Месец: септември 2016
ИЗБОРИ 2016
Колеги, приятели, съмишленици, дойде времето и за нашето влизане в обществено-политическия живот на милата ни Родина. За истинската смяна на системата, за обявяването на идеите на БСДД и доизграждането на структурите.
Това е писмото-покана от независимия кандидат за Президент на Република България – Камен Попов до мен за включване в кампанията му като кандидат за вицепрезидент според изискванията на Изборния кодекс в Избори 2016.
Който желае да се включи в Инициативния комитет, моля да ме уведоми. Моля също така да ми зададете всички въпроси, които ви вълнуват във връзка с това, което предстои.
Пресконференцията е насрочена за 09.09. от 11ч. в БТА.
Очаквам ви.


Ето целия текст на писмото:
Уважаеми г-н Неделчев,
В качеството ми на независим кандидат за президент на Република България, с настоящото отправям към Вас официална покана да участвате като мой вицепрезидент в предстоящите на 6 ноември 2016 г. избори.
Изборът на личност, която да застане до мен като партньор и съмишленик, съвсем не е случаен. Мотивите ми да отправя покана именно към Вас са следните:
– Запознал съм се с вашата биография, с вашата работа и принос в първата гражданска политическа организация за истинска смяна на системата и подкрепям изцяло идеите на ПП „Български Съюз за Директна Демокрация”, както и усилията на ръководството и членовете ѝ да променят съществуващите порочни обществено-политически дейности, заради което аз също ще участвам в изборите за президент. Наясно съм, че според Устава на БСДД за пръв път е премахнат партократичния принцип чрез правила на къси мандати, разпределено представителство и решения, които се взимат с ежедневно изработван консенсус;
– Убеден съм, че директната демокрация е единственият справедлив начин на управление, тъй като днес сме свидетели на пълно изключване на народния глас от политическите решения, което води не само до недоволство в българското общество, но и до криза на ценностите, демографска катастрофа с продължаваща емиграция, чувство за безпомощност, гняв и агресия, битова престъпност и тежка корупция;
– Като работодател подкрепям също така платформата на БСДД и в частта ѝ, касаеща въвеждане на базов доход, тъй като разбирам важността на това държавата да бъде реален партньор на българския бизнес, споделяйки инвестицията в хората. Така служителите могат да имат стабилна финансова сигурност, когато работодателят има затруднения, както и работодателите могат да ползват предимствата на базовия доход: отпадане на необходимостта от плащане на преки данъци, което отваря възможността за драстично намаляване на бюрокрацията и инвестиране на тези средства в обучение на служителите или разширяване на бизнеса;
– Вярвам, че според третия основен стълб в предложението на БСДД към обществото, възвръщането на конкурентоспособността на българската икономика може да бъде необратимо с развитието и използването на собствени енергийни източници за по-евтина и достъпна енергия, която е в основата на всяко едно човешко действие.
– По отношение на образованието, застъпено в платформата на Вашата организация като един от най-важните елементи в израстването на българското общество, възгледите ни също се покриват и съм на мнение, че то не само трябва да се демократизира и да е достъпно за всички, но и да се започне спешно и ефективно прилагане на законите по отношение образоването на малцинствата, с цел да се предотврати нарастващата етническа конфронтация в страната, както и да се осъществи на практика равноправието на всички български граждани;
– Първостепенната важност за връщането на човешкия облик на здравеопазването, без което нито една нация не може да добрува и да се развива и което е също част от мисията на БСДД, също е и моя човешка мисия: като на баща, син, съпруг, български гражданин и кандидат за президент.
– По отношение на сигурността смятам, че бежанският поток, битовата престъпност и основата на политическата корупция могат да бъдат премахнати със съответната политическа воля и желание. Българската армия трябва да бъде възстановена с възстановяването и на чувството за дълг към Родината. В това отношение вижданията ни също съвпадат и това окончателно ме насърчи да отправя към Вас настоящата покана.
Ще се радвам да поемете протегнатата ръка и да бъдем заедно в предизвикателството да сложим край на порочното установено положение, тъй като и двамата, заедно с нашите съмишленици, отстояваме общочовешки и хуманни идеи, радеем за възстановяване на Българския национален идеал и България за нас е кауза.
София, С уважение:
02.09.2016г. Камен Попов – независим кандидат за президент
ЦЕННОСТИТЕ НА ЕВРОПА ДРЕЙФУВАТ ИЗ АТЛАНТИКА СЛЕД СБЛЪСЪК В СОФИЯ
Един „президент“, който заслужено си отива без да се опита да повтори мандата си, тези дни заяви, че нараствал броят на кандидатите на предстоящите избори за тази българска институция, които желаели отклоняването ни от курса на „евроатлантическо развитие“.
Дали е така?
Явно дори не се е замислял какво означава това, както и не го е поставял под съмнение, защото го е следвал „безкомпромисно и посветено“. Друг на негово място в най-бедната и корумпирана страна с крещящо неравенство в „ЕС“ би се засрамил. Не защото днес България има друга сериозна алтернатива да пристане на когото и да било, а поради характера на съответния „евроатлантизъм“, зад който се крият апологетите на неолибералната идеология, незачитаща достойнството на човешкия живот.
Ценностите на „евроатлантизма“ са чудесни клишета без покритие за макроманипулации, но най-страшното от тях се нарича „върховенство на закона“. Онзи закон, който несправедливо узаконява клиентелизма, корупционните системи, корпоративните и лични интереси, изключването на гражданите от политическия процес, грабежите на монополите и скритите олигополи, злоупотребите с национални и европейски средства от данъкоплатците, както и много други практики, задълбочаващи раните в разкъсаната българска социална тъкан. Нито един такъв закон не може да има „върховенство“ над човешкото достойнство и истинските човешки ценности. Върховенство може да има само общия Правов ред в държавата, който пази гражданите и дава среда за развитие на техните способности.
Но къде остана „мирът“, а „демокрацията“? Кой и как разпали въглеводородните войни, които доведоха, както до масова бежанска вълна, така и до невиждана икономическа миграция? Кой зарази „евроатлантизма“ с вирусите на религиозния фанатизъм, терора, междурасовата омраза? Кой изключи гражданите на „ЕС“ от политическия процес, създавайки „закони“, които не позволяват на гражданите да се организират в инициативи, от които съответно да произлизат справедливи закони? Това ли е „евроатлантизмът“, за който говори нашият човек?
Разбира се, че не.
И за щастие. Истинската Европейска идея е жива, заедно с духа на основателите на най-голямата държава отвъд Атлантика. Онази забравена директна демокрация с прякото участие на гражданите бавно, но сигурно си пробива път в добре развитите общества от едната и от другата страна на океана. Движението на Бърни Сандърс за политическа революция в САЩ, Движение 5 звезди в Италия, Партията на независимостта във Великобритания, общото развитие на Швейцария, която има в пъти по-добра демокрация от настоящата в „ЕС“, „Будна нощ“ във Франция, движението за спиране на ТПТИ в Германия, инициативите на гражданите в Холандия за базов доход, примерът на Исландия, другите северни демокрации, които винаги са поставяли гражданското участие на пред интересите на собствената им партокрация.
Всичко това не е до болка познатият ни „евроатлантизъм“. Това е истинското гражданско желание за сътрудничество, приятелство, свободно израстване, споделяне на ресурсите в икономиката, както и духовно развитие според националните традиции, характеристики и особености.
Не, г-н „президент“, настоящите фалшиви и подменени „евроатлантически ценности“ нямат нищо общо с Българския национален идеал. България нямаше да изчезва с най-бързи темпове в света, ако вие бяхте прав. Спомнете си за Паисий, Раковски, Левски, Ботев и ще разберете разликите. България е една от люлките на Европа, а оттам и на световната цивилизация. Огромен брой българи са дали своя принос и за развитието на Новия свят отвъд Атлантическия океан.
Националният ни идеал е българите по света отново да се съединят, на основата на единния говорим книжовен български език, да си спомнят кои са, от къде идват и да начертаят своя план къде искат да отидат в океана на световното развитие. Това може и да преминава през участието в организации и съюзи, но само в интерес на българските граждани и не с цената на нови жертви, обезлюдяване, национално мракобесие и родоотстъпничество.
Общите военни тренировки, ресурси и закупуване на техника нищо не решават, когато липсва бойния дух. Българската армия многократно го е доказвала. Спомнете си поне Дойран, спомнете си и Добруджа. Българската армия отново може да бъде онзи двигател на националното активизиране, както е било в най-новата история на възстановената Българска държава след Освобождението.
Но не с политически комисионни от договори за въоръжение и не с цената на безогледно задлъжняване, стоварено на раменете на и без това унижените български граждани.
„Президентът“, който си отива, премествайки се най-вероятно на по-висок международен пост, цинично пита дали самоизолацията е решение? Не, разбира се, особено с унищожената боеспособност и липсата на каквито и да било национални ценности. Българската държава и армия имат нужда от възстановяване, което да подпомогне избора на българските граждани при вземането на бъдещите решения за участието в съюзи и организации, съответстващи на истинските национални интереси на България в 21-ви век, а именно просперитета на същите тези граждани.
инж.ик. Георги Неделчев
съпредседател на БСДД