БАЗОВИЯТ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ – СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ

Едно ужасно пътуване в страната на фасадната “представителна” демокрация, превърната в дълбоката незаздравяваща рана на Европа.*

“България беше корпоративно присъединена към ЕС на 1-ви януари 2007 година без обществото да е готово за такава отговорност. Без истинска демократична система и институции, изоставена от бившите си източни партньори, с отнети ресурси и с подготвени за унищожение истински ценности. Днес българите намаляват в страната си с такава скорост, че са се превърнали в най-бързо изчезващата нация в света, далеч пред следващите, според доклада на ООН от тази година за световните демографски процеси.

Неолибералната концепция, приложена в най-ужасния си вид, надмина всички отвратителни резултати на комунистическото управление, превръщайки страната в разграден концлагер, от който всички по някакъв начин бягат и място, за което имигрантите от Африка и Азия дори не искат да чуят.

Корпоративното управление на ЕС затвърди всички най-лоши процеси в българското общество като подкрепи престъпността да дойде и да не слиза от власт чрез корупционните в своята същност европейски фондове и със задушаването на икономиката с подкрепата си за режима на Паричния съвет. Никоя държава в света, за Европа дори не помисляме, не е имала толкова дълго прилагани мерки за Контрол върху капитала. Националната валута, Българският лев, на практика беше убит.

Заплатите са отчайващо ниски и не отговарят по никакъв начин на наложените европейски цени. Минималната е в размер на 184 евро на месец, социалната пенсия е 80 евро, по-голямата част от хората живеят с доход под 150 евро. 2 300 000 са хората, живеещи под линията на бедността у нас, тоест 1/3 от българите. Точно те ще трябва да изчезват до 2050-та година според прогнозите на ООН. По изчисления на овладените от властта синдикати, 280 евро трябва да има 3-членно домакинство на глава, за да живее приемливо, докато 1-2% от населението са неприлично богати – получатели на земеделски субсидии, крадци на ДДС и акцизи, както и контрабандисти. 2/3 от хората нямат спестявания изобщо, а само 10% от българските граждани имат банков депозит над 25 000 евро. Около 80% от населението пестят от дрехи и обувки, а 1/4 въобще не могат да си ги позволят. Няма никакви тенденции нито стъпки за намаляване на тези драматични различия. В България ножицата на социалното разслоение и изключване е най-остра в целия ЕС. В страната бедността повече наподобява африканската, но придружена и от нечуван икономически геноцид.

В 21-ви век. В Европа. В държавата на Европейския континент запазила най-дълго името си непроменено. Държавата, част от европейската цивилизация, чиито учители са създали една от основните азбуки в света – Кирилицата. С народ, оцелял след 500-годишно османско робство. Дали ще успее да преживее неадекватната корумпирана политика на ЕС, проектирана в националното и местно управление?

Макрорамката на икономическите показатели нескопосано прикрива действителността. БВП е в размер на 41 млрд. евро с плосък данък от 10% и ДДС от 20%, ниска, но нарастваща обща задлъжнялост с ежегодни бюджетни дефицити. Зад нея се вижда пълно сливане на властите, неототалитаризъм в лицето на министър-председателя, подсигурен от политическата олигархия, тотална липса на справедливост в съдебната система, срив в свободата на словото до 106-то място в света и тотално унищожен изборен процес с напълно контролирани, купени и фалшифицирани избори. Около 100 компании са отговорни за 80% от БВП, а страната ни се намира в челните редици на глобалния индекс по изтичане на капитали от страната. Намаляващата безработица е за сметка на напускащи страната квалифицирани кадри с оголване на цели сектори откъм специалисти. В годините след присъединяването към ЕС се наблюдава нищожен икономически ръст с тежка тенденция за дългосрочна дефлация, гарнирани с драматично намаляващи преки инвестиции. В коя държава от ЕС чуждестранен инвеститор номер едно са емигрантите? В България.

Има ли решение? Да, Базов доход. Съчетан с искане за смяна на системата към истинска директна демокрация, както и развитие на нова енергийна икономика. Без политическо действие и в рамките на установеното положение това справедливо решение никога няма да се приеме.

Каквото и да става в България, то е сериозен повод европейските активисти и организации за Базов доход да намерят начин и да поискат от Европейската комисия, най-бедната съюзна страна да стане пилотен проект за ЕС, вместо комисарите да ни въвличат в порочни политики за единна европейска корпоративна държава. Това е лесно приложимо поради неразвитата социална система, която лесно може да бъде заменена, както и слабата, приходна администрация, която лесно може да бъде фокусирана при една данъчна реформа. Всичко това е в посоката на инициативи като “Количествени облекчения за хората, а не за банките!” и идеята за пренасочване на неефективните еврофондове към работещ евродивидент за всеки европейски гражданин.

Моделът на колегите от Швейцария е по-подходящ за изпълнение в България, тъй като включва изместване на данъчната тежест към косвените данъци. Това от своя страна, съчетано с увеличената платежоспособност при наличието на Базов доход, силно ще стимулира резервите на вътрешното потребление и предприемачеството, оттам и на цялата икономика. Тази подобрена среда би привлякла и реални чуждестранни инвеститори, както и би задвижила експорта на сериозни високи обороти. На България са нужни ръстове от поне 8-10% годишно, за да излезе от спиралата на демографска катастрофа, водеща до демографски апокалипсис.

Дотогава, всички български активисти за въвеждане на Базов доход, ще търсим решение за продължаване на нашата дейност в тези ужасяващи условия. Разглежда се възможността за стартиране на вътрешен пилотен проект с донори и участие на малка община извън контрола на партокрацията.

Надяваме се на вашата подкрепа и ще продължаваме с нашата съпричастност към глобалното и европейското движение за Базов доход.

Благодаря за вашето внимание и за подкрепата на организаторите на тази международна конференция!

Благодаря Евамария! Благодаря Барб! До скоро, до следващата ни среща.”

инж.ик.Георги Неделчев, Председател на Инициативния комитет на БСДД

София, ноември 2015г.

*Текстът е представен пред Международната конференция за Базовия доход, организирана от Европейската асоциация за Базов доход и Първата унгарска асоциация за Базов доход, в Будапеща, 20-21 ноември 2015г.

Advertisements

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН КОМИСАР ПРЕД ПРОКУРОРА НА РЕПУБЛИКАТА*

Бепе Грило в ролята на комисаря, Движение 5 звезди в ролята на прокурора на Републиката – План Б на Италия за излизане от еврозоната.

Щеше да бъде много трудно да се намери някой, който да защити гръцките интереси по-зле от Ципрас. Само едно дълбоко икономическо късогледство в комбинация с неясна политическа стратегия можеха да превърнат огромния изборен консенсус, който през месец януари доведе Сириза на власт, в победа на неговите врагове само шест месеца по късно, въпреки победния резултат от гръцкия референдум.

Категоричният отказ от Grexit беше неговата смъртна присъда.

Убеден, като ръководството на нашата Демократическа партия (в Италия), че може да разчупи чудотворното словосъчетание Евро-аскетизъм, Ципрас предаде на Германия и без това ограничения суверенитет на своята родина.

Идеята да се опълчиш на ЕС без ясен план Б за излизане, лиши Гърция от най-силната карта, която можеше да бъде изиграна на масата на преговорите.

От самото начало беше ясно, че Ципрас ще се провали, въпреки опитите на Варуфакис да реагира. Само медиите и някои залязващи политически партии, вдъхновени от щурата идея за Съединени Европейски Щати можеха да повярват на един Европейски Съюз без аскетизъм. След седем години на икономическа разруха, те са принудени да се самозалъгват само и само, за да не признаят хипотезата „съществуване на живот извън ЕС“.

Катастрофалните последствия са пред очите ни:

  • явен нацизъм от страна на тези, които превърнаха страните от Южна и Източна Европа в свои сателити. Историческите сравнения са меко казано обезпокояващи.

  • мълчание или явна подкрепа от страна на други европейски държави, или от опортюнизъм (север), или от сервилничене (периферия).

  • финансови пазари, които празнуват края на Демокрацията.

  • изземване на националното наследство чрез ипотека за 50 млрд евро над гръцките блага, заграбени от фонд създаден от Адолф Шойбле, за да премине към връщането на неговите военни кредити.

Всичко е заучено, предвидено и планирано до минимални детайли. Германия е систематична и последователна в своята стратегия. Създава прецедент, за да го използва при всяка следваща битка, налагайки все по-инвазивни решения благодарение на принципа “мълчанието е знак за съгласие”.

На Ирландия, Испания и Португалия трябваше да се демонстрира, че финансовата взискателност възнаграждава, както по отношение на реформите (данъчно облагане за покриването на лихвите по дълга и вътрешно обезценяване чрез натиск върху правата на работниците) така и по отношение на самия дълг, платен с кръвта на държавите-длъжници.

Кипър доказа, че могат да се „щипят“ банковите депозити, събирайки пари не само от данъците върху доходите, но и от частните спестявания на гражданите.

В Гърция летвата се вдигна до такава степен, че директно да бъде конфискувано общественото наследство в полза на фонд, чийто централен офис Шойбле искаше дори да бъде извън гръцките предели.

Италия е крайната точка на всички тези прецеденти, посети по пътя на предполагаемата необратимост на еврото. Безсмислено е да се правим на ударени. Гърция ни поучи, трябва да бъдем готови когато дойде нашия ред на длъжници…

Един недобре аргументиран срещу аскетизма премиер, който де факто отказа изход от еврото, без парична икономика и с импровизирана политическа стратегия в този исторически момент, е явна национална заплаха. Отнасяше се за Ципрас, същото ще бъде и положението с Ренци.

План Б е жизнено важен за Италия, който и да е на власт. С огромния си дълг и производствена икономика, основана на износа, е безотговорно да бъдем заварени неподготвени, пред едно дори доброволно напускане на ЕС, имайки предвид, че никой не може да предвиди хода на събитията.

Не трябва да разчитаме на никого, защото, когато дойде моментът, ще бъдем сами. Същото се случи и с Ципрас, който обърка сметките си, надявайки се лека-полека да привлече на своя страна своите периферни събратя, които се покриха зад сянката на измамното усещане, че “този път на нас ни се размина”.

Референдумът, който предлага Движението 5 Звезди е много важен инструмент. Може да ни помогне да изненадаме противника и да дадем демократична легитимност на нашия Euroexit.

Да използваме огромния си дълг като заплаха. Точно това е предимството, което ни позволява да атакуваме на масата, на каквито и да било бъдещи преговори, вместо да треперим от страх пред исканията на кредиторите. Това значи да не бъде позволена, каквато и да било германска намеса при нашето законно право да преименуваме нашият дълг в друга валута, когато и ако дойде моментът.

Засилване на банките? Заплахата за фалит на банките и липсата на ликвидност накараха Ципрас да капитулира. Готовността да се национализират банки и минаването на друга валута са начините да не загубим първата битка, която трябва да водим, когато дойде моментът да се откъснем от псевдо-кислородната маска на ЕЦБ. Де факто, какъвто и да е План Б, трябва да се предвиди въвеждането на паралелна валута, която ще позволи по-леко напускане.

Да държим вниманието си постоянно насочено към Франкфурт и към Вашингтон. Европейската криза ще продължи, докато на американците им изнася, тоест, докато не бъде прието окончателно ТПТИ/TTIP, с което САЩ ще си вземе Европа по същия начин, както Германия направи с периферията на Стария континент.

Еврото отдавна е само една война между кредитори и длъжници. Безсмислено е нашето правителство да застава на страната на силните, победителите – евро-бюрократи и лобисти. Еврото не може де се реформира отвътре, трябва да воюваме срещу него отвън, отървавайки се от тази антидемократична усмирителна риза.

Нашите огромни задължения, липсата на икономически растеж и дефлацията ни поставят в графата на победените от Дълга.

Всичко това значи, че трябва да се въоръжим с едно евро-скептично правителство, за да можем да отблъснем жестоката атака, на която скоро ще бъдем подложени и да запазим италианското наследство, което е и ще бъде в опасност, докато не си върнем финансовата независимост.

*Един от остро разобличителните филми (1971) на италианския класик Дамяно Дамяни, който разкрива не само усещането за чувството на страх, сковало италианското общество през 70-те години, но съдържа и призив за решителен отпор на престъпността и насилието. В него американският актьор Мартин Болсъм успява да покаже по изключително убедителен начин преображението на комисар Бонавиа в яростен отмъстител за смъртта не само на своя брат, но и за всички ненаказани убийства на мафията. Положението днес в Италия е идентично, единствено ролята на мафията е поета от евро-бюрокрацията и лобистките групи по интереси в Брюксел.

Превод: Боян Ковачев, координатор на БСДД в Рим, Италия.

Редакция: БСДД

Оригинален текст, Блог на Бепе Грило:

http://www.beppegrillo.it/2015/07/il_pianob_dellitalia_per_uscire_dalleuro.html

ПОВЕЧЕ АМБИЦИЯ ЩЕ ТРЯБВА ЗА “СТИМУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО”

Икономическата политика на набиращата обороти испанска “нова” партия сигнализира за нов модел на просперитет, но нещата могат да стигнат по-далеч за Плана на партия “Podemos” (от испански, Ние можем).

Автор –  Гиоргос Калис (Giorgos Kallis), професор по екологична икономика и редактор на новата книга: “Отрицателен икономически растеж: речник на новата епоха” (Degrowth: A vocabulary for a new era“, 15.01.2015)

Превод – Александра Арбекова, Редакция – БСДД

Затягане на коланите или стимулиращо въздействие? Това е въпросът, който се поставя в резултат на финансовата криза – един въпрос, който обачвече е с изтекъл срок на годност.

Възобновяването на растежа, било то чрез строги икономии или стимулиране, може вече да е невъзможно, а и определено не предизвиква устойчиво развитие. Основният въпрос на нашата епоха, е как да се осигури просперитет без растеж. Обаче, не очаквайте много от консерваторите или социалните либерали, които са на власт. За тях, изоставянето на бляна за растеж е немислимо. Но ще бъдат ли различни набиращите сила нови политически организации в Европа?

Испанската политическа партия “Podemos” (Ние можем), с представители на възраст около 30 и нещо от университетската и свързаните с нея среди, наскоро представи своята икономическа програма. Проектът на документа, изработен от професорите Висенс Наваро (Vicenç Navarro) и Хуан Торес (Juan Torres), не призовава към  просперитет без растеж, но, така или иначе, такъв може да е резултатът. Целта на програмата всъщност е да “стимулира потреблението”.

И все пак, за разлика от разглежданото от Кейнс, това не е каквото и да е потребление. Става дума за базовото потребление на нуждаещите се. По-високи данъци очакват капиталовите доходи и високите заплати, разликите във вътрешнофирменото заплащане са ограничени, а минимален доход е гарантиран на всеки, който няма работа. Ако растежът се прекрати, осигуряването на базови средства за живот на всички извън рамките на –  все още значителното – всеобщо благосъстояние, е от жизненоважно значение. Ако няма растеж, преразпределението е повече от необходимо, тъй като иначе богатство натрупват тези, които вече го имат в повече.

Благосъстоянието диктува това, което Наоми Клайн (Naomi Klein) нарича “селективен отрицателен икономически растеж” на “мръсните” сектори и процъфтяването на устойчивите. Програмата на “Podemos” призовава за мораториум върху пословично корумпираните мега-инфраструктурни проекти в Испания, а също така да се премине към инвестиране на публични средства в чисти производства и възобновяема енергия. Програмата се ангажира с подкрепата на социалните грижи, образованието и кооперативите. Дори ако няма растеж, тези сектори имат предимство: те не се нуждаят от нарастващи печалби. Документът също така предлага да се намалят темповете на спекулативния капитал и да се пренасочат инвестициите към малките предприятия и работническата класа с драстични банкови реформи и подобие на данъка на Тобин (Tobin tax) върху финансовите транзакции и краткосрочните борсови операции.

Авторите признават, че социалните грижи или образованието, могат и да не доведат до увеличаване на БВП, поне не веднага. По мнението на авторите, обаче, тези два фактора ще увеличат в широк смисъл икономическата дейност, при това в дългосрочен план. Скептично се отнасям към перспективите за такъв безтегловен растеж. Но предложенията са добри, независимо от техния ефект върху растежа.

И все пак, ако партията “Podemos” игнорира БВП, както прави докладът, тогава ще й трябва една система за показатели на просперитет за оценка на успехите си. И трябва да помислят по-внимателно за това, как ще запазят стабилността, ако икономическата активност не се увеличи.

Без растеж, и при условие, че работата става все по-компютъризирана и автоматизирана, работниците стават излишни. Справедливо, документът предлага 35-часова работна седмица: в икономика, която няма растеж, могат да се създадат повече работни места, ако всеки от нас работи по-малко. Подкрепата на грижите и образованието също е правилна стъпка: тези “по-малко продуктивни” дейности са интензивни по отношение на заетостта, същевременно осигурявайки по-висока социална стойност.

Обаче, партията “Podemos” сгреши като замени ангажимента си за базов доход с минимален доход, който е гарантиран само за тези, които не могат да си намерят работа. Базовия доход осигурява достоен живот за всички. Той е право на всеки гражданин, като премахва клеймото “безработен”. Базовия доход не е пречка за работа, тъй като хората го получават и когато работят. Но, за разлика от обезщетението за безработица, можете да получавате базовия доход, ако искате да работите по-малко, за да посвещавате повече време на семейството си, грижи, развлечения, доброволна или политическа работа. Проучванията показват, че един основен доход от € 400- € 600 (£ 317- £ 475) на човек е реалистично изпълним в Испания, при това без радикални промени в данъците. (подобно изчисление за България показва близка цифра, но с данъчна реформа, участие на гражданите в политическите решения, реформа в паричната политика и нова икономическа политика, бел.ред.)

Без растеж, дълговете не могат да бъдат изплатени. Една икономика не може да бъде принудена да расте неестествено, за да се изплащат дълговете, направени да подхранват един фиктивен растеж от миналото; някои дългове трябва да бъдат анулирани. Чий дълг ще бъде опростен е въпрос на демократичен избор. Загубите трябва да понесат спекулантите, а не владелците на скромни спестявания. Политиката на партия “Podemos” предлага гражданско обсъждане за преструктуриране и анулиране на дълговете на Испания, както на самата държавата, така и на населението й, но подробности не се уточняват.

Анулирането на дълговете може да предизвика неустойчив растеж, като се случи в Еквадор. В реалността, освободеното от работа време заедно с един базов доход позволява свободата дори то да премине в гледане на телевизия, джаджи или уикенди с пътуване нанякъде. Вместо това обаче, Наваро и Торес се стремят към “екологично устойчиво” потребление. За съжаление, не става ясно, как и защо това може да бъде резултатът от техните предложения.

Какво ще направи партията “Podemos”, ако неустойчивият растеж се възстанови, въпреки намеренията и? Тук “Podemos” трябва да се задълбочи в детайлите. Първо, трябва да се определят ясните екологични ограничения, като лимит за емисии на въглероден диоксид или използване на суровини, използвани от Испания, както и тези, включени във вносните потребителски стоки.

На второ място, партията трябва да ограничи рекламата, като я забрани в обществените пространства, както наскоро реши да направи град Гренобъл. И накрая, за да се стимулира устойчивото потребление, данъците трябва постепенно да се пренасочат от труда към използването на ресурсите, така че да са в полза на хората с по-ниски доходи и потребление. Данъкът върху въглеродните емисии би могъл да бъде свързан с финансирането на базовия доход.

Без растеж, държавните приходи могат да се застопорят. Документът за икономическата политика на “Podemos” може да се ангажира с ефективен публичен сектор, но освен добрата воля на некорумпираните новодошли, той не предлага алтернативи на съкращения, приватизация и аутсорсинг. Тук е пропусната възможността да се направи връзка към процъфтяващата кооперативна икономика на Испания, където определени групи сами организират достъпни решения в сферите на здравеопазването, образованието, храната, настаняването, или грижите. Тези решения могат да намалят разходите на социалната държава и да помагат за осъществяването на реформи в нея.

Като цяло, политиката на партия “Podemos” ни насочва в правилната посока. Въпреки това, тя може – и трябва – да направи една стъпка напред.

http://www.theguardian.com/sustainable-business/2015/jan/15/spain-podemos-should-further