инж.-ик. Георги Неделчев – ГеоБлогНед

НАЙ-ЛЕСНИЯТ СВЕТОВЕН НАЧИН ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА.

VOX.com – обновено от Дилан Матюз (Dylan Matthews) на 08.09.2014г.
Превод–БСДД, 29.12.2014г., редакция Александра Арбекова

През последните месеци дискусиите около предложенията за базовия доход нашумяха доста, но не чак толкова, че повечето хора всъщност да разберат значението на самата фраза „базов доход“. Имайки предвид това, ето и „базата“ на идеята (долавяте ли?), в единадесет въпроса.

1) Какво е базов доход?
„Базов доход“ е формулировка за серия от предложения, които споделят идеята за получаване от всяко едно лице в държавата на определена сума пари на регулярна основа. Що се отнася до базовия доход, то няма категорични изисквания за неговото получаване; не е необходимо човекът да е сляп, инвалид, или безработен, за да го получи. Всеки един човек получава една и съща сума поради това, че е човешко същество с конституционно право на достоен живот, осъществим чрез покриване на базови материални нужди с помощта на съответната сума.
През годините са съществували различни наименования, с които е обсъждана идеята. „Универсален базов доход“ и „Гарантиран базов доход“ са най-често използваните. „Гарантиран минимален доход“ и „Отрицателен подоходен данък“ основно се използват, за да обяснят версии на плана, които определят налог, който постепенно се отнема от паричния поток, като средство за намаление на разходите по стандартните социални политики. „Демогрант“ е било популярно през 70-те, а „Граждански дивидент“ и „Социална заплата“ също са се използвали понякога.

2) Кой подкрепя базовия доход?
Ще се изненадате! Може да се каже, че най-големият популяризатор на идеята през 20-ти век е бил либертарианецът-икономист Милтън Фридман (Milton Friedman), който по-конкретно е симпатизирал на отрицателния подоходен данък като заместител на по-голямата част от държавните социални помощи. Повечето от ляво-центристките икономисти, като Джеймс Тобин (James Tobin) и Джон Кенет Гълбрайт (John Kenneth Galbraith) също подкрепят тезата. Напоследък, Емануел Саез (Emmanuel Saez) и Джонатан Грубер (Jonathan Gruber), двама от най-влиятелните ляво настроени икономисти твърдят, че идеалната данъчна система трябва да се отличава с „разширен демогрант“.
Мартин Лутър Кинг (Martin Luther King Jr.) подкрепя идеята в неговата книга „Накъде отиваме оттук нататък: Хаос или Общност?“ (Whereto Go From Here: Chaos or Community?), пишейки „сега съм убеден, че най-простият подход ще се докаже като най-ефективен; решението на проблема с бедността е тя да се прекрати директно с понастоящем широко дискутираната мярка: гарантираният доход.“ Активистите и учени Ричард Клоуърд (Richard Cloward) и Франсис Фокс Пивън (Frances Fox Piven) са автори на влиятелната статия в списанието „The Nation” през 1966 г., с който призовават за национално движение на бедните с основна цел приемането на базов доход. По-академично, ляво настроените философи и интелектуалци, такива като Ерик Олин Райт (Erik Olin Wright), Питър Фрейз (Peter Frase), Керъл Пейтмън (Carole Pateman), Антонио Негри (Antonio Negri) и Майкъл Харт (Michael Hardt) и в частност Филип Ван Парис (Philippe Van Parijs) са писали в полза на идеята.
Но идеята все още продължава да предизвиква отклик от страна на „десните” със същите аргументи, с които десният Фридмън я е приел. Либертарианката-икономист и сътрудник на списанията „National Review” и „Reason” Вероник де Руги (Veronique de Rugy) говори за идеята по канала „Fox News”, като получи положителен отклик. Чарлз Мъри (Charles Murray), съавтор на „Гаусовата крива: Интелект и класова структура на американското общество” ( The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life”) написа цяла книга, която определя конкретен план за отрицателен подоходен данък, който да замени сегашната съществуваща социална система.

3) Дали базовият доход е въведен някъде по света?
Не точно, но много страни имат щедри програми за пряко разпределение на парични средства от един или друг вариант. В Съединените щати, Общественото осигуряване е повече или по-малко програма за възрастово ограничен базов доход, който обвързва придобивки към заплатите, изглеждайки като пенсионна програма. Правителствената програма за Допълнителен осигурителен доход е схема за гарантиран минимален доход за възрастните, слепите и инвалидите. Програмата с Ваучери за храна представлява гарантиран минимален доход, разпределен по-скоро чрез храна, отколкото с пари в брой. Друг инструмент е „Earned Income Tax Credit” (EITC – система за възстановяване на данъчен кредит за лица или семейства с нисък или среден доход, особено на тези с деца), който функционира подобно на отрицателен данък върху доходите с определени изисквания за работа.
Повечето от другите развити страни, включително Великобритания, Франция и Германия имат подобна подпомагаща доходите система с изисквания за допускане до дохода с различна строгост. В развиващия се свят, и по-точно в Латинска Америка, чрез схемата „conditional cash transfer” (CCT) на семействата с нисък доход им се дават парични обезщетения без ограничение на ползването, при положение, че изпълняват определени изисквания, като да изпращат децата си на училище или да ги ваксинират. Тази схема става популярна през последното десетилетие. Най-популярната програма е тази на Бразилия, която се казва „Bolsa Familia”, но Мексико, Колумбия и много други страни имат подобни програми с много сравнителни анализи на резултатите на няколко изследвания, които показват значителен позитивен ефект върху здравните и образователните резултати. Даже и в Ню Йорк се направиха постъпки за приложение на CCT – модела с оценител MDRC (неправителствена и непартийна изследователска организация в областта на образователната и социалната политика), които установиха положителни резултати от програмата.
Официални планове за базов доход са били прилагани в някои експерименти. Цяла серия от опити в различни градове на САЩ, тестващи програми за отрицателен подоходен данък, са били проведени през 70-те, а най-амбициозният опит за въвеждане на базов доход, наречен „Mincome” е бил проведен в Манитоба, Канада. Резултатите от експериментите са дискусионни, като включват сдържано намаление на работните часове заедно с подобрение на здравните резултати и, естествено, повишение на доходите. Много по-скорошни опити в Намибия също показаха позитивни резултати, докато в Кения и Уганда успешно се прилага неправителствена инициатива с директно парично дарение за най-бедните, наречено „Give Directly”.

4) Това няма ли да разруши икономиката?
Общата загриженост по отношение на предложенията за базов доход е притеснението, че те ще разрушат стимулите за работа. Ако за хората вече не е необходимо да работят, за да си покрият разходите за жилище, храна и други жизнени нужди, тогава е очевидно, че стимулът да започнеш работа или да работиш определени часове на работно място, ще бъде намален. Дори и някой да не иска да живее само с предоставения базов доход, той може да предпочете да премине от пълен работен ден на почасов, покривайки разликата със социалната придобивка. Това е притеснително за хората, както защото повечето американци и европейци строго вярват, че хората трябва да работят, за да живеят, така и защото намалените усилия за работа означават намалена продуктивност – с други думи – забавяне на икономиката.
Както се отбеляза по-горе, реален базов доход никога не е бил прилаган в цялата страна, затова макроикономическият ефект е трудно да се предвиди. Но ние имаме някои експериментални доказателства по въпроса за усилията за работа, описани от експеримента с отрицателния подоходен данък в САЩ и Канада през 70-те. Тези проучвания установяват, че усилията за работа намаляват когато се прилага отрицателния подоходен данък, както се предполагаше, но този ефект е бил твърде малък. Освен това, по-голямата част от спада в усилията за работа се отчита при хора, които дълго време са били безработни. Това би могло да е нещо лошо, но също така би могло да означава, че хората не залагат на второстепенни работни места и търсят онези, които са по-добри за тях. Това определено би било по-добре за икономиката. В допълнение, намаленото желание за работа при младите хора се появява изцяло от увеличеното посещение в училищата – също желан резултат.
Друг фактор е недекларирането. Отрицателния подоходен данък предоставя поощрение на получателите да не декларират доходите си, за да вземат по-високо обезщетение — и точно това се случи с експеримента с отрицателния данък в САЩ. При експеримента в града Гари, щат Индиана , когато декларирания доход на участниците е бил съпоставен с официални правителствени данни за доходите им, намалението на желанието за работа изцяло е изчезнало.
Тоест, разумно е да считаме, че би могло да има намаление на желанието за работа, ако се въведе базовия доход. Но вероятно мащабът ще е скромен и формата, под която това намаление в желанието за работа ще се появи, може да е добра за икономиката в дългосрочен план.

5) Може ли базовият доход някога да се приложи в САЩ?
Към момента вероятно не, имайки предвид факта, че в Конгреса, по същество, няма да мине нищо. Но шансовете това да стане, да кажем, в следващите сто години, не са нулеви. Поради това, че през 70-те, предложенията за базов доход са били популярни и сред двете политически партии. Ричард Никсън предложи идеята за отрицателния данък върху доходите в Белия дом, а Джеймс Картър направи един по-малко успешен, но реален опит за въвеждането му. През 1972 г., Джордж Макгавърн предизвика Никсън за повторни избори, не чрез атакуването на неговата политика за подпомагане на доходите, а чрез предлагането на по-щедър базов доход.
Всъщност, повечето страни, както бе споменато по-горе, имат схеми за подпомагане на доходите, които най-малкото са до известна степен подобни на базовия доход , и когато идеята се очертае в по-познати термини, тя престава да бъде толкова радикална. Нагледен пример: „the Fair Tax plan“ или „Планът за справедливо облагане с данъци”, който би заменил федералния данък върху доходите, подоходния данък, данъка върху дарения и данъка върху имотите с 30% данък върху продажбата, включва възстановяване на платени данъци от домакинствата до прага на бедността. Домакинствата би следвало да получат тази компенсация независимо от техния работен статус, което го прави чист (макар и доста малък) базов доход. А „the Fair Tax plan“ е бил одобрен от 76 членове на Белия дом и 9 членове на Сената – всичките републиканци. Те вероятно не смятат себе си за подкрепящи базовия доход, но всъщност са.

6) Малко почивка. Тук е моментът да послушаме любимата си музика и да се върнем на темата с освободено място в съзнанието.(бел.ред.)

7) Ще ни спаси ли базовия доход от роботизацията?
Много анализатори считат, че подобренията в изкуствения интелект и роботизацията ще намали търсенето на човешкия труд в бъдеще. Дали това ще се случи или не, е спорно, особено със скептичните отбелязвания, че с вековете на технологическия бум нивото на заетостта така и не се е намалило на постоянна основа. Но ако този път нещата се случат различно, и автоматизацията остави голям брой хора в работоспособна възраст безработни, базовия доход би могъл да помогне на пострадалите от този процес. По същество, това би могло да означава следното: „облагането на собственици на роботи с цел помагане на хората, които са останали безработни поради въвеждането на новите технологии“ , обясни Джон Азиз (John Aziz) в списание „The Week”.
Също така е възможно капиталистите да разберат, че базовия доход е в техен интерес, особено ако технологичната безработица доведе до неплатежоспособност на потребителите, на които да продават своите продукти. Бившият Министър на труда и настоящ либерален коментатор Робърт Райш (Robert Reich) нарече базовия доход „почти неизбежен“ по следните причини: „с увеличението на продуктивността, технологичните промени ни предоставят големи предимства, но заради тях все по-малко хора работят….тогава кой ще е потребителят?“.
Не всички анализатори, които вярват, че технологичната безработица наближава, одобряват базовия доход като средство за справяне с нея. Икономистите на Министерството на комуникациите и информационните технологии Ерик Бриньолфсон и Андрю Макафи (Erik Brynjolfsson и Andrew McAfee), в тяхната книга „The Second Machine Age” (Втората машинна ера), оспорват, че докато базовия доход би могъл да попълни загубата на доход вследствие на масовата безработица, не би могъл да замени загубата на „себеуважението, общността, ангажираността, здравните ценности, структурата и достойнството.“ Вместо това, те промотират разширяването на образованието и субсидирането на заплатите, което да помогне на хората да се справят с роботизацията (Бриньолфсон уточнява, че той по никакъв начин не се противопоставя на базовия доход, а просто счита, че субсидирането на заплатите чрез, например чрез „Earned Income Tax Credit” е по-добро (EITC – система за възстановяване на данъчен кредит за лица или семейства с нисък или среден доход, особено тези с деца). Джеймс Хюз (James Hughes), застъпник на базовия доход, контрира, че е малко вероятно хората да достигнат скоростта, с която се разширяват възможностите на роботиката, което обезсмисля поддържането на ролята на трудовата заетост на сегашното ниво.

8) Какво е отношението на либералите/ляво настроените към базовия доход?
Ако базовия доход бъде достатъчно висок, той ще може да елиминира бедността, това е основното предложение на ляво-центристите. Бедността е лошо нещо и традиционно ляво настроените полагат усилия да се борят с нея, а базовия доход предлага елегантен начин за пълното й елиминиране. Също така, базовия доход намалява неравенството, което както левите, така и либералите смятат за целесъобразно по редица причини, като не по-малко важно е, най-общо казано, бедните хора имат по-голяма полза от допълнително получения долар, отколкото богатите губят, отказвайки се от долар, като по този начин се очаква преразпределението да подобри общото благосъстояние. Но също така има някои сложни аргументи. В своята книга „Real Freedom for All” (Истинска свобода за всички) и в други произведения Филип ван Парис (Philippe Van Parijs) доказва, че базовия доход е необходим, както свободата. За да бъдем наистина свободни, Филип ван Парис твърди, че хората трябва да имат „достъп до средства, от които се нуждаят, за да правят това, което искат да правят.” Осигуряването на базов доход за всеки един, предоставя тези средства. Питър Фрейз (Pete Frase), редактор в списание „Jacobin” и влиятелен ляв писател по икономика, прави подобни твърдения. Базовият доход, обосновава той, „директно адресира едно от най-основните спорни неща за капитализма, а именно факта, че прави почти всички зависими от изпълняването на наемен труд, за да могат да хората да оцелеят.“
Спора за свобода се основава, до известна степен, върху критиката за огромното акцентиране на нашата култура върху работата. Питър Фрейз отбелязва, че преди 84 години Джон Мейнард Кейнс прогнозираше, че в рамките на 100 години, светът ще е достатъчно богат, за да се решат „икономическите проблеми”, и че светът ще навлезе във „век на почивка”, където по-голяма част от живота ни ще е посветен на извънработни дейности. Досега не сме успели да създадем такъв свят, но базовият доход би могъл, като предостави на всички хора възможността да излязат от работния процес, или значително да намалят работните си часове. Ако считате, че свободното време е действително добро, а незадоволителната работа е болест, то решението е базовия доход.
И накрая, някои философи, в частност Карол Пейтман (Carole Pateman), създадоха изключително феминистки случай за базовия доход. Пейтман отбелязва, че повечето социални държави са били създадени с понятието, че жените ще имат повече облаги въз основа на заслугите и статуса на съпрузите си, отколкото на техните собствени. Това държеше жените икономически зависими от мъжете, като поддържаше модел на брак, който позволява на мъжете да са далеч от домакинския свят на жените. Нещата някак си са се променили, все пак, но жените все още работят за по-ниски ставки, отколкото мъжете, и печелят по-малко. Пейтман пише , че базовия доход „за пръв път би могъл да предостави на жените дългогодишна(скромна) икономическа независимост и защита, главната причина защо това в важно за демократизацията.“

9) Каква е консервативната/либертарианска гледна точка за базовия доход?
Възгледите на защитниците на свободната конкуренция по отношение на базовия доход се основават до някаква степен на критиката на съществуващата социална държава, както и на твърдението, че пренасочването на същите средства към базов доход би довело до по-добри резултати.
От една страна, въвеждането му би изисквало, вероятно, по-малко бюрокрация, отколкото за голяма част съществуващи социални програми. „Най-голямото предимство на отрицателния данък върху доходите е, че изисква по-малко бюрокрация,” – пише в списание „City Journal” Гай Сорман (Guy Sorman), дясно настроен философ . „Повече няма да е необходимо правителството да поддържа множество агенции, необходими за разпространението на ваучери за храна, здравни програми като „Медикейд”, парична помощ и десетки хиляди социални програми. Нито пък ще е необходимо да плащат заплати, както и огромни суми за бъдещи пенсии на работещите по тези програми.“
Фактът, че базовия доход отнема от правителството правото да решава за какво да се харчат парите, е също примамлив за либератираиантците. „Подпомаганията по-често се дават в натура, отколкото в брой, именно поради факта, че правителството не вярва получателите на социалната помощ да изразходват разумно предоставените средства, пише Мат Зволински от Университета в Сан-Диего, „а базовият доход би променил това”, – допълва той.
Чарлз Мъри защитава базовия доход, като съветва хората да са отговорни за собствения си разцвет, отколкото да изискват от правителството да прави решения за разходи от тяхно име. „Убедителната критика на сегашната система, е, че представителите на долната класа нямат причина да вярват, че те могат да бъдат нещо друго“ пише той. „Правителството трябва да казва само едно нещо на хората, които преди не са имали причина да вярват в това: „Вашето бъдеще е във вашите ръце“. И това е самата истина.“
Ед Долан (Ed Dolan) отбелязва, че за консерватори и либерали, които се интересуват от запазване на стимулите за работа, базовият доход всъщност има предимства пред социалните програми, които постепенно съкращават доходите и косвено налагат високи ефективни пределни данъчни ставки върху бенефициентите. Но предоставянето на всеки човек на паричен еквивалент не прави това.

10) Каква е ляво настроената/либералната гледна точка против базовия доход?
Лявата гледна точка против базовия доход се определя от въпроса до какво да се преориотизира: базовия доход, който по същност е безпрецедентен в национален мащаб, или разширяването на традиционната система за осигуряване чрез универсална грижа за децата, щедра политика на отпуските (както и по майчинство, болест, лични или медицински причини), свободно образование, и какво ли още не, една програмна политика, приета от Северните социално-демократични държави, която, от определена гледна точка работи.
Вероятно най-видният изразител на тази гледна точка е Барбара Бергман (Barbara Bergmann), професор по икономика в Американския университет във Вашингтон. Тя отбелязва, че има определени ползи, до които, според либералите, всеки един трябва да има достъп, такива като образование, грижа за децата, здравна грижа, осигуряване на жилище, и др. Правителството не е в състояние да осигури тези облаги и базовия доход едновременно, поради което Бергман заключава, че финансирането на тези облаги директно е за предпочитане от това да се предоставят пари на хората индивидуално.
Да предположим, че някой получил базов доход, не си купи медицинска застраховка и се разболее, като не може да си позволи живото-спасяваща манипулация. За да се спаси животът му е необходима универсална здравна система, докато базовия доход предоставя по-малко пари за финансирането на подобна система. „Напълно развитата здравна система има приоритети пред базовия доход, тъй като тя изпълнява това, което базовия доход не може да си позволи: тя гарантира, че определени специфични потребности на хората ще бъдат удовлетворени“, заключава Бергман.
Привържениците на държавната програма „гарантирана работа”, която осигурява работа на всеки, който я желае, обикновено чрез обществения или неправителствен сектор — често критикуват базовия доход като политически нереалистичен и предизвикващ инфлация. Рандал Врей (Randall Wray), професор по икономика в университета в Канзас Сити, щат Мисури – твърди, че това би могло „да добави около две или три нули на всички цени и заплати в САЩ—най-малкото в рамките на сравнително ограничена допустима грешка“ (за ваше сведение, идеята, че фискалната, а не паричната политика определя инфлацията се поддържа от малцинството икономически анализатори).
Някои от „левите”, които не се изказват непременно против базовия доход, оспорват обаче аргументите в негова полза на консерваторите и либералите. Обратно на идеята, разпространена сред поддръжниците на пазарната икономика, че съществува изобилие от разточителни социални програми, Майк Конзал (Mike Konczal) от университета „Рузвелт” в Чикаго твърди, че в рамките на съществуващата държавна здравна помощ „има няколко програми, които са със сравнително малки административни разходи.“ „Недоволството от сегашната система подхранва една мечта за започване на чисто, но мотивацията за това варира значително“, пише Макс Савики (Max Sawicky) . „Някои от „десните” биха искали да заменят съществуващите програми, тъй като те не одобряват какво правят тези програми, а не защото те не успяха да победят бедността.“

11) Каква е консервативната/либертарианска гледна точка против базовия доход?
Базовия доход е масова преразпределителна правителствена програма. По презумпция, консерваторите и либертарианците не харесват масивните преразпределителни правителствени програми. Като цяло, това е което не одобряват.
Анархо-капиталистът, който също така е професор по философия в университета на Колорадо в Боулдър Майкъл Хюмър (Michael Huemer), е направил най-пълната версия на този аргумент в отговор на Зволински. „Да предположим, че аз реша да предоставя базов доход на моите съседи. Не разполагам с достатъчно честно придобити пари, за да направя това, поради което източвам необходимите средства от моите съседи, заплашвайки ги с отвличане и лишаване от свобода, ако не предоставят средствата, които изисквам“, размишлява той. „Понякога съсед отбягва усилията ми, като ме лъже за неговия доход. Тогава аз го отвличам и го държа като затворник в малка клетка години наред.“ Това би било неморално. Защо това да не е версията, която правителството се заканва да извърши?
Другият, по-преобладаващ аргумент, е че програмите за базовия доход намаляват желанието на хората за работа, отколкото да го повишават (както твърдят други либертерианци, като Ед Долан). Съгласно аргумента, това не само нарушава тяхното благосъстояние, но и тяхната общност. Джим Манзи (Jim Manzi) цитира експериментите от 70-те, за да подкрепи твърдението, че базовия доход намалява желанието за работа.
Бринк Линдзи (Brink Lindsey) от Фондацията „Kauffman” възприема заключенията на Манзи и продължава със следващата логична стъпка, аргументирайки се, че намаляването на желанието за работа е естествено лошо нещо, подчертавайки, че (принудителната) безработица вреди на благосъстоянието, както психически, така и физически. „За повечето хора липсата на работа означава не само липса на доход, но и липса на статус, идентичност, както и насока,“ заключава той. „Това е пътят не към безпаричието, а към социалната неустойчивост и отчаянието.“
http://www.vox.com/2014/9/8/6003359/basic-income-negative-income-tax-questions-explain

„Базовият доход се възприема като изграждане на нова система на разпределение на държавните приходи, подходяща за реалностите на всяка държава в 21-ви век. В среда, в която заплатите няма да се увеличават общо погледнато. В Европа ние сме изправени пред ситуация, в която дългосрочното намаляване и стагнация на реалните заплати е реалността, която трябва да приемем. Затова ние или ще живеем с факта, че все повече хора ще бъдат Прекариат (пролетариат без перспектива, бел.ред.) без никаква сигурност, които страдат от тревожност и всякакви други проблеми от стреса и съпътстващите го социални заболявания или ще намерим начин за предоставяне на основна сигурност за хората.“

Едно интервю с британския професор от Университета в Лондон, Гай Стендинг, съосновател на Световната мрежа за Базов доход (BIEN), проведено от Томаш Чабинка, списание Либерте. Превод с редакция – БСДД.

• Много хора възприемат универсалния базов доход като някаква вълшебна пръчица, която би могла да разреши всички социални проблеми. Но може ли базовият доход да решава някакви проблеми изобщо? Хората могат да изхарчат всичките пари, които са им предоставени и впоследствие все така да останат слаби…

Защитавах базовия доход през последните 28 години и винаги съм казвал, че човек трябва да възприемаме базовия доход като част от нова стратегия за предоставяне на по-голяма свобода на хората, за намаляване на неравенството в обществото и за даване на хората на по-голямо чувство за личен контрол над живота им. За мен тези три неща са от решаващо значение. Базовият доход сам по себе си няма да реши проблемите, пред които сме изправени, по-специално нарастването и радикализирането на Прекариата. Но без базов доход не мога да видя решение на нарастващото усещане за неравенство, което ние изпитваме, нарастващата несигурност, която милиони хора изпитват, нарастващият брой на хората-прекариат, които са уязвими и са принудени да губят права и вследствие стават – както аз го наричам – по-скоро молители, отколкото имащи права граждани. Базовият доход се възприема като изграждането на нова система на разпределение на държавните приходи, подходящ за реалностите на всяка държава в 21-ви век. В среда, в която заплатите няма да се увеличават общо погледнато. В Европа ние сме изправени пред ситуация, в която дългосрочното намаляване и стагнация на реалните заплати е реалността, която трябва да приемем. Затова ние или ще живеем с факта, че все повече хора ще бъдат Прекариат (пролетариат без перспектива, бел.ред.) без никаква сигурност, които страдат от тревожност и всякакви други проблеми от стреса и съпътстващите го социални заболявания или ще намерим начин за предоставяне на основна сигурност за хората. Мисля, че това е отговорът на въпроса ви. Това не е панацея, не е вълшебна пръчица. Но това е съществена част от нова политика, нова форма на реалистична утопия, реалистичен прогресивен дневен ред, който може да помогне хората да се обединят. Бих казал на читателите ви и на всички останали: отворете съзнанието си за нови начини за отговор на кризата, пред която сме изправени. Защото старите политики не са проработили, няма и да проработят. И това е реалността.

• Излиза, че синдикатите не могат да помогнат на хората от Прекариата? Имаме ли нужда базовият доход да направи това?

Не бих казал, че имаме нужда от синдикатите. Ние нямаме нужда от синдикати в стария смисъл на думата, но ние се нуждаем от съюзи като цяло. Аз принадлежа на синдикатите, винаги съм правил нещата по различен начин, но работя с профсъюзите. Продължавам да им казвам, че те трябва да се променят. Те трябва да променят тяхната стратегия, тяхната реторика, техния дневен ред. Те трябва да са отворени към идеята на базовия доход. Често, синдикалистите от стария стил са много догматични, много против идеята за свобода. Идеята е, че ние всъщност трябва да се доверим на нашите съграждани, нашите близки хора, че ако аз или ти, или друг някъде там им даде известна сигурност, може да има някои, които ще я загубят, но повечето хора искат да подобрят живота си. Ако те получат сигурност те ще се опитат да подобрят живота си в името на децата си, те ще се опитат да направят нещата по-добре. Те няма да се задоволят само с базовия доход, те ще искат да подобрят живота си. Аз вярвам в човечеството и аз вярвам, че 99% от хората са такива. Искаме да подобрим нашия живот, живота на нашите деца, нашите роднини, близките и т.н. Ако имате 1% от хората, които не са готови да го направят – окей, жал ми е за тях, аз ще искам да ги насърчим, да бъдем по-добри граждани и така нататък, но аз няма да изработя система за социална политика, която е ориентирана към 1% от населението. Трябва да се мисли за по-голямата част. По мое мнение трябва да се разграничим от сегашната култова, фалшиво-култова, твърде моралистична социалната политика към друга, тази, която укрепва еманципацията (освобождаване от зависимост, предразсъдъци и ограничения, бел.ред.) на хората и дава на всеки елементарна сигурност. Аз мисля, че това прави обществото по-добро.

• Не се ли притеснявате, че няма да бъдат 1%, а 20% от хората, които не знаят какво да правят, каква е тяхната цел, които просто седят, гледайки телевизия през цялото време?

Уверен съм, че в момента имаме една система, която е точно това, което описвате, че е създадена ситуация, в която много хора са толкова несигурни, толкова много хора имат единствено перспективата да живеят с ниски доходи, че са обезкуражени, социално и морално нестабилни, и те не вярват. Това е причината за пасивността, злоупотребата с алкохол, наркотици и гледането на тъпи телевизионни програми. Само, когато хората имат чувството за елементарна сигурност те имат самочувствието да поемат рискове в изграждането на живота си. Намаляването на рисковете изисква степен на увереност. Аз наистина мисля, че трябва да се разграничим от тази моралистична гледна точка. Но единственото доказателство, което имаме от цял свят е, че ако хората имат елементарна сигурност, те работят повече, а не по-малко. Когато те работят, те са по-продуктивни, а не по-малко. Аз описвам този феномен в различните ми книги, за да покажа как се натрупват доказателства. Това идва от чувството: „Усещам, че принадлежа към едно общество, аз съм нещо в обществото и затова аз чувствам, че съм член на, да речем, на българското (бел.ред.) общество, в истинския смисъл на думата. Затова ще участвам и нямам извинение да се самосъжалявам.“ Искам да кажа, че е много лесно, когато сте победени, и победени, и победени за пореден път, в крайна сметка да се откажете. Но ако имате елементарна сигурност и вие знаете, че вашите съседи го имат, и вашите приятели и така нататък, можете да почувствате: „Имам шанс!“. Хората, които са в такова обстоятелство се възползват психологически. Ние току-що го видяхме с пилотните проучвания, дори в Индия и Африка, както и с други изследвания, които се провеждат. Бих казал на критиците: критикувате от една позиция на предразсъдъци. Често, критиците са хора, които имат ниво на средни доходи, те дават от своя джоб пари на децата си, с тези пари им дават сигурност, и те са готови да правят това. Така че защо сте срещу това всеки да е на такова ниво? Когато тези хора дават джобни пари за децата си и в подкрепа на децата в тази средна класа, всички тези деца не са станали мързеливи, а са се развили.

• Добре, но имаше някои експерименти с отрицателен данък върху доходите. Тези експерименти са по-скоро с отрицателни резултати, така по какъв начин вашата теза е по-добра и по какво се различава от негативния подоходен данък?

На първо място, експериментите с отрицателен данък върху доходите в САЩ не са имали отрицателни резултати. Необикновеното в случая е, че всички тези експерименти показват смесени реакции, относително малки ефекти върху предлагането на работната ръка – някои показват увеличение, други показват намаление – и това беше в средата на тези експерименти, когато Републиканската администрация на Конгреса ги изостави. Един мой приятел е направил много добър анализ на над 300 изследвания, които бяха направени, и той заключи, че те са недостатъчни, за да се направи извод. Но отрицателен данък върху доходите не е същото като базовия доход. Облагат ви за това, че като печелите пари от заплати или трудови доходи, които са под определено ниво ще получите кредит и постепенно можете да спрете да плащате данъци на определено ниво. Това не е същото като базовия доход. Базовият доход се предоставя независимо дали печелите някакъв доход или не, дали сте на заплата или някаква друга форма на заплащане за положен труд. Той е предоставен като човешко конституционно право (бел.ред.). Разликата е, че базовият доход е резултат от данъчната тежест, а не част от нея (бел.ред.).
Освен това отрицателния данък върху доходите е семейно-ориентиран, а не индивидуално, докато базовият доход ще бъде индивидуален. Семейно-ориентираната система, както винаги, е такава, че предизвиква специализация в труд извън семейството обикновено на мъжа-съпруг като лице, имащо най-голям потенциал да печели доходи. От друга страна тенденцията е да се насърчи другият партньор, обикновено жената-съпруга, да се съсредоточи върху домашния труд. Това е доста различно от базовия доход, тъй като той остава далеч от половите пристрастия. Защото жената има своя собствен индивидуален базов доход и всеки друг има своя базов доход, и детето ще има базов доход, също така. Начинът, по който разработихме експериментите, базовият доход на едно дете ще бъде изплащан на майката. Така че в действителност може да се използва базовият доход да засили позицията на жените или на някой, който е в една връзка, където се чувства неравностоен или се злоупотребява с него да напусне, защото не загубва базовия си доход. Ако е налице ситуация с домашно насилие човек може по-лесно да се измъкне от него. Така както много жени, примерно, стават жертви или живеят в насилие именно защото по финансови причини не могат да си позволят да напуснат.

Затова аз мисля, че експериментите с отрицателен данък върху доходите, не са много подходящи за дебата, който водим в настоящия момент. Това, което имаме сега в сравнение с тогава е огромен Прекариат с ниски заплати, ниска степен на сигурност. Вие не можете да се справите с несигурност от този вид чрез социална или частна застраховка/осигуровка, защото не знаете какво ще ви удари утре. В известен смисъл, базовият доход е преразпределянето на финансовите ресурси с мисъл една стъпка напред. За да подкрепи най-лошата несигурност на всички, несигурността, че можете да имате инцидент и да загубите всичко, да изпаднете в дълг, да сте на улицата, живеещи с всичките си вещи в хартиена торбичка. Базовият доход дава котва. Аз мисля, че трябва да се възприема по този начин. Това е еманципиращ инструмент, както и начин за използване на фискалната система за преразпределение с мисъл напред, за да се намали неравенството в обществото.
В момента, независимо дали това е в България (бел.ред.), Полша, Великобритания, САЩ, или Япония, най-големият проблем с който се сблъскваме е нарастването в неравенството на доходите, нали? В момента нямаме никакъв инструмент в действие за преразпределяне към Прекариата, за да им се предоставят част от доходите на обществото. Така че има много спешна ситуация, защото бедността, несигурността и неравенството вече са се случили заедно.

• Но какво да кажем за имигрантите? Защото изглежда, че въвеждането на всеобщ базов доход ще изисква ограничаване на критериите за гражданство. Има много имигранти без никакви права и без право на този базов доход, така че какво да кажем за тях?

Мисля, че човек трябва да осъзнае, че рязкото нарастване на броя на имигрантите вече е Прекариат. Това е днешната реалност. Бих казал две неща за миграцията и базовия доход.
Първото е, че когато подреждаме тази система, започваме с това, че всеки гражданин има право на базов доход, както и легален жител, който е чужденец, пребиваващ в държавата след определен период преди да придобие правото да получава такъв доход. В идеалния случай, всеки щеше да има това право, но в реалистични, от политическа гледна точка ще трябва да има период, когато мигрантите ще получат достъп до тези права. Но те ще получат постепенно част от базовия доход, така че след като изтече този срок те ще имат достъп до базов доход, ако те са били в страната за повече от две години или нещо подобно. Понеже казвате: Ето, това е нещо, което се изплаща от ресурсите на нашата държава.
Сега второто нещо, което бих казал е: „Вижте, в момента в Европа, ние сме като ситуация, в която огромен брой източноевропейци – българи, румънци и т.н. – са в процес на подготовка, за да отидат в други части на Европа. Ние имаме много поляци в други части на Европа и много хора, които идват в Полша, също така. Така че има много чужденци, идващи в Полша – и, разбира се, повече заминаващи – и сега бих казал също: Вижте, ние имаме фундаментално голям проблем на неравенството в Европа. Защо да не се използват европейските регионални структурни фондове да се започнат пилотни проучвания в Източна Европа – България или Румъния – в бедните райони, където ще плащат на хората да останат в тези области и да се опитат да изградят живота и общностите там. Би било ефективен начин за преразпределение на приходите и стресовата миграция, която причинява проблеми за семействата им там и проблеми на пазарите на труда тук, защото те идват тук и се налага да приемат много нископлатен труд и теглят намаляването на заплатите в другите части на Европа.
Затова защо да нямаме пилотни проучвания, благодарение на което – аз съм предложил това в България – хората ще имат предимството да получават базов доход и след това ние да направим оценка на резултатите. Би ли довел базовият доход в тези условия до хора, които имат по-голям капацитет за развитие на живота си, да бъдат предприемчиви, за изграждане на техните общности и така нататък? Ние трябва да променим динамиката, така че вместо хората да бягат, те да могат да се върнат. За мен, ние трябва да помислим различно за една такава възможност.

• Но кой ще плати за това?

Въпросът е, че вече има известни средства, за да се направи това. В момента те се използват от Европейското централно ниво за финансиране на субсидии за конкретни видове инвестиции. Много от тези инвестиции ще се проведат така или иначе. Така всъщност се субсидират богатите корпорации или богати частни лица, но не и Прекариатът или хора с реална несигурност на доходите. Така че там са средствата. (има ги и в съответните данъчни системи на всяка държава, бел.ред.)

• Мисля, че това би могло да бъде друг начин за субсидиране на корпорации, защото корпорациите могат да плащат по-малко …

Това няма значение. Да предположим, че вие нямате базов доход, да си представим, че сте жена с малко дете. И тогава работодателят казва: „Е, добре, аз ще ви плащам много малко.“ Вие ще бъдете толкова несигурна, че ще трябва да се кажете: „Да, всичко е наред“. Може би ще сте ядосани, но ще кажете „да“ за такова решение. Ако имате базов доход и работодателят ви предлага много ниска заплата, можете да му кажете „Не става“. Така че имате по-голям капацитет да кажете „не“. Не ставате автоматично много силна, разбира се, не искам да преувеличавам, но всъщност има ситуация, когато се засилва позицията на индивида за договаряне. Така че ще сте по-склонни да кажете: „Знам, че може да ми плащате повече, защото вие имате големи печалби, така че трябва да ми предложите прилична заплата“.

Но в същото време това може да доведе до някои хора да казват: „Добре, аз имам базов доход, а този стар човек се нуждае от малко работа да се свърши за него, той не може да ми плаща много, но всичко е наред, аз ще посветя част от времето си, за да я свърша“. Всъщност позволява се на хората да имат възможност да се договарят от позицията на сигурността, позицията на по-голяма свобода. Не виждам нищо лошо в работата за стареца, която може да се плати само една малка сума пари. Ако не разполагате с базов доход ще му кажете: „Съжалявам, че не мога да работя за вас, тъй като не можете да платите достатъчно и аз трябва да отида да работя за някой друг“ и вероятно емигрирате. Базовият доход променя социалната и икономическата динамика на работа. Това, според мен, е важно. Особено в нашия вид обстоятелства, при които много от възрастните хора се нуждаят от малко работа, но не могат да плащат много. И ако имат базов доход те могат да плащат за нещо, което трябва да бъде свършено. Вие променяте динамиката. И това е от решаващо значение.

• Някои либертарианци смятат, че ако имаме базов доход, ние ще престанем да бъдем общество, защото вече нямаме никакви задължения към другите. Парите магически се появяват в нашите банкови сметки и вече не се чувства необходимостта да се общува с други хора, няма нужда от солидарност.

Запознат съм с този аргумент. Иронично е да идва от либертарианците. Защото либертарианците обикновено са невероятни индивидуалисти и те, донякъде, позволяват опортюнистичното поведение, индивидуалистичната конкуренция и така нататък. С други думи, те са точно обратното на това, в което те биха обвинявали базовият доход, че прави. Така че е иронично, че това е така. Но също така е фактически и психологически погрешно. Хората, които имат базово чувство за сигурност са много по-психологически ориентирани към усещането, че принадлежат на една общност. Тази сигурност им позволява да имат „чувство за съдействие“ по социологическата терминология. „Чувството за съдействие“, когато те усещат, че могат да бъдат социални личности. Действително, психологически експерименти са показали, че хората, които притежават елементарна сигурност са по-склонни да се присъединяват към сдружения, колективни органи. Те са по-склонни да се присъединят към културните организации. Те са социализирани и по-ефективно използват времето си. Те са с по-силно чувството на алтруизъм и загриженост за другите около себе си като цяло.
Мисля, че това всъщност е една много добра причина за поддържане на универсален, равноправен базов доход. Защото това казва на всички: ние сме равноправни граждани. Това е човешко право, което всеки от нас трябва да има. И самото наличие на възможността да бъдем равноправни граждани може да ни накара да се чувстваме добре. Вие сте гражданин, аз съм гражданин, затова аз ще работя с вас, да ви помогна, когато това е необходимо и вие да отвърнете със същото във вашите действия. Така че аз мисля, либертарианският аргумент е едновременно ироничен и грешен.

От Иван Христов, Софийски университет

По материали от чуждия печат

Редакция – БСДД

 

Последната година премина под знака на разразилия се горещ конфликт между двете супер сили САЩ и Русия. Може би най-горещата част от войната се води на енергийния пазар. В последната половин година цената на барел петрол падна с 60%, което за последно се беше случвало през 2008 година. Масово това явление е смятано за заговор между САЩ и Саудитска Арабия срещу Русия и другите членки на ОПЕК, които формират бюджетите си от износ на суровината, но има и друг аспект на този конфликт, за който наскоро се заговори.

 

„Шистовата революция“ в САЩ

 

През втората част на миналото десетилетие в САЩ се заговори за „Шистова революция“. Тя трябваше да направи САЩ енергийно независима до 2035 г. и дори да я превърне в износител шистов газ и нефт. Всъщност това не е истинска революция в добива на въглеводороди, а комбиниране на два отдавна познати метода за сондиране – вертикалното сондиране и хидроразрив на пластовете. Тази технология позволява да се добиват въглеводороди, които са разпръснати в определен район в различни почви, подпочвени води, скали и т.н., за разлика от обикновения добив на нефт и газ, който е предназначен за природни съсредоточавания на суровината. Също така за добива от шисти е нужна много прясна вода и за фракинга се използват химикали. Тази революция беше нужна на САЩ във връзка с приетия курс за реиндустриализация на страната. Положителна роля играе също така развитата преносна мрежа в страната, която на всичкото отгоре е либерализирана, така че всеки едноличен или малък производител на газ или нефт (около 80% от производителите на шистов газ и нефт са малки или средни собственици) може да я използва. Така за по-малко от 10 години САЩ вече дължи около 60% от добива на собствени енергоносители на тази „революция“. С това беше даден допълнителен силен тласък на огромната петропромишленост в страната, което рефлектира в намаляване на безработицата от 10% до 5,9% и най-големия индустриален растеж регистриран през последните 30 години. Освен всички други придобивки в САЩ беше сложено начало на явление, което можем да наречем „лична енергийна независимост“, която позволява на всяко отделно домакинство само да произвежда енергията си или да избира от множество конкуренти за покупката му. Съвкупността от тези успехи позволи на Барак Обама и американските компании и научни институти да заговорят за „световна шистова революция“. Тя трябваше да освободи редица държави от енергийната им зависимост и да нанесе веднъж за винаги смъртоносен удар на големия конкурент в енергетиката – Русия, прекъсвайки ресурсните приходи за руския държавен бюджет. Различни американски учени даваха прогнози за огромни залежи из целия свят, а Обама дори обеща да замени напълно руския газ с шистов.

 

„Шистовата революция“ по света

 

През 2009 г. беше сложено официалното начало на тази енергийна панацея. Федералното геологическо бюро на САЩ даваше щедри прогнози за залежи в Полша, Украйна, Китай, Аржентина, Унгария и много други, включително и у нас. Беше мобилизиран целият американски дипломатически и финансов ресурс за пропагандирането на новия начин на добив, който трябваше да донесе на „свободния свят“ дългоочакваната енергийна независимост от Русия. Прогнозите за полските находища достигаха до там, че те трябваше да заменят напълно руските енергоносители в Европа. Енергийните гиганти, като ExxonMobil, ConocoPhillips, Shell и др., започнаха да разработват находищата в Унгария, Полша, Аржентина и Китай. От тогава минаха 5 години, през които единствено стана ясно, че „революцията“ няма да се състои. Последните прогнози за обема на находищата са се свили до 1/10 част от първоначалните. През последните 3 години бяха изоставени всички находища в Европа като нерентабилни, а освен това се вдигна голяма опозиция срещу фракинга, който има големи негативни последствия в по-гъсто населените държави от Стария континент. Във Франция и България този метод на проучване и добив е законово забранен, а в останалите членки на ЕС съществуват огромни ограничения за осъществяването му. Оказа се, че всяко находище на шистов газ дава различни обеми на добив, като средния процент е около 20%, а за нефт – от 3 до 12%. За обикновения добив процентите са съответно 60 и 40. ЕС беше принуден да плати газа на Украйна, за да гарантира сигурността на собствените си газови доставки от Русия. В Китай след договора между бившия китайския главен секретар Хю Дзинтао и американския президент Барак Обама през 2009 г., бяха вложени 7 млрд. долара в провинция Сечуан и се предвиждаше до 2060 г. Китай да е напълно енергийно независим. По-малко от 5 години по-късно нови инвестиции не се правят, а Китай сключи мега сделка с Русия за строежа на най-големия газопровод в света, който ще доставя рекордно количество конвенционален руски газ на Китай. Навсякъде по света допълнителен оскъпяващ фактор е липсата на развита и либерализирана преносна мрежа, както и държавният монопол върху суровините.

 

Моментът на истината

 

В това си състояние „шистовата революция“ е на път да понесе окончателен смъртоносен удар благодарение на разразилата се ценова война на енергийните ресурси. Големите производители на шистов газ и нефт не предвиждат увеличение на вложенията си за 2015-та, дори в САЩ. Прави впечатление, че въпреки подозренията за разкол в ОПЕК, никоя от членките не намалява предвидения си добив за следващата година, включително търпящите огромни загуби Русия, Иран, Нигерия, Ирак, Венецуела. Сред посочените от представителите на Саудитска Арабия аргументи на последната среща на организацията, е бил и този, че намаляването на добива, ще застраши пазарната ниша на конвенционалните производители и ще даде възможност на конкурентни ресурси и технологии да заемат техните позиции. От своя страна компаниите произвеждащи шистов газ и нефт са поставили граница от 50$ за барел, която ще бъде окончателно смъртоносна за тях, а цени в региона на 60$ ги поставят в ситуация да спрат новите инвестиции.

От друга страна, пак заради саудитците не може да се очаква цената на барел „Брент“ да задържи сегашните си нива прекалено дълго. Най-вероятно страдащите в момента Русия, Иран, Венецуела, както и компаниите произвеждащи шистов газ и нефт ще успеят да си вземат глътка въздух в скоро време. В потвърдения бюджет на Саудитска Арабия за 2015 г. е заложена цена от 80$ за барел. Това все още е определящ фактор в прогнозите на специалистите за цената на нефта през следващата година, но все пак да не забравяме, че по време на война всичко е възможно.

Какво се случва в центъра на Балканския полуостров след провала на всички енергийни проекти в региона? Как София може да се възползва от големия конфликт, защо лепенето на стиропори по фасадите не решава нищо съществено и какво всъщност е истинска енергийна ефективност очаквайте в следващия ни коментар по темата.

 

Какво се случва в центъра на Балканския полуостров след провала на всички енергийни проекти в региона? Как София може да се възползва от големия конфликт, защо лепенето на стиропори по фасадите не решава нищо съществено и какво всъщност е истинска енергийна ефективност очаквайте в следващия ни коментар по темата.