КОЙ ИЗКОПА ГРОБ ЗА ГЪРЦИЯ И ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ОТДАВНА Е В НЕГО?

“Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно.” – Сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.

Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система създадена преди стотици години. Но за това след малко…

Друг също така „малко“ известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя Брутен вътрешен продукт е… Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и разбира се Япония. Също така, факт, отбелязан в доклада „Поглед върху правителствата“ за 2015г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия.  В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.

Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае? Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре ли живеем ние от тогава?

“Историята разказва, че сарафите (впоследствие банкери) са използвали всяка форма на злоупотреба, интриги, коварство и всевъзможни насилствени средства, за да поддържат контрол над правителствата чрез контролиране на издаването на парите.” – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ, един от бащите на Американската Конституция.

Историята с дълга на Гърция започва от 2001-ва година с приемането на еврото – политическата валута на „обединена“ Европа, задачата, на която на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС. Истината обаче се оказва друга. Поради засиления интерес за печалби, частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-ма с жестоката финансова криза долетяла през океана и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч. Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно, когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби успяват да закрият позициите си като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които до скоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит вече няма кой да отпусне. Натрупаните задължения под прикритието на фразата за „стабилност на банките“ се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.

Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, когато казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, нобелови лауреати или обикновени финансисти. Някой обаче е време да допълни, че нашите кости вече са положени и затрупването на отвора е въпрос на време, тъй като никой нищо не прави за да бъде прекратена тази срамна операция. Блатото на Паричния съвет, въведен спрямо една силна за времето си национална валута – германската марка, но след това механично прехвърлен върху изкуствено създаденото евро, клатещо се върху разнообразните европейски икономики с различни данъчни системи, ни е откъснало от света и реалните възможности за маневриране и защита на родната икономика с български национален интерес.

И докато в реалния живот смъртта е неизбежна и невъзвратима, то във финансовия свят всеки един проблем е поправим стига да има желание и политическа воля за това. Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери „под формата на един „червен бутон“, с който всички тези проблеми могат да бъдат забравени“, свободно цитирайки един гръцки преподавател в Тексас. Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото. С други думи печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, те пък представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга. По въпроса за тази система вече се събират подписи за референдум в Швейцария – страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на Европейския съюз, в частност Европейската комисия, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души заети с лобизъм.

С други думи преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно замисляне.

Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източно европейци е зловещ, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо не подозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел ловко освободиха частните банки и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общо европейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха, все белези на тоталитаризма, от който същите тези европейци уж се бяха отървали преди 25 години. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес? На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.

“Който контролира обема на парите, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия.” – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ

Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-та и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат до днес като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението „боклук“, с който рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010г. досега южните ни съседи се молят, чукат по вратите на кредиторите или просто ругаят като най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат като така наречените европейски „партньори“ се отнесат с уважение и приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115лв, масова пенсия от 158лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата, за онези, които все още имат работа от 380лв. Източно европейците, в това число и ние българите няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното, от които е правото на достоен живот, записано във всички Конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес, достоен живот без доходи е невъзможен, а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите – техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива. Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна желанието експортна ориентация страната ни направи напълно зависими от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен, заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби предназначени само за малцина.

Когато гърците казват, че ги тласкат към българизация, това означава, че частният дълг е станал институционален, а след това ще бъде стоварен върху населението и изсмукан от хората под формата на икономии. Резултатът е крайна бедност и изрядни финанси, оправдани с мъгливи описания на мързеливи непроизводителни хора. Това се случи у нас 96-97-ма година. За това родните експерти са прави. Да си припомним обаче кой е ползвал парите и там, и тук?

Не по-малка гавра с България е чужди евродепутати да ни дават за пример, когато се опитват да нагрубят гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента – институцията, символ на идеята за демократичния Европейски съюз. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета. Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?

Гърция е наказана от ЕЦБ, МВФ и ЕК, за да послужи за пример, както ние служим за пример, пред останалите, да не си и помислят да спират плащанията, независимо от условията за гражданите на съответните страни, ако не искат да ги сполети съдбата на гърците, камо ли тази на българите. Не става и дума за развитие, за това, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има наличие на ръст в икономиката. Нито дума не се споменава и затова какво преживяха досега гърците, да не говорим за българите, които се развяват като плашило пред останалите европейци. Напълно незаслужено, с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.

Така кръгът на мисли се затваря. Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, следователно дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи, никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите то тогава що за еврозона е това? Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от гроба, в който отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в него, за да има с кого да споделим националната си мъка?

Предстои да видим. Но не като зрители, а с директно участие в процесите.

Автор: Георги Неделчев

Съпредседател на Българско сдружение за директна демокрация – БСДД, http://www.budd.bg

П.П. Един стар анекдот може да ни ориентира за характера на преговорния процес между Гърция и трите институции кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ:

„Професор седи в студентския стол. Идва студент и сяда на неговата маса. Професорът казва: ”Птица и свиня не могат да седят на едно място!”

Студентът: “Тогава аз отлитам.”

Професорът се ядосал много и решил да го скъса на изпита. В деня на изпита студентът отговаря за отличен. Професорът му задава въпрос:

“Вървиш си по улицата и насреща ти две торби — едната с акъл, другата с пари. Ти коя ще вземеш?”

Студентът отговорил: “Тази с парите.” А професорът отвърнал: “А аз ще взема тази с акъла ако съм на твое място.”

Студентът: “Кой какво си няма това иска.”

Професорът се ядосал още повече, взел му книжката и написал вътре “Говедо”. Студентът си тръгнал без да я отваря. Не минали 2 минути и студентът влиза отново и казва на професора:

“Извинете, г-н професор, тук само сте се подписали, може ли да добавите и оценката?”

Advertisements

КРИЗАТА Е В НАС И НИЕ СМЕ В КРИЗАТА

Какво ли не се изписа и не се изказа през последните седмици за Гърция и Ципрас. Де що има анализатори и експерти се упражниха, всеки по своему, а някои и по поръчка, върху темата гръцки дълг и какви ще са последствията от предстоящия в Гърция референдум.

Както беше писал Солженицин, в едно друго време и по друг повод „Рекло телето дъба да мушка”. Само че дъбът на световния капитал се е разраснал до нечувани размери, разклоненията му са обхванали и въвлекли в зависимост цели държави, както и Европейския съюз. Гръцкото теле е устойчива и инатлива порода. Не се дава лесно и обича живота.

Какво да кажат обаче българските Белчо и Сивушка, които се напъват да стават европейски крави – дали ще станат европейци по гръцки сценарий или ще ги вкарат в кошарата на европейското стадо при други условия?

Драги зрители, всичко зависи НЕ от нас – европейци ли ще сме, по-европейци или най-европейци – въпросът се решава на ниво, където ние, обикновените хора, трябва да слушкаме, а не да вадим рога.

Но нека обясня с думи прости на драгия зрител как професори и анализатори тътнат словозаблуди, целящи да ни убедят, че нашият единствен и спасителен остров е зависимостта от цялото, а не независимостта на националното.

Европейските идеи за прогрес и техническо развитие са прекрасни, но утопични. Защо? Защото идеята за единност се опорочи от влиянието на капиталите върху решенията на Европейския парламент. Защото там вече не са независими, не са заинтересовани за съдбата на народите в европейското семейство, а от просперитета на отделни компании и корпоративни гиганти.

Когато главата на едно семейство изпадне в зависимост, повлича всички членове на семейството със себе си. Така цялото вече зависи от чужди решения и те се превръщат в расистки спрямо всеки, дръзнал да бъде различен или да отстоява себе си и своите ценности, ако те не отговарят на версията на ръководството.

В този смисъл, обявяването за варварски, враждебни, неправилни или недоразвити другите общества, които изповядват различни ценности и са построили дома си по друг начин, не те прави по-малко варварин или враг от тях самите.

В своето интервю за Фрогнюз от 30 юни професор Слатински обвинява Ципрас, че е забил нож в гърба на демокрацията, нарича го враг на демокрацията и громи с думи тежки решението на гръцкия премиер да проведе референдум.

В противовес на тези обвинения, един нобелов лауреат по икономика – професор Пол Кругман – споделя, че създаването на единната европейска валута е грешка.

В “Ню Йорк таймс” проф. Кругман развива тезата, че не всичко, но повечето, от това, което чуваме за гръцката безотговорност и разпуснатост, не е вярно.

Нещо повече, нобеловият лауреат съставя пред очите ни сценария за “Грексит” и казва:

„Проблемът с Грексит винаги се е съдържал в риска от финансов хаос, в банковата система, разрушена от панически тегления на средства, и в бизнеса, кретащ едновременно заради банкови проблеми и заради несигурност по отношение на законовия статус на дълговете. По тази причина няколко поредни гръцки правителства се присъединяваха към исканията за строги икономии и по тази причина дори СИРИЗА – управляващата лява коалиция, беше готова да приеме мерките, които вече бяха наложени. Всичко, което тя искаше на практика, е спиране на по-нататъшните ограничения.

Но тройката не искаше и да чуе за това. Човек може лесно да се изгуби в детайлите, но основното в момента е, че Гърция беше възнаградена с оферта от типа “това или нищо”, която по нищо не се различава от политиките през последните пет години.

Това е (и най-вероятно е трябвало да бъде) оферта, която премиерът Алексис Ципрас не може да приеме, тъй като това би унищожило политическата причина за съществуването му. Следователно целта би трябвало да бъде той да напусне поста си, което по всяка вероятност ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се страхуват достатъчно от конфронтация с Тройката и гласуват с “да” на референдума.

Те обаче не трябва да го правят по три причини:

Първо, ние вече знаем, че все по-суровите икономии не водят до нищо – след пет години Гърция е в по-лоша форма от когато и да било.

Второ, много и дори по-голямата част от хаоса покрай Грексит вече се е случила. След затварянето на банките и налагането на капиталови ограничения, няма какви повече щети да бъдат нанесени.

И накрая, присъединяването към ултиматума на Тройката ще представлява окончателното отказване от каквито и да било претенции за гръцка независимост. Не вярвайте на твърденията, че представителите на тройката са просто технократи, които обясняват на необразования гръцки народ какво трябва да направи. Тези предполагаеми технократи на практика са фантазьори, които пренебрегват всичко, което знаем за макроикономиката и са бъркали през цялото време.

Тук не става въпрос за анализи, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, която ще издържи докато вариантът за излизане от еврото се смята за немислим.

Така че, сега е време да сложим край на тази немислимост. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и депресия без ни най-малък намек за край.”

Та, не разбрах, кой на кого е забил нож в гърба? Или нашият професор нещо се е объркал?

Според вас, на кого бих повярвала повече и в чии думи има повече здрав разум, но най-вече независим разум?

Смешно е дори да задавам този въпрос, особено предвид почти пълната липса на независимо мнение в България и замяната му с платени, подплатени и подгрети партийно разбирачи.

Иска ми се обаче да се върна на гръцкото теле и нашите Белчо и Сивушка. Те си приличат по това, че са в едно положение – криза в кошарата, криза извън кошарата, кризисен план, спуснат отвън, а вътре – разпад, глад и икономии.

Белчо и Сивушка отдавна гладуват. Разликата между нас и гърците е основно в това, че там ядоха и пиха всички, а тук европейските средства отидоха в ръцете на шепа хора, за сметка на това тежестта падна на плещите на обикновените българи.

Кризата е в нас и ние сме в кризата, драги зрители. Икономическият империализъм, стратегическото превъзходство на определени държави над всички останали и корпоративните капитали няма да ни изведат към свобода, независимост и икономически растеж, а ни поставят в перманентна задлъжнялост за поколения напред и без изход, в колониално робство. Така беше и при налагането на комунистическата догма, така е и днес. Същия хомот утре ще теглят децата ни.

Горкият Ципрас, който реши да се прави на независим и корав в общество на люти икономически хиени.

Все пак, не мога да пропусна и една светлинка в мрака – държавата, която остана независима, която търгува свободно с целия свят и в която правилата се определят не отвън, а с референдуми, с гласа на народа. Да живее Швейцария, в която няма криза и няма да има. Чудно защо…

 

Автор: Лидия Делирадева, Електронен референдум

НАЧАЛОТО. КОЙ СЕ СЪБУЖДА В БЪЛГАРИЯ?

Четвъртък, 25-ти юни 2015 г., беше знаменателна дата за България и лично за нас, хората от Българското сдружение за директна демокрация. В София, на официално посещение по покана на #БСДД и с одобрението на европейската парламентарна група Европа за свобода и директна демокрация – #EFDD, бяха г-н Пол Нутъл от Европейския парламент, заместник-председател на Британската партия на независимостта – UKIP и г-жа Лор Ферари от Института за директна демокрация в Европа – IDDE. Има един простичък въпрос с много сложен отговор.

Защо все пак тези хора се вдигнаха чак от Брюксел, за да дойдат до края на света на ЕС?

Когато погледнете отражението на тяхното посещение в очите на медиите няма да видите най-важното. Заявената подкрепа за БСДД и приетото предложение за партньорство. Защо това е така, се питат много хора, съмишленици, колеги, симпатизанти и не толкова симпатизиращи. Кое ни плаши толкова много, че чак ни кара да игнорираме реалността? Дали е обикновено самозалъгване или тежко черногледство? Какво се е случило с хората у нас, какво ще ги накара да извърнат поглед от хипнозата на установеното положение? Каква е ролята на медиите в този процес?

Когато Пол казваше, че семенцето БСДД е посято и от него с грижите на хората и техните приятели ще израсне голям дъб, очите на камерите, ушите на микрофоните и пръстите по клавиатурите бяха замръзнали. Когато Лор чертаеше бъдещето, тях изобщо ги нямаше. После се оказа, че били много заети, а някои бяха изтрили съобщението до медиите, описващо причините за посещението заедно с поканата, без дори да ги прочетат. Лор каза, „това е нормално“, а ние никога не сме очаквали друго, знаем , че доказателствата тепърва ще се събират. Това е само началото, но то вече е дадено.

НАЧАЛОТО СЕ СЛУЧИ,

въпреки всичко, с голямото свидетелство на всички, които участват от първия миг на това човешко усилие, през трудното време на износването на една невъобразима идея, стъпила върху три кита, непознати по тези земи. Дали онези, от които зависи посланието рязко и бързо да стигне до хората видяха мъката в очите и загрижеността в гласа на гостите относно разрушената Европейска идея, заместена от лични, корпоративни и откровено престъпни интереси? Зададоха ли голямата тема – защо стана така? Попитаха ли кой доведе крайната африканска бедност у нас, страната-членка на ЕС, кой допусна ужасяващата социална пенсия и мнимата минимална работна заплата, с която изобщо не може да се преживее, и която отказва хората да работят?

Отговорите на тези и много други въпроси тепърва ще навлизат в средата на общуване между хората в България. Затварянето на професионалните очи, запушването на професионалните уши и замлъкването на онези, които са призвани по занятие да тръбят истината до небесата няма да смени реалността.

Ще се сменят единствено каналите, начините за общуване, обсъждане и взаимно информиране. Ще стане бавно? Дали? Коя е най-бързата медия и кой е най-добрият начин за общуване между хората? Навсякъде в Европа вече го правят, огледайте се, приятели. Българите няма да изостанат в това, няма кой да им отнеме мисълта, пътят е неизбежен, даже ще бъдат за пример. Дори зад океана хората вече напредват, в люлката на корпоративните и лични интереси, финансиращи политиките.

Семенцата посети из цяла Европа започват да се превръщат огромни, здрави дървета, докосващи короните си и покриващи обезнадеждените със закриляща прохлада от изгарящото слънце на алчността и отричането на човешкото достойнство.

„Времето дойде!“, БСДД вече е част от Европейското общество за приемането на директната демокрация като алтернатива на тоталитаризма, царуването на елитите, подмяната на ценности и унищожаването на националните идентичности. Кладенците на мъдростта на българите не са пресъхнали, идеалът на нацията е жив, събуждането вече започна. Истинската Европа е с нас и нашето място е в предните ѝ редици, където винаги е било.

Присъединете се и участвайте сега! Промяната е в ръцете ви!

http://www.budd.bg

БЪЛГАРИТЕ – БЕЖАНЦИ БЕЗ ВОЙНА

Над ДВА МИЛИОНА българи се превърнаха в невъзвращенци за последните 25 години. Два милиона бежанци без война. Демографската картина на България е гротеска на политическия идиотизъм, който доведе отчаянието и неверието във всеки български дом, с изключение на домовете на онези, които сега ги снимат с дронове от птичи поглед.

Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг – един от най големите енциклопедисти на 20 век – казва: „Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.”

Изгубихме смисъла, защото приказката е грозна, а идиотите – все още на власт.

Да, крайна съм в оценките си. Цифрата два милиона обаче също е крайна. Но, за жалост, не е краят. Всеки ден млади хора, цели семейства продължават да избират терминалите на българските летища и завинаги напускат България.

И никой не дава решение, напротив – роят се нови партийки, патерици, както и откровени бастуни, убеждавайки уморения от бедност българин, че със старите методи и икономически модели, тихо и спокойно, со кротце и со благо ще ни „оправят”, пазейки “стабилността”.

Не вярвайте. Не слушайте. МИСЛЕТЕ!

Изходът от глобалната криза, в която се давим, се нарича Базов доход. Скептиците на тази новаторска и революционна система са два вида:

  • неразбиращите, които въпреки неразбирането си искат промяна;

  • разбиращите, но уплашените да не загубят властта си, защото угнетен от бедност народ се управлява лесно, тъй като е втренчен единствено в оцеляването си.

Базовият доход е революция не само в социалната система, но и в мисленето на хората. Милиони европейци подкрепят идеята и очакват тя да заработи. Затова във втората част на поредицата ще дам отговори на още няколко въпроса относно Базовия доход.

Получаваме много въпроси какво ще стане с пенсиите на хората, ако се въведе системата с Базов доход?

Отговор: Нормално е всеки пенсионер, който получава пенсия да се тревожи дали ще я запази, ако тя надвишава сумата, която е определена за Базов доход. Място за тревога няма, защото всички пенсионери, които са работили години наред и получават пенсия днес, ще я запазят изцяло – в размера, в който е, заедно с Базовия доход. Няма да я има обаче унизителната социална пенсия, която преди дни правителството увеличи с 2 лева, което е не само гавра с неосигурените по някаква причина хора, но и ясен знак, че никаква смислена пенсионна реформа не можем да очакваме, нито да се надяваме на достойни старини.

Властта няма формула за борба с бедността. Бедните и възрастни хора у нас са оставени на доизживяване.

Питате ни, какво ще стане за в бъдеще с пенсиите на хората?

Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход, на практика не хората, а сегашния пенсионен модел ще бъде спрян в задължителната си част и оставен на доизживяване. Занапред основната сигурност, гарантирана от държавата, ще се нарича Базов доход, а допълнителното пенсионно осигуряване ще е добра възможност, както и досега – по желание и по преценка на работещия – дали иска или не да се осигурява в частни пенсионни фондове или застрахователни компании, за да получи след пенсионирането си допълнителни средства. Натрупаните осигурителни средства по партиди от задължителното осигуряване не се губят и ще се ползват от осигурените като с промяната на съответния пакет закони ще се отпадне задължителното, но ще остане доброволното действие.

Тук е мястото да подчертая, че ние не се борим за равенство. Тази отживелица на социалистическия мираж нито е възможна, нито е полезна. Напротив, ние искаме да въведем модел, който ще остави бедността в миналото, като в същото време ще осигури спокойствие и база за развитие на всеки, който желае да подобрява своите умения и да сбъдва мечтите си.

Третият въпрос, който е пряко свързан с демографския срив, емиграцията и бедността, е въпросът за родителството, семейството и отглеждането на деца.

Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход отпадат всички социални помощи, детски надбавки и други подобни, които доказаха във времето своята несъстоятелност и безполезност, особено като се вземат предвид огромните страхове на родителите за това дали ще могат да издържат повече от едно дете.

Базовият доход се полага на всеки един член на семейството, както и на всяко дете, от самото му раждане. Това е единственият модел, който гарантира на родителите спокойствие при отглеждане на децата, гарантира и на самите деца по-добра грижа и възможност родителите да прекарват повече време с тях.

При тази система не съществува понятието „добавки” за първо, второ или трето дете. Никое дете не е ощетено за сметка на своите братя и сестри. Например, всеки от родителите получава Базов доход в размер на 500 лв. Всяко дете в семейството, до навършване на неговото пълнолетие, получава по 250 лв, с които разполага майката или законният настойник.

По този начин Базовият доход се превръща и в мощен инструмент за решаване на демографската катастрофа, като с въвеждането му се стимулират раждаемостта и активното родителство. Нещо повече – Базовият доход ще пресече завинаги злоупотребите със социални помощи от малцинствата, както и абсурда да се получават майчински от хора, чиито деца вече имат свои деца.

И в заключение на втората част ще кажа, все пак, на скептиците:

Нима художникът ще спре да рисува, пианистът да свири или лекарят да спасява живот? Не, свободата, която Базовият доход ще даде на всеки от нас, ще премахне неволята от страха от бедност, която сега ни кара да просим живот, а не да го творим и обичаме.

Аз няма да спра да работя, ако имам Базов доход. Напротив, ще се чувствам окрилена за нови инициативи и идеи.

Като вземем предвид и безспорните предимства на Директната демокрация и възможността хората чрез гласуване да определят правилата и промените, няма друга идея, която да е по-силна от тази на Българското Сдружение за Директна Демокрация  http://www.budd.bg/

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

ДОПИТВАНЕ? КАК И КАКВО?

Р Е Ф Е Р Е Н Д У М Ъ Т

Ако вземем енциклопедичното обяснение, той означава взимане на решение чрез директно задаване на въпрос към народа.

Референдумът е най-силното оръжие на Директната демокрация, затова се среща твърде рядко. При референдумно управление партийният модел би намалил драстично своето вредно влияние, което за партократите би означавало да загубят лостовете за доминиране над обществото – безпрекословната власт и корумпиращите фондове. За обществените делегати остава възможността да служат на народа-суверен според своите способности.

М Е Х А Н И З М Ъ Т

Механизмът е много прост: задава се въпрос – получават се отговори. По-големият брой гласували по някоя точка са всъщност онези, които определят посоката на действие. Звучи чудесно, защото не някой несменяемо „избиран” взима това решение, а всеки гражданин на републиката решава.

С Ъ Щ И Н А Т А

Същината или сърцевината на работещият референдумен модел е ИНФОРМИРАНОСТТА, ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ и УЧАСТИЕТО ВЪВ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЕ или с други думи да следва стъпките:

  1. Подготвителен етап, който да информира гражданите за темата и да отвори форуми за дискусия, в която да се оформят, ако не всички, то поне повечето гледни точки. В днешния век на високите информационни технологии това би било крайно лесно за изпълнение.

  2. Добре зададен въпрос/тема, за която да се гласува.

  3. Предложените възможни отговори да предопределят консенсус или категоричност.

С Ъ С Т А В И Т Е Л Я Т

От горното става ясно, че онези, които създават въпросите и отговорите са едни от най-важните хора в управлението. Това би трябвало да са народните избранници, поименно назначени от хората.

Дали е необходимо да са 240? Не.

Всъщност до тези днешни 240 „места” има и огромен брой държавни служители в държавната и общинска администрация, на които са вменени “творчески” привилегии.

Р Е А Л Н О С Т Т А

Днес официални референдуми не се провеждат. Не ни е такова управлението. Имаме „представителна“ демокрация с елит, който е узурпирал властта, забравяйки, че в Републиката суверенната собственост е на народа.

Въпреки това много граждани и граждански сдружения опитват чрез различни електронни платформи за пряко гласуване да сведат до властта ВОЛЯТА на народа.

Чудесно е, че въпреки неформалния облик на такова гласуване, все пак се научава какво е мнението на хората по определени теми и все пак това би накарало политиците да благоволят да се замислят.

В Ъ П Р О С И Т Е

Хората се вълнуват от различни въпроси и в електронното пространство често излизат петиции по болни теми. Тези днешни допитвания са своего рода подготовка на гражданите за преминаване към референдумен начин на управление и е редно да се подкрепят силно от всички ни.

Все още при определянето и структурирането на темите се вижда малката ни опитност в това дело. Особено много това си личи в два от случаите, разгледани по-долу.

Въпроси с предопределен отговор (затворени въпроси):
ПРИМЕР: „Да се спре ли изсичането на горите?” Такъв тип въпроси с предопределен отговор дават еднопосочен път за отговорящия и на практика не създават дебат в обществото по темата, нито информираност, нито алтернативи.

Структура на запитване с предопределен  отговор:

  1. ВЪПРОС.
  2. ОТГОВОРИ:

2.1. ДА

2.2. НЕ

2.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ

Възможен резултат: Схема 1.

Анализ на резултата: 

Резултатите са близки до 100%. Такава категоричност би означавала твърде ограничена аудитория, към която е отправен въпросът и, че той е твърде изначален и е с установен по принцип отговор.

Ефекти: Води до затягане на редиците в някоя група. Напомня за някои установени истини или правила.

СХЕМА 1Вероятен  резултат:Model

Въпроси предопределящи  противопоставяне (често поставяни): ПРИМЕР: „Да съборим ли стадиона на ЦСКА в Борисовата градина?” Такъв тип въпроси дават отговор за силата на поляризирането в обществото, която сила е по-често деструктивна.

Структура на запитване предопределящо  противопоставяне:

  1. ВЪПРОС.
  2. ОТГОВОРИ:

4.1. ДА

4.2. НЕ

4.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ

Възможен резултат: Схема 2.

Анализ на резултата:

Твърде често резултатите са близки до 50% х 50%. Това близко съотношение на две противоположни мнения води до натрупване на напрежение между две почти равностойни в съотношение позиции. Такова голямо събиране на противоположни мнения би довело до открит конфликт.
Точката „Не мога да преценя” няма смисъл.

Ефект: Разединение на хората. Колебаещите се не гласуват.

СХЕМА 2Възможен резултат:Model

В Ъ З М О Ж Н О С Т Т А

Референдумите не трябва да разединяват  хората. Твърде крайните позиции ДА / НЕ не водят до конструктивни решения.

Как може да се избегне това?

Възможен вариант би бил вместо безсмисленото „не мога да преценя” да има повече отговори с условности, т.е. увеличаване на възможните отговори. Така референдумът би постигнал по-добра директна информираност

Въпроси предопределящи  условности в отговорите.

ПРИМЕР: „България да се ориентира ли към енергия произведена предимно от възобновяеми източници?”

Структурата на запитване в информиран референдум:

  1. ВЪПРОС.
  2. ОТГОВОРИ:

2.1. ДА

2.2. ДА, ОБАЧЕ – 1

2.3. ДА, ОБАЧЕ – 2

2.4. НЕ, ОБАЧЕ – 1

2.5. НЕ, ОБАЧЕ – 2

2.6. НЕ

Възможен резултат: Схема 3.

Анализ на резултата:

Аргументирано изразяване на общественото мнение.
Точката „Не мога да преценя” изобщо не съществува, а е трансформирана в отговори с допълнителни условия. Резултатите биха довели до превес на определено аргументирано мнение.

Ефект: Доминиране на гласовете с въведен компромис в отговора. Колебаещите се е по-вероятно да гласуват.

СХЕМА 3Възможен резултат:Model

Референдумното управление трябва да има за основна цел да обединява хората, а не да ги разединява.

Важна роля ще играят хората създаващи въпросите и отговорите. Те ще трябва да имат изключително висока култура на общуване, познания и умения в политиката и отношенията между хората.

Автор: Георги Цапков

Редакция: БСДД, http://www.budd.bg/take-action/

КРАЯТ НА ПРЕКИТЕ ДАНЪЦИ

ДОЙДЕ ЛИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОГРЕСИВНО КОСВЕНО ОБЛАГАНЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА, ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗДРАВА ДЪРЖАВА?

Отговори на въпроси, зададени от екип от студенти от СУ „Климент Охридски”, провеждащи собствено проучване на плоския данък в България

Въпрос 1. Разпределя ли системата на плоския данък справедливо данъчната тежест?

Формално погледнато – да! Това е заложено в самата философия на плоския данък. Цялата подготвителна и пропагандна работа преди неговото въвеждане у нас и в други страни от Източна Европа се базираше на твърдението: това е справедлив данък, защото ставката е еднаква за всички!

Но ако погледнем по-внимателно какво се случва на практика ще видим, че специално българският вариант на плоския данък, обявен за уникален и дори за еталон за други държави, желаещи да внедрят тази фискална иновация, сам по себе си и в сравнение с прогресивната система е дълбоко несправедлив:

– България е единствената страна в Европа, която въведе плоския данък без облагаем минимум; това ощети нискодоходните групи – най-вече тези, които получават под 360 лева месечно;

– плоският данък облагодетелства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи, който те ползват по свое усмотрение, главно за луксозно потребление с непроизводителен характер; респективно, отмени традиционното за ЕС задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял и принос в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата;

– поради посочените по-горе причини, плоският данък задълбочи неравенството и той от стимул се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Не случайно, България твърдо е окупирала челното място в негативните класации по този показател в ЕС;
Въпрос 2. Кои са предимствата и недостатъците на плоския данък?

Засега може да се говори само за едно предимство: плоският данък се базира на по-опростена схема, неговото изчисляване не затруднява особено данъкоплатците и данъчната администрация, доколко благодарение на новата схема се разширява данъчната основа, което е една от целите на фискалната реформа. Не е ясно дали точно това разширяване не е довело до неефективна работа на проходната агенция, заета с преследване на всички слоеве от населението и изземане на средства от граждани с доходи под минмума за достойно човешко съществуване. По този въпрос няма надеждни данни от специализирани изследвания или правителствени отчети.

Що се отнася до недостатъците, те са значително повече:

– намалява се делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет. България е с най-нисък дял на тези постъпления в ЕС-около 18% , което е почти два пъти по-ниско от средното равнище за ЕС;

– плоският данък не допринесе, както се твърдеше от неговите пропагандатори, за ограничаване на практиката за укриване на данъци. Затова пък България се превърна в своего рода европейско данъчно убежище и се нареди сред страните, които се смятат за атрактивни за отваряне на бизнес от чужденци. Обаче, реални преки чуждестранни инвестиции със значим икономически и социален ефект не се вливат в България, а чуждестранните компании регистрират свои дружества-пощенски кутии, за да заобиколят националните данъчни регулации;

– следващият недостатък е с ясно и доказуемо материално и финансово измерение. Очакваното значително нарастване на постъпленията в държавния бюджет, благодарение на драстичното снижаване на данъчната ставка (рекордните 10%), не се състоя. С изключение на първата година след въвеждането на плоския данък, през останалия период номиналната величина на постъпленията чрез него остана константна. Тоест, ефектът е почти нулев от чисто фискална гледна точка.
Въпрос 3. Каква е вредата от плоския данък?

Вредите са няколко:

– най-голямата е свързана с отражението, което дава върху данъчната култура на българите.
Веднъж свикнали да плащат ниски данъци, те трудно ще се съгласят на промени, които биха туширали или премахнали недостатъците на плоския данък чрез корекция в частта „необлагаем минимум” и чрез опити да се поправи генерално грешката от 2008 г., довела до рекордно ниска ставка от 10% върху личните доходи и корпоративните печалби.
Тук се налага едно уточнение: проектът за преминаване обратно към прогресивна система, макар и в умерен вид, няма да реши проблема, защото резултатите и от него, преди плоския данък, бяха напълно незадоволителни. Следователно трябва да се разгледа и защитава системата с базов доход, която прави ненужно неработещото пряко данъчно облагане.

– другата вреда е свързана с отказа на управляващите в България от справедливо преразпределение – като фискална политика и инструмент за противодействие на прекомерното неравенство в доходите и на застоя в икономическия растеж. Напротив, залага се на лошо политическо изразходване на национален ресурс за поддържане на некачествени и недостъпни публични услуги и инвестиции.
Въпрос 4. Какъв е ефектът от плоския данък и неговото влияние върху икономиката?

Съвкупният ефект, както и структурните му компоненти са категорично негативни. Вместо очакваното пренасочване на част от освободения ресурс, притежаван от високодоходните групи и компаниите, към инвестиции в нови работни места, се получи обратен ефект: свиване на деловата активност и заетостта.

Тривиалното обяснение, че този резултат се дължи на вездесъщата криза е само част от истината. По-вярното е, че неолибералната концепция за „прокапващата икономика”, чието приложение чрез плоския данък щяло да доведе до съживяване на икономиката, се провали напълно;

България беше въвлечена в една нелоялна конкурентна игра, т.нар. “ефект на съседството”. Надпреварата между държавите от един по-широк регион, коя ще предложи по-нисък корпоративен данък, за да привлече повече инвеститори. Тук България и Македония определено водят в състезанието, без да са постигнали обаче осезаем резултат. Обратно, преките чуждестранни инвестиции у нас спаднаха 5-6 пъти в сравнение с 2008 г.

Въвеждането на плоския данък е в дисонанс с практиките и препоръките на ЕК за антикризисни стратегии:

– МВФ още през 2006-2007 г. призна, че експериментът „Плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивната система (без да уточнява, че и тя е провалена);

– ЕК още през 2007 г. се опита да спре българското правителство в решението му да въведе плосък данък, но нейното мнение не беше зачетено; Днес комисията апелира за хармонизация на данъчните системи в ЕС, имайки предвид главно ограничаването на неолибералните практики в новите членове на общността, в това число и България.

Като краен резултат, на данъчните иновации в България не се гледа с добро око от институциите и стратегическите центрове, които направляват реформите и препоръчват пакетите от мерки за овладяване на рецесията.

Нещо повече, сред експертите от Западна Европа се шири мнението, че държави като България злоупотребяват с т.нар. европейска солидарност, въвеждайки крайно ниски данъци, в същото време те очакват и ползват субсидии от ЕС, средствата, които идват от западноевропейските данъкоплатци, облагани значително повече от източноевропейските им партньори.
Въпрос 5. Защо нямаме оценка на въздействието от плоския данък?

Частични оценки, въпреки ограниченият достъп до информация, са правени от независими експерти. Разчетите показват, че високодоходните групи още през втората година след въвеждането на плоския данък са намалили своя принос в националния бюджет с около 500 милиона лева. Същевременно, с 600 милиона лева се е увеличила тежестта за данъкоплатците със средни и ниски доходи!

Що се отнася до липсата на официални експертни оценки на въздействието, обяснението на този факт е просто: никой не обича да говори за провалите си, а още по-малко е готов да даде аргументи в ръцете на своите критици. Особено в навечерието на каквито и да е избори!

Факт е, че плоският данък напълно задоволява управляващия елит в България от всички цветове. Затова анализите са занемарени, а дискусиите в медиите и специализираните публикации са рядкост!

Редакция: БСДД

Не – на плоската данъчна ставка за всички!
Да – на справедливия базов доход за всички!

Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!

Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/

ПОСЯГАТ И НА ПОЩЕНСКАТА УСЛУГА „ИЗПЛАЩАНЕ НА ПЕНСИИ”! ЗАЩО?

В социалните медии изтече информация за поредния съдебен казус, в който частни фирми съдят държавата – този път заради решението й да възложи единствено на Български пощи (БП) да изплаща пенсии (виж:  http://www.legalworld.bg/35500.dyrjavna-pomosht-li-e-plashtaneto-na-pensiite-samo-prez-bylgarski-poshti.html) Услугата в мнозинството от случаите се извършва „на гише”  или чрез пощенски запис. По официални данни БП обслужват около 1,3 милиона пенсионери, което е над 50% от техния брой.

Делото е заведено във Върховния административен съд (ВАС) от дружествата „Изипей” АД и „Финанс Инженеринг” АД, които също са получили лиценз за извършване на парични преводи. Искането очевидно е поставило в затруднено положение ВАС, което личи от двете негови решения: първото – да даде ход на делото; второто – да спре процедурата и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург относно възникналия казус.

Дотук нищо необичайно. Не за първи път български магистрати се отмятат от свое определение – поради опасения да не сгрешат пред националните и европейските законодателни институции; или – поради други, извънсъдебни причини (заради тях родното правосъдие още от влизането на България в ЕС е взето на мушка от Европейската комисия и този сектор получава в ежегодните мониторингови доклади слаби или незадоволителни оценки).

Чисто юридическата страна на спора вероятно ще заинтересува тяснопрофилираните експерти по европейско право, както и пощенския мениджмънт. Но за широката публика и по-специално за потребителите най-важен е въпросът: какво се случва с масово търсената услуга „изплащане на пенсии”! Ще попадне ли и тя в категорията на набелязаните за ускорена либерализация дейности ?   Или българското правителство ще съумее да защити въпросната Наредба, с която е предоставило  на БП да изплаща пенсиите на по-голявата част от  пенсионерите, живеещи в труднодостъпни региони и селища. В тях държавната корпорация „БП” е задължена с изрична  евродиректива да поддържа т.нар. универсални услуги, между които са и пенсионно-осигурителните.

Ако правителството докаже, че с приемането на специализираната Наредба  не осигурява държавна помощ и не подкрепя „монополиста БП” – в разрез с европейските норми, е добре. Първо, защото КСО повелява въпросната услуга да достигне до всеки отделно взет пенсионер, в т.ч. на лица с увреждания по домовете; второ, услугата е преди всичко социална по своя характер, независимо, че се осъществява в пазарна среда.

Нека да обобщим: В строгия смисъл на думата и съгласно закона за пощенските услуги изплащането на пенсиите не е пощенска услуга. Изплащането на пенсиите е услуга по възложителство, която се предоставя от БП  и от банките (по силата на една и съща Наредба – ”Наредба за пенсиите и осигурителния стаж” от 01.01.2000 г). В този контекст БП не е монополист по отношение на предоставянето на услугата ”изплащане на пенсии” и тази  услуга е либерализирана в някаква степен;

Добре  известно е, че единствено БП могат безпрепятствено да реализират изискването на ЗСО и специалната Нардеба, доколкото разполагат с над около 3000 офиси в цялата страна. Какъв е смисълът тогава да разрушиш една мрежа, за да изградиш нова. Освен ако не се върнем във времената на реформатора Симеон Дянков, чието верую беше „креативно разрушение”- навсякъде и във всичко, което е създадено преди да започне неговата мисионерска дейност в бившата му родина.

Но ако правителствените съображения увиснат пред институциите в Люксембург и Брюксел, тогава ще сме свидетели на поредната агресивна инвазия на никнещите като гъби частни компании за финансови -банкови и небанкови – услуги.

Те вече проникнаха в кредитния бизнес и легитимираха непазарното лихварство; работят и  по събиране на задължения от кредитополучатели по съмнителни схеми, наложени от банките; пробиха защитните системи на ЕРП-та, които ги предпазваха от кражби на ток или злоупотреби от страна на част от крайните потребители; навлязоха в печелившия  сегмент: ”счетоводни консултации за избягване на дължими данъци” и т.н. Печалбите от целия този сенчест бизнес в крайна сметка сметка се трупат на гърба на данъкоплатците и потребителите, на които пък се пробутва мантрата за пазарната либерализация на публичните услуги.

Върху същия невероятно издържлив гърб се стоварват и многобройните такси, които привилигерованите банки въвеждат за щяло и нещяло.  Банките също изплащат пенсии на възрастните българи – чрез своите  клонове и банкомати.  Но както откриването на индивидуални сметки и тяхното поддържане като услуга за пенсионерите, така и  използването на банкомати за изплащането на пенсии се осъществява по цени, едностранно  определени от съответния трезор. В случай става дума за пазарни цени, с гарантирани високи печалби за  банковата услуга – дейност, която сериозно се разминава с представите за  социални цени (  напомням, че изплащането на пенсиите за стаж и възраст според ЕС е социална услуга).

Нека да поясним: не сме против либерализацията!

Тя съществува в редица страни , при това доста успешно, защото снижава цената за потребителите  при по-високо качество  на услугите (като бързина, достъпност и гъвкавост). Справка – модернизацията на публичните услуги в скандинавския регион, където Швеция демонстрира успешен модел-симбиоза на държавни, частни и общински финансови, транспортни, пощенски и прочее услуги. Но има дейности в тази нова пазарна ниша, при които маркетизацията и либерализацията не се оказаха сполучлив метод. Обратно, те замениха един вид лоша практика (държавен монополизъм)  с още по-лоша (частен монополизъм; или с картелно разпределение на пазарните зони). Примерите за неуспешна или направо вредна за гражданите-потребители либерализация на пубичните услуги са многобройни, а териториалното им проявление се среща в целия свят. Такива са електроснабдяването и снабдяването с вода на населението; ж.п. транспортът; сенчестото банкиране и много други. Очевидно е дошъл ред е на пощенските услуги, с които населението е свикнало от десетилетия.

Следователно, поредният съдебен казус с пощенската услуга „изплащане на пенсии” не е инцидентен, нито ограничен във времето и пространството. Той е част от верижния процес на опазаряване на всичко, което носи пари. Вярно е, че от пенсионните преводи  БП не печелят много, доколкото върху общата сума се начислява едва с 0,7% такса. Но за завелите иска пред ВАС частни фирми това са много пари и добри печалби, особено ако имаме предвид, че те няма да се задоволят с таксата от 7 промила (справка- тактиката за печелене на пари на управляващите капиталови дружества при Универсалните пенсионни фондове, облагащи своите клиенти с 5-процентна такса!). При тази хипотеза вече става ясно защо се посяга на държавно регулираната услуга „изплащане на пенсии”.

Добре е българската държава да не чака пасивно присъдата от Люксембург, а да инициира кампания за защита на своето дружество: БП. Ако има претенции към него, да наложи вариант на модернизация, която да накара пощенските служители да се адаптират към изискванията на дигиталната икономика и растящата конкуренция в сектора. После може да се мисли и за вариант за либерализация – най-добре е да бъде заимстван от шведския опит.

Другата институция, която би трябвало да пресече поредното посегателство над публичните/пощенски услуги, са синдикатите. Те вече понесоха достатъчно загуби от общата дерегулация на пазарите – в смисъл на работни места, социална защита, пенсионни права и пр. Тоест, няма какво повече да губят. В такива случаи влиза в сила другият/алтернативен защитен механизъм на синдикатите: масовият протест. Той би бил успешен, ако се включат и гражданите потребители на пощенската услуга „изплащане на пенсии”.

Автор: Проф. Кръстьо Петков, Съюз на икономистите в България

КРАТКО ЧЕТИВО ЗА ФЕНОВЕТЕ НА МАЖОРИТАРНИЯ ВОТ

Anna Krasteva

Няколко британски цифри[1] за размисъл за феновете на мажоритарния вот:

Партия, спечелила 12.6% от избирателите, има 1 депутат. Друга партия с 4.7% – 56 депутата.

Българските мигранти – реални и потенциални – доволно потриват ръце: така му се пада на Найджел Фарадж, който ни недолюбва, никакъв депутат не заслужава, така че да се радва и на единия.

1 депутат има и Зелените с 3.8%.

Триумфът на Шотландската националистическа партия е исторически: с 56 депутата се изстреляха в центъра на британската политическа сцена и станаха трета национална политическа сила. Този главозамайващ резултат, който ще вгорчава дните и нощите на Камерън през целия му – също значим, първи самостоятелен консервативен мандат – шотландците постигат с повече от скромните 4.7%. Е, това е да си имаш мажоритарна система А и най-борбената, интересна, вдъхновяваща и иновативна лидерка, чийто блясък никой не успя да затъмни на тези избори – Никола Стърджън. Истински шотландски боец…

View original post 149 more words

ПЪРВИ МАЙ, ДЕН НА РАБОТЕЩИТЕ БЕДНИ

Според последните официални данни 3 800 000 българи живеят с доходи под 360 лв. на месец, което е прието за праг на бедност у нас, въпреки че при цената, която плащаме за режийни, храна и облекло, този праг е откровен сарказъм.

Тази цифра съставлява над 50 % от населението и включва и работещите бедни. Данните не са стряскащи. Те са апокалиптични. На този фон в последните дни се говори за шоково поскъпване на парно, топла вода и електричество – между 30 и 47 %. Като изключим цифрите и се вслушаме в “експертите”, те препоръчват увеличаване на минималната работна заплата и преквалификация. Добре, ще я увеличат – с 5, 50 или с 80 лв. Има ли някой останал що-годе разумен човек, който да вярва, че това увеличение ще го спаси от бедността? Или е поредният опиат, който да приглуши надигащото се социално напрежение и да приспи съзнанието ни с някое и друго подаяние? Защото в отчаянието си човек разчита и на 5 лева, били те и унизителни. Няма решение на този проблем в една ограбена държава, в която същите, които 25 години крадоха, сега се опитват да се правят на спасители, ако не се смени системата на доходи.

Да погледнем на Базовия доход чрез няколко отговора на най-често задавани въпроси.

Първо ще срещнем неразбиране. Скептицизмът идва от масовата умора да мислим и от пълното обезверяване на изтощените от бедност и страх българи.

После ще срещнем много силен отпор – от онези, които не искат да пуснат кокала и да напуснат хранилката, която всички ние пълним с труда си. Както и от онези, които създават нови и нови креации на стари партии, за да разсейват вота на гласоподавателите, с единствената цел не да влязат във властта, а да запазят властта на поръчителите си, извличайки след това дивиденти и за себе си.

Ще се опитам в този кратък текст да обясня достъпно и разбираемо за всички защо БАЗОВИЯТ ДОХОД е единствената алтернатива на фона на цялото безплодно говорене на политиците и имитацията на мерки за справяне с бедността. Текстът е първа част от поредица, която да даде отговори на най-често задаваните въпроси.

Задавате въпрос: За какво ми е да работя, ако имам Базов доход?

Този въпрос е най-често срещаният, в това число и от страна на работодателите, които имат своите опасения да не загубят работниците и служителите си.

Отговор: Представете си, че имате 500 лв. гарантиран от държавата Базов доход на месец. Тези средства ще може да ви стигнат да покривате основните си нужди – да платите сметките за ток, вода, да си купите храна, да платите данък, например.

Но нищо повече. Тези средства за достойно съществуване няма да са достатъчни за средния и висок клас на живот. Те ще ви гарантират, че няма да гладувате. Няма човек, който не би искал да се развива и да печели пари, особено ако не е поставен в унизително състояние на бедност. Бедността убива всяка инициатива. Бедността ви кара да се страхувате за работното си място и да търпите унижения, а не да бъдете продуктивни.

Митовете за мързеливия българин не са нищо повече от умишлено скалъпено обяснение, което да оневини липсата на адекватни мерки за справяне с бедността. Българинът не е мързелив, а унизен. Всеки от нас, поставен в ситуация на работещ беден или безработен, се е сблъсквал с примирението да приеме каквито и да било условия на труд и заплащане, само за да има с какво да нахрани децата си.

Базовият доход гарантира необходимия минимум, за да не бъдем повече унижавани и гладни. Оттук нататък всеки ще може да избере – дали да работи и да осигурява благосъстояние за себе си и семейството си или да живее единствено и само с тези средства. Като се има предвид устройството на човешката психика, независимо дали се отнася за българи или граждани от други държави, това, което е безспорно доказано, е стимулът на хората да развиват своите умения, да постигат професионални успехи, да бъдат креативни и предприемчиви, когато нямат страх от бедност и унижение.

Друг често задаван и напълно основателен въпрос е този за малцинствата. 

Питате: И ромите ли, повечето от които сега живеят само от социални помощи, а не плащат ток, вода, данъци, ще получават Базов доход?

Отговорът на този въпрос е да. Всеки български гражданин ще има Базов доход. Но и всеки български гражданин ще е длъжен да си плаща разходите и данъците. За тези, които не го правят вече ще могат да се прилагат всички налични и бъдещи закони без никакви оправдания, които да спрат веднъж завинаги живеенето на едни върху гърба и труда на други.

Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани и така ще им бъде отнето оправданието за неплащане или криминална дейност, която сега те оправдават с бедността и безработицата.

Нещо повече – ако едно ромско семейство има 5 деца, например, то и всяко българско семейство, осигурено със същия базов доход, ще може да си позволи да има повече деца, тъй като за децата този доход също е гарантиран. По този начин ще се стимулира раждаемостта и родителите няма да имат затруднения да отглеждат децата си, дори ако единият родител не работи.

На следващо място идва въпросът: Откъде ще дойдат средствата за Базовия доход, след като България е бедна държава?

Отговорът на този въпрос се корени в дълго и умишлено насажданата заблуда, че България е бедна. Нашата родина не само има природни ресурси, залежи и невероятни възможности. Десетилетия обаче тези ресурси се управляват неправилно, експлоатират се от чужди компании и при неизгодни за България договори, а българските производство и земеделие все повече западат, стопаните фалират, корпорациите превземат пазара, на който все по-малко се срещат български продукти.

Нещо повече, средствата, с които сега разполага държавата ни – европейски помощи и субсидии, средства от държавния бюджет и т.н. – не се разпределят правилно, в много случаи “по втория начин”.

Базовият доход залага на съвсем нова данъчна политика, която почива върху облагане с данък на потреблението, а не на труда и доходите.  По този начин се осигурява не само социална справедливост, която към момента напълно липсва в нашето общество и пропастта между богати и бедни се увеличава с всеки изминал ден. По този начин хората, които имат желание да се развиват и да допринасят за семействата си и за обществото, ще могат да бъдат включени, а хиляди други няма да са принудени да работят при унизителни условия – без осигуровки и договори или пък с недопустимо дълго работно време.

Много важен елемент от тази съвсем нова данъчна политика е облекчението за работодателите, тъй като с въвеждане на Базовия доход отпада и понятието “минимална работна заплата”. Постоянното увеличаване на минималната работна заплата, което сега се използва като залъгващ инструмент, чрез който управляващите с години се опитват да ни внушат, че е борба с бедността, трупа тежест върху работодателите, откъдето се увеличават сивата икономика, нечовешките условия на труд, укриването на осигуровки и т.н.

За да не стане много дълго за четене, в тази първа част относно въпросите, които задавате по Базовия доход, ще дам отговор на още само един от тях, според мен от изключителна важност, а именно: Как Базовият доход ще се отрази на малкия и средния бизнес?

Всеки бизнес и неговият успех са резултат от потреблението, а потреблението не може да се увеличава, ако сме бедни и неплатежоспособни. Именно по тази причина, развитието на малкия и средния бизнес е в пряка зависимост от всеки от нас и нашите възможности да ползваме неговите продукти и услуги. В този смисъл Базовият доход не само ще стимулира потреблението и ще осигури просперитет за малките и средни фирми и предприятия, но вследствие от увеличените им възможности, те ще могат да отварят нови работни места, да развиват нови идеи, да наемат и обучават хора.

В заключение ще кажа, че системата на Базовия доход е неразделна и взаимосвързана с цялостното държавно и икономическо устройство. Много хора не разбират колко възможно и достъпно е тя да бъде въведена. Ние не сме откриватели, това е мащабна европейска инициатива, която заема все повече място в умовете и желанията на хората. Трудно е да се обясни само чрез въпроси и отговори как би работила нашата идея за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Но всеки, който се интересува, който иска промяна, който повече не желае да се страхува и да живее в несигурност и бедност, може да потърси информация в интернет и на нашия сайт: http://www.budd.bg/

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

Редакция: БСДД

БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВЧЕРАШНИЯ ДЕН И ВЕКОВНИЯТ АРМЕНСКИ ВЪПРОС

Преди 100 години Османската империя се включва в Първата Световна Война като съюзник на Централните сили (Австро-Унгария и Германия) срещу Антантата (Англия, Франция и Русия). Това означава, че както е обичайно за войните, в които противници са Османската и Руската империи, военни действия се водят на Кавказкия фронт, чиято най-гореща точка по онова време е именно територията населявана от арменци. Във връзка с това и двете Империи решават да изтеглят арменското население от двете страни на границата.

Целта е да се опразни зоната за сражение като се постави “в безопасност“ цивилното население, както и да се предпазят въоръжените сили от евентуална предателска дейност на благосклонно настроеното към Русия християнско население. По данни посочени от Робер Мантран в неговата “История на Османската Империя” само 120 000 души оцелели и достигнали лагерите в Хама, Хомс и Дамаск. Колоните на депортираните оредявали с всеки изминал ден. Преброени са 200 000 в Даир-ез-Зор, 50 000 в Алепо. От другата страна, 300 000 души са достигнали в Кавказ, благодарение на руската окупация. Не може да бъде посочен точният брой на жертвите – между 300 000 до 600 000, а според други 1 000 000, дори 1 500 000.

Участието на Османската империя в Първата световна война завършва с нейния крах като имперска държава. Съгласно сключеното Мондорско примирие тогавашната държава се задължава да изтегли войските си от всички свои арабски провинции и други нейни територии. Да демобилизира своята армия с изключение на един малък контингент, да предаде военноморския си флот, да върне всички военнопленници, да предостави на Антантата контрола върху всички свои железопътни пътища, морския транспорт, пощата, телеграфа, на Антантата се признава правото да окупира зоната на Проливите, тунелите в планините Торос в Югоизточен Анадол и всеки друг обект по свое усмотрение. След това се създава нова национална държава – Турция от всеизвестният Мустафа Кемал Ататюрк.

Тези встъпителни редове са кратка историческа справка за ужасяващите събития, които са причина за едно гласуване на българският парламент в слънчевия петъчен ден 24 април. Точно сто години от началото на трагедията. Трябваше да се гласува Декларация, която да признае арменския геноцид за… геноцид. Разбира се, едва ли някой се съмнява, че това гласуване е инспирирано от политически сили, чиито щаб кварири не са в София. Вече 24 държави, сред които Германия, Франция, Италия, Гърция, Русия, Аржентина и др. са признали извършеното за геноцид, въпреки недоволството на Анкара. Първите, които официално го признават са Уругвай през 1965 г., следват ги Кипър през 1975 г., след като Турция анексира северната част на острова, като кипърците дори инкриминират отричането, че това е било геноцид. Държавите, които официално са признали това “масово изтребление” за геноцид до 2005 г. са малко и без особено влияние в световната геополитическа игра. След тази година постепенно и големите играчи се включват в “признаването”.

Това развитие на нещата, може да бъде свързано с възкачването на Реджеп Таийп Ердоган и неговата Партия на Справедливостта и Развитието на власт в Турция. Политическата платформа на Ердоган е определяна като Неоислямистка. Това всъщност означава, че след почти 90 години господстване, светските и прозападни идеи, които налага Ататюрк са слезнали от дневния ред. Религията възвърна част от позициите си, а Османското минало беше възприето като наследство на Турция. По този начин Ердоган иска да повдигне престижа на страната си, която е в страхотен икономически подем през новия век. Нарасналите възможности на държавата се превръщат в повишени амбиции, които са отразени от новата Ердоганова идеология.

Паралелно с тези промени тече процес на постепенно централизиране на властта в страната и поетапно елиминиране на политическите противници на Неоислямистите. Това превръща Турция в сериозен играч на регионалната геополитическа сцена. Важната географска позиция, силната армия, икономиката на страната, която е 14-та по големина в света и имперското минало, кара турските политици да се опитват да играят своя собствена, независима политика на международната сцена. Припомняме, че Турция беше основен съюзник на НАТО по време на Студената война. Страхът на Турската държава от гиганта СССР, я караше да търси закрила от евентуални посегателства при другата супер-сила – САЩ, но разпадането на Съветската държава освободи Турция от тази тежест.

Днес Турция наистина успява да води независима политика, въпреки продължаващото си формално участие в НАТО. Тя отказа да предостави своите бази за въздушни удари срещу Ислямската държава, както по-рано отказа участие във военната операция срещу Ирак. Промени позицията си спрямо Израел, като до скоро беше сред малкото мюсюлмански приятели на еврейската държава. Опитва се да съсредоточи голяма част от енергийната инфраструктура по традиционното трасе Изток-Запад и се опитва да се конкурира с Ислямската република Иран и Кралство Саудитска Арабия за първенство в мюсюлманския свят. Освен положителни страни, воденето на независима външна политика има и отрицателни страни и Турция ги усеща с пълна сила.

Гореспоменатите регионални конкуренти, както и традиционните геополитически играчи, САЩ и Русия, се опитват да сдържат амбициите на развиващата се държава. Това става чрез използването на широк инструментариум от политически, икономически и социални “хватки”. Признаването на Арменският геноцид е една от тях. По този начин се цели формирането на необходимо обществено мнение по света, сближаване на регионалните християнски държави срещу Турция и придобиването на още един “коз” при евентуални преговори с Турция от всякакъв вид. Арменският геноцид не е единствената акция, която цели сдържането на Ердоган. Във вътрешната политика избухват скандали за корупция, протестите в парка “Гези” и др.

Покрай границите на Турция гори конфликтът в Сирия и Ирак, а кюрдското малцинство там е активно въоръжавано и обучавано във военно дело от различни сили. Това силно притеснява правителството в Анкара, заради многочисленото кюрдско население в източната част на страната, което там е мнозинство. Това накратко е геополитическото положение на Турция днес, като тук не се стремим да сме изчерпателни, а само да очертаем причините за гласуването на подобна “Декларация за признаване на арменския геноцид” от българските депутати.

Гласуване на подобен документ би поставило България в деликатна ситуация. Турция е държавата, в която България реализира най-големия си износ ( 3,919.8 млрд. лв. за 2013 г. според НСИ) и е продала на България стоки за 2,953.9 млрд. лв., което означава, че за 2013 г. България реализира най-положителното си търговско салдо, търгувайки с Турция – 965.9 млн. лв. (2013 г. е последната, за която НСИ дава данни относно външната ни търговия). За влиянието на Турция върху вътрешната политика на България не е известно много, освен многобройните слухове, но ДПС и партията с Корман Исмаилов в Реформаторския Блок рядко пропускат да демонстрират близостта си с Ердоган. Голямото турско малцинство (585,024 души ок. 9% от населението на България) винаги е предизвиквало притеснения сред обществото и политиците ни, от другата страна на границата живеят по общоприети оценки ок. 450 000 български граждани, повечето, от които са с турски произход. Това създава потенциал за евентуални сепаратистки настроения в източните и югоизточните райони на България, където е концентрирано населението от този етнос. Въпреки, че такива настроения изглеждат далечни, не бива да се подценява опасността в бъдеще, особено, имайки предвид нарастващата мощ на турската държава и отслабването на влиянието на традиционните свръх-държави върху регионалните геополитическите процеси. Наред с тези съображения, не бива да се пренебрегват и продължителните икономически проблеми на страната ни, които стават все по-големи заради политическата обстановка около Русия и кризата в Гърция и Еврозоната.

Накрая следва да “поздравим” българските депутати за особената формулировка на приетата декларация -“Масово изтребление на арменския народ от Османската империя” (САЩ също маневрират относно признаването на геноцида, така че формулировката може да дължим на някой съветник от Белия дом). Иначе трудно ориентиращите се наши политици възприеха една позиция, която може би ще бъде приемлива и ще отрази интересите на двете страни. България вече фигурира в някои списъци с държавите признали геноцида, а от друга страна и турските дипломати останаха доволни, че протестът им беше отразен като премиерът лично и извънредно отиде в парламента, за да насочи питомниците си.

Отговорът на Големия въпрос все пак остава да тежи на съвестта на следващите поколения българи. Ако има такива…

Автор: Иван Христов, Софийски университет

Редакция: БСДД