ПЪРВА ЛИЧНА СВОБОДА: Системата с #БазовДоход дава личната свобода да се направи избор, свобода от принудата и свободата да се каже „не“ на опциите, които не харесваме, особено в пазара на труда. Повечето от политическите позиции против базовия доход са умишлени или по друг начин казано, интелектуално нечестни, тъй като без форма на гарантиран доход, гражданите не могат да имат тази форма на лична свобода и да участват в политическия процес. Такива, например, са позициите за „пълна заетост“ в ляво или обвиненията в мързел отдясно. Онези, които нямат сигурност на доходите трябва да се примирят с това, което им се предлага от политическото установено положение, както се случва в #България вече над 30 години и да приемат подаянията на системата с „помощи“, която поставя таван и ограничава развитието на личността.
ВТОРА ЛИЧНА СВОБОДА: Системата с #БазовДоход дава и друга класическа лична свобода. Няма свобода, ако единствено държавата предоставя възможностите и определя изборите, дори ако това има за цел да насочва хората морално към „правилния избор“, който обикновено е препоръчан манипулативно от някои „представители“ в техен личен интерес. За свободния човек надзираването от всякакъв вид е неприемливо, освен ако не защитава естествено уязвимите хора, както е в случая с децата, хората с увреждания и немощните възрастни хора. Голямото преимущество на базовия доход е, че той удовлетворява личната свобода чрез засилването на свободата да бъдем морални, а не да преследваме успеха на всяка цена и с всички средства. Да имаме свободата да взимаме морално добри решения със здравия разум и то не защото някой държавен бюрократ или „представител“ казва, че това трябва да направим.
ТРЕТА ЛИЧНА СВОБОДА: Системата с #БазовДоход дава и още една, трета лична свобода, свързана с държавното устройство и дори със семейното положение. Това е свободата на гражданина в Свободната и Чиста Република или на членовете на семейството от силата на необяснимото господство на лица с власт или влияние. Няма свобода, ако човек може да направи нещо, само ако има разрешение или подразбиращо се съгласие на някого, било то съпруг или бюрократ/представител/администратор, или старши на общността, или който и да е друг. Например, няма свобода, ако жената трябва винаги да пита съпруга си дали може да направи нещо и е обратното, ако той е добронамерен мъж, който се намесва, когато е нужно, но с разбиране и обич. Фактът, че когато тиранинът пожелае, той може да се намеси, е ограничение на свободата на участие в обществото. Това е свободата, която базовият доход е проектиран да осигури, защото той е за индивида, в него няма условия, както при помощите и не може да бъде отменен, защото е осигурен от самото гражданство. Имайки гарантирана базова сигурност, получаваме способността да гледаме на другите като на равни, което освобождава личната инициатива и рязко подобрява обществения просперитет.