1 МАЙ – ДЕН НА БАЗОВИЯ ДОХОД

Денят на труда вече е ден и за освобождаване от ненужния, принудителен труд, истинско освобождаване от експлоатацията. Той трябва да е празник за намаляване на работната седмица, за получаване на повече свободно време, повече свобода на човека от пазарните условия.

Няма и няма да има свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има истински свободна икономика.

Първи май е ден на признание на приноса на работническите движения и техните борби и постижения през годините. Ако някога синдикатите са дали власт на работниците, договаряйки 40 часова работна седмица и 8 часов работен ден, то сега глобализацията и технологичния прогрес унищожиха способността им да извършват промяна.

Новата синдикална борба, борбата на съвремието е борбата за гарантиране на доходите.

Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще бъдат елиминирани половината работни места за следващите 20 години, универсалният #БазовДоход представлява способността да се овласти труда на всеки един човек индивидуално. Способността да кажеш „не“ на работодателя би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки.

Постигането на Базовия доход е постигане на нов начин на договаряне между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички хора са свободни да преследват мечтите и целите, които пожелаят, а всяка работа се признава по своята обществена стойност, не само тази на наемния труд, както е днес.

Базовият доход е бъдещето на работническото движение и политиката, към която да се стремим през 21-ви век.

Реклама

КАК ЩЕ СЕ ФИНАНСИРА БАЗОВИЯТ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ?

Финансирането на безусловния #Базов_доход у нас може да се случва основно чрез данъчната система, чрез усвояване на ресурси или след премахване на ограничителния Валутен борд – с разумно производство на пари под контрола на гражданите.

Данъчното финансиране може да се използва приоритетно с драстично намаляване на администрацията, което системата с базов доход прави възможно, с промяна в данъчната тежест и структурата на данъците с преминаване от преки към косвени данъци.
Това позволява да се запази нормално ниво на държавни разходи около 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП), от които с 35% от БВП да се финансира инвестицията в базовия доход, а с останалите 15% да се гарантират характерните функции на държавата – здравеопазване, сигурност, образование, култура и др. Днешният държавен бюджет на #България не отразява тази възможност тъй като е съставен за днешната неработеща система, но по параметри вече се доближава до практическата възможност за въвеждането на безусловния базов доход у нас.

Данните от Консолидираната фискална програма (КФП) и Средносрочната бюджетна прогноза (СБП) на Министерство на финансите, отразени в доклада на финансовия министър относно съставянето на Държавния бюджет показват, че очакваните приходи на държавата за 2019 са 43 857 000 лв.
Тази сума представлява основата, по която може да се изчислява евентуалния размер на базовия доход в #България.
Държавният бюджет, заедно с извънбюджетните средства, в това число и субсидиите от „ЕС“ могат да бъдат разглеждани в общите пресмятания.
По този начин можем да кажем, че в базовия доход, тоест директно в гражданите, още днес могат да се инвестират между 20 и 25 милиарда, а за останалите дейности на държавата да се изразходват 10-15 милиарда. Това означава общи разходи между 30 и 40 милиарда със съответните резерви и разпределения. При промяна на Закона за Държавния бюджет и увеличаването на държавните разходи до 50% от БВП, означава получаване на обща КФП над 50 милиарда, с което може да се постигне много добро съотношение между размера на базовия доход и останалите разходи за доброто функциониране на държавата.

Как може да се случи всичко това? В Италия нагледно показаха как се прави. При тях относително плахо, поради огромния външен дълг, но твърдо в защита на обществения интерес. У нас се налага да се подходи радикално, поради тежката демографска катастрофа, нещо което макрорамката на българските финанси позволява.

Остава да се добави политическата воля за достоен живот на българските граждани.
Скоро. С #БСДД.

В-К БАНКЕР ИНФОРМИРА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ ЗА ВЪЗМОЖЕН БАЗОВ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ

Едно интервю на Ивайло Станчев от 24 юни 2016г.

Г-н Неделчев, откъде дойде идеята ви за въвеждането безусловен базов доход в България?

  • Ако трябва да сме съвсем точни, тази идея се е появила още преди няколкостотин години. Така че темата никак не е нова, но придоби ново измерение, след като в Швейцария бе проведен референдум по въпроса дали да бъде въведен базов доход за гражданите на конфедерацията. Искам обаче да обърна внимание на информационната кампания, защото без да се обясни ясно за какво точно става дума, няма как да очакваме ефективно гласуване. Това е типично за българските референдуми, но се видя, че подобен проблем съществува и в Швейцария. Тамошната кампания започна с една грешка или дори мога да кажа – с лъжа. Още в началото бе казано, че евентуалното въвеждане на базов доход за населението ще струва 153 млрд. франка на година, докато месец преди референдума правителството публикува разчети и призна, че са сбъркали в сметките. Оказа се, че подобна стъпка би струвала само 25 млрд. швейцарски франка. За съжаление в съзнанието на гражданите останаха предишните числа и те не успяха да вникнат в основната идея на тази реформа. Но ще имат възможност да гласуват отново и вече цифрите ще са ясни, съответно шансът да го приемат – по-голям.

Швейцария обаче няма нищо общо с България. Как при това положение темата за базовия доход се появи и у нас?

  • Швейцарският референдум предизвика истинска вълна от коментари на всевъзможни експерти в България, които едва ли не ликуваха от провала на това допитване до швейцарците и прокламираха, че „комунизмът не се е състоял“.

А не бяхме ли свидетели точно на това – провал на една комунистическа утопия?

  • Не. Базовият доход няма нищо общо с комунизма, защото не отнема собственост, а преразпределя резултат от националния доход. Както е и днес, но по-справедливо. Той всъщност е една инвестиция на държавата във всеки един гражданин и може да се случи съобразно данъчната система и спецификата на държавните бюджети. Затова в България моделът не може да бъде като този в Швейцария, във Финалндия, САЩ или, ако искате, в Намибия. В целия свят хората говорят и експериментират на тази тема, но истината е, че всяка една практическа система трябва да се основава на конкретиката в съответната държава.

Ние от Българския съюз за директна демокрация сме разработили такава система, която смятаме за удачна – предвид условията в страната: недобре развита социалната държава, трудно работеща данъчна система и съществуването на паричния съвет.

И какво представлява тази система?

  • Истината е, че с една промяна в данъчните режими може да се постигнат чудеса. Говоря за това общата данъчна тежест да се запази, или дори леко да се увеличи, но да се премине от преки към косвени данъци. Ако се замислите, преките данъци са именно тези, които хората избягват да плащат, крият се от тях. Дори от малкия плосък налог в размер на 10 процента. И статистиката е категорична в това отношение – преките данъци не пълнят хазната. Другият проблем са т. нар. осигуровки, които в същината си пак са пряк данък. Дали „труд“, дали „здраве“ – те са процент от трудовото възнаграждение и много често се укриват или просто не се плащат. Парите в бюджета идват основно от косвените данъци – ДДС и акцизи.

При ниска платежоспособност на населението, каквато имаме у нас, пренасянето на тежестта върху потреблението, чрез косвените данъци, не е ли рестриктивна мярка?

  • Ако всичко остане постарому, вероятно ще е така. Но ако се приложи и едно ново преразпределение на бюджета, при което държавата инвестира в платежоспособността на гражданите – чрез въвеждането на базов доход, ситуацията коренно се променя. По този начин държавата ще има възможност да изисква след това гражданите да харчат парите си „на светло“, тъй като именно от това ще се финансира базовият им доход.

За какъв размер на базовия доход говорим в случая?

  • Според нашите разчети, които са правени на базата на моментните реалности на българския брутен вътрешен продукт, всеки пълнолетен гражданин ще може да получава по 500 лв. на месец. Децата до 18 години пък ще взимат по 250 лв., като тези пари ще се насочват към майката. Тези сметки стъпват върху конкретните резултати, които обществото реализира, и така трябва да бъде и занапред. Защото по този начин хората ще имат стимул за по-добри постижения и съответно за увеличаването на базовия си доход.

Всеки човек ли ще може да получава тези суми, или има някакви изключения?

  • Абсолютно всеки гражданин на България, работещ – неработещ, богат или беден, ще получава такъв доход, стига да има валидна и активна адресна регистрация.

Но откъде ще дойдат тези пари в крайна сметка? Тук говорим за много милиарди всяка година.

  • Не е точно така. Идеята на базовия доход е да замени всички социални плащания, които прави сега държавата. Това са помощи, добавки и какво ли още не. Дори издръжката на затворниците, които ще се издържат със своя базов доход. Получава се едно заместване на разходите. В Швейцария именно от това бе дошло голямото разминаване в числата – просто в началото някой умишлено бе пропуснал да приспадне останалите разходи, които базовият доход ще замести.

Нека се опитам да обобщя. Искате всички социални плащания, които прави сега държавата – за деца, инвалиди, самотни майки, за отопление, за първокласници и други такива, да отпаднат и да се заменят от базов доход за всеки. В същото време предлагате отпадането и на всички преки данъци, както и на осигуровките, за да се стимулира потреблението и оттам да се повишат постъпленията от косвените данъци като ДДС и акцизите. Бизнесът също ще спре да плаща данък печалба и осигуровки и по този начин ще разполага с повече средства за инвестиции.

  • Звучи революционно, дори крайно, но не и невъзможно. А и трябва да си даваме сметка, че България в момента е в изключително тежко състояние – най-вече заради демографската катастрофа. Според изследване на ООН ние сме на първо място по изчезване на нацията. И за да бъде спрян този процес веднага са необходими такива крайни мерки. Всичко това може да се случи, ако държавата преразпределя около 50-60% държавни разходи от БВП, като само за базовия доход биха били нужни 30 на сто държавни разходи спрямо от брутния продукт, около 12% за администрация и 8% за други или резерв.

В момента това съотношение е под 50 процента. 

  • Да, така е. Но със запушването на някои дупки това е лесно постижимо.

Само че контрабандата и схемите за източване на ДДС днес работят изключително добре. Какво ще принуди тези хора да зарежат атрактивните си печалби? Базовият доход за тях не би означавал нищо.

  • Истината е, че косвените данъци не могат да се избегнат, освен ако не се прилагат определени незаконни схеми. За да ги няма тези порочни практики, обществото трябва да премине от представителна към по-директна демокрация, тъй като днес именно представителната власт се грижи за това голяма част от приходите да не влизат въобще в хазната. Просто е нужна политическа воля, която да приложи например обратното начисление на ДДС, за да спрат кражбите.

Всъщност базовият доход дава възможност за съкращаване на данъчната администрация, защото цялата дузина данъци, които сега съществуват у нас, ще се сведат до един, два или три и съответно няма да има необходимост от толкова много чиновници, които да следят отделните пера. А тази промяна на свой ред ще концентрира агенциите и ще им даде възможност да работят много по-ефективно. Драматично ще се намали държавната и общинската администрация, която е заета със социалните и приходните дейности, тъй като, както казах, те ще бъдат заменени от базовия доход.

Като цяло базовият доход е една мярка за изсветляване на икономиката, за насърчаване на предприемчивостта и всъщност дава възможност на хората да спрат да се крият от системата, а да я изграждат.

А няма ли наличието на базов доход да надуе инфлацията? Когато търговците знаят, че хората имат по 500 лв. в джоба, неминуемо ще вдигнат цените.

  • В никакъв случай. Все пак не става дума за печатането на пари, а за нов модел на преразпределение на сегашната парична маса. Ръстът на цените не е много вероятен, тъй като част от разходите на търговците ще изчезнат заради промяната в данъчното законодателство. Освен това никой няма да търси от тях данък печалба. Ще се съкратят и харчовете за администриране на компаниите.

Как всъщност си представяте, че ще става даването на тези пари? На ръка, по банкова сметка, чрез ваучер…

  • Разпределянето на базовия доход ще се случва чрез специално издадена банкова карта, например от Българската банка за развитие. Най-важното е, че тези средства няма да могат да се теглят в брой от банкомати или банкови клонове. С тези карти няма да могат да се правят плащания и в чужбина. Целта е парите да се харчат директно при българските търговци, при това на светло – чрез ПОС терминали или през интернет, за да е сигурно, че ще се платят косвените данъци.

Добре, но при това положение ще има ли въобще кой да работи? Много хора и сега не виждат смисъл да полагат такива усилия, а какво остава при сигурни 500 лв. на месец.

  • Хората няма да спрат да работят, защото едва ли ще са доволни да живеят само с тази сума.

Някои сигурно ще са доволни…

  • Нека. И днес има такива и ги търпим. Но в другата система те все пак ще допринасят към държавните приходи, поне със сумата от потребителския  данък, който ще се плати с харченето на базовата сума от 500 лева. Също така мнозина могат да решат да заживеят в малките населени места и селата и да се занимават със земеделие или просто да живеят по-спокойно, както и да се грижат за близките си. Със сигурния базов доход е много по-лесно да се направи една такава крачка.

Питам се и друго – сега работещите плащат данъци и осигуровки и често се казва, че с тези пари се издържат неработещите. Какво ще се случи обаче при въвеждането на базов доход?

  • Тъй като няма да има преки данъци, приносът ще бъде на абсолютно всеки, който потребява. Дори доходът на човек да е с неясен източник, както често се случва сега и заради което не се плащат преките данъци, крайното потребление в повечето случаи е „на светло“. Да, някои ще харчат повече и съответно ще имат по-голям принос в държавните приходи, но ако се замислите, така се получава една естествена прогресивна данъчна система.

Това ще помогне много и за онези дейности и професии, които не носят пряк финансово-икономически резултат като култура, образование, изкуства, наука, спорт, доброволчество и т.н.

Как би повлиял базовият доход на малцинствата? Едно ромско семейство с четири деца ще взима 2000 лв. на месец.

  • Те и днес не взимат по-малко – с натрупването на детски, майчински, помощи за храна, за отопление и т.н. Но голяма част от тези пари потъват в сивата икономика, докато с базовия доход и специалната дебитна карта това няма да е възможно. Изключително важно е това, че базовият доход на практика изравнява обществените групи и няма вече едни да издържат други, едни да получават, а други – не. Също така вече няма да има оправдание за криминална дейност, както и валидната и активна адресна регистрация решава множество други въпроси.

А какво би станало с пенсионния модел? 

  • През последните години осигуровките никога не са покривали разходите за пенсии, а това е ставало чрез прехвърлянето на средства от косвените данъци. Иначе базовият доход ще замести всички социални пенсии. Трудовите пенсии ще се изплащат в последния им размер, докато има граждани, които ги получават вследствие задължителното осигуряване. Партидите на тези, които са се осигурявали така също не се загубват. А работещите, които ще спрат да внасят осигуровки в НОИ, могат да правят отчисления към доброволни фондове, за да не останат след време само с базовия си доход.

Запазват се и някои специални грижи. Например, държавата може да доплаща до 90% от средната 12-месечна заплата на работилите майки за период от 12 месеца във връзка с преодоляването на демографската катастрофа.

София, в-к Банкер

http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/triabva-da-se-premine-ot-preki-kum-kosveni-danuci

http://www.budd.bg/faq

ЕДНА БЕЗУСЛОВНО ТОЧНА ИДЕЯ В ТОЧНИЯ МОМЕНТ

Някъде във втората половина на 20 век Оскар Уайлд споделя крилатата си мисъл, че „Една идея, която не е опасна, не си струва да бъде наречена „идея“. Повече от 100 години по-късно, в дебат през есента на миналата година, швейцарски парламентарист нарече вероятността Базовият доход да бъде въведен веднага в страната на точните часовници – „бомба в сърцето“ на системата. Бомбата в сърцето на крайното неравенство, мизерията, духовния упадък, загубата на човешкия облик, злоупотребата с политическо влияние, корупцията и престъпността вече е заложена – целият свят научи, че изход има с тази голяма идея. Да, вероятно не под формата на лекарство за всички и всичко, но крачката към спасение в настъпващата Четвърта индустриална революция вече е известна – Базов доход за всички граждани.

Две години по-рано, в своята първа реч, новият холандският монарх крал Вилем-Александър обяви „социалната“ държава на 20 век за мъртва и обърна погледите към новото „общество на участието“ – една спасителна мрежа, в която държавата намалява драстично своята намеса, освобождавайки инициативата на гражданите, запазвайки правовия ред и своите присъщи функции за грижа към всеки отделен гражданин. Това прозвуча като оглушителен начален сигнал за хората в холандските градове и села. Днес, месеци по-късно, там започнаха пилотни проекти в няколко населени места, начело с Утрехт, за въвеждане на система с Базов доход. Още повече, в холандския парламент започна дискусия за отнемането на правото за създаване на парите от частните банки и прехвърлянето му върху национален орган с участието на гражданите.

Въпросът на въпросите – ОТКЪДЕ ИДВАТ ПАРИТЕ?

Този, на който корумпираната върхушка в ЕС е дала простичък отговор в днешната несправедлива система: с предоставеното на Марио Драги право да създава по 60 милиарда евро на месец от въздуха и да го раздава на практически фалирали частни банки и задлъжнели с откраднати обществени пари правителства, купувайки техните дългове. Какво щеше да стане, ако тези пари не бяха давани за замазване на вече консумирана корупция, а бяха предоставени директно на европейските граждани, които да решат със своите портфейли съдбата на една или друга политика и финансово-икономическо поведение? Тогава всеки един гражданин на Еврозоната щеше да получава по 175 евро всеки месец или всеки в ЕС по 120 евро – пари, които неминуемо щяха вече да са задвижили отново европейската икономика. В замяна на това играта на Марио донесе обезценяване на европейската политическа валута, заблатяване на европейската икономика и потъване в бедността и мизерията на огромната част от населението, особено у нас.

Какво обаче представлява Базовият доход?

Това е част от националния доход, измерен през Брутния вътрешен продукт и разпределен като инвестиция във всеки един гражданин. Накратко: парична сума, получавана всеки месец от рождението до смъртта, която замества почти цялата досегашна социална система и драстично намалява приходната администрация. Стъпва върху развитите системи за дистрибуция на стоки и услуги. Не позволява на криминалната дейност да се разраства и премахва основните мотиви за битовата престъпност. Разделя понятията за доход и труд, като разширява възприемането на труда извън наемния – с признаването на личния, доброволния, семейния, надомния и самоорганизирания. Отчита настоящата автоматизация на производството и бъдещата интелигентна роботизация, заедно с нуждата от развитие на образованието, културата, здравословните храни, ефикасната енергия, спорта, запазването на традициите и занаятите.

Толкова хубаво, че не може да е истина?

Да, почти като времето, в което някои са казвали, че Земята е кръгла, а властимащите са се мъчили да ги изгорят или поне да ги убият мъчително за назидание. „И все пак тя се върти!“ – икономиката, заедно с родната ни планета е в кръговрат, както и нашата скромна, поробена, но хубава държава. Утопия или химера? А защо не и просто мечта? Като онези на дедите ни за Освобождение, Съединение и Независимост или на едни други за Ренесанса? А защо не и като разделението на труда, премахването на детския труд, задължителното образование, платеният отпуск, признаването на майчинството, че дори откриването на топлата вода и вътрешните тоалетни.

Къде сме ние и кой е водещ в този процес?

България беше на първо място по събрани подписи в Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) за въвеждане на Безусловен базов доход в ЕС. Една инициатива, стартирана и успяла у нас с доброволчеството на трима обикновени българи, която цялостно не покри общите изисквания, поставени преди всичко, за да затруднят или изключат гражданското участие в ЕС. Само три ЕГИ са успели от 2012 година досега да преодолеят измислените, но явно добре изчислени от Европейската комисия (ЕК) критерии. Дори тази, която наскоро покри неколкократно всички параметри – за спиране на Трансатлантическото споразумение – беше обявена от ЕК без основание просто за невалидна и сега трябва съдът да се произнесе дали да бъде уважена. През декември миналата година у нас беше учредена и сега събира своите членове първата българска политическа партия, която включва в програмата си въвеждане на Базов доход за всеки български гражданин. Нарича се Български Съюз за Директна Демокрация (БСДД, www.budd.bg).

На европейския континент Финландия започна разработване на финансов модел за въвеждане на Базов доход, който трябва да е готов до ноември тази година. Идеята за въвеждане на Базов доход среща подкрепата на над 70% от финландците и почти 2/3 от парламентарните им представители. В Швейцария тази година ще се разрази съдбоносна битка в така наречената от политиците „най-опасна гражданска инициатива за всички времена“ в Конфедерацията. Гражданите от алпийската държава в центъра на Западна Европа, без да са членове на загубилия ориентацията си Европейски съюз, ще решат сами дали да бъде въведен Базовият доход, като засега одобрението е 49%, отхвърля се от 43%, а 8% заявяват, че решението им ще зависи от размера на сумата. Във Франция представител от Социалистическата партия поиска промяна в закон, който да задължи правителството да направи проучване на системата с Базов доход и нейното икономическо приложение на практика, а самата държавна агенция, отговаряща за закона, препоръча да се направят пилотни проекти. Във Великобритания за пръв път въпросът може да влезе за обсъждане в Парламента чрез инициатива на представител от Зелената партия, подкрепена с подписи и от Шотландската национална партия. На съседния остров Ирландската републиканска партия включи идеята в своя изборен манифест и вече е определила сумата от 188 евро на седмица за всеки ирландски гражданин, като експертна група ще разработи необходимите промени в данъчната система на страната. В Испания все още не е съставено правителство след изборите през декември, но една от ключовите парламентарни партии – „Подемос” – е поставила в своята програма сериозна разработка за въвеждане на Базов доход. Какво ли ще се случи, ако рулетката на изборите се завърти отново там?

Обсъжданията на системата с Базов доход достигнаха дори до инвестиционните банки и икономическите форуми, като коментарът на френския икономист Кристофер Дембик беше включен в годишните шокиращи предположения на датската „Саксо Банк“ по отношение на стряскащото неравенство в Европа и бъдещия колапс на луксозния сектор. На срещата в Давос пък, Базовият доход за пръв път беше тема на обсъждане, на фона на фрапиращите данни за световното неравенство, поднесени навреме от организацията „Оксфам”, разработваща този въпрос. Причината за влизането му в дневния ред на толкова висок световен форум е неговата универсалност: с решението, което е приложимо на всеки континент и за всяка форма на държавно устройство и управление.

Ще се разпадне ли обществото тогава? Ще работят ли хората? Какво ще стане с нашия вътрешен пазар?

Тези и още десетки въпроси изникват в мига, в който хората чуят за пръв път немислимото досега словосъчетание. Освободителната мисия на Базовия доход изглежда на пръв поглед разрушително анархистична, но всъщност е една много рационална система, базирана върху данъчната политика на държавата.

Съответно, без върховенството на правовия ред – основа на държавността – тя няма как да просъществува. Изисква крайно опростена, но много точна приходна администрация и строга система за вътрешна и външна сигурност. Огромният ефект се проявява върху вътрешното потребление, което на практика у нас е почти унищожено.

Основната маса от хора в България е с ограничена или напълно липсваща платежоспособност. Осигуряването ѝ с част от националния доход дава възможност за рязко увеличаване на предприемачеството и допълване на липсващата част от родната икономика – малкия и среден бизнес. Опасност от скриване на паричните средства под дюшеци и в буркани не съществува, тъй като средствата от Базовия доход са в електронна форма по карта, не могат да се теглят в брой и са ограничени за плащания в чужбина. За съхранението им в банката се плаща такса, не се олихвяват, а пожизненият характер на Базовия доход го прави ненужен за дългосрочно спестяване.

Да не забравяме, че покриването на базовите нужди е всекидневен въпрос и повечето от тях не могат да бъдат отлагани дълго във времето. Така, както и залавянето с полезна дейност не може да бъде отбягвано до безкрай. За сметка на това се променя отношението към труда, като към наемния се добавят доброволния, надомния, самонаетия, семейния, личния труд. Освен това, размерът е такъв, че всеки, който иска нещо повече от покриването на базовите си нужди, ще има възможността да преговаря с работодател на по-добра основа (това обезсмисля днешната роля на профсъюзите), да работи мечтаната работа или да предприеме нещо свое.

Трудът на майката в отглеждането на детето най-после ще бъде признат от едно общество в демографска катастрофа като нашето. Базовият доход на детето е половината от това на възрастен човек и майката разполага с него. Това освобождава жената от зависимостта в семейството или двойката и дава реална възможност тя да откаже да се превръща в машина за раждане на деца с цел злоупотреба. Тъй като системата не е социална помощ, която да се натрупва корупционно, родителството в различните обществени групи по-скоро се изравнява поради универсалната основа, създадена от Базовия доход.

Освен това, за да го получи, всеки гражданин трябва да има българско гражданство и валидна, активна българска адресна регистрация. Това решава редица обществени въпроси, свързани с изборния процес, регионалното развитие, устройството на територията, престъпността и други.

Какво значение има за младите хора? А за техните баби и дядовци? Какво ще кажем на бизнеса?

Държавата, чрез правовия ред, създава условията за успешна икономическа дейност на гражданите, а те от своя страна допринасят със своите данъци държавата непрекъснато да развива тези условия. Базовият доход днес е възможен благодарение на усилията и труда, положени от нашите предци – онези, които са създали и изградили съвременната българска държава.

Въвеждането на технологиите ден след ден е облекчавало човешкия труд и днес производителността на машините, заедно с възможността за предприемачество, позволяват оформянето на националния доход. Част от него може да създаде условия младите българи да влязат в живота директно, без натрупване на дългове, отделяйки време за своето образование – едно своеобразно полагане на труд. Онези, които навлизат в живота след завършването си, ще имат свободата да избират, както и да се занимават с изкуство, култура, спорт, социална и доброволческа дейности. Все направления от обществената активност, силно подценявани и директно отхвърляни от системата у нас като непечеливши, но с безкрайно важна роля в оформянето на националната ни идентичност и запазването на българската народност.

Онези, които пожелаят да станат работодатели, както и тези, които вече са такива, ще получат истинска подкрепа, тъй като част от заплащането на работещите вече ще се поема от системата с Базов доход.

Освен това, по програмата, която ще се настоява да се въведе в България, преките данъци отпадат, за да бъде драстично стимулирана икономиката, а новата платежоспособност на населението осигурява потребление, което и днес се явява основата на приходната част в държавния бюджет. Това е изцяло в полза на бизнеса, но запазва справедливостта в отношенията работник-работодател под арбитража на държавата. По този начин няма да се налага младите да подпомагат финансово възрастните си родители, баби и дядовци, както отпада и ужасният парадокс – пенсионери да издържат с мизерните си пенсии безработните си деца и внуци.

Вече пенсионираните българи ще добавят Базовия доход към настоящата си пенсия, онези които са се осигурявали ще получат държавни ценни книжа срещу партидите си, а които нямат нито едното от двете ще разчитат и помагат Базовият доход да се увеличава с ръста на икономиката. Разбира се, работещите ще имат възможност доброволно да продължат да се осигуряват, а понятието „безработица“ изчезва, като на негово място се отчита заетостта, но с включване на всички нейни форми. Това ще стимулира развитието на технологиите у нас, което всъщност ще подготви нашата държава за участието ни в споменатата в началото Четвърта индустриална революция – интелигентната роботизация.

Кога ще се случи това у нас?

В годината след онези избори за Народно събрание, в които хората изберат с мнозинство политическата организация или коалиция от такива, включили въвеждането на системата с Базов доход в своите програми.

Да се надяваме, че на следващите избори това ще направи Българският Съюз за Директна Демокрация, защото също за решение чака и въпросът за прякото участие на българските граждани във вземането на решенията: с въвеждане на Българска директна демокрация и запазването на системата с Базов доход завинаги чрез Конституцията.

От трета страна, нуждата от съществени ръстове за рязка положителна промяна на демографското развитие изисква преразглеждане и на основата на обществените отношения в една нова Енергийна икономика – с евтина, ефикасна и достъпна енергия.

Имаме ли останали национални сили за такова „прераждане“?

Да, знам, че можем и искрено вярвам в това!

https://www.klinklin.bg/naj-opasnata-initsiativa/

Автор: Георги Неделчев

БАЗОВИЯТ ДОХОД В БЪЛГАРИЯ – СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ

Едно ужасно пътуване в страната на фасадната „представителна“ демокрация, превърната в дълбоката незаздравяваща рана на Европа.*

„България беше корпоративно присъединена към ЕС на 1-ви януари 2007 година без обществото да е готово за такава отговорност. Без истинска демократична система и институции, изоставена от бившите си източни партньори, с отнети ресурси и с подготвени за унищожение истински ценности. Днес българите намаляват в страната си с такава скорост, че са се превърнали в най-бързо изчезващата нация в света, далеч пред следващите, според доклада на ООН от тази година за световните демографски процеси.

Неолибералната концепция, приложена в най-ужасния си вид, надмина всички отвратителни резултати на комунистическото управление, превръщайки страната в разграден концлагер, от който всички по някакъв начин бягат и място, за което имигрантите от Африка и Азия дори не искат да чуят.

Корпоративното управление на ЕС затвърди всички най-лоши процеси в българското общество като подкрепи престъпността да дойде и да не слиза от власт чрез корупционните в своята същност европейски фондове и със задушаването на икономиката с подкрепата си за режима на Паричния съвет. Никоя държава в света, за Европа дори не помисляме, не е имала толкова дълго прилагани мерки за Контрол върху капитала. Националната валута, Българският лев, на практика беше убит.

Заплатите са отчайващо ниски и не отговарят по никакъв начин на наложените европейски цени. Минималната е в размер на 184 евро на месец, социалната пенсия е 80 евро, по-голямата част от хората живеят с доход под 150 евро. 2 300 000 са хората, живеещи под линията на бедността у нас, тоест 1/3 от българите. Точно те ще трябва да изчезват до 2050-та година според прогнозите на ООН. По изчисления на овладените от властта синдикати, 280 евро трябва да има 3-членно домакинство на глава, за да живее приемливо, докато 1-2% от населението са неприлично богати – получатели на земеделски субсидии, крадци на ДДС и акцизи, както и контрабандисти. 2/3 от хората нямат спестявания изобщо, а само 10% от българските граждани имат банков депозит над 25 000 евро. Около 80% от населението пестят от дрехи и обувки, а 1/4 въобще не могат да си ги позволят. Няма никакви тенденции нито стъпки за намаляване на тези драматични различия. В България ножицата на социалното разслоение и изключване е най-остра в целия ЕС. В страната бедността повече наподобява африканската, но придружена и от нечуван икономически геноцид.

В 21-ви век. В Европа. В държавата на Европейския континент запазила най-дълго името си непроменено. Държавата, част от европейската цивилизация, чиито учители са създали една от основните азбуки в света – Кирилицата. С народ, оцелял след 500-годишно османско робство. Дали ще успее да преживее неадекватната корумпирана политика на ЕС, проектирана в националното и местно управление?

Макрорамката на икономическите показатели нескопосано прикрива действителността. БВП е в размер на 41 млрд. евро с плосък данък от 10% и ДДС от 20%, ниска, но нарастваща обща задлъжнялост с ежегодни бюджетни дефицити. Зад нея се вижда пълно сливане на властите, неототалитаризъм в лицето на министър-председателя, подсигурен от политическата олигархия, тотална липса на справедливост в съдебната система, срив в свободата на словото до 106-то място в света и тотално унищожен изборен процес с напълно контролирани, купени и фалшифицирани избори. Около 100 компании са отговорни за 80% от БВП, а страната ни се намира в челните редици на глобалния индекс по изтичане на капитали от страната. Намаляващата безработица е за сметка на напускащи страната квалифицирани кадри с оголване на цели сектори откъм специалисти. В годините след присъединяването към ЕС се наблюдава нищожен икономически ръст с тежка тенденция за дългосрочна дефлация, гарнирани с драматично намаляващи преки инвестиции. В коя държава от ЕС чуждестранен инвеститор номер едно са емигрантите? В България.

Има ли решение? Да, Базов доход. Съчетан с искане за смяна на системата към истинска директна демокрация, както и развитие на нова енергийна икономика. Без политическо действие и в рамките на установеното положение това справедливо решение никога няма да се приеме.

Каквото и да става в България, то е сериозен повод европейските активисти и организации за Базов доход да намерят начин и да поискат от Европейската комисия, най-бедната съюзна страна да стане пилотен проект за ЕС, вместо комисарите да ни въвличат в порочни политики за единна европейска корпоративна държава. Това е лесно приложимо поради неразвитата социална система, която лесно може да бъде заменена, както и слабата, приходна администрация, която лесно може да бъде фокусирана при една данъчна реформа. Всичко това е в посоката на инициативи като „Количествени облекчения за хората, а не за банките!“ и идеята за пренасочване на неефективните еврофондове към работещ евродивидент за всеки европейски гражданин.

Моделът на колегите от Швейцария е по-подходящ за изпълнение в България, тъй като включва изместване на данъчната тежест към косвените данъци. Това от своя страна, съчетано с увеличената платежоспособност при наличието на Базов доход, силно ще стимулира резервите на вътрешното потребление и предприемачеството, оттам и на цялата икономика. Тази подобрена среда би привлякла и реални чуждестранни инвеститори, както и би задвижила експорта на сериозни високи обороти. На България са нужни ръстове от поне 8-10% годишно, за да излезе от спиралата на демографска катастрофа, водеща до демографски апокалипсис.

Дотогава, всички български активисти за въвеждане на Базов доход, ще търсим решение за продължаване на нашата дейност в тези ужасяващи условия. Разглежда се възможността за стартиране на вътрешен пилотен проект с донори и участие на малка община извън контрола на партокрацията.

Надяваме се на вашата подкрепа и ще продължаваме с нашата съпричастност към глобалното и европейското движение за Базов доход.

Благодаря за вашето внимание и за подкрепата на организаторите на тази международна конференция!

Благодаря Евамария! Благодаря Барб! До скоро, до следващата ни среща.“

инж.ик.Георги Неделчев, Председател на Инициативния комитет на БСДД

София, ноември 2015г.

*Текстът е представен пред Международната конференция за Базовия доход, организирана от Европейската асоциация за Базов доход и Първата унгарска асоциация за Базов доход, в Будапеща, 20-21 ноември 2015г.

КОЙ ИЗКОПА ГРОБ ЗА ГЪРЦИЯ И ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ОТДАВНА Е В НЕГО?

„Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно.“ – Сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.

Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система създадена преди стотици години. Но за това след малко…

Друг също така „малко“ известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя Брутен вътрешен продукт е… Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и разбира се Япония. Също така, факт, отбелязан в доклада „Поглед върху правителствата“ за 2015г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия.  В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.

Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае? Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре ли живеем ние от тогава?

„Историята разказва, че сарафите (впоследствие банкери) са използвали всяка форма на злоупотреба, интриги, коварство и всевъзможни насилствени средства, за да поддържат контрол над правителствата чрез контролиране на издаването на парите.“ – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ, един от бащите на Американската Конституция.

Историята с дълга на Гърция започва от 2001-ва година с приемането на еврото – политическата валута на „обединена“ Европа, задачата, на която на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС. Истината обаче се оказва друга. Поради засиления интерес за печалби, частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-ма с жестоката финансова криза долетяла през океана и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч. Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно, когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби успяват да закрият позициите си като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които до скоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит вече няма кой да отпусне. Натрупаните задължения под прикритието на фразата за „стабилност на банките“ се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.

Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, когато казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, нобелови лауреати или обикновени финансисти. Някой обаче е време да допълни, че нашите кости вече са положени и затрупването на отвора е въпрос на време, тъй като никой нищо не прави за да бъде прекратена тази срамна операция. Блатото на Паричния съвет, въведен спрямо една силна за времето си национална валута – германската марка, но след това механично прехвърлен върху изкуствено създаденото евро, клатещо се върху разнообразните европейски икономики с различни данъчни системи, ни е откъснало от света и реалните възможности за маневриране и защита на родната икономика с български национален интерес.

И докато в реалния живот смъртта е неизбежна и невъзвратима, то във финансовия свят всеки един проблем е поправим стига да има желание и политическа воля за това. Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери „под формата на един „червен бутон“, с който всички тези проблеми могат да бъдат забравени“, свободно цитирайки един гръцки преподавател в Тексас. Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото. С други думи печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, те пък представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга. По въпроса за тази система вече се събират подписи за референдум в Швейцария – страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на Европейския съюз, в частност Европейската комисия, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души заети с лобизъм.

С други думи преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно замисляне.

Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източно европейци е зловещ, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо не подозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел ловко освободиха частните банки и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общо европейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха, все белези на тоталитаризма, от който същите тези европейци уж се бяха отървали преди 25 години. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес? На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.

„Който контролира обема на парите, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия.“ – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ

Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-та и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат до днес като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението „боклук“, с който рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010г. досега южните ни съседи се молят, чукат по вратите на кредиторите или просто ругаят като най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат като така наречените европейски „партньори“ се отнесат с уважение и приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115лв, масова пенсия от 158лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата, за онези, които все още имат работа от 380лв. Източно европейците, в това число и ние българите няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното, от които е правото на достоен живот, записано във всички Конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес, достоен живот без доходи е невъзможен, а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите – техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива. Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна желанието експортна ориентация страната ни направи напълно зависими от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен, заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби предназначени само за малцина.

Когато гърците казват, че ги тласкат към българизация, това означава, че частният дълг е станал институционален, а след това ще бъде стоварен върху населението и изсмукан от хората под формата на икономии. Резултатът е крайна бедност и изрядни финанси, оправдани с мъгливи описания на мързеливи непроизводителни хора. Това се случи у нас 96-97-ма година. За това родните експерти са прави. Да си припомним обаче кой е ползвал парите и там, и тук?

Не по-малка гавра с България е чужди евродепутати да ни дават за пример, когато се опитват да нагрубят гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента – институцията, символ на идеята за демократичния Европейски съюз. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета. Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?

Гърция е наказана от ЕЦБ, МВФ и ЕК, за да послужи за пример, както ние служим за пример, пред останалите, да не си и помислят да спират плащанията, независимо от условията за гражданите на съответните страни, ако не искат да ги сполети съдбата на гърците, камо ли тази на българите. Не става и дума за развитие, за това, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има наличие на ръст в икономиката. Нито дума не се споменава и затова какво преживяха досега гърците, да не говорим за българите, които се развяват като плашило пред останалите европейци. Напълно незаслужено, с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.

Така кръгът на мисли се затваря. Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, следователно дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи, никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите то тогава що за еврозона е това? Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от гроба, в който отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в него, за да има с кого да споделим националната си мъка?

Предстои да видим. Но не като зрители, а с директно участие в процесите.

Автор: Георги Неделчев

Съпредседател на Българско сдружение за директна демокрация – БСДД, http://www.budd.bg

П.П. Един стар анекдот може да ни ориентира за характера на преговорния процес между Гърция и трите институции кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ:

„Професор седи в студентския стол. Идва студент и сяда на неговата маса. Професорът казва: ”Птица и свиня не могат да седят на едно място!“

Студентът: „Тогава аз отлитам.“

Професорът се ядосал много и решил да го скъса на изпита. В деня на изпита студентът отговаря за отличен. Професорът му задава въпрос:

“Вървиш си по улицата и насреща ти две торби – едната с акъл, другата с пари. Ти коя ще вземеш?“

Студентът отговорил: „Тази с парите.“ А професорът отвърнал: „А аз ще взема тази с акъла ако съм на твое място.“

Студентът: „Кой какво си няма това иска.“

Професорът се ядосал още повече, взел му книжката и написал вътре „Говедо“. Студентът си тръгнал без да я отваря. Не минали 2 минути и студентът влиза отново и казва на професора:

“Извинете, г-н професор, тук само сте се подписали, може ли да добавите и оценката?“

КРИЗАТА Е В НАС И НИЕ СМЕ В КРИЗАТА

Какво ли не се изписа и не се изказа през последните седмици за Гърция и Ципрас. Де що има анализатори и експерти се упражниха, всеки по своему, а някои и по поръчка, върху темата гръцки дълг и какви ще са последствията от предстоящия в Гърция референдум.

Както беше писал Солженицин, в едно друго време и по друг повод „Рекло телето дъба да мушка”. Само че дъбът на световния капитал се е разраснал до нечувани размери, разклоненията му са обхванали и въвлекли в зависимост цели държави, както и Европейския съюз. Гръцкото теле е устойчива и инатлива порода. Не се дава лесно и обича живота.

Какво да кажат обаче българските Белчо и Сивушка, които се напъват да стават европейски крави – дали ще станат европейци по гръцки сценарий или ще ги вкарат в кошарата на европейското стадо при други условия?

Драги зрители, всичко зависи НЕ от нас – европейци ли ще сме, по-европейци или най-европейци – въпросът се решава на ниво, където ние, обикновените хора, трябва да слушкаме, а не да вадим рога.

Но нека обясня с думи прости на драгия зрител как професори и анализатори тътнат словозаблуди, целящи да ни убедят, че нашият единствен и спасителен остров е зависимостта от цялото, а не независимостта на националното.

Европейските идеи за прогрес и техническо развитие са прекрасни, но утопични. Защо? Защото идеята за единност се опорочи от влиянието на капиталите върху решенията на Европейския парламент. Защото там вече не са независими, не са заинтересовани за съдбата на народите в европейското семейство, а от просперитета на отделни компании и корпоративни гиганти.

Когато главата на едно семейство изпадне в зависимост, повлича всички членове на семейството със себе си. Така цялото вече зависи от чужди решения и те се превръщат в расистки спрямо всеки, дръзнал да бъде различен или да отстоява себе си и своите ценности, ако те не отговарят на версията на ръководството.

В този смисъл, обявяването за варварски, враждебни, неправилни или недоразвити другите общества, които изповядват различни ценности и са построили дома си по друг начин, не те прави по-малко варварин или враг от тях самите.

В своето интервю за Фрогнюз от 30 юни професор Слатински обвинява Ципрас, че е забил нож в гърба на демокрацията, нарича го враг на демокрацията и громи с думи тежки решението на гръцкия премиер да проведе референдум.

В противовес на тези обвинения, един нобелов лауреат по икономика – професор Пол Кругман – споделя, че създаването на единната европейска валута е грешка.

В „Ню Йорк таймс“ проф. Кругман развива тезата, че не всичко, но повечето, от това, което чуваме за гръцката безотговорност и разпуснатост, не е вярно.

Нещо повече, нобеловият лауреат съставя пред очите ни сценария за „Грексит“ и казва:

„Проблемът с Грексит винаги се е съдържал в риска от финансов хаос, в банковата система, разрушена от панически тегления на средства, и в бизнеса, кретащ едновременно заради банкови проблеми и заради несигурност по отношение на законовия статус на дълговете. По тази причина няколко поредни гръцки правителства се присъединяваха към исканията за строги икономии и по тази причина дори СИРИЗА – управляващата лява коалиция, беше готова да приеме мерките, които вече бяха наложени. Всичко, което тя искаше на практика, е спиране на по-нататъшните ограничения.

Но тройката не искаше и да чуе за това. Човек може лесно да се изгуби в детайлите, но основното в момента е, че Гърция беше възнаградена с оферта от типа „това или нищо“, която по нищо не се различава от политиките през последните пет години.

Това е (и най-вероятно е трябвало да бъде) оферта, която премиерът Алексис Ципрас не може да приеме, тъй като това би унищожило политическата причина за съществуването му. Следователно целта би трябвало да бъде той да напусне поста си, което по всяка вероятност ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се страхуват достатъчно от конфронтация с Тройката и гласуват с „да“ на референдума.

Те обаче не трябва да го правят по три причини:

Първо, ние вече знаем, че все по-суровите икономии не водят до нищо – след пет години Гърция е в по-лоша форма от когато и да било.

Второ, много и дори по-голямата част от хаоса покрай Грексит вече се е случила. След затварянето на банките и налагането на капиталови ограничения, няма какви повече щети да бъдат нанесени.

И накрая, присъединяването към ултиматума на Тройката ще представлява окончателното отказване от каквито и да било претенции за гръцка независимост. Не вярвайте на твърденията, че представителите на тройката са просто технократи, които обясняват на необразования гръцки народ какво трябва да направи. Тези предполагаеми технократи на практика са фантазьори, които пренебрегват всичко, което знаем за макроикономиката и са бъркали през цялото време.

Тук не става въпрос за анализи, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, която ще издържи докато вариантът за излизане от еврото се смята за немислим.

Така че, сега е време да сложим край на тази немислимост. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и депресия без ни най-малък намек за край.”

Та, не разбрах, кой на кого е забил нож в гърба? Или нашият професор нещо се е объркал?

Според вас, на кого бих повярвала повече и в чии думи има повече здрав разум, но най-вече независим разум?

Смешно е дори да задавам този въпрос, особено предвид почти пълната липса на независимо мнение в България и замяната му с платени, подплатени и подгрети партийно разбирачи.

Иска ми се обаче да се върна на гръцкото теле и нашите Белчо и Сивушка. Те си приличат по това, че са в едно положение – криза в кошарата, криза извън кошарата, кризисен план, спуснат отвън, а вътре – разпад, глад и икономии.

Белчо и Сивушка отдавна гладуват. Разликата между нас и гърците е основно в това, че там ядоха и пиха всички, а тук европейските средства отидоха в ръцете на шепа хора, за сметка на това тежестта падна на плещите на обикновените българи.

Кризата е в нас и ние сме в кризата, драги зрители. Икономическият империализъм, стратегическото превъзходство на определени държави над всички останали и корпоративните капитали няма да ни изведат към свобода, независимост и икономически растеж, а ни поставят в перманентна задлъжнялост за поколения напред и без изход, в колониално робство. Така беше и при налагането на комунистическата догма, така е и днес. Същия хомот утре ще теглят децата ни.

Горкият Ципрас, който реши да се прави на независим и корав в общество на люти икономически хиени.

Все пак, не мога да пропусна и една светлинка в мрака – държавата, която остана независима, която търгува свободно с целия свят и в която правилата се определят не отвън, а с референдуми, с гласа на народа. Да живее Швейцария, в която няма криза и няма да има. Чудно защо…

 

Автор: Лидия Делирадева, Електронен референдум

РЕВОЛЮЦИЯТА НА БАЗОВИЯ ДОХОД

На Запад се чуват все едни и същи неща от устата на политическите лидери: „Има нужда от създаване на работни места!“. Кризата, в която се намира Западът е свързана с увеличена безработица, все по-малко и нестабилни работни места, които създават бедност. Стимулирани от нуждата да се намалят данните за безработицата и за да останат на власт, държавниците са готови да стимулират добива на шистов газ или строежа на тръбопроводи, но истината е, че за в бъдеще ще има все по-малко работни места. И точно това е нещото, което ще отбележим, както подобава.
Отправяме се към бъдеще на изобилието, „свят след лишенията“, в който ще можем да произвеждаме храна, дрехи и т.н. за всички и с много малко човешки ресурс. Всъщност ние сме много близо до времето, в което ще сме способни да задоволим на много ниска цена естествените (базови) нужди на всеки от нас чрез подобренията в начина на производството и технологичния напредък. Автоматизацията е най-големият успех в производствения процес, от земеделието до въздухоплаването, което позволи да се произвежда повече продукция с по-малко работна ръка.
Този процес унищожава работните места. Нови заеха своето място. Сега, обаче, новите не се създават толкова бързо, така че да заменят изчезващите. Повечето земеделци започнаха работа в заводите заради автоматизацията на производството. Но сега, същите ферми, а и фабриките са почти напълно автоматизирани, дори повечето „бели якички“ скоро може да останат без работа, оставяйки само най-квалифицираните позиции (инженери, лекари и т.н.) на разположение да бъдат заети от хората. Сентенцията, че който не работи не трябва да яде вече не е в сила. Да не говорим, че представлява грешна средновековна интерпретация на апостолска християнска мисъл от зората на Новия завет. (бел.ред.)
Винаги ще има работни места, дори ръчни такива (например, може да се автоматизира процесът на изработване на обувки, но винаги ще има хора, които имат интерес да си купят ръчно изработени обувки), но не достатъчно, за да запазят заетостта на повечето хора.
Повечето от длъжностите, които имаме, ще бъдат заменени от роботи в не много далечно бъдеще. Не мисля, че това е нещо, от което трябва да се притесняваме. Машините са тук, за да направят живота ни по-лесен. Ако те могат да ни свършат работата, ще бъдем глупаци да не ги допуснем! Машините могат да ни осигурят свободата да преследваме личните си стремежи: писането, обущарството, каквото поискате. Те са тук, за да направят това, което ние не искаме да правим, защото е твърде страшно, опасно или просто скучно.
Фактът, че роботите идват за нашите работни места означава, че пълната заетост е невъзможна. Разбира се, партократите идват на власт с лъжите за работни места, опитвайки се да скрият тенденцията за повишаване на технологичната безработица, но това е отчаян, неустойчив подход.
Днес пълната заетост няма никакъв смисъл и хората бавно започват да го осъзнават. Някои студенти в Япония и Южна Корея отказват да търсят работа след като завършат, защото смятат, пазарът на труда е твърде консервативен и незадоволителен. Смятат, че другите хора просто не използват пълния им интелектуален потенциал и те отказват да взимат участие в работна среда, едновременно откачена и остаряла. По този начин те водят беден и безнадежден, предимно неудовлетворителен живот. Това трябва да се промени. В първичния „свят след лишенията“, хората трябва да са в състояние да водят добър живот без работа.
Как можем да постигнем това? На дневен ред идва Базовият доход. По силата на тази икономическа идея, всеки гражданин, от първия си ден (бел.ред.) до смъртта му, получава месечен доход от страна на правителството, независимо дали работи или не. Ако работи, той получава и заплата, и базов доход. Ако не работи, базовият доход трябва да бъде достатъчен за покриване на основни нужди: жилище, храна, дрехи, транспорт и т.н. Базовият доход трябва да позволява на всеки един от нас да води достоен живот, както Конституцията в частта за човешките права повелява (бел.ред.).
Идеята за универсален базов доход не е нова, получила е одобрението на икономисти от целия политически спектър (от всички идеологически кръгове), дори от либертарианците и от рисковите капиталисти от Силиконовата долина.
Базовият доход премахва необходимостта от социални програми, а спестените пари от администрацията за проверяване на социалното състояние на гражданите и огромната бюрокрация за разпределяне на средствата частично биха финансирали Базовия доход. Останалата част от парите ще дойдат от други пера на бюджета на правителството като по този начин всъщност финансирането става чрез потребителските данъци. Докато либертарианците са по-склонни да настояват за доста нисък базов доход (наистина да позволява на хората просто да оцелеят с него), за да държат данъците ниски, ние настояваме за по-добър базов доход, позволяващ на всеки да води по-удовлетворяващ, макар и скромен начин на живот. Това е повече от възможно с нашите текущи данъчни ставки, а дори и с по-ниски данъчни ставки, ако се направят съкращения в безумните разходи на бюджетните институции и се изчисти наслагването на данъци (бел.ред.) – да, гледаме вас, господа партократи.
Друго много важно нещо за Базовия доход е, че трябва да бъде заложен в Конституцията, така че правителството да не може да поставя ограничения върху него. Ако той не е гарантиран от Конституцията, кой ще спре правителството да вземе решение някои хора да не могат да го получат? Както е написано в книгата „Кървящи либертариански сърца“, „Ако утре САЩ приемат (без да конституционализират) $ 10,000 годишно на човек, колко време ще отнеме в Конгреса за първите предложения за въвеждане на условия? Няма да е за престъпници в затвора; няма да е за престъпниците след затвора; няма да е за деца на малцинствата (бел.ред.); няма да е за наркомани; няма да е за трето или следващо дете на безработни родители; няма да е за отпадналите от училище … “ Знаете, че партократите биха го направили, за да контролират съответните групи. (бел.ред.)
Така че, Базовият доход е доход, предоставен от правителството или в идеалния случай от независим обществен орган, като алгоритъм на криптовалута (напр.Bitcoin с PayPal, електронни пари), разпределящ средства на месечна база за всеки гражданин, гарантирано от Конституцията, което позволява на всеки човек в държавата да води достоен живот независимо дали той е избрал да работи или не. За гражданин, живеещ във Франция, Базов доход от 1100 € на месец би било страхотно – плаща 675 € за жилище (включително такси, вода, газ, интернет) и 400 € за храна и различни неща всеки месец. Въпреки това за нивото на Базовия доход трябва да се има предвид, че някои места са по-евтини, отколкото други (например за Париж, тези 1100 € не биха били достатъчни). За България ниската сума би била 500лв за възрастен и 250лв за подрастващ, а нормалната – 1000лв за възрастен и 500лв за подрастващ. Децата също трябва да имат доход, за да не зависят от милостта на възрастните като до пълнолетие с парите се разпореждат родителите с права за отглеждането им. (бел.ред.)
Какво би станало, ако Базовият доход влезе в сила? Няма ли хората просто да не правят нищо и да прекарват дните си в гледане на телевизия? Ние и днес вече имаме такива хора, които нищо не правят по цял ден и се опитват само да излъжат системата на социално подпомагане, за да получат помощи-доход, но това не са повечето хора. У нас имаме и такива, които си докарват такъв доход от криминална дейност. (бел.ред.) Вероятно е същото да продължи в рамките на Базовия доход с изключение на криминалната дейност, за която повече няма да има оправдание и органите на реда ще могат да приложат закона в пълната му сила за всички. Малко хора наистина не биха правили нищо, а повечето или ще запазят работата си, или ще намерят нова, или ще се посветят изцяло на своите мечти.
Дебатът за Базовия доход е пълен с теории за това какво ще се случи, ако имахме такъв, като това мнение от произволен коментатор: „За мен, смисълът на Базовия доход е да се извадят хората от работната сила, така че да можем да спрем да се опитваме да „създаваме работни места“ и да започнем да се опитваме да създаваме стойност. Ако робот може да сервира бургери по-добре от екип работници с ниски заплати, така да бъде. Ние не трябва да спираме автоматизацията, просто защото ни е страх от загуба на работни места. С добър Базов доход хората могат да се откажат от работните места, които чувстват, че са безсмислени и да започнат да работят върху това, което ги вдъхновява. Цената на това, разбира се е, че някои хора неизбежно няма да правят нищо, но броят на такива хора, ще бъде по-малък, отколкото си представяме, а освобождаването на останалата част от човечеството от робия си струва цената на няколко временни храненици. Доказано е, че повечето хора могат да бъдат единствено използвачи за толкова дълго време, колкото да се отегчат от това и да намерят нещо полезно / творческо / интересно да се заемат да направят. И докато те се възползват, те също са и потребители (данъка, бел.ред.), така че парите, които са им предоставени не са просто хвърлени на вятъра.“
Хората ще последват техните мечти и не се очаква обществото да се превърне в дистопията на Pixar, шеговито изобразена във филма Wall-E, където нашето бъдеще е съставено от дебелаци с промити от телевизията мозъци.
Способността да не работим отваря много възможности за всички нас. В Древна Гърция, работата е била разрешена само за роби. „Благородниците“ можели да се посветят на мислене или физически упражнения. Сега машините един вид са нашите „роби“ и ние трябва да сме в състояние да следваме собствените си интереси, вместо да работим само за оцеляването ни. С Базов доход, ако проявявате интерес в изграждането на ваша компания вие ставате в 6 сутринта и си лягате в 2 часа през нощта, вие работите, но не в смисъла на „работим, за да сложим храна на масата“.
Ако възнамерявате да прекарате времето си упражнявайки се и градинарствайки, можете да го направите без да се срамувате: вие сте постигнали щастието, и ако това означава, че вие не сте искали стандартна работа, то няма никакъв проблем?
Нашето общество в момента влага стойност в работата само заради самата работа – най-важното нещо е, че изобщо работите, а не, че работата ви прави щастливи. Това е ужасна грешка. Работата има стойност само тогава, когато тя е насочена към вашето щастие. Ако работите здраво, защото обичате това, което правите, то това си заслужава. Ако работите здраво, само защото трябва, но с удоволствие ще направите нещо друго, ако сте имали такава възможност, то това е много тъжно, а Базовия доход ще ви даде защита, така че да можете да си тръгнете и да направите нещото, което сте искали.
Имаме нужда от Базов доход, но в сегашния политически пейзаж, в който всеки е фокусиран върху създаването на работни места и пълна заетост, и където стойността на работата е повече в подкрепа на „икономиката“, едно чудовище, създадено от големите корпорации и техните държавни приятели, ние ще трябва да променим мисленето си, за да може Базовият доход да се случи. Да мислим повече за щастие, удовлетворение, откритие, отколкото за оцеляване. Това е посоката, в която едно общество на 21-ви век следва да се насочи.
Ще завършим с този коментар от „waffledave“ за Базовия доход:
„Причината винаги да съм обичал поредицата за Стар Трек не е толкова заради научната фантастика, a заради цялата философия зад него. В частност вижданията за тази философия и вярванията на Капитан Пикард.
Това, което намирам най-завладяващо е ефектът на „репликатора“ върху обществото на Земята. Представете си машина, която може да създаде абсолютно всичко, което искате от „нищо“ (идеята е, че светлината, енергията и материята, всички са взаимнозаменяеми). Това означава, че храната вече не е ограничена, както и не трябва да се отглежда, обгрижва или произвежда. Но освен храна, можете да направите буквално всичко останало. Най-новият смартфон, огромен телевизор, една книга, стик за хокей и др.
Цялата идея е, че тази машина мигновено елиминира материализма и консуматорството. Няма нужда да си купувам нещо, защото може просто да го възпроизведа. Няма нужда да „работя“, защото не е нужно да си купя нещо в повече. Елитът на света позволява това да се случи, защото парите вече не са равни на властта. Властта сега се измерва със стойността на личността. Вашият интелект, креативност, сила, атлетизъм, храброст. Слабост не съществува в действителност, защото хората вместо да се налага да работят, за да оцелеят, трябва да работят за подобряване на личността си.
Работата все още съществува. Тя винаги ще съществува. Живото същество има основно инстинктивно желание да „направи нещо“. Но разликата е, че вършите работата, която ИСКАТЕ да направите, а не работата, която ТРЯБВА да направите. Работя в сферата на финансите и работата ми харесва. Тя е предизвикателство и е пълноценна, струва си достатъчно, за да подкрепи начина ми на живот и да ми е приятно. Но ако парите не бяха проблем, не бих правил това цял живот. Вероятно щях да бъда художник или писател. Това са различните неща, за които мечтая.
Във вселената на Стар Трек, това е видът на обществото, което се е развило на Земята. Звездният флот е преди всичко средство за проучвания, а героите са водени от страстта да изучават и да откриват нови светове. Това не е „работа“ за тях, а е онова, което обичат да правят.
Когато имам свободно време от работа прекарвам голямата част от него пред телевизора или играя на видео игри, или ровя в компютъра. Това е така, защото работата ме източва, физически, емоционално, психически… Имам малко време и малко енергия, за да се насоча към това, за което мечтая. Искрено чувствам, че ако не се налагаше да работя, защото трябва (по финансови причини), биха ми останали повече сили да се посветя на изкуството, музиката и писането.“

Стискаме палци за 3D принтерите наистина да се развият…

Публикувано на 17.02.2015, в Knowledge Utopia, от Пиер Естиен
Превод: Мария Сотирова
Редакция: БСДД
https://knowledgeutopia.wordpress.com/2015/02/17/the-basic-income-revolution/

ПОВЕЧЕ АМБИЦИЯ ЩЕ ТРЯБВА ЗА „СТИМУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО“

Икономическата политика на набиращата обороти испанска „нова“ партия сигнализира за нов модел на просперитет, но нещата могат да стигнат по-далеч за Плана на партия „Podemos“ (от испански, Ние можем).

Автор –  Гиоргос Калис (Giorgos Kallis), професор по екологична икономика и редактор на новата книга: „Отрицателен икономически растеж: речник на новата епоха“ (Degrowth: A vocabulary for a new era„, 15.01.2015)

Превод – Александра Арбекова, Редакция – БСДД

Затягане на коланите или стимулиращо въздействие? Това е въпросът, който се поставя в резултат на финансовата криза – един въпрос, който обачвече е с изтекъл срок на годност.

Възобновяването на растежа, било то чрез строги икономии или стимулиране, може вече да е невъзможно, а и определено не предизвиква устойчиво развитие. Основният въпрос на нашата епоха, е как да се осигури просперитет без растеж. Обаче, не очаквайте много от консерваторите или социалните либерали, които са на власт. За тях, изоставянето на бляна за растеж е немислимо. Но ще бъдат ли различни набиращите сила нови политически организации в Европа?

Испанската политическа партия „Podemos“ (Ние можем), с представители на възраст около 30 и нещо от университетската и свързаните с нея среди, наскоро представи своята икономическа програма. Проектът на документа, изработен от професорите Висенс Наваро (Vicenç Navarro) и Хуан Торес (Juan Torres), не призовава към  просперитет без растеж, но, така или иначе, такъв може да е резултатът. Целта на програмата всъщност е да „стимулира потреблението“.

И все пак, за разлика от разглежданото от Кейнс, това не е каквото и да е потребление. Става дума за базовото потребление на нуждаещите се. По-високи данъци очакват капиталовите доходи и високите заплати, разликите във вътрешнофирменото заплащане са ограничени, а минимален доход е гарантиран на всеки, който няма работа. Ако растежът се прекрати, осигуряването на базови средства за живот на всички извън рамките на –  все още значителното – всеобщо благосъстояние, е от жизненоважно значение. Ако няма растеж, преразпределението е повече от необходимо, тъй като иначе богатство натрупват тези, които вече го имат в повече.

Благосъстоянието диктува това, което Наоми Клайн (Naomi Klein) нарича „селективен отрицателен икономически растеж“ на „мръсните“ сектори и процъфтяването на устойчивите. Програмата на „Podemos“ призовава за мораториум върху пословично корумпираните мега-инфраструктурни проекти в Испания, а също така да се премине към инвестиране на публични средства в чисти производства и възобновяема енергия. Програмата се ангажира с подкрепата на социалните грижи, образованието и кооперативите. Дори ако няма растеж, тези сектори имат предимство: те не се нуждаят от нарастващи печалби. Документът също така предлага да се намалят темповете на спекулативния капитал и да се пренасочат инвестициите към малките предприятия и работническата класа с драстични банкови реформи и подобие на данъка на Тобин (Tobin tax) върху финансовите транзакции и краткосрочните борсови операции.

Авторите признават, че социалните грижи или образованието, могат и да не доведат до увеличаване на БВП, поне не веднага. По мнението на авторите, обаче, тези два фактора ще увеличат в широк смисъл икономическата дейност, при това в дългосрочен план. Скептично се отнасям към перспективите за такъв безтегловен растеж. Но предложенията са добри, независимо от техния ефект върху растежа.

И все пак, ако партията „Podemos“ игнорира БВП, както прави докладът, тогава ще й трябва една система за показатели на просперитет за оценка на успехите си. И трябва да помислят по-внимателно за това, как ще запазят стабилността, ако икономическата активност не се увеличи.

Без растеж, и при условие, че работата става все по-компютъризирана и автоматизирана, работниците стават излишни. Справедливо, документът предлага 35-часова работна седмица: в икономика, която няма растеж, могат да се създадат повече работни места, ако всеки от нас работи по-малко. Подкрепата на грижите и образованието също е правилна стъпка: тези „по-малко продуктивни“ дейности са интензивни по отношение на заетостта, същевременно осигурявайки по-висока социална стойност.

Обаче, партията „Podemos“ сгреши като замени ангажимента си за базов доход с минимален доход, който е гарантиран само за тези, които не могат да си намерят работа. Базовия доход осигурява достоен живот за всички. Той е право на всеки гражданин, като премахва клеймото „безработен“. Базовия доход не е пречка за работа, тъй като хората го получават и когато работят. Но, за разлика от обезщетението за безработица, можете да получавате базовия доход, ако искате да работите по-малко, за да посвещавате повече време на семейството си, грижи, развлечения, доброволна или политическа работа. Проучванията показват, че един основен доход от € 400- € 600 (£ 317- £ 475) на човек е реалистично изпълним в Испания, при това без радикални промени в данъците. (подобно изчисление за България показва близка цифра, но с данъчна реформа, участие на гражданите в политическите решения, реформа в паричната политика и нова икономическа политика, бел.ред.)

Без растеж, дълговете не могат да бъдат изплатени. Една икономика не може да бъде принудена да расте неестествено, за да се изплащат дълговете, направени да подхранват един фиктивен растеж от миналото; някои дългове трябва да бъдат анулирани. Чий дълг ще бъде опростен е въпрос на демократичен избор. Загубите трябва да понесат спекулантите, а не владелците на скромни спестявания. Политиката на партия „Podemos“ предлага гражданско обсъждане за преструктуриране и анулиране на дълговете на Испания, както на самата държавата, така и на населението й, но подробности не се уточняват.

Анулирането на дълговете може да предизвика неустойчив растеж, като се случи в Еквадор. В реалността, освободеното от работа време заедно с един базов доход позволява свободата дори то да премине в гледане на телевизия, джаджи или уикенди с пътуване нанякъде. Вместо това обаче, Наваро и Торес се стремят към „екологично устойчиво“ потребление. За съжаление, не става ясно, как и защо това може да бъде резултатът от техните предложения.

Какво ще направи партията „Podemos“, ако неустойчивият растеж се възстанови, въпреки намеренията и? Тук „Podemos“ трябва да се задълбочи в детайлите. Първо, трябва да се определят ясните екологични ограничения, като лимит за емисии на въглероден диоксид или използване на суровини, използвани от Испания, както и тези, включени във вносните потребителски стоки.

На второ място, партията трябва да ограничи рекламата, като я забрани в обществените пространства, както наскоро реши да направи град Гренобъл. И накрая, за да се стимулира устойчивото потребление, данъците трябва постепенно да се пренасочат от труда към използването на ресурсите, така че да са в полза на хората с по-ниски доходи и потребление. Данъкът върху въглеродните емисии би могъл да бъде свързан с финансирането на базовия доход.

Без растеж, държавните приходи могат да се застопорят. Документът за икономическата политика на „Podemos“ може да се ангажира с ефективен публичен сектор, но освен добрата воля на некорумпираните новодошли, той не предлага алтернативи на съкращения, приватизация и аутсорсинг. Тук е пропусната възможността да се направи връзка към процъфтяващата кооперативна икономика на Испания, където определени групи сами организират достъпни решения в сферите на здравеопазването, образованието, храната, настаняването, или грижите. Тези решения могат да намалят разходите на социалната държава и да помагат за осъществяването на реформи в нея.

Като цяло, политиката на партия „Podemos“ ни насочва в правилната посока. Въпреки това, тя може – и трябва – да направи една стъпка напред.

http://www.theguardian.com/sustainable-business/2015/jan/15/spain-podemos-should-further