работниците стават излишни. Справедливо, документът предлага 35-часова работна седмица: в икономика, която няма растеж, могат да се създадат повече работни места, ако всеки от нас работи по-малко. Подкрепата на грижите и образованието също е правилна стъпка: тези “по-малко продуктивни” дейности са интензивни по отношение на заетостта, същевременно осигурявайки по-висока социална стойност.

Обаче, партията “Podemos” сгреши като замени ангажимента си за базов доход с минимален доход, който е гарантиран само за тези, които не могат да си намерят работа. Базовия доход осигурява достоен живот за всички. Той е право на всеки гражданин, като премахва клеймото “безработен”. Базовия доход не е пречка за работа, тъй като хората го получават и когато работят. Но, за разлика от обезщетението за безработица, можете да получавате базовия доход, ако искате да работите по-малко, за да посвещавате повече време на семейството си, грижи, развлечения, доброволна или политическа работа. Проучванията показват, че един основен доход от € 400- € 600 (£ 317- £ 475) на човек е реалистично изпълним в Испания, при това без радикални промени в данъците. (подобно изчисление за България показва близка цифра, но с данъчна реформа, участие на гражданите в политическите решения, реформа в паричната политика и нова икономическа политика, бел.ред.)

Без растеж, дълговете не могат да бъдат изплатени. Една икономика не може да бъде принудена да расте неестествено, за да се изплащат дълговете, направени да подхранват един фиктивен растеж от миналото; някои дългове трябва да бъдат анулирани. Чий дълг ще бъде опростен е въпрос на демократичен избор. Загубите трябва да понесат спекулантите, а не владелците на скромни спестявания. Политиката на партия “Podemos” предлага гражданско обсъждане за преструктуриране и анулиране на дълговете на Испания, както на самата държавата, така и на населението й, но подробности не се уточняват.

Анулирането на дълговете може да предизвика неустойчив растеж, като се случи в Еквадор. В реалността, освободеното от работа време заедно с един базов доход позволява свободата дори то да премине в гледане на телевизия, джаджи или уикенди с пътуване нанякъде. Вместо това обаче, Наваро и Торес се стремят към “екологично устойчиво” потребление. За съжаление, не става ясно, как и защо това може да бъде резултатът от техните предложения.

Какво ще направи партията “Podemos”, ако неустойчивият растеж се възстанови, въпреки намеренията и? Тук “Podemos” трябва да се задълбочи в детайлите. Първо, трябва да се определят ясните екологични ограничения, като лимит за емисии на въглероден диоксид или използване на суровини, използвани от Испания, както и тези, включени във вносните потребителски стоки.

На второ място, партията трябва да ограничи рекламата, като я забрани в обществените пространства, както наскоро реши да направи град Гренобъл. И накрая, за да се стимулира устойчивото потребление, данъците трябва постепенно да се пренасочат от труда към използването на ресурсите, така че да са в полза на хората с по-ниски доходи и потребление. Данъкът върху въглеродните емисии би могъл да бъде свързан с финансирането на базовия доход.

Без растеж, държавните приходи могат да се застопорят. Документът за икономическата политика на “Podemos” може да се ангажира с ефективен публичен сектор, но освен добрата воля на некорумпираните новодошли, той не предлага алтернативи на съкращения, приватизация и аутсорсинг. Тук е пропусната възможността да се направи връзка към процъфтяващата кооперативна икономика на Испания, където определени групи сами организират достъпни решения в сферите на здравеопазването, образованието, храната, настаняването, или грижите. Тези решения могат да намалят разходите на социалната държава и да помагат за осъществяването на реформи в нея.

Като цяло, политиката на партия “Podemos” ни насочва в правилната посока. Въпреки това, тя може – и трябва – да направи една стъпка напред.

http://www.theguardian.com/sustainable-business/2015/jan/15/spain-podemos-should-further