БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВЧЕРАШНИЯ ДЕН И ВЕКОВНИЯТ АРМЕНСКИ ВЪПРОС

Преди 100 години Османската империя се включва в Първата Световна Война като съюзник на Централните сили (Австро-Унгария и Германия) срещу Антантата (Англия, Франция и Русия). Това означава, че както е обичайно за войните, в които противници са Османската и Руската империи, военни действия се водят на Кавказкия фронт, чиято най-гореща точка по онова време е именно територията населявана от арменци. Във връзка с това и двете Империи решават да изтеглят арменското население от двете страни на границата.

Целта е да се опразни зоната за сражение като се постави „в безопасност“ цивилното население, както и да се предпазят въоръжените сили от евентуална предателска дейност на благосклонно настроеното към Русия християнско население. По данни посочени от Робер Мантран в неговата „История на Османската Империя“ само 120 000 души оцелели и достигнали лагерите в Хама, Хомс и Дамаск. Колоните на депортираните оредявали с всеки изминал ден. Преброени са 200 000 в Даир-ез-Зор, 50 000 в Алепо. От другата страна, 300 000 души са достигнали в Кавказ, благодарение на руската окупация. Не може да бъде посочен точният брой на жертвите – между 300 000 до 600 000, а според други 1 000 000, дори 1 500 000.

Участието на Османската империя в Първата световна война завършва с нейния крах като имперска държава. Съгласно сключеното Мондорско примирие тогавашната държава се задължава да изтегли войските си от всички свои арабски провинции и други нейни територии. Да демобилизира своята армия с изключение на един малък контингент, да предаде военноморския си флот, да върне всички военнопленници, да предостави на Антантата контрола върху всички свои железопътни пътища, морския транспорт, пощата, телеграфа, на Антантата се признава правото да окупира зоната на Проливите, тунелите в планините Торос в Югоизточен Анадол и всеки друг обект по свое усмотрение. След това се създава нова национална държава – Турция от всеизвестният Мустафа Кемал Ататюрк.

Тези встъпителни редове са кратка историческа справка за ужасяващите събития, които са причина за едно гласуване на българският парламент в слънчевия петъчен ден 24 април. Точно сто години от началото на трагедията. Трябваше да се гласува Декларация, която да признае арменския геноцид за… геноцид. Разбира се, едва ли някой се съмнява, че това гласуване е инспирирано от политически сили, чиито щаб кварири не са в София. Вече 24 държави, сред които Германия, Франция, Италия, Гърция, Русия, Аржентина и др. са признали извършеното за геноцид, въпреки недоволството на Анкара. Първите, които официално го признават са Уругвай през 1965 г., следват ги Кипър през 1975 г., след като Турция анексира северната част на острова, като кипърците дори инкриминират отричането, че това е било геноцид. Държавите, които официално са признали това „масово изтребление“ за геноцид до 2005 г. са малко и без особено влияние в световната геополитическа игра. След тази година постепенно и големите играчи се включват в „признаването“.

Това развитие на нещата, може да бъде свързано с възкачването на Реджеп Таийп Ердоган и неговата Партия на Справедливостта и Развитието на власт в Турция. Политическата платформа на Ердоган е определяна като Неоислямистка. Това всъщност означава, че след почти 90 години господстване, светските и прозападни идеи, които налага Ататюрк са слезнали от дневния ред. Религията възвърна част от позициите си, а Османското минало беше възприето като наследство на Турция. По този начин Ердоган иска да повдигне престижа на страната си, която е в страхотен икономически подем през новия век. Нарасналите възможности на държавата се превръщат в повишени амбиции, които са отразени от новата Ердоганова идеология.

Паралелно с тези промени тече процес на постепенно централизиране на властта в страната и поетапно елиминиране на политическите противници на Неоислямистите. Това превръща Турция в сериозен играч на регионалната геополитическа сцена. Важната географска позиция, силната армия, икономиката на страната, която е 14-та по големина в света и имперското минало, кара турските политици да се опитват да играят своя собствена, независима политика на международната сцена. Припомняме, че Турция беше основен съюзник на НАТО по време на Студената война. Страхът на Турската държава от гиганта СССР, я караше да търси закрила от евентуални посегателства при другата супер-сила – САЩ, но разпадането на Съветската държава освободи Турция от тази тежест.

Днес Турция наистина успява да води независима политика, въпреки продължаващото си формално участие в НАТО. Тя отказа да предостави своите бази за въздушни удари срещу Ислямската държава, както по-рано отказа участие във военната операция срещу Ирак. Промени позицията си спрямо Израел, като до скоро беше сред малкото мюсюлмански приятели на еврейската държава. Опитва се да съсредоточи голяма част от енергийната инфраструктура по традиционното трасе Изток-Запад и се опитва да се конкурира с Ислямската република Иран и Кралство Саудитска Арабия за първенство в мюсюлманския свят. Освен положителни страни, воденето на независима външна политика има и отрицателни страни и Турция ги усеща с пълна сила.

Гореспоменатите регионални конкуренти, както и традиционните геополитически играчи, САЩ и Русия, се опитват да сдържат амбициите на развиващата се държава. Това става чрез използването на широк инструментариум от политически, икономически и социални „хватки“. Признаването на Арменският геноцид е една от тях. По този начин се цели формирането на необходимо обществено мнение по света, сближаване на регионалните християнски държави срещу Турция и придобиването на още един „коз“ при евентуални преговори с Турция от всякакъв вид. Арменският геноцид не е единствената акция, която цели сдържането на Ердоган. Във вътрешната политика избухват скандали за корупция, протестите в парка „Гези“ и др.

Покрай границите на Турция гори конфликтът в Сирия и Ирак, а кюрдското малцинство там е активно въоръжавано и обучавано във военно дело от различни сили. Това силно притеснява правителството в Анкара, заради многочисленото кюрдско население в източната част на страната, което там е мнозинство. Това накратко е геополитическото положение на Турция днес, като тук не се стремим да сме изчерпателни, а само да очертаем причините за гласуването на подобна „Декларация за признаване на арменския геноцид“ от българските депутати.

Гласуване на подобен документ би поставило България в деликатна ситуация. Турция е държавата, в която България реализира най-големия си износ ( 3,919.8 млрд. лв. за 2013 г. според НСИ) и е продала на България стоки за 2,953.9 млрд. лв., което означава, че за 2013 г. България реализира най-положителното си търговско салдо, търгувайки с Турция – 965.9 млн. лв. (2013 г. е последната, за която НСИ дава данни относно външната ни търговия). За влиянието на Турция върху вътрешната политика на България не е известно много, освен многобройните слухове, но ДПС и партията с Корман Исмаилов в Реформаторския Блок рядко пропускат да демонстрират близостта си с Ердоган. Голямото турско малцинство (585,024 души ок. 9% от населението на България) винаги е предизвиквало притеснения сред обществото и политиците ни, от другата страна на границата живеят по общоприети оценки ок. 450 000 български граждани, повечето, от които са с турски произход. Това създава потенциал за евентуални сепаратистки настроения в източните и югоизточните райони на България, където е концентрирано населението от този етнос. Въпреки, че такива настроения изглеждат далечни, не бива да се подценява опасността в бъдеще, особено, имайки предвид нарастващата мощ на турската държава и отслабването на влиянието на традиционните свръх-държави върху регионалните геополитическите процеси. Наред с тези съображения, не бива да се пренебрегват и продължителните икономически проблеми на страната ни, които стават все по-големи заради политическата обстановка около Русия и кризата в Гърция и Еврозоната.

Накрая следва да „поздравим“ българските депутати за особената формулировка на приетата декларация -„Масово изтребление на арменския народ от Османската империя“ (САЩ също маневрират относно признаването на геноцида, така че формулировката може да дължим на някой съветник от Белия дом). Иначе трудно ориентиращите се наши политици възприеха една позиция, която може би ще бъде приемлива и ще отрази интересите на двете страни. България вече фигурира в някои списъци с държавите признали геноцида, а от друга страна и турските дипломати останаха доволни, че протестът им беше отразен като премиерът лично и извънредно отиде в парламента, за да насочи питомниците си.

Отговорът на Големия въпрос все пак остава да тежи на съвестта на следващите поколения българи. Ако има такива…

Автор: Иван Христов, Софийски университет

Редакция: БСДД

Реклами

ДЪРЖАВИТЕ СЕ УПРАВЛЯВАТ ОСВЕН С ГЛАВА И СЪС СЪРЦЕ

Сред разумните хора, загрижени за доходите на нормалните граждани се нареди и Путин, вече рамо до рамо с Меркел, Клинтън и други просветили се световни фигури.
В хода на пряката линия, наскоро проведена с президента на Руската федерация, след провокативен въпрос от страна на предишния руски финансов министър Алексей Кудрин (еквивалент на Дянков/Горанов), Путин заяви, че освен глава човек трябва да има и сърце. Фразата е в отговор на политиката на Кудрин за увеличаване на пенсионната възраст за мъжете на 65г., при положение, че средната смъртност, както и у нас е 68г., както и замразяване на заплатите. На констатацията на Кудрин, че сегашната система не работи, Путин отговаря, че това е неработещата система точно на Кудрин, имайки предвид, че заплатите в Русия все още далеч изостават от постигнатата производителност на труда. С други думи има национален доход, който следва да бъде разпределен по-справедливо.

Това ни запраща с все сила в нашата действителност, където през 25-те години преразпределение на държавни богатства, производителността в онези предприятия, които работят се вдигна многократно, а покупателната способност изостана потресаващо, смазвана допълнително от монополите и спорната роля на валутния борд. Лошата новина е, че с класическите икономически и финансови инструменти това положение вече е непоправимо и доказателството е в политиката на Марио Драги, Жан-Клод Юнкер и наскоро публикуваната прогноза на Финансовото ни министерство за случване на едно нищо поне до 2018г.

Но има и добра новина, разбира се, и тя е със заглавие „Базов доход за всички“. С него издевателството наречено „повишаване на пенсионната възраст и осигуровки“ остава в мрачната история на българския изкривен преход. Увеличението на реалните доходи на гражданите в системата на Базовия доход повишава платежоспособното търсене, което от своя страна спомага за увеличаването на Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, което пък носи повече приходи в държавния бюджет от потребителски налози, гарантиращи същия този Базов доход. Подобрената икономическа среда вседствие на тази мярка разведрява инвестиционния климат и производителността, а наличието на достъп до големи пазари дава възможност за подобрен износ, който да подпомага процеса на генериране на сериозен ръст на БВП.

С няколко думи може да се каже, че алтернатива на пораженското мислене има, а статуквото не е нужно повече да се подкрепя с измамния аргумент на някаква хипотетична зле обоснована „стабилност“. Днешната стабилност у нас се нарича „ЗАСТОЙ“.

На снимката: Бил Клинтън носи и вероятно е прочел един от основните трудове за Базовия доход. (Хилари Клинтън, кандидат за президент, запозната с темата, започна официално своята кампания с проблемите в неравенството на доходите в САЩ.)

Линк на коментар от двубоя Кудрин/Путин: http://rueconomics.ru/52780-lyapay-no-lyapay-uverenno-kak-kudrin-oploshal-na-pryamoy-linii-s-putinyim/

ФАЛИТ ЗА ГЪРЦИЯ? ДА СЕ СЕЩА БЪЛГАРИЯ. ИЛИ КАК ГЪРЦИЯ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРОВАЛИ.

Не е тайна, че напрежението между Гърция и Германия, Тройката и останалата част от кредиторите от Еврозоната е високо. Има много позьорство и от двете страни, както и много се каза за потенциалния „GREXIT“ (гръцкият изход от еврозоната). Всъщност, подновените опасения от GREXIT разтърсват финансовите пазари като председателят на Еврогрупата, Йерун Диселблум, обвини Гърция в загуба на време, докато гръцкият финансов министър Янис Варуфакис намекна за възможността за референдум относно членството на Гърция в Еврозоната. Този GREXIT може никога да не се случи, но също така може да е точно „зад ъгъла“.

Така че, какъв тип парична рамка гърците трябва да приемат, ако те трябва да разделят пътищата си с Еврозоната? Ето какво може да бъде предложено на Янис и останалата част от гръцкия народ, ако се стигне до това GREXIT да стане реалност.

Проблемите на настоящите парични системи

На първо място, ако гърците се налага да върнат тяхната собствена валута няма да има смисъл да я базират на парична рамка, която се е проваляла отново и отново във Великобритания, Европа, Азия, Латинска Америка и Северна Америка. Страните, които са разрешили на банковия сектор да създава пари от нищото са били подложени на циклични бумове и сривове, създавайки милиони безработни и изтривайки години от растежа. По тези причини, на практика няма смисъл да се възпроизвежда такава система, която историята е показала, че не работи:

Проблем 1: Размерът на парите в икономиката се определя от доверието на частните банки

Банките са предприятия от частния сектор, които са естествени „печалбо-максимизатори“. И все пак, те са специални с това, че по-голямата част от печалбата им идва от създаването на пари чрез раздаване на заеми. В следствие на това, в периоди на относителна икономическа стабилност, те имат стимул да създават огромни суми пари, обикновено за вече съществуващи активи във финансовия сектор и недвижимата собственост, които нямат пряк принос към БВП. Цените на тези активи след това бързо се увеличават. Въпреки това, тъй като по-голямата част от кредитите се използват за купуването на вече съществуващи активи, които не повишават растежа на БВП, по-голямата част от доходите не се увеличават в съответствие с дела на дълга в икономиката. Нарастването на дълга на частния сектор значително изпреварва ръста на доходите. Скоростта на кредитирането и създаването на нови пари в крайна сметка се забавя. Цените започват да намаляват, но стойността на заемите остава същата (т.е. стойността на активите намаляват, докато стойността на пасивите се запазва непроменена) и кризата се разгръща.

Това обаче е само върхът на айсберга. Точно, както банките могат да създават пари чрез отпускане на кредити, същите тези пари се унищожават, когато кредитите са погасени. По този начин, когато скоростта и стойността на погасените кредити надвишава скоростта и стойността на разрешените нови заеми, размерът на парите намалява. Когато кризата започва да се развива, банките, предоставили прекалено много пари на хора или фирми, които не могат да ги изплатят, стават загрижени за платежоспособността на своите баланси. Следователно, те ограничават кредитирането на домакинствата и бизнеса, харченето се намалява и цените намаляват още повече, което води до рецесия.

Всъщност Гърция би следвало да е твърде добре запозната с описания по-горе процес, като гърците са били принудени да компенсират задлъжнялостта и да платят дълговете си към Тройката, и да гонят първичен бюджетен излишък в размер на 4-5% от БВП годишно. Според известния икономист Стив Кийн това на практика означава, че около 4-5% от гръцкото парично предлагане (или 4-5% от покупателната способност) се изважда от икономиката всяка година.

Проблем 2: Икономиката може да се стимулира само чрез насърчаване на по-нататъшна задлъжнялост

Всичко това означава, че единственият ефективен начин да накарате икономиката да заработи отново и единственият начин да накарате предприятията и потребителите да харчат повече е чрез насърчаване на повече заеми. Но ако прекомерните нива на задлъжнялост (по-специално заемите към частния сектор) са източник на кризата, тогава не е ли това рецептата за следващата криза?

Проблем 3: Приходите, генерирани чрез създаване на пари (сеньоражът, „печатането“, вече „нащракването“ на пари) са придобити от банковия сектор, вместо от широката общественост

Централните банки продават парите, които те издават, под формата на банкноти и монети, по номиналната им стойност. Но създаването на тези пари струва само една малка част от номиналната стойност на банкнотите и монетите. Следователно централна банка има значителна печалба при създаването на пари в брой (наречено сеньораж) като след това препраща тази печалба към хазната.

Въпреки това, тъй като банките са в състояние да създават пари под формата на електронни банкови депозити, те също придобиват определено количество сеньораж. Разликата е, че частните банки издават между 95-97% от всички пари, докато само 3-5% от парите са създадени от централните банки. Ето защо, по-голямата част от сеньоражните печалби са прихванати от частни банки, а не от широката общественост.

Проблем 4: Банките са твърде големи, за да фалират

Съгласно действащата парична система, банките са твърде големи, за да фалират. Ако ние им позволим да се провалят, цялата система от плащания ще се срути. Това е така, защото банките изпълняват три функции, които в момента са неразривно свързани помежду си: 1) Те осигуряват система за плащания, което позволява парите да бъдат изпратени, както и получени 2) Те предлагат спестовни и инвестиционни схеми, които позволяват на спестителите и инвеститорите да увеличат парите си в дългосрочен план и 3) Те предоставят заеми и ипотеки.

Депозитите, които банките създават, т.е. електронните пари, които съставляват по-голямата част от общата парична наличност, са по същество задълженията (обещанието да се плати) на частните банки. Тъй като ние използваме тези пасиви (или обещания за плащане) като нашата основна форма на парите, то една безотговорна банка, която е издала твърде много лоши заеми трябва да бъде спасена само заради това, цялата система на плащанията да не се срине заедно с нея.

Решението: Суверенна парична система (контролирана и направлявана от суверена)

А.

В Суверенната парична система, властта да се създават пари ще бъде отнета от банковия сектор и прехвърлена на публичен орган, какъвто е Централната банка на Гърция. Централната банка на Гърция ще бъде единствено отговорна за създаването на нови пари, които след това ще бъдат прехвърлени на правителството, което би могло да ги използва за публични разходи, намаляване на данъците, или директни трансфери на гражданите (напр. Базов доход, вече включен частично в плановете на Варуфакис). Клиентските разплащателни сметки ще съдържат електронни пари, емитирани от Банката на Гърция, вместо да представляват задължения на частните банки.

Банките все още ще имат важната функция да поддържат съвпадането на спестителите с кредитополучателите и ще действат като посредници. Разликата е, че една банка ще може да заема само парите, които спестител е предоставил чрез инвестиционна сметка.

Тези промени ще позволят на Банката на Гърция да се увери, че създаването на пари ще съответства на растежа в реалната икономика. Ето защо създаването на пари няма да зависи от желанието на банковия сектор да отпуска заеми. Ако инфлацията нарасне над целево ниво следва Централната банка на Гърция да забави скоростта на създаване на пари. И обратно, ако е имало дефлация, Банката на Гърция може да ускори темпа на създаването на пари. Новосъздадените пари ще бъдат прехвърлени на правителството, за да се влеят директно във вените на реалната икономика. Централната банка на Гърция ще бъде в състояние да повлияе на икономиката като цяло много по-ефективно и пряко в сравнение с настоящата система.

Б.

Вместо да се налагат пари, създадени през процеса на кредитиране, с дълг, Суверенните пари ще бъдат създадени свободни от дълга. Когато бъдат създадени нови пари, гръцката хазна ще издава определено количество „безсрочни облигации с нулев купон“. Те ще бъдат безлихвени и никога няма да се наложи да бъде погасени, защото са собственост на Централната банка. Тогава тя ще купува тези облигации като захранва сметката на правителствената хазна с нови драхми.

Така че, балансът на Централната банка на Гърция ще е изравнен, новосъздадените пари ще се появят като задължение на Банката на Гърция и актив на гръцката хазна. Облигациите от друга страна ще са актив на Централната банка на Гърция и задължение на гръцката хазна.

В.

Даването на Централната банка на Гърция на монопол върху издаването на цялата нова валута би означавало, че новите пари може да се създадат дори докато бизнесът и домакинствата изплащат техните съществуващи кредити. Никой не би трябвало да взема на повече дълг, за това да има увеличаване на харченето в икономиката. Допълнителните разходи на гръцкото правителство ще са противовес на всяко намаляване на харченето, причинено от частния сектор изплащащ дълговете си. Това би позволило намаляване на дълга, без да се увеличава риска от бъдеща криза.

Г.

Разрешаването на Централната банка на Гърция да има монопол върху цялото ново създаване на пари, би означавало, че всички печалби от създаването на електронни пари и банкноти биха отишли ​​в гръцкото правителство. С 95-97% от настоящите пари, създадени от банките, прехвърлянето на това преимущество на Централната банка на Гърция ще увеличи публичните приходи масирано, което допринася за повече публични разходи или погасяване на държавния дълг.

Д.

Разделянето на инвестиционните сметки от разплащателните сметки би означавало, че системата за плащания не може да бъде застрашена, когато банката не успее да се справи. Вместо наличие на разплащателни сметки с пари, съставени от несигурни обещания за плащане, издадени от банки, тези сметки биха съдържали без рискови и без дългови пари, емитирани от държавата. Ако банката на клиента се провали, парите по разплащателната сметка все още са на сигурно място и клиентът все още може да получи достъп до нея и да ги похарчи. Клиентите, които направят парите си да са на разположение за отпускане на заеми в инвестиционна сметка, ще трябва да изчакат, докато банката бъде ликвидирана, за да получат своята инвестиция обратно. Плащанията могат да се извършват само чрез разплащателна, а не чрез инвестиционна сметка. Съответно, не би било необходимо да се спасява една безотговорна банка, за да се защити системата за разплащания.

В крайна сметка, Гърция може да има много по-светло бъдеще занапред със създаване на парите под демократичен контрол. Централната банка на Гърция ще има по-директен и по-добър начин за влияние върху икономиката, когато е необходимо, да не говорим и за по-малко сложната и по-стабилна банкова система.

Бел.ред. Проблемите и решенията в текста се отнасят в пълна степен и за България.

http://www.positivemoney.org/2015/03/grexit-proposal/