БЕЗУСЛОВНИЯТ БАЗОВ ДОХОД НЕ Е МИЛОСТИНЯ, А ИНВЕСТИЦИЯ

Тази система ще е огромно облекчение най-вече за малкия и среден бизнес

Интервю на Мариела Балева, в-к Труд, 12.02.2019г.

В последните години все повече се говори за безусловен базов доход. Тази идея се базира върху това, че всеки един гражданин – от директор до безработен, ще получава от републиканския бюджет фиксирани месечни плащани от момента на своето раждане до смъртта си.Утопия, абсурд или реалност е това? По тази тема разговаряме с един от най-големите застъпници на идеята инж.-ик. Георги Неделчев.

Георги Неделчев е инженер-икономист. Завършил е Техническия университет в София и ИСК при УНСС.  Доброволец в Международното движение за парична реформа Positive Money. Той е съпредседател на Българския съюз за директна демокрация (БСДД). Женен, с две деца.

-Г-н Неделчев, идеята за базов доход, на която вие сте привърженик, доста се коментира напоследък, макар че тя не е нова. Утопия, абсурд или реалност е тя?

-Засилените коментари и обсъждания, както по целия свят, така и у нас се дължат преди всичко на засилващото се неравенство и обедняването на големи групи и цели слоеве на обществото. Системата е така устроена днес, че прави една много малка част от хората все по-проспериращи, а всички останали все по-застрашени от бедността. Търси се трайно решение и много мислещи граждани откриват, всеки по свой начин, идеята за по-добро преразпределение на националния доход в националната държава. За някои идеята е утопия заради своята универсалност, за други тя е абсурд заради споделянето на обществения резултат между всички членове на обществото, но всъщност тя е реалност, защото точно поради идеите на социалната справедливост, съчетана с личен просперитет, тя съществува частично или под някаква форма дори днес.

-Но има ли места в света, където този проект да е успял и какви са резултатите от него?

-Напоследък, най-големият успех можем да кажем, че е в Италия, с въвеждането на така наречения Граждански доход. Това все още не е безусловен базов доход, все още е частична мярка, която повече прилича на поредна помощ за конкретна обществена група, но всъщност показва механизма за бъдещото приложение на политиката за гарантиран доход – обществена подкрепа за гражданска политическа организация, мнозинство в парламента, закон за държавния бюджет, преки плащания към гражданите. По този път се движи Индия, с най-успешния пилотен проект, проведен до сега. Идеята е била почти приета в САЩ през втората половина на 20-ти век, мащабен пилотен проект в Канада тогава е дал крайно позитивни резултати, а Финландия тази година вече отчете положителни за хората резултати от проведения там експеримент. Много положителни резултати от проведени пилотни проекти има в Африка. В Аляска функционира ресурсно базирана форма на безусловен базов доход при разпределението на приходите от нефтената промишленост между всички жители на щата. Нещо подобно се случва и в някои арабски държави. Идеята е обсъждана и вероятно щеше да бъде изпробвана във Венецуела, ако не бяха се случили последните събития…

-Каква е целта на този проект и приложим ли е той в България?

-Да, изцяло приложим е за България по ред конкретни причини. Целта у нас би била прекратяване на тежката демографска катастрофа, която днес граничи с демографски апокалипсис, съчетана с изкореняване на бедността на територията на Република България.

-И откъде ще се намерят пари за това, може ли да бъде обезпечена и по какъв начин приходната част, от която ще се насочват средства към отделните физически лица?

-Пари за тази мярка и за качественото функциониране на държавата у нас има предостатъчно. Въпросът опира до политическа воля в обществото и конкретни съпътстващи решения. Безусловният базов доход (ББД) е възможен при истински демократизирана система на държавно управление с пряко гражданско участие. Финансирането на преките плащания към гражданите всъщност представлява прогресивна ангажираност на данъчната система с драстично намаляване на администрацията и опростяване на данъчното и осигурително законодателство. Разбира се, при това положение, хората напускащи системата, която днес е изкуствено претоварена, се връщат по домовете си достойно, подсигурени, както и всички останали, със средствата от въведения гарантиран доход.

-Всъщност, излиза, че пари ще има за всеки – от пеленачето до столетника, само защото се е родил, т.е. ще има екзистенц минимум доходи, дори да не работи?

-Да, това е грижата на обществото за всеки един гражданин, с валидни лични документи и постоянна активна адресна регистрация на територията на България. Самото ползване на средствата, поради това, че те са в електронна форма е възможно само на територията на страната за плащане на продукти и услуги, за които се приемат картови и други електронни форми на разплащане. Това са почти всички продукти в магазините, комунални услуги, наеми, вноски по заеми и т.н. Това не означава премахване на парите в брой, които се произвеждат от БНБ. Всички работещи самонаети, надомни или работници по трудов или граждански договор ще имат съответните доходи от труда си. Важно е тук да отбележим, че средствата за безусловния базов доход у нас няма да са от преки данъци върху доходите на гражданите или по-точно няма ситуация, в която работещи издържат неработещи. Принос има всеки един гражданин чрез своето потребление.

-Но този ББД не може да бъде вечен двигател, трябва да се развива и икономиката?

-Точно така е. Икономика се развива с платежоспособно потребление. Гражданите ще имат възможността активно да участват чрез своя портфейл за развитието на родната икономика, а държавата ще инвестира директно в този портфейл на платежоспособността.

-Не излиза ли, че заради развиването на технологиите, човек ще трябва да мързелува?

-Технологиите развиват човешката дейност като машините, а вече автоматизацията и роботизацията, помагат на човека да се заеме с по-добра работа, да има повече време за себе си и за своите деца. Тук в България имаме нужда точно от това. Това, че ще си починете малко повече означава ли, че сте мързеливи? Това, че майките ще могат достойно да отглеждат децата си означава ли, че не полагат обществено полезен труд?

-Знаете хубавата българска пословица „Който не работи, не трябва да яде”. Ако ББД навлезе, тази пословица вероятно ще трябва да я перефразираме на „И който не работи, и той ще яде” или нещо подобно. Не звучи ли като комунистическа утопия?

-Този израз е придобил гражданственост от една реч на блаженопочившия комунистически лидер Георги Димитров. Леността не е комунизъм, както и комунизмът не е трудолюбие, но комунистическият режим е взел на въоръжение израза на Апостол Павел от Второто послание към солуняните с една проста цел. Да оправдае ползването на безплатен ентусиазиран, главно младежки труд по времето на най-тъмните години на комунистическия авторитарен режим. В този смисъл, безусловният базов доход не е милостиня, не е „помощ“, той е инвестиция в гражданите, срещу която те участват активно, но свободно в изграждането и спазването на Правовия ред в държавата. Един от основните доказани ефекти на системата с безусловен базов доход е засилването на образованието, особено сред младите, но и не само сред тях.

-Добре, коя част от обществото ще спечели повече от този ББД?

-Тази, която живее е в крайна бедност или в риск от бедност. Това е близо 80-90% от днешното българско общество. Полза и то сериозна, обаче, ще имат и останалите 10%, най-вече заради подобряването на общата среда, повишената платежоспособност, качество на живот и не на последно място опростена административно-данъчна система. Тоест, ползата е за цялото общество.

Какви ще бъдат негативните ефекти върху пазара на труда – например върху безработицата. Може би доста хора ще решат да живеят само от този доход, те дори няма да имат стимул за кариерно развитие?

-Стимулите за кариерно развитие са в доходите, които човек получава от труда си, а те са над базата, която осигурява гарантирания доход. Хората не се развиват кариерно, когато имат пари само за базовите си нужди. В този смисъл ще има подобряване на трудовия пазар, най-вече заради изравнените позиции при преговорите между работник и работодател, но и стабилизиране на вече установените отношения, тъй като ще липсва мотивът за миграция и безогледна смяна на работното място. Днешната ниска безработица у нас е нереална.

-ББД няма ли да има ефект и върху увеличаването на разходите за труд на бизнеса? Т.е на работодателите ще им се наложи да увеличат заплатите, за да накарат хората да работят?

-Точно обратното е. Системата с базов доход замества настоящата осигурителна практика и премества данъчната тежест върху косвените данъци. Това е едно огромно облекчение най-вече за малкия и среден бизнес, но и за наетите работници и служители. По-скоро работодателите ще получат един нов своеобразен съдружник в бизнеса, но не по ироничния начин днес чрез отнемане на част от печалбата без принос при развитието на дейността, а като реална подкрепа при формирането на общия доход на работника. По-скоро можем да наблюдаваме случай, в който поради временни затруднения в деловата активност работодателят може да постигне съгласие с работниците да продължат своята работа без да напускат работните места до възстановяване на приходите в компанията.

-А няма ли да се намали така и желанието за инвестиции, поради по-ниската възвращаемост на инвестирания капитал?

-Ефектът е точно обратният. Повишената платежоспособност привлича инвестициите, а възвръщаемостта се подобрява. Освен това ефектът се разпростира и върху социалното предприемачество, внедряването на новите технологии, както и върху доброволчеството, културата и изкуствата. Свободните професии също получават сериозен стимул за развитие.

-Обществото ни няма ли така да бъде изправено и пред класово и малцинствено противопоставяне?

-Не. По никакъв начин. Няма причина за подобни твърдения. Основна характеристика на базовия доход е неговата универсалност, стъпваща на универсалните човешки права. В конкретния случай това е човешкото право на достоен живот, а то е валидно за всеки един гражданин в Републиката без изключение, без сегрегация, без дискриминация, без разделение по какъвто и да е признак.

-Това веднага води до въпроса как например ще убедите циганите да работят, като ще получават всеки месец достатъчна сума за преживяване?

-Циганите и днес „работят“, всеки, каквото намери или може. Фокусът при тях обаче е върху криминалното поведение и злоупотребата с настоящата система на помощи. Безусловният базов доход действа по точно обратния начин, тъй като не е помощ. Премахва мотивите на криминалитета и задължава всички да спазват правовия ред. Така правата на българите, както и на всички останали народности, се изравняват, а циганите получават реална възможност за свободна и естествена интеграция. Който не желае, получава арест, съд и затвор, като издръжката му в затвора не е, както днес, а е не повече от размера на въпросния базов доход. Това важи за всички и много хора, сред които и циганите, ще имат повод сериозно да се замислят преди да извършат някое престъпление.

Как ще се формира данъчното облагане на работещите на трудов договор хора за доходите им над 500 лв./месечно ББД? Или пък какво ще стане с пенсиите над 500 лв/месечно и т.н.?

-Данъчната система предстои да се ориентира предимно към косвените данъци. Преките данъци върху доходите от труд могат да отпаднат и да се покрият от облагането на по-сериозното потребление. Така гражданите реално ще разполагат с повече средства за достоен живот без да се променя сериозно консолидираната фискална програма на правителството. При пенсиите, базовият доход се добавя върху трудовите и замества социалните, което при всички положения е едно сериозно подобрение. Осигурителните партиди задължително ще бъдат гарантирани от държавата до момента на заместването на сегашната система, а впоследствие гражданите при желание, както и днес, ще могат да продължат да ползват съществуващите методи за доброволно допълнително осигуряване.

-Накрая, след като тази идея за ББД бе отхвърлена от гражданите на Швейцария с допитване, защо тогава трябва тук да бъде въведена?

-Идеята там беше приета от 23% от гласуващите и времето е изцяло пред тях. Те имат инструментите на директната демокрация и всяко едно поколение има възможност да постави въпроса на гласуване, както се прави вече 170 години в алпийската република. Защо да го правим у нас? Защото не Швейцария, а България изчезва. Нашата страна би била чудесен пилотен проект в рамките на ЕС с насочване на евросубсидиите пряко към гражданите вместо само към някои предварително определени бенефициенти. Така, както е в Аляска, както ще е в индийският щат Сиким, или на което и да е друго място по света.

Източник: https://trud.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB/

Advertisements

КАКВО Е ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ – ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ТЕРМИН

Протестите на френските “жълти жилетки”, получиха някакви промени от правителството, но има много важни различия със системата на директна демокрация в Швейцария, пише Даниел Уорнър, швейцарско-американски политолог и бивш заместник-директор на Института за следдипломна квалификация в Женева.

“Неотдавнашните протести на френските “жилетки” изглежда имат всички елементи на “пряка” демокрация. В продължение на няколко съботи хиляди граждани протестират по улиците на Франция срещу правителството, първоначално срещу увеличаването на данъка върху дизеловото гориво. И те досега бяха “успешни”. Френският президент Еманюел Макрон преустанови увеличението на данъка върху горивото, както и се присъедини към няколко други искания на протестиращите.

Швейцария обаче се гордее със своята система на ДИРЕКТНА демокрация. (бел.прев., нарича се директна и на четирите официални езика) Референдумите и гражданските инициативи са основни части на швейцарската политическа система. Гражданите могат да отменят законодателството, прието от техните представители в Берн. Директната демокрация може да отхвърли непряката “представителна демокрация” (бел.прев., олигархия с партокрация) чрез изразения глас на хората.

Какъв по-добър пример за “пряка”-та демокрация от хора, излизащи на улицата и съгласие на изпълнителната власт с желанията на гражданите? Какъв по-добър пример за това как демокрацията може да отразява волята на хората? Няма нужда от губене на време за събиране на подписи и проверка на референдум или инициатива. Французите излязоха по улиците; правителството отговори.

Мимолетно!

Съществуват важни различия между “жилетките” във Франция и директната демокрация на Швейцария. Докато французите изглежда са спечелили по въпроса за данъка върху горивото и някои скромни увеличения на минималните заплати, движението “жълти жилетки” има много от елементите на краткотрайното анархистко движение Окупирай и Арабската пролет. На фона на еуфорията на уличните протести и мигането на френския президент, има важни поуки от сравняването на уличните протести с швейцарската система.

Уличните протести във Франция бяха емоционален изблик на обществено разделение. Горивният данък символизира тежкото икономическо положение на голяма част от населението и схващането, че президентът Макрон е “президент на богатите”. Интервютата с много от протестиращите потвърдиха, че са имали повече от една цел, че е налице общо недоволство сред голяма част от населението. Отговорът на Макрон е оценен като недостатъчен, тъй като естеството на исканията не е специфично. Докато протестите понамаляват през седмиците (студено време и Коледно пазаруване), съвсем не е ясно как протестиращите ще продължат през новата година.

И в това е смисълът. Протестите бяха емоционално освобождаване. Те не бяха организирано политическо движение. Нямаше отговорници или ясна организация. Очевидно това беше целенасочено, за да се гарантира, че движението е възможно най-близко до хората. Това беше част от силата на движението. Но това беше и най-голямата му слабост. Без организация, без някаква форма на политическа легитимация, движението “жълти жилетки” има малка възможност да успее в бъдеще. (бел.прев., това е и основната слабост на всички анархистични форми, ползващи термина “пряка” относно демокрацията)

Демокрацията е система, а не състояние на ума!

Това прави швейцарската система толкова силна. Въпреки, че гражданите могат да започнат референдум или инициатива (свидетели бяхме на изключителния успех на земеделския производител Армин Капаул и националния вот за промяна на Конституцията относно рогата на швейцарските крави и на гражданите от Инициативата за Парична реформа), системата се основава на политически партии. Без политически партии идеята за “пряка” или по-точно директна демокрация няма да работи. Швейцарската система на директна демокрация позволява на хората да отхвърлят решение на законодателната власт, но то е твърдо основано в традиционната партийна система. Политическите партии заемат позиции на референдум или инициатива. Утвърдените партии обединяват своите поддръжници да гласуват по един или друг начин.

Иронията на френската позиция е, че Емануел Макрон дестабилизира френската политика, създавайки нова партия, La République en Marche! (бел.прев., отново олигархична със съответната партокрация в нея) Тази партия делегитимира традиционните партии, като отвори нови възможности за политическо изразяване. Новият израз сега се премести на улиците. Няма нужда от партийни срещи или бюрокрация; “жилетките” отиват директно от социалните медии до Шан-з-Елизе.

Непосредствеността на това движение, или движения като Окупирай, Будна нощ или Арабската пролет, не е задължително демократична. Докато демокрацията може лесно да се определи като „от хората, с хората и за хората”, тя изисква легитимната система да функционира. Тази система включва клоновете на правителството и политическите партии да функционират.

Уличните протести със сигурност са преки изяви и може би дори демократични с начина, по който са организирани, но те не водят до функционираща демокрация. Директната демокрация на швейцарската система е всеобхватна в рамките на по-голям демократичен процес. Този процес може да е скучен – много швейцарци се оплакват, че твърде често гласуват на референдуми за инициативи. Протестите във Франция, Ню Йорк и в целия арабски свят със сигурност задоволяват много разочарования от капитализма и глобализацията. И те не бяха скучни.

Но разликата между скучната директна демокрация и емоционалните улични протести може да бъде оценена само със средносрочни и дългосрочни ефекти. Демокрацията е система, а не състояние на ума. Докато много демократични страни са започнали с революция, тяхното съществуване днес зависи от Конституциите и политическите партии. Докато партиите могат да се развиват и променят, тяхната легитимираща роля остава съществена. Протестите са протести и те със сигурност могат да променят политическия процес. Те обаче не могат да заменят функциониращата демократична система.

Източник: https://www.swissinfo.ch/eng/people-power_direct-democracy-vs–france-s-street-protesters/44625660

КАК ЩЕ СЕ ФИНАНСИРА БАЗОВИЯТ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ?

Финансирането на безусловния #Базов_доход у нас може да се случва основно чрез данъчната система, чрез усвояване на ресурси или след премахване на ограничителния Валутен борд – с разумно производство на пари под контрола на гражданите.

Данъчното финансиране може да се използва приоритетно с драстично намаляване на администрацията, което системата с базов доход прави възможно, с промяна в данъчната тежест и структурата на данъците с преминаване от преки към косвени данъци.
Това позволява да се запази нормално ниво на държавни разходи около 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП), от които с 35% от БВП да се финансира инвестицията в базовия доход, а с останалите 15% да се гарантират характерните функции на държавата – здравеопазване, сигурност, образование, култура и др. Днешният държавен бюджет на #България не отразява тази възможност тъй като е съставен за днешната неработеща система, но по параметри вече се доближава до практическата възможност за въвеждането на безусловния базов доход у нас.

Данните от Консолидираната фискална програма (КФП) и Средносрочната бюджетна прогноза (СБП) на Министерство на финансите, отразени в доклада на финансовия министър относно съставянето на Държавния бюджет показват, че очакваните приходи на държавата за 2019 са 43 857 000 лв.
Тази сума представлява основата, по която може да се изчислява евентуалния размер на базовия доход в #България.
Държавният бюджет, заедно с извънбюджетните средства, в това число и субсидиите от “ЕС” могат да бъдат разглеждани в общите пресмятания.
По този начин можем да кажем, че в базовия доход, тоест директно в гражданите, още днес могат да се инвестират между 20 и 25 милиарда, а за останалите дейности на държавата да се изразходват 10-15 милиарда. Това означава общи разходи между 30 и 40 милиарда със съответните резерви и разпределения. При промяна на Закона за Държавния бюджет и увеличаването на държавните разходи до 50% от БВП, означава получаване на обща КФП над 50 милиарда, с което може да се постигне много добро съотношение между размера на базовия доход и останалите разходи за доброто функциониране на държавата.

Как може да се случи всичко това? В Италия нагледно показаха как се прави. При тях относително плахо, поради огромния външен дълг, но твърдо в защита на обществения интерес. У нас се налага да се подходи радикално, поради тежката демографска катастрофа, нещо което макрорамката на българските финанси позволява.

Остава да се добави политическата воля за достоен живот на българските граждани.
Скоро. С #БСДД.

ЮРИДИЧЕСКИЯТ КАЗУС И ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРЕД ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

Може ли да има национален референдум по тема от международното право, касаеща основни човешки права?
Не, не може.
Можеше ли да бъдат попитани българските граждани дали въобще да се подписва Конвенцията?
Да, можеше.
С цялата информационно-разяснителна част за последиците от наличието или липсата на българския подпис, както и с опит да се сформира група от държави, които да подкрепят българското решение със съответните аргументи. Това е качественото и разумно демократично външнополитическо поведение.
Подписът отдавна е положен и сега може само да се отлага ратификацията. Вероятно до следващия опит отново ще настъпи тишината на безхаберието, за да мине леко през някой новосформиран Парламент от неориентирани депутати.
За да се избегнат занапред подобни крайно неприятни ситуации, създадени от българските “представители”, властта трябва незабавно да бъде върната на гражданите в една истинска Директна Демокрация, а не във фалшивия ѝ вид на “пряка”, представлявана от една или друга спекулираща казионна политическа партия или олигархична група у нас.

СВОБОДНИТЕ ПАРИ: ДРЕМЕЩИЯТ ПОЖАР

Dimitar Sabev's Blog

Те периодично губят малка част от стойността си, за да може икономиката да спечели от бързината на стопанското обращение

Сред всички полезни изобретения, ставали жертва на собствения си успех, специално място заслужават „свободните” пари, печатани през 1932 и 1933 г. в малката австрийска община Вьоргл. Амбициозният социалдемократ Михаел Унтергугенбергер, избран година по-рано за кмет на Вьоргл, решава да използва авторитетното си положение и за пръв път в света прилага на практика идеята на търговеца икономист Силвио Гезел за обезценяващи се пари. Същността й се свежда до това паричните знаци да губят част от стойността си, примерно 0.5-1% месечно, което би обезкуражило натрупването, стимулирало потреблението и производството и в крайна сметка отново задвижило закъсалата стопанска машина.

Времето е повече от подходящо за търсене на спасителни решения: след удара на Голямата депресия всеки четвърти във Вьоргл е без работа; 200 семейства нямат никакъв източник на доходи. „В един ден се случваше осем…

View original post 2,387 more words

БАНАНОВА РЕПУБЛИКА? ДА, МОЖЕ, НО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ.

Да се представим, че наистина обичате банани. Сега да кажем, че ви предложа един банан без да правите нищо. Ще приемете ли да не направите нищо срещу този банан? Да? Добре.

Сега имам още по-добро предложение за вас! Какво ще кажете да изчистите кофата за боклук, а в замяна ще ви взема банана, но ще ви дам друг банан, може би по-добър, а може би не? Звучи ли като добро предложение? Не? Добре.

Какво ще стане, ако вместо да ви взема банана, както предложих, ви позволя да го запазите и вие да посочите колко допълнителни банана смятате, че биха ви били достатъчни, за да почистите тази кофа? Да? Сега по-добре ли звучи? Добре.

Това на практика представлява сравнението на днешната система с помощи и минимална заплата спрямо системата с безусловен #Базов_доход.
С помощите се дава на хората нещо, от което се нуждаят под формата на “помощ” и после им се отнема като наказание за това, че са се наели на работа, замествайки го със “заплата”. Това ги отказва да работят и ги принуждава да злоупотребяват с помощите.

Обратното, Базовият доход позволява да запазите основния си банан и да получите толкова допълнителни банана, колкото искате и колкото някой може да предложи срещу вашия труд и време. Дори ви позволява да се пазарите за вашите “бананови” условия. Заетостта така вече се възнаграждава.

Виждате разликата? Радвам се. 
Тъй като много хора се нуждаят от повече от един банан, защото харесват вкуса му, засища ги и биха се почувствали по-добре, когато могат да си позволят повече от един.

Днес у нас огромно мнозинство от българските граждани имат само представата, че някъде има “банани” – нямат нито един. Това е основна причина за демографската катастрофа в България. Системата с #Базов_доход е въпрос на политическо решение с желание на съответното мнозинството и има пряко отношение към физическото и духовно оцеляване на българите.

Разкажете на човека до вас.

(по описанието на Скот Сантънс, който отдавна живее с #Базов_доход, финансиран от донорска програма, благодарим ти, приятелю)

ИЗБОРИ 2017 КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ ДОСЕГА

Днес е последният ден преди изборните размисли да напрегнат българските гласоподаватели. Равносметката от кампанията показва единствено, че системата остава същата само говоренето се е усъвършенствало. Бъдещият ни премиер-дама дори каза, че нейната партия, която е символ на олигархичната партокрация, заедно с всички останали, разбира се, била въвела “ПРЯКАТА” демокрация!!!

Постъпили сме правилно, когато сме отрекли употребата на това понятие и сме заговорили преди няколко години за въвеждането на Българска директна демокрация. Истинската демокрация е само ДИРЕКТНА. Това нещо днес не е и никога не е било “демокрация”.

Засега сме малко на брой, сред нас израснаха и предатели, но семената са засяти, а от тях ще тръгне здравата политическа основа на следващото българско общество. Предателите, които смятат, че съдът може да ги върне някъде и че могат да откраднат нещо, за което не са допринесли с нищо и не са положили никакво усилие да го изградят, ще отпаднат по пътя. Останалите ще станат по-силни, ще намерят своето място и ще могат да работят още по-смело и упорито за смяната на политическата система у нас.

Избори тепърва ще има, особено след потенциалното насилие, за което мнозина мечтаят, а други в страха си да не ги сполети са готови да направят компромис, гласувайки за “по-малкото зло”. По-малко зло няма, злото е зло. Онова, което може да го коригира е единствено здравият обществен разум и вземането на решенията от самите граждани. Занапред вече ще има подготвени такива граждани, които да поемат и административната тежест на гражданското участие и да изпълнят волята на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Времето за размисли наистина дойде!
Да живее България!

инж.ик. Георги Неделчев
Съпредседател на БСДД

БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ

България има свой път, българите няма повече да бъдат тормозени. България и българите не са някаква случайна нация от новопоявилите се в Европа. България ще има своята нова икономика, гарантирани доходи за достоен живот и гражданите ще взимат политическите решения, а техни делегати ще ги изпълняват.
 
Ние, българите, вече сме по целия свят. В Америка и Русия, на Балканите, Апенините и Пиринеите, на Британските острови и в Британската общност, в малка Швейцария и самотна Исландия, в Близкия и Далечен изток, в Африка и дори Антарктида.
 
Ясно е, че България ще бъде партньор с другите държави и техните народи, няма да се затвори в себе си. Резултатът от предсрочните избори напролет е изключително важен, защото ще е подготовка за следващите предсрочни още през есента. Вярвам, че има голямо бъдеще пред нас, но само заедно. Всичи българи в единение за просперитета на нашата съвременна държава и всеки един български гражданин.
 
Споделете това с човека до вас, ако сте съгласни.
Времето дойде!
 
Георги Неделчев

КОГО ДА ГЛЕДАМЕ ПО-НАПРЕД?

Напоследък все гледаме съседите от север и се сравняваме с тях, като че ли те са центъра на световната цивилизация, а ние сме забравили кои сме, кога, откъде сме дошли и какво сме дали на света.

Ужасяващата корупция у нас е само следствие на родната ни политическа система, а не причина за слабото ни представяне – румънската ПОЛИТИЧЕСКА система е различна от българската и не е кой знае колко по-добра. С реформа само на съдебната ни система, гледайки сляпо на север от Дунава нищо няма да се получи, защото на практика по политически причини истинска реформа у нас няма да има. Време е да си кажем, че докато съдебната система не се контролира пряко от гражданите чрез избора на инспектората, която и да е съдебна козметика няма да бъде решаваща за обществото в цялост, но отново ще обслужи само някого.

Някои важни факти доказват, че поводът за незаслужената завист към хората отвъд Дунава има много по-дълбоки корени от присъствието на няколкото политици зад решетките. Румънците не са във “валутен борд”, както сме ние от почти 20 години, а имат менажиран валутен курс, например. Тяхното население намалява по бавно от българското, но от близо три пъти по-широка база и с по-високи доходи. Един малък пример, румънците имат 30 пъти повече площи с напоителни системи в земеделието в сравнение с нас. В структурата на крайното потребление на нашия и техния БВП се вижда, че вътрешното потребление на хората при тях е по-голямо, а правителството им консумира почти два пъти по малко, инвестициите са повече, но работят по-добре помежду си и постигат по-добър резултат с по-малък внос и износ от нас. Имат един път и половина по-голяма индустрия и близо четири пъти повече работна сила. Имали са процентно по-малко държавни разходи, но са ползвали и по-голям дълг, съответно са разполагали с повече средства. Ние сме почти две години по дълго от тях в дефлация, а те са били с по-ниски лихви по кредитите и още много други преки и косвени сравнения.

Изводът е, че не просто крадат по-малко, но и са по-добре организирани в различна система от нашата. Това от друга страна и на тях не им е помогнало кой знае колко много, защото въпреки отдалечаването им от нас те си остават същите аутсайдери в “ЕС”. Срамно е да се сравняваме с тях и да се опитваме да догонваме тях, а не средноевропейските показатели, което в същата степен се отнася и за тях. За това е нужна конкретна политика с нови радикални мерки и мнозинство от граждани с воля за тяхното прилагане.

Виждаме какво постигна системата ни през изминалите 27 години. За съжаление “представителната” демокрация доказа своята несъстоятелност най-вече в посока производството на “елити”. Включването на нов “елит” у нас на мястото на сегашния няма да доведе до никакъв по-особен резултат, не защото хората са негодни, а защото системата изисква те да изпълняват определени противообществени роли.

Малко са тези, които могат да понесат тази тежест. Не е и нужно, защото истинската демокрация, директната, сваля тази непосилна отговорност от раменете им и ги превръща в хора, които спокойно изпълняват задачите си пред обществото. В този случай “натиск” от гражданите под формата на загубено обществено време и платени протести не е необходим. Нужно остава единствено всекидневното участие в решаването на дневния обществен ред.

Поставянето на “румънски” цели пред българското гражданство е не само смешно, но и неправилно. Това няма да реши демографската катастрофа в България, както не е решена и същата криза в Румъния. Заплата от 319 евро, колкото е в момента за румънците изобщо не може да се сравни с тази във Великобритания например. Може скоро да поискаме да настигнем и албанците, а справянето с корупцията е повече от ясен и недвусмислен въпрос, но той си остава следствие на уж демократичната система с “представители”. Пък били те и добре образовани. Даже още по-зле, искаме да доведем в безконтролната власт белите якички?

Затова предлагам да започнем с наблюденията над Швейцария, щом като трябва да заглеждаме някого. Наскоро отпадна и последната причина някой да казва да не им обръщаме внимание. Алпийците най-после казаха “довиждане” на банковата тайна, което от своя страна слага край на репутацията на страната им като данъчен рай. Сега вече ще можем спокойно да я даваме за пример без да се говори непрекъснато, че държавата е толква добре подредена, защото там живеят мръсните пари.

Тъкмо обратното е, там живеят граждани, които непрекъснато участват във вземането на решенията и си почистват обществото. Ключов пример за това е, че през тази или следващата година дори ще се проведе първият референдум по “въпроса на въпрсите:, за отнемането от частните банки правото им да създават парите – една истинска демократизация на паричната система.

С този светъл пример пред очите ни можем да забравим за провинциалните ни балкански разделения и да започнем сътрудничество с братята ни по съдба на Балканския полуостров за прилагането на принципите на директната демокрация, единствената непровалена политическа система по тези земи. Мирът и просперитетът на алпийските народи, събрани заедно преди близо 170 години е най-добрият пример за следване във вечно врящото балканско гърне, пълно с рехаво ястие за бедняци.

Не е ли така?

 

инж.ик. Георги Неделчев

Съпредседател на Български съюз за директна демокрация – БСДД

ПРИЯТЕЛИ, ВРЕМЕТО ДОЙДЕ!

Минути след като Тръмп спечели последните необходими електорални гласове за избирането му за Президент на САЩ е време да си кажем, че тази неделя онези от нас, които вече не приемат установеното положение могат спокойно и с чиста съвест да не отидат до урните.

Двамата кандидати на втория тур у нас имат достатъчно подкрепа от контролирания, купен, фалшифициран и манипулиран от медиите им граждански вот. Гласовете на хората извън това установено положение нищо няма да променят и е по-добре да запазим достойнството си.

Който и да бъде избран у нас, ще се наложи да се съобрази с гласовете на свободните български граждани на следващите парламентарни избори. Почти половината от българските гласоподаватели все още търсят своето представителство и е наш дълг да им разкажем за Българския съюз за директна демокрация – БСДД, който ще се яви самостоятелно на следващите по ред избори.

Здраве и успех на всички вас, които сте тук и сме заедно.

Времето дойде!

инж.ик. Георги Неделчев – съпредседател на БСДД