И да стане най-добрият пример за всички малки и големи страни по света. По този начин ще изпълни една от най-важните Цели за устойчиво развитие на ООН, което неминуемо ще доведе до прекратяване на демографската катастрофа в страната с най-бързо изчезваща нация в света.
В много държави по света, както и у нас, се практикуват всякакви разновидности на помощи, с които се оказва подкрепа на семействата или самотните родители при условие, че имат деца. Това е една от най-коментираните помощи в България, главно в негативен план относно злоупотребите с нея в една от етническите групи на българското общество.
Съществува един все още необсъждан вариант на този вид помощи, с който да започне реабилитацията на този инструмент, но и да послужи за основа на предстоящото неминуемо въвеждане на гарантираните доходи за достоен живот. Особено на фона на рязкото навлизане на приложенията с изкуствен интелект през последните седмици.
Става дума за така наречения „данъчен кредит за деца“, който е въведен на места по света още през 90-те години на миналия век. Той получи особено силен тласък по време на ковид-кризата, с което беше намекнато, че подобен вид стимули могат да оказват въздействие освен върху дългосрочните кризи като бедността, така и върху внезапно възникващите глобални затруднения за хората.
В съвременната си версия този инструмент не е свързан с наличието или липсата на трудови правоотношения, тоест е извън регулациите относно заетостта и безработицата. Това дава възможност в програмата за подпомагане да влязат децата от всички етнически групи, не само от онези, които предизвикват общественото недоволство или други, които биха предизвикали обвинения в дискриминация. Също така, в страните, в които се прилага, не се наблюдава излизане на родителите от трудовата система, но оказва благотворно влияние на уседналостта и стабилизиране на демографията.
Противно на някои политически убеждения, изоставянето на изискванията за работа на родителите като условие за получаване на парична помощ за техните семейства, се оказва много добър инструмент за запазване на платежоспособността във вътрешното потребление, премахвайки част от стреса за оцеляването и подпомагайки семействата, особено майките и бащите, грижещи се за децата си, докато ползват родителски отпуск.
Прилагането на данъчен кредит за деца е една малка, но важна стъпка към базовия доход, който на практика изкоренява бедността устойчиво и завинаги, без да увеличава безработицата и без да намалява заетостта. Хората в бедност и в риск от изпадане в бедност в България са почти ¾ от населението. Днес почти 20% от работещите имат намерение да напуснат страната, за да осигурят за себе си и семействата си по-добри доходи и повече сигурност.
Осигуряването на финансирана от държавния бюджет месечна вноска на всеки индивид като цяло ще го измъкне от бедността в мястото, където живее, като същевременно ще предостави на хиляди деца по-добър шанс за добро образование, подобрено здраве и по-високи бъдещи доходи. Това ще спести милиони чрез намаляване на социалните разходи на бедността. Въпросът остава. Ще можем ли да убедим нашите бъдещи „представители“, че бедността не е морален недостатък, а социално състояние, което може да бъде разрешено чрез установяване на праг на доходите, под който никой не пада?
В България данъчната тежест се носи предимно от хората и въвеждането на данъчен кредит за деца е по-добрият вариант от безогледното намаляване на ДДС, което доказано не води до нищо добро за обществото освен за собствениците на съответните бизнеси. У нас системата може да базира върху възстановяване на вече платен ДДС от родителите с доходи до нивата на ¾ от населението, може да се електронизира, а това от своя страна ще доведе до повишаване на финансовата дисциплина и култура, както на гражданите, така и на собствениците на съответните бизнеси, от които се възползват родителите.
По този начин плавно и образователно ще се доближим до идеята за универсалния базов доход, който се определя като „периодично парично плащане, безусловно предоставяно на всички на индивидуална основа, без проверка на доходите или изискване за работа“, според световното движение Мрежа за Базов Доход, част от което е и Базов Доход България. Данъчният кредит за деца не е съвсем същата идея, защото все още е само помощ за семейства и родители с деца, докато системата с базов доход всъщност вече е инвестиция на държавата, на обществото, във всеки един гражданин. При по-високи нива на доходи не се полага данъчен кредит за деца и по същество това все още принуждава хората да доказват, че са „достатъчно бедни“, за да се нуждаят от помощ, чрез проверка на средствата, поставяйки ги в капана на помощите с таван, над който те ги губят.
В следващ етап, по-амбициозна законодателна инициатива може да се доближава до идеята за гарантирания доход като се премахне проверката на доходите и по този начин се създаде универсална детска надбавка. Нещо, което вече се прави на някои места по света. Универсалните обезщетения имат няколко предимства пред обезщетенията с проверка на доходите. Те избягват разделенията между „нас“ и „тях“, премахвайки проклятието, свързано с целевите ползи. Усвояването от нуждаещите се, постоянен проблем с целевите помощи, се подобрява, когато стигмата и бюрократичните пречки биват премахнати.
Това облекчава администрирането и пренасочва средствата за преразпределение там, където има нужда без изкуствено създаване на ненужни или неприятни работни места. Универсалните обезщетения обикновено са по-популярни и следователно политически са по-сигурни и по-добре финансирани. Универсалната детска надбавка ще включва всички деца при раждане, така че нито едно дете да не бъде изключвано.
Нито една страна в света все още не е въвела изцяло универсален базов доход, достатъчен за основните нужди на човека в дадена юрисдикция. Нещо подобно обаче има в САЩ, където щатът Аляска е въвел свой постоянен дивидент от фонд, който е годишно плащане в брой, средно около 1600 долара, полагащо се на всеки жител без проверка на доходите или изискване за работа. Това допринася за намаляване на бедността в суровите условия за живот и няма отрицателен ефект върху желанието на хората да работят.
В България универсалните детски надбавки и универсалното осигуряване за възрастните хора биха означавали, че двете най-уязвими възрастови групи в нашето население ще имат гарантиран почти универсален и безусловен доход. Разбира се, разширяването на програмата за гарантиран доход за останалите възрасти ще е изправено пред сериозни пречки. Първоначално и по принцип никой не очаква децата до 18 години да работят, а и не трябва да се връщаме към мрачното европейско минало, но държането им в бедност струва скъпо на всички. Социалните помощи могат да превишат фискалните разходи за универсалните детски надбавки дори с 8 към 1.
Обаче е ясно, че има широко разпространено и основателно очакване, че трудоспособните възрастни трябва да работят за доходите си. В подкрепа на това разбиране, практическите доказателства от експериментите с гарантиран доход от 70-те години на миналия век в САЩ и неотдавнашен анализ на подобен експеримент в Манитоба, наред с други изследвания като най-доброто европейско изследване във Финландия, показват, че малко хора действително спират да работят, когато едновременно с това получават гарантиран доход, но са по-здрави и по-щастливи.
Тези изследвания също така показват, че онези, които спират да работят за заплата, го правят по основателни причини, като например завършване на образование или гледане на малки деца, и че скромният гарантиран доход може да позволи на хората да работят, нещо което иначе не биха могли да правят в системата с помощи, които губят при наличие на заетост. Дори, ако някои хора биха взели парите без да допринесат с наемен труд за обществото, ползите може значително да надвишат разходите поради факта, че част от парите им отново се връщат в обращение през данъчната система и вътрешното потребление.
Може да се оспори и нормата всеки трудоспособен, получаващ пари с пряко плащане, да си търси работа. Първо, наемането на работа не е единствената форма на работа. Грижата за деца и възрастни също е работа, даже е свръхотговорна работа, която на този етап се извършва предимно от жени без компенсация. Базовият доход е начин за подпомагане и признаване на тази работа без натрапчиво държавно наблюдение, без нарушаване на човешкото достойнство и без засилване на разделението на труда, основано на пола.
Второ, изследванията на белгийските политически теоретици Филип Ван Парис и Яник Вандерборг разкриват, че значителна част от индивидуалния доход или липсата на доход не е резултат от труд, а по-скоро от късмет. Това е очевидно в случай на доходи от наследено богатство, но не по-малко вярно за доходи, свързани с работни места в капиталоемки отрасли или доходи, включващи наследени знания и технологии. Отрицателната страна е, че много хора с неразпознати увреждания попадат между процепите на целевите системи за парични преводи, което особено важи за хората с редки болести, едни от онези, които българската здравна и социална системи в някои случаи дори не забелязват. Базовият доход е един от начините за изравняване на такъв морално произволен късмет. Универсалният базов доход не дава на хората нещо за нищо, а изравнява дела на всеки от късмета. Тогава чистото, честно даване и вземане ще се осъществи на базата на по-справедлива начална позиция.
В допълнение към почти окултното и напълно неоснователно вярване у нас, че хората ще напуснат работата си при наличие на базов доход, идеята е изправена пред още едно препятствие – очевидните разходи. Базов доход от 780 лева месец (колкото сега е минималната работна заплата) за всеки възрастен в България и 390 лева за всеки подрастващ, би имал брутни разходи от около 4,5 милиарда месечно. Нещо, което по-точно би било да се съотнася като процент държавни разходи от Брутния вътрешен продукт на държавата ни. Това на практика е напълно постижимо, но би изисквало засилена политическа воля и консенсус за спиране на кражбите, разхищенията и лошото управление на парите на хората от данъци като образно казано държавата наеме всичките си граждани „на работа“. Срещу това можем да очакваме „работа“ по спазване на установения Правов ред и увеличаване на въпросния БВП. И имаме нужда точно то това за прекратяване на българската демографска катастрофа сега и веднага.
Да приемем, че до изграждането на консенсуса по темата ще се търси гаранция за минимален доход, основана на проверка на доходите, която постепенно отпада, когато спечелените доходи се повишат над определен праг. Това може да повиши доходите със същата сума, която споменаваме, за може би 1/6 част от брутните разходи при базовия доход. Обаче нетните разходи за данъкоплатците не са по-големи за него, отколкото за минималния доход, който се дава с проверка на доходите, тъй като по-високата данъчна тежест, които някои ще понесат в абсолютна стойност, се компенсира от базовия доход, който получават.
От своя страна, самото разбиране за „избиване“ на парите, които отиват към всички, само за да бъдат върнати обратно като данъци от някои, се превръща в неразбиране и става пречка за политическата подкрепа. Тогава помощ на базата на проверка за доходите може да е политически по-осъществимата мярка, но така се загубват основните предимства на универсалните програми.
Междувременно, ако в крайна сметка и у нас бъде приета наистина универсална детска надбавка, това може да наклони везната в полза на въвеждането на базовия доход по-нататък.
Ако без спирането на демографската катастрофа я има България по-нататък, разбира се. Въпрос на избор.
инж.-ик. Георги Неделчев - ГеоБлогНед 