Институт за Българска Директна Демокрация (ИБДД) – инициатива Базов Доход България, партньор на световната организация за базов доход BIEN
Напоследък, особено в разразилата се ковид-криза и като решение на кризите изобщо, идеята за безусловен/универсален базов доход (UBI) най-после достигна до обществено обсъждане в много места по света. По дефиниция, Базовият доход е пряк паричен трансфер, чийто размер осигурява съществуването на индивида и позволява неговото участие в обществото. Плащането се извършва без проверка на състоянието (социално-административна проверка на доходите и активите) и без принуда за работа или други съображения. Тоест, това е безусловно и редовно държавно плащане, предоставяно лично в полза на всеки един гражданин. Базовият доход поне отчасти или в максимална степен замества съществуващата система на социално осигуряване.
Настоящото предложение с предхождащ анализ представлява единствено възможния за Р България вариант, финансиран от данък върху потреблението – на базата на модела, разработен от немскоговорящите експерти, университетски преподаватели, практици и защитници на въвеждането му в Европа и по света. Този модел се различава от общите концепции за финансиране, особено в сравнение с отрицателния данък върху дохода или социалния дивидент. В него всички преки и косвени данъци, но особено данъците върху доходите/печалбата и социалните/здравни вноски, се премахват и заменят с всеобхватен и единен данък върху потреблението. Социалното подпомагане на извънредните случаи се запазва, както досега, а здравните услуги по определен държавен стандарт стават изцяло за сметка на държавата.
Колкото и радикално да изглежда предложението, икономическата литература за данъчното облагане на потреблението дава сериозни и добри аргументи в негова полза. Аспектите, които са широко дискутирани са от една страна предимствата на базовия доход пред „конвенционалните“ трансфери към домакинствата по отношение на по-лесното администриране, намаляването на „неприемането“, т.е. проблемът, че не се теглят социални трансфери въпреки правото на тях, както и спирането на злоупотребите с прекомерното или насилствено „преизпълнение“ на критериите за помощи. От друга страна, традиционните помощи доказано поставят таван пред инициативата на индивида за намиране на работа или предприемане на собствена дейност поради загубата им при неналичие на условността, при която се отпускат. Също така изследванията за ефектите от автоматизацията/цифровизацията/роботизацията върху пазара на труда е от значение. Често се постулира, че търсенето на работна ръка ще спадне поради нарастващата автоматизация и като компенсация би следвало да се приложи базовия доход, за да не се намали драстично заетостта и да се преосмисли стойността и смисъла на труда особено в сферата на изкуствата, социалното предприемачество и доброволчеството. И накрая, доказано е с най-добрия пилотен проект в Европа, че получаващите базов доход не само, че не спират да работят, но и стават по-здрави и по-щастливи поради отпадането на стреса за оцеляването.
Тъй като обаче получателите на базовия доход са географски и национално ограничени според гражданството и пребиваването си, терминът „безусловен“ базов доход всъщност трябва да бъде заменен с термина „гарантиран“ базов доход, тъй като местоживеенето е поне едно и задължително условие. Отпадане на ограниченията на правото на гражданство, по-дългото или статутът на законно пребиваване на допустима група хора допълнително облекчават принципа на безусловност. Като цяло поставянето на финансирането на базовия доход върху широката основа на данъка върху потреблението всъщност е една естествена еволюция, усъвършенстване на разбиранията в немската школа, донесла и днешните ползи от „мерверщоера“, познат като ДДС у нас.
В настоящото предложение, което се отнася до България, изводите се основават на предположението, че базовият доход първоначално ще бъде въведен само в нашата страна за рязко преодоляване на изоставането ни в ЕС, докато в другите страни няма да има системни промени. От това следва, че изкупните цени на вносните стоки първоначално ще останат непроменени въпреки промяната в системата у нас.
В модела, представен тук, няма данъци върху дохода. Брутният доход и нетен доход или брутната и нетна заплата следователно са еднакви. Всички държавни задачи се финансират главно чрез данъци, свързани с продажбите, преди всичко чрез всеобхватен и единен данък върху потреблението, който се основава на нетната цена на продуктите и услугите, която за разлика от положението днес не включва никакви данъци върху дохода или други добавки. Съществуващият ДДС, както и всички други съществуващи данъци, ще бъдат заменени с въпросния данък върху потреблението. Правим разлика между две данъчни ставки. Класическият данък върху потреблението се прилага за продукти и услуги, продавани на вътрешния пазар, докато възможният данък върху износа се добавя към нетната цена на изнесените стоки. Първоначално считаме, че износът трябва да остане с нулева ставка, за да се стимулира конкурентоспособността на българските стоки и услуги спрямо азиатските. В допълнение към данъка върху потреблението или износа остава данъкът върху имуществото, възможността за данък върху финансовите транзакции или специфични или допълнителни данъци върху потреблението (например данъци върху енергията или въглеродния диоксид и азотните окиси) ще допринасят за гъвкавото финансиране на бюджета в държавата. Последните обаче няма да бъдат взети предвид в настоящото предложение и остават негов положителен резерв.
Според дефиницията размерът на базовия доход трябва да дава възможност за достоен живот на индивида. В анализираното тук предложение то възлиза на 650 лева на месец (12 пъти нетно годишно) за възрастни, които живеят трайно на територията на България. За непълнолетни лица под 18 години сумата е 325 лева на месец. Базовият доход се изплаща ежемесечно от държавата на всеки гражданин от населението на страната без да се поставят допълнителни условия. Постоянното население, което пребивава трайно в страната се определя от онези, които имат постоянен и настоящ адрес в България и не напускат страната за повече от 90 дни годишно.
Базовият доход е инвестиция в човека от страна на държавата и на практика замества онези социални трансфери, които могат да бъдат получавани от домакинствата в сегашната система с помощи. Те включват обезщетения за безработица и детските надбавки, от което се изкоренява днешната злоупотреба с тях, особено от страна на някои малцинства и маргинализирани групи. Пенсионните плащания от трудовите пенсии се запазват и се добавят към базовия доход, тъй като представляват вземания от предишни обезщетения от вноски за пенсионно осигуряване и по този начин кардинално се решава въпроса с преизчисляването им у нас. След въвеждането на базовия доход начинът на обезщетяване на осигурените с партиди ще бъде предмет на преговори между неправителствени организации, синдикатите и правителството. Запазва се системата на доброволното осигуряване, каквато е и досега.
В настоящия модел, след прилагането му, базовият доход се изплаща на адитивна основа, т.е. независимо от по-нататъшния доход, заедно с доходите от труд или дивиденти. Нетният доход, както и досега ще е предмет на индивидуални и колективни преговори за заплати на съответните пазари на труда като позициите на работници и работодатели ще се изравнят за справедлив преговорен процес по отношение на размери, отговорности и условия на труд. Не съществува причина всички заплати да бъдат предоговаряни, но отделите за човешки ресурси ще трябва да бъдат подготвени за предстоящите възможни промени.
От една страна, заплатите за работодателите ще станат много по-евтини, тъй като всички данъци и осигуровки вече няма да са приложими към фактора на труда. От друга страна, пазарната позиция на служителите и работниците се засилва от плащането на базовия доход. Абсолютната необходимост от получаване на доходи чрез доходоносна заетост вече няма да е толкова силна или в някои случаи няма повече да се прилага. В допълнение, парадоксално, но обратно на механичните очаквания от отрицателните ефекти на помощите и поради точно обратното действие на системата с базов доход, вероятно желанието за работа на ниски заплати може да се увеличи поради финансовия ресурс, осигурен от базовия доход.
Брутният вътрешен продукт на България е с отчетен спад през 2020 година и е в размер на 118,6 милиарда лева. Сумата на приходите от данъчната система в момента е около 30-те процента спрямо БВП или около 40 милиарда лева. В настоящия модел на преминаване към данъчна система с данъчно облагане на потреблението и базов доход всички приложими понастоящем данъци и по-специално данъците върху доходите и осигурителните вноски, които се базират изключително на придобити доходи, вече не са приложими. Валидният данък върху добавената стойност (ДДС) към момента ще бъде заменен от данък върху потреблението, който работи по същия начин, но с така нареченото обратно начисляване, което изкоренява злоупотребите с него. В предложението стоките, които се предлагат на българската територия, подлежат на данък върху потреблението. Стоките, които се произвеждат в България и се продават от регистрираните в страната доставчици на чуждестранни купувачи, от друга страна, подлежат на износен данък, който първоначално е с нулева ставка. И в двата случая основата за определяне на данък върху потреблението и данък върху износа се състои от нетните цени на продуктите и услугите, т.е. сумата от разходите за фактора на труда, както и изчислените печалби на компанията (преди амортизация) и цените на внесените междинни продукти, които са включени в стоките, произведени в България или цените на внесените крайни продукти, които се предлагат в страната ни. По този начин данъкът върху потреблението се начислява върху „реални нетни цени“, без да са калкулирани други данъци за разлика от базата за изчисление на приложимия към момента данък върху добавената стойност.
Тъй като данъкът върху потреблението (заедно с данък върху износа, данък върху имуществото и данък върху финансовите транзакции) до голяма степен замества всички приложими преди това данъци и, както беше споменато по-горе, данъчната му основа е „реални нетни цени“, данъчната ставка трябва да бъде значително по-висока от ставката на данъка върху добавената стойност в сегашната система. Това, разбира се, трябва да бъде комуникирано пред обществото по подходящ, професионален начин с използване на всички възможни канали за комуникация на държавата.
Както може лесно да се пресметне, сумата за базов доход, която ще се изплаща ежегодно на всички български граждани в България, ако те са 4,5 милиона възрастни и 1,5 милиона непълнолетни, ще бъде около 40 милиарда лева годишно (около 30% от БВП). Това показва, че сумата е налична и днес без да се имат предвид ползите от рязкото нарастване на общата платежоспособност на вътрешното (облагаемо) потребление, оптимизираната администрация, конкурентоспособността на българските стоки и услуги, както защитата от изтичане на капитал чрез електронизация на разплащанията с базов доход и ограничение по геолокация. За останалите присъщи държавни разходи ще са напълно достатъчни около 15% от БВП и това с общо около 45% държавни разходи от БВП би поставило страната ни на ниво Франция, Дания, но с много по-прогресивно и конкурентно данъчно облагане и преразпределение с грижа за всеки един гражданин. Това би привлякло обратно много от напусналите страната български граждани, както и много нови преки инвестиции поради наличието на платежоспособно население и качествено вътрешно потребление, които липсват днес. Всичко това от своя страна би довело до рязък скок и на самия БВП. Положително качество на средата е фактът, че и днес българския бюджет се пълни предимно от косвените данъци и много лесно тази основа може да бъде доразвита.
Приходите от данък върху потреблението, при предположенията, направени по-горе, могат да варират с различни ставки, които би следвало да отразяват същата данъчна тежест, каквато имаме и днес. Генерирането на съответните постъпления с нужната събираемост при проценти на данъка върху потреблението, който да представлява 50% от крайната потребителска цена, при предположението, че количествата на търсените стоки остават най-малкото непроменени в сравнение с положението днес, е напълно възможно и достатъчно удобно за бизнеса и потребителите. Процентът е избран в размер, така че приходите, които могат да бъдат генерирани приблизително да съответстват на приходите, необходими за въвеждането на базовия доход, включително преминаването към системата за данък върху потреблението и необходимите при това положение държавни разходи. Следва базовият доход да се разглежда в неговата основна характеристика като инвестиционен процес на държавата във всеки един български гражданин от раждането му до края на неговия живот в страната. Този факт, заедно с намаляването на себестойностите в продуктите и услугите, гарантира запазването на ценовата стабилност от увеличението на мащаба и качеството на потреблението.
В заключение можем да добавим, че докато у нас изчисленията показват достъпно ниво за финансиране на базовия доход от 30% като част от БВП, в по-развитите немско-езични икономики този процент е около 20%, което показва, че с нарастване на благосъстоянието на българските граждани разходите ще намаляват и системата само може да става по-ефикасна. Останалите разходи за функционирането на държавата са напълно постижими с възможностите на високата събираемост от оптимизацията на данъчната политика, особено като се има предвид резервът откъм данък върху износа.
София, 05.05.2021г.
инж.-ик. Георги Неделчев - ГеоБлогНед 