Да се представим, че наистина обичате банани. Сега да кажем, че ви предложа един банан без да правите нищо. Ще приемете ли да не направите нищо срещу този банан? Да? Добре.
Сега имам още по-добро предложение за вас! Какво ще кажете да изчистите кофата за боклук, а в замяна ще ви взема банана, но ще ви дам друг банан, може би по-добър, а може би не? Звучи ли като добро предложение? Не? Добре.
Какво ще стане, ако вместо да ви взема банана, както предложих, ви позволя да го запазите и вие да посочите колко допълнителни банана смятате, че биха ви били достатъчни, за да почистите тази кофа? Да? Сега по-добре ли звучи? Добре.
Това на практика представлява сравнението на днешната система с помощи и минимална заплата спрямо системата с безусловен #Базов_доход.
С помощите се дава на хората нещо, от което се нуждаят под формата на „помощ“ и после им се отнема като наказание за това, че са се наели на работа, замествайки го със „заплата“. Това ги отказва да работят и ги принуждава да злоупотребяват с помощите.
Обратното, Базовият доход позволява да запазите основния си банан и да получите толкова допълнителни банана, колкото искате и колкото някой може да предложи срещу вашия труд и време. Дори ви позволява да се пазарите за вашите „бананови“ условия. Заетостта така вече се възнаграждава.
Виждате разликата? Радвам се.
Тъй като много хора се нуждаят от повече от един банан, защото харесват вкуса му, засища ги и биха се почувствали по-добре, когато могат да си позволят повече от един.
Днес у нас огромно мнозинство от българските граждани имат само представата, че някъде има „банани“ – нямат нито един. Това е основна причина за демографската катастрофа в България. Системата с #Базов_доход е въпрос на политическо решение с желание на съответното мнозинството и има пряко отношение към физическото и духовно оцеляване на българите.
Разкажете на човека до вас.
(по описанието на Скот Сантънс, който отдавна живее с #Базов_доход, финансиран от донорска програма, благодарим ти, приятелю)