ДОСТОЕН ЖИВОТ? Я, НАИСТИНА ЯКО.

(В отговор на материал на Илин Станев във в-к Капитал по повод референдума за Базов доход в Швейцария)

При проведения наскоро референдум, от почти кръгла нула преди 4 години, 23% от швейцарците вече бяха разбрали защо трябва да подкрепят идеята за въвеждане на безусловен Базов доход. Остават им още 28%, за да го приложат на практика и тъй като имат своята директна демокрация, на следващия референдум по този въпрос лъжите ще са отпаднали и шансът да се случи е доста по-голям. Да припомним, че им е отнело 20 години, за да приложат напълно правото на швейцарските жени да гласуват като последния кантон го е приел чак през 1991 година и то с решение на съда. Така тече времето и така се взимат решенията от гражданите в Конфедерацията, благодарение на тяхната Конституция, приета през 1848-ма.

При нас е различно, много различно, нищо, че сме Швейцария на Балканите. Различно е и от Финландия, поради голямата разлика в базовите стойности на държавния бюджет и характеристиките на данъчните системи. Не може да се приложи сляпо нито единият, нито другият, нито който и да било чужд финансов модел у нас. Затова има нужда от собствена, съобразена с българската действителност система за прилагането на мярката, наречена Базов доход. Това разработиха активистите на Българския съюз за директна демокрация и това ще предложат на българските граждани като част от програмата на БСДД при следващите по ред избори за Народно събрание.

Сметката, която силно вълнува и специалистите, и обикновените български граждани изглежда по различен начин и поради факта, че неразвитата система на социалната държава, както и трудно работещата данъчна система дават много ясни насоки какво може и какво не може да се случи. Съществува и ограничението на Паричния съвет, който за добро или лошо включва една константа, която я няма никъде другаде по света. Особено в Швейцария и Финландия.

В този смисъл, изходните предположения определят и българския финансов модел като уникален. В това няма нищо лошо и страшно, и ние сме давали нещо на света през изминалите хилядолетия. Защо да не го направим пак? Въпрос на разбиране и политическа воля.

  1. Българската нация изчезва със страшна сила – най-бързо стопяване на населението в света според служба на ООН.
  2. Плосък подоходен данък, стоварен върху всички, заедно с несъбираеми „осигуровки“, които всъщност са преки данъци за труд и здраве.
  3. Изтичащи публични средства през злоупотреби с ДДС, акцизи и ширеща се контрабанда.
  4. Тежко етническо напрежение, подхранвано и от системата за социални помощи.
  5. Раздута администрация с технологична изостаналост, която при днешните обстоятелства никога няма да бъде реформирана.
  6. Система на здравеопазване и образование, нуждаещи се от коренна промяна, довели до тежки духовни и физически недостатъчности сред населението.
  7. Нужда от друга посока за развитие на неправителствения сектор и политическите организации.
  8. Прилагане на практика на конституционното човешко право на достоен живот за всеки един български гражданин.
  9. Освобождаване на предприемачеството и решаване на въпроси със задлъжняването, събираемостта на глоби, престъпността и изтърпяването на наказанията.
  10. Нужда от нов тип заетост и разбиране за полагането на труд, за доброволчеството и личния труд, включване на неформалните, надомните работници и самонаетите лица.

Тези, а вероятно и други причини водят до следното изчисление – държавата може да достигне 50% държавни разходи спрямо БВП с помощта на данъчна реформа, която да пренесе днешната данъчна тежест от несъбираемите и неработещи преки данъци към потребителските, които не могат да бъдат избегнати. Разбира се това се съчетава с инвестицията на държавата в нова платежоспособност на населението, което всъщност представлява Базовия доход. По този начин всеки има принос, а по-сериозното потребление води до по-голям принос, което оформя една естествена прогресивна система. Проста справка в списъка на държавите и техните държавни разходи спрямо БВП показва реалистичността на подобно предложение.

Важно е да отбележим, че всичко това преминава и през нов подход относно другите инвестиции на държавата. За това е изговорено много и е предмет на отделен анализ. При това положение държавни разходи спрямо БВП от 30% за Базов доход, 12% за администрация и 8% за резерв или други плащания е напълно реалистичен, но разбира се и революционен модел. Въпросните разходи за Базовия доход представляват инвестицията на държавата във всеки един гражданин, не са „помощи“, защото са постоянни и не разделят обществото на имащи и нямащи право. По този начин се оформя месечна сума от 500лв на възрастен и 250лв на дете до 18г., която съответства и на много от изчисленията на днешната статистика за бедността и разходите за живот.

Всичко това стъпва на един важен критерий – българско гражданство с валидна и активна адресна регистрация съгласно законите и нормите за нормална жилищна площ. Важно е да се знае, че въпросните средства са в електронен вид по карта, с която не може да се плаща в чужбина, не могат да се теглят пари в брой, плаща се такса, ако се съхраняват и могат да служат за погасяване на задължения и изтърпяване на наказания – например издръжката на човек попаднал в затвора се поема от неговия Базов доход. Средствата на децата се полагат на майката, което еманципира жената в семейството и спира злоупотребата с помощи при раждане. Нови пари не се печатат, съответно няма хиперинфлация. Решава се и въпросът с ширещата се битова престъпност, а кражбите на данъка с добавена стойност се преустановяват простичко, с обратно начисление.

Вероятно звучи смело, но друг начин за справяне с националната демографска катастрофа все още не е представен на обществото. Кой не би искал да се спрат кражбите и злоупотребите с парите на данъкоплатците – европейски или български. Кой не би искал образованието да тръгне по нов модерен и демократичен път? Кой не би искал да имаме справедливо и работещо здравеопазване с превантивна медицина? Кой не би искал системите за сигурност да не попадат в мрежите на корупцията и слабата мотивация? Кой не би искал икономиката да се раздвижи с вътрешното потребление и предприемачеството отново да се съживи? Кой не би искал БЪЛГАРИЯ да тръгне по нов, по-успешен път още сега, а не след 100 или повече години, когато вече няма да я има? Кой?

Да, утопиите струват скъпо, някои са били изгаряни на кладата за тях, но Земята все пак не е плоска, а се върти. Нали, г-н Станев? Днешната българска анти-утопия, в която живеем, е по-скъпа и по-непоносима, българите я плащат с живота си. Гражданите наистина могат да решат сами. Важното е да успеем им разкажем. Това и ще направим.

Георги Неделчев – БСДД

 

Източници: https://www.reddit.com/r/basicincome/wiki/index

http://basicincome-europe.org/ubie/

https://en.wikipedia.org/wiki/Basic_Income_Earth_Network

www.budd.bg

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s