КАКВО Е ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ – ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ТЕРМИН

Протестите на френските “жълти жилетки”, получиха някакви промени от правителството, но има много важни различия със системата на директна демокрация в Швейцария, пише Даниел Уорнър, швейцарско-американски политолог и бивш заместник-директор на Института за следдипломна квалификация в Женева.

“Неотдавнашните протести на френските “жилетки” изглежда имат всички елементи на “пряка” демокрация. В продължение на няколко съботи хиляди граждани протестират по улиците на Франция срещу правителството, първоначално срещу увеличаването на данъка върху дизеловото гориво. И те досега бяха “успешни”. Френският президент Еманюел Макрон преустанови увеличението на данъка върху горивото, както и се присъедини към няколко други искания на протестиращите.

Швейцария обаче се гордее със своята система на ДИРЕКТНА демокрация. (бел.прев., нарича се директна и на четирите официални езика) Референдумите и гражданските инициативи са основни части на швейцарската политическа система. Гражданите могат да отменят законодателството, прието от техните представители в Берн. Директната демокрация може да отхвърли непряката “представителна демокрация” (бел.прев., олигархия с партокрация) чрез изразения глас на хората.

Какъв по-добър пример за “пряка”-та демокрация от хора, излизащи на улицата и съгласие на изпълнителната власт с желанията на гражданите? Какъв по-добър пример за това как демокрацията може да отразява волята на хората? Няма нужда от губене на време за събиране на подписи и проверка на референдум или инициатива. Французите излязоха по улиците; правителството отговори.

Мимолетно!

Съществуват важни различия между “жилетките” във Франция и директната демокрация на Швейцария. Докато французите изглежда са спечелили по въпроса за данъка върху горивото и някои скромни увеличения на минималните заплати, движението “жълти жилетки” има много от елементите на краткотрайното анархистко движение Окупирай и Арабската пролет. На фона на еуфорията на уличните протести и мигането на френския президент, има важни поуки от сравняването на уличните протести с швейцарската система.

Уличните протести във Франция бяха емоционален изблик на обществено разделение. Горивният данък символизира тежкото икономическо положение на голяма част от населението и схващането, че президентът Макрон е “президент на богатите”. Интервютата с много от протестиращите потвърдиха, че са имали повече от една цел, че е налице общо недоволство сред голяма част от населението. Отговорът на Макрон е оценен като недостатъчен, тъй като естеството на исканията не е специфично. Докато протестите понамаляват през седмиците (студено време и Коледно пазаруване), съвсем не е ясно как протестиращите ще продължат през новата година.

И в това е смисълът. Протестите бяха емоционално освобождаване. Те не бяха организирано политическо движение. Нямаше отговорници или ясна организация. Очевидно това беше целенасочено, за да се гарантира, че движението е възможно най-близко до хората. Това беше част от силата на движението. Но това беше и най-голямата му слабост. Без организация, без някаква форма на политическа легитимация, движението “жълти жилетки” има малка възможност да успее в бъдеще. (бел.прев., това е и основната слабост на всички анархистични форми, ползващи термина “пряка” относно демокрацията)

Демокрацията е система, а не състояние на ума!

Това прави швейцарската система толкова силна. Въпреки, че гражданите могат да започнат референдум или инициатива (свидетели бяхме на изключителния успех на земеделския производител Армин Капаул и националния вот за промяна на Конституцията относно рогата на швейцарските крави и на гражданите от Инициативата за Парична реформа), системата се основава на политически партии. Без политически партии идеята за “пряка” или по-точно директна демокрация няма да работи. Швейцарската система на директна демокрация позволява на хората да отхвърлят решение на законодателната власт, но то е твърдо основано в традиционната партийна система. Политическите партии заемат позиции на референдум или инициатива. Утвърдените партии обединяват своите поддръжници да гласуват по един или друг начин.

Иронията на френската позиция е, че Емануел Макрон дестабилизира френската политика, създавайки нова партия, La République en Marche! (бел.прев., отново олигархична със съответната партокрация в нея) Тази партия делегитимира традиционните партии, като отвори нови възможности за политическо изразяване. Новият израз сега се премести на улиците. Няма нужда от партийни срещи или бюрокрация; “жилетките” отиват директно от социалните медии до Шан-з-Елизе.

Непосредствеността на това движение, или движения като Окупирай, Будна нощ или Арабската пролет, не е задължително демократична. Докато демокрацията може лесно да се определи като „от хората, с хората и за хората”, тя изисква легитимната система да функционира. Тази система включва клоновете на правителството и политическите партии да функционират.

Уличните протести със сигурност са преки изяви и може би дори демократични с начина, по който са организирани, но те не водят до функционираща демокрация. Директната демокрация на швейцарската система е всеобхватна в рамките на по-голям демократичен процес. Този процес може да е скучен – много швейцарци се оплакват, че твърде често гласуват на референдуми за инициативи. Протестите във Франция, Ню Йорк и в целия арабски свят със сигурност задоволяват много разочарования от капитализма и глобализацията. И те не бяха скучни.

Но разликата между скучната директна демокрация и емоционалните улични протести може да бъде оценена само със средносрочни и дългосрочни ефекти. Демокрацията е система, а не състояние на ума. Докато много демократични страни са започнали с революция, тяхното съществуване днес зависи от Конституциите и политическите партии. Докато партиите могат да се развиват и променят, тяхната легитимираща роля остава съществена. Протестите са протести и те със сигурност могат да променят политическия процес. Те обаче не могат да заменят функциониращата демократична система.

Източник: https://www.swissinfo.ch/eng/people-power_direct-democracy-vs–france-s-street-protesters/44625660

Advertisements

КАК ЩЕ СЕ ФИНАНСИРА БАЗОВИЯТ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ?

Финансирането на безусловния #Базов_доход у нас може да се случва основно чрез данъчната система, чрез усвояване на ресурси или след премахване на ограничителния Валутен борд – с разумно производство на пари под контрола на гражданите.

Данъчното финансиране може да се използва приоритетно с драстично намаляване на администрацията, което системата с базов доход прави възможно, с промяна в данъчната тежест и структурата на данъците с преминаване от преки към косвени данъци.
Това позволява да се запази нормално ниво на държавни разходи около 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП), от които с 35% от БВП да се финансира инвестицията в базовия доход, а с останалите 15% да се гарантират характерните функции на държавата – здравеопазване, сигурност, образование, култура и др. Днешният държавен бюджет на #България не отразява тази възможност тъй като е съставен за днешната неработеща система, но по параметри вече се доближава до практическата възможност за въвеждането на безусловния базов доход у нас.

Данните от Консолидираната фискална програма (КФП) и Средносрочната бюджетна прогноза (СБП) на Министерство на финансите, отразени в доклада на финансовия министър относно съставянето на Държавния бюджет показват, че очакваните приходи на държавата за 2019 са 43 857 000 лв.
Тази сума представлява основата, по която може да се изчислява евентуалния размер на базовия доход в #България.
Държавният бюджет, заедно с извънбюджетните средства, в това число и субсидиите от “ЕС” могат да бъдат разглеждани в общите пресмятания.
По този начин можем да кажем, че в базовия доход, тоест директно в гражданите, още днес могат да се инвестират между 20 и 25 милиарда, а за останалите дейности на държавата да се изразходват 10-15 милиарда. Това означава общи разходи между 30 и 40 милиарда със съответните резерви и разпределения. При промяна на Закона за Държавния бюджет и увеличаването на държавните разходи до 50% от БВП, означава получаване на обща КФП над 50 милиарда, с което може да се постигне много добро съотношение между размера на базовия доход и останалите разходи за доброто функциониране на държавата.

Как може да се случи всичко това? В Италия нагледно показаха как се прави. При тях относително плахо, поради огромния външен дълг, но твърдо в защита на обществения интерес. У нас се налага да се подходи радикално, поради тежката демографска катастрофа, нещо което макрорамката на българските финанси позволява.

Остава да се добави политическата воля за достоен живот на българските граждани.
Скоро. С #БСДД.

ЮРИДИЧЕСКИЯТ КАЗУС И ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРЕД ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Може ли да има национален референдум по тема от международното право, касаеща основни човешки права?
Не, не може.
Можеше ли да бъдат попитани българските граждани дали въобще да се подписва Конвенцията?
Да, можеше.
С цялата информационно-разяснителна част за последиците от наличието или липсата на българския подпис, както и с опит да се сформира група от държави, които да подкрепят българското решение със съответните аргументи. Това е качественото и разумно демократично външнополитическо поведение.
Подписът отдавна е положен и сега може само да се отлага ратификацията. Вероятно до следващия опит отново ще настъпи тишината на безхаберието, за да мине леко през някой новосформиран Парламент от неориентирани депутати.
За да се избегнат занапред подобни крайно неприятни ситуации, създадени от българските “представители”, властта трябва незабавно да бъде върната на гражданите в една истинска Директна Демокрация, а не във фалшивия ѝ вид на “пряка”, представлявана от една или друга спекулираща казионна политическа партия или олигархична група у нас.

СВОБОДНИТЕ ПАРИ: ДРЕМЕЩИЯТ ПОЖАР

Dimitar Sabev's Blog

Те периодично губят малка част от стойността си, за да може икономиката да спечели от бързината на стопанското обращение

Сред всички полезни изобретения, ставали жертва на собствения си успех, специално място заслужават „свободните” пари, печатани през 1932 и 1933 г. в малката австрийска община Вьоргл. Амбициозният социалдемократ Михаел Унтергугенбергер, избран година по-рано за кмет на Вьоргл, решава да използва авторитетното си положение и за пръв път в света прилага на практика идеята на търговеца икономист Силвио Гезел за обезценяващи се пари. Същността й се свежда до това паричните знаци да губят част от стойността си, примерно 0.5-1% месечно, което би обезкуражило натрупването, стимулирало потреблението и производството и в крайна сметка отново задвижило закъсалата стопанска машина.

Времето е повече от подходящо за търсене на спасителни решения: след удара на Голямата депресия всеки четвърти във Вьоргл е без работа; 200 семейства нямат никакъв източник на доходи. „В един ден се случваше осем…

View original post 2,387 more words

БАНАНОВА РЕПУБЛИКА? ДА, МОЖЕ, НО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ.

Да се представим, че наистина обичате банани. Сега да кажем, че ви предложа един банан без да правите нищо. Ще приемете ли да не направите нищо срещу този банан? Да? Добре.

Сега имам още по-добро предложение за вас! Какво ще кажете да изчистите кофата за боклук, а в замяна ще ви взема банана, но ще ви дам друг банан, може би по-добър, а може би не? Звучи ли като добро предложение? Не? Добре.

Какво ще стане, ако вместо да ви взема банана, както предложих, ви позволя да го запазите и вие да посочите колко допълнителни банана смятате, че биха ви били достатъчни, за да почистите тази кофа? Да? Сега по-добре ли звучи? Добре.

Това на практика представлява сравнението на днешната система с помощи и минимална заплата спрямо системата с безусловен #Базов_доход.
С помощите се дава на хората нещо, от което се нуждаят под формата на “помощ” и после им се отнема като наказание за това, че са се наели на работа, замествайки го със “заплата”. Това ги отказва да работят и ги принуждава да злоупотребяват с помощите.

Обратното, Базовият доход позволява да запазите основния си банан и да получите толкова допълнителни банана, колкото искате и колкото някой може да предложи срещу вашия труд и време. Дори ви позволява да се пазарите за вашите “бананови” условия. Заетостта така вече се възнаграждава.

Виждате разликата? Радвам се. 
Тъй като много хора се нуждаят от повече от един банан, защото харесват вкуса му, засища ги и биха се почувствали по-добре, когато могат да си позволят повече от един.

Днес у нас огромно мнозинство от българските граждани имат само представата, че някъде има “банани” – нямат нито един. Това е основна причина за демографската катастрофа в България. Системата с #Базов_доход е въпрос на политическо решение с желание на съответното мнозинството и има пряко отношение към физическото и духовно оцеляване на българите.

Разкажете на човека до вас.

(по описанието на Скот Сантънс, който отдавна живее с #Базов_доход, финансиран от донорска програма, благодарим ти, приятелю)

ИЗБОРИ 2017 КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ ДОСЕГА

Днес е последният ден преди изборните размисли да напрегнат българските гласоподаватели. Равносметката от кампанията показва единствено, че системата остава същата само говоренето се е усъвършенствало. Бъдещият ни премиер-дама дори каза, че нейната партия, която е символ на олигархичната партокрация, заедно с всички останали, разбира се, била въвела “ПРЯКАТА” демокрация!!!

Постъпили сме правилно, когато сме отрекли употребата на това понятие и сме заговорили преди няколко години за въвеждането на Българска директна демокрация. Истинската демокрация е само ДИРЕКТНА. Това нещо днес не е и никога не е било “демокрация”.

Засега сме малко на брой, сред нас израснаха и предатели, но семената са засяти, а от тях ще тръгне здравата политическа основа на следващото българско общество. Предателите, които смятат, че съдът може да ги върне някъде и че могат да откраднат нещо, за което не са допринесли с нищо и не са положили никакво усилие да го изградят, ще отпаднат по пътя. Останалите ще станат по-силни, ще намерят своето място и ще могат да работят още по-смело и упорито за смяната на политическата система у нас.

Избори тепърва ще има, особено след потенциалното насилие, за което мнозина мечтаят, а други в страха си да не ги сполети са готови да направят компромис, гласувайки за “по-малкото зло”. По-малко зло няма, злото е зло. Онова, което може да го коригира е единствено здравият обществен разум и вземането на решенията от самите граждани. Занапред вече ще има подготвени такива граждани, които да поемат и административната тежест на гражданското участие и да изпълнят волята на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Времето за размисли наистина дойде!
Да живее България!

инж.ик. Георги Неделчев
Съпредседател на БСДД

БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ

България има свой път, българите няма повече да бъдат тормозени. България и българите не са някаква случайна нация от новопоявилите се в Европа. България ще има своята нова икономика, гарантирани доходи за достоен живот и гражданите ще взимат политическите решения, а техни делегати ще ги изпълняват.
 
Ние, българите, вече сме по целия свят. В Америка и Русия, на Балканите, Апенините и Пиринеите, на Британските острови и в Британската общност, в малка Швейцария и самотна Исландия, в Близкия и Далечен изток, в Африка и дори Антарктида.
 
Ясно е, че България ще бъде партньор с другите държави и техните народи, няма да се затвори в себе си. Резултатът от предсрочните избори напролет е изключително важен, защото ще е подготовка за следващите предсрочни още през есента. Вярвам, че има голямо бъдеще пред нас, но само заедно. Всичи българи в единение за просперитета на нашата съвременна държава и всеки един български гражданин.
 
Споделете това с човека до вас, ако сте съгласни.
Времето дойде!
 
Георги Неделчев

КОГО ДА ГЛЕДАМЕ ПО-НАПРЕД?

Напоследък все гледаме съседите от север и се сравняваме с тях, като че ли те са центъра на световната цивилизация, а ние сме забравили кои сме, кога, откъде сме дошли и какво сме дали на света.

Ужасяващата корупция у нас е само следствие на родната ни политическа система, а не причина за слабото ни представяне – румънската ПОЛИТИЧЕСКА система е различна от българската и не е кой знае колко по-добра. С реформа само на съдебната ни система, гледайки сляпо на север от Дунава нищо няма да се получи, защото на практика по политически причини истинска реформа у нас няма да има. Време е да си кажем, че докато съдебната система не се контролира пряко от гражданите чрез избора на инспектората, която и да е съдебна козметика няма да бъде решаваща за обществото в цялост, но отново ще обслужи само някого.

Някои важни факти доказват, че поводът за незаслужената завист към хората отвъд Дунава има много по-дълбоки корени от присъствието на няколкото политици зад решетките. Румънците не са във “валутен борд”, както сме ние от почти 20 години, а имат менажиран валутен курс, например. Тяхното население намалява по бавно от българското, но от близо три пъти по-широка база и с по-високи доходи. Един малък пример, румънците имат 30 пъти повече площи с напоителни системи в земеделието в сравнение с нас. В структурата на крайното потребление на нашия и техния БВП се вижда, че вътрешното потребление на хората при тях е по-голямо, а правителството им консумира почти два пъти по малко, инвестициите са повече, но работят по-добре помежду си и постигат по-добър резултат с по-малък внос и износ от нас. Имат един път и половина по-голяма индустрия и близо четири пъти повече работна сила. Имали са процентно по-малко държавни разходи, но са ползвали и по-голям дълг, съответно са разполагали с повече средства. Ние сме почти две години по дълго от тях в дефлация, а те са били с по-ниски лихви по кредитите и още много други преки и косвени сравнения.

Изводът е, че не просто крадат по-малко, но и са по-добре организирани в различна система от нашата. Това от друга страна и на тях не им е помогнало кой знае колко много, защото въпреки отдалечаването им от нас те си остават същите аутсайдери в “ЕС”. Срамно е да се сравняваме с тях и да се опитваме да догонваме тях, а не средноевропейските показатели, което в същата степен се отнася и за тях. За това е нужна конкретна политика с нови радикални мерки и мнозинство от граждани с воля за тяхното прилагане.

Виждаме какво постигна системата ни през изминалите 27 години. За съжаление “представителната” демокрация доказа своята несъстоятелност най-вече в посока производството на “елити”. Включването на нов “елит” у нас на мястото на сегашния няма да доведе до никакъв по-особен резултат, не защото хората са негодни, а защото системата изисква те да изпълняват определени противообществени роли.

Малко са тези, които могат да понесат тази тежест. Не е и нужно, защото истинската демокрация, директната, сваля тази непосилна отговорност от раменете им и ги превръща в хора, които спокойно изпълняват задачите си пред обществото. В този случай “натиск” от гражданите под формата на загубено обществено време и платени протести не е необходим. Нужно остава единствено всекидневното участие в решаването на дневния обществен ред.

Поставянето на “румънски” цели пред българското гражданство е не само смешно, но и неправилно. Това няма да реши демографската катастрофа в България, както не е решена и същата криза в Румъния. Заплата от 319 евро, колкото е в момента за румънците изобщо не може да се сравни с тази във Великобритания например. Може скоро да поискаме да настигнем и албанците, а справянето с корупцията е повече от ясен и недвусмислен въпрос, но той си остава следствие на уж демократичната система с “представители”. Пък били те и добре образовани. Даже още по-зле, искаме да доведем в безконтролната власт белите якички?

Затова предлагам да започнем с наблюденията над Швейцария, щом като трябва да заглеждаме някого. Наскоро отпадна и последната причина някой да казва да не им обръщаме внимание. Алпийците най-после казаха “довиждане” на банковата тайна, което от своя страна слага край на репутацията на страната им като данъчен рай. Сега вече ще можем спокойно да я даваме за пример без да се говори непрекъснато, че държавата е толква добре подредена, защото там живеят мръсните пари.

Тъкмо обратното е, там живеят граждани, които непрекъснато участват във вземането на решенията и си почистват обществото. Ключов пример за това е, че през тази или следващата година дори ще се проведе първият референдум по “въпроса на въпрсите:, за отнемането от частните банки правото им да създават парите – една истинска демократизация на паричната система.

С този светъл пример пред очите ни можем да забравим за провинциалните ни балкански разделения и да започнем сътрудничество с братята ни по съдба на Балканския полуостров за прилагането на принципите на директната демокрация, единствената непровалена политическа система по тези земи. Мирът и просперитетът на алпийските народи, събрани заедно преди близо 170 години е най-добрият пример за следване във вечно врящото балканско гърне, пълно с рехаво ястие за бедняци.

Не е ли така?

 

инж.ик. Георги Неделчев

Съпредседател на Български съюз за директна демокрация – БСДД

ПРИЯТЕЛИ, ВРЕМЕТО ДОЙДЕ!

Минути след като Тръмп спечели последните необходими електорални гласове за избирането му за Президент на САЩ е време да си кажем, че тази неделя онези от нас, които вече не приемат установеното положение могат спокойно и с чиста съвест да не отидат до урните.

Двамата кандидати на втория тур у нас имат достатъчно подкрепа от контролирания, купен, фалшифициран и манипулиран от медиите им граждански вот. Гласовете на хората извън това установено положение нищо няма да променят и е по-добре да запазим достойнството си.

Който и да бъде избран у нас, ще се наложи да се съобрази с гласовете на свободните български граждани на следващите парламентарни избори. Почти половината от българските гласоподаватели все още търсят своето представителство и е наш дълг да им разкажем за Българския съюз за директна демокрация – БСДД, който ще се яви самостоятелно на следващите по ред избори.

Здраве и успех на всички вас, които сте тук и сме заедно.

Времето дойде!

инж.ик. Георги Неделчев – съпредседател на БСДД

РОБОТИТЕ ЩЕ ВЗЕМАТ РАБОТНИТЕ ВИ МЕСТА

Илън Мъск: Роботите ще вземат вашите работни места, а правителството ще трябва да ви плати заплатите!

 

Компютрите, интелигентните машини и роботите изглежда ще са работната сила на бъдещето. И тъй като все повече и повече работни места се заместват с технологии, хората ще имат по-малко работа за вършене и в крайна сметка ще бъдат поддържани с плащания от страна на правителството, прогнозира Илън Мъск – емблематичният футурист от Силиконовата долина, основател и главен изпълнителен директор на SolarCity, Tesla и SpaceX.

Според Мъск, наистина няма да има никакви други опции.

“Има един доста добър шанс, който в крайна сметка ще се случи с безусловен Базов доход или нещо подобно, поради автоматизацията”, казва Мъск за CNBC. “Да, аз не съм сигурен какво друго може да се направи. Мисля, че това е, което ще се случи.”

В страна с безусловен Базов доход, всеки индивид получава редовно плащане от страна на правителството. Швейцария обмисли въвеждането на безусловен Базов доход от 2500 швейцарски франка (4500 лв) на месец това лято. Избирателите в крайна сметка отхвърлиха плана, но това предизвика широк, глобален разговор.

Също така това лято, президентът Обама се обърна към идеята за безусловен Базов доход в интервю с директора на Media Lab на Масачузетския технологичен институт, Джой Ито, и Скот Дадич, главен редактор на списание WIRED: “Дали Базовият доход е правилният модел – ще бъде ли приет от широк кръг от хора – това е дебат, който ще провеждаме през следващите 10 или 20 години”.

Докато обществото бавно обмисля идеята за основен човешки доход, технологиите бързо променят глобалната работна сила.

Например, в близкото бъдеще, товарните автомобили ще могат да се управляват сами. И макар, че няма да стане статукво за кратко време, това ще означава, че няма да има нужда от толкова много шофьори на камиони, казва Мъск.

Някои шофьори ще се преместят към транспортните оператори, отговарящи за мониторинга на състоянието на флотилията от товарни автомобили, а не за всеки един камион по отделно. Ако един камион има проблем, тогава операторът на флота ще се включва отдалечено за решаване на проблема.

“Всъщност, това е може би по-интересна работа, отколкото простото шофиране един камион,” казва Мъск.

Очевидно е, че тези шофьори на камиони, които вече не са на работа може да видят ситуацията по различен начин.

Но оптимистичният Мъск вижда засилената автоматизация като цялостна полза за обществото, дори възможност.

“Хората ще имат време да правят други неща, по-сложни неща, по-интересни неща,” казва Мъск. “Разбира се, с повече свободно време.”

Дългият хоризонт на свободното време може да звучи добре, но той също може да бъде намек за перспектива. За много хора, наличието на работа и някъде всеки ден да бъдат “заземени” дава цел в живота.

Всъщност, самият Мъск се задвижва от професионалните си амбиции. Той не е необходимо да работи, за да си плаща сметките вече повече от десетилетие. През 2002 г., Мъск продаде на eBay платформата за онлайн плащания PayPal, на която е съосновател, в сделка, която сложи 165 милиона долара в джоба му. Вместо да се излегне на дивана, той стартира няколко фирми и се опитва да стигне дори до Марс.

Въпреки, че стремежите на Мъск може да надминават тези на повечето американци, вероятно те ще искат също да продължат да извършват някаква работа. Склонността към гледане на Netflix е приятна само за известно време.

http://www.cnbc.com/2016/11/04/elon-musk-robots-will-take-your-jobs-government-will-have-to-pay-your-wage.html