ГАРНТИРАНЕ НА ДОХОДИТЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА, ЗА ТРАЙНОТО УСТАНОВЯВАНЕ И ДОСТОЕН ЖИВОТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ

Институт за Българска Директна Демокрация (ИБДД) – инициатива Базов Доход България, партньор на световната организация за базов доход BIEN

Напоследък, особено в разразилата се ковид-криза и като решение на кризите изобщо, идеята за безусловен/универсален базов доход (UBI) най-после достигна до обществено обсъждане в много места по света. По дефиниция, Базовият доход е пряк паричен трансфер, чийто размер осигурява съществуването на индивида и позволява неговото участие в обществото. Плащането се извършва без проверка на състоянието (социално-административна проверка на доходите и активите) и без принуда за работа или други съображения. Тоест, това е безусловно и редовно държавно плащане, предоставяно лично в полза на всеки един гражданин. Базовият доход поне отчасти или в максимална степен замества съществуващата система на социално осигуряване.

Настоящото предложение с предхождащ анализ представлява единствено възможния за Р България вариант, финансиран от данък върху потреблението – на базата на модела, разработен от немскоговорящите експерти, университетски преподаватели, практици и защитници на въвеждането му в Европа и по света. Този модел се различава от общите концепции за финансиране, особено в сравнение с отрицателния данък върху дохода или социалния дивидент. В него всички преки и косвени данъци, но особено данъците върху доходите/печалбата и социалните/здравни вноски, се премахват и заменят с всеобхватен и единен данък върху потреблението. Социалното подпомагане на извънредните случаи се запазва, както досега, а здравните услуги по определен държавен стандарт стават изцяло за сметка на държавата.

Колкото и радикално да изглежда предложението, икономическата литература за данъчното облагане на потреблението дава сериозни и добри аргументи в негова полза. Аспектите, които са широко дискутирани са от една страна предимствата на базовия доход пред „конвенционалните“ трансфери към домакинствата по отношение на по-лесното администриране, намаляването на „неприемането“, т.е. проблемът, че не се теглят социални трансфери въпреки правото на тях, както и спирането на злоупотребите с прекомерното или насилствено „преизпълнение“ на критериите за помощи. От друга страна, традиционните помощи доказано поставят таван пред инициативата на индивида за намиране на работа или предприемане на собствена дейност поради загубата им при неналичие на условността, при която се отпускат. Също така изследванията за ефектите от автоматизацията/цифровизацията/роботизацията върху пазара на труда е от значение. Често се постулира, че търсенето на работна ръка ще спадне поради нарастващата автоматизация и като компенсация би следвало да се приложи базовия доход, за да не се намали драстично заетостта и да се преосмисли стойността и смисъла на труда особено в сферата на изкуствата, социалното предприемачество и доброволчеството. И накрая, доказано е с най-добрия пилотен проект в Европа, че получаващите базов доход не само, че не спират да работят, но и стават по-здрави и по-щастливи поради отпадането на стреса за оцеляването.

Тъй като обаче получателите на базовия доход са географски и национално ограничени според гражданството и пребиваването си, терминът „безусловен“ базов доход всъщност трябва да бъде заменен с термина „гарантиран“ базов доход, тъй като местоживеенето е поне едно и задължително условие. Отпадане на ограниченията на правото на гражданство, по-дългото или статутът на законно пребиваване на допустима група хора допълнително облекчават принципа на безусловност. Като цяло поставянето на финансирането на базовия доход върху широката основа на данъка върху потреблението всъщност е една естествена еволюция, усъвършенстване на разбиранията в немската школа, донесла и днешните ползи от „мерверщоера“, познат като ДДС у нас.

В настоящото предложение, което се отнася до България, изводите се основават на предположението, че базовият доход първоначално ще бъде въведен само в нашата страна за рязко преодоляване на изоставането ни в ЕС, докато в другите страни няма да има системни промени. От това следва, че изкупните цени на вносните стоки първоначално ще останат непроменени въпреки промяната в системата у нас.

В модела, представен тук, няма данъци върху дохода. Брутният доход и нетен доход или брутната и нетна заплата следователно са еднакви. Всички държавни задачи се финансират главно чрез данъци, свързани с продажбите, преди всичко чрез всеобхватен и единен данък върху потреблението, който се основава на нетната цена на продуктите и услугите, която за разлика от положението днес не включва никакви данъци върху дохода или други добавки. Съществуващият ДДС, както и всички други съществуващи данъци, ще бъдат заменени с въпросния данък върху потреблението. Правим разлика между две данъчни ставки. Класическият данък върху потреблението се прилага за продукти и услуги, продавани на вътрешния пазар, докато възможният данък върху износа се добавя към нетната цена на изнесените стоки. Първоначално считаме, че износът трябва да остане с нулева ставка, за да се стимулира конкурентоспособността на българските стоки и услуги спрямо азиатските. В допълнение към данъка върху потреблението или износа остава данъкът върху имуществото, възможността за данък върху финансовите транзакции или специфични или допълнителни данъци върху потреблението (например данъци върху енергията или въглеродния диоксид и азотните окиси) ще допринасят за гъвкавото финансиране на бюджета в държавата. Последните обаче няма да бъдат взети предвид в настоящото предложение и остават негов положителен резерв.

Според дефиницията размерът на базовия доход трябва да дава възможност за достоен живот на индивида. В анализираното тук предложение то възлиза на 650 лева на месец (12 пъти нетно годишно) за възрастни, които живеят трайно на територията на България. За непълнолетни лица под 18 години сумата е 325 лева на месец. Базовият доход се изплаща ежемесечно от държавата на всеки гражданин от населението на страната без да се поставят допълнителни условия. Постоянното население, което пребивава трайно в страната се определя от онези, които имат постоянен и настоящ адрес в България и не напускат страната за повече от 90 дни годишно.

Базовият доход е инвестиция в човека от страна на държавата и на практика замества онези социални трансфери, които могат да бъдат получавани от домакинствата в сегашната система с помощи. Те включват обезщетения за безработица и детските надбавки, от което се изкоренява днешната злоупотреба с тях, особено от страна на някои малцинства и маргинализирани групи. Пенсионните плащания от трудовите пенсии се запазват и се добавят към базовия доход, тъй като представляват вземания от предишни обезщетения от вноски за пенсионно осигуряване и по този начин кардинално се решава въпроса с преизчисляването им у нас. След въвеждането на базовия доход начинът на обезщетяване на осигурените с партиди ще бъде предмет на преговори между неправителствени организации, синдикатите и правителството. Запазва се системата на доброволното осигуряване, каквато е и досега.

В настоящия модел, след прилагането му, базовият доход се изплаща на адитивна основа, т.е. независимо от по-нататъшния доход, заедно с доходите от труд или дивиденти. Нетният доход, както и досега ще е предмет на индивидуални и колективни преговори за заплати на съответните пазари на труда като позициите на работници и работодатели ще се изравнят за справедлив преговорен процес по отношение на размери, отговорности и условия на труд. Не съществува причина всички заплати да бъдат предоговаряни, но отделите за човешки ресурси ще трябва да бъдат подготвени за предстоящите възможни промени.

От една страна, заплатите за работодателите ще станат много по-евтини, тъй като всички данъци и осигуровки вече няма да са приложими към фактора на труда. От друга страна, пазарната позиция на служителите и работниците се засилва от плащането на базовия доход. Абсолютната необходимост от получаване на доходи чрез доходоносна заетост вече няма да е толкова силна или в някои случаи няма повече да се прилага. В допълнение, парадоксално, но обратно на механичните очаквания от отрицателните ефекти на помощите и поради точно обратното действие на системата с базов доход, вероятно желанието за работа на ниски заплати може да се увеличи поради финансовия ресурс, осигурен от базовия доход.

Брутният вътрешен продукт на България е с отчетен спад през 2020 година и е в размер на 118,6 милиарда лева. Сумата на приходите от данъчната система в момента е около 30-те процента спрямо БВП или около 40 милиарда лева. В настоящия модел на преминаване към данъчна система с данъчно облагане на потреблението и базов доход всички приложими понастоящем данъци и по-специално данъците върху доходите и осигурителните вноски, които се базират изключително на придобити доходи, вече не са приложими. Валидният данък върху добавената стойност (ДДС) към момента ще бъде заменен от данък върху потреблението, който работи по същия начин, но с така нареченото обратно начисляване, което изкоренява злоупотребите с него. В предложението стоките, които се предлагат на българската територия, подлежат на данък върху потреблението. Стоките, които се произвеждат в България и се продават от регистрираните в страната доставчици на чуждестранни купувачи, от друга страна, подлежат на износен данък, който първоначално е с нулева ставка. И в двата случая основата за определяне на данък върху потреблението и данък върху износа се състои от нетните цени на продуктите и услугите, т.е. сумата от разходите за фактора на труда, както и изчислените печалби на компанията (преди амортизация) и цените на внесените междинни продукти, които са включени в стоките, произведени в България или цените на внесените крайни продукти, които се предлагат в страната ни. По този начин данъкът върху потреблението се начислява върху „реални нетни цени“, без да са калкулирани други данъци за разлика от базата за изчисление на приложимия към момента данък върху добавената стойност.

Тъй като данъкът върху потреблението (заедно с данък върху износа, данък върху имуществото и данък върху финансовите транзакции) до голяма степен замества всички приложими преди това данъци и, както беше споменато по-горе, данъчната му основа е „реални нетни цени“, данъчната ставка трябва да бъде значително по-висока от ставката на данъка върху добавената стойност в сегашната система. Това, разбира се, трябва да бъде комуникирано пред обществото по подходящ, професионален начин с използване на всички възможни канали за комуникация на държавата.

Както може лесно да се пресметне, сумата за базов доход, която ще се изплаща ежегодно на всички български граждани в България, ако те са 4,5 милиона възрастни и 1,5 милиона непълнолетни, ще бъде около 40 милиарда лева годишно (около 30% от БВП). Това показва, че сумата е налична и днес без да се имат предвид ползите от рязкото нарастване на общата платежоспособност на вътрешното (облагаемо) потребление, оптимизираната администрация, конкурентоспособността на българските стоки и услуги, както защитата от изтичане на капитал чрез електронизация на разплащанията с базов доход и ограничение по геолокация. За останалите присъщи държавни разходи ще са напълно достатъчни около 15% от БВП и това с общо около 45% държавни разходи от БВП би поставило страната ни на ниво Франция, Дания, но с много по-прогресивно и конкурентно данъчно облагане и преразпределение с грижа за всеки един гражданин. Това би привлякло обратно много от напусналите страната български граждани, както и много нови преки инвестиции поради наличието на платежоспособно население и качествено вътрешно потребление, които липсват днес. Всичко това от своя страна би довело до рязък скок и на самия БВП. Положително качество на средата е фактът, че и днес българския бюджет се пълни предимно от косвените данъци и много лесно тази основа може да бъде доразвита.

Приходите от данък върху потреблението, при предположенията, направени по-горе, могат да варират с различни ставки, които би следвало да отразяват същата данъчна тежест, каквато имаме и днес. Генерирането на съответните постъпления с нужната събираемост при проценти на данъка върху потреблението, който да представлява 50% от крайната потребителска цена, при предположението, че количествата на търсените стоки остават най-малкото непроменени в сравнение с положението днес, е напълно възможно и достатъчно удобно за бизнеса и потребителите. Процентът е избран в размер, така че приходите, които могат да бъдат генерирани приблизително да съответстват на приходите, необходими за въвеждането на базовия доход, включително преминаването към системата за данък върху потреблението и необходимите при това положение държавни разходи. Следва базовият доход да се разглежда в неговата основна характеристика като инвестиционен процес на държавата във всеки един български гражданин от раждането му до края на неговия живот в страната. Този факт, заедно с намаляването на себестойностите в продуктите и услугите, гарантира запазването на ценовата стабилност от увеличението на мащаба и качеството на потреблението.

В заключение можем да добавим, че докато у нас изчисленията показват достъпно ниво за финансиране на базовия доход от 30% като част от БВП, в по-развитите немско-езични икономики този процент е около 20%, което показва, че с нарастване на благосъстоянието на българските граждани разходите ще намаляват и системата само може да става по-ефикасна. Останалите разходи за функционирането на държавата са напълно постижими с възможностите на високата събираемост от оптимизацията на данъчната политика, особено като се има предвид резервът откъм данък върху износа.

София, 05.05.2021г.

1 МАЙ – ДЕН НА БАЗОВИЯ ДОХОД

Денят на труда вече е ден и за освобождаване от ненужния, принудителен труд, истинско освобождаване от експлоатацията. Той трябва да е празник за намаляване на работната седмица, за получаване на повече свободно време, повече свобода на човека от пазарните условия.

Няма и няма да има свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има истински свободна икономика.

Първи май е ден на признание на приноса на работническите движения и техните борби и постижения през годините. Ако някога синдикатите са дали власт на работниците, договаряйки 40 часова работна седмица и 8 часов работен ден, то сега глобализацията и технологичния прогрес унищожиха способността им да извършват промяна.

Новата синдикална борба, борбата на съвремието е борбата за гарантиране на доходите.

Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще бъдат елиминирани половината работни места за следващите 20 години, универсалният #БазовДоход представлява способността да се овласти труда на всеки един човек индивидуално. Способността да кажеш „не“ на работодателя би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки.

Постигането на Базовия доход е постигане на нов начин на договаряне между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички хора са свободни да преследват мечтите и целите, които пожелаят, а всяка работа се признава по своята обществена стойност, не само тази на наемния труд, както е днес.

Базовият доход е бъдещето на работническото движение и политиката, към която да се стремим през 21-ви век.

ЩЕ СЕ СПРАВИМ ЛИ КАТО НАРОД, АКО ПОВТАРЯМЕ ИСТОРИЧЕСКИТЕ СИ ГРЕШКИ?

Черна дата отбелязваме днес – 85 години от Деветнайсетомайския преврат в Царство България.

В установената от Търновската конституция авторитарна монархия настъпва глад за пълен тоталитаризъм и с този преврат окончателно приключват вялите опити за демократизация на страната след претърпените царски катастрофи.
С него на практика започва едноличния царски режим, плавно преминал в комунистически и днес в олигархичен. Извършен е от предана на лицето-суверен елитарна, фашизирана и военизирана група с корпоративно, технократско и гилдийно управление чрез наредби. Постепенно царят изтласква военните с помощта на удобни безпартийни изпълнители и утвърждава едноличната си власт, изигравайки организаторите на преврата.
Цената, която плаща българското общество се измерва с последвалите комунистическа и олигархична катастрофи, отразени в днешната ужасяваща демографска ситуация у нас.

Наследниците на тогавашните безумни превратаджии, днес разпространяват същата инициатива за премахване на политическите партии и политическите лица, а не за промяна в системата на функциониране на политическия живот в България.
Не се работи за премахване на субсидиите, на управлението в организациите чрез лобита и на потомственото професионализиране на политическата дейност с превръщането ѝ в доходен бизнес. Обратното, отново се заблуждават хората, че с авторитарни мерки нещо трайно ще се подобри в България.

Трябва да е ясно на всички, че всеки един „преврат“, както и премахването на политическите партии водят само до едно.
До пълен и тотален авторитаризъм.
България и българските граждани не заслужават тази съдба!

Решение?
Има.
#БългарскаДиректнаДемокрация с #БСДД

 

Историческата справка: https://fakti.bg/bulgaria/304215-prevratat-ot-19-mai-1934-godina

БЕЗУСЛОВНИЯТ БАЗОВ ДОХОД НЕ Е МИЛОСТИНЯ, А ИНВЕСТИЦИЯ

Тази система ще е огромно облекчение най-вече за малкия и среден бизнес

Интервю на Мариела Балева, в-к Труд, 12.02.2019г.

В последните години все повече се говори за безусловен базов доход. Тази идея се базира върху това, че всеки един гражданин – от директор до безработен, ще получава от републиканския бюджет фиксирани месечни плащани от момента на своето раждане до смъртта си.Утопия, абсурд или реалност е това? По тази тема разговаряме с един от най-големите застъпници на идеята инж.-ик. Георги Неделчев.

Георги Неделчев е инженер-икономист. Завършил е Техническия университет в София и ИСК при УНСС.  Доброволец в Международното движение за парична реформа Positive Money. Той е съпредседател на Българския съюз за директна демокрация (БСДД). Женен, с две деца.

-Г-н Неделчев, идеята за базов доход, на която вие сте привърженик, доста се коментира напоследък, макар че тя не е нова. Утопия, абсурд или реалност е тя?

-Засилените коментари и обсъждания, както по целия свят, така и у нас се дължат преди всичко на засилващото се неравенство и обедняването на големи групи и цели слоеве на обществото. Системата е така устроена днес, че прави една много малка част от хората все по-проспериращи, а всички останали все по-застрашени от бедността. Търси се трайно решение и много мислещи граждани откриват, всеки по свой начин, идеята за по-добро преразпределение на националния доход в националната държава. За някои идеята е утопия заради своята универсалност, за други тя е абсурд заради споделянето на обществения резултат между всички членове на обществото, но всъщност тя е реалност, защото точно поради идеите на социалната справедливост, съчетана с личен просперитет, тя съществува частично или под някаква форма дори днес.

-Но има ли места в света, където този проект да е успял и какви са резултатите от него?

-Напоследък, най-големият успех можем да кажем, че е в Италия, с въвеждането на така наречения Граждански доход. Това все още не е безусловен базов доход, все още е частична мярка, която повече прилича на поредна помощ за конкретна обществена група, но всъщност показва механизма за бъдещото приложение на политиката за гарантиран доход – обществена подкрепа за гражданска политическа организация, мнозинство в парламента, закон за държавния бюджет, преки плащания към гражданите. По този път се движи Индия, с най-успешния пилотен проект, проведен до сега. Идеята е била почти приета в САЩ през втората половина на 20-ти век, мащабен пилотен проект в Канада тогава е дал крайно позитивни резултати, а Финландия тази година вече отчете положителни за хората резултати от проведения там експеримент. Много положителни резултати от проведени пилотни проекти има в Африка. В Аляска функционира ресурсно базирана форма на безусловен базов доход при разпределението на приходите от нефтената промишленост между всички жители на щата. Нещо подобно се случва и в някои арабски държави. Идеята е обсъждана и вероятно щеше да бъде изпробвана във Венецуела, ако не бяха се случили последните събития…

-Каква е целта на този проект и приложим ли е той в България?

-Да, изцяло приложим е за България по ред конкретни причини. Целта у нас би била прекратяване на тежката демографска катастрофа, която днес граничи с демографски апокалипсис, съчетана с изкореняване на бедността на територията на Република България.

-И откъде ще се намерят пари за това, може ли да бъде обезпечена и по какъв начин приходната част, от която ще се насочват средства към отделните физически лица?

-Пари за тази мярка и за качественото функциониране на държавата у нас има предостатъчно. Въпросът опира до политическа воля в обществото и конкретни съпътстващи решения. Безусловният базов доход (ББД) е възможен при истински демократизирана система на държавно управление с пряко гражданско участие. Финансирането на преките плащания към гражданите всъщност представлява прогресивна ангажираност на данъчната система с драстично намаляване на администрацията и опростяване на данъчното и осигурително законодателство. Разбира се, при това положение, хората напускащи системата, която днес е изкуствено претоварена, се връщат по домовете си достойно, подсигурени, както и всички останали, със средствата от въведения гарантиран доход.

-Всъщност, излиза, че пари ще има за всеки – от пеленачето до столетника, само защото се е родил, т.е. ще има екзистенц минимум доходи, дори да не работи?

-Да, това е грижата на обществото за всеки един гражданин, с валидни лични документи и постоянна активна адресна регистрация на територията на България. Самото ползване на средствата, поради това, че те са в електронна форма е възможно само на територията на страната за плащане на продукти и услуги, за които се приемат картови и други електронни форми на разплащане. Това са почти всички продукти в магазините, комунални услуги, наеми, вноски по заеми и т.н. Това не означава премахване на парите в брой, които се произвеждат от БНБ. Всички работещи самонаети, надомни или работници по трудов или граждански договор ще имат съответните доходи от труда си. Важно е тук да отбележим, че средствата за безусловния базов доход у нас няма да са от преки данъци върху доходите на гражданите или по-точно няма ситуация, в която работещи издържат неработещи. Принос има всеки един гражданин чрез своето потребление.

-Но този ББД не може да бъде вечен двигател, трябва да се развива и икономиката?

-Точно така е. Икономика се развива с платежоспособно потребление. Гражданите ще имат възможността активно да участват чрез своя портфейл за развитието на родната икономика, а държавата ще инвестира директно в този портфейл на платежоспособността.

-Не излиза ли, че заради развиването на технологиите, човек ще трябва да мързелува?

-Технологиите развиват човешката дейност като машините, а вече автоматизацията и роботизацията, помагат на човека да се заеме с по-добра работа, да има повече време за себе си и за своите деца. Тук в България имаме нужда точно от това. Това, че ще си починете малко повече означава ли, че сте мързеливи? Това, че майките ще могат достойно да отглеждат децата си означава ли, че не полагат обществено полезен труд?

-Знаете хубавата българска пословица „Който не работи, не трябва да яде”. Ако ББД навлезе, тази пословица вероятно ще трябва да я перефразираме на „И който не работи, и той ще яде” или нещо подобно. Не звучи ли като комунистическа утопия?

-Този израз е придобил гражданственост от една реч на блаженопочившия комунистически лидер Георги Димитров. Леността не е комунизъм, както и комунизмът не е трудолюбие, но комунистическият режим е взел на въоръжение израза на Апостол Павел от Второто послание към солуняните с една проста цел. Да оправдае ползването на безплатен ентусиазиран, главно младежки труд по времето на най-тъмните години на комунистическия авторитарен режим. В този смисъл, безусловният базов доход не е милостиня, не е „помощ“, той е инвестиция в гражданите, срещу която те участват активно, но свободно в изграждането и спазването на Правовия ред в държавата. Един от основните доказани ефекти на системата с безусловен базов доход е засилването на образованието, особено сред младите, но и не само сред тях.

-Добре, коя част от обществото ще спечели повече от този ББД?

-Тази, която живее е в крайна бедност или в риск от бедност. Това е близо 80-90% от днешното българско общество. Полза и то сериозна, обаче, ще имат и останалите 10%, най-вече заради подобряването на общата среда, повишената платежоспособност, качество на живот и не на последно място опростена административно-данъчна система. Тоест, ползата е за цялото общество.

Какви ще бъдат негативните ефекти върху пазара на труда – например върху безработицата. Може би доста хора ще решат да живеят само от този доход, те дори няма да имат стимул за кариерно развитие?

-Стимулите за кариерно развитие са в доходите, които човек получава от труда си, а те са над базата, която осигурява гарантирания доход. Хората не се развиват кариерно, когато имат пари само за базовите си нужди. В този смисъл ще има подобряване на трудовия пазар, най-вече заради изравнените позиции при преговорите между работник и работодател, но и стабилизиране на вече установените отношения, тъй като ще липсва мотивът за миграция и безогледна смяна на работното място. Днешната ниска безработица у нас е нереална.

-ББД няма ли да има ефект и върху увеличаването на разходите за труд на бизнеса? Т.е на работодателите ще им се наложи да увеличат заплатите, за да накарат хората да работят?

-Точно обратното е. Системата с базов доход замества настоящата осигурителна практика и премества данъчната тежест върху косвените данъци. Това е едно огромно облекчение най-вече за малкия и среден бизнес, но и за наетите работници и служители. По-скоро работодателите ще получат един нов своеобразен съдружник в бизнеса, но не по ироничния начин днес чрез отнемане на част от печалбата без принос при развитието на дейността, а като реална подкрепа при формирането на общия доход на работника. По-скоро можем да наблюдаваме случай, в който поради временни затруднения в деловата активност работодателят може да постигне съгласие с работниците да продължат своята работа без да напускат работните места до възстановяване на приходите в компанията.

-А няма ли да се намали така и желанието за инвестиции, поради по-ниската възвращаемост на инвестирания капитал?

-Ефектът е точно обратният. Повишената платежоспособност привлича инвестициите, а възвръщаемостта се подобрява. Освен това ефектът се разпростира и върху социалното предприемачество, внедряването на новите технологии, както и върху доброволчеството, културата и изкуствата. Свободните професии също получават сериозен стимул за развитие.

-Обществото ни няма ли така да бъде изправено и пред класово и малцинствено противопоставяне?

-Не. По никакъв начин. Няма причина за подобни твърдения. Основна характеристика на базовия доход е неговата универсалност, стъпваща на универсалните човешки права. В конкретния случай това е човешкото право на достоен живот, а то е валидно за всеки един гражданин в Републиката без изключение, без сегрегация, без дискриминация, без разделение по какъвто и да е признак.

-Това веднага води до въпроса как например ще убедите циганите да работят, като ще получават всеки месец достатъчна сума за преживяване?

-Циганите и днес „работят“, всеки, каквото намери или може. Фокусът при тях обаче е върху криминалното поведение и злоупотребата с настоящата система на помощи. Безусловният базов доход действа по точно обратния начин, тъй като не е помощ. Премахва мотивите на криминалитета и задължава всички да спазват правовия ред. Така правата на българите, както и на всички останали народности, се изравняват, а циганите получават реална възможност за свободна и естествена интеграция. Който не желае, получава арест, съд и затвор, като издръжката му в затвора не е, както днес, а е не повече от размера на въпросния базов доход. Това важи за всички и много хора, сред които и циганите, ще имат повод сериозно да се замислят преди да извършат някое престъпление.

Как ще се формира данъчното облагане на работещите на трудов договор хора за доходите им над 500 лв./месечно ББД? Или пък какво ще стане с пенсиите над 500 лв/месечно и т.н.?

-Данъчната система предстои да се ориентира предимно към косвените данъци. Преките данъци върху доходите от труд могат да отпаднат и да се покрият от облагането на по-сериозното потребление. Така гражданите реално ще разполагат с повече средства за достоен живот без да се променя сериозно консолидираната фискална програма на правителството. При пенсиите, базовият доход се добавя върху трудовите и замества социалните, което при всички положения е едно сериозно подобрение. Осигурителните партиди задължително ще бъдат гарантирани от държавата до момента на заместването на сегашната система, а впоследствие гражданите при желание, както и днес, ще могат да продължат да ползват съществуващите методи за доброволно допълнително осигуряване.

-Накрая, след като тази идея за ББД бе отхвърлена от гражданите на Швейцария с допитване, защо тогава трябва тук да бъде въведена?

-Идеята там беше приета от 23% от гласуващите и времето е изцяло пред тях. Те имат инструментите на директната демокрация и всяко едно поколение има възможност да постави въпроса на гласуване, както се прави вече 170 години в алпийската република. Защо да го правим у нас? Защото не Швейцария, а България изчезва. Нашата страна би била чудесен пилотен проект в рамките на ЕС с насочване на евросубсидиите пряко към гражданите вместо само към някои предварително определени бенефициенти. Така, както е в Аляска, както ще е в индийският щат Сиким, или на което и да е друго място по света.

Източник: https://trud.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB/

КАКВО Е ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ – ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ТЕРМИН

Протестите на френските „жълти жилетки“, получиха някакви промени от правителството, но има много важни различия със системата на директна демокрация в Швейцария, пише Даниел Уорнър, швейцарско-американски политолог и бивш заместник-директор на Института за следдипломна квалификация в Женева.

„Неотдавнашните протести на френските „жилетки“ изглежда имат всички елементи на „пряка“ демокрация. В продължение на няколко съботи хиляди граждани протестират по улиците на Франция срещу правителството, първоначално срещу увеличаването на данъка върху дизеловото гориво. И те досега бяха „успешни“. Френският президент Еманюел Макрон преустанови увеличението на данъка върху горивото, както и се присъедини към няколко други искания на протестиращите.

Швейцария обаче се гордее със своята система на ДИРЕКТНА демокрация. (бел.прев., нарича се директна и на четирите официални езика) Референдумите и гражданските инициативи са основни части на швейцарската политическа система. Гражданите могат да отменят законодателството, прието от техните представители в Берн. Директната демокрация може да отхвърли непряката „представителна демокрация“ (бел.прев., олигархия с партокрация) чрез изразения глас на хората.

Какъв по-добър пример за „пряка“-та демокрация от хора, излизащи на улицата и съгласие на изпълнителната власт с желанията на гражданите? Какъв по-добър пример за това как демокрацията може да отразява волята на хората? Няма нужда от губене на време за събиране на подписи и проверка на референдум или инициатива. Французите излязоха по улиците; правителството отговори.

Мимолетно!

Съществуват важни различия между „жилетките“ във Франция и директната демокрация на Швейцария. Докато французите изглежда са спечелили по въпроса за данъка върху горивото и някои скромни увеличения на минималните заплати, движението „жълти жилетки“ има много от елементите на краткотрайното анархистко движение Окупирай и Арабската пролет. На фона на еуфорията на уличните протести и мигането на френския президент, има важни поуки от сравняването на уличните протести с швейцарската система.

Уличните протести във Франция бяха емоционален изблик на обществено разделение. Горивният данък символизира тежкото икономическо положение на голяма част от населението и схващането, че президентът Макрон е „президент на богатите“. Интервютата с много от протестиращите потвърдиха, че са имали повече от една цел, че е налице общо недоволство сред голяма част от населението. Отговорът на Макрон е оценен като недостатъчен, тъй като естеството на исканията не е специфично. Докато протестите понамаляват през седмиците (студено време и Коледно пазаруване), съвсем не е ясно как протестиращите ще продължат през новата година.

И в това е смисълът. Протестите бяха емоционално освобождаване. Те не бяха организирано политическо движение. Нямаше отговорници или ясна организация. Очевидно това беше целенасочено, за да се гарантира, че движението е възможно най-близко до хората. Това беше част от силата на движението. Но това беше и най-голямата му слабост. Без организация, без някаква форма на политическа легитимация, движението „жълти жилетки“ има малка възможност да успее в бъдеще. (бел.прев., това е и основната слабост на всички анархистични форми, ползващи термина „пряка“ относно демокрацията)

Демокрацията е система, а не състояние на ума!

Това прави швейцарската система толкова силна. Въпреки, че гражданите могат да започнат референдум или инициатива (свидетели бяхме на изключителния успех на земеделския производител Армин Капаул и националния вот за промяна на Конституцията относно рогата на швейцарските крави и на гражданите от Инициативата за Парична реформа), системата се основава на политически партии. Без политически партии идеята за „пряка“ или по-точно директна демокрация няма да работи. Швейцарската система на директна демокрация позволява на хората да отхвърлят решение на законодателната власт, но то е твърдо основано в традиционната партийна система. Политическите партии заемат позиции на референдум или инициатива. Утвърдените партии обединяват своите поддръжници да гласуват по един или друг начин.

Иронията на френската позиция е, че Емануел Макрон дестабилизира френската политика, създавайки нова партия, La République en Marche! (бел.прев., отново олигархична със съответната партокрация в нея) Тази партия делегитимира традиционните партии, като отвори нови възможности за политическо изразяване. Новият израз сега се премести на улиците. Няма нужда от партийни срещи или бюрокрация; „жилетките“ отиват директно от социалните медии до Шан-з-Елизе.

Непосредствеността на това движение, или движения като Окупирай, Будна нощ или Арабската пролет, не е задължително демократична. Докато демокрацията може лесно да се определи като „от хората, с хората и за хората”, тя изисква легитимната система да функционира. Тази система включва клоновете на правителството и политическите партии да функционират.

Уличните протести със сигурност са преки изяви и може би дори демократични с начина, по който са организирани, но те не водят до функционираща демокрация. Директната демокрация на швейцарската система е всеобхватна в рамките на по-голям демократичен процес. Този процес може да е скучен – много швейцарци се оплакват, че твърде често гласуват на референдуми за инициативи. Протестите във Франция, Ню Йорк и в целия арабски свят със сигурност задоволяват много разочарования от капитализма и глобализацията. И те не бяха скучни.

Но разликата между скучната директна демокрация и емоционалните улични протести може да бъде оценена само със средносрочни и дългосрочни ефекти. Демокрацията е система, а не състояние на ума. Докато много демократични страни са започнали с революция, тяхното съществуване днес зависи от Конституциите и политическите партии. Докато партиите могат да се развиват и променят, тяхната легитимираща роля остава съществена. Протестите са протести и те със сигурност могат да променят политическия процес. Те обаче не могат да заменят функциониращата демократична система.

Източник: https://www.swissinfo.ch/eng/people-power_direct-democracy-vs–france-s-street-protesters/44625660

КАК ЩЕ СЕ ФИНАНСИРА БАЗОВИЯТ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ?

Финансирането на безусловния #Базов_доход у нас може да се случва основно чрез данъчната система, чрез усвояване на ресурси или след премахване на ограничителния Валутен борд – с разумно производство на пари под контрола на гражданите.

Данъчното финансиране може да се използва приоритетно с драстично намаляване на администрацията, което системата с базов доход прави възможно, с промяна в данъчната тежест и структурата на данъците с преминаване от преки към косвени данъци.
Това позволява да се запази нормално ниво на държавни разходи около 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП), от които с 35% от БВП да се финансира инвестицията в базовия доход, а с останалите 15% да се гарантират характерните функции на държавата – здравеопазване, сигурност, образование, култура и др. Днешният държавен бюджет на #България не отразява тази възможност тъй като е съставен за днешната неработеща система, но по параметри вече се доближава до практическата възможност за въвеждането на безусловния базов доход у нас.

Данните от Консолидираната фискална програма (КФП) и Средносрочната бюджетна прогноза (СБП) на Министерство на финансите, отразени в доклада на финансовия министър относно съставянето на Държавния бюджет показват, че очакваните приходи на държавата за 2019 са 43 857 000 лв.
Тази сума представлява основата, по която може да се изчислява евентуалния размер на базовия доход в #България.
Държавният бюджет, заедно с извънбюджетните средства, в това число и субсидиите от „ЕС“ могат да бъдат разглеждани в общите пресмятания.
По този начин можем да кажем, че в базовия доход, тоест директно в гражданите, още днес могат да се инвестират между 20 и 25 милиарда, а за останалите дейности на държавата да се изразходват 10-15 милиарда. Това означава общи разходи между 30 и 40 милиарда със съответните резерви и разпределения. При промяна на Закона за Държавния бюджет и увеличаването на държавните разходи до 50% от БВП, означава получаване на обща КФП над 50 милиарда, с което може да се постигне много добро съотношение между размера на базовия доход и останалите разходи за доброто функциониране на държавата.

Как може да се случи всичко това? В Италия нагледно показаха как се прави. При тях относително плахо, поради огромния външен дълг, но твърдо в защита на обществения интерес. У нас се налага да се подходи радикално, поради тежката демографска катастрофа, нещо което макрорамката на българските финанси позволява.

Остава да се добави политическата воля за достоен живот на българските граждани.
Скоро. С #БСДД.

ЮРИДИЧЕСКИЯТ КАЗУС И ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРЕД ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Може ли да има национален референдум по тема от международното право, касаеща основни човешки права?
Не, не може.
Можеше ли да бъдат попитани българските граждани дали въобще да се подписва Конвенцията?
Да, можеше.
С цялата информационно-разяснителна част за последиците от наличието или липсата на българския подпис, както и с опит да се сформира група от държави, които да подкрепят българското решение със съответните аргументи. Това е качественото и разумно демократично външнополитическо поведение.
Подписът отдавна е положен и сега може само да се отлага ратификацията. Вероятно до следващия опит отново ще настъпи тишината на безхаберието, за да мине леко през някой новосформиран Парламент от неориентирани депутати.
За да се избегнат занапред подобни крайно неприятни ситуации, създадени от българските „представители“, властта трябва незабавно да бъде върната на гражданите в една истинска Директна Демокрация, а не във фалшивия ѝ вид на „пряка“, представлявана от една или друга спекулираща казионна политическа партия или олигархична група у нас.

СВОБОДНИТЕ ПАРИ: ДРЕМЕЩИЯТ ПОЖАР

Dimitar Sabev's Blog

Те периодично губят малка част от стойността си, за да може икономиката да спечели от бързината на стопанското обращение

Сред всички полезни изобретения, ставали жертва на собствения си успех, специално място заслужават „свободните” пари, печатани през 1932 и 1933 г. в малката австрийска община Вьоргл. Амбициозният социалдемократ Михаел Унтергугенбергер, избран година по-рано за кмет на Вьоргл, решава да използва авторитетното си положение и за пръв път в света прилага на практика идеята на търговеца икономист Силвио Гезел за обезценяващи се пари. Същността й се свежда до това паричните знаци да губят част от стойността си, примерно 0.5-1% месечно, което би обезкуражило натрупването, стимулирало потреблението и производството и в крайна сметка отново задвижило закъсалата стопанска машина.

Времето е повече от подходящо за търсене на спасителни решения: след удара на Голямата депресия всеки четвърти във Вьоргл е без работа; 200 семейства нямат никакъв източник на доходи. „В един ден се случваше осем…

View original post 2 387 more words

БАНАНОВА РЕПУБЛИКА? ДА, МОЖЕ, НО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ.

Да се представим, че наистина обичате банани. Сега да кажем, че ви предложа един банан без да правите нищо. Ще приемете ли да не направите нищо срещу този банан? Да? Добре.

Сега имам още по-добро предложение за вас! Какво ще кажете да изчистите кофата за боклук, а в замяна ще ви взема банана, но ще ви дам друг банан, може би по-добър, а може би не? Звучи ли като добро предложение? Не? Добре.

Какво ще стане, ако вместо да ви взема банана, както предложих, ви позволя да го запазите и вие да посочите колко допълнителни банана смятате, че биха ви били достатъчни, за да почистите тази кофа? Да? Сега по-добре ли звучи? Добре.

Това на практика представлява сравнението на днешната система с помощи и минимална заплата спрямо системата с безусловен #Базов_доход.
С помощите се дава на хората нещо, от което се нуждаят под формата на „помощ“ и после им се отнема като наказание за това, че са се наели на работа, замествайки го със „заплата“. Това ги отказва да работят и ги принуждава да злоупотребяват с помощите.

Обратното, Базовият доход позволява да запазите основния си банан и да получите толкова допълнителни банана, колкото искате и колкото някой може да предложи срещу вашия труд и време. Дори ви позволява да се пазарите за вашите „бананови“ условия. Заетостта така вече се възнаграждава.

Виждате разликата? Радвам се. 
Тъй като много хора се нуждаят от повече от един банан, защото харесват вкуса му, засища ги и биха се почувствали по-добре, когато могат да си позволят повече от един.

Днес у нас огромно мнозинство от българските граждани имат само представата, че някъде има „банани“ – нямат нито един. Това е основна причина за демографската катастрофа в България. Системата с #Базов_доход е въпрос на политическо решение с желание на съответното мнозинството и има пряко отношение към физическото и духовно оцеляване на българите.

Разкажете на човека до вас.

(по описанието на Скот Сантънс, който отдавна живее с #Базов_доход, финансиран от донорска програма, благодарим ти, приятелю)

ИЗБОРИ 2017 КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ ДОСЕГА

Днес е последният ден преди изборните размисли да напрегнат българските гласоподаватели. Равносметката от кампанията показва единствено, че системата остава същата само говоренето се е усъвършенствало. Бъдещият ни премиер-дама дори каза, че нейната партия, която е символ на олигархичната партокрация, заедно с всички останали, разбира се, била въвела „ПРЯКАТА“ демокрация!!!

Постъпили сме правилно, когато сме отрекли употребата на това понятие и сме заговорили преди няколко години за въвеждането на Българска директна демокрация. Истинската демокрация е само ДИРЕКТНА. Това нещо днес не е и никога не е било „демокрация“.

Засега сме малко на брой, сред нас израснаха и предатели, но семената са засяти, а от тях ще тръгне здравата политическа основа на следващото българско общество. Предателите, които смятат, че съдът може да ги върне някъде и че могат да откраднат нещо, за което не са допринесли с нищо и не са положили никакво усилие да го изградят, ще отпаднат по пътя. Останалите ще станат по-силни, ще намерят своето място и ще могат да работят още по-смело и упорито за смяната на политическата система у нас.

Избори тепърва ще има, особено след потенциалното насилие, за което мнозина мечтаят, а други в страха си да не ги сполети са готови да направят компромис, гласувайки за „по-малкото зло“. По-малко зло няма, злото е зло. Онова, което може да го коригира е единствено здравият обществен разум и вземането на решенията от самите граждани. Занапред вече ще има подготвени такива граждани, които да поемат и административната тежест на гражданското участие и да изпълнят волята на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Времето за размисли наистина дойде!
Да живее България!

инж.ик. Георги Неделчев
Съпредседател на БСДД