ЮРИДИЧЕСКИЯТ КАЗУС И ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРЕД ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Може ли да има национален референдум по тема от международното право, касаеща основни човешки права?
Не, не може.
Можеше ли да бъдат попитани българските граждани дали въобще да се подписва Конвенцията?
Да, можеше.
С цялата информационно-разяснителна част за последиците от наличието или липсата на българския подпис, както и с опит да се сформира група от държави, които да подкрепят българското решение със съответните аргументи. Това е качественото и разумно демократично външнополитическо поведение.
Подписът отдавна е положен и сега може само да се отлага ратификацията. Вероятно до следващия опит отново ще настъпи тишината на безхаберието, за да мине леко през някой новосформиран Парламент от неориентирани депутати.
За да се избегнат занапред подобни крайно неприятни ситуации, създадени от българските „представители“, властта трябва незабавно да бъде върната на гражданите в една истинска Директна Демокрация, а не във фалшивия ѝ вид на „пряка“, представлявана от една или друга спекулираща казионна политическа партия или олигархична група у нас.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.